52022AE4098

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52022AE4098 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52022AE4098

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно а) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмент в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета (COM(2022) 459 final — 2022/0278 (COD)), б) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) 2016/424, (ЕС) 2016/425, (ЕС) 2016/426, (ЕС) 2019/1009 и (ЕС) № 305/2011 с оглед на процедурите при извънредни ситуации за оценяване на съответствието, приемане на общи спецификации и надзор на пазара при извънредна ситуация на единния пазар (COM(2022) 461 final — 2022/0279 (COD)), в) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2000/14/ЕО, 2006/42/ЕО, 2010/35/ЕС, 2013/29/ЕС, 2014/28/ЕС, 2014/29/ЕС, 2014/30/ЕС, 2014/31/ЕС, 2014/32/ЕС, 2014/33/ЕС, 2014/34/ЕС, 2014/35/ЕС, 2014/53/ЕС и 2014/68/ЕС с оглед на процедурите при извънредни ситуации за оценяване на съответствието, приемане на общи спецификации и надзор на пазара при извънредна ситуация на единния пазар (COM(2022) 462 final — 2022/0280 (COD))

EESC 2022/04098

OB C 100, 16.3.2023, p. 95–100 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

16.3.2023

Официален вестник на Европейския съюз

C 100/95

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно

а) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на инструмент в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации и за отмяна на Регламент (ЕО) № 2679/98 на Съвета

(COM(2022) 459 final — 2022/0278 (COD))

б) Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на регламенти (ЕС) 2016/424, (ЕС) 2016/425, (ЕС) 2016/426, (ЕС) 2019/1009 и (ЕС) № 305/2011 с оглед на процедурите при извънредни ситуации за оценяване на съответствието, приемане на общи спецификации и надзор на пазара при извънредна ситуация на единния пазар

(COM(2022) 461 final — 2022/0279 (COD))

в) Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на директиви 2000/14/ЕО, 2006/42/ЕО, 2010/35/ЕС, 2013/29/ЕС, 2014/28/ЕС, 2014/29/ЕС, 2014/30/ЕС, 2014/31/ЕС, 2014/32/ЕС, 2014/33/ЕС, 2014/34/ЕС, 2014/35/ЕС, 2014/53/ЕС и 2014/68/ЕС с оглед на процедурите при извънредни ситуации за оценяване на съответствието, приемане на общи спецификации и надзор на пазара при извънредна ситуация на единния пазар

(COM(2022) 462 final — 2022/0280 (COD))

(2023/C 100/14)

Докладчик:	Andrej ZORKO
Съдокладчик:	Janica YLIKARJULA

Искане за консултация

а)	Европейски парламент, 9.11.2022 г.

а)	Съвет на Европейския съюз, 11.11.2022 г.

б)	Европейски парламент, 21.11.2022 г.

б)	Съвет на Европейския съюз, 24.11.2022 г.

в)	Европейски парламент, 21.11.2022 г.

в)	Съвет на Европейския съюз, 30.11.2022 г.

Правно основание

а)	членове 114, 21, 45 и 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

б)	член 114 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

в)	членове 91, 114 и 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Единен пазар, производство и потребление“

Приемане от секцията

10.11.2022 г.

Приемане на пленарна сесия

14.12.2022 г.

Пленарна сесия №

574

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

208/0/1

1. Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК подкрепя целта на Комисията за създаване на инструмент в подкрепа на единния пазар в извънредни ситуации (наричан по-долу SMEI) за борба с бъдещи кризи, които биха могли да засегнат функционирането на единния пазар и предприятията на него, както и благосъстоянието на гражданите на ЕС. ЕИСК подкрепя мерките за гарантиране на свободното движение на стоки, услуги и хора и предотвратяване на ограничения в рамките на ЕС дори по време на криза. SMEI следва да осигури приоритет на споделянето на информация, сътрудничеството, комуникацията и солидарността между държавите членки. По-доброто административно сътрудничество и мерките за прозрачност за държавите членки са от съществено значение, но ЕИСК изразява съжаление, че няма последствия, ако държавите членки не изпълняват изискванията.

1.2.

Реакцията при криза трябва да бъде бърза, своевременна, правилно насочена и координирана на равнището на ЕС, за да се осигури общ подход. Следва да се отчитат последиците от кризата върху предприятията и благосъстоянието на гражданите на ЕС и да се създават условия за по-устойчиво общество и икономика в бъдеще. Несъмнено приоритет следва да се отдава на свободното движение на стоки, услуги и хора по време на криза и на смекчаването на последиците от кризата върху благосъстоянието на хората, а не на интервенцията в производството и предоставянето на стоки и услуги и в техните вериги за доставки.

1.3.

Смекчаването на кризата изисква ясна правна рамка, за да се избегнат различни тълкувания, фрагментирани мерки и ненужни съдебни спорове. ЕИСК смята, че определенията на термините „криза“, „стратегически важни райони“, „стоки и услуги от стратегическо значение“ и „стоки и услуги, свързани с кризата“ са твърде неясни, за да разсеят тези опасения, и препоръчва Комисията да прецизира определенията.

1.4.

Извънредните мерки не следва да нарушават основните права на европейските граждани, нито упражняването на тези права, включително правото на стачка, в който и да е сектор, не следва да служи като основание за реакция при криза. Комисията трябва да поясни, че ако стачка или други колективни действия са предприети съгласно националното законодателство, това не може да представлява криза съгласно SMEI. По същия начин всички мерки за смекчаване на кризата трябва да отговарят на принципите на необходимост и пропорционалност по отношение на дружествата, а това изискване не е спазено в предложението. Освен това трябва да се зачита ролята на социалните партньори. Съществува риск мерките да създадат ненужни допълнителни бариери, ограничения и тежести, които трябва да се избягват, особено по време на криза. Единният пазар следва да бъде поддържан достъпен, като се прилагат предпазни мерки срещу социален и фискален дъмпинг.

1.5.

ЕИСК счита, че извънредните ситуации изискват бърза и ефективна реакция. Поради това ЕИСК препоръчва на Комисията да преразгледа предложението с оглед на прилагане на подходящ бърз и ефективен подход за справяне с криза. ЕИСК изразява загриженост, че предложеният поетапен подход може да бъде прекалено обременен от администрацията, за да бъде ефективен.

1.6.

ЕИСК препоръчва да се установи тясно сътрудничество между консултативната група за SMEI и съществуващите инструменти на ЕС за стратегическо прогнозиране с цел предвиждане на кризисни събития въз основа на непрекъснато наблюдение и оценка на риска на глобалните и регионалните събития. Представителите на гражданското общество следва да участват активно в този процес, за да прокарват своите идеи и резултатите от работата си в дейностите на ЕС за прогнозиране.

1.7.

ЕИСК предлага представители на социалните партньори и съответна организация на гражданското общество да бъдат включени като наблюдатели в консултативната група на SMEI. Освен това ЕИСК отправя призив за изясняване на ролята на предложената консултативна група, особено във връзка с други органи от подобен тип.

1.8.

Делегирането на правомощия на Комисията съгласно предложението следва да бъде преразгледано, за да се постигне баланс между ефективната реакция при кризи и включването на държавите членки в процеса на вземане на решения.

1.9.

Съществува опасност предоставените в предложението правомощия за намеса на Комисията — приоритизирането на поръчките и клаузата за предимство пред договора, които могат да бъдат насочени към конкретни предприятия, да се окажат пагубни за функционирането на единния пазар. Със самото си съществуване те внасят елемент на непредсказуемост. Поради това ЕИСК препоръчва на Комисията внимателно да преразгледа предложението, а също и в светлината на въпроса кои дружества ще бъдат засегнати и кой ще поеме разходите за евентуална реорганизация на производствените линии.

1.10.

От жизненоважно значение е да се ограничи събирането на данни от дружества от страна на Комисията или държавите членки, като се следват принципите на крайна необходимост и пропорционалност. Някои от предложенията крият рискове за равните условия, като например създаването на списъци с „най-подходящите икономически оператори“, преди да бъде обявена извънредна ситуация. ЕИСК изразява загриженост относно сигналите, които този подход може да изпрати към пазара, и цялостното въздействие върху конкуренцията.

1.11.

Бързата, лесна за разбиране и отворена комуникация с обществеността, бизнеса и други участници е ключът към управлението на кризи в рамките на единния пазар. Специален онлайн информационен интерфейс следва да заработи незабавно в случай на криза.

2. Основание за изразяване на становище

2.1.

Добре функциониращият единен пазар е един от най-големите активи на ЕС и е жизненоважен за неговата икономика и за „подобряване на благосъстоянието чрез социално-икономическо сближаване и гарантиране, че социалните дисбаланси в крайна сметка няма да се превърнат в сериозни пречки пред европейската интеграция“ (1).

2.2.

Неотдавнашните кризи, като пандемията от COVID-19 и нахлуването на Русия в Украйна, показаха известна степен на уязвимост на единния пазар и неговите вериги за доставки в случай на непредвидени смущения. Ограничението на свободата на движение по време на пандемията спря работата на много предприятия, границите бяха затворени, веригите за доставки бяха прекъснати, търсенето беше нарушено и работниците и доставчиците на услуги не можеха да се движат из Европа, напомняйки на хората, че свободното движение на хора е тясно свързано със свободното движение на стоки и услуги. Често кризата засяга най-вече микро-, малките и средни предприятия и домакинствата с ниски доходи.

2.3.

Липсата на прозрачност на мерките, предприети от различните държави членки за борба с кризите, доведе до несигурност по отношение на тяхната обосновка и пропорционалност. Това отслаби взаимното доверие и солидарност и създаде пречки пред функционирането на единния пазар. От друга страна, важността на сътрудничеството, откритостта и диалога между държавите членки и стойността на диверсифицираните вериги за създаване на стойност бяха ясно показани. Координираният отговор, за да се гарантира, че вътрешните граници на ЕС остават отворени чрез гранично-пропускателни пунктове със „зелена лента за преминаване“, се оказа ключов за избягване на прекъсвания на основните пътувания и вериги за доставки.

2.4.

SMEI допълва други законодателни мерки или предложения на ЕС за управление на кризи, които се отнасят например до здравеопазването, полупроводниците, продоволствената сигурност и Механизма за гражданска защита на ЕС.

3. Общи бележки

3.1.

ЕИСК приветства усилията на Комисията да въведе SMEI за борба с отрицателните последици от съществуващи и потенциални кризи върху единния пазар, хората и предприятията и оценява потвърждението, че SMEI ще се прилага, без да се засягат съществуващите инструменти за управление на кризи, които ще се считат за lex speciali.

3.2.

ЕИСК подчертава, че SMEI следва да гарантира по-добра координация на мерките между държавите членки, да засили солидарността, да поддържа ефективността на четирите свободи и да използва единния пазар за справяне със спешни и неочаквани кризи. Комитетът посочва, че добре функциониращият единен пазар е ефикасен инструмент и актив за готовност и за справяне с кризи.

3.3.

Криза, която може да засегне функционирането на единния пазар, може да попречи на стопанските дейности, но също така може значително да засегне живота на хората в целия ЕС. Поради това предложените мерки за борба с всяка криза следва да отчитат и двете гледни точки и да вземат предвид пътя напред към цифровия, зелен и справедлив преход, за да се подготви по-добре единният пазар за бъдещи сътресения и кризи. Бъдещият единен пазар може да се основава само на симбиоза от стабилна икономическа основа и силно социално измерение (2).

3.4.

ЕИСК изтъква, че реакцията при криза трябва да бъде бърза, временна, пропорционална и правилно насочена, като постави началото на по-устойчиво общество и икономика в бъдеще. Освен това тя трябва да бъде координирана на равнището на ЕС, за да се предотврати въвеждането на различни национални мерки, които биха могли да попречат на функционирането на единния пазар.

3.5.

При бъдещи кризи ЕС ще бъде изправен пред нови предизвикателства. Мерките за смекчаване на кризата следва да бъдат прозрачни и лесно достъпни — в ограничен обхват и следвайки строги критерии — и да се прилагат бързо, което изисква ясна правна рамка на равнището на ЕС. С инструмента следва да се защитават предприятията и гражданите на ЕС и свободите на единния пазар в случай на широко разпространена и сериозна криза, следва да се контролират националните и европейските антикризисни мерки, за да се осигури тяхното съответствие на основните принципи на необходимост, пропорционалност и недискриминация и следва да се осигури административно сътрудничество в реално време и достъп до информация за предприятията и физическите лица.

3.6.

ЕИСК изразява загриженост, че процедурата за поетапна реакция при кризи, както е посочено в SMEI, ще отнеме твърде много време и ще забави процеса на вземане на решения, вместо да осигури бърза реакция при криза.

3.7.

Невъзможно е да се прогнозират обхватът и видът на конкретна бъдеща криза. В същото време реакцията при криза е най-ефективна и най-малко инвазивна, ако се задейства в ранните етапи на кризата. ЕИСК подчертава значението на стратегическото прогнозиране в ЕС и продължава категорично да приветства включването на методологията за прогнозиране в процеса на изготвяне на политиките на ЕС. Инструментите, предложени в рамките на SMEI, следва да бъдат допълнени от тясно сътрудничество между консултативната група и съществуващите механизми на ЕС за стратегическо прогнозиране, за да се прогнозират въз основа на текущи глобални и регионални събития бъдещи кризи, които могат значително да нарушат функционирането на единния пазар по начин, който не може да се счита за нормално функциониране на пазара. Консултативната група следва не само да бъде натоварена с оценката на инцидентите, за които държавите членки предупреждават Комисията, но следва непрекъснато да си сътрудничи с изпълнителите на стратегическите прогнози на ЕС при извършването на мониторинг и оценка на риска на глобалните и регионалните неблагоприятни събития. Тъй като стратегическото прогнозиране е процес, основан на участието, ЕИСК очаква на тази основа да се развият и синергии, и структурно участие на всички институции на ЕС, включително ЕИСК (3).

3.8.

Предложението има за цел да обхване всички значителни кризи, засягащи единния пазар и неговите вериги за доставки, с няколко изключения, за които ЕС вече има или подготвя свои собствени мерки. Широкият обхват създава значителни предизвикателства. ЕИСК подчертава, че за целите на SMEI се изисква по-ясно определение на криза, което не трябва да подлежи на различни тълкувания. Освен това определенията за „стратегически важни зони“, „стоки и услуги със стратегическо значение“ и „стоки и услуги, свързани с кризата“, са много широко формулирани. ЕИСК е на мнение, че тези определения следва да бъдат недвусмислени, за да се гарантира пропорционалността и правилното насочване на извънредните мерки. Липсата на ясни и точни определения крие риск от създаване на правна несигурност и съдебни спорове в рамките на единния пазар.

3.9.

Всяко определение и реакция при криза в рамките на SMEI трябва да бъдат пропорционални и не трябва да водят до ненужна административна тежест. По-специално инструментът следва да се задейства само когато има спешна и временна криза на единния пазар, включително регионални кризи, които засягат четирите свободи. Съответно употребата на инструмента трябва да бъде ограничена във времето и да не се допуска да придобие постоянен характер. Предложението дава на Комисията делегирани правомощия по отношение на протоколите при кризи, които следва да бъдат внимателно преразгледани и да се търси баланс между ефективна реакция при кризи и пълен ангажимент за съвместни мерки от страна на държавите членки.

3.10.

Способността да се признае, че дадена ситуация изисква реакция при криза и да се определят правилно проблемите, произтичащи от извънредни ситуации, е от решаващо значение. Никакви извънредни мерки не следва да възпрепятстват упражняването на основните права на европейските граждани, особено тези, признати в международни споразумения и конвенции. Дори по време на криза ЕС трябва да продължи да се грижи за спазването на основните права на човека. По същия начин всички мерки за смекчаване на кризата трябва да отговарят на основните принципи на необходимост и пропорционалност по отношение на засегнатите дружества, което изискване не е спазено в предложението.

3.11.

Признаването и регулирането на значимите за кризата стоки може само по себе си да създаде несигурност на единния пазар, която ограничава функционирането му, тъй като е невъзможно да се знае кои ще бъдат значимите за кризата стоки при всяка бъдеща криза. ЕИСК разбира намерението за делегиране на определени правомощия на Комисията като част от предложението, но в същото време трябва да изрази загриженост относно правомощията за намеса на Комисията, посочени в предложението, включително разкриването на чувствителна търговска информация и приоритизирането на поръчките, включително клаузата за предимство пред договора. Производството и предоставянето на стоки и услуги и техните вериги за доставки са главно въпрос, който се решава от участниците на пазара, и част от редовното планиране и готовност за извънредни ситуации на дружествата и правителствата.

3.12.

ЕИСК изразява убеждението си, че въвеждането на бариери и ограничения в рамките на ЕС по време на криза трябва да се избягва. За да успее в това, инструментът следва да гарантира повече обмен на информация, координация и солидарност между държавите членки при предприемането на мерки, свързани с кризи, като същевременно зачита националните компетенции. ЕИСК напълно подкрепя изброяването на забранени ограничения на свободите на единния пазар. Въпреки това ЕИСК изразява съжаление, че няма ясни последици в случаите, когато държавите членки не изпълняват изискванията.

3.13.

Производството и предлагането на конкретни стоки, които биха могли да бъдат от съществено значение за борбата с дадена криза, са неравномерно разпределени на единния пазар. В зависимост от кризата предприятията и физическите лица в ЕС също могат да бъдат засегнати в различна степен, дори в случай на криза в целия ЕС. При справянето с подобни ситуации солидарността между държавите членки е от решаващо значение. Поради това наборът от инструменти за реакция при кризи следва да има за цел да обезсърчи протекционизма, който би фрагментирал единния пазар и би възпрепятствал потока от стоки и услуги от критично значение към предприятията и гражданите на ЕС.

3.14.

ЕИСК препоръчва на Комисията да оцени поуките, извлечени от последните кризи, за да ги използва като план за бъдещето. По време на пандемията въвеждането на „зелени ленти за преминаване“ облекчи преминаването през много скъпоструващи участъци със затруднения, свързани по-специално с потока на стоки в рамките на ЕС, но също и на услуги. Освен това сравнително бързото приемане на общия цифров COVID-19 сертификат на ЕС помогна за възстановяване на мобилността в рамките на единния пазар за доставчици на трансгранични услуги, работници мигранти и пътуващи в командировка. Предоставената от ЕС техническа помощ също помогна да се осигури по-единно прилагане на мерките.

3.15.

ЕИСК изразява съгласието си с Комисията, че мерките на равнището на ЕС следва да се координират съвместно с държавите членки. Във всички държави членки трябва да се прилага общ подход, когато е възможно. Един фрагментиран подход би поставил допълнителни бариери пред единния пазар, възпрепятствайки иновациите, инвестициите и създаването на работни места, както и социалното сближаване и качеството на живот. Дори по време на криза е важно единният пазар да бъде достъпен за всички, с ефективни предпазни мерки срещу социален и фискален дъмпинг (4).

3.16.

Предприятията и хората също, доколкото е възможно, трябва да бъдат стимулирани да адаптират начина си на работа към реалността след кризата, която включва по-високи разходи за енергия и последици от изменението на климата. Всяка извънредна мярка следва да бъде в съответствие с целите на ЕС в областта на климата и стремежа към климатична неутралност и, когато се прилага, следва да определя пътя за постигането им, както и да е насочена към повишаване на устойчивостта на единния пазар. Освен това когато се реагира на извънредни ситуации трябва да се има предвид, че винаги има вероятност кризата да доведе до различия между държавите от ЕС по отношение на икономическото развитие, социалните гаранции и равнището на просперитет (5), и затова реакцията трябва да бъде проектирана така, че да избягва подобни последици.

3.17.

Бързата, лесна за разбиране и отворена комуникация с обществеността, бизнеса и други участници е от ключово значение при управлението на кризи в рамките на единния пазар. За да помогне на участниците на място, ЕИСК препоръчва общ специален онлайн информационен интерфейс да заработи незабавно, когато настъпи криза, да се актуализира редовно и да включва надеждна информация за кризата и предприетите мерки. Инструментът следва да осигури прозрачност за хората и предприятията по отношение на мерките в държавите членки в подкрепа на тяхното непрекъснато свободно движение. Всички извънредни мерки следва да бъдат ясно обявени, за да не предизвикват объркване или допълнителни пречки пред функционирането на единния пазар. ЕИСК смята, че социалните партньори и гражданското общество могат да играят важна роля в това отношение.

3.18.

Тясното сътрудничество със заинтересованите страни също е необходимо за прилагането на инструмента, като се има предвид, че на практика мерките се изпълняват от участниците в гражданското общество. Освен това именно те знаят най-добре кои са мерките и процедурите, които дават резултати. Инфраструктурата за управление на единния пазар трябва да бъде подсилена с проактивното включване на организирани органи, представляващи гражданите, потребителите и предприятията (6). ЕИСК призовава Комисията да включи социалните партньори, организациите на гражданското общество и експертите в процесите на оценка и мониторинг на риска, както и в разработването и координирането на мерки при кризи.

4. Конкретни бележки

4.1.

Мерките следва да се основават във възможно най-голяма степен на съществуващите инструменти по отношение на уведомления, стандарти и др. Следва да се постави акцент върху изясняването и улесняването на бързото и ефикасно използване на мерките за запазване на функционирането на единния пазар при всяко избухване на криза.

4.2.

Инструментът следва да включва бързо оценяване на съответствието, координиране на обществените поръчки и надзор на пазара за стоки и услуги, които са от решаващо значение за кризата. Трябва обаче да се има предвид, че съществуващите директиви на ЕС вече предлагат няколко варианта, които позволяват много бързо възлагане на обществени поръчки при извънредни ситуации.

4.3.

Не трябва да се допуска въвеждането на извънредни мерки да ограничава основните права на гражданите на ЕС, нито упражняването на тези права, включително правото на стачка, в който и да е сектор, да представлява обстоятелство, което да служи като основание за реакция при криза съгласно SMEI. ЕИСК изразява убеждението си, че правното регулиране на стачките попада в юрисдикцията на държавите членки и че ако стачка или други колективни действия са предприети съгласно националното законодателство, те не могат да представляват криза съгласно условията на SMEI.

4.4.

От жизненоважно значение е да се ограничи събирането на данни от дружества от страна на Комисията или държавите членки, като се спазват принципите на крайна необходимост и пропорционалност. Не трябва да се налагат задължения на предприятията да разкриват чувствителна търговска информация, приоритизиране на поръчките и клаузата за предимство пред договора, тъй като те са контрапродуктивни за проактивните действия за намиране на решения за справяне с кризите. Някои от предложенията крият рискове за равните условия, като например създаването на списъци с „най-подходящите икономически оператори“, преди да бъде обявена извънредна ситуация. ЕИСК изразява загриженост относно сигналите, които този подход може да изпрати към пазара, и цялостното въздействие върху конкуренцията.

4.5.

ЕИСК счита, че консултативната група, посочена в член 3 от предложението, следва да използва пълноценно знанията и опита на социалните партньори и подходяща организация на гражданското общество, които са най-добре запознати с ежедневните условия „на място“ на единния пазар. Въпреки че е важно консултативната група да включва всички съответни политици на равнището на ЕС и от държавите членки, компетентни органи и агенции, ЕИСК счита, че социалните партньори са неразривно свързани с единния пазар и следва да бъдат включени по подразбиране като наблюдатели в консултативната група, заедно със съответна организация на гражданското общество като организация на потребителите, за да консултират, прилагат и наблюдават практическите мерки, предприети в рамките на SMEI.

4.6.

В съответствие с член 13 ЕИСК счита, че е необходимо да се установи солидарност между държавите членки, например при осигуряването на стратегически резерви. Поради това ЕИСК подкрепя препоръката на Комисията държавите членки да разпределят целенасочено стратегическите резерви, когато това е възможно.

4.7.

ЕИСК призовава Комисията да преразгледа възможността за ограничаване на свободното движение на работници, предложена в член 17, що се отнася до работниците от погранични райони, тъй като ограничаването на тяхното свободно движение може да има неблагоприятни последици за единния пазар, както вече беше посочено.

4.8.

ЕИСК счита, че взаимодействието между консултативната група, предвидена в предложението, и вече създадените групи за управление на кризи, като работната група по въпросите на правоприлагането във връзка с единния пазар, инструментът за информация за единния пазар и платформите за продоволствена криза, не е ясно определено в предложението. Комисията следва да избягва всякакво дублиране в юрисдикциите на различни органи за управление на кризи, което би създало ненужна администрация и би забавило реакцията при криза.

Брюксел, 14 декември 2022 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG

(1) Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Нова промишлена стратегия за Европа“ (COM(2020) 102 final) (ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 108).

(2) Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Единен пазар за всички“ (проучвателно становище) (ОВ C 311, 18.9.2020 г, стр. 19).

(3) Становище на Европейския икономически и социален комитет относно Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета — Доклад за стратегическо прогнозиране за 2021 г. — Капацитетът и свободата на действие на ЕС (COM(2021) 750 final) (ОВ C 290, 29.7.2022 г, стр. 35).

(4) Вж. бележка под линия 2.

(5) Становище на Европейския икономически и социален комитет относно а) „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Дългосрочен план за действие за по-добро изпълнение и ефективно прилагане на правилата на единния пазар“ [COM(2020) 94 final], б) „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Установяване и преодоляване на пречките пред единния пазар“ [COM(2020) 93 final] (ОВ C 364, 28.10.2020 г, стр. 116).

(6) Вж. бележка под линия 2.

Top

Choose the experimental features you want to try