(1)

Парижкото споразумение, прието през декември 2015 г. съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК), влезе в сила през ноември 2016 г. („Парижкото споразумение“). Страните по споразумението се договориха да поддържат покачването на средната температура в световен мащаб далече под 2 oC над равнищата от прединдустриалния период и да продължат да полагат усилия за ограничаването ѝ до 1,5  oC над тези стойности.

(1)

Парижкото споразумение, прието през декември 2015 г. съгласно Рамковата конвенция на Организацията на обединените нации по изменение на климата (РКООНИК), влезе в сила през ноември 2016 г. („Парижкото споразумение“). Страните по споразумението се договориха да поддържат покачването на средната температура в световен мащаб далече под 2 oC над равнищата от прединдустриалния период и да продължат да полагат усилия за ограничаването ѝ до 1,5  oC над тези стойности , като същевременно се ръководят, наред с другото, от принципите на справедливостта и на общите, но диференцирани отговорности и съответни способности. С приемането на Пакта за климата от Глазгоу през ноември 2021 г. страните по Парижкото споразумение признаха, че ограничаването на увеличението на средната температура в световен мащаб до 1,5  oC би намалило значително рисковете и въздействието на изменението на климата, и поеха ангажимент да си поставят по-високи цели за 2030 г. до края на 2022 г.

(1a)

Необходимостта от предприемането на действия за намаляване на емисиите става все по-неотложна, както се посочва в последните доклади на Междуправителствения комитет по изменение на климата (МКИК) от 7 август 2021 г., озаглавен Climate Change 2021: The Physical Science Basis (Изменението на климата през 2021 г.: научната основа от гледна точка на физиката „и от 28 февруари 2022 г., озаглавен „Climate Change 2022: Impacts, Adaptation and Vulnerability“ (Изменение на климата 2022 г.: въздействие, адаптиране и уязвимост“. МКИК заявява с много висока степен на увереност, че изменението на климата е заплаха за благосъстоянието на хората и за здравето на планетата и че всяко по-нататъшно забавяне на съгласуваните изпреварващи действия в световен мащаб за адаптиране и смекчаване ще доведе до пропускане на кратката възможност, която ни остава за осигуряване на обитаема и устойчива планета в бъдеще за всички. МКИК представя нови оценки на шансовете за надхвърляне през следващите десетилетия на нивото на глобално затопляне от 1,5  oC и се посочва, че ако не се постигне незабавно, бързо и широкомащабно намаляване на емисиите на парникови газове, ограничаването на глобалното затопляне до близо 1,5  oC или дори до 2 oC ще стане невъзможно. Ето защо Съюзът следва да реагира на тази неотложна необходимост, като увеличи усилията си и се утвърди като международен лидер в борбата срещу изменението на климата.

(3)

Европейският зелен пакт (31) съчетава всеобхватен набор от взаимно допълващи се мерки и инициативи, насочени към постигането на неутралност по отношение на климата в Съюза до 2050 г., и определя нова стратегия за растеж, която има за цел да превърне Съюза в справедливо и проспериращо общество с модерна и конкурентоспособна икономика, в която ресурсите се използват ефективно и  икономическият растеж е разделен от използването на ресурсите . Той също така има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Същевременно този преход засяга по различен начин жените и мъжете и има особено въздействие върху някои групи в неравностойно положение, като например възрастните хора, хората с увреждания и лицата от малцинствен расов или етнически произход. Ето защо трябва да се гарантира, че преходът е справедлив и приобщаващ, като никой не е изоставен.

(3)

Европейският зелен пакт (31) предоставя отправна точка за постигане на целта на Съюза за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. и целта за постигане на отрицателни емисии след това, както е посочено в член 2, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета  (31а) . Той съчетава всеобхватен набор от взаимно допълващи се мерки и инициативи, насочени към постигането на неутралност по отношение на климата в Съюза най-късно до 2050 г., и определя нова стратегия за растеж, която има за цел да превърне Съюза в справедливо и проспериращо общество с модерна и конкурентоспособна икономика. Той също така има за цел опазването, съхранението и увеличаването на природния капитал на Съюза, както и защитата на здравето и благосъстоянието на гражданите от свързани с околната среда рискове и въздействия. Същевременно този преход засяга по различен начин различните полове и има особено въздействие върху някои групи в неравностойно положение, като например възрастните хора, хората с увреждания , хората, страдащи от енергийна и транспортна бедност и лицата от малцинствен расов или етнически произход . Преходът също така засяга по различен начин държавите членки и регионите . Ето защо трябва да се гарантира, че преходът е справедлив и приобщаващ, като никой не е изоставен.

(3a)

За да бъде социално приемлива, определената в настоящия регламент амбиция в областта на климата следва да бъде съчетана с не по-малка социална амбиция. Повишеното равнище на амбиция предполага значителни промени в засегнатите сектори, които могат да окажат въздействие върху социалното положение и труда. Преразгледаните цели за намаляване на емисиите трябва да бъдат придружени от достатъчни финансови мерки и мерки на политиката, за да се гарантира, че тези цели могат да бъдат постигнати по социално справедлив начин. Мерките могат да включват, наред с другото, оценки на въздействието върху заетостта, с които да се преценява отражението върху работните места и условията на труд както на национално, така и на регионално равнище, както и предоставяне на национални ресурси и ресурси на Съюза за финансиране на мерки за социално адаптиране и създаване на качествени работни места, равенство между половете, учене през целия живот, професионално обучение и социална закрила, както и за гарантиране на ефективно колективно договаряне. Важни са също така своевременните консултации и ефективното участие на националните социални партньори в секторите, изброени в член 2 от настоящия регламент, по отношение на разработването и прилагането на национални мерки за изпълнение на настоящия регламент.

(3б)

Освен това преходът към икономика на Съюза, съвместима с целта за постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г., би могъл да окаже особено въздействие върху някои икономически сектори, особено върху уязвимите микро-, малки и средни предприятия в тези сектори. При прилагането на настоящия регламент е важно държавите членки да създадат благоприятна среда за прехода на тези предприятия към практики, които водят до намаляване и постепенно до нулеви емисии на парникови газове.

(3в)

Според Програмата на ООН за околната среда и Световния форум на ОИСР по въпросите на околната среда въздействието на промените в околната среда има и измерение, свързано с пола. Диференцираните по пол роли водят и до диференцирана уязвимост на половете спрямо последиците от изменението на климата, а последиците от изменението на климата изострят неравенството между половете.

(4)

С Регламент (ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (32) (Европейски закон за климата) Съюзът включи в законодателството си целта за неутралност по отношение на климата в цялата икономика до 2050 г. С този регламент се установява и задължителен вътрешен ангажимент на Съюза за намаляване до 2030 г. на нетните емисии на парникови газове (емисии след приспадане на поглъщането) с най-малко 55 % под нивата от 1990 г.

(4)

С Регламент(ЕС) 2021/1119 на Европейския парламент и на Съвета (32) (Европейски закон за климата) Съюзът включи в законодателството си целта за неутралност по отношение на климата в цялата икономика най-късно до 2050 г.  и стремежа за постигане на отрицателни емисии след това. С този регламент се установява и задължителен вътрешен ангажимент на Съюза за намаляване до 2030 г. на нетните емисии на парникови газове (емисии след приспадане на поглъщането) с най-малко 55 % под нивата от 1990 г.  Наред с това, в него се посочва, че при изпълнението на целта следва да се отдаде приоритетно значение на бързото и предвидимо намаляване на емисиите и същевременно да се засилят поглъщанията от естествени поглътители. Приносът на нетните поглъщания към целта до 2030 г. се ограничава до 225 милиона тона еквивалент на СО2, докато останалата част от целта трябва да се постигне чрез пряко намаляване на емисиите.

(5)

За да се изпълнят тези ангажименти, както и  приносът на Съюза съгласно Парижкото споразумение (33), прието в рамките на РКООНИК, регулаторната рамка на Съюза за постигане на целта за намаляване на емисиите на парникови газове следва да бъде адаптирана.

(5)

За да се изпълнят тези ангажименти, както и  определеният на национално равнище принос на Съюза съгласно Парижкото споразумение (33), прието в рамките на РКООНИК, регулаторната рамка на Съюза за постигане на целта за намаляване на емисиите на парникови газове следва да бъде адаптирана.

(7)

Въпреки че търговията с емисии ще се прилага и за емисиите на парникови газове от автомобилния и морския транспорт, както и от сградите, обхватът на Регламент (ЕС) 2018/842 ще се запази. Следователно Регламент (ЕС) 2018/842 ще продължи да се прилага за емисиите на парникови газове от вътрешното корабоплаване, но не и за тези от международното корабоплаване. Емисиите на парникови газове на държава членка, обхванати от Регламент (ЕС) 2018/842, които трябва да се вземат предвид при проверките за съответствие, ще продължат да се определят след приключване на прегледите на инвентаризациите в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (34).

(7)

Въпреки че търговията с емисии може да се прилага и за емисиите на парникови газове от автомобилния и морския транспорт, както и от сградите, обхватът на Регламент (ЕС) 2018/842 ще се запази. Следователно Регламент (ЕС) 2018/842 ще продължи да се прилага за емисиите на парникови газове от вътрешното корабоплаване, но не и за тези от международното корабоплаване. Емисиите на парникови газове на държава членка, обхванати от Регламент (ЕС) 2018/842, които трябва да се вземат предвид при проверките за съответствие, ще продължат да се определят след приключване на прегледите на инвентаризациите в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета (34). Емисиите от някои сектори обаче през последните години или се увеличиха, или останаха стабилни.

(9)

В заключенията си от 11 декември 2020 г. Европейският съвет посочи, че целта за 2030 г. ще бъде постигната колективно от Съюза с максимална икономическа ефективност, че всички държави членки ще участват в тези усилия, като се вземат предвид съображенията за справедливост и солидарност, като никой няма да бъде изоставен, и че новата цел за 2030 г. трябва да бъде постигната така, че да бъде запазена конкурентоспособността на Съюза и да бъдат отчетени различните изходни позиции на държавите членки и специфичните национални условия и потенциал за намаляване на емисиите, включително тези на островните държави членки и островите, както и положените усилия.

(9)

В заключенията си от 11 декември 2020 г. Европейският съвет посочи, че целта за 2030 г. ще бъде постигната колективно от Съюза с максимална икономическа ефективност, че всички държави членки ще участват в тези усилия, като се вземат предвид съображенията за справедливост и солидарност, като никой няма да бъде изоставен, и че новата цел за 2030 г. трябва да бъде постигната така, че да бъде запазена конкурентоспособността на Съюза и да бъдат отчетени различните изходни позиции на държавите членки , вече постигнатите намаления на емисиите и специфичните национални условия и потенциал за намаляване на емисиите, включително тези на островните държави членки и островите, както и положените усилия.

(9a)

След 2030 г. е необходимо Съюзът, както и всяка държава членка, да постигнат най-късно до 2050 г. целта за неутралност по отношение на климата в целия Съюз с оглед на постигането на отрицателни емисии след това. Регламент (ЕС) 2018/842 следва да гарантира следването от всички държави членки на траектории на емисиите и конкретни дългосрочни политики, които водят до постигането на тази цел.

(10)

За да бъде постигната целта за намаляване на емисиите на парникови газове с 55 %, секторите , обхванати от Регламент (ЕС) 2018/842, ще трябва да намаляват постепенно своите емисии, така че през 2030 г. тези намаления достигнат 40 % в сравнение с нивата от 2005 г.

(10)

За да бъдат изпълнени ангажиментите на Съюза съгласно Парижкото споразумение и да бъде постигната целта за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 55 %, всички сектори, обхванати от Регламент (ЕС) 2018/842, ще трябва да намаляват постепенно своите емисии, така че през 2030 г. тези намаления да достигнат 40 % в сравнение с нивата от 2005 г.

(11)

Това изисква да бъде преразгледана целта на всяка държава членка за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. При преразглеждането на целта за намаляване на емисиите на парникови газове следва да се използва същата методика, която беше следвана при първото приемане на Регламент (ЕС) 2018/842, когато националните приноси бяха определени, като се отчитаха различните възможности за капацитет и икономическа ефективност в държавите членки, за да се гарантира справедливо и балансирано разпределение на усилията. Следователно намаляването на максималните емисии на парникови газове за всяка държава членка през 2030 г. следва да се определи спрямо равнището на нейните преразгледани емисии на парникови газове за 2005 г., обхванати от настоящия регламент, като се изключат проверените емисии на парникови газове от инсталации, които са работили през 2005 г. и които са били включени в системата за търговия с емисии на Съюза едва след 2005 г.

(11)

Това изисква да бъде преразгледана целта на всяка държава членка за намаляване на емисиите на парникови газове за 2030 г. При преразглеждането на целта за намаляване на емисиите на парникови газове се използва същата методика, която беше следвана при първото приемане на Регламент (ЕС) 2018/842, когато националните приноси бяха определени, като се отчитаха различните възможности за капацитет и икономическа ефективност в държавите членки, за да се гарантира справедливо и балансирано разпределение на усилията . Въпреки това разпределението на целите между държавите членки не се припокрива, което следва да се има предвид при оценката на начина, по който националните цели допринасят за постигането на целта за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. по икономически ефективен и справедлив начин. Следователно намаляването на максималните емисии на парникови газове за всяка държава членка през 2030 г. следва да се определи спрямо равнището на нейните преразгледани емисии на парникови газове за 2005 г., обхванати от настоящия регламент, като се изключат проверените емисии на парникови газове от инсталации, които са работили през 2005 г. и които са били включени в системата за търговия с емисии на Съюза едва след 2005 г.

(11a)

В съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г. относно стратегията на ЕС за намаляване на емисиите на метан1a се отбелязва, че метанът е мощен парников газ, чийто общ принос за изменението на климата отстъпва единствено на този на въглеродния диоксид. Молекулата на метана е по-мощна от тази на въглеродния диоксид. Въпреки че метанът остава в атмосферата за по-кратък период от време, отколкото въглеродният диоксид, той има значителен ефект върху климата. През септември 2021 г. Съюзът и Съединените щати обявиха Глобалния ангажимент за метана, към който досега са се присъединили общо над 100 държави. Страните, подписали Глобалния ангажимент за метана, се стремят да постигнат до 2030 г. колективна цел за намаляване на глобалните емисии на метан с поне 30 % спрямо нивата от 2020 г. и повишаване на стандартите на докладване. Метанът, диазотният оксид и флуорсъдържащите газове заедно представляват над 20 % от емисиите на парникови газове в Съюза. Като се имат предвид тези ангажименти и краткият живот на много от тези парникови газове, е целесъобразно да се определят една или повече цели на Съюза за всички емисии на парникови газове, различни от CO2, във всички сектори.

(13)

Пандемията от COVID-19 се отрази на икономиката на Съюза и на нивото на емисиите в степен, която все още не може да бъде напълно количествено определена. От друга страна, Съюзът прилага най-големия си пакет от стимули досега, което също може да окаже въздействие върху равнището на емисиите. Поради тази несигурност е целесъобразно да се преразгледат данните за емисиите през 2025 г. и ако е необходимо — да се коригират годишно разпределените количества емисии .

(13)

Пандемията от COVID-19 се отрази на икономиката на Съюза и на нивото на емисиите в степен, която все още не може да бъде напълно количествено определена. От друга страна, Съюзът прилага най-големия си пакет от стимули досега с цел гарантиране на екологично възстановяване, което също може да окаже въздействие върху равнището на емисиите. Целесъобразно е да се поддържат стабилни, предвидими и амбициозни регулаторни разпоредби за намаляване на емисиите през цялото настоящо десетилетие, за да се гарантира както необходимото намаляване на емисиите, така и сигурността при планирането.

(14)

Поради това е целесъобразно през 2025 г. да се осъвременят годишно разпределените количества емисии за периода 2026—2030 г. Това следва да се основава на цялостен преглед на данните от националните инвентаризации, извършен от Комисията, за да се определи средната стойност на емисиите на парникови газове на всяка държава членка през 2021, 2022 и 2023 г.

(14a)

В съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1119, следва да се даде приоритет на прякото намаляване на емисиите, което ще трябва да бъде допълнено от повишено поглъщане на CO2, за да се постигне неутралност по отношение на климата. В Регламент (ЕС) 2021/1119 се посочва, че въглеродните поглътители включват естествени и технологични решения. Ролята на технологичните решения за отстраняване на въглеродните емисии е разгледана и в няколко доклада на Междуправителствения комитет по изменението на климата, по-специално в приноса на работна група III към Шестия доклад за оценка. Важно е да се въведе схема на Съюза за сертифициране на безопасно и трайно съхраняваните поглъщания на въглерод чрез технологични решения, която да предлага яснота за държавите членки и участниците на пазара за увеличаване на тези поглъщания. Когато такава схема за сертифициране влезе в сила, може да се направи анализ за отчитането на такива поглъщания съгласно правото на Съюза, включително дали отчитането на такива поглъщания засяга емисиите, обхванати от Регламент (ЕС) 2018/842, при пълно спазване на условията, определени в член 4, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2021/1119. Тези поглъщания са допълнителни и не компенсират необходимото намаляване на емисиите в съответствие с целите на Съюза в областта на климата, определени в Регламент (ЕС) 2021/1119.

(15)

Съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 отмяната на ограничено количество квоти за емисии в системата за търговия с емисии на Европейския съюз може да бъде взето предвид по отношение на спазването на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/842 от някои държави членки. Като се има предвид специфичната структура на икономиката на Малта, националната цел за намаляване на емисиите на тази държава членка, основана на брутния вътрешен продукт на глава от населението, е значително по-висока от нейния потенциал за икономически ефективно намаляване на емисиите.Поради това е целесъобразно да се увеличи достъпът на Малта до тази възможност за гъвкавост, без да се прави компромис с целта на Съюза за намаляване на емисиите до 2030 г.

(15)

Съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 отмяната на ограничено количество квоти за емисии в системата за търговия с емисии на Европейския съюз може да бъде взето предвид по отношение на спазването на изискванията на Регламент (ЕС) 2018/842 от някои държави членки. Като се има предвид специфичната структура на икономиката на Малта, националната цел за намаляване на емисиите на тази държава членка, основана на брутния вътрешен продукт на глава от населението, е значително по-висока от нейния потенциал за икономически ефективно намаляване на емисиите. Поради това е целесъобразно да се увеличи достъпът на Малта до тази възможност за гъвкавост, без да се прави компромис с целта на Съюза за намаляване на емисиите до 2030 г.  На държавите членки, които имат право на такава гъвкавост, но не са се възползвали от него в контекста на Регламент (ЕС) 2018/842 от 2019 г., следва да се даде възможност да преразгледат това решение, за да вземат предвид новопредложените национални цели за намаляване на емисиите. На съответните държави членки следва също така да бъде разрешено да преразглеждат по-често обявените си проценти.

(16a)

За да се гарантира и стимулира спазването на задълженията за държавите членки по отношение на техния минимален принос за периода 2021—2030 г. съгласно Регламент (ЕС) 2018/842 във вида, в който е изменен, коригиращите действия, предвидени в регламента, следва да бъдат засилени и по-тясно свързани с интегрираните национални планове в областта на енергетиката и климата съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999. Ако държава членка надвиши годишно разпределените ѝ количества емисии две последователни години, тази държава членка следва да преразгледа своя интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, представен ѝ в съответствие с Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета, като същевременно предостави възможност на обществеността да участва в процеса.

(16б)

Съюзът и неговите държави членки са страни по Конвенцията на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации (ИКЕ на ООН) за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземането на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда („Конвенцията от Орхус“)  (1a) . Общественият контрол и достъпът до правосъдие са съществена част от демократичните ценности на Съюза и инструмент за гарантиране на принципите на правовата държава. В съобщението на Комисията от 14 октомври 2020 г. относно подобряване на достъпа до правосъдие по въпросите на околната среда в ЕС и неговите държави членки, Комисията отбелязва, че достъпът до правосъдие не е гарантиран във всички държави членки и призовава Съвета и Европейския парламент да въведат изрични разпоредби в секторното законодателство за достъп до правосъдие. Поради това е целесъобразно да се предвиди разпоредба, която да гарантира достъпа на обществеността до правосъдие за действията по прилагане на Регламент (ЕС) 2018/842 във вида, в който е изменен.

(16в)

За постигане на определените в Регламент (ЕС) 2018/842 след изменението му и в другото законодателство на ЕС цели, по-специално тези съгласно Регламент (ЕС) 2021/1119, при прилагането на политиките Съюзът и неговите държави членки следва да използват най-съвременните научни данни. Становищата на Европейския научен консултативен съвет по изменението на климата, предоставяни съгласно с член 3 от Регламент (ЕС) 2021/1119, следва да се вземат предвид по отношение на целия текст на Регламент (ЕС) 2018/842 във вида, в който е изменен, когато е целесъобразно.

(18)

Вследствие на определянето на по-амбициозни цели съгласно Регламент (ЕС) 2018/841 ще бъдат намалени възможностите на държавите членки да генерират нетни поглъщания, които могат да бъдат използвани за постигане на съответствие съгласно Регламент (ЕС) 2018/842. Освен това разделянето на използването на гъвкавостта за ЗПЗГС на два отделни периода допълнително ще ограничи наличието на нетни поглъщания за целите на спазването на Регламент (ЕС) 2018/842. В резултат на това някои държави членки могат да срещнат трудности при изпълнението на целите си по Регламент (ЕС) 2018/842, докато други държави членки, същите или други, могат да генерират нетни поглъщания, които не могат да бъдат използвани за постигане на съответствие с Регламент (ЕС) 2018/842. Доколкото са постигнати целите на Съюза съгласно член 3 от Регламент (ЕС) 2021/1119, по-специално по отношение на горната граница на приноса на нетните поглъщания, е целесъобразно да се създаде нов доброволен механизъм под формата на допълнителен резерв, който ще помогне на участващите държави членки да изпълнят задълженията си.

(18a)

Предвид дългосрочното измерение на ефективната защита на климата в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/1119 и ангажимента на Съюза по отношение на целите на Парижкото споразумение, яснотата относно отделните дългосрочни траектории за намаляване на емисиите на държавите членки след 2030 г. би позволила по-точно планиране на политиките. Поради това е целесъобразно да се включи процес за определяне на националните траектории за намаляване на емисиите за всяка държава членка с цел постигане на неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г.

(-1)

(1)

В член  1 „30 %“ се заменя с „40 %“.

(1)

член  1 се заменя със следното:

„С настоящия регламент се определят задълженията на държавите членки по отношение на техния минимален принос за периода 2021 — 2030 г. за изпълнение на настоящата цел на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове с 40 % под нивата от 2005 г. през 2030 г. в секторите, обхванати от член 2 от настоящия регламент. Той допринася за дългосрочната цел за постигане на неутралност по отношение на климата в Съюза най-късно до 2050 г. с оглед на постигане на отрицателни емисии след това. По този начин той допринася за постигането на целите на Регламент (ЕС) 2021/1119 и Парижкото споразумение. Настоящият регламент установява и правила относно определянето на годишно разпределените количества емисии и за оценка на напредъка на държавите членки в осигуряването на техния минимален принос и проправя пътя за определяне на целите на Съюза за намаляване на емисиите на парникови газове за периода след 2030 г. в секторите, обхванати от член 2 от настоящия регламент.“

(2a)

(3)

В член 4 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

(3)

В член 4 параграфи 2 и 3 се заменят със следното:

a)

не превишават през 2021 г. и 2022 г. пределно допустимата стойност, определена чрез линейна траектория, започваща от средната стойност на нейните емисии на парникови газове през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., определени съгласно параграф 3 от настоящия член, и завършваща през 2030 г. с пределно допустимата стойност, определена за тази държава членка в колона 1 от приложение I към настоящия регламент. Линейната траектория на дадена държава членка започва на пет дванадесети от разстоянието от 2019 г. до 2020 г. или през 2020 г., в зависимост от това коя от двете възможност води до по-малко разпределени количества за тази държава членка;

a)

не превишават през 2021 г. и 2022 г. пределно допустимата стойност, определена чрез линейна траектория, започваща от средната стойност на нейните емисии на парникови газове през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., определени съгласно параграф 3 от настоящия член, и завършваща през 2030 г. с пределно допустимата стойност, определена за тази държава членка в колона 1 от приложение I към настоящия регламент. Линейната траектория на дадена държава членка започва на пет дванадесети от разстоянието от 2019 г. до 2020 г. или през 2020 г., в зависимост от това коя от двете възможност води до по-малко разпределени количества за тази държава членка;

б)

не превишават през 2023  г., 2024 г. и 2025  г. пределно допустимата стойност, определена чрез линейна траектория , започваща през 2022 г. от годишно разпределеното количество емисии за тази държава членка , определено съгласно параграф 3 от настоящия член за тази година, и завършваща през 2030 г.  в пределно допустимата стойност, определена за тази държава членка в колона 2 от приложение I към настоящия регламент;

б)

не превишават през периода 2023 —2030  г. пределно допустимата стойност, определена чрез линейна траектория на средната стойност на нейните емисии на парникови газове през 2016 г., 2017 г. и 2018 г. , определена съгласно параграф 3 от настоящия член за тази година, и завършваща през 2030 г.  с пределно допустимата стойност, определена за тази държава членка в колона 2 от приложение I към настоящия регламент . Линейната траектория на дадена държава членка започва на пет дванадесети от разстоянието от 2019 г. до 2020 г. или през 2020 г., в зависимост от това коя от двете възможност води до по-малко разпределени количества за тази държава членка;

в)

не превишават през периода 2026—2030 г. пределно допустимата стойност, определена чрез линейна траектория, започваща през 2024 г. от средната стойност на нейните емисии на парникови газове през 2021 г., 2022 г. и 2023 г., съобщени от държавата членка съгласно член 26 от Регламент (ЕС) 2018/1999, и завършваща през 2030 г. с пределно допустимата стойност, определена за тази държава членка в колона 2 от приложение I към настоящия регламент.

(3a)

(3б)

(3в)

(3г)

a)

по отношение на 2021 г. — да задели този излишък от годишно разпределеното ѝ количество емисии за следващите години до 2030  г.; както и

„а)

по отношение на 2021 г. — да задели излишъка от годишно разпределеното ѝ количество емисии , в размер до 5 % от това годишно разпределено количество емисии, за следващите години до 2025  г.; както и“

(3д)

б)

по отношение на годините в периода 2022— 2029  г. — да задели излишъка от годишно разпределеното ѝ количество емисии в размер до 30  % от годишно разпределените ѝ количества емисии до тази година за следващите години до 2030  г.

(3е)

(3ж)

(3з)

(3и)

(5a)

-a)

-aб)

a)

допълнителните действия, които държавата членка трябва да предприеме, за да изпълни конкретните си задължения съгласно член 4 от настоящия регламент, чрез националните политики и мерки и чрез изпълнение на действието на Съюза;

a)

допълнителните действия, които държавата членка трябва да предприеме, за да изпълни конкретните си задължения съгласно член 4 от настоящия регламент, чрез националните политики и мерки и чрез изпълнение на действието на Съюза;

б)

стриктен график за изпълнението на тези действия, който дава възможност за оценка на годишния напредък по изпълнението.

б)

стриктен график за изпълнението на тези действия, който дава възможност за оценка на годишния напредък по изпълнението ; когато държавата членка е създала национален консултативен орган в областта на климата, тя се консултира с този орган, за да определи необходимите действия;

ба)

декларация за количеството на допълнителните намаления на емисиите, което държавите членки ще постигнат чрез тези политики, и метода, използван за оценка на тези допълнителни намаления на емисиите;

бб)

как планът за коригиращи действия ще укрепи интегрирания национален план на държавата членка в областта на енергетиката и климата, приет съгласно Регламент (ЕС) 2018/1999.

(7)

a)

всички възможности за гъвкавост, използвани съгласно членове 11—13б от Регламент (ЕС) 2018/841;

б)

количествата, взети предвид за целите на съответствието съгласно член 7 от настоящия регламент.

a)

емисиите на парникови газове на тази държава членка надвишават годишно разпределените ѝ количества емисии през периода 2026—2030 г.;

б)

държавата членка е изчерпала възможностите за гъвкавост съгласно член 5, параграфи 2 и 3;

в)

държавата членка е използвала в максимална степен нетните поглъщания съгласно член 7, дори когато това количество не достига определеното в приложение III ниво; както и

г)

държавата членка не е правила нетни прехвърляния към други държави членки съгласно член 5.

(7a)

(7б)

a)

пригодността на настоящите национални цели съгласно приложение I от настоящия регламент, що се отнася до техния принос за постигане на целта за неутралност по отношение на климата най-късно до 2050 г. съгласно Регламент (ЕС) 2021/1119 по икономически ефективен и справедлив начин;

б)

траектория за намаляване за всяка държава членка на емисиите на парникови газове, обхванати от настоящия регламент, която е съвместима с целта за неутралност по отношение на климата за всяка държава членка до 2050 г. най-късно.

(7в)

a)

свързани с неизпълнение на правните задължения по членове 4—8 от настоящия регламент; или

б)

взети в съответствие с член 10 от Регламент (ЕС) 2018/1999.

a)

имат достатъчен интерес; или

б)

заявяват, че е нарушено право, когато административно-процесуалното право на държава членка изисква това като предварително условие.

(7г)