Становище на Европейския икономически и социален комитет относно новия Съвет по търговия и технологии ЕС-САЩ в действие: приоритети за бизнеса, работниците и потребителите и необходими предпазни мерки

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 443/05)

Докладчик:	Timo VUORI
Съдокладчик:	Tanja BUZEK

Решение на Пленарната асамблея	21.10.2021 г.
Правно основание	Член 52, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Външни отношения“
Приемане от секцията	9.6.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	14.7.2022 г.
Пленарна сесия №	571
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	173/0/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Изграждане на положителна трансатлантическа програма. Съветът по търговия и технологии ЕС-САЩ (СТТ) може да бъде в основата на програма за съживяване на нашето партньорство с надеждни канали за сътрудничество. Въпреки че трансатлантическите ни икономики представляват около половината от световния БВП и голяма част от световните търговски и инвестиционни потоци, в нашите отношения все още има пречки пред търговията, инвестициите, работата, пътуванията и ученето от двете страни на Атлантическия океан.

1.2.

Поемане на лидерската роля с цел защита на нашите ценности и основаната на правила търговия. В бурното геополитическо време водещите световни икономики — ЕС и САЩ — носят огромната отговорност, заедно с други партньори със сходни възгледи, да прокарат модерна рамка за сътрудничество в търговията и технологиите, която да подпомага откритата и устойчива икономика, свободната и лоялна търговия и в която да се зачитат демократичните ценности, достойните условия на труд и правата на човека.

1.3.

Необходимостта да се реагира на пазарните сътресения. След множество текущи кризи трансатлантическите партньори трябва бързо да намерят начини за укрепване на издръжливостта на нашите отворени демократични общества, включително чрез гарантиране на нашите глобални вериги за създаване на стойност и доставки и енергийната сигурност, по-специално с оглед на спешната необходимост от замяна на руските доставки на енергия и суровини. Освен това ЕС и САЩ трябва да вложат повече усилия за укрепване на мултилатерализма и справяне с предизвикателствата във връзка с изменението на климата, за да гарантират, че основите на свободната и лоялна търговия не са разклатени и че няма пазарни сътресения, дължащи се на авторитарни държави.

1.4.

Изграждане на доверие въз основа на взаимно и стабилно сътрудничество. Двете страни трябва да участват в изграждане на структура за постоянен диалог за СТТ, за да постигнат конкретни резултати в краткосрочен и дългосрочен план, извън политическите избирателни цикли и промените на администрациите. Освен това съгласно СТТ ЕС и САЩ трябва да имат за цел един по-стратегически и хоризонтален подход към търговските и технологични въпроси. Десетте работни групи по СТТ следва да търсят всеобхватен и ефективно координиран подход за сътрудничество, който не създава ненужна изолираност.

1.5.

Укрепване на ангажимента на заинтересованите страни. За да се избегнат неуспехите, наблюдавани в предишни амбициозни търговски преговори, единственият начин СТТ да постигне целите си е прозрачността и силната ангажираност на заинтересованите страни. Поради това Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) ще се ангажира активно в рамките на структурите на СТТ и се стреми да участва като единствен по рода си участник от гражданското общество в срещите на министрите от СТТ. В този контекст ЕИСК още веднъж изразява съжаление, че експертната група за търговски споразумения не беше възстановена и не беше създадена сравнима постоянна структура за консултации със заинтересованите страни.

1.6.

Специален трансатлантически диалог относно труда. В миналото ЕИСК е изразявал подкрепа за трансатлантическите диалози за бизнеса и за потребителите и поради това приветства неотдавнашното съобщение от срещата на министрите в Париж за установяване на тристранен диалог в областта на търговията и труда, като се създаде официален канал за социалните партньори от двете страни на Атлантическия океан, който да предоставя информация за процеса на СТТ и да оформя трансатлантическите търговски и инвестиционни отношения. В този контекст ЕИСК настоятелно призовава Европейската комисия да обърне внимание на дисбаланса в демокрацията на труда, дължащ се на нератифицирането на шест основни конвенции на МОТ и въздействието на този факт върху еднаквите условия на конкуренция в търговията.

2.   Общи коментари — все по-голямата необходимост от по-тясно партньорство между ЕС и САЩ

2.1.

ЕИСК в трансатлантическия диалог: в продължение на години ЕИСК следи трансатлантически политически и търговски въпроси и формулира позиции на организираното гражданско общество на ЕС. Освен това ЕИСК поддържа редовен диалог както с институциите на ЕС, така и с администрацията на САЩ и, по-специално, с гражданското общество отвъд Атлантическия океан. Стартирането на един нов Съвет по търговия и технологии ЕС-САЩ (СТТ), с десет работни групи и редовни заседания, налага ЕИСК да актуализира позицията си по приоритетите на СТТ.

2.2.

Отговорност на водещите икономики в света: ЕИСК подчертава, че в световен мащаб двустранните отношения между ЕС и САЩ в областта на търговията и инвестициите все още са с най-голям обем, а икономическите им отношения са най-интегрирани. Въпреки че през 2021 г. бяха задминати от Китай като най-големия източник на внос на стоки в ЕС, до момента САЩ остават най-големият търговски и инвестиционен партньор на ЕС. Трансатлантическите отношения определят световната икономика, в една оспорвана многостранна търговска система, която е засегната от СТО в състояние на криза, от продължаващата вече две години пандемия на COVID-19, а понастоящем — и от войната в Украйна. В световната икономика най-големият търговски и инвестиционен партньор на почти всяка друга държава е или ЕС, или САЩ. Трансатлантическото партньорство не е самоцел, а трябва да надгражда общи ценности и интереси и обща отговорност. ЕС и САЩ следва заедно да бъдат опора на демокрацията, мира и сигурността по света, на върховенството на закона и правата на човека за всички (1).

2.3.

Тласък за по-тясно стратегическо партньорство между ЕС и САЩ: ЕИСК отбелязва, че тъй като понастоящем светът е разтърсван от неочаквано много кризи, в момента е съществено важно водещите световни икономики — ЕС и САЩ, заедно с други демократични държави със сходни възгледи и с отворени и основаната на правила пазарни икономики — да задълбочат политическото и икономическото си сътрудничество, за да защитят нашите всеобщи ценности и да укрепят просперитета, демокрацията и върховенството на закона, сигурността и правата на човека. От всички изброени най-наложителен приоритет във водещата международна политика се явява мирът. Същевременно не следва повече да толерираме каквито и да било държавни действия срещу международния ред или паразитизъм в международната търговия.

2.4.

Ключовата роля на търговията и технологиите в геополитиката: ЕИСК подчертава отново, че при търговията и технологиите не става дума само за регулаторни въпроси, а че същите са съществени средства за защита и насърчаване на тези всеобщи ценности по целия свят. ЕС и САЩ трябва да задълбочат своето сътрудничество и да постигнат конкретни резултати на многостранно и двустранно равнище. СТТ предоставя уникална възможност за такова стратегическо сътрудничество на високо равнище в областта на търговията и технологиите, което надхвърля настоящите споразумения за сътрудничество „ad hoc“ и излиза извън рамките на изборите и институционалните промени на администрациите в ЕС и САЩ.

2.5.

Платформа за диалог и сътрудничество: СТТ не е и не следва да се разглежда като повторение на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), макар че от неуспешните преговори могат да бъдат извлечени някои полезни поуки. Целите и процедурите на СТТ не трябва да поставят под въпрос институциите и процесите за взимане на решения на ЕС, като същевременно трябва да се насърчава участието на заинтересованите страни. Стандартите на ЕС, които отразяват нашите ценности, не трябва да се поставят под съмнение, по-специално принципът на предпазните мерки заема централно място в подхода на ЕС за определяне на стандарти. ЕИСК споделя мнението, че сътрудничеството относно стандартите е свързано и с различни нормативни рамки и изисква задълбочени анализи на технически въпроси, както и оценка на икономическото, социалното и екологичното въздействие, като всички те следва да бъдат извършени за всеки отделен случай. Например новото рамково споразумение по принцип относно потоците данни показва, че ЕС и САЩ могат да работят за постигане на компромис по чувствителни въпроси.

2.6.

Силна подкрепа от заинтересованите страни: ЕИСК отбелязва, че бизнесът и другите заинтересовани страни от гражданското общество — и в ЕС, и в САЩ — вече са изразили общата си подкрепа за СТТ и за определените тези по десетте работни групи. Трансатлантическите партньори изглежда виждат добавената стойност на едно стратегическо трансатлантическо партньорство и по-тясно регулаторно сътрудничество. Все още има ненужни пречки пред търговията, инвестициите и полагането на труд. Освен това трансатлантическите партньори биха могли заедно да повишат глобалната си конкурентоспособност на световния пазар, като това съответства на целите на устойчивото развитие, социалната справедливост, зачитането на правата на човека, високите трудови и екологични стандарти. За да постигнат резултати обаче, двете страни трябва да познават целите, подходите и средствата на всяка от тях, за да създадат обща нова рамка за търговия.

2.7.

Повече ангажираност на заинтересованите страни след неуспешния диалог на гражданското общество между ЕС и САЩ: ЕИСК подчертава, че засиленият диалог на гражданското общество е жизненоважен компонент в трансатлантическия контекст, включително в СТТ. В тази връзка са особено важни необходимостта от съвместен диалог относно правата на гражданите, устойчивостта спрямо дезинформация, свободата на медиите, опазването на климата, социалните права и защитата на потребителите и подкрепата за демокрацията (2). Трансатлантическото партньорство може да отвори възможност за дори още по-тясна интеграция на нашите икономики, включително обща рамка за търговия, технологии и инвестиции.

3.   Конкретни бележки — основни приоритети за бизнеса, работниците и потребителите

3.1.

ЕИСК констатира, че СТТ показва взаимната свързаност на двете най-големи икономики в света, както и служи като уникален форум за изграждане на по-голямо сътрудничество относно въпросите на търговската политика и регулирането на пазара от двете страни на Атлантическия океан. Ето защо ЕИСК счита, че СТТ следва да се съсредоточи върху определени ключови приоритети от гледна точка на бизнеса, работниците и потребителите.

3.2.

Модерна и основана на правила многостранна търговия: ЕС и САЩ трябва да демонстрират обща отговорност и лидерство в Световната търговска организация (СТО) и да се застъпват за един ефективен многостранен модел, с прогресивна търговска политика, която отчита екологичните и социалните аспекти (3). И ЕС, и САЩ са изправени преди предизвикателства поради нарушаващи пазара практики, включително нелоялни и дискриминационни действия във връзка с държавни предприятия, държавни субсидии, налози и данъци.

3.3.

Водеща роля в реформирането на СТО: СТТ следва да се съсредоточи върху усъвършенстването на системата за многостранна търговия на СТО и нейния Механизъм за разрешаване на спорове, предвид централната му роля за осигуряване на една ефективна многостранна матрица за прогресивна търговска програма с екологични и социални въпроси. ЕС и САЩ трябва да застанат начело на амбициозна реформа на СТО и да насърчават модерна програма на СТО, като премахват табутата (т.е. социалните аспекти на търговията) и преодоляват настоящите и предстоящите предизвикателства във връзка с устойчивостта. За тази цел ЕИСК призовава ЕС и САЩ да сключат споразумения за стратегическо сътрудничество с ключови търговски партньори по приоритетни многостранни въпроси (4).

3.4.

Достоен труд в международната търговия (5): ЕИСК настоятелно призовава ЕС и САЩ да насърчават по-тясното сътрудничество между СТО и Международната организация на труда (МОТ) с оглед на насърчаването на достойния труд и трудовите стандарти чрез търговски инструменти. Неотдавнашното избиране на нови директори и в двете организации следва да помогне за осигуряване на нов тласък в тази област. Гарантирането на зачитане на международните трудови стандарти, които са определени и които се наблюдават от МОТ, също следва да съставлява част от дебата относно реформата на СТО, воден от ЕС и САЩ. Като положителен пример и като възможност за укрепване на това амбициозно преосмисляне ЕИСК приветства предложението на САЩ за решаване на глобалния проблем с принудителния труд на риболовните кораби в рамките на текущите преговори на СТО за субсидиите в областта на рибарството (6). Освен това трансатлантическите партньори трябва да използват сътрудничеството си, за да работят за една по-силна нормативна основа за включването на основните трудови права на МОТ в СТО (7). Двустранните трудови въпроси от общ интерес следва да включват съпоставителни подходи към главите за търговията и устойчивото развитие (ТУР) и и ефективното им привеждане в изпълнение в Споразуменията за свободна търговия (ССТ) (8). ЕИСК отдавна призовава за преработен подход за налагане на санкции по отношение на главите за ТУР и приветства иновативните инструменти за правоприлагане в Споразумението между САЩ, Мексико и Канада (USMCA) (9).

3.5.

Съвместна работа в международни форуми: СТТ би могъл да осигури форум за подготовка на засилено сътрудничество по трудови и екологични въпроси на международни форуми, по-специално в МОТ и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Това засилено сътрудничество следва да включва насърчаване и осъществяване на надлежна проверка. СТТ следва да насърчава изграждането на общ капацитет, по-конкретно за насърчаване на здравословни и безопасни условия на труд (ЗБУТ) по целия свят и за разработване на съвместни проекти, например за инспекции по труда при набирането на персонал в трети държави. Очакваното включване на Конвенциите относно ЗБУТ в основните стандарти за труд на МОТ би осигурило плодотворна област за сътрудничество. Принудителният труд е проблем, който поражда сериозни общи опасения и подходите на ЕС и САЩ, по-конкретно относно вноса на стоки, произведени чрез такива практики в Китай, следва да бъдат съгласувани. Разпространението на нови форми на заетост по целия свят, по-конкретно работата през платформа, при което водещи са предприятия от САЩ и ЕС, следва да бъде обсъдено в съответните Работни групи на СТТ, като се включи приносът от страна на работниците.

3.6.

Издръжливост и устойчивост в глобалните вериги на доставки: СТТ следва да създаде стратегии за по-голяма степен на издръжливост, като осигури устойчивостта на глобалните вериги на доставки и гарантира, че те могат да функционират по надлежен начин. ЕС и САЩ следва да определят общи уязвимости и да работят заедно, например в областта на физическата наличието на суровини и продукти от изключителна важност като полупроводниците. Трансатлантическите партньори следва също така незабавно да обърнат внимание на един стандартизиран подход към сигурността на енергийните доставки, който е напълно съгласуван с амбициозна програма за устойчивост, например Европейския зелен пакт. Освен това те следва да обмислят общи действия за подобряване на съответния производствен капацитет, инвестиции и логистика. СТТ следва да работи за обща задължителна надлежна проверка във веригите на доставки, основаваща се на добри практики, за да създаде модел за световните изисквания относно устойчивостта във веригите за създаване на стойност.

3.7.

Подпомагане на екологичната икономика: СТТ следва да се съсредоточи върху сътрудничеството относно климата и екологичните технологии и политиките за справедлив преход. ЕС и САЩ следва да утвърдят международна рамка и стандарти за смекчаване на последиците от изменението на климата, кръговата икономика, устойчивите финанси, енергоспестяващите технологии, екологичните и социалните стандарти при обществените поръчки, екомаркирането и отчетността във връзка с устойчивостта. Освен това трансатлантическите партньори следва да работят за една многостранна рамка за либерализиране на търговията за екологични стоки по настоящите инициативи, а именно — Споразумението за екологичните стоки (EGA), Структурираните дискусии относно търговията и екологичната устойчивост (TESSD) и Неформалния диалог относно замърсяването с пластмаса (IDP). СТТ следва да се съсредоточи върху ефективни и координирани механизмите за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), за да се създаде модел за глобална рамка и за да се избегнат търговски конфликти между ЕС и САЩ.

3.8.

Цифровизация и нови икономики: СТТ следва да се съсредоточи върху сътрудничеството относно технологични стандарти, научни изследвания и политики в областта на изкуствения интелект (ИИ), интернет на нещата, технологии от шесто поколение, технологии за батерии, квантови и блокчейн технологии. Рамката следва да благоприятства иновациите и стандартизацията, но трябва да включва жизненоважни съображения от основната политика. Новите технологични области, например ИИ, често пъти имат измерение, касаещо работното място, което изисква солидни стратегии за ИИ и данни, които на първо място осигуряват европейска нормативна и оправомощаваща рамка, основана на правата на човека и поради това включваща етични норми, трудови и синдикални права. Макар че не е възможно и двете страни да имат напълно еднакви правила, оперативната съвместимост на рамките следва да бъде цел. Освен това е налице необходимост от изясняване на общи регулаторни изисквания за неутрални по отношение на климата технологии, биотехнологии и здравни технологии. ЕС и САЩ следва да насърчават основани на ценности принципи за международни стандарти, за да поддържат водещата си позиция в тези нови икономики. СТТ следва да укрепи и издръжливостта на нашите демократични общества, като осуетява провеждането на целенасочени кампании за дезинформация, водени от ИИ, и като осигури по-добра сигурност на информационно-комуникационните технологии (ИКТ), за да се противодейства на подкрепяни от държави кибератаки.

3.9.

Данни и неприкосновеност на личния живот: СТТ следва да се съсредоточи върху сътрудничество, за да гарантира, че в бъдеще споделянето на цифрови технологии и данни между САЩ и ЕС ще направи възможна една отворена международна екосистема за научни изследвания, развойна дейност и иновации относно най-напредналите технологии в служба на потребителите и гражданите в цял свят, като същевременно защитава тяхното основно право на неприкосновеност на данните и като запазва политическо пространство за достъп до и контрол на публични данни и възможността за регулиране на цифрови многонационални предприятия. Освен това ЕС и САЩ следва бързо да сключат нова рамка за предаване на данни, която разрешава проблеми, които доведоха до обезсилване на Щита за личните данни, и да отстояват споделените общи ценности на неприкосновеност на личния живот и сигурност.

3.10.

Контрол върху износа: СТТ следва да работи по нововъзникващи и основополагащи технологии, които гарантират ключовата роля на многостранните режими за контрол върху износа, тъй като те са много важни както за ЕС, така и за САЩ, за да насърчават демокрацията, правата на човека и отвореното общество с пазарна икономика. Например ефективните търговски санкции изискват ефективен контрол върху износа срещу държави, които злоупотребяват с търговията и технологиите и подкопават мира, сигурността и правата на човека. ЕС и САЩ следва да работят заедно за изграждане на съюзи с партньори със сходни възгледи, за да се справят с предизвикателствата и за да гарантират еднакви условия на конкуренция.

3.11.

Стандартизация: СТТ следва да се съсредоточи върху сътрудничество между органите по стандартизация, както и върху принципите на ограничено взаимно приемане. В ЕС и САЩ системите по стандартизация са различни. По-специално принципът „един продукт, един стандарт, приет навсякъде“, който представлява един от стълбовете на единния пазар на ЕС, не се прилага в САЩ. Когато в Европа се приема нов стандарт, несъвместимите национални стандарти се отменят; на пазара на САЩ „съжителстват“ различни стандарти, което затруднява МСП да разберат кой би бил най-подходящият за техните продуктови линии. Това често са малки предприятия с ограничени ресурси, но с висока степен на специализация в нишов пазар, което е в основата на тяхната конкурентоспособност.

3.12.

МСП: регулаторното сътрудничество по СТТ би могло да играе важна роля за улесняване на търговията и инвестициите, както и за подобряване на конкурентоспособността, по-специално на малките фирми. В частност малките и средните предприятия (МСП) очакват да се разкрият нови възможности, тъй като, за разлика от големите предприятия, те не притежават необходимите ресурси, за да функционират в различни регулаторни среди от двете страни на Атлантическия океан. Същевременно по-голямата съвместимост на регулаторните режими би създала възможности за големите предприятия да се възползват от икономии от мащаба между ЕС и САЩ (10).

3.13.

Храни и селско стопанство: според ЕИСК е важно, че освен работата на СТТ ЕС и САЩ са създали една нова платформа за трансатлантическо сътрудничество в областта на селското стопанство, която е замислена да противодейства на глобалните предизвикателства във връзка с устойчивостта, изменението на климата и продоволствената сигурност. Международното сътрудничество за противодействие на изменението на климата и за насърчаване на устойчивостта е от първостепенна важност за смекчаване на тежкото и трудно бъдеще, което ни очаква като глобално общество. Това предизвикателство се усложни допълнително от войната в Украйна и непосредствените ѝ последици върху световната верига на доставки на храни. Изменението на климата вече засяга сериозно и силно поминъка на селските стопани — от екстремна променливост на климатичните условия до жестока суша, от наводнения до пожари и други катастрофални събития, които заплашват нашите градове и общности. ЕС и САЩ трябва да се изправят срещу това предизвикателство.

3.14.

Потребители: като част от работата на СТТ е важно да се приемат предпазни мерки, за да се гарантира, че процесът на регулаторно сътрудничество не се използва за подкопаване на социалните, трудовите, потребителските и екологичните стандарти. По-скоро целта му следва да бъде хармонизирането и усъвършенстването им. Ако тези условия са изпълнени, ползите ще бъдат не само икономически, а може също така да улеснят и работата на регулаторните органи чрез постигане на целите на публичната политика. Освен това трансатлантическото сътрудничество може да бъде развито чрез обмен на анализи, системи за ранно предупреждение срещу опасни продукти и услуги от трети държави и диалог за по-добро прилагане на законите. При преминаването от задължителното сближаване, което беше официална цел на Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), ЕС и САЩ трябва правилно да определят тази нова програма за доброволно сътрудничество, за да помогнат на гражданите си да се изправят пред новите предизвикателства на настоящия критичен момент.

4.   Отговор на опасенията и необходимите предпазни мерки

4.1.

СТТ представлява най-добрата възможност да се покаже, че ЕС и САЩ могат да предприемат конкретни действия за истинско сътрудничество в областта на търговията и технологиите и да докажат, че отношенията им се основават на пълноценно партньорство. Има обаче някои критично важни проблема, с които СТТ трябва да се справи, за да постигне успех: — силен стратегически ангажимент от страна на ръководствата на ЕС и на САЩ; — ясна споделена визия за целите и процесите на СТТ; — необходимост от създаване на добавена стойност чрез сътрудничество, чрез постигане на положителни конкретни резултати; — необходимост от полагане на малко усилия, замислени с цел създаване на нови подходи към общи стандарти; — необходимост от създаване на ясен процес за разрешаване на детайлни технически въпроси; — изграждане на ефективни механизми за информиране относно взимането на политически решения както в ЕС, така и в САЩ; — изграждане на процес на активно и структурирано ангажиране на заинтересовани страни с бизнеса, профсъюзите и други заинтересовани страни от гражданското общество; — изграждане на безпроблемна координация, последователност и цялостен подход към целия работен процес; надграждане на поуките, извлечени от преговорите за ТПТИ и предишни двустранни дейности относно процеса, прозрачността и обществената информираност; — отговорност на гражданското общество от двете страни на Атлантическия океан да съпровожда този процес по информиран начин.

4.2.

За ЕИСК винаги е било съществено важно в ЕС да се гарантират високи нива на заинтересованост на обществеността от трансатлантическото регулаторно сътрудничество. ЕИСК категорично потвърждава, че гарантирането на съществуващите високи стандарти е съществено важно изискване. Освен целта за насърчаване на възможностите за търговия, регулаторното сътрудничество следва да подобри и безопасността, здравето и икономическото и социалното благоденствие на гражданите и от двете страни на Атлантическия океан. ЕИСК обаче призовава за допълнителни гаранции, че например законодателството на ЕС в областта на храните няма да бъде променено и че ЕС ще запази ограниченията си по отношение на хормоните, стимулаторите на растежа и генетично модифицираните организми (11).

4.3.

ЕИСК настоятелно призовава Комисията на ЕС да преодолее — в рамката на СТТ — дисбаланса на демокрацията на труда и последиците от нея върху еднаквите условия на конкуренция в търговията. ЕИСК подчертава отново, че САЩ са ратифицирали само две от осемте основни конвенции в областта на труда на МОТ, като по-конкретно липсват фундаменталните Конвенции № 87 за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране и № 98 за правото на организиране и на колективно договаряне (12).

5.   Пълноценно участие на заинтересованите страни след поуките от процеса на ТПТИ

5.1.

ЕИСК подчертава, че процесът на СТТ следва да бъде прозрачен, отчетен и да включва застъпващи обществени интереси групи по един пълноценен начин. Той следва да върви ръка за ръка с една усъвършенствана и активна комуникационна политика за естеството на СТТ. Най-вече програмата за сътрудничество трябва да остане платформа за информиране и обмен на добри практики, а не автоматичен инструмент за взаимно оказване на влияние на законодателните процеси и процесите за взимане на решения или за взаимно въздържане от усъвършенстване на средствата за защита.

5.2.

Заинтересованите страни трябва да могат да дадат своя принос за всяка от десетте работни групи, за да се избегне прилагането на подход на тясна специализация. Макар че работната група относно предизвикателствата във връзка със световната търговия е от по-междусекторно естество и осигурява основния форум за дискусии относно труда, възникват свързани с това опасения в рамките на мандата на множество други работни групи, по-конкретно във връзка с въпроси относно веригата на доставки, ИИ и други нововъзникващи технологии и защитата на данни.

5.3.

ЕИСК констатира, че защитата и благосъстоянието на потребителите са всеобхватни цели на това сътрудничество. Различните диалози по СТТ трябва да бъдат прозрачни за участниците. Съответните регулатори и секторни специалисти трябва да имат водеща роля за развиване на регулаторно сътрудничество.

5.4.

Извън целевите срещи за диалог с гражданското общество, следва да бъдат планирани подготвителни заседания и отчетни срещи преди и след всяко заседание на Съвета на СТТ. Предишната Консултативна група по ТПТИ, създадена от ГД „Търговия“, даде ценен пример за консултиране със заинтересованите страни, в което трябваше да бъде включен ЕИСК. Тя беше и форум, на който организациите членки можеха по-добре да разберат какви предизвикателства и възможности за търговия съществуват за различните интереси, представлявани от тях. Тя допринесе за изграждане на мостове между различните организации.

5.5.

В този контекст ЕИСК още веднъж изразява съжаление, че експертната група за търговски споразумения не беше възстановена. Тя беше много положителна стъпка в стратегията на Комисията за подобряване на ангажираността с гражданското общество относно търговската политика и за повишаване на прозрачността. Тя беше и логичното продължение на Консултативна група по ТПТИ.

5.6.

В миналото ЕИСК е изразявал подкрепа за трансатлантическите диалози за бизнеса и потребителите и е призовавал за признаването на еквивалентен трансатлантически диалог относно труда.

---

(1)  ОВ C 152, 6.4.2022 г, стр. 56.

(2)  ОВ C 152, 6.4.2022 г, стр. 56.

(3)  ОВ C 152, 6.4.2022 г, стр. 56.

(4)  ОВ C 374, 16.9.2021 г, стр. 73.

(5)  ЕИСК отправи конкретни препоръки в ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 197; SOC/727: Достоен труд в световен мащаб, докладчик Maria del Carmen Barrera Chamorro, прието през септември 2022 г.

(6)  ОВ C 374, 16.9.2021 г., стр. 73.

(7)  Би могло една от възможните следващи стъпки да бъде обмисляне на тълкувателното изявление по член IX:2 от Споразумението на СТО, с което се потвърждава тълкуването на изключението относно „обществения морал“ (член XX от Общото споразумение за митата и търговията от 1994 г. (ГАТТ 1994) и член XIV от Общото споразумение по търговията с услуги (ГАТС), което следва да включва основните трудови права на МОТ и да определя възможната роля на решенията на МОТ във всякакви съдебни производства по въпроса.

(8)  Един добър пример, върху който може да се надгражда, е поръчаният от ЕС Comparative Analysis of Trade and Sustainable Development Provisions in Free Trade Agreements („Съпоставителен анализ на разпоредбите относно търговията и устойчивото развитие в споразуменията за свободна търговия“), Лондонски икономически университет, февруари 2022 г., по-конкретно по отношение на Механизма за бързо реагиране от Споразумението между САЩ, Мексико и Канада (USMCA), https://www.lse.ac.uk/business/consulting/assets/documents/TSD-Final-Report-Feb-2022.pdf

(9)  ОВ C 105, 4.3.2022 г, стр. 40.

(10)  ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 30.

(11)  ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 30.

(12)  Конвенция № 29 относно принудителния труд, Конвенция № 100 за равенството в заплащането, Конвенция № 111 относно дискриминацията (в областта на труда и професиите) и Конвенция № 138 относно минималната възраст, попълнете списъка на нератифицираните основни конвенции на МОТ относно трудовите стандарти.