Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Повишаване на трудовата мобилност в подкрепа на икономическото възстановяване“

(становище по собствена инициатива)

(2023/C 75/08)

Докладчик:

Philip VON BROCKDORFF

Решение на Пленарната асамблея	20.1.2022 г.
Правно основание	член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	29.9.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	26.10.2022 г.
Пленарна сесия №	573
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	101/0/0

1.   Заключения и препоръки

1.1.

В редица свои становища ЕИСК е посочвал значението на трудовата мобилност и е отбелязвал, че през годините трудовата мобилност в рамките на ЕС се е увеличавала, но само с умерен темп.

1.2.

ЕИСК счита, че е необходим по-задълбочен анализ на причините, различни от ограниченията, наложени от пандемията, за слабия ръст на дела на преместилите се лица на работоспособна възраст в ЕС в сравнение с предходните години. ЕИСК призовава също така за проучване, което да определи икономическата цена на настоящото състояние на пазара на труда.

1.3.

ЕИСК препоръчва да се предприемат по-ефективни мерки на национално равнище с акцент върху активните политики по заетостта, като например обезщетения за работещи лица с ниски доходи, предназначени за работници от ЕС и от трети държави.

1.4.

ЕИСК призовава Европейската комисия да включи в европейския семестър показатели като част от специфичните за всяка държава препоръки за наблюдение на националните политики, които по един или друг начин ограничават мобилността на работници в ЕС.

1.5.

Освен това ЕИСК призовава Европейската комисия да анализира негативните промени по отношение на трудовата мобилност, по-специално изтичането на мозъци в някои сектори и региони. Същевременно мерките за противодействие на изтичането на мозъци трябва да вървят ръка за ръка с тези за насърчаване на социално и икономическо сближаване във възходяща посока.

1.6.

ЕИСК препоръчва също така държавите членки да подобрят допълнително съответните си портали, като посочат минималните условия на труд, изисквани от националното законодателство, за да се избегнат злоупотреби. ЕИСК призовава също така да се положат допълнителни усилия за подобряване на езиковите умения.

1.7.

ЕИСК призовава държавите членки да улеснят мобилността на лицата с увреждания.

1.8.

ЕИСК счита също, че равенството между половете е важен фактор за повишаване на трудовата мобилност в ЕС, както е посочено в SOC/731 (1).

1.9.

ЕИСК призовава Европейската комисия непрекъснато да наблюдава координацията на системите за социална сигурност и да гарантира общи решения на новите възникващи ситуации, като например дистанционната работа от чужбина. Освен това ЕИСК призовава да се положат по-големи усилия за създаване на европейски социалноосигурителен номер като възможност за преодоляване на пречките пред достъпа до социална сигурност в трансгранични ситуации.

1.10.

ЕИСК отбелязва, че добрите условия на труд и заетост, а също и аспектите, свързани с качеството на живот, като наличието на добри училища и места за отдих, са необходими на предприятията, за да поддържат конкурентно предимство и да привличат квалифицирани работници.

1.11.

ЕИСК отбелязва също, че пандемията от COVID-19 явно увеличи възможностите за дистанционна работа. Все повече работници проявяват интерес към дистанционна работа от чужбина за кратък период от време или на временна основа. ЕИСК очаква предстоящите преговори със социалните партньори по директива по този въпрос.

1.12.

ЕИСК призовава за създаването на мрежа от информационни центрове в целия ЕС, която да включва онлайн услуги, но също и физически и телефонни услуги, с цел да се помогне на работниците и работодателите да се справят с въпроси в области като банковите и застрахователните услуги.

1.13.

Накрая ЕИСК изтъква значението на текущия статистически анализ на потоците на трудовата мобилност с оглед на приноса за справянето с несъответствията на уменията на трудовите пазари в ЕС и за оценката на въздействието на развитията като войната в Украйна и движенията на лица на работоспособна възраст във и между държавите — членки на ЕС.

2.   Общи бележки

2.1.

Във времена на голяма икономическа несигурност, когато икономическите прогнози се ревизират в посока надолу и има вероятност в съвсем близко бъдеще да бъде увеличен лихвеният процент в еврозоната с цел да се противодейства на високите нива на инфлация, трудовата мобилност в ЕС би могла да изиграе ключова роля за икономическото възстановяване и за перспективите за растеж на ЕС. Всеобщо признат факт е, че свободното движение на работници и услуги допринася за икономическия растеж и сближаването в Съюза и създава възможности за заетост на единния пазар. Ефектът е ясен: увеличението на мобилността с цел заемане на наличните свободни места подобрява разпределянето на трудовите ресурси и увеличава икономическите резултати и благосъстоянието, особено ако предлаганите условия на труд са справедливи. Пазарът на труда в ЕС се основава и на принципа на равно третиране на жените и мъжете, залегнал в член 45 от ДФЕС и изложен подробно в редица актове на вторичното законодателство. Като цяло икономиката на ЕС ще спечели от увеличената трудова мобилност. Отделните държави членки обаче може да спечелят или да изгубят в зависимост от дългосрочните въздействия, предизвикани от посоката на потоците на мобилност. В краткосрочен план трудовата мобилност ще е от полза за изпращащите държави, характеризиращи се със структурна безработица. Нетният ефект за приемащите държави обаче наред с другото до голяма степен ще зависи от условията на труд, които ще бъдат предоставени на работниците.

2.2.

В редица свои становища ЕИСК е споменавал значението на трудовата мобилност и е отбелязвал, че трудовата мобилност в рамките на ЕС се е увеличила през годините, но с умерен темп, и че в процентно изражение на трудовата мобилност ЕС все още изостава в сравнение със САЩ. Според проучване, проведено от ГД „Регионална политика“ на Европейската комисия, населението на САЩ, което се е преместило в друг щат, представлява около 2,8 % от общото население в трудоспособна възраст, докато в ЕС този дял е около 1,2 % (2).

2.3.

Съгласно статистическите данни на Евростат относно населението за 2019 г. 13 милиона души от ЕС в работоспособна възраст (20—64 години) са се преместили от една държава членка в друга. Броят на преместилите се лица на работоспособна възраст в ЕС обаче се е увеличил с по-малък процент, отколкото през предходните години, и пандемията не е допринесла за увеличението му.

2.4.

Проучването на работната сила в ЕС за 2019 г. показа, че в ЕС има 11,9 милиона преместили се лица в трудоспособна възраст (определени като граждани на ЕС, пребиваващи в държава членка, различна от държавата, на която са граждани), от които 9,9 милиона са активни преместили се лица (определени като граждани на ЕС, започнали работа в друга държава членка, без да е необходимо да получават разрешение за работа). Това представлява 4,2 % от об2щата работна сила в 28-те към онзи момент държави членки. Излизането на Обединеното кралство от ЕС очевидно намали възможностите за работа за гражданите на ЕС и основните държави на местоназначение сега са Германия, Франция, Италия и Испания.

2.5.

Румъния и Полша са главните държави на произход на активните преместили се лица, като основните сектори на икономическа дейност за преместилите се лица в ЕС са производството и търговията на едро и дребно. Други относително важни сектори са строителството и транспортът, социалните грижи и домашните грижи, туризмът и селското стопанство.

2.6.

Броят на трансграничните работници в ЕС с 28 държави членки беше 1,5 милиона, но с излизането на Обединеното кралство от ЕС техният брой спадна, като основните държави на местожителство на трансгранични работници са Франция, Германия и Полша, а други значителни потоци се движат между Словакия, Унгария и Австрия. ЕИСК отбелязва, че трудовата мобилност в рамките на ЕС е мотивирана от различни причини в зависимост от ситуацията на даденото лице, включващи разликите в заплащането между приемащата държава и държавата на пребиваване на трансграничните работници. Решението за преместване в чужбина, с цел започване на работа, в действителност може да се основава на комбинация от няколко причини, включително сезонна заетост в сектори като селското стопанство и туризма. Настъпилото неотдавна влошаване на покупателната способност, което оказва въздействие върху гражданите в целия ЕС, на практика може да възпре трудовата мобилност, особено ако повишаването на цените оказва въздействие и върху разходите за настаняване под наем.

2.7.

През последните години се наблюдава увеличение на мобилността сред високо образованите преместили се лица, като повече от една трета от преместилите се лица в ЕС попадат в тази категория. И обратно, делът на нискообразованите преместили се лица е спаднал със същия процент, с който се е увеличил този на високообразованите преместили се лица. Уместно е да се отбележи, че мобилността на висококвалифицираните преместили се лица е важен фактор в създаването на икономика, основана на знанието. Най-важните държави на местоназначение в ЕС за висококвалифицирани преместили се лица са Германия, Испания, Франция, Белгия и Австрия. Като се има предвид, че висококвалифицираните преместили се лица са заети предимно в бизнеса, преподаването, науката и инженерството, изглежда, че свръхквалификацията е преобладаващо явление. Според изчисленията 55 % от висококвалифицираните преместили се лица са жени.

2.8.

Според демографските прогнози на Евростат средната възраст на гражданите на ЕС се очаква да се увеличи. Също така е важно да се отбележи, че делът на населението в работоспособна възраст от цялото население се очаква да намалее, особено лицата на възраст между 20 и 39 години. И обратно, групите по-възрастно население ще претърпят значително пропорционално увеличение. Тези демографски промени ще окажат значително въздействие върху потенциалния брой на преместилите се лица в ЕС през идните години, тъй като е по-вероятно хората да се преместят в началото на кариерата си и тази вероятност спада с напредването на възрастта. Това е подкрепено от доказателства, като сред лицата на възраст между 20 и 29 години и между 30 и 39 години годишно се отчитат по-големи изходящи потоци, отколкото сред другите възрастови групи.

2.9.

Тъй като броят на лицата в по-младите възрастови групи намалява и в изпращащите държави, се очаква това да доведе до спад на броя на мобилните работници в целия ЕС. Това очаквано намаление на потоците на мобилност обаче може да бъде неутрализирано от застаряващото население на ЕС, което води до увеличение на търсенето на специализирани здравни услуги и социални грижи, изискващо увеличение на набирането на мобилни работници.

2.10.

От гореизложеното е ясно, че потоците на мобилност в ЕС остават предизвикателство, което ограничава доставките и води до несъответствия в повечето сектори, включително в сектора на ИТ и на високите технологии. Тази ситуация не беше облекчена от пандемията, когато мобилността в рамките на ЕС беше ограничена с локдауни и други ограничителни мерки като затваряне на граници и забрани за пътуване. Преди пандемията потоците на трудовата мобилност по оста изток—запад бяха доминантни в сравнение с тези по оста юг—север и това се очаква да продължи с притока на бежанци от опустошената от войната Украйна. Във всеки случай колкото по-скоро мобилността сред гражданите на ЕС се върне на равнищата отпреди пандемията, толкова по-добре. Между 2019 г. и 2020 г. броят на активните лица, преместили се на пазара на труда, е намалял с 4 % (3).

2.11.

Взаимното признаване на дипломи и квалификации е от съществено значение за запълването на свободните места там, където продължава да се наблюдава недостиг на работна ръка, и за улесняване на мобилността. Системата за признаване обаче трябва да бъде укрепена, за да работи ефективно и да подкрепя трудовата мобилност. Проблемът възниква главно при взаимното признаване на професионалните квалификации, а не на академично или професионално равнище. При все това е уместно да се признае, че съществува различен подход към взаимното признаване на академичните и професионалните квалификации. Следва също така да се има предвид, че съгласно член 166 от ДФЕС ЕС зачита изцяло отговорността на държавите членки за съдържанието и организацията на професионалното обучение, като същевременно подкрепя и допълва техните действия.

3.   Конкретни бележки

3.1.

ЕИСК счита, че е необходим по-задълбочен анализ на причините, различни от ограниченията, наложени от пандемията, за слабия ръст на дела на преместилите се лица на работоспособна възраст в ЕС в сравнение с предходните години. ЕИСК призовава също за проучване, което да определи икономическата цена на настоящото състояние на пазара на труда, характеризираща се с разпокъсаност по модела на държавите членки: „цената на един неединен пазар на труда в ЕС“.

3.2.

ЕИСК препоръчва да се предприемат по-ефективни политически мерки на национално равнище, като например стимули за мобилност, включващи кръговата мобилност (посредством инвестиции в страните на произход чрез програми за обмен и взаимно обучение), в които акцентът да бъде поставен върху активните политики по заетостта, като например обезщетения за работещи лица с ниски доходи, предназначени за работници от ЕС и от трети държави. Във връзка с това ЕИСК е на мнение, че предлагането на финансова подкрепа на търсещите работа като покриване на разходите за преместването, с цел тези лица да започнат работа в друга държава членка или в друг регион, ще насърчи допълнително мобилността. Освен това са необходими допълнителни усилия за подобряване на информацията относно работните места в другите държави от ЕС, както и помощ за преместване в подкрепа на логистиката при смяна на страната — например намиране на жилище, регистрация за данъчни цели, намиране на училище за децата, евентуално помощ за намиране на работа за партньорите и др. ЕИСК препоръчва да се използват инструментите на ИИ в обща за целия ЕС мрежа, която да централизира всички предложения за работа в държавите — членки на ЕС, за да се постигне по-добро съответствие между профилите на кандидатите и изискванията за работа. В същия дух следва да се предоставят по-целенасочени стимули, за да се насърчат безработните работници да се преместват в държави членки с ниски равнища на безработица. Липсата на квалифицирана работна ръка е най-належащият въпрос за европейските предприятия, както се посочва в доклада SAFE, публикуван от ЕЦБ на 1 юни 2022 г.

3.3.

ЕИСК изразява съжаление, че пазарът на труда в ЕС си остава фрагментиран. Трудовата мобилност в ЕС страда от разпокъсания подход, прилаган до този момент. Трябва да се избягва въвеждането на допълнителни несвързани политики, особено на национално равнище. Като има предвид, че е необходимо да се гарантира равно третиране между местни и мобилни работници, ЕИСК призовава Европейската комисия да включи в европейския семестър показатели като част от специфичните за всяка държава препоръки за наблюдение на националните политики, които по един или друг начин ограничават мобилността на работници в ЕС.

3.4.

Мобилността на работниците и специалистите в ЕС може да се повиши единствено при наличие на по-добро прилагане на съществуващите разпоредби, достъп до информация и сътрудничество между държавите членки. ЕИСК счита, че Европейската комисия играе критична роля във всички аспекти на този процес. ЕИСК отбелязва, че отделните държави членки може да не са склонни да приемат още реформи в областта на единния пазар от страх, че това може да доведе до краткосрочна загуба на работни места, особено в тези държави, които вече изостават, и в държави/сектори с ниска производителност. На теория свободното движение на работници би помогнало за справянето с този въпрос, но от национална гледна точка това би могло да доведе до загуба на ресурси и потенциално изтичане на мозъци/умения междувременно. Следователно може да бъде необходимо Комисията да анализира негативните промени по отношение на трудовата мобилност, по-специално явлението „изтичане на мозъци“ в някои сектори и региони. Същевременно мерките за противодействие на изтичането на мозъци трябва да вървят ръка за ръка с тези за насърчаване на социално и икономическо сближаване във възходяща посока. ЕИСК отчита, че е възможно редица променливи да окажат влияние, включително демографската прогноза и въздействието ѝ върху размера и състава на населението в работоспособна възраст както в изпращащите, така и в приемащите държави.

3.5.

Като има предвид, че образователните стандарти и стандартите за валидиране трябва да бъдат поддържани през цялото време, ЕИСК призовава държавите членки да намалят бюрокрацията и да се придържат към основния принцип за равно третиране. В тази връзка се считат за необходими допълнителни подобрения на механизмите за взаимно признаване и на порталите за професионална мобилност. ЕИСК отбелязва важните подобрения в Европейския портал за професионална мобилност (EURES), в онлайн платформата Европас и в Европейската класификация на уменията, компетентностите, квалификациите и професиите (ESCO) и призовава държавите членки да подобрят допълнително своите съответни портали, като посочат минималните условия на труд, изисквани от националното законодателство. Последната точка се смята за особено важна за избягване на злоупотреби с условията на труд за мобилни работници в трансграничните региони и за работници от трети държави. ЕИСК призовава също за по-нататъшни усилия за подобряване на езиковите умения, тъй като липсата на езикови умения представлява основна пречка за свободното движение в ЕС.

3.6.

ЕИСК призовава държавите членки да улеснят мобилността на лицата с увреждания. С това е свързано приемането на общата европейска дефиниция на статут на лице с увреждания съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и взаимното признаване на статута на лице с увреждания в държавите членки.

3.7.

ЕИСК счита, че равенството между половете е важен фактор за повишаване на трудовата мобилност в ЕС, както се посочва в SOC/731. Това следва да бъде част от по-широк ангажимент за спазване на стандартите на демокрацията и равенството за всички като средство за увеличаване на трудовата мобилност.

3.8.

ЕИСК препоръчва на приемащите държави членки да предоставят на лицата, работещи в тези държави, достъп до обучение като езикови програми в началото на техния професионален опит и, ако е необходимо на по-късен етап, преквалификация, за да се преодолее недостигът на работна ръка в някои сектори и да се подпомогнат цифровият преход и мерките за преминаване към неутрална по отношение на климата икономика.

3.9.

ЕИСК отбелязва също, че програмата „Еразъм+“ би могла да повиши трудовата мобилност в целия ЕС, и посочва проучване, проведено през 2011 г. (4), в което се анализира как обучението в чужбина влияе на мобилността на пазара на труда на по-късен етап от живота, като се използва участието в „Еразъм“ като независим източник на вариации в обучението в чужбина. Проучването установи, че обучението в чужбина значително увеличава вероятността за работа в чужбина след получаване на академична квалификация. За завършилите висше образование, които са учили в чужбина, вероятността след дипломирането си да работят в чужбина е с около 15 процентни пункта по-голяма.

3.10.

ЕИСК приветства подобрената координация на социалната сигурност в ЕС, но отбелязва с известна загриженост, че все още съществуват трудности за мобилните работници, и по-специално за трансграничните и пограничните работници, при достъпа до системи за социална сигурност. Поради това ЕИСК призовава Европейската комисия непрекъснато да наблюдава координацията на системите за социална сигурност и да гарантира общи решения на новите възникващи ситуации, като например дистанционната работа от чужбина. Едва ли е необходимо да се подчертава допълнително, че е важно действията да бъдат координирани на равнището на Европейския съюз. Държавите членки трябва да гарантират социалните права на мобилните работници по всяко време, включително по време на кризисни ситуации. Като признава съществуващите различия в пенсионните схеми в ЕС, ЕИСК призовава също да се положат повече усилия за по-добро координиране и прилагане на пенсионните права на мобилните работници в целия ЕС, евентуално чрез целенасочени и специфични за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър. Освен това ЕИСК призовава да се положат по-големи усилия за създаване на европейски социалноосигурителен номер като възможност за преодоляване на пречките пред достъпа до социална сигурност в трансгранични ситуации.

3.10.1.

Трябва да се отбележи, че общоевропейският продукт за лично пенсионно осигуряване (ОЕПЛПО) (5) се очаква да бъде особено привлекателен за самостоятелно заетите лица и за мобилните работници, които през трудовия си живот работят в различни държави. Възможността за трансгранична смяна на доставчиците на ОЕПЛПО несъмнено ще допринесе за трудовата мобилност, въпреки че не е ясно до каква степен, тъй като все още не се предлага ОЕПЛПО.

3.10.2.

При въвеждането на ОЕПЛПО ЕИСК приветства концепцията за този продукт като решаваща стъпка за насърчаване на гражданите на ЕС да предприемат подходящи действия за периода след своето пенсиониране, и като основен градивен елемент на съюза на капиталовите пазари (СКП). Въпреки това, тъй като предлагането на ОЕПЛПО все още предстои да се осъществи, ЕИСК счита, че в контекста на плана за действие за СКП (6) е необходимо да се положат допълнителни усилия в рамките на действие 9, за да се стимулира участието в професионални пенсионни схеми.

3.11.

ЕИСК отбелязва, че пандемията от COVID-19 явно увеличи възможностите за дистанционна работа (7). Все повече работници имат интерес да работят дистанционно от чужбина за кратък период от време или на временна основа. ЕИСК очаква предстоящите преговори със социалните партньори относно прегледа и актуализирането на Автономното споразумение за дистанционната работа от 2002 г., които да бъдат предложени за приемане под формата на правно обвързващо споразумение, прилагано чрез директива.

3.12.

ЕИСК отбелязва, че добрите условия на труд и заетост, както и аспектите, свързани с качеството на живот, като наличието на добри училища и съоръжения с висок и устойчив стандарт, са необходими на предприятията, за да запазят конкурентното си предимство и да привличат квалифицирани работници. ЕИСК изтъква също значението на текущите инвестиции във формално и неформално обучение и учене през целия живот с цел подпомагане на прехода към цифрова и въглеродно неутрална икономика. В динамична и бързо променяща се среда бързото и ефективно адаптиране към променящите се нужди на пазара на труда е от жизненоважно значение, като същевременно се отчита въздействието на недостига на работници върху съществуващата работна сила. Във връзка с това е от значение Рамковото споразумение на европейските социални партньори относно цифровизацията, в което се посочва, че и двете страни се ангажират с повишаване на квалификацията или преквалификацията, за да отговорят на цифровите предизвикателства, пред които са изправени предприятията.

3.13.

ЕИСК изтъква необходимостта от цифровизация на процедурите за трудова мобилност и командироване на работници с цел подобряване на обмена на информация между националните органи и премахване на непропорционалните бариери. Това ще помогне също така за правилното наблюдение и прилагане на правилата. ЕИСК е съгласен с предложението от резолюцията на Европейския парламент от 20 май 2021 г.„Въздействие на правилата на ЕС в областта на свободното движение на работници и услуги: трудовата мобилност в рамките на ЕС като инструмент за съчетаване на нуждите и уменията на пазара на труда“ (2020/2007(INI)) (8), в която се препоръчва да се създаде бюро за помощ за работниците и бъдещите работодатели относно приложимите правила на Съюза, базирано както в цифрово, така и във физическо отношение, в рамките на Европейския орган по труд (ЕОТ). Както е посочено в член 5 от Регламента за ЕОТ, ЕОТ подобрява наличността, качеството и достъпността на информацията относно трудовата мобилност, включително чрез единен уебсайт за целия Съюз, който действа като единен портал за достъп до информационни източници и услуги на равнището на Съюза и на национално равнище на всички езици на ЕС. Освен това ЕОТ следва да подпомага държавите членки да актуализират своите национални уебсайтове.

3.14.

Едновременно с това ЕИСК призовава държавите членки да цифровизират обществените услуги, по-специално съответните услуги за социална сигурност, да улеснят мобилността на европейските работници в целия ЕС, като същевременно гарантират преносимостта на права и изпълнението на задълженията във връзка с мобилността на работници и специалисти.

3.15.

Същевременно ЕИСК призовава за създаването на мрежа от информационни центрове в целия ЕС, включващи онлайн услуги, но също и физически и телефонни услуги, с цел да се помогне на работниците и работодателите да се справят с въпроси в области като банковите и застрахователните услуги.

3.16.

ЕИСК изтъква значението на текущия статистически анализ на потоците на трудовата мобилност с оглед на приноса за справянето с несъответствията на уменията на трудовите пазари в ЕС и за оценката на въздействието на развитията като войната в Украйна и движенията на лица на работоспособна възраст във и между държавите — членки на ЕС. ЕИСК отчита, че постигането на съответствие на европейско равнище е далеч по-трудно отколкото на национално или регионално равнище. Въпреки това ЕИСК е на мнение, че ролята на консултантите от EURES за предоставянето на информирана подкрепа на мобилните работници е от съществено значение.

3.17.

Също така е важно да се изследва мобилността на работници от трети държави и техните условия на труд. ЕИСК изразява загриженост във връзка с несигурните условия на труд за работниците от трети държави в държавите членки и призовава за по-строго прилагане на правилата. ЕИСК отбелязва също, че трудовата мобилност от държавите — членки на ЕС, няма да бъде достатъчна, за да се отговори на недостига на умения. Трудовата миграция от трети държави също ще трябва да бъде улеснена и засилена. Във връзка с това ЕИСК приветства неотдавнашния пакет относно миграционната политика, но отново изтъква своята гледна точка, че трябва да се предприемат ефективни стъпки, с които да се даде възможност на безработните граждани на ЕС да навлязат на пазара на труда.

---

(1)  ОВ C 443, 22.11.2022 г., стр. 63.

(2)  https://epc2010.princeton.edu/papers/100976.

(3)  Годишен доклад относно трудовата мобилност в рамките на ЕС (2021 г.).

(4)  Parey and Waldinger (2011 г.) Studying abroad and the effect on international labour market mobility; evidence from the introduction of Erasmus (Обучението в чужбина и въздействието върху мобилността на международния пазар на труда; данни, получени от въвеждането на „Еразъм“).

(5)  Становище на ЕИСК: Общоевропейски продукт за лично пенсионно осигуряване (ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 139).

(6)  Вж. Становище на ЕИСК относно „Съюз на капиталовите пазари за хората и предприемачите — нов план за действие“ (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 20).

(7)  ОВ C 220, 9.6.2021 г., стр. 13, ОВ C 220, 9.6.2021 г., стр. 106.

(8)  ОВ C 15, 12.1.2022 г., стр. 137.