—

като взе предвид преамбюла на Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално параграфи 3, 4 и 6 от него,

—

като взе предвид дял V от ДЕС, и по-специално глава 2, раздел 2 от него относно разпоредбите, свързани с общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО),

—

като взе предвид Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Украйна, от друга страна (1), Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Грузия, от друга страна (2), Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Молдова, от друга страна (3), Споразумението за всеобхватно и засилено партньорство между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия и техните държави членки, от една страна, и Република Армения, от друга страна (4), и Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Азербайджан, от друга страна (5),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/947 на Европейския парламент и на Съвета oт 9 юни 2021 г. за създаване на Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество — Глобална Европа, за изменение и отмяна на Решение № 466/2014/EС на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) 2017/1601 и на Регламент (ЕО, Евратом) № 480/2009 на Съвета (6),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2021/887 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2021 г. за създаване на Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността и на мрежа от национални координационни центрове (7),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2019/881 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно ENISA (Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност) и сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии, както и за отмяна на Регламент (ЕС) № 526/2013 (Акт за киберсигурността) (8),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза (9),

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2021/1792 на Съвета от 11 октомври 2021 г. за изменение на Решение 2014/145/ОВППС относно ограничителни мерки във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна (10),

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2021/509 на Съвета от 22 март 2021 г. за създаване на Европейски механизъм за подкрепа на мира и за отмяна на Решение (ОВППС) 2015/528 (11),

—

като взе предвид Решения (ОВППС) 2021/748 (12), 2021/749 (13) и 2021/750 (14) от 6 май 2021 г. относно участието на Канада, Кралство Норвегия и Съединените американски щати в проект „Военна мобилност“ по линия на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС),

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2020/1537 на Съвета от 22 октомври 2020 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2019/797 относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки (15),

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2020/1127 на Съвета от 30 юли 2020 г. за изменение на Решение (ОВППС) 2019/797 относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки (16),

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2019/797 на Съвета от 17 май 2019 г. относно ограничителни мерки срещу кибератаки, застрашаващи Съюза или неговите държави членки (17),

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2017/2315 на Съвета от 11 декември 2017 г. за установяване на постоянно структурирано сътрудничество (ПСС) и определяне на списъка на участващите държави членки (18),

—

като взе предвид Решение 2014/486/ОВППС на Съвета от 22 юли 2014 г. относно консултативна мисия на Европейския съюз за реформа в сектора на гражданската сигурност в Украйна (EUAM Ukraine) (19) и Решение (ОВППС) 2021/813 на Съвета от 20 май 2021 г. за изменение на Решение 2014/486/ОВППС относно консултативна мисия на Европейския съюз за реформа в сектора на гражданската сигурност в Украйна (EUAM Ukraine) (20),

—

като взе предвид Съвместно действие 2008/736/ОВППС на Съвета от 15 септември 2008 г. относно Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия, EUMM Georgia (21) и Решение (ОВППС) 2020/1990 на Съвета от 3 декември 2020 г. за изменение на Решение 2010/452/ОВППС относно Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия, EUMM Georgia (22),

—

като взе предвид годишната работна програма на Европейския фонд за отбрана за 2021 г., приета от Комисията на 30 юни 2021 г.,

—

като взе предвид предложението на Комисията от 16 декември 2020 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно мерки за високо общо ниво на киберсигурност в Съюза и за отмяна на Директива (ЕС) 2016/1148 (COM(2020)0823),

—

като взе предвид предложението на Комисията от 16 декември 2020 г. за директива на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивостта на критичните субекти (COM(2020)0829),

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 16 декември 2020 г., озаглавено „Стратегия на ЕС за киберсигурност за цифровото десетилетие“ (JOIN(2020)0018),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 24 юли 2020 г. относно Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност (COM(2020)0605),

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 13 септември 2017 г., озаглавено „Устойчивост, възпиране и отбрана: изграждане на силна киберсигурност за ЕС“ (JOIN(2017)0450),

—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външната политика и политиката на сигурност от 7 юни 2017 г., озаглавено „Стратегически подход за устойчивост във външната дейност на ЕС“ (JOIN(2017)0021),

—

като взе предвид неформалната среща на Европейския съвет от 10 и 11 март 2022 г., официалната среща на Европейския съвет от 24 и 25 март 2022 г. и извънредната среща на върха на НАТО от 24 март 2022 г.,

—

като взе предвид изявлението на членовете на Европейския съвет от 26 февруари 2021 г. относно сигурността и отбраната,

—

като взе предвид новата стратегическа програма за периода 2019 — 2024 г., приета от Европейския съвет на 20 юни 2019 г.,

—

като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 20 декември 2013 г., 26 юни 2015 г., 15 декември 2016 г., 9 март 2017 г., 22 юни 2017 г., 20 ноември 2017 г. и 15 декември 2017 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 22 януари 2018 г. относно интегриран подход към външните конфликти и кризи и от 24 януари 2022 г. относно положението във връзка с европейската сигурност,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 25 ноември 2013 г., 18 ноември 2014 г., 18 май 2015 г., 27 юни 2016 г., 14 ноември 2016 г., 18 май 2017 г., 17 юли 2017 г., 25 юни 2018 г., 17 юни 2019 г., 10 декември 2019 г., 17 юни 2020 г., 12 октомври 2020 г., 20 ноември 2020 г., 7 декември 2020 г. и 10 май 2021 г. относно общата политика за сигурност и отбрана,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 13 декември 2021 г. относно Гражданския пакт в областта на ОПСО,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 20 ноември 2020 г. относно стратегическия преглед на постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) за 2020 г.,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 16 юни 2020 г. относно външната дейност на ЕС в областта на предотвратяването на тероризма и насилствения екстремизъм и борбата с тях,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2019 г относно допълнителни усилия за укрепване на устойчивостта на хибридни заплахи и за борба с тях,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2018 г. относно жените, мира и сигурността,

—

като взе предвид заключенията на Съвета и на представителите на правителствата на държавите членки, заседаващи в рамките на Съвета, от 19 ноември 2018 г. относно създаването на Граждански пакт в областта на ОПСО,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 19 юни 2017 г. относно разработването на рамка за съвместен дипломатически отговор на ЕС срещу злонамерени действия в киберпространството („инструментариум за кибердипломация“),

—

като взе предвид окончателния доклад относно първия цикъл на координирания годишен преглед на отбраната, представен на Съвета на заседанието му от 20 ноември 2020 г.,

—

като взе предвид глобалната стратегия, озаглавена „Обща визия, общи действия: по-силна Европа — Глобална стратегия за външната политика и политиката на сигурност на Европейския съюз“, която беше представен от заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председател/върховен представител) на 28 юни 2016 г.,

—

като взе предвид съвместните декларации от срещите на високо равнище на Източното партньорство през 2009 г. в Прага, през 2011 г. във Варшава, през 2013 г. във Вилнюс, през 2015 г. в Рига и през 2017 г и през 2021 г. в Брюксел,

—

като взе предвид приетата обща декларация на парламентарните комисии по въпросите на външните работи на асоциираната тройка, както и декларациите, приети от Полша и Литва на 13 декември 2021 г. относно укрепването на сътрудничеството в рамките на наблюдението на правата на човека на териториите на окупираните от Русия държави от Източното партньорство,

—

като взе предвид протокола от Минск от 5 септември 2014 г., Меморандума от Минск от 19 септември 2014 г. и пакета от мерки за прилагане на споразуменията от Минск, приети и подписани в Минск на 12 февруари 2015 г. и одобрени в своята цялост чрез Резолюция № 2202 (2015 г.) на Съвета за сигурност на ООН от 17 февруари 2015 г.,

—

като взе предвид тристранните срещи от 14 декември 2021 г. и 6 април 2022 г. между председателя на Европейския съвет Шарл Мишел, президента на Република Азербайджан Илхан Алиев и министър-председателя на Република Армения Никол Пашинян,

—

като взе предвид съвместната декларация относно сътрудничеството между ЕС и НАТО от 10 юли 2018 г. и съвместната декларация на ЕС и НАТО от 8 юли 2016 г.,

—

като взе предвид шестия доклад от 17 май 2021 г. за напредъка в прилагането на общия набор от предложения, одобрен от Съвета на ЕС и Съвета на НАТО на 6 декември 2016 г. и 5 декември 2017 г.,

—

като взе предвид общия набор от 74 предложения за прилагането на Съвместната декларация от Варшава, одобрен от Съвета на ЕС и от Съвета на НАТО на 6 декември 2016 г. и на 5 декември 2017 г.,

—

като взе предвид съвместното изявление на ЕС и ООН от 24 януари 2022 г. относно укрепването на стратегическото партньорство ООН—ЕС в областта на мироопазващите операции и управлението на кризи: приоритети за периода 2022—2024 г.,

—

като взе предвид Устава на ООН и Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г. на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), Парижката харта за Нова Европа от 1990 г., Кодекса за поведение по отношение на политическо-военните аспекти на сигурността на ОССЕ от 3 декември 1994 г., Меморандума относно гаранциите за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядреното оръжие от 5 декември 1994 г. (Меморандума от Будапеща относно гаранциите за сигурност) и Виенския документ от 30 ноември 2011 г. относно мерките за изграждане на доверие и сигурност,

—

като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2021 г. относно сътрудничеството между ЕС и НАТО в контекста на трансатлантическите отношения (23),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 май 2021 г. относно военнопленниците след последния конфликт между Армения и Азербайджан (24),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 март 2021 г. относно изпълнението на Директива 2009/81/ЕО относно възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната и сигурността и на Директива 2009/43/ЕО относно трансфера на продукти, свързани с отбраната (25),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 февруари 2021 г. относно изпълнението на Споразумението за асоцииране между ЕС и Украйна (26),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2021 г. относно изпълнението на общата политика за сигурност и отбрана — годишен доклад за 2020 г. (27),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 януари 2021 г. относно изпълнението на общата външна политика и политика на сигурност — годишен доклад за 2020 г. (28),

—

като взе предвид своята резолюция от 20 октомври 2020 г. за изпълнението на споразумението за асоцииране между ЕС и Република Молдова (29),

—

като взе предвид своята резолюция от 16 септември 2020 г. относно изпълнението на Споразумението за асоцииране между ЕС и Грузия (30),

—

като взе предвид своята препоръка от 19 юни 2020 г. до Съвета, Комисията и заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Източното партньорство с оглед на срещата на високо равнище през юни 2020 г. (31),

—

като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2018 г. относно военната мобилност (32),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 юни 2018 г. относно киберотбраната (33),

—

като взе предвид предишните си резолюции относно Русия, особено тези, които са свързани с действията на Русия на териториите на държавите от Източното партньорство, незаконното анексиране на Крим, нарушенията на правата на кримските татари, окупацията на части от територията на Украйна, Грузия и Република Молдова и свързаното с това създаване на граници, както и враждебната пропаганда и дезинформацията, насочени срещу ЕС и държавите от Източното партньорство,

—

като взе предвид член 54 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0168/2022),

A.

като има предвид, че Източното партньорство е част от политиката за съседство на ЕС, и като има предвид, че ЕС има цялостен подход по отношение на сигурността и устойчивостта, включително срещу киберзаплахи и хибридни заплахи, който е предназначен специално за укрепване на отношенията с шестте държави от Източното партньорство: Армения, Азербайджан, Беларус, Грузия, Република Молдова и Украйна, за да се подпомогне насърчаването на мира, стабилността, устойчивостта, споделения просперитет, устойчивото развитие, реформите и сигурността на хората в източното съседство на ЕС, укрепването на икономическото сътрудничество, подкрепата за междусекторните реформи и допринасянето за цялостната устойчивост на тези държави в дух на споделена ангажираност и отговорност;

Б.

като има предвид, че Източното партньорство се стреми да насърчава стабилността, просперитета и взаимното сътрудничество, както и да постигне напредък по ангажимента за осъществяване на необходимите реформи; като има предвид, че е налице спешна необходимост от укрепване на мирното разрешаване на конфликти в цялото Източно партньорство, по-специално чрез многостранни подходи и форуми, като например ОССЕ; като има предвид, че е необходимо да се разработи стратегия относно начините за по-добро справяне със свързаните със сигурността аспекти на политиката на ЕС в областта на Източното партньорство, като за отправна точка се вземат нуждите по отношение на сигурността на съответните държави партньори, тъй като дестабилизацията на региона на Източното партньорство представлява сериозна заплаха в глобален аспект и заплаха за мира, стабилността и сигурността на държавите от Източното партньорство и на европейския континент;

B.

като има предвид, че през последните години Източното партньорство е изправено пред сериозни нарушения на международното право, заплахи за сигурността и конфликти, които доведоха до настоящата агресивна война на Русия срещу Украйна; като има предвид, че сигурността и мирът в източното съседство предполагат зачитане и спазване на международното право, териториалната цялост и основните права и свободи; като има предвид, че ЕС следва да направи всичко възможно, за да помогне на асоциираните държави от Източното партньорство да възвърнат пълния си суверенитет и контрол над своите територии; като има предвид, че ясният ангажимент на ЕС към европейската перспектива за асоциираните държави от Източното партньорство е от решаващо значение за продемократичните реформи и за сигурността, стабилността и просперитета на техните общества;

Г.

като има предвид, че ЕС и партньорите от Източното партньорство съвместно решиха да задълбочат сътрудничеството си в областта на сигурността, включително чрез повишаване на способността на държавите от Източното партньорство да се справят с хибридните заплахи и киберзаплахите; като има предвид, че трябва да се запази също и акцентът върху конвенционалните заплахи, като се имат предвид неотдавнашните събития, настъпили в държавите от Източното партньорство и Централна Азия;

Д.

като има предвид, че основните цели на Източното партньорство са ползотворни за всички съседи, включително Русия, тъй като спомагат за изграждането на по-стабилен регион посредством мерки за опазване на международното право, зачитане на териториалната цялост и договорите, управляващи отношенията между държавите, и които засилват доброто управление, демокрацията, върховенството на закона, зачитането на правата на човека и добросъседските отношения чрез насърчаване на мира, стабилността, споделения просперитет и перспективите за народите на всички държави от Източното партньорство; като има предвид, че дестабилизацията на региона на Източното партньорство поставя пред сериозна заплаха мира, стабилността и сигурността в ЕС и в световен мащаб;

Е.

като има предвид, че срещата на високо равнище на Източното партньорство, състояла се на 15 декември 2021 г., отново потвърди суверенното право на всеки партньор да избира своята степен на амбициозност и своите цели в отношенията си с ЕС;

Ж.

като има предвид, че срещата на високо равнище на Източното партньорство от 2021 г. доведе до повишени усилия за укрепване на устойчивостта, засилване на стратегическата комуникация и борбата срещу дезинформацията, насърчаване на диалога по въпросите на сигурността и киберсигурността и сътрудничеството в областите на ОПСО;

З.

като има предвид, че всяка държава в района на Източното партньорство, с изключение на Беларус, има териториален конфликт на своя територия, организиран от Русия или с нейно участие;

И.

като има предвид, че на 22 февруари 2022 г. и двете камари на парламента на Русия — Федералното събрание и Държавната дума — единодушно одобриха признаването на отцепилите се от Украйна региони на Донецк и Луганск за независими държави;

Й.

като има предвид, че на 23 февруари 2022 г. парламентът на Русия гласува да позволи на президента Путин да използва руската армия извън страната, за да „подкрепи сепаратистите в Украйна“;

К.

като има предвид, че на 24 февруари 2022 г. президентът на Русия Владимир Путин обяви в предварително записано телевизионно излъчване, че е наредил „специална военна операция“ в Източна Украйна; като има предвид, че минути по-късно в много градове на страната, включително столицата на Украйна, бяха извършени ракетни удари; като има предвид, че на зазоряване войски и бронирани сухопътни превозни средства навлязоха в Източна Украйна от границата с Русия, както и от Беларус на север и от незаконно анексирания от Русия Крим на юг;

Л.

като има предвид, че на 27 февруари 2022 г. президентът Путин взе решение да постави руските ядрени и ракетни сили в най-висока степен на бойна готовност;

М.

като има предвид, че на 24 февруари 2022 г., след като беше струпала над 200 000 военни в нападателна формация по границата с Украйна, като същевременно засили тактиката си за хибридна и кибервойна срещу избраните органи на Украйна, Русия започна пълномащабно нахлуване в Украйна през нейната северна, източна и южна граница и Черно море, като същевременно бомбардира тежко цивилни райони, използвайки предимството на своите въздушни и военноморски сили и оръжия; като има предвид, че като цяло това е най-големият военен конфликт в Европа от Втората световна война насам;

Н.

като има предвид, че въпреки първоначалния неуспех поради сериозните усилия за съпротива на Украйна, руските сили проведоха офанзивни операции и въздушни и артилерийски/ракетни нападения върху цивилни обекти и инфраструктура, включително известни коридори за евакуация;

О.

като има предвид, че на 13 март 2022 г. Русия ескалира агресивната си война в Украйна с удари по голяма военна база на по-малко от 16 км от границата с Полша, при което бяха убити най-малко 35 души и ранени други 134, което допълнително засили напрежението в региона;

П.

като има предвид, че Русия на президента Путин продължава да води агресивна война и постоянна хибридна война срещу някои държави от Източното партньорство, подкрепена чрез поддържането на непрекъсната заплаха за прибягване до сила в целия регион, въоръжена агресия и незаконна окупация, с цел държавите да останат политически слаби и нестабилни и обвързани със самопровъзгласената сфера на влияние на Москва, като по този начин на практика се пренебрегва суверенното право на държавите от Източното партньорство да имат своята териториална цялост, да избират своята собствена външна политика и своите собствени съюзници, в нарушение на съответните принципи на ОССЕ, залегнали в Заключителния акт от Хелзинки от 1975 г, Парижката харта от 1990 г., както и в документа от Истанбул (1999 г.) и декларацията от Астана (2010 г.); като има предвид, че агресивните действия на Русия и опитите ѝ да отслаби европейската архитектура за сигурност пораждат нестабилност както в региона, така и извън него и имат за цел да отслабят и да намалят и ролята на ЕС в региона;

Р.

като има предвид, че пряката военна агресия на Русия срещу Грузия през 2008 г. и последвалата окупация на 20 % от нейната територия, нахлуването, временната окупация и незаконното анексиране на Крим през 2014 г., както и подкрепата ѝ за сепаратистите в Донецк и Луганск дестабилизираха региона и послужиха като прецедент, който доведе до агресивната война на Русия срещу Украйна и до очевидни нарушения на суверенитета, независимостта, единството и териториалната цялост на Грузия и Украйна; като има предвид, че ЕС осъди решително тези действия и отново заяви категорично решимостта си да не признае незаконно анексираните и окупирани от Русия региони, които тя използва, за да започне агресия срещу някои държави от Източното партньорство, което доведе до предприемането на редица рестриктивни мерки от държавите членки и от ЕС; като има предвид, че действията на Русия показаха, че тя отхвърля стремежите на асоциираните държави от Източното партньорство за присъединяване към ЕС или НАТО и е решена да се бори срещу и да оспорва всякакви опити за подпомагане на демократичното развитие в регион, който счита за „близка чужбина“; като има предвид, че Кремъл продължава да счита „близката чужбина“ за сфера на влияние на Русия;

С.

като има предвид, че агресивната война на Русия срещу Украйна разкрива сериозни слабости в сигурността на държавите членки и държавите, стремящи се към членство в ЕС, особено държавите в региона на Балтийско и Черно море;

Т.

като има предвид, че Беларус подкрепи и насърчи агресивната война на Русия срещу Украйна, като позволи на руските въоръжени сили да извършат едноседмични военни учения на територията на Беларус преди да позволи нейната територия да се използва като площадка за нахлуването в Украйна;

У.

като има предвид, че през септември 2021 г. проведеното съвместно военно учение „ЗАПАД“ на Русия с Беларус и няколко други държави от ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност включваше обучение на над 200 000 военни по противодействие на бунтовници, градски бойни действия и кибератаки чрез непрозрачна демонстрация на сила; като има предвид, че Русия и Беларус редовно провеждат съвместни военни учения и са се договорили за съвместна военна доктрина; като има предвид, че съвместното военно учение „Обединена решителност“ на Русия и Беларус през 2022 г. послужи да покаже, че пропуските на Русия по отношение на военните способности бързо се наваксват, като същевременно тя все повече реализира целта си за задълбочаване на своите политически и военни отношения с държавите от Организацията на Договора за колективна сигурност; като има предвид, че тези военни учения се оказаха обучение за евентуалното нахлуване в Украйна и агресивната война срещу нея; като има предвид, че руските военни сили в Беларус представляват заплаха за Украйна, Полша, Литва и цяла Европа и могат да бъдат част от крайния план за подчиняване и окупация на Беларус;

Ф.

като има предвид, че в стремежа да остане на власт, незаконният режим на Александър Лукашенко затегна отношенията с Русия на Путин, прие да задълбочи интеграцията на съюзната държава, да приеме руски войски по границата между Беларус и Украйна и предоставя логистична и военна подкрепа за руските войски, биещи се в агресивната война срещу Украйна;

Х.

като има предвид, че Беларус има вина за агресивната война срещу Украйна, като разреши и подкрепи нахлуването на Русия през своята територия и по този начин ясно показа своята политическа вярност и предизвика режим на твърди и засилени санкции на ЕС срещу Беларус;

Ц.

като има предвид, че никое сътрудничество в областта на сигурността и отбраната не бива да включва незаконния режим на Александър Лукашенко, тъй като всички евентуални действия могат да бъдат използвани срещу държавите — членки на ЕС, или за потискане на беларуския народ;

Ч.

като има предвид, че след масовите демонстрации срещу повсеместните изборни измами, беларуският режим допълнително засили вътрешните и насилствените репресии срещу голяма част от гражданите на Беларус, които се стремят към демократично общество, и се отказа от целта си за насърчаване на по-добри отношения с ЕС; като има предвид, че Беларус обърна тенденциите към демократизация и започна да използва мигрантите като инструмент на фона на криза на границата между ЕС и Беларус, и като има предвид, че тя продължава да изкоренява вътрешните стремежи към либерализация и да дестабилизира и разделя държавите — членки на ЕС, за да постигне премахването на целевите санкции на ЕС срещу лица и образувания, отговорни за бруталното потисничество; като има предвид, че режимът на Лукашенко заплашва регионалната стабилност, като води хибридна война, и като в разрез с авиационната безопасност наложи принудително кацане на полет на Ryanair в Минск, което доведе до налагането на санкции от ЕС;

Ш.

като има предвид, че на 27 февруари 2022 г. Беларус одобри нова конституция, която отменя статута на страната на неядрена държава;

Щ.

като има предвид, че след решението на Русия да признае официално на 21 февруари 2022 г. Луганската и Донецката народни републики президентът на Русия Владимир Путин обяви, че споразуменията от Минск вече не съществуват и че виновна за техния провал е Украйна; като има предвид, че Нормандският формат и споразуменията Минск I и II досега се оказаха неефективни и не успяха да сложат край на всички военни действия между Украйна и подкрепяните от Русия сили и незаконни въоръжени формирования в някои райони на регионите на Донецк и Луганск в Украйна; като има предвид, че бъдещето на Нормандския формат и на споразуменията Минск I и II е изключително несигурно, тъй като международният въоръжен конфликт в Украйна е довел до убийството на десетки и разселването на около 10 милиона души и над 4 милиона бежанци; като има предвид, че ежедневните обстрели и престрелки продължават да нараняват и убиват хора;

АА.

като има предвид, че заплахите, пред които е изправено източното съседство, засягат не само поведението и действията на Русия, но обхващат и широк спектър от заплахи, включително влиянието на други авторитарни режими, тероризма, организираната престъпност, трафика на хора, корупцията, използването на незаконната миграция като инструмент, дезинформацията, изменението на климата, кибератаките, разпространението на оръжия за масово унищожение, замърсяването на околната среда в резултат на военен конфликт, превръщането на енергийните доставки в оръжие, хибридните действия и множество други заплахи за сближаването на обществата от съседството;

АБ.

като има предвид, че хибридните заплахи са свързани със системна комбинация от информационна война, гъвкави силови маневри, масови кибервоенни действия и по-голямо използване на нововъзникващи и революционни технологии от морското дъно до космоса, включително както усъвършенствано оборудване за дишане и базирано в космоса наблюдение, така и внедряването на системи за нападение, като всичко това ще бъде активирано от усъвършенстван изкуствен интелект (ИИ), квантови изчисления, все „по-интелигентни“ технологии за рояци от дронове, офанзивни киберспособности, свръхзвукови ракетни системи, нанотехнологии и биологична война;

AВ.

като има предвид, че не може да се пренебрегне възможността Русия да ескалира конфликта, като прибегне до употребата на химически, биологични, радиологични и ядрени оръжия; като има предвид, че ЕС беше разтревожен от подкопаването на глобалната архитектура за разоръжаване, неразпространение и контрол върху оръжията;

АГ.

като има предвид, че руските сили започнаха военни нападения срещу атомните електроцентрали в Чернобил и Запорожие, поеха контрола върху тях и взеха за заложници служителите в тях в продължение на няколко седмици, като същевременно на Международната агенция за атомна енергия бяха отказани достъп до данните от тези съоръжения и наблюдение на ядрения материал; като има предвид, че други атомни електроцентрали в Украйна могат да бъдат нападнати в случай на продължаване на военните действия;

АД.

като има предвид, че Москва започна дезинформационна кампания, в която твърди, че САЩ разработва биологични оръжия в Украйна; като има предвид, че Министерството на външните работи на Китай подкрепи твърденията на Русия;

АЕ.

като има предвид, че Русия призова за среща на Съвета за сигурност на ООН за обсъждане на нейните обвинения относно употребата на биологични оръжия;

АЖ.

като има предвид, че официалната руска дезинформационна кампания може да полага основата за разгръщането на биологични оръжия; като има предвид, че дезинформацията около биологичните оръжия може да бъде претекст за тяхната евентуална употреба;

АЗ.

като има предвид, че спонсорираните от Русия дезинформационни кампании и хибридна намеса заплашват развитието на върховенството на закона, демократичните институции и европейската перспектива в държавите от Източното партньорство; като има предвид, че дезинформацията подвежда населението в държавите от Източното партньорство, разпространява недоверие в демократичните процеси и традиционните медии, поляризира обществата, подкопава правата на човека, изостря условията за малцинствата и уязвимите групи и като цяло влошава вътрешната сигурност на държавите от Източното партньорство;

АИ.

като има предвид, че Русия се опитва да разруши и да прекрои европейската структура за сигурност и да изтръгне обещание от трансатлантическата общност да не приема Украйна и Грузия в НАТО и настоява за изтеглянето на войските на НАТО от някои държави — членки на ЕС, като по този начин не зачита основните принципи на европейската сигурност, договорени между европейските държави, включително Русия; като има предвид, че фактът, че руските войски навлязоха в Украйна през територията на Беларус, за да подпомогнат агресивната война на Русия срещу Украйна, доказва действията, които Русия изисква от своите съюзници, като по този начин продължава да представлява сериозна заплаха за Полша, балтийските държави, другите държави от Източното партньорство и цяла Европа;

АЙ.

като има предвид, че ЕС, НАТО и техните държави членки се застъпват за мирно дипломатическо решение, което би довело до незабавно прекратяване на всички военни действия от страна на Русия в Украйна и до безусловно оттегляне на всички сили и военно оборудване от цялата международно призната територия на Украйна, а държавите членки работят за повишаване на устойчивостта на Украйна и на способността ѝ да се защитава; като има предвид, че Русия съзнателно и целенасочено игнорира Европейския съюз в диалога и преговорите относно ситуацията в Украйна, докато сигурността на ЕС е застрашена; като има предвид, че не може да съществува дискусия относно европейската сигурност без европейските държави; като има предвид, че ОССЕ е единствената европейска организация, която обединява всички европейски държави, включително Русия, Централна Азия и трансатлантическите партньори; като има предвид, че ОССЕ остава подходяща рамка за обсъждане как да се засили общата европейска структура за сигурност в интерес на всички; като има предвид, че се полагат значителни усилия за поддържане на интензивно сътрудничество между ЕС, неговите държави членки и Съединените щати, както и между самите държави членки по отношение на агресивната война на Русия срещу Украйна; като има предвид, че интензивните двустранни преговори относно продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна не успяха да постигнат никакъв пробив за намиране на устойчиво решение на тази криза;

AK.

като има предвид, че Европейският съвет и Съветът по външни въпроси, включително както министрите на външните работи, така и министрите на отбраната, заседаваха няколко пъти с цел обсъждане на агресивната война на Русия срещу Украйна и вземане на решение относно стратегията на ЕС за справяне с нея; като има предвид, че ЕС се противопостави на военната агресия от страна на Руската федерация срещу Украйна с увеличаване на санкциите; като има предвид, че между членовете на Европейския парламент и заместник-председателя/върховен представител бяха обменени мнения относно структурата за сигурност на Европа предвид войната на Русия срещу Украйна; като има предвид, че между 30 януари и 2 февруари 2022 г. комисията по външни работи и подкомисията по сигурност и отбрана на Парламента организираха специална мисия в Украйна;

АЛ.

като има предвид, че ОССЕ остава подходяща рамка за обсъждане как да се засили общата европейска структура за сигурност в интерес на всички;

AM.

като има предвид, че в пряк отговор на агресията на Русия срещу Украйна държавите — членки на ЕС, и особено Германия, увеличиха драстично бюджета си за отбрана;

АН.

като има предвид, че много държави членки предоставят двустранна военна помощ на Украйна с цел подпомагане на украинските въоръжени сили да защитават суверенитета и териториалната цялост на Украйна;

АО.

като има предвид, че редица държави — членки на ЕС, решиха да отговорят положително на исканията на Украйна за военно оборудване; като има предвид, че няколко държави — членки на ЕС, като се започне от балтийските държави и Полша, изпратиха оръжия на Украйна, за да подпомогнат украинските въоръжени сили с модерни оръжия за съпротива срещу нахлуващите сили на Русия; като има предвид, че литовско-полско-украинската бригада е първата и най-голямата структура за учения и маневри между европейски и украински въоръжени сили;

АП.

като има предвид, че ЕС прие две мерки за помощ по Европейския механизъм за подкрепа на мира, които ще допринесат за повишаването на способностите и устойчивостта на украинските въоръжени сили и за защита на гражданското население срещу продължаващата военна агресия; като има предвид, че с мерките за помощ на обща стойност 1,5 милиарда евро ще се финансира предоставянето на оборудване и материали за украинските въоръжени сили, включително — за първи път — на смъртоносно оборудване;

АР.

като има предвид, че през ноември 2021 г. Съветът обяви пакет от 14 нови проекта по линия на ПСС за сухопътна, морска, въздушна, кибер- и космическа сигурност; като има предвид, че на 22 февруари 2022 г. финансираният в рамките на ПСС екип за бързо реагиране при киберинциденти обяви разполагането на експерти в областта на киберсигурността, които да оказват съдействие в борбата с руските кибератаки срещу украински обекти;

АС.

като има предвид, че новоприетият стратегически компас трябва да предостави на ОПСО политическата и стратегическата амбиция, способностите и ресурсите, необходими за генериране на положителна промяна, особено в рамките на нейното стратегическо съседство; като има предвид, че политическата воля на държавите — членки на ЕС, е от решаващо значение за прилагането на стратегическия компас; като има предвид, че целта на стратегическия компас е да способства за постигането на положително въздействие по отношение на бързината и надеждността на общия отговор на геополитическите и глобалните предизвикателства, като се дава приоритет на истинска европейска отбрана в среда на нововъзникващи заплахи;

АТ.

като има предвид, че Комисията прие нов пакет от спешна макрофинансова помощ на стойност 1,2 милиарда евро за Украйна, за да помогне на страната да се справи с настоящите икономически и геополитически предизвикателства и да задоволи финансовите си потребности вследствие на агресивните действия на Русия; като има предвид, че Комисията ще отпусне и допълнителни 120 милиона евро на Украйна, с което значително увеличава двустранната си помощ за страната под формата на безвъзмездни средства през тази година; като има предвид, че ЕС ще продължи да инвестира в бъдещето на Украйна посредством икономическия и инвестиционен план, чиято цел е да събере до 6,5 милиарда евро под формата на инвестиции през следващите няколко години;

АУ.

като има предвид, че ЕС и неговите съюзници приеха широкообхватни и безпрецедентни пакети от санкции и мерки в отговор на агресивните действия на Русия срещу териториалната цялост на Украйна, като преустановиха достъпа на Русия до западните капиталови пазари, замразиха активи и забраниха трансакции на три руски банки, както и изключиха ключови банки от системата за разплащания SWIFT;

АФ.

като има предвид, че санкциите в сектора на енергетиката затрудниха и оскъпиха модернизацията на петролните рафинерии на Русия; като има предвид, че ЕС забрани износа, продажбата или доставката на въздухоплавателни средства и свързано с тях оборудване за руските авиолинии, както и всички свързани с това услуги за ремонт и поддръжка или финансови услуги; като има предвид, че Западът затвори въздушното пространство за всички притежавани, регистрирани или контролирани от Русия въздухоплавателни средства; като има предвид, че тези въздухоплавателни средства вече не могат да се приземяват, да излитат или да прелитат над територията на ЕС и неговите съюзници; като има предвид, че Западът разширява обхвата на контрола върху износа на стоки с двойна употреба с цел да ограничи достъпа на Русия до технологии от решаващо значение, като например полупроводници или авангарден софтуер; като има предвид, че ЕС забрани достъпа на руски дипломати и свързани с тях групи и бизнесмени, заедно с руските държавни медии „Russia Today“ и „Спутник“, както и техните подразделения; като има предвид, че в петия пакет от санкции на ЕС са включени още 217 лица и 18 субекта, а в списъка със санкции е добавено и ембарго върху въглищата;

AХ.

като има предвид, че наложените на Русия и Беларус санкции представляват безпрецедентна проява на единство на държавите — членки на ЕС, и причиниха значителни икономически щети на основни стълбове на руската и беларуската икономики, което засега доведе до временен срив на рублата, повишен риск от неизпълнение на облигационни задължения, временно затваряне на Московската фондова борса, огромно свиване на руските търговски сделки с петрол и изключване на Русия от широк набор международни организации;

АЦ.

като има предвид, че санкциите срещу Русия нанасят реални щети и може да предизвикат рецесия; като има предвид, че рублата временно се срина, рискът от неизпълнение на облигационни задължения рязко нарасна, че Московската фондова борса затвори, а търговските сделки с петрол на Русия са с най-големите отстъпки за всички времена;

АЧ.

като има предвид, че на 28 февруари 2022 г. Украйна подаде официално заявление за членство в ЕС, което на 3 март 2022 г. беше последвано незабавно от заявления за членство в ЕС от Република Молдова и от Грузия;

АШ.

като има предвид, че в условията на руската агресия срещу Украйна държавите членки трябва да се справят с безпрецедентен брой разселени лица, докато украинските граждани бягат към безопасни места; като има предвид, че Върховният комисар на ООН за бежанците очаква броят на бежанците да достигнат около 6 до 8 милиона; като има предвид, че голямата част от бежанците избягаха към съседни държави — членки на ЕС, по-специално Полша, Румъния, Унгария и Словакия, както и към и без това уязвимия съсед на Украйна — Република Молдова, което доведе до огромен натиск за осигуряване на презаселване и съдействие; като има предвид, че за да се помогне на Украйна и граничещите с нея държави, Комисията задейства Механизма на ЕС за гражданска защита; като има предвид, че тя прие законодателно предложение, озаглавено „Действия по линия на сближаването за бежанците в Европа (CARE)“; като има предвид, че Комисията предостави основни финансови инструменти, включително 500 милиона евро от бюджета на ЕС, предложеното удължаване на срока за изпълнение на средствата, които са на разположение на държавите членки в рамките на фондовете в областта на вътрешните работи за периода 2014 — 2020 г., и използването на фондовете в областта на вътрешните работи за периода 2021 — 2027 г.;

АЩ.

като има предвид, че скоро след руското нахлуване Европейският съвет единодушно одобри да се задейства за първи път Директивата за предоставяне на временна закрила (34), с което на всички украински граждани, бежанци и дългосрочно пребиваващи лица, които бягат от Украйна, незабавно се даде статут на ползващи се със закрила, както и достъп до здравеопазване, образование, труд и пребиваване в ЕС;

БА.

като има предвид, че инициативата „Три морета“, в която участват 12 държави от източния и южния фланг на ЕС и около 112 милиона граждани, които работят заедно за изграждане на инфраструктура и енергийни, транспортни и цифрови мрежи, е важна дейност, която може да бъде разширена, така че да обхваща държавите от Източното партньорство в усилията за по-нататъшно заздравяване на връзките с ЕС;

ББ.

като има предвид, че Европейският парламент твърдо подкрепя международната платформа за Крим, стартирана през август 2021 г. в Киев от Украйна, държавите — членки на ЕС, и други международни партньори, за разработване на инициатива от президента на Украйна; като има предвид, че платформата е важен формат за консултации и координация, насочен към повишаване на ефективността на международния отговор на продължаващата незаконна окупация на Крим, потвърждавайки отново непризнаването на анексирането му и желанието за постигане на деокупация на Крим и мирното му връщане под контрола на Украйна; като има предвид, че платформата отговори на агресивната война на Русия със засилване на международния натиск върху Кремъл, за да се предотвратят по-нататъшни нарушения на правата и да се защитят жертвите на окупационния режим;

БВ.

като има предвид, че Русия продължава незаконното издаване на паспорти на украински граждани на временно окупираните територии на областите Донецк и Луганск в Украйна;

БГ.

като има предвид, че на 26 февруари 2022 г. Съветът за сигурност на ООН изготви текст, с който се осъжда нахлуването на Русия в Украйна, върху който Русия наложи вето, а Китай и Обединените арабски емирства се въздържаха от гласуване;

БД.

като има предвид, че на 2 март 2022 г. Общото събрание на ООН прие необвързваща резолюция, с която се настоява за незабавно спиране на агресивната война на Русия срещу Украйна; като има предвид, че огромно мнозинство от 140 държави я подкрепиха, 5 държави гласуваха против, а 38 се въздържаха;

БЕ.

като има предвид, че на 16 март 2022 г. прокурорът на Международния наказателен съд Карим Хан заяви след завръщането си от посещение в Украйна, че „ако атаките са насочени умишлено срещу цивилното население: това е престъпление, което моята служба може да разследва и преследва“;

БЖ.

като има предвид, че на 7 април 2022 г. Общото събрание на ООН гласува за преустановяване на членството на Русия в Съвета на ООН по правата на човека;

БЗ.

като има предвид, че в отговор на непровокираното и неоснователно нахлуване на Русия в Украйна, през февруари 2022 г. НАТО разположи хиляди допълнителни сухоземни, въздушни и морски отбранителни сили в източната част на алианса; като има предвид, че алиансът приведе в действие силите за бързо реагиране на НАТО;

БИ.

като има предвид, че НАТО помага за координиране на исканията на Украйна за съдействие и подкрепя своите съюзници при доставката на хуманитарна и несмъртоносна помощ;

БЙ.

като има предвид, че НАТО отново потвърди своята политика на отворени врати; като има предвид, че съюзниците от НАТО поставят сили в готовност и изпращат допълнителни кораби и бойни самолети към базите на НАТО в Източна Европа, като подобряват възможностите на съюзниците за възпиране и отбрана;

БК.

като има предвид, че редица руски безпилотни въздухоплавателни средства навлязоха във въздушното пространство на няколко държави — членки на НАТО, преди да се разбият на тяхна територия и в очевидно нарушение на въздушното пространство на държави — членки на НАТО;

БЛ.

като има предвид, че на 8 март 2022 г. президентът на Украйна Зеленски обяви, че ще се откаже от искането за присъединяване към НАТО и че Украйна желае постигане на компромис относно статута на контролираните от Русия отцепили се от Украйна региони на Луганск и Донецк;

БМ.

като има предвид, че ЕС следва да отговори на заплахите на Кремъл не само с твърди мерки за сигурността като доставка на оръжия за Украйна, за да ѝ се помогне да се защитава, но също и като се използва меката сила на такива европейски инструменти като даването на статут на държава кандидат за присъединяване;

БН.

като има предвид, че ОПСО трябва да се основава на още по-тясно координиране и сътрудничество с позицията на НАТО относно отбраната и възпирането и политиката на отворени врати, при пълно съблюдаване на договореностите във връзка със сигурността на държавите — членки на ЕС, в допълнение към необходимостта от тясна координация между ЕС и НАТО, за да се гарантира съгласуваност между стратегическия компас на ЕС и следващата стратегическа концепция на НАТО; като има предвид, че някои държави от Източното партньорство имат стремеж да се присъединят към НАТО;

БО.

като има предвид, че в периода от 2014 г. до започването на войната Съединените щати са предоставили над 2,9 милиарда щатски долара под формата на помощ в областта на сигурността за Украйна, като от 2021 г. насам се разпределят 393 милиона щатски долара годишно, което превръща Украйна в най-големия отделен получател на чуждестранна военна помощ в Европа, като същевременно САЩ обучава и четири бригади от украинските въоръжени сили всяка година; като има предвид, че САЩ са предоставили на Украйна смъртоносно оборудване и съвсем наскоро обявиха пакет от 800 милиона щатски долара помощ, включително тежко въоръжение, артилерия, дронове и боеприпаси, с което общият размер на помощта за сигурността от САЩ за Украйна надхвърля 4 милиарда щатски долара и продължава да нараства от началото на войната;

БП.

като има предвид, че на 27 януари 2022 г. Парламентът на Обединеното кралство и Върховната рада на Украйна подписаха сделка за военни доставки за предоставяне на Украйна на инвестиционни проекти през 2022 г. и 2023 г.; като има предвид, че военната сделка е на обща стойност 1,7 милиарда британски лири и целта е разширяване на морските способности на Украйна;

БР.

като има предвид, че от 9 февруари 2022 г. досега спешната помощ от Обединеното кралство за Украйна вече достигна 400 милиона британски лири, и като има предвид, че Обединеното кралство постави хиляда военни в готовност за разполагане в Източна Европа, за да се осигури сигурност за украинските бежанци;

БС.

като има предвид, че Обединеното кралство осигури изграждане на капацитет и обучение за несмъртоносни действия на над 20 000 служители на украинските въоръжени сили и достави отбранителни системи; като има предвид, че Обединеното кралство предостави на Украйна също и оборудване за смъртоносни оръжия;

БТ.

като има предвид, че Канада стартира Операция UNIFIER, Програмата за военно обучение и сътрудничество и Проекта за помощ за обучение на полицията, като е обучила общо 30 000 членове на украинските сили за сигурност и полицейски служби и е предоставила тактическо оборудване и оръжия; като има предвид, че от януари до април 2022 г. Канада е заделила над 118 милиона канадски долара във военно оборудване за подкрепа на Украйна и е разпределила 500 милиона канадски долара за допълнителна военна помощ за Украйна за финансовата 2022 — 2023 година;

БУ.

като има предвид, че Норвегия е дарила противотанкови оръжия и системи за противовъздушна отбрана, заедно с широкообхватен пакет от несмъртоносна военна помощ, като например бронежилетки, каски, полеви хранителни пакети и други основни доставки, а същевременно е разпределила и над 40 милиона евро в помощ за Украйна;

БФ.

като има предвид, че Япония е предоставила на Украйна несмъртоносна военна помощ, включително бронежилетки, каски, електрогенератори и храна, в допълнение към заем от 100 милиона щатски долара;

БХ.

като има предвид, че Консултативният съвет за реформа в отбраната, състоящ се от експерти на високо равнище от Съединените щати, Обединеното кралство, Канада, Полша, Германия и Литва, е най-висшият международен консултативен орган в Украйна;

БЦ.

като има предвид, че нараства все по-активната роля на Китай като конкурент в региона за политическо, социално и икономическо влияние в държавите от Източното партньорство, където китайските инвестиции, включително чрез инициативата „Един пояс, един път“, съчетават евтини заеми, които повишават съотношението дълг/БВП, с очакване резултатът да бъде неизпълнение в държавите от Източното партньорство, което води до агресивна компенсация, често под формата на собственост върху стратегическа инфраструктура и привеждане в съответствие на политиките;

БЧ.

като има предвид, че влиянието на трети държави в държавите от Източното партньорство е до голяма степен съсредоточено в Южен Кавказ, където дългогодишното културно, религиозно, политическо и икономическо влияние на Иран продължава да расте, което рискува да подкопае сигурността и стабилността на някои държави от Източното партньорство поради свързани с иранския Корпус на гвардейците на ислямската революция опити за покушение в Грузия и Азербайджан, като създава допълнителна загриженост за усилията на ЕС за насърчаване на сигурността, стабилността и добросъседството между държавите от Източното партньорство;

БШ.

като има предвид, че започнатият от Азербайджан 44-дневен конфликт промени из основи политическото, стратегическото и оперативното статукво на Южен Кавказ, причини хиляди жертви, десетки хиляди разселени лица и доведе до разполагането на приблизително 2 000 т. нар. мироопазващи военни от страна на Русия в Лачинския коридор и във и около Нагорни Карабах като част от споразумението за прекратяване на огъня от 10 ноември 2020 г.; като има предвид, че между Азербайджан и Армения продължават да се водят схватки и че конфликтът в Нагорни Карабах не е уреден; като има предвид, че Русия няма да може да разреши сама конфликт, зароден в постсъветското пространство; като има предвид, че липсата на стратегическа далновидност и дипломатическа инициатива на ЕС позволи на Русия, Турция, Иран и други участници да засилят влиянието си в Южен Кавказ;

БЩ.

като има предвид, че главният тръбопровод за доставка на газ за Нагорни Карабах беше повреден и на 8 март 2022 г. спорната територия остана без достъп до енергийни доставки заради продължаващите военни сблъсъци между арменските и азербайджанските сили в Нагорни Карабах;

ВА.

като има предвид, че в началото на януари 2022 г. силите на Организацията на Договора за колективна сигурност (предвождани от руски военни и с участието на войски от Беларус и Армения, наред с други) се намесиха в Казахстан по искане на правителството на държавата, за да подпомогнат потушаването на гражданските вълнения с цел да се гарантира запазване на настоящия управляващ режим и организацията да се използва в подкрепа на неговите интереси;

ВБ.

като има предвид, че Руската федерация продължава да засилва незаконното си военно присъствие в окупираните територии в Грузия — Абхазия и Южна Осетия, да съсредоточава военни сили и да провежда военни учения, да извършва дейности за издаване на паспорти и създаване на граница с монтирането на огради от бодлива тел и други бариери по административната гранична линия, като по този начин сериозно дестабилизира положението със сигурността на място и застрашава поминъка на населението в засегнатите от конфликта райони;

ВВ.

като има предвид, че успехът на всяка мисия по линия на ОПСО зависи от стабилността на нейния мандат и от равнището на политическа воля и сплотеност на държавите — членки на ЕС, и партньорските държави, както и от желанието на държавите членки да инвестират своя експертен опит, активи, персонал и ресурси;

ВГ.

като има предвид, че в рамките на Способностите за планиране и провеждане на граждански операции на ЕС ще трябва да се обмисли как да се защитят разположените предвождани от ЕС мисии и цивилен персонал на ЕС от такива нарастващи заплахи;

ВД.

като има предвид, че ако мисиите на ОПСО трябва да постигнат своите цели, в мандата им следва да се включват консултации и обучение за справяне с нововъзникващите и революционните технологии, които бързо навлизат в средата на „замразен конфликт“; като има предвид, че мисиите на ОПСО в асоциираните държави от Източното партньорство трябва да останат в действие докато държавите получатели и държавите членки считат това за необходимо, за да се гарантира изпълнението на техните цели;

ВЕ.

като има предвид, че в момента Съветът обсъжда варианти за увеличаване на присъствието на ОПСО в Украйна;

ВЖ.

като има предвид, че Консултативната мисия на ЕС за реформа в сектора на гражданската сигурност в Украйна (EUAM Ukraine) представлява гражданска мисия, започнала през 2014 г. по искане от страна на украинското правителство ЕС да подкрепи реформата на правоприлагащите институции и институциите на върховенството на закона, като по този начин се възстанови доверието сред украинските граждани след насилствените събития около украинската революция;

ВЗ.

като има предвид, че в рамките на EUAM Ukraine бяха идентифицирани пет приоритетни области, включително национална и държавна сигурност, организирана и трансгранична престъпност, наказателно правосъдие, безопасност на общността, управление на полицията и цифрова трансформация и иновации, за подкрепа на реформата на сектора на гражданската сигурност в Украйна с годишен бюджет от 29,5 милиона евро и 371 упълномощени служители, включително украински граждани и служители от други държави извън ЕС, с мандат, който ще бъде подновен през 2024 г.;

ВИ.

като има предвид, че EUAM Ukraine обхваща три сфери на действие: предоставяне на стратегически съвети за разработване на стратегически документи и законодателство; подпомагане на изпълнението на реформи с практически съвети, обучение и оборудване; и насърчаване на сътрудничеството и координацията, за да се гарантират съгласуваност и усилия в областта на реформите между Украйна и международните участници;

ВЙ.

като има предвид, че EUAM Ukraine извършва своите дейности в партньорство със Съвета за национална сигурност и Службата за външно разузнаване на Украйна; като има предвид, че EUAM Ukraine работи със съдебната система на Украйна чрез своите прокурори за осигуряване на независимост и ефективност на прокуратурата; като има предвид, че EUAM Ukraine обучава и оборудва украинските полицейски сили чрез регионалните си офиси и сътрудничеството със съседните области; като има предвид, че EUAM Ukraine концентрира своите инициативи за обучение на полицията чрез предоставяне на стратегически съвети и „диалог за безопасност на общността“ и обучава местната полиция в ключови области;

ВК.

като има предвид, че EUAM Ukraine си сътрудничи с оценката на Европол на заплахата от тежка и организирана престъпност (SOCTA) при подпомагането на украинските власти в мерките за изграждане на капацитет и интегрирано управление на границите;

ВЛ.

като има предвид, че работата на EUAM Ukraine за подпомагане на реформата на службите за сигурност в Украйна остава неин най-висок приоритет и тя трябва да съсредоточи подкрепата си към прилагането на реформата, за да гарантира, че службите за сигурност в Украйна постепенно спират правомощията си за досъдебно разследване, демилитаризират службата, имат ясно разделение на правомощията с други агенции за сигурност, ефективен надзор, както и че намаляват мащаба си; като има предвид, че ако бъде приложен правилно, законопроект 3196 предвижда службите за сигурност в Украйна да съсредоточат усилията си върху контраразузнаването, противодействието на заплахите за държавната сигурност, борбата с тероризма, киберсигурността, защитата на националната държавност и териториалната цялост и защитата на държавните тайни; като има предвид, че необходимите реформи за осигуряване на демократично развитие изискват службите за сигурност в Украйна да претърпят: ясно разделение на функциите, отстраняване от разследването на икономически и корупционни престъпления (освен в изключителни случаи, когато са упълномощени от главния прокурор), политическа независимост, демилитаризиране и по-нататъшно оптимизиране, по-голяма прозрачност и отчетност и допълнителен фокус върху защитата на критичната инфраструктура;

ВМ.

като има предвид, че помощта на EUAM Ukraine при създаването на Бюрото за икономическа сигурност (БИС), насочено срещу финансовите престъпления в цяла Украйна, е ключово усилие; като има предвид, че прозрачният подбор на персонала на БИС и разпускането на държавната фискална служба са от решаващо значение за постепенното намаляване на влиянието на олигарсите върху икономиката на Украйна; като има предвид, че БИС е създадено да наследи правомощията за досъдебно разследване от службите за сигурност в Украйна в областта на икономическата сигурност и трябва да подкрепи усилията на Украйна да се противопостави на натиска от правоприлагащите институции;

ВН.

като има предвид, че през 2020 г. EUAM Ukraine учреди свое четвърто местно бюро в Мариупол, за да подкрепи прилагането на регионално и местно равнище на ръководените централно реформи, например обучение и консултиране на местните правоприлагащи органи, като това отразява нарастващата роля на EUAM Ukraine за укрепване на устойчивостта на Украйна в цялата държава и желанието ѝ да съдействат за своето привеждане в съответствие с целите на ОПСО; като има предвид, че местното бюро в Мариупол беше евакуирано и след това разрушено в резултат на военно нападение на Русия;

ВО.

като има предвид, че вследствие на руското нахлуване в Украйна целият международен персонал беше принуден да напусне безопасно държавата; като има предвид, че мисията продължава да поддържа контакт с украинските партньори и остава в готовност в очакване на по-нататъшни инструкции от централите на ЕС;

ВП.

като има предвид, че в резултат на агресивната война на Русия срещу Украйна беше евакуиран целият персонал от държавите членки, работещ по линия на ОПСО EUAM Ukraine;

ВР.

като има предвид, че Мисията на ЕС за оказване на съдействие в областта на граничния контрол в Република Молдова и Украйна (EUBAM) е гражданска мисия, стартирана през 2005 г.; като има предвид, че тя има неизпълнителен мандат за подобряване на способностите за управление на границите на граничната охрана, митническите органи и правоприлагащите органи в Украйна и Република Молдова с годишен бюджет от 12 милиона евро и персонал от над 200 служители, с мандат, който ще бъде подновен през ноември 2023 г.;

ВС.

като има предвид, че EUBAM подпомага Република Молдова и Украйна да изпълнят задълженията на задълбочената и всеобхватна зона за свободна търговия (DCFTA) като част от техните споразумения за асоцииране с ЕС и е предназначена да засили граничния и митническия капацитет на Молдова и Украйна; като има предвид, че тя има за задача: борба с митническите измами, контрабандата на наркотици, незаконната миграция и трафика на хора; подкрепа за улесняване на търговията и интегрирано управление на границите; и подпомагане на мирното уреждане на конфликта в Приднестровието чрез процеса „5+2“;

ВТ.

като има предвид, че контрабандата на тютюн, включително фалшифицирани продукти, причинява загуби от 10 милиарда евро годишно за държавните бюджети на Република Молдова, Украйна и държавите членки; като има предвид, че през 2020 г. и 2021 г. Мисията на ЕС за оказване на съдействие в областта на граничния контрол в Молдова и Украйна осуети множество операции за контрабанда, изземвайки огромни количества боеприпаси, тютюн, алкохол, етанол и хероин;

ВУ.

като има предвид, че EUBAM подпомага граничните служби на Република Молдова и Украйна при разработването на общи показатели, използвани за идентифициране на жертви на трафик;

ВФ.

като има предвид, че Работната група за наркотиците на Мисията на ЕС за оказване на съдействие в областта на граничния контрол в Молдова и Украйна се стреми да ангажира партньорските служби на мисията с други правоприлагащи органи в областта на наркотиците в региона; като има предвид, че Мисията на ЕС за оказване на съдействие в областта на граничния контрол в Молдова и Украйна си сътрудничи с множество международни организации, включително Европол, FRONTEX и ОССЕ, чрез своята работна група за оръжия, съвместните операции ORION II и инициативите „Сигурност на границите на ЕС 4“;

ВХ.

като има предвид, че Мисията на ЕС за оказване на съдействие в областта на граничния контрол в Молдова и Украйна е последователен застъпник за отварянето отново на международните транспортни коридори, които пресичат Приднестровието, и разработва и се застъпва за технически мерки за изграждане на доверие между Кишинев и Тираспол по въпросите на транспорта, митниците, ветеринарните и фитосанитарните мерки и правоприлагането;

ВЦ.

като има предвид, че Мисията на ЕС за оказване на съдействие в областта на граничния контрол в Молдова и Украйна допринася за мирното уреждане на конфликта в Приднестровието чрез мерки за изграждане на доверие и като наблюдаващо присъствие в участъка на Приднестровието на границата между Молдова и Украйна;

ВЧ.

като има предвид, че Руската федерация поддържа т. нар. мироопазваща мисия в Приднестровието от приблизително 500 войници и Оперативната група на руските войски (OGRT) от приблизително 1 500 войници, упражнява контрол над сепаратистките въоръжени групи в Приднестровието и е домакин на над 100 съвместни военни учения годишно с Приднестровието; като изразява тревога заради опитите на сепаратисти от Тираспол да получат признаване на независимостта на Приднестровието на 4 март 2022 г.;

ВШ.

като има предвид, че в резултат на агресивната война на Русия срещу Украйна сигурността на мисията по линия на ОПСО EUBAM Молдова е сериозно застрашена и може да се стигне до евентуалното ѝ извеждане от държавата;

ВЩ.

като има предвид, че Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия (EUMM Georgia) е гражданска мисия, стартирана през 2008 г., след шестточковото споразумение, постигнато с посредничеството на ЕС, което сложи край на войната между Грузия и Русия; като има предвид, че от създаването си преди 13 години насам EUMM Georgia представлява силният политически ангажимент на ЕС в региона, като допринася за изграждането на доверие и нормализирането и като осигурява стабилност на място между участващите страни в конфликта и в по-широкия регион;

ГА.

като има предвид, че понастоящем в Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия има 325 членове, включително над 200 цивилни наблюдатели с отпуснат бюджет от 44,8 милиона евро и мандат, който ще бъде подновен през декември 2022 г.;

ГБ.

като има предвид, че първоначалният мандат от 2008 г. остава непроменен по отношение на наблюдението на изпълнението на споразумението от 12 август 2008 г. за прекратяване на огъня между Грузия и Русия, постигнато с посредничеството на ЕС, в което се призовава за: неизползване на насилие, прекратяване на военните действия, предоставяне на достъп до хуманитарна помощ, връщане на грузинските въоръжени сили в обичайните им квартири, изтегляне на руските въоръжени сили на позициите преди враждебните действия и започване на международна дискусия за сигурността и стабилността на Южна Осетия и Абхазия;

ГВ.

като има предвид, че Русия не спазва споразумението от 12 август 2008 г. за прекратяване на огъня между Грузия и Русия, постигнато с посредничеството на ЕС, тъй като поддържа незаконно присъствие на въоръжените си сили и на агенти на Федералната служба за сигурност и граничната охрана на Руската федерация в отцепилите се региони Абхазия и Южна Осетия; като има предвид, че Русия не позволява установяване на международни механизми за сигурност на място и също така пречи на Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия да навлезе в териториите, окупирани от Русия, което е критична пречка пред постигането на целите на мисията; като има предвид, че мандатът на EUMM Georgia е валиден в цяла Грузия; като има предвид, че Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия е изправена пред дейностите на Русия за създаването на граници, което включва изместването на линиите на административна граница в грузинска територия и по-нататъшното разширяване на териториалната окупация на Грузия;

ГГ.

като има предвид, че грубите нарушения от страна на Руската федерация на споразумението от 12 август 2008 г. за прекратяване на огъня между Грузия и Русия, постигнато с посредничеството на ЕС, продължават и често биват посрещани с ограничени реакции или призиви за действие от страна на държавите членки или без никакъв отговор, което поражда риск от насърчаване на Руската федерация да извършва още такива действия; като има предвид, че е имало незаконни арести през административните гранични линии и незаконни дейности по „създаване на граници“;

ГД.

като има предвид, че Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия не е типична гражданска мисия поради своя мандат и фокус върху дейности по наблюдение, изграждане на гражданска компетентност и поради факта, че ръководи дейности за изграждане на доверие чрез малки по размер безвъзмездни средства и целеви проекти между двете страни; като има предвид, че мандатът ѝ позволява съсредоточаване върху хибридните заплахи, правата на човека, малцинствата и екологичните аспекти на сигурността; като има предвид, че Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия създаде консултативен комитет по хибридна война и поддържа редовни контакти с бюрото за връзка на НАТО и екипа, който изпълнява съдържателния пакет НАТО — Грузия;

ГЕ.

като има предвид, че Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия подпомага срещите на механизма за предотвратяване и реагиране на произшествия в Ергнети и гарантира редовността на тези срещи, на които се разглежда ситуацията със сигурността на място и които включват правителството на Грузия, отцепилите се региони и Руската федерация; като има предвид, че за съжаление подобен механизъм в Гали, Абхазия е временно спрян;

ГЖ.

като има предвид, че Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия има постоянна нужда от разширяване на своя аналитичен фокус и възможности за справяне с продължаващите хибридни заплахи и поради това са ѝ необходими достатъчен бюджет и средства;

ГЗ.

като има предвид, че Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия е обект на дезинформационни дейности, особено от страна на медии и канали на социални медии, базирани в окупирани региони, подкрепяни от Русия, което принуждава мисията да организира вътрешните си ресурси, за да осигури необходимото сътрудничество и да проучи начини за противодействие на дезинформацията;

ГИ.

като има предвид, че Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия управлява „горещата линия“ — механизъм за изграждане на доверие, който служи като значим денонощен канал за комуникация между правителството на Грузия и де факто управляващите органи в Абхазия и Южна Осетия, включително граничната охрана на Руската федерация, разположена в двата региона, при спешни произшествия на място; като има предвид, че тази гореща линия беше задействана над 2 100 пъти през 2021 г.; като има предвид, че Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия подкрепя форматите за преговори и комуникационните канали, като участва в международните дискусии в Женева и действа като съпредседател на срещите на механизма за предотвратяване и реагиране на произшествия в Ергнети;

ГЙ.

като има предвид, че на 24 октомври 2019 г. за пръв път от над 10 години охраната от Федералната служба за сигурност прекоси административната гранична линия и задържа наблюдатели на Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия и принуди ЕС да преговаря за освобождаването им;

ГК.

като има предвид, че ролята на Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия за справяне със сигурността на хората и хуманитарните нужди на местното население в засегнатите от конфликт области и за улесняване на ефективния обмен на информация, например във връзка с медицински пунктове или освобождаване на лица или на наблюдателите на EUMM, задържани на административните гранични линии, както и при съдействието за лични дискусии на срещите на механизма за предотвратяване и реагиране на произшествия в Ергнети, добавят огромна стойност към важната роля, която EUMM играе както по отношение на управлението на конфликти, така и по отношение на изграждането на доверие;

ГЛ.

като има предвид, че Грузия е една от държавите с най-голям принос на глава от населението в мисиите на ОПСО в Африка;

ГМ.

като има предвид, че държавите от Източното партньорство остават силно уязвими на енергийна несигурност, по-специално Република Молдова и Украйна, които периодично страдат от енергийно изнудване от страна на Русия;

ГН.

като има предвид, че мерките на ЕС за смекчаване на енергийната несигурност чрез диверсификация на енергийните източници ще засилят сигурността и стабилността в източния регион;

ГО.

като има предвид, че Комисията вече предприе действия за намаляване на зависимостта на Европа от един-единствен доставчик, като диферсифицира своите доставчици на газ; като има предвид, че в отговор на последиците от наложените на Русия санкции, за да се прекрати зависимостта от вноса на енергия от Русия, Комисията изготви нов план за замяна до края на 2022 г. на 100 милиарда кубични метра газ, внасян от Русия, с по-големи количества втечнен природен газ и внос по газопроводи от неруски доставчици, както и с по-големи обеми биометан и производство и внос на водород от възобновяеми източници; като има предвид, че целта е да се намали използването на изкопаеми горива в домовете, сградите, промишлените сектори и енергийните системи и да се насърчи енергийната ефективност, да се повиши енергията от възобновяеми източници и електрификацията, както и да се преодолеят инфраструктурните участъци с недостатъчен капацитет;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

71.

72.

73.

74.

75.

76.

77.

78.

79.

80.

81.

82.

83.

84.

85.

86.

87.

88.