—

като взе предвид предишните си резолюции относно Мианмар, а именно резолюциите си от 7 юли 2016 г. (1), 15 декември 2016 г. (2) и 14 септември 2017 г. (3) относно Мианмар/Бирма, по-специално положението на общността рохингия, от 14 юни 2018 г. относно положението на бежанците от общността рохингия, и по-специално тежкото положение на децата (4), от 13 септември 2018 г. относно Мианмар, и по-специално случаят с журналистите Ва Лоне и Киав Сое Оо (5), от 19 септември 2019 г. относно Мианмар, по-специално положението на общността рохингия (6), от 11 февруари 2021 г. относно положението в Мианмар (7) и от 7 октомври 2021 г. относно положението с правата на човека в Мианмар, включително положението на религиозните и етническите групи (8),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2022/238 на Съвета от 21 февруари 2022 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Мианмар/Бирма (9),

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 22 февруари 2021 г. относно Мианмар,

—

като взе предвид Решение (ОВППС) 2021/711 на Съвета от 29 април 2021 г. относно ограничителни мерки с оглед на положението в Мианмар/Бирма (10),

—

като взе предвид съвместното изявление от 1 февруари 2022 г. на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от името на Европейския съюз и на министрите на външните работи на Албания, Австралия, Канада, Нова Зеландия, Норвегия, Република Корея, Швейцария, Обединеното кралство и Съединените американски щати относно годишнината от военния преврат в Мианмар,

—

като взе предвид декларациите на върховния представител от името на ЕС от 31 януари 2022 г. относно продължаващата ескалация на насилието в Мианмар, от 8 ноември и 6 декември 2021 г. относно положението в Мианмар, от 13 октомври 2021 г. в подкрепа на работата на специалния пратеник на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН) и от 30 април 2021 г. относно резултатите от срещата на лидерите на АСЕАН,

—

като взе предвид изявлението от 11 януари 2022 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност относно неотдавнашната осъдителна присъда срещу държавния съветник Аун Сан Су Чи,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно утвърждаването и защитата на свободата на религията и убежденията,

—

като взе предвид консенсуса от пет точки на АСЕАН от 24 април 2021 г.,

—

като взе предвид изявлението на председателя на АСЕАН от 2 февруари 2022 г. относно положението в Мианмар,

—

като взе предвид изявлението от 23 септември 2021 г. на върховния комисар по правата на човека на ООН относно Мианмар и изявлението от 22 септември 2021 г. на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар,

—

като взе предвид доклада на Службата на върховния комисар по правата на човека на ООН от 16 септември 2021 г. относно положението с правата на човека в Мианмар,

—

като взе предвид изявлението на Съвета за сигурност на ООН от 29 декември 2021 г. относно положението в Мианмар,

—

като взе предвид изявлението за пресата на Съвета за сигурност на ООН от 2 февруари 2022 г. относно положението в Мианмар,

—

като взе предвид изявлението от 30 януари 2022 г. на говорителя на генералния секретар на ООН относно положението в Мианмар,

—

като взе предвид изявлението на върховния комисар по правата на човека на ООН от 28 януари 2022 г. относно положението в Мианмар,

—

като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар, и по-специално доклада от 22 февруари 2022 г., озаглавен „Подпомагане на жестокостите: трансфери на оръжие от държавите — членки на ООН, към военните сили на Мианмар“,

—

като взе предвид заключението от 28 февруари 2022 г. от публичните изслушвания относно предварителните възражения, повдигнати от Мианмар по делото относно прилагането на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид (Гамбия/Мианмар),

—

като взе предвид Резолюция 75/287 на Общото събрание на ООН на 18 юни 2021 г. относно положението в Мианмар,

—

като взе предвид доклада от декември 2021 г. на Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси, озаглавен „Преглед на хуманитарните нужди — Мианмар“,

—

като взе предвид изявлението от 27 декември 2021 г. на специалния пратеник на генералния секретар на ООН за Мианмар,

—

като взе предвид докладите на генералния секретар на ООН относно Мианмар и относно положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и на другите малцинства в Мианмар,

—

като взе предвид доклада от 2021 г. на независимия механизъм на ООН за разследване за Мианмар,

—

като взе предвид доклада от 22 август 2019 г. на независимата международна мисия на ООН за установяване на фактите в Мианмар във връзка със сексуалното и основаното на пола насилие в Мианмар и свързаното с пола въздействие на етническите конфликти в страната,

—

като взе предвид докладите на надзорния механизъм на Международната организация на труда относно Мианмар,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях,

—

като взе предвид Конвенцията на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид от 1948 г.,

—

като взе предвид член 25 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—

като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че на 1 февруари 2021 г. военните сили на Мианмар, известни като „Татмадау“, в явно нарушение на конституцията на Мианмар и на резултатите от изборите през ноември 2020 г. арестуваха президента Уин Минт, държавния съветник Аун Сан Су Чи и водещи членове на правителството, иззеха контрола върху законодателната, съдебната и изпълнителната власт чрез държавен преврат и обявиха извънредно положение за срок от една година; като има предвид, че през август 2021 г. главнокомандващият Мин Аун Хлайн от военната хунта обяви, че се самоназначава за министър-председател и че извънредното положение ще бъде продължено до август 2023 г.; като има предвид, че единствено Уин Минт в качеството си на президент на Мианмар е упълномощен съгласно конституцията да обявява извънредно положение;

Б.

като има предвид, че в отговор на военния преврат в различни градове в Мианмар се проведоха мирни протести и демонстрации, по време на които се отправиха призиви за възстановяване на демокрацията; като има предвид, че в тях участваха различни групи, включително Движението за гражданско неподчинение; като има предвид, че силите за сигурност използваха прекомерна и смъртоносна сила срещу демонстрантите; като има предвид, че обществената съпротива продължава и че насилието, използвано в отговор на нея от страна на военните сили на Мианмар, се увеличава ежедневно;

В.

като има предвид, че Комитетът, представляващ парламента (Pyidaungsu Hluttaw), и правителството на националното единство бяха сформирани с цел да представляват демократичните въжделения на народа на Мианмар;

Г.

като има предвид, че на 24 април 2021 г. лидерите на АСЕАН се срещнаха в Джакарта с Мин Аун Хлайн, главнокомандващ от военната хунта, и постигнаха консенсус от пет точки; като има предвид, че към днешна дата военната хунта не е предприела действия за изпълнение на този консенсус от пет точки; като има предвид, че след приемането на консенсуса от пет точки насилието на практика ескалира и се увеличи драстично;

Д.

като има предвид, че през май 2021 г. военната хунта предприе първоначални стъпки за разпускане на политическата партия на Аун Сан Су Чи, която беше на власт до държавния преврат през февруари 2021 г.; като има предвид, че държавният съветник Аун Сан Су Чи и президентът Уин Минт продължават да са лишени от свобода и са получили първите си осъдителни присъди по поредицата от обвинения, повдигнати срещу тях; като има предвид, че Аун Сан Су Чи първоначално беше осъдена на четири години лишаване от свобода, по-късно намалени на две години, но че срещу нея са повдигнати най-малко дузина обвинения;

Е.

като има предвид, че хунтата е извършила убийства, насилствени изчезвания, изтезания и изнасилвания и други престъпления, характеризиращи се със сексуално насилие; като има предвид, че от 1 февруари 2021 г. насам политици, правителствени служители, правозащитници, представители на гражданското общество, религиозни дейци, мирни демонстранти и писатели са били незаконно задържани или поставени под домашен арест; като има предвид, че в последното съобщение за медиите на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека от 28 януари 2022 г. се посочва, че след преврата най-малко 1 500 души са били убити и най-малко 11 787 души са били произволно задържани от военните органи; като има предвид, че към 21 януари 2022 г. хунтата беше лишила от свобода 649 членове на опозицията от Националната лига за демокрация и че 14 лица са загинали по време на задържането си или малко след това; като има предвид, че към 4 март 2022 г. военните съдилища са осъдили на смърт 84 души; като има предвид, че между февруари 2021 г. и януари 2022 г. е имало най-малко 4 924 сблъсъка и 1 724 нападения срещу цивилни лица;

Ж.

като има предвид, че хунтата е предприела целенасочени действия срещу жени чрез извънсъдебни екзекуции, широкоразпространени произволни задържания, сексуално насилие и насилие, основано на пола; като има предвид, че над 2000 от задържаните от 1 февруари 2021 г. насам са жени; като има предвид, че към декември 2021 г. силите за сигурност на хунтата бяха убили 94 жени по време на офанзиви, разпити и протести срещу хунтата;

З.

като има предвид, че в Мианмар се извършват нарушения на свободата на религията и убежденията и на други права на човека на религиозните и етническите малцинства; като има предвид, че от началото на преврата насам има над 35 документирани случая на нападения срещу църкви и други храмове и срещу лица, изповядващи определена религия, включително християни и мюсюлмани;

И.

като има предвид, че успоредно с това военните засилиха репресиите си срещу медиите в Мианмар, като все по-голям брой журналисти бяха произволно задържани и подведени под съдебна отговорност, с цел заглушаване на медиите и премахване на свободата на изразяване на мнение; като има предвид, че хунтата все повече използва инструменти за наблюдение и цензура чрез ограничения върху телекомуникациите и интернет; като има предвид, че към 21 януари 2022 г. хунтата беше лишила от свобода 120 журналисти и беше убила трима, като по този начин Мианмар се нареди на второ място в света по брой лишени от свобода журналисти; като има предвид, че военните сили повдигнаха обвинения в престъпления срещу 12 новинарски агенции и/или отнеха техните лицензи;

Й.

като има предвид, че след преврата най-малко 27 синдикални дейци са били убити, а 116 работници и членове на синдикатите са били задържани; като има предвид, че 16 организации за защита на трудовите права са били обявени за незаконни и че много от тях са били принудени да преминат в нелегалност, за да се предпазят; като има предвид, че две седмици след преврата военните сили въведоха значителни промени в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, които се превърнаха в основните правни разпоредби, използвани за повдигане на обвинения срещу лицата, които се противопоставят на военния режим, включително синдикални лидери и защитници на трудовите права;

К.

като има предвид, че хунтата се състои от същите сили, които извършиха геноцидни нападения през 2017 г. и които продължават да преследват геноцидна политика и сегрегация на общността рохингия; като има предвид, че около 600 000 души от общността рохингия, които все още се намират в щата Рахин, са подложени на постоянни дискриминационни политики и практики, системни нарушения на техните основни права, произволни задържания, принудително настаняване в пренаселени лагери за вътрешно разселени лица и силно ограничен достъп до образование и здравеопазване; като има предвид, че Законът за гражданството на Мианмар обявява, че членовете на общността рохингия „не са граждани на Мианмар“ или са „чуждестранни жители“, и следователно ги лишава от гражданство, което допълнително влошава тяхното несигурно положение; като има предвид, че преследването на малцинството рохингия не е приключило въпреки многобройните призиви на международната общност;

Л.

като има предвид, че хунтата в Мианмар отказва да разследва сериозно нарушенията на правата на човека срещу общността рохингия и да потърси отговорност от извършителите; като има предвид, че органите отказват да сътрудничат с механизмите на ООН; като има предвид, че това накара Международния наказателен съд да започне разследване конкретно относно положението на малцинството рохингия;

М.

като има предвид, че от декември 2021 г. насам военната хунта е увеличила броя на въздушните удари срещу села в щатите, в които живеят етнически малцинства, и че жертвите сред цивилните лица наброяват най-малко 200 000; като има предвид, че според ООН през декември 2021 г. няколко невъоръжени лица са били убити от военните сили, включително пет непълнолетни или малолетни лица, които са били изгорени живи;

Н.

като има предвид, че генералният секретар на ООН предупреди, че „рискът от мащабен въоръжен конфликт изисква колективен подход за предотвратяване на евентуална многоизмерна катастрофа в центъра на Югоизточна Азия и отвъд него“;

О.

като има предвид, че над 453 000 наскоро разселени лица, повечето от които са жени и деца, все още са блокирани в конфликтните зони, към които се добавят 370 400 души, които вече бяха разселени продължително време още преди февруари 2021 г., и почти един милион бежанци от Мианмар, намиращи се в съседни държави; като има предвид, че според оценките на ООН в Мианмар има 14.4 милиона души, нуждаещи се от хуманитарна помощ, от които 5 милиона са деца, а 13,3 милиона са изложени на риск от продоволствена несигурност и глад, в сравнение с 2,8 милиона души преди военния преврат; като има предвид, че през декември 2021 г. Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси публикува плана за хуманитарни действия за 2022 г., в който се посочва, че са необходими 826 милиона щатски долара, за да се помогне на 6,2 милиона души, нуждаещи се от животоспасяваща хуманитарна помощ;

П.

като има предвид, че достъпът и разпределението на хуманитарната помощ бяха силно ограничени и умишлено възпрепятствани от режима, който разруши инфраструктурата в районите в нужда, арестува здравни работници, лиши хора от лекарства и кислород и задържа и уби църковни лидери и местни доброволци, предоставящи хуманитарна подкрепа;

Р.

като има предвид, че хуманитарното положение в Мианмар също така беше влошено от небрежното отношение на хунтата към кризата с COVID-19; като има предвид, че военните сили са използвали мерки, свързани с COVID-19, за да извършват репресии срещу активисти, подкрепящи демокрацията, правозащитници и журналисти; като има предвид, че хунтата затвори болници и предприе действия срещу здравни работници, което доведе до срив на здравната система на фона на широкото разпространение на COVID-19 в цялата страна; като има предвид, че войските са унищожили медицински доставки и оборудване и са окупирали десетки медицински заведения, поради което населението на Мианмар избягва медицинските заведения поради страх от задържане или застрелване; като има предвид, че пренаселените затвори и пренебрежението като цяло към здравето на затворниците са допринесли за увеличаване на броя на заразените с COVID-19;

С.

като има предвид, че „Татмадау“ и генералите от него незаконно си осигуряват средства чрез незаконна продажба на дървен материал, скъпоценни камъни, газ и нефт и са изправени пред широко разпространени твърдения за корупция; като има предвид, че все още не са въведени подходящи мерки за надлежна проверка, за да се определят източниците на скъпоценни камъни, които европейските предприятия и потребители купуват; като има предвид, че приходите от газ са най-големият източник на приходи в чуждестранна валута за военните, като по приблизителни оценки възлизат на 1 милиарда щатски долара годишно под формата на мита, данъци, лицензионни възнаграждения, такси, тарифи и други печалби; като има предвид, че 19 банки с международна дейност са инвестирали над 65 милиарда щатски долара в 18 дружества, които имат преки и дългогодишни търговски връзки с военните сили на Мианмар или с държавни образувания, които военните се опитват да контролират в резултат на преврата;

Т.

като има предвид, че на 21 февруари 2022 г. ЕС обяви приемането на допълнителни санкции срещу лица и образувания за участието им в тежки нарушения на правата на човека в Мианмар; като има предвид, че Myanmar Oil and Gas Enterprise (MOGE), едно от включените в списъка образувания, е държавно предприятие, което е попаднало под контрола на военната хунта от миналогодишния преврат насам; като има предвид, че дерогация от режима на санкции изрично позволява на операторите на петрол и газ от ЕС, които продължават да извършват дейност в Мианмар, да извършват финансови сделки с MOGE;

У.

като има предвид, че военната хунта приема изтребители и бронирани превозни средства от Китай и Русия; като има предвид, че те са били използвани срещу цивилното население след преврата от миналата година; като има предвид, че Сърбия е разрешила ракети и артилерия за износ за военните сили на Мианмар; като има предвид, че Китай и Русия положиха много политически, военни и икономически усилия, насочени към легитимирането на хунтата; като има предвид, че и двете страни имат връзки с въоръжените сили на Мианмар като най-големите доставчици на оръжие за страната; като има предвид, че двете държави неведнъж са блокирали усилията на Съвета за сигурност на ООН за договаряне на декларации за положението в Мианмар,

Ф.

като има предвид, че хунтата в Мианмар изрази подкрепата си за войната на Путин срещу Украйна;

Х.

като има предвид, че специалният докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар посочи в официално изявление, че военните широкоразпространени системни нападения срещу народа на Мианмар вероятно представляват престъпления против човечеството и военни престъпления съгласно международното право; като има предвид, че специалният докладчик на ООН изрично заяви, че организаторите и извършителите на преврата и на тези нарушения следва да бъдат подведени под отговорност;

Ц.

като има предвид, че към днешна дата Комисията все още не е започнала разследване съгласно член 19, параграф 1, буква а) от Регламента за ОСП (11) с цел преустановяване на търговските преференции, от които се ползва Мианмар, както беше официално поискано от Парламента с много голямо мнозинство през юни 2018 г., септември 2018 г., септември 2019 г., февруари 2021 г. и октомври 2021 г.;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.