Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на обща рамка за медийни услуги във вътрешния пазар (Европейски закон за свободата на медиите) и за изменение на Директива 2010/13/ЕС“

(COM(2022) 457 final — 2022/0277 (COD))

(2023/C 100/17)

Докладчик:	Christian MOOS
Съдокладчик:	Tomasz Andrzej WRÓBLEWSKI

Искане за консултация	Европейски парламент, 17.10.2022 г. Съвет на Европейския съюз, 28.10.2022 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Заетост, социални въпроси и гражданство“
Приемане от секцията	23.11.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	14.12.2022 г.
Пленарна сесия №	574
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	155/0/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Свободата и плурализмът на медиите са от основно значение за върховенството на закона и либералната демокрация. ЕИСК изразява съжаление във връзка с тревожните развития в ЕС. Ето защо той приветства инициативите на Европейската комисия за свобода на медиите.

1.2.

ЕИСК изразява загриженост относно това дали завършването на вътрешния медиен пазар е достатъчен подход за защита на свободата и плурализма на медиите. Основната цел следва да бъде опазването или възстановяването на свободата и плурализма на медиите, без да се забравя, че икономическото благосъстояние е свързано със свободата на медиите.

1.3.

ЕИСК приветства признанието на Европейската комисия, че концентрацията на медийния пазар, водеща до монополи, може да представлява огромна заплаха за свободата и плурализма на медиите. Концентрацията на пазара обаче може да бъде смислена и не трябва да има такива отрицателни последици.

1.4.

Само препоръки и подход с незадължителен характер не са достатъчни. Свободните и независими медии трябва да бъдат задължителен критерий за докладване и механизъм за върховенството на закона.

1.5.

ЕИСК приветства предложенията за засилване и защита на редакционната независимост. Той подчертава необходимостта от запазване на независимостта на журналистите и издателите.

1.6.

Обществените медии имат смисъл само ако са безпристрастни и напълно независими от политическо влияние. Ако една ефективна система за контрол гарантира ефективността на разходите, адекватните и стабилни финансови ресурси са изключително важна предпазна мярка в това отношение.

1.7.

ЕИСК счита, че задължителните изисквания за прозрачност по отношение на собствеността върху медиите са важни. За малките медии установените изисквания не трябва да водят до прекомерна административна тежест.

1.8.

ЕИСК изразява загриженост относно липсата на независимост на някои национални регулаторни органи и призовава за рамка, която да гарантира тяхната независимост.

1.9.

ЕИСК приветства създаването на Европейски съвет за медийни услуги, но настоява за пълната му независимост, тъй като ЕС следва да служи като пример за най-добра практика с оглед на постигането на пълна независимост на националните регулаторни органи. Участието на национални регулаторни органи, които не са независими, е неблагоразумно.

1.10.

ЕИСК подчертава значението на прозрачността във всички процеси, свързани с модерирането на съдържание на много големи онлайн платформи.

1.11.

ЕИСК препоръчва да се определят минимални стандарти за целия ЕС в съответствие с действащите разпоредби на ЕС за борба с концентрациите. Той призовава законодателите да приемат задължителни разпоредби при надлежно зачитане на предприемаческата свобода и за избягване на ненужната бюрокрация и разходи.

1.12.

Когато националните регулатори не успяват да оценят в достатъчна степен концентрацията на медийния пазар, Европейската комисия следва да реагира в съответствие със съществуващите разпоредби на законодателството на ЕС за борба с концентрациите.

1.13.

ЕИСК приветства задължителните изисквания за прозрачност по отношение на разпределянето на държавната реклама.

1.14.

ЕИСК приветства годишния мониторинг и призовава за консултации със съответните заинтересовани страни и гражданското общество. ЕИСК предлага да се разшири обхватът му и да се обхванат всички други аспекти, свързани със защитата на свободата и плурализма на медиите.

2.   Общи бележки

2.1.

ЕИСК отново потвърждава неотдавнашната си позиция относно важността на свободата и плурализма на медиите за либералната демокрация и върховенството на закона, с които всички държави членки са се ангажирали чрез ратификацията на Договорите на ЕС, както е посочено в изчерпателното становище по собствена инициатива относно „Укрепване на свободата и плурализма на медиите в Европа“ (1), в становището му относно „План за действие за европейската демокрация“ (2) и в това относно стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността (3).

2.2.

Председателят на Европейската комисия г-жа Урсула фон дер Лайен с основание заяви в речта си за състоянието на Съюза през 2021 г. (4), че информацията е обществено благо. Без свободен достъп до независима и надеждна информация гражданите на ЕС не могат да упражняват правото си на участие в демократичния живот на Съюза, гарантирано от член 10 от ДЕС.

2.3.

Като цяло Европа остава континент със свободни и разнообразни медии. Последните събития на територията на ЕС обаче са обезпокоителни. По отношение на ефективните регулаторни гаранции за защита на свободата на медиите сериозна загриженост продължава да буди защитата на журналистите, най-вече поради липсата на инструменти за борба със стратегическите съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността. В мониторинга на медийния плурализъм за 2022 г. (5) също така беше установено, че от всички области, обхванати от проучването, пред най-големи рискове е изправен пазарният плурализъм. Тъй като напредъкът в областта на политическата независимост през последните години не е голям, мониторингът изтъква като основна пречка за подобрения в тази област липсата в повечето страни на ефективни механизми за защита на редакционната автономия.

2.4.

В допълнение към заплахите за свободата на медиите във вътрешен план, ЕС е изправен пред външна намеса, с която се прави опит да се манипулират обществените дебати в Европа. На фона на нарастващото геополитическо напрежение защитата на свободата на медиите и медийния плурализъм дава съществен принос за издръжливостта на ЕС срещу външни заплахи.

2.5.

От друга страна, има и някои благоприятни развития, които показват, че законодателството на ЕС може да доведе до промяна. Мониторингът на медийния плурализъм за 2022 г. установи положително развитие по отношение на показателя „Защита на правото на информация“ в четири държави, като отдаде това подобрение на транспонирането на Директивата на ЕС 2019/1937 (6) относно защитата на лицата, сигнализиращи за нередности.

2.6.

Ето защо ЕИСК приветства по принцип инициативата на Комисията за Европейски законодателен акт за свободата на медиите (7) и нейната препоръка относно вътрешните гаранции за редакционната независимост и прозрачността на собствеността в медийния сектор (8) като следващата необходима стъпка към защитата на свободата на медиите и медийния плурализъм, а оттам и на либералната демокрация в ЕС.

2.7.

ЕИСК подчертава значението на това, че Европейският законодателен акт за свободата на медиите е регламент с непосредствено действие, като същевременно поставя под въпрос ефективността на незадължителния характер на препоръката за постигането на нейните цели. Само с препоръки не може да се гарантира свободата и плурализмът на медиите в държавите членки. Свободните и независими медии трябва да бъдат задължителни критерии за изготвянето на доклада за върховенството на закона и за задействането на механизма в онези държави членки, в които правителствата нарушават свободата и независимостта на медиите.

2.8.

Правното основание за регламента е член 114 от ДФЕС, който позволява сближаване на националните законодателства, имащи за цел създаването и функционирането на вътрешния пазар. Тъй като основните проблеми и недостатъци имат силно изразен политически характер и са свързани с функционирането на демократичните системи, основани на върховенството на закона, ЕИСК изразява загриженост относно това дали завършването на вътрешния медиен пазар е подход, осигуряващ достатъчна защита на свободата и плурализма на медиите.

2.9.

Предложението за регламент има пет ясно изразени цели: а) хармонизиране на националните правила и процедури за преодоляване на пречките, затрудняващи медийните дружества да извършват дейност и да инвестират на вътрешния пазар; б) премахване на „стъклените тавани“, които ограничават чуждестранните издатели да инвестират на местните национални пазари; в) засилване на редакционната свобода на всички медии, без същевременно да се ограничават правата на частните издатели; г) гарантиране на независимостта на обществените медии чрез изработване на постоянни и свободни от влиянието на политиците механизми; д) регулиране на разпределението на икономическите ресурси, т.е. на държавната реклама. ЕИСК поставя под въпрос йерархията на изброените цели. Той счита, че основната цел следва да бъде опазването или възстановяването на свободата и разнообразието на медиите, а не съсредоточаването върху икономически въпроси, освен ако те не са ясно свързани със свободата на медиите.

2.10.

От регламента става ясно, че Комисията възнамерява да се съсредоточи върху „изкривяванията“ на вътрешния пазар и да открие медийния пазар за повече трансгранична конкуренция, особено за аудио-визуалните медийни услуги и видео обмена. Поради това действителният обхват на регламента е много по-тесен, отколкото предполага заглавието му. ЕИСК счита, че този подход не е достатъчен, за да се осигури ефективна защита и, когато е необходимо, да се възстанови свободата и плурализма на медиите, които са обект на посегателства в почти всички държави членки, а в някои крайни случаи практически са премахнати, с всички опустошителни последици от това за работата и сигурността на журналистите и за неприкосновеността на обществения дебат и информацията. С отварянето на пазара е необходимо да се осигурят същите стандарти за защита на свободата на словото, за да се гарантира, че по-широкият достъп до пазара няма да доведе до монополизиране му от страна на чуждестранни участници, особено за по-бедните държави.

2.11.

ЕИСК приветства предложенията за засилване и защита на редакционната независимост. Подчертава и необходимостта от запазване на независимостта на журналистите и издателите, т.е. правото на издателите да определят редакционната линия на своите издания. ЕИСК е свидетел на все по-силно политическо и икономическо влияние в няколко държави от ЕС както върху обществените, така и върху частните медии, които са тясно свързани с властта. Това е несъвместимо с ролята на медиите като четвърта власт. В регламента не се уточнява как редакционната независимост се съчетава със законните права и интереси на издателите/собствениците на частни медии.

2.12.

ЕИСК подкрепя мерките за повишаване на устойчивостта срещу манипулирането на информация и вмешателството на чужди държави, доколкото това не засяга свободата на изразяване на мнение в рамките на Европейския съюз.

2.13.

В Европейския законодателен акт за свободата на медиите се посочва необходимостта от финансиране на медийния сектор, както е предложено от ЕИСК в становището относно „Укрепване на свободата и плурализма на медиите в Европа“ (9). Предвидените инструменти обаче все още не са достатъчни за осигуряване на качествена журналистика и медиен плурализъм в държавите членки. Същевременно ЕИСК счита, че за да има свобода на медиите е най-добре да се създаде регулаторна рамка, която да позволява на самите медии да се финансират сами чрез предлагане на пазара. От обществените медии има смисъл само ако те са безпристрастни и напълно независими от политическо влияние, в противен случай публичното финансиране може да доведе до всякакъв вид злоупотреби и правителствени манипулации. Всякакви проекти за медийно финансиране следва да се основават на напълно прозрачни правила и гаранции за политическа независимост на журналистите.

2.14.

ЕИСК подкрепя окончателния доклад на Конференцията за бъдещето на Европа (10) и изразения в него настоятелен призив за подпомагане на независимостта и плурализма на медиите (предложения 27, параграф 1 и 37, параграф 4), който Комисията цитира, без да следва определените в тези предложения приоритети.

3.   Конкретни бележки

3.1.

ЕИСК приветства правото на получателите на медийни услуги и доставчиците на медийни услуги „да получават плуралистично новинарско съдържание и съдържание, свързано с актуални събития, създадено при зачитане на редакционната свобода на доставчиците на медийни услуги и в полза на обществения дебат“, както е посочено в член 3.

3.2.

ЕИСК изразява съмнение относно ограничения обхват на член 4, параграф 2, буква в), който се отнася само до внедряването на шпионски софтуер (само „продукт[и] с цифрови елементи“), и предлага да се забрани внедряването на всякакви устройства или технологии, които могат да се използват за наблюдение.

3.3.

ЕИСК подчертава значението на предпазните мерки за независимостта на доставчиците на медийни услуги със задължение за обществена услуга и на наличието на достатъчно и сигурни финансови ресурси за тях (член 5), следва да съществува обаче ефективна система за контрол, която да гарантира ефективното изразходване на средствата. ЕИСК счита, че най-добрият начин за определяне на подходящия размер на финансиране, позволяващ на доставчиците на медийни услуги със задължение за обществена услуга да изпълняват мисията си, е да се създаде независим орган, при условие че той няма да бъде назначаван на политическа основа. Актуалните тенденции за политизиране на въпроса за финансирането на доставчиците на медийни услуги със задължение за обществена услуга представляват значителна заплаха за свободата на медиите.

3.4.

ЕИСК счита, че определените в член 6, параграф 1 задължения на доставчиците на медийни услуги не са достатъчни, за да се осигури прозрачност за собствеността върху медиите. Липсата на прозрачност за собствеността върху медиите е съществена причина за отсъствието на редакционна свобода и качествена журналистика (в съответствие с журналистическите стандарти). Доставчиците на медийни услуги, както и онлайн платформите, трябва да оповестят прозрачно пред потребителите своите собственици. Защитата на данните и неприкосновеността на личния живот не бива да възпрепятства наличието на прозрачност за собствеността върху медиите. За малките медии установените изисквания не трябва да водят до прекомерна административна тежест.

3.5.

ЕИСК препоръчва задължителните изисквания за прозрачност, посочени в точка 20 от Препоръката на Комисията, да бъдат допълнени с други, посочени в точки 4.1—4.6 от приложението към Препоръката на Комитета на министрите на Съвета на Европа към държавите членки относно медийния плурализъм и прозрачността на собствеността върху медиите (11).

3.6.

ЕИСК вижда известна опасност незадължителният характер на препоръката на Комисията да доведе до създаването на мозайка от нормативни актове, която да подкопае целостта на общия пазар и целите на директивата.

3.7.

ЕИСК счита, че препратката в член 7 към изискванията, посочени в член 30 от Директива 2010/13/ЕС (12), е твърде неясна, за да се гарантира независимостта на националните регулаторни органи или служби. Поради това препоръчва да се установи рамка, която да гарантира независимостта на националните регулаторни органи и необходимите инструменти за отстраняване на всяка липса на такава.

3.8.

ЕИСК счита за неприемливо представител на национален орган или служба, която не е напълно независима, да участва във вземането на решения в предложения Европейски съвет за медийни услуги. За да се направи оценка на независимостта на националните органи или служби, в регламента трябва да бъдат определени ясни критерии.

3.9.

ЕИСК не счита, че предложеният Европейски съвет за медийни услуги е независим от Европейската комисия, и призовава европейския законодател да осигури пълната му независимост. Ако Съветът не е напълно независим от Европейската комисия, той няма да може да изпълнява никакви надзорни или регулаторни задачи.

3.10.

ЕИСК препоръчва член 10, параграф 5 да бъде променен по следния начин: „Комисията определя свой представител в Съвета. Представителят на Комисията може да участва във всички дейности и заседания на Съвета без право на глас.

3.11.

ЕИСК препоръчва член 10, параграф 6, да бъде променен по следния начин: „Съветът може да кани експерти и наблюдатели на своите заседания да присъстват на заседанията му“.

3.12.

Що се отнася до член 11, ЕИСК не одобрява решението на Комисията за подвариант А за създаване на Европейски съвет за медийни услуги, подпомаган от секретариат на Комисията. Независимостта на Съвета може да бъде гарантирана единствено чрез подвариант Б за създаване на Европейски съвет за медийни услуги, подпомаган от независима служба на ЕС.

3.13.

ЕИСК приветства структурирания диалог с всички заинтересовани страни и изрично с гражданското общество, както е посочено в член 12, параграф 1. Като представител на най-важните сектори на гражданското общество (включително социалните партньори), ЕИСК може да допринесе за осъществяването му със своя експертен опит.

3.14.

ЕИСК приветства структурираното сътрудничество, включително взаимопомощта, между националните регулаторни органи и служби. Въпреки това препоръчва да се разшири обхватът на член 13, параграф 2 и извън рисковете за функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги и обществената сигурност и отбрана, както и да се включат и други рискове за свободата и плурализма на медиите, както и рискове за политическата независимост на регулаторните органи и служби.

3.15.

ЕИСК приветства усилията на доставчиците на медийни услуги за по-добра защита на съдържанието в най-големите онлайн платформи, както е посочено в член 17, и подчертава значението на прозрачността във всички процеси, свързани с модерирането на съдържание в тях, при условие че задълженията, посочени в настоящия параграф, не нарушават функционирането им. ЕИСК приветства структурирания диалог, предвиден в член 18, и подчертава значението на участието на гражданското общество в прегледа на прилагането на член 17.

3.16.

ЕИСК приветства правото на потребителите да променят настройките по подразбиране на аудио-визуалните носители, както е посочено в член 19. За да се приложи това на практика, от решаващо значение е удобството за ползване на устройствата и/или потребителските интерфейси. Не бива обаче да се нарушават оперативните възможности на производителите и разработчиците, нито да се ограничава бъдещото им развитие. Устройствата трябва да бъдат проектирани по удобен за ползване начин и на разбираем език.

3.17.

ЕИСК предлага също така да се предостави на Европейския съвет за медийни услуги (съгласно член 20, параграф 4) правото да изготвя становища по собствена инициатива, когато има вероятност дадена национална законодателна, регулаторна или административна мярка да засегне функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги.

3.18.

ЕИСК отново изтъква вече изразената своя загриженост, че чисто пазарният подход не е достатъчен за гарантиране на плурализма и свободата на медиите в Европа. Като признава, че големината на дружествата на пазара на медийни услуги може да допринесе за икономическата устойчивост на доставчиците на медийни услуги, ЕИСК приветства констатацията на Европейската комисия, че концентрацията на медийния пазар може да представлява съществена заплаха за свободата и плурализма на медиите.

3.19.

ЕИСК приветства предложените в член 21 мерки за повишаване на прозрачността на пазарната концентрация като първа стъпка към ограничаване на заплахите, произтичащи от нея за свободата на медиите и медийния плурализъм. Пазарната концентрация няма непременно отрицателно въздействие върху свободата и плурализма на медиите, тъй като например тя подпомага оцеляването на по-малките медии, но в случаите, когато води до създаване на монополи в областта на информацията, е необходимо да ѝ се противодейства. ЕС трябва да предприеме действия по-специално срещу придобиването на медии от страна на медийни магнати и олигарси, които често са в тесни връзки с водещи политици в дадена страна или дори с правителства на трети държави.

3.20.

ЕИСК припомня факта, че медийните пазари все още са силно фрагментирани, и призовава за измерване на пазарната концентрация не само по отношение на националния пазар на медийни услуги, но и на фрагментираните пазари на поднационално или областно равнище. Концентрацията на медийния пазар в райони, в които има само една регионална медия, представлява съществена заплаха за свободата и плурализма на медиите.

3.21.

ЕИСК счита, че насоките на Комисията „относно факторите, които трябва да се вземат предвид при прилагането на критериите за оценка на въздействието на концентрациите на медийния пазар“ не са достатъчни, за да се осигури съпоставимост на оценките в целия ЕС. Затова ЕИСК препоръчва да се определят минимални стандарти за оценка за целия ЕС, които да се спазват във всички държави членки. В допълнение към минималните изисквания на ЕС държавите членки се приканват да предоставят по-подробни и задълбочени оценки.

3.22.

Необвързващите изисквания за прозрачност обаче не успяват да се справят със заплахата, която в момента пазарната концентрация представлява за свободата и плурализма на медиите. Поради това ЕИСК призовава европейските законодатели да приемат задължителни разпоредби относно медийната концентрация, като надлежно зачитат свободата на предприемаческите решения. Това обаче не бива да обременява медиите или медийните институции с допълнителна бюрократична тежест и скъпи административни процедури.

3.23.

ЕИСК препоръчва също така на Европейския съвет за медийни услуги (съгласно член 22) да се предостави правото да изготвя становища по собствена инициатива „[п]ри липса на оценка или консултация съгласно член 21“. Не е достатъчно задачата за оценка на пазарната концентрация да се възложи на държавите членки, тъй като някои правителства активно я подкрепят, за да заглушат критичните гласове и опозиционните медии.

3.24.

ЕИСК припомня факта, че изкривяванията на вътрешния пазар на медийни услуги засягат също така свободата и плурализма на медиите, дори и да са ограничени до специфични части от общия пазар, на национално, регионално или дори областно равнище. Във всички тези случаи Съветът трябва да има правото да инициира оценка на медийната концентрация, ако това не е направено от националните регулаторни органи или служби.

3.25.

ЕИСК препоръчва да се възложи на Европейския съвет за медийни услуги задачата да извършва оценки и на други заплахи за свободата и плурализма на медиите, ако това не бъде направено от националните регулаторни органи или служби.

3.26.

ЕИСК приветства задължителните изисквания за прозрачност по отношение на разпределянето на държавната реклама, предвидени в член 24. Той обаче счита, че освобождаването от тези изисквания, предвидено за териториалните единици с население над 1 милион жители, представлява вратичка за избягване на прозрачността. Като признава необходимостта административната тежест, свързана с изискванията за докладване, да бъде умерена, ЕИСК предлага да се определи минимален праг за стойността на разходите на дадено национално, регионално или местно правителство. Ако общият годишен размер на разходите за държавна реклама на даден орган е под този праг, да не се прилагат изискванията за прозрачност.

3.27.

ЕИСК приветства предвидения в член 25 ежегоден мониторинг и призовава по време на наблюдението да се провеждат консултации със съответните заинтересовани страни и гражданското общество. Не е достатъчно обаче обект на мониторинга да бъде само функционирането на вътрешния пазар на медийни услуги. Ето защо ЕИСК предлага да се разшири обхватът му, за да се обхванат и всички други аспекти, свързани със защитата на свободата и плурализма на медиите. ЕИСК препоръчва задачата да разработи набор от показатели за мониторинга да се възложи на Европейския съвет за медийни услуги.

---

(1)  Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Укрепване на свободата и плурализма на медиите в Европа“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 517, 22.12.2021 г, стр. 9).

(2)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно Плана за действие за европейската демокрация“ (COM(2020) 790 final) (ОВ C 341, 24.8.2021 г, стр. 56).

(3)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно защитата на лицата, ангажирани в участието на обществеността, от стратегически съдебни производства („стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността“) (COM(2022) 177 final — 2022/0117 COD) (ОВ С 75, 28.2.2023 г., стр. 143).

(4)  Европейска комисия, 2021 г., Реч за състоянието на Съюза на председателя Фон дер Лайен, Страсбург, 15 септември 2021 г.

(5)  Европейски университетски институт, Център за плурализъм и свобода на медиите, Application of the Media Pluralism Monitor in the European Union, Albania, Montenegro, the Republic of North Macedonia, Serbia and Turkey in the year 2021 (Въвеждане на мониторинга на медийния плурализъм в Европейския съюз, Албания, Черна гора, Република Северна Македония, Сърбия и Турция през 2021 г.), San Domenico di Fiesole 2022 г.

(6)  Директива (ЕС) 2019/1937 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2019 година относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза (ОВ L 305, 26.11.2019 г, стр. 17).

(7)  COM(2022) 457.

(8)  Препоръка (ЕС) 2022/1634 на Комисията от 16 септември 2022 година относно вътрешните гаранции за редакционна независимост и прозрачност на собствеността в медийния сектор (ОВ L 245, 22.9.2022 г., стр. 56).

(9)  Становище на Европейски икономически и социален комитет относно „Укрепване на свободата и плурализма на медиите в Европа“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 517, 22.12.2021 г, стр. 9).

(10)  Конференция за бъдещето на Европа, Доклад за окончателните резултати, май 2022 г.

(11)  Съвет на Европа, Recommendation CM/Rec(2018)1[1] of the Committee of Ministers to member States on media pluralism and transparency of media ownership, 7 март 2018 г. (https://search.coe.int/cm/Pages/result_details.aspx?ObjectId=0900001680790e13).

(12)  Директива 2010/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 10 март 2010 г. за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите-членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги) (ОВ L 95, 15.4.2010 г, стр. 1).