1.

Резолюцията на Съвета относно рамка за европейско сътрудничество по въпросите на младежта: стратегия на Европейския съюз за младежта за периода 2019–2027 г. приканва Комисията да докладва за изпълнението на Стратегията на ЕС за младежта на всеки три години.

2.

Първият доклад на Комисията относно изпълнението на Стратегията на ЕС за младежта (2019–2021 г.) („докладът“) и придружаващите го работни документи на службите на Комисията се отнасят до първия тригодишен работен план на ЕС за младежта в рамките на настоящата стратегия на ЕС за младежта, който обхваща две тройки председателства на Съвета (румънското, финландското и хърватското и германското, португалското и словенското).

3.

Докладът се основава, наред с другото, на информацията, предоставена от държавите членки, Европейската комисия и онлайн платформата Youth Wiki, която предоставя цялостен преглед на националните политики за младежта в 32 европейски държави.

4.

За да се представи цялостната ситуация на младите хора в ЕС, бяха използвани показателите на ЕС във връзка с младежта с преработена таблица и нови количествени и качествени показатели за политиката.

5.

Инструментите за планиране на бъдещите национални дейности бяха допълнителен източник на информация за националните политики за младежта, включително за изпълнението на европейските цели за младежта и нуждите от сътрудничество в съответствие със Стратегията на ЕС за младежта.

6.

Доклада, който заедно с придружаващите го работни документи на службите на Комисията, прави оценка на напредъка по целите и приоритетите на Стратегията на ЕС за младежта за периода 2019—2021 г. и обхваща първия тригодишен работен план на ЕС за младежта в рамките на настоящата стратегия на ЕС за младежта, като в него се представя изключително обстойна картина на ситуацията на младите хора в ЕС.

7.

Годините 2020 и 2021 бяха нетипични, тъй като пандемията сериозно засегна изпълнението на политиките за младежта, по-специално на проектите за мобилност на младите хора. Ето защо отреагирането на въздействието на пандемията върху децата и младите хора е сред приоритетите в дневния ред на Европейската комисия и на държавите членки от избухването ѝ досега. През последната година програми като „Еразъм+“ и Европейския корпус за солидарност бяха адаптирани, за да се преодолеят прекъсванията, като се предложат алтернативни решения, и по-специално цифрови решения, за предвидените в тях дейности.

8.

Изпълнението на Стратегията на ЕС за младежта през периода 2020—2021 г. беше силно засегнато от пандемията. Някои действия, включени в работния план на ЕС за младежта за периода 2019—2021 г., трябваше да бъдат изменени, отложени или дори отменени. Въпреки че секторът на младежта може да разчита на инструментите, разработени през последните години, въздействието на пандемията изостри необходимостта от адаптиране към непредвидени обстоятелства, като тези инструменти бъдат укрепени, а съществуващото сътрудничество — засилено. Проектите за мобилност на младите хора бяха силно възпрепятствани от пандемията.

9.

Както изглежда, ЕС е източник на вдъхновение за други региони в света, когато става въпрос за разработване на политики, програми и инициативи за младите хора, особено в съседните ни държави.

10.

В центъра на сътрудничеството и политиките на ЕС за младежта остават осигуряването на равен достъп на всички млади европейци до възможности и предоставянето на необходимата подкрепа, за да могат да живеят, работят, учат и да се развиват. Стратегията на ЕС за младежта за периода 2019—2027 г. и нейната европейска цел за младежта съставляват стабилна и резултатна пътна карта за насърчаване на сътрудничеството между държавите — членки на ЕС, и за подкрепа на политиките за младежта както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, и следователно са от жизненоважно значение за постигането на тези цели.

11.

Създаването на тази солидна рамка на политиката, разкриването на възможности за обмен на знания между държавите членки и взаимно извличане на поуки от опита на държавите членки, както и насочването на финансирането от „Еразъм+“, Европейския корпус за солидарност и други програми на ЕС към трите стратегически стълба „Ангажиране. Свързване. Овластяване“, ще позволят на много млади хора в Европа да разгърнат пълния си потенциал, за личностното им развитие и преминаването им към самостоятелност, ще изградят тяхната устойчивост и ще ги подсигурят с необходимите умения, за да се справят с променящия се свят, да бъдат подготвени за екологичния и цифровия преход и да изградят по-светло и по-справедливо бъдеще.

12.

Да осигурят по-нататъшно интегриране в политиката на въпросите, свързани с младежта, да гарантират, че проблемите на младите хора се разбират по-добре и се вземат предвид в по-голяма степен при изготвянето на политиките на ЕС и на държавите членки, както и да търсят по-ефективни полезни взаимодействия и обмен на знания между различните области на политика на всички равнища, които засягат младежта.

13.

Да осигурят по-нататъшно подобряване на достигането до младите хора от различни среди, особено до младите хора с по-малко възможности, младите хора с увреждания и младите хора от селските и отдалечените райони, и да разширят участието на младите хора извън традиционните модели за представителство на младежта.

14.

Да осигурят по-нататъшно укрепване на процесите на участие на младите хора и да разгърнат изпълнението на Европейската програма за младежката работа и работния план за Стратегията на ЕС за младежта за периода 2022—2024 г., включително диалога по въпросите на младежта в ЕС.

15.

Да осигурят по-нататъшна подкрепа за процесите и инициативите, вдъхновени от диалога по въпросите на младежта в ЕС, извън Европейския съюз, като например в Източното партньорство или Западните Балкани, с цел ангажиране, свързване и овластяване на младите хора.

16.

Да се даде възможност за ефективно използване на програмите и фондовете на ЕС, като например „Еразъм+“, Европейския корпус за солидарност, „Хоризонт Европа“, Европейския социален фонд плюс, инициативата за младежка заетост, Механизма за възстановяване и устойчивост, Фонда за справедлив преход и др., за да се подкрепят много области на политиката, засягащи младите хора, с акцент върху устойчивостта и възстановяването на младежта и младежкия сектор в периода след пандемията от COVID-19.

17.

Да организират Европейската година на младежта 2022 г. ефективно и с трайно въздействие, за да стимулират още повече младите хора в Европа да дават своя принос и виждания за оформяне на развитието на Съюза и на обществото като цяло.

18.

Да положат по-големи усилията за включване на младежта в ключови европейски инициативи като Конференцията за бъдещето на Европа и инициативата „Нов европейски „Баухаус“, по време на които се разглеждат важни въпроси за младите хора и тяхното бъдеще.