—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу корупцията (UNCAC), която влезе в сила на 14 декември 2005 г.,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека,

—

като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права,

—

като взе предвид Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

—

като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за борба с подкупването на чужди длъжностни лица в международните търговски сделки, Препоръката на Съвета от 2009 г. за по-нататъшна борба с подкупването, Препоръката от 1996 г. за данъчно приспадане на подкупите за чужди длъжностни лица, както и други свързани с тях инструменти,

—

като взе предвид доклада на ОИСР от 2010 г., озаглавен „Заетост след работа в публичния сектор: Добри практики за предотвратяване на конфликт на интереси“,

—

като взе предвид Конвенцията от 1997 г. за борба с корупцията, в която участват длъжностни лица на Европейските общности или длъжностни лица на държавите — членки на Европейския съюз (1),

—

като взе предвид Плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2020—2024 г., приет от Съвета на Европейския съюз на 18 ноември 2020 г.,

—

като взе предвид Насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, приети на 2914-ото заседание на Съвета по общи въпроси от 8 декември 2008 г.,

—

като взе предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР), изложени в резолюцията на ООН от 25 септември 2015 г., озаглавена „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, включително ЦУР 16, която обхваща усилията за борба с корупцията,

—

като взе предвид доклада на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) от 8 ноември 2013 г., озаглавен „Политика за предотвратяване и възпрепятстване на непозволено поведение в дейността на Европейската инвестиционна банка“ (наричана по-долу „политика на ЕИБ за борба с измамите“),

—

като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека: Прилагане на рамката на ООН „Утвърждаване, спазване и правни средства за защита“,

—

като взе предвид изданието от 2011 г. на Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия и стандартите в борбата с корупцията, разработени от нея,

—

като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно бизнеса и правата на човека,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2020/1998 на Съвета от 7 декември 2020 г. относно ограничителни мерки срещу тежките нарушения на правата на човека (2),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2021 г. относно глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека (т.нар. закон „Магнитски“ на ЕС) (3),

—

като взе предвид глобалния режим на Обединеното кралство за санкции срещу корупцията от 2021 г. и неговите Общи принципи за обезщетяване на пострадали в чужбина (включително засегнати държави) по дела за подкупи, корупция и икономическа престъпност,

—

като взе предвид приемането на нови обвързващи разпоредби от френския парламент за възстановяване на собствеността върху конфискувани откраднати активи на хората в държавите на произход,

—

като взе предвид своята резолюция от 10 март 2021 г. с препоръки към Комисията относно корпоративната надлежна проверка и корпоративната отчетност (4),

—

като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2020 г. относно устойчивото корпоративно управление (5),

—

като взе предвид своята резолюция от 19 май 2021 г. относно последиците от изменението на климата върху правата на човека и ролята на защитниците на околната среда по този въпрос (6),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2020 г. относно последиците от избухването на COVID-19 за външната политика (7),

—

като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2017 г. относно корупцията и правата на човека в трети държави (8),

—

като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави (9),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 юли 2015 г. относно избягването на данъци и отклонението от данъчно облагане като предизвикателства за управлението, социалната закрила и развитието в развиващите се държави (10),

—

като взе предвид своята резолюция от 8 октомври 2013 г. относно корупцията в публичния и частния сектор: въздействието върху правата на човека в трети страни (11),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2018/843 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма (12), както и пакета от законодателни предложения на Европейската комисия за укрепване на правилата на ЕС в областта на борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма, публикувани на 20 юли 2021 г.,

—

като взе предвид член 83, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно областите на престъпност с трансгранично измерение, включително корупцията, в които ЕС може да установява общи правила чрез директиви,

—

като взе предвид Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (13),

—

като взе предвид Директива (ЕС) 2019/1153 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за установяване на правила, с които се улеснява използването на финансова и друга информация за предотвратяването, разкриването, разследването или наказателното преследване на определени престъпления, и за отмяна на Решение 2000/642/ПВР на Съвета (14),

—

като взе предвид Наказателната конвенция относно корупцията и Гражданската конвенция относно корупцията, както и други правни инструменти и политически препоръки по този въпрос, приети от органите на Съвета на Европа, включително относно съвместни правила срещу корупцията при финансирането на политически партии и в предизборни кампании, както и резолюции (98) 7 и (99) 5 на Комитета на министрите на Съвета на Европа съответно от 5 май 1998 г. и 1 май 1999 г. относно създаването на Групата държави срещу корупцията (GRECO),

—

като взе предвид Резолюция (97) 24 на Комитета на министрите на Съвета на Европа от 6 ноември 1997 г. относно двадесетте ръководни принципа за борба с корупцията,

—

като взе предвид изявлението на GRECO от 15 април 2020 г. относно рисковете от корупция и полезните законови препратки в контекста на COVID-19,

—

като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1141/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. относно статута и финансирането на европейските политически партии и на европейските политически фондации (15),

—

като взе предвид политическата декларация, озаглавена „Нашият общ ангажимент за ефективно справяне с предизвикателствата и прилагане на мерки за предотвратяване на и борба с корупцията и укрепване на международното сътрудничество“, приета от Общото събрание на ООН на 2 юни 2021 г. по време на неговата специална сесия срещу корупцията, както и приноса на ЕС към заключителния документ от специалната сесия на Общото събрание на ООН относно корупцията от 17 декември 2019 г.,

—

като взе предвид доклада от 17 юни 2020 г. на работната група на ООН по въпроса за правата на човека и транснационалните корпорации и други стопански предприятия, озаглавен „Свързване на бизнеса и правата на човека и антикорупционните програми“,

—

като взе предвид резолюцията на Общото събрание на ООН относно националните институции за насърчаване и защита на правата на човека, приета на 17 декември 2015 г., както и резолюцията на Съвета по правата на човека относно националните институции за насърчаване и защита на правата на човека, приета на 29 септември 2016 г.,

—

като взе предвид доклада от 21 април 2020 г. на Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека (СВКПЧ) относно предизвикателствата и най-добрите практики, прилагани от държавите при интегрирането на правата на човека в техните национални стратегии и политики за борба с корупцията, включително тези, насочени към недържавни участници, като например частния сектор,

—

като взе предвид доклада от 15 април 2016 г. на върховния комисар на ООН по правата на човека относно най-добрите практики за противодействие на отрицателното въздействие на корупцията върху упражняването на всички права на човека, както и окончателния доклад от 5 януари 2015 г. на Консултативния комитет на Съвета на ООН по правата на човека относно въпроса за отрицателното въздействие на корупцията върху упражняването на правата на човека,

—

като взе предвид проекта за насоки на СВКПЧ относно рамката за правата на човека във връзка с възстановяването на активи,

—

като взе предвид инициативата на ООН „Глобален договор“ за стратегии и мерки, основани на универсалните принципи на правата на човека, заетостта, околната среда и борбата с корупцията,

—

като взе предвид препоръките на Специалната група за финансови действия,

—

като взе предвид ежегодния индекс за възприятие на корупцията, разработен от организацията „Трансперънси Интернешънъл“,

—

като взе предвид член 118 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по външни работи (A9-0012/2022),

А.

като има предвид, че корупцията улеснява, затвърждава и институционализира нарушенията на правата на човека и възпрепятства спазването и прилагането на правата на човека; като има предвид, че корупцията е престъпление, посочено в член 83, параграф 1 от ДФЕС, което изисква общо определение и подход поради неговия особено сериозен характер и трансгранично измерение;

Б.

като има предвид, че корупцията засяга непропорционално най-уязвимите и маргинализирани лица и групи в обществото, като нарушава правото на недискриминация и ги лишава, по-специално жените, от равен достъп до политическо участие, основни и обществени услуги, правосъдие, природни ресурси, работни места, образование, здравеопазване и жилищно настаняване; като има предвид, че корупцията изостря бедността и неравенството чрез присвояване на богатство и обществени блага, като същевременно вреди на опазването на природната среда и екологичната устойчивост;

В.

като има предвид, че корупцията е сложно и глобално явление, което съществува във всички държави по света въпреки техните икономически и политически системи; като има предвид, че борбата с корупцията изисква международно сътрудничество и е неразделна част от международните ангажименти за спазване на правата на човека, опазване на планетата и гарантиране, че всички хора се радват на мир и просперитет най-късно от 2030 г. нататък в рамките на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР), и по-специално ЦУР 16 за насърчаване на справедливи, мирни и приобщаващи общества, което ангажира международната общност по-специално да засили възстановяването и връщането на откраднати активи;

Г.

като има предвид, че корупцията обикновено включва злоупотреба с власт, липса на отчетност, възпрепятстване на правосъдието, използване на неправомерно влияние, институционализиране на дискриминацията, клиентелизъм, обсебване на държавата от частни интереси, непотизъм, поддържане на клептокрации и нарушаване на пазарните механизми, наред с другото, и се улеснява от недостатъчна прозрачност и достъп до информация; като има предвид, че надигащият се авторитаризъм и появата на недемократични режими осигурява плодородна почва за корупция, като борбата с нея изисква международно сътрудничество с единомислещите демокрации; като има предвид, че корупцията прави държавите уязвими към чуждо зловредно влияние и допълнително вреди на демократичните институции;

Д.

като има предвид, че държави, общности, дружества или отделни лица могат да станат жертви на корупция, особено тези, които участват в усилията за разследване, докладване, наказателно преследване на корупцията и съдебните процеси срещу нея, които са изложени на повишен риск и се нуждаят от ефективна защита; като има предвид, че съобщаването за корупция е водеща причина за убийството на журналисти и че според Комитета за защита на журналистите през 2021 г. петима журналисти, разследващи корупция, са били убити до октомври; като има предвид, че защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, от ответни действия с цел отмъщение и осигуряването на ефективна правна защита и безопасни процедури за подаване на сигнали от тях в публичния и частния сектор са неразделна част от борбата с корупцията; като има предвид, че всички мерки за борба с корупцията трябва да са в съответствие със стандартите за правата на човека;

Е.

като има предвид, че корупцията подкопава управлението и качеството на обществените услуги, вреди на ефикасността и ефективността на демократичните институции, управлението на предприятията, принципите на взаимозависимост и взаимоограничаване и демократичните принципи, отслабва принципите на правовата държава, подкопава общественото доверие и възпрепятства устойчивото развитие, което води до безнаказаност на извършителите, незаконно обогатяване на управляващите и заграбване на властта с цел избягване на наказателно преследване; като има предвид, че липсата на независима съдебна система подкопава зачитането на принципите на правовата държава; като има предвид, че корупцията е основен катализатор и фактор за конфликти, особено в развиващите се страни, и дестабилизира усилията за изграждане на мира, като причинява масови нарушения на правата на човека, а в някои случаи и загуба на човешки живот; като има предвид, че незаконните финансови потоци от развиващите се държави се улесняват и насърчават от предвиждащи поверителност на операциите юрисдикции и данъчни убежища, както и от финансови и правни субекти, много от които са установени в Европа; като има предвид, че разследването и наказателното преследване на такива престъпления остава ограничено;

Ж.

като има предвид, че корупционните практики в политиката, като например изборните измами, незаконното финансиране на политически кампании и политически партии и връзкарство подкопават гражданските и политическите права на участие в обществени дела и на гласуване и избиране на публични длъжности и подкопават доверието в политическите партии, избраните представители, демократичните процеси и правителствата, като по този начин подкопават демократичната легитимност и общественото доверие в политиката; като има предвид, че при липсата на ефективно регулиране финансирането на политическите кампании и финансирането на партиите са особено изложени на риск от корупция и се използват по целия свят, особено от частни субекти и чуждестранни държави, за упражняване на влияние и намеса в избори, кампании за референдуми и социални дебати; като има предвид, че някои чуждестранни държави и недържавни участници използват корупцията като инструмент на външната политика за възпрепятстване на напредъка към функциониращи демокрации и все по-често прилагат стратегии за обсебване на елита от частни интереси и съвместно избиране на държавни служители както в ЕС, така и по света, с оглед на отстояване на техните интереси в законодателните и политическите процеси;

З.

като има предвид, че в някои държави продължаващата криза, свързана с COVID-19, изостри свързаните с корупцията нарушения на правата на човека, тъй като държавите с по-високи нива на корупция са изправени пред по-голям брой смъртни случаи, свързани с COVID-19, а най-уязвимите общности са непропорционално засегнати; като има предвид, че корупцията ограничава упражняването на правата на човека, основните свободи и справедливия стандарт на живот, тъй като подкопава способността на държавите да предоставят и да разпределят справедливо обществени здравни услуги или ваксини; като има предвид, че фармацевтичните продукти и медицинските изделия са особено уязвими по отношение на корупцията; като има предвид, че много правителства злоупотребиха със свързаните с COVID-19 извънредни правомощия, за да концентрират властническите си правомощия и за да засилят репресиите срещу журналисти, лица, подаващи сигнали за нередности, и организации на гражданското общество, работещи за разкриването на корупция;

И.

като има предвид, че външното доверие в ЕС зависи също така от ефективни действия за борба с корупцията в неговите държави членки и на равнището на ЕС; като има предвид, че няколко държави — членки на ЕС заемат челно място в индекса за данъчна непрозрачност на мрежите за данъчна справедливост за 2020 г., който класира юрисдикциите според равнището им на поверителност и мащаба на офшорните дейности; като има предвид, че в държавите членки бяха документирани недостатъци в прегледите, извършени от Световния форум на ОИСР относно прозрачността и обмена на информация за данъчни цели и Специалната група за финансови действия; като има предвид, че държавите — членки на ЕС следва да увеличат прозрачността на собствеността върху медиите;

Й.

като има предвид, че действащите в някои държави членки режими за предоставяне на гражданство и право на пребиваване срещу инвестиции се използват неправомерно за целите на изпирането на пари или укриването на средства, получени от корупционни дейности; като има предвид, че много държави членки имат правила за предотвратяване на неправомерното влияние и на корупцията от страна на законотворци и държавни служители, включително за бивши публични служители, които играят основна роля в предотвратяването, разкриването и мониторинга на корупционни дейности, но тези правила се прилагат само частично, докато хармонизираните правила на равнището на ЕС са недостатъчни и се нуждаят от укрепване;

К.

като има предвид, че в своята политическа декларация от 2 юни 2021 г. Общото събрание на ООН призна своята отговорност и необходимостта от предприемане на спешни действия срещу корупцията и се ангажира да удвои усилията за превенция и да следва многостранен подход срещу корупцията, особено в контекста на пандемията от COVID-19;

Л.

като има предвид, че ЕС подкрепя трети държави в борбата им срещу корупцията не само чрез техническа помощ, дипломатически действия и финансова подкрепа, както и чрез многостранни форуми, но и чрез законодателството на ЕС и определянето на стандарти на ЕС и чрез насоки и рамки за външна дейност;

М.

като има предвид, че Съветът пое ангажименти за борба с корупцията в Плана за действие на ЕС в областта на правата на човека за периода 2020—2024 г. посредством всеобхватна помощ чрез подкрепа за реформата на публичната администрация, ефективни стратегии за борба с корупцията и правни рамки, включително защитата на лицата, сигнализиращи за нередности, и на свидетелите, специализираните органи, парламентите, независимите медии и организациите на гражданското общество, както и чрез подкрепа за ратифицирането и прилагането на Конвенцията на ООН срещу корупцията (UNCAC); като има предвид, че външното доверие в ЕС зависи също така от ефективни действия за борба с корупцията в неговите държави членки;

Н.

като има предвид, че частният сектор и стопанските предприятия, по-специално мултинационалните дружества и банковите субекти, могат да играят ключова роля в борбата с корупцията в световен мащаб и в намаляването на въздействието ѝ върху правата на човека; като има предвид, че банковите субекти могат значително да допринесат за разкриването на изпиране на пари, финансиране на тероризма и други незаконни дейности, свързани с корупцията, като по този начин подчертават значението на установяването на плодотворни отношения на сътрудничество между държавните институции и частния сектор;

О.

като има предвид, че задължителното законодателство за корпоративна надлежна проверка е абсолютно необходимо средство за предотвратяване, справяне и ефективно отстраняване на нарушенията на правата на човека и нарушенията във връзка с околната среда в световен мащаб по цялата верига на доставки и не следва да засяга отрицателно малките и средните предприятия (МСП); като има предвид, че разпоредбите на Конвенцията на ООН срещу корупцията следва да бъдат част от задълженията за надлежна проверка, предвидени в предстоящото предложение на Комисията по този въпрос;

П.

като има предвид, че режимите на ЕС на санкции по държави вече позволяват целенасочени мерки срещу лица и образувания, отговорни за подкопаването на демокрацията и принципите на правовата държава, включително сериозни финансови нарушения във връзка с публични средства, доколкото действията са обхванати от Конвенцията на ООН срещу корупцията; като има предвид, че приемането на глобалния режим на ЕС на санкции за нарушения на правата на човека (Закон „Магнитски“ на ЕС) е съществено допълнение към набора от инструменти на ЕС; като има предвид, че Парламентът многократно е отправял искания за разширяване на обхвата му, така че да включва изрично корупционни действия, с цел ефективна борба с всички нарушения на правата на човека, независимо от естеството на престъплението, и за създаване на допълнителен режим в случай че корупционните действия не бъдат включени в преразглеждането на настоящия режим; като има предвид, че Съединените щати, Канада и Обединеното кралство също са приели подобни режими на санкции с цел борба с корупцията;

а)

признаване на връзката между корупцията и правата на човека, както и че корупцията е огромна пречка за упражняването на всички права на човека; поради това приемане на основан на правата на човека подход в борбата срещу корупцията, като жертвите на корупция са поставени в основата ѝ, и поставяне на борбата с корупцията на преден план и в центъра на всички усилия и политики на ЕС за насърчаване на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава по света; справяне с корупцията като глобално явление, което изисква ефективни институции за борба с корупцията, механизми за превенция и международна регулаторна рамка, както и възстановяване на имуществени активи и наказателно преследване в рамките на ЕС; започване на работа по международно признато определение за корупция въз основа на Конвенцията на ООН срещу корупцията като насока; признаване, че борбата с корупцията изисква съгласувани действия в световен мащаб и засилено сътрудничество между специалистите за борба с корупцията и специалистите по правата на човека; насърчаване на сътрудничеството между ЕС, неговите държави членки и трети държави, по-конкретно на съдебно равнище и на равнището на правоохранителните органи, и обмен на информация, с цел обмяна на добри практики и на ефективни инструменти в борбата с корупцията;

б)

признаване, че прозрачността следва да бъде в основата на всички стратегии за борба с корупцията; с оглед на това призоваване към премахване на прекомерните правила за професионална тайна в съответните сектори, особено във финансовия сектор, и насърчаване на автоматичния обмен на информация относно данъчните измами и избягването на данъци, както и публично отчитане по държави от страна на многонационалните дружества и публичните регистри на действителните собственици на дружества; възприемане на политика на нулева толерантност към данъчните убежища, тъй като те позволяват лесно прикриване на незаконните финансови потоци;

в)

признаване на сегашната тенденция към и неразривната връзка между отстъплението на демокрациите и възхода на клептокрациите по света, които се дължат и на нарастващата роля на олигарсите в някои държави; поемане на водеща роля в многонационални форуми за изграждане на коалиция от демокрации, която да отблъсне глобалната заплаха от клептокрация и авторитарност;

г)

формулиране на всеобхватна, съгласувана и ефективна стратегия на ЕС за борба с корупцията в световен мащаб, като бъде направен преглед на съществуващите инструменти и добри практики за борба с корупцията в набора от инструменти на ЕС, установяване на пропуските, увеличаване на финансирането и разширяване на подкрепата за организациите на гражданското общество в борбата с корупцията, както вече беше поискано от Парламента в неговата резолюция от 13 септември 2017 г. относно корупцията и правата на човека в трети държави; даване на приоритет на превенцията в борбата с корупцията чрез въвеждане на превантивни мерки, политики и практики, включително кампании за повишаване на осведомеността и обучение в публичния и частния сектор;

д)

създаване на специална работна група на Съвета за подготвителни работи по антикорупционни въпроси (подобна или по модел на работна група „Права на човека“ (COHOM), които да послужат за дискусиите в Съвета;

е)

засилване на ролята на Парламента в контрола на усилията за борба с корупцията; отбелязване на решимостта на Парламента да изготвя редовно актуализиран доклад относно корупцията и правата на човека в рамките на всеки парламентарен мандат; изготвяне на годишни оценки на напредъка, постигнат във връзка с препоръките в тези доклади;

ж)

настояване за пълното прилагане и изпълнение на съществуващите национални и международни инструменти за борба с корупцията, като Конвенцията на ООН срещу корупцията, Конвенцията на ОИСР за борба с подкупването на чужди длъжностни лица, стандартите и препоръките на Съвета на Европа за борба с корупцията, Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека и Наказателната конвенция и Гражданската конвенция на Съвета на Европа относно корупцията; насърчаване на всички държави, които все още не са го направили, да ратифицират бързо тези инструменти за борба с корупцията; своевременно провеждане на приобщаващ и всеобхватен процес за преглед на изпълнението от страна на ЕС на Конвенцията на ООН срещу корупцията, както и бързото въвеждане на процес на последващи действия във връзка с прегледите на Конвенцията на ООН срещу корупцията;

з)

укрепване на доверието във външните действия на ЕС за борба с корупцията чрез по-ефективна борба с корупцията, както и с отклонението от данъчно облагане, незаконната търговия, банковата тайна и изпирането на пари в рамките на ЕС; признаване на собствената роля и отговорност на критичен брой установени в ЕС физически лица и образувания като инициатори, допустители и бенефициенти на корупция в трети държави; признаване, че като държави, подписали Конвенцията на ООН срещу корупцията, всички държави — членки на ЕС са се ангажирали да инкриминират подкупите на национални и чуждестранни държавни служители; признаване, че системната корупция и липсата на ефективно наказателно преследване на чуждестранни подкупи в някои държави — членки на ЕС подкопават усилията за борба с корупцията в трети държави, и предприемане на действия за премахване на тези недостатъци; признаване, че липсата на хармонизирани и решителни действия, забавянията и пропуските в прилагането на разпоредбите за борба с корупцията в рамките на ЕС окуражават корумпирани участници извън ЕС; гарантиране, че извършителите на схеми за корупция на високо равнище се подвеждат под отговорност, и приемане на общи стандарти за прозрачност, контрол и надзор върху инвестициите с цел намаляване на рисковете от корупция и изпиране на пари, породени от така наречените програми за златни визи;

и)

отправяне на искане към Комисията да укрепи рамката на ЕС за борба с корупцията и да предложи директива на ЕС за борба с корупцията въз основа на член 83 от ДФЕС, който установява общи правила на ЕС за наказателни санкции за корупция;

й)

признаване, че ЕС е дестинация за присвоени средства и активи, повечето от които не са конфискувани и върнати, че правната рамка за възстановяване на откраднати активи остава силно фрагментирана и че връщането на незаконно присвоените активи е морален императив по отношение на правосъдието и отчетността, както и доверието в политиката на ЕС за подкрепа на демокрацията; активизиране на усилията във всички държави — членки на ЕС за блокиране и конфискуване на откраднати активи и приходи вследствие на корупция в техните юрисдикции, в съответствие с Конвенцията на ООН срещу корупцията, и връщането им по прозрачен и отговорен начин в държавата на произход и на жертвите, включително чрез съществено подобряване на прозрачността, достъп до информация за чуждестранните активи, държани на територията на ЕС, и пълноценно включване на организации на гражданското общество; своевременно предприемане на последващи действия във връзка с ангажиментите, приети на специалната сесия на Общото събрание на ООН през 2021 г., свързани с възстановяване на активи, включително ангажиментите, свързани с неоснована на присъда конфискация, отнемане в полза на държавата и връщане на приходи от корупция във връзка с решения без съдебен процес, както и събиране и публикуване на данни за възстановяването на активи; разработване на подходяща последователност от действия (санкции, отнемане на активи по гражданскоправен и наказателноправен път, наказателно преследване, механизми за връщане на активи), които в крайна сметка да доведат до пренасочване на откраднатите активи в полза на жертвите на корупция; установяване на ефективно сътрудничество между държавите членки по този въпрос; изготвяне на съобщение, в което се очертават възможни инициативи на равнище на ЕС и международно равнище за осигуряване на бързо и ефективно възстановяване на незаконно придобити активи след процесите на демократичен преход, и гарантиране, че няма безопасни убежища за такива активи; установяване на общи правила на ЕС за връщане на откраднати активи, като се изисква след като ищецът заведе първоначално дело, ответното образувание или физическо лице следва да докаже по отношение на тежките престъпления, определени от националното право, че е изпълнило своите правни и финансови задължения, като например относно законния произход на финансирането или на други активи; наказателно преследване на отговорните лица, улесняване на адекватния достъп на жертвите до средства за правна защита и подкрепа на капацитета на парламентите да упражняват ефективен бюджетен контрол;

к)

внимателно наблюдение на чуждестранната намеса и установяване и гарантиране на стриктно прилагане на европейските правила за финансиране за политическите партии и фондации, НПО и медиите, особено когато финансирането произхожда от недемократични държави и недържавни участници, с цел да се предотврати обсебването на елита от частни интереси, зловредното влияние и намесата в демократичните процеси и обществените дела на ЕС и държавите партньори; насърчаване на прозрачността на собствеността върху медиите като основен елемент на демокрацията; насърчаване на специални програми за финансиране на политически партии и разходи за кампании като част от външната подкрепа на ЕС за демокрацията в техните държави; приемане на строги стандарти относно назначаването след приключване на публичната служба на лицата, заемащи изборни длъжности, и висшите държавни служители, избягване на случаите на кадрова въртележка между държавния и частния сектор и гарантиране на хармонизирани правила и тяхното прилагане на равнището на ЕС чрез стабилна система за надзор;

л)

засилване на интегрирането на основан на правата на човека антикорупционен подход в инструментите на външната дейност на ЕС, включително в Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество (ИСРМС), Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) и доверителните фондове на ЕС; отдаване на приоритет на обвързващи ангажименти за борба с корупцията с цели и графици; даване на предимство на националното събиране на приходи в държавите партньори чрез подкрепа за борбата срещу отклонението от данъчно облагане и чрез укрепване на доброто управление; засилване на строгия мониторинг и правоприлагане, за да се избегне използването на средства от ЕС от правителствата за незаконни дейности; включване на гражданското общество в мониторинга на използването на фондовете на ЕС и засилване на ролята на Парламента в тази област; подобряване на комуникацията между специализираните агенции на ЕС и партньорите на място; инвестиции в цифрови и основани на данни методи за борба с корупцията, по-специално в технологичните капацитети на правоприлагащите органи за разследване; насърчаване на засилено сътрудничество между Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Европейската прокуратура; осигуряване на последователна, изчерпателна и достъпна база данни за крайните бенефициенти на средства от ЕС през целия цикъл на обществени поръчки;

м)

подобряване на програмите в рамките на инструментите за външна дейност на ЕС в подкрепа на изграждането на капацитет за борба с корупцията въз основа на принципите на прозрачност, отчетност, недискриминация и пълноценно участие на заинтересованите страни, както и в съответствие със съответните регламенти за тези инструменти; повишаване на ефективността на разходите на ЕС чрез включване на ясни програмни цели и срокове; повишаване на прозрачността и отчетността на неговата официална помощ за развитие с цел ефективно спазване на стандартите, определени от принципите за ефективност на развитието, договорени на международно равнище; разработване на цялостна система за управление на риска, за да се предотвратят ситуации, в които фондовете на ЕС биха допринасяли за корупция, например чрез обвързване на бюджетната подкрепа с целите за борба с корупцията и чрез отделяне на специално внимание на мониторинга на изпълнението; осъществяване на строг контрол върху проектите, финансирани от ЕС в трети държави, и гарантиране същите да не бъдат използвани от правителствата им като инструмент за финансиране на незаконни дейности; извършване на одити, за да се провери дали тези средства се използват в съответствие с целите, определени в регламентите за всеки инструмент; спиране на бюджетната подкрепа в държави, в които корупцията е широко разпространена и където органите очевидно не успяват да предприемат истински действия, като същевременно се гарантира, че помощта достига до цивилното население по други канали; при финансирането от ЕС да се обърне специално внимание на доброто управление на публичните активи на трети държави в съответствие с Финансовия регламент на ЕС и да бъдат подкрепени усилията на ОИСР за подобряване на корпоративното управление на държавните предприятия; проучване на възможността за създаване на работна група на ЕС за борба с корупцията с подходящи правомощия, експертен опит и ресурси за провеждане на разследвания и оценки в трети държави и за предоставяне на техническа и оперативна помощ, включително специално разработени планове за реформи, на държавите, получаващи средства от ЕС, които не разполагат с достатъчен капацитет за справяне с корупцията и желаят да засилят сътрудничеството си с ЕС; насърчаване на делегациите на ЕС и посолствата на държавите членки да докладват редовно за корупцията и да предоставят техническо обучение на служителите на делегациите на ЕС, така че те да могат да се справят с проблемите в тази област и да предлагат решения за специфичните национални условия;

н)

гарантиране, че при финансирането от ЕС се прилагат най-високите етични стандарти и стандарти за прозрачност, включително при финансирането на проекти и заеми от ЕИБ, че организациите на гражданското общество и независимите участници са изцяло включени в мониторинга на тези средства и че са предвидени достъпни механизми за подаване на жалби, осигуряващи търсене на отговорност за евентуалната злоупотреба със средства; гарантиране, че всички органи и агенции на ЕС гарантират безплатен, бърз и лесен достъп до информация, включително относно разпределянето, крайния получател на финансирането и крайното използване на средствата;

о)

отдаване на приоритет на борбата с корупцията в предприсъединителните преговори и критерии; съсредоточаване върху изграждането на капацитет, като например специализирани органи за борба с корупцията;

п)

включване във всички търговски и инвестиционни споразумения между ЕС и трети държави на силна и задължителна рамка за обвързване с условия във връзка с правата на човека заедно с разпоредби за прозрачност и правнообвързващи и подлежащи на изпълнение клаузи за борба с корупцията; като крайна мярка налагане на санкции или спиране на действието на споразумения в случай на сериозни актове на корупция и нарушение на правата на човека; гарантиране, че търговските преговори са приобщаващи и прозрачни, със значим обществен контрол и осведоменост относно стратегиите и приоритетите;

р)

засилване на акцента върху борбата с корупцията в диалозите за правата на човека и публичната дипломация, насърчаване на открит диалог между държавите и гражданското общество относно проблемите и потенциалните решения и чрез активно включване на защитниците на правата на човека и на организациите на гражданското общество в действията за борба с корупцията;

с)

наблюдение на рисковете от корупция, свързани с мащабни строителни и инвестиционни проекти в авторитарни трети държави, предприето в световен мащаб, но също и в държавите членки, включително в секторите на енергетиката, добивната промишленост, инфраструктурата, отбраната и здравеопазването; отделяне на специално внимание на прозрачността в тези проекти, които често пораждат опасения във връзка с непрозрачно финансиране или фискални рискове; пристъпване към бързото изпълнение на програмата на ЕС „Глобална свързана Европа“, одобрена от Съвета на 12 юли 2021 г., която има потенциала да играе роля в противодействието на този проблем чрез насърчаване на ценностите и интересите на ЕС в икономическата политика и политиките в областта на развитието и сигурността;

т)

признаване на решаващата роля на независимите организации на гражданското общество, защитниците на правата на човека, активистите за борба с корупцията, лицата, сигнализиращи за нередности, и разследващите журналисти в борбата с корупцията чрез промяна на обществените норми, борба с безнаказаността, събиране на данни и постигане на по-добро изпълнение и прилагане на мерките за борба с корупцията; работа за създаването на безопасна и благоприятна среда за лицата, които предотвратяват и се борят с корупцията, включително лицата, сигнализиращи за нередности, и журналистите, както и за свидетелите; предоставяне на подкрепа на жертвите на корупция — както физически лица, така и общности — така че те да могат да бъдат идентифицирани и информирани, да участват в съдебни производства и да предявяват искове и да получават обезщетение за причинените вреди; ускоряване на усилията за постигане на бързо транспониране и прилагане на Директивата на ЕС за лицата, сигнализиращи за нередности, от страна на държавите членки; съвместна работа с трети държави за защита на лицата, сигнализиращи за нередности, включително чрез ангажименти за гарантиране на високи стандарти за тяхната защита във всички търговски и инвестиционни споразумения на ЕС в съответствие с международните стандарти в областта на правата на човека; подкрепа на усилията за изправяне на извършителите пред съда;

у)

разработване на програми за предоставяне на по-голяма финансова подкрепа на организациите на гражданското общество, независимите медии, лицата, сигнализиращи за нередности, разследващите журналисти и защитниците на правата на човека, работещи за предотвратяване и разкриване на корупцията, повишаване на прозрачността и отчетността, включително подкрепа срещу стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността; подобряване на достъпа на по-малките организации на гражданското общество до финансиране от ЕС; настояване за създаването на амбициозна и ефективна директива на ЕС за противодействие на стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, включително във връзка с евентуален съдебен тормоз от страна на органи, корпорации или други лица извън ЕС;

ф)

засилване на защитата на свидетелите, лицата, сигнализиращи за нередности, разследващите журналисти и правозащитниците за борба с корупцията и техните роднини, по целесъобразност, включително чрез издаване на спешни визи и предоставяне на временен подслон в държавите — членки на ЕС, както и чрез разпределяне на специални ресурси за делегациите на ЕС и представителствата на държавите членки; призоваване за задълбочено разследване и правосъдие за насилието и убийствата на разследващи журналисти, правозащитници и други активисти за борба с корупцията;

х)

насърчаване на силен достъп до законодателството в областта на информацията и предоставянето на съдържателни, всеобхватни, навременни и цифровизирани правителствени данни с възможност за търсене и без събиране на такса, включително подобряване на прозрачността при обществените поръчки и лобирането, с независими надзорни органи; насърчаване на държавите да възлагат обществени поръчки за услуги на предприятия, които са спазили задълженията за надлежна проверка в областта на правата на човека, включително разпоредбите за борба с корупцията;

ц)

изпълнение на програми в подкрепа на парламентарния капацитет за упражняване на бюджетен контрол и други контролни дейности;

ч)

подкрепа и укрепване за независими, безпристрастни, кадрово добре обезпечени, добре обучени и ефективни съдебни органи, прокуратура и правоприлагащи органи за успешното разследване, наказателно преследване и произнасяне по корупционни престъпления; подкрепа за създаването и професионализирането на специализирани държавни органи за борба с корупцията в трети държави;

ш)

продължаване на подкрепата за свободни и честни изборни процеси и насърчаване на отчетността пред избирателите, като се обръща специално внимание на изборните измами и купуването на гласове; насърчаване на правилата за прозрачност и безпристрастност с цел борба с незаконното политическо финансиране; осигуряване на по-систематични последващи действия във връзка с препоръките на международните мисии за наблюдение;

щ)

поемане на водеща роля в изграждането на коалиция от демокрации за борба с възхода на клептокрацията в световен мащаб; настояване за включване на борбата с корупцията в дневния ред на предстоящите международни срещи на високо равнище, като например Г-7, и призив за пълно изпълнение на програмата за борба с корупцията, договорена на срещата на високо равнище за демокрация, предложена от Съединените щати; продължаване на проактивния принос за работата на международните и регионалните форуми за борба с корупцията и утвърждаване на правата на човека;

аа)

приветстване на ключовата политическа декларация относно корупцията, приета от Общото събрание на ООН, и използване на тази възможност за предприемане на последващи действия във връзка с препоръките в нея и за засилване на сътрудничеството с органи на ООН като Службата на върховния комисар по правата на човека (СВКПЧ) и Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН); настояване колко е важно системното участие на гражданското общество в обсъжданията на равнището на ООН и механизмите за мониторинг на корупцията;

аб)

насърчаване на задълбочаването и изпълнението на международните ангажименти за поставяне на борбата с корупцията в центъра на ЦУР като средство за борба с бедността в световен мащаб и за осъществяване на икономическите, социалните и културните права, като се обръща специално внимание на правото на образование и политическо участие; признаване, че корупцията действа като пречка за много аспекти на образованието, което води до загуба на таланти и отрицателни последици за икономиката; подчертаване, че образованието и информацията са основни инструменти за борба с корупцията; поради това превръщане на борбата с корупцията в образованието в приоритет и насърчаване на ЕС да разработи и приложи специфични програми, посветени на повишаването на осведомеността относно корупцията, разходите за нея за обществото и средствата за борба с нея;

ав)

настояване за назначаването на специален докладчик на ООН относно финансовите престъпления, корупцията и правата на човека с всеобхватен мандат, включително план, основан на цели, и периодична оценка на антикорупционните мерки, предприемани от държавите; поемане на водеща роля в мобилизирането на подкрепа сред държавите — членки на Съвета по правата на човека и поемане на ролята на съвместни спонсори на резолюция, която ще доведе до предложения мандат; подробно описание на изискванията, на които трябва да отговарят кандидатите за длъжността, за да се гарантира правилното протичане на мандата им, и определяне на процеса за прозрачност и одит, на който ще подлежи избраният кандидат, преди да заеме длъжността;

аг)

започване на процедура за превръщането на ЕС в пълноправен член на GRECO, в която ЕС има статут на наблюдател от 2019 г. насам; настояване държавите — членки на ЕС да популяризират и спазват препоръките на GRECO;

ад)

осигуряване на напредък в обсъжданията относно международна инфраструктура за справяне с безнаказаността на влиятелни личности, замесени в широкомащабни случаи на корупция, включително въвеждане на международни механизми за разследване и участие на прокурори и съдилища; проучване на всеобхватни подходи, които биха могли да реформират международните правосъдни институции, като например разширяване на юрисдикцията на Международния наказателен съд, използване на универсална юрисдикция за наказателно преследване на актове на корупция на високо равнище или евентуално създаване на Международен съд за борба с корупцията; признаване на значението на прозрачността и осигуряването на отчетност на международните организации и висшите служители;

ае)

насърчаване на европейските стандарти, включително относно борбата с изпирането на пари, прозрачността във връзка с действителните собственици и защитата на лицата, подаващи сигнали за нередности, в рамките на други многонационални форуми, и подкрепа за приемането на тези стандарти от трети държави; подкрепа за реформата на законите за действителните собственици, която следва да гарантира, че регистрите са актуални и достъпни както в рамките на ЕС, така и в световен мащаб, за да се даде възможност за подходяща прозрачност на съответните правни субекти, включително тръстове и фиктивни дружества, с цел да се даде възможност на жертвите на корупция, както и на правоприлагащите и данъчните органи да идентифицират действителните собственици на такива субекти;

аж)

насърчаване на включването на заинтересованите страни от неправителствения сектор, включително академичните среди и организации на гражданското общество, като наблюдатели в помощните органи на Конференцията на държавите — страни по Конвенцията на ООН срещу корупцията, и други многостранни механизми за борба с корупцията;

аз)

спешно създаване на задължително законодателство на ЕС за надлежна проверка в областта на правата на човека и околната среда, приложимо за всички субекти и стопански взаимоотношения по цялата верига за създаване на стойност на дружествата, което изисква от предприятията, включително тези, предоставящи финансови продукти и услуги, да гарантират идентифицирането, оценката, смекчаването, предотвратяването, прекратяването, отчитането и уведомяването за всички неблагоприятни въздействия на техните предприятия и вериги на доставки върху правата на човека, околната среда и доброто управление; и което включва най-високите стандарти, строги разпоредби за борба с корупцията, задължителни механизми за подаване на жалби и режими на отговорност, които дават възможност на жертвите да търсят отговорност от дружествата и да търсят защита; гарантиране, че задълженията за надлежна проверка се прилагат по отношение на подкупите на чуждестранни държавни служители, извършвани пряко или чрез посредници; подчертаване в тази връзка, че бъдещото законодателство относно надлежната проверка следва да сведе до минимум бюрократичната тежест за дружествата, особено за МСП;

аи)

постигане на напредък в усилията за предотвратяване на корупцията, подобряване на счетоводните и одитните стандарти в частния сектор в съответствие с Конвенцията на ООН срещу корупцията и ефективно налагане на санкции на корпорациите за корупционни действия; препоръчване всички големи дружества, чиито ценни книжа са допуснати до търговия на регулиран пазар, да докладват за своите дейности и за прилагането на действията им за борба с корупцията и подкупите; приемане на разпоредби и изготвяне на насоки за дружествата, за да се осигури безопасно и поверително докладване на нарушения на правилата за борба с корупцията и да се защитят лицата, които предоставят такава информация; насърчаване на трети държави да разпределят подходящи ресурси за националните звена за контакт и да създадат други несъдебни механизми за подаване на жалби, за да предоставят правни средства за защита на лица и общности, засегнати от корумпирани търговски практики;

ай)

разработване на план за действие за укрепване на надлежната проверка в областта на правата на човека и околната среда в сектори като финансите, счетоводството или недвижимите имоти, които често осигуряват благоприятната структура за корупция в световен мащаб, като предоставят възможности приходите от корупция да се насочат към законната икономика;

ак)

препотвърждаване на значението на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека, като бъде гарантирано, че всички държави членки, които все още не са приели национални планове за действие, го направят възможно най-скоро, и бъде насърчено приемането на планове за действие и законодателства относно корпоративната надлежна проверка от страна на трети държави; конструктивен и активен ангажимент в преговорите по обвързващия договор на ООН за бизнеса и правата на човека;

ал)

бързо представяне на законодателно предложение за ефективно насочване и налагане на санкции на субектите, създаващи благоприятни икономически и финансови условия за нарушителите на правата на човека, които задържат активи и имоти в ЕС, в съответствие с многократните искания на Парламента за изменение на настоящия глобален режим на ЕС на санкции в областта на правата на човека чрез разширяване на неговия обхват, така че да включва корупционни действия, или като алтернатива да бъде представено законодателно предложение за приемане на нов тематичен режим на санкции срещу тежки корупционни действия, както и да бъде въведено гласуване с квалифицирано мнозинство за приемането на санкции в обхвата на този режим на санкции; гарантиране на проактивна роля на Парламента в това отношение; тясно сътрудничество с Обединеното кралство, което прие нов режим на санкции срещу корупцията, и с други единомислещи демокрации; отбелязване на риска корумпираните участници да прехвърлят активите си в ЕС, тъй като все повече държави приемат по-строги рамки; поради това да се изисква бързо и надлежно прилагане на санкции от държавите членки, особено по отношение на забраните за влизане, идентифицирането и блокирането на активи, за да се предотврати превръщането на ЕС в център за изпиране на пари, и да се предприемат действия срещу онези държави членки, които не изпълняват задълженията си;

ам)

гарантиране, че мерките за борба с корупцията са интегрирани в ответните мерки във връзка с COVID-19 в световен мащаб, за да се предоставят и да се разпределят справедливо обществени здравни услуги и достъп до ваксини, включително чрез укрепване на публичните институции и гарантиране на пълна прозрачност на мерките и на използването на финансирането;

ан)

гарантиране, че свързаната с пандемията финансова подкрепа от ЕС за трети държави е обвързана със сериозен ангажимент за усилия за борба с корупцията;

ао)

предоставяне на целева подкрепа за журналисти и организации на гражданското общество, работещи по разкриването на корупцията, които са били жертва на засилени репресии чрез злоупотреба със законите за извънредни ситуации, свързани с пандемията;

ап)

признаване на връзките между влошаването на състоянието на околната среда и нейното унищожаване като пречка за упражняването на правата на човека и стоящите в основата на това мрежи на корупция, подкупи или организирана престъпност; интегриране на борбата с корупцията в действията на ЕС в областта на климата и околната среда в световен мащаб, като се насърчават прозрачността и доброто управление на природните ресурси и борбата срещу заграбването на земя и като се постави акцент върху секторите, изложени на най-голям риск, като например добивната промишленост;

ар)

отбелязване, че защитниците на правата на човека в областта на околната среда и защитниците на земята и техните адвокати, по-специално на жените и местните защитници на правата на човека, са изправени пред най-голям риск от дискриминация, сплашване, насилие и убийства, и поради това предприемане на решителни действия в тяхна защита, включително чрез издаване на спешни визи и предоставяне на временен подслон в държави — членки на ЕС;

ас)

отбелязване, че корупцията изостря неравенството между половете и засяга степента, в която правата на жените са гарантирани и защитени; насърчаване на интегрирането на принципа на равенство между половете и многообразието в действията за борба с корупцията, както се препоръчва от Службата на ООН по наркотиците и престъпността, и оценка на свързаните с пола аспекти на корупцията и нейното диференцирано въздействие; противодействие на отражението на корупцията върху правата на жените и гарантиране, че жените са наясно с правата си, за да се намали уязвимостта им към корупция; отчитане на възможната връзка между трафика на хора и корупцията;

ат)

вземане предвид на факта, че корупцията засяга и изостря неравенството и за други уязвими групи като децата, хората с увреждания, възрастните хора, хората в положение на икономическа уязвимост или хората, принадлежащи към малцинства;

ас)

признаване на сексуалното изнудване като форма на корупция; разработване на програми за подпомагане на жертвите на сексуално изнудване, особено крайното такова, специфична за пола форма на корупция, включваща човешкото тяло като валута на корупцията; събиране на данни за измерване на разпространението на сексуалното изнудване, приемане на правни рамки и инструменти за адекватно разглеждане и санкциониране на случаите на сексуално изнудване и насърчаване на тези стъпки в многостранни форуми;

2.