СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА

Насоки за регионална държавна помощ

(2021/C 153/01)

СЪДЪРЖАНИЕ

1.

ВЪВЕДЕНИЕ

3

2.

ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

4

2.1.

Приложно поле на регионалната помощ

4

2.2.

Определения

6

3.

ПОДЛЕЖАЩА НА УВЕДОМЯВАНЕ РЕГИОНАЛНА ПОМОЩ

9

4.

Допустими разходи

9

4.1.

Инвестиционна помощ

9

4.1.1.

Допустими разходи, изчислени въз основа на инвестиционните разходи

10

4.1.2.

Допустими разходи, изчислени въз основа на разходите за заплати

10

4.2.

Оперативна помощ

11

5.

ОЦЕНКА НА СЪВМЕСТИМОСТТА НА РЕГИОНАЛНАТА ПОМОЩ

11

5.1.

Принос за регионалното развитие и териториалното сближаване

11

5.1.1.

Схеми за инвестиционна помощ

12

5.1.2.

Подлежаща на уведомяване индивидуална инвестиционна помощ

12

5.1.3.

Схеми за оперативна помощ

13

5.2.

Стимулиращ ефект

14

5.2.1.

Инвестиционна помощ

14

5.2.2.

Схеми за оперативна помощ

15

5.3.

Необходимост от държавна намеса

15

5.4.

Целесъобразност на регионалната помощ

16

5.4.1.

Целесъобразност в сравнение с алтернативни инструменти на политиката

16

5.4.2.

Целесъобразност на различните инструменти за помощ

16

5.5.

Пропорционалност на размера на помощта (ограничаване на помощта до необходимия минимум)

17

5.5.1.

Инвестиционна помощ

17

5.5.2.

Схеми за оперативна помощ

18

5.6.

Избягване на неоправдани отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията

18

5.6.1.

Общи съображения

18

5.6.2.

Явни отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията

20

5.6.3.

Схеми за инвестиционна помощ

20

5.6.4.

Подлежаща на уведомяване индивидуална инвестиционна помощ

21

5.6.5.

Схеми за оперативна помощ

22

5.7.

Прозрачност

23

6.

ОЦЕНКА

23

7.

КАРТИ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ПОМОЩИ

24

7.1.

Покритие на населението, допустимо за получаване на регионална помощ

25

7.2.

Дерогацията в член 107, параграф 3, буква а)

25

7.3.

Дерогацията в член 107, параграф 3, буква в)

26

7.3.1.

Предварително определени региони от тип „в“

26

7.3.2.

Региони от тип „в“, които не са предварително определени

27

7.4.

Максимални интензитети на помощта, приложими за регионална инвестиционна помощ

28

7.4.1.

Максимални интензитети на помощта в региони от тип „а“

28

7.4.2.

Максимални интензитети на помощта в региони от тип „в“

29

7.4.3.

Увеличени интензитети на помощта за МСП

29

7.4.4.

Увеличени интензитети на помощ за териториите, определени за подпомагане от ФСП

29

7.4.5.

Увеличени интензитети на помощта за региони, засегнати от загуба на население

29

7.5.

Уведомяване за карти на регионалните помощи и тяхната оценка

29

7.6.

Изменения

30

7.6.1.

Резерв на населението

30

7.6.2.

Междинен преглед

30

8.

ИЗМЕНЕНИЯ НА НАСОКИТЕ ЗА РЕГИОНАЛНАТА ПОМОЩ ЗА 2014—2020 Г.

30

9.

ПРИЛОЖИМОСТ НА ПРАВИЛАТА ЗА РЕГИОНАЛНА ПОМОЩ

30

10.

ДОКЛАДВАНЕ И НАБЛЮДЕНИЕ

31

11.

ПРЕГЛЕД

31

1.   ВЪВЕДЕНИЕ

1.

Комисията може да счете следните видове държавна помощ за съвместими с вътрешния пазар въз основа на член 107, параграф 3, букви а) и в) от Договора за функционирането на Европейския съюз: а) държавната помощ за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост, и за насърчаване на развитието на регионите, посочени в член 349 от Договора; и б) държавната помощ за улесняване на развитието на някои икономически региони в Европейския съюз (1). Тези видове държавна помощ са известни като регионална помощ.

2.

В настоящите насоки са определени условията, при които регионалната помощ може да се счита за съвместима с вътрешния пазар. В тях се определят също критерии за установяване на регионите, които изпълняват условията за съвместимост по член 107, параграф 3, букви а) и в) от Договора.

3.

Основната цел на контрола на държавните помощи в областта на регионалната помощ е да се гарантира, че помощите за регионално развитие и териториално сближаване (2) не влияят отрицателно на условията на търговия между държавите членки (3). По-специално, контролът има за цел да предотврати надпреварата за субсидии, която може да възникне, когато държавите членки се стремят да привлекат или задържат предприятия в подпомагани региони на ЕС, както и да ограничи въздействието на регионалната помощ върху търговията и конкуренцията до необходимия минимум.

4.

Целта за регионално и териториално сближаване отличава регионалната помощ от останалите форми на помощ, като например помощта за научни изследвания, развойна дейност и нововъведения, заетост, обучение, енергетика или опазване на околната среда, които преследват други цели за икономическо развитие в съответствие с член 107, параграф 3 от Договора. При някои обстоятелства могат да бъдат разрешени по-високи интензитети на помощта за тези други видове помощ, когато се предоставят на предприятия, установени в подпомагани региони, за да се отчетат специфичните трудности, пред които те са изправени в тези региони (4).

5.

Регионалната помощ може да бъде ефективна само ако се използва умерено и пропорционално и се концентрира в подпомаганите региони в ЕС (5). По-специално, допустимите тавани на помощта следва да отразяват степента на проблемите, засягащи развитието на съответните региони. Предимствата на помощта по отношение на развитието на подпомаган регион трябва да надвишават ефектите на нарушаване на конкуренцията, които могат да причинят (6). Тежестта, която се дава на положителните ефекти на помощта, е вероятно да е различна в зависимост от дерогацията по член 107, параграф 3 от Договора, което означава, че в регионите в най-неравностойно положение, посочени в член 107, параграф 3, буква а), може да се толерира по-сериозно нарушаване на конкуренцията в сравнение с допустимото в регионите по член 107, параграф 3, буква в) (7).

6.

Освен това регионалната помощ може ефективно да стимулира или улеснява икономическото развитие на подпомаганите региони само ако е отпусната с цел да стимулира допълнителни инвестиции или допълнителна стопанска дейност в тези региони. В някои много редки и строго определени случаи пречките, които могат да срещнат тези региони да привлекат или задържат стопанска дейност, могат да бъдат толкова сериозни или от толкова постоянно естество, че инвестиционната помощ може да не е достатъчна, за да позволи на региона да се развие. При такава ситуация регионалната инвестиционна помощ може да бъде допълвана с регионална оперативна помощ.

7.

През 2019 г. Комисията започна оценка на рамката за регионална помощ, за да прецени дали насоките за регионална помощ все още са подходящи за целта. Резултатите (8) показаха, че по принцип правилата са ефективни, но че са необходими някои подобрения, имащи за цел да бъдат отразени икономическите развития. Освен това „Европейският зелен пакт“ (9), „Новата промишлена стратегия за Европа“ (10) и „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ (11) могат да бъдат взети предвид от Комисията, когато оценява въздействието на регионалната помощ, за което са необходими някои изменения в правилата. В този контекст други правила за държавна помощ също са в процес на преразглеждане и Комисията обръща специално внимание на приложното поле на всяка от тематичните насоки, както и на възможностите за потенциално комбиниране на различни видове помощ за една и съща инвестиция. По този начин подкрепата за първоначални инвестиции в нови екологосъобразни технологии, които допринасят за декарбонизацията на производствените процеси в промишлеността, включително енергоемките отрасли като стоманодобива, може да бъде оценена в зависимост от техните конкретни характеристики, по-специално съгласно правилата за държавна помощ за научни изследвания, развойна дейност и иновации или за опазване на околната среда и енергетика. Регионалната помощ може да бъде съчетана и с други видове помощ. Възможно е например за един и същ инвестиционен проект регионална помощ да се съчетава с подпомагане съгласно правилата за държавна помощ за опазване на околната среда и за енергетика, ако този инвестиционен проект улеснява развитието на подпомаган регион и в същото време повишава равнището на опазване на околната среда до степен, при която инвестицията или част от нея отговаря на изискванията за подпомагане както съгласно тематичните правила, така и съгласно разпоредбите на двата набора от правила. По този начин държавите членки могат да стимулират постигането на двете цели по оптимален начин, като същевременно избягват свръхкомпенсация. Комисията включи също в настоящите насоки специални разпоредби за улесняване на подкрепата в контекста на Фонда за справедлив преход (ФСП) в съответствие с принципите на сближаване. ФСП е един от стълбовете на Механизма за справедлив преход, който трябва да се изпълнява в рамките на политиката на сближаване (12). Целта му е да допринесе за преодоляване на социалните, икономическите и екологичните последици, които могат да съпътстват амбициозната цел на прехода към неутрален по отношение на климата Съюз до 2050 г. Целите на ФСП са смекчаване на неблагоприятните последици от прехода към неутралност по отношение на климата чрез подпомагане на най-засегнатите територии и работници и насърчаване на балансиран социално-икономически преход.

8.

В отговор на икономическите затруднения, породени от пандемията от COVID-19, Комисията въведе целеви инструменти, като например Временната рамка за мерки за държавна помощ (13). Пандемията може да има по-дълготрайни последици в някои региони, отколкото в други. Към настоящия момент е твърде рано да се прогнозира въздействието на пандемията в средносрочен и дългосрочен план и да се узнае кои региони ще бъдат особено засегнати. Поради това Комисията планира да извърши средносрочен преглед на картите на регионалните помощи през 2023 г., при който ще вземе предвид последните налични статистически данни.

2.   ПРИЛОЖНО ПОЛЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЯ

2.1.   Приложно поле на регионалната помощ

9.

Условията за съвместимост, изложени в настоящите насоки, се прилагат както по отношение на подлежащи на уведомяване схеми за регионална помощ, така и по отношение на подлежаща на уведомяване индивидуална помощ.

10.

Настоящите насоки не обхващат държавната помощ, предоставена на секторите на стоманата (14), лигнитните въглища (15) и въгледобива (16).

11.

Комисията ще прилага принципите, определени в настоящите насоки, по отношение на регионалната помощ във всички сектори на стопанска дейност, с изключение на секторите, за които се прилагат специални правила за държавна помощ, по-специално рибарството и аквакултурите (17), селското стопанство (18), транспорта (19), широколентовите мрежи (20) и енергетиката (21), освен когато в тези сектори се предоставя държавна помощ като част от хоризонтална схема за регионална оперативна помощ.

12.

Комисията ще прилага принципите, изложени в настоящите насоки, по отношение на преработката и предлагането на пазара на селскостопански продукти в неселскостопански продукти и по отношение на мерките за помощ, които подпомагат дейности извън приложното поле на член 42 от Договора, но са съфинансирани от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (22) или се предоставят като допълнително национално финансиране за такива съфинансирани мерки, освен ако секторните правила не предвиждат друго.

13.

Обикновено големите предприятия са засегнати в по-малка степен от регионални ограничения в сравнение с малките и средните по големина предприятия (МСП) по отношение на инвестициите и поддържането на стопанската дейност в подпомагани региони. Първо, големите предприятия могат по-лесно да получат капитал и кредити на световните пазари и те са по-слабо засегнати от по-ограниченото предлагане на финансови услуги в подпомагани региони. Второ, инвестициите на големите предприятия могат да осигурят икономии от мащаба, които намаляват първоначалните разходи, свързани с местоположението, и в много отношения тези разходи не са обвързани с региона, в който се осъществява инвестицията. Трето, големите предприятия, които планират да инвестират, обикновено разполагат със значителна мощ в преговорите със съответните национални органи, което може да доведе до ненужно или неоправдано предоставяне на помощ. И накрая, има по-голяма вероятност големите предприятия да играят важна роля на съответния пазар и в резултат на това инвестицията, за която е отпусната помощта, може да наруши конкуренцията и търговията на вътрешния пазар.

14.

Тъй като е малко вероятно регионалната помощ в полза на големи предприятия за реализирането на инвестиции да има стимулиращ ефект, по правило тя не може да се счита за съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3, буква в) от Договора, освен ако е предоставена за първоначални инвестиции, благодарение на които се създават нови стопански дейности в тези региони от тип „в“ в съответствие с критериите, определени в настоящите насоки. Въпреки това на териториите, които са най-силно засегнати от прехода към неутралност по отношение на климата, структурните предимства, с които разполагат големите предприятия, може да не са достатъчни, за да се достигне равнището на инвестициите от жизненоважно значение за осигуряване на балансиран социално-икономически преход, нито за да се предложат достатъчно възможности за заетост, за да се компенсира загубата на работни места, произтичаща от закриването на икономически дейности, предизвикано от прехода. Следователно чрез дерогация (23) от първото изречение от настоящата точка регионална помощ за големи предприятия също може да се счита за съвместима с вътрешния пазар в съответствие с критериите от настоящите насоки, ако се предоставя за диверсификация на продукцията на стопански обект с продукти, които не са произвеждани преди това в него, или за фундаментална промяна в цялостния производствен процес на продукта(ите), засегнат(и) от инвестицията в стопанския обект, при условие че 1) става въпрос за първоначална инвестиция на територия, определена за съфинансирана подкрепа от ФСП в регион от тип „в“, чийто БВП на глава от населението е под 100 % от средния за ЕС-27; (2) че инвестицията и бенефициерът са определени в териториалния план за справедлив преход (24) на държава членка, одобрен от Комисията; и 3) че държавната помощ за инвестицията е обхваната от ФСП до максимално разрешения размер.

15.

Регионалната помощ, насочена към намаляване на текущите разходи на дадено предприятие, представлява оперативна помощ. Оперативната помощ може да се счита за съвместима само ако може да се докаже, че е необходима за развитието на региона, например ако целта ѝ е да намали някои специфични трудности, пред които са изправени МСП в регионите в най-неравностойно положение (съгласно член 107, параграф 3, буква а) от Договора), ако компенсира допълнителните разходи, възникнали за осъществяване на стопанска дейност в най-отдалечените региони, или ако предотвратява или намалява обезлюдяването в слабо населените и много слабо населените региони.

16.

Настоящите насоки не обхващат оперативна помощ, отпусната на предприятия, чиято основна дейност спада към раздел К „Финансови и застрахователни дейности“ от статистическата класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 (25), или на предприятия, които извършват дейности в рамките на групата или чиято основна дейност спада към класове 70.10 „Дейности на централни офиси“ или 70.22 „Консултантски дейности в областта на управлението“ от NACE Rev. 2.

17.

Регионална помощ не може да се отпуска на предприятия в затруднено положение, определени за целите на настоящите насоки в Насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (26).

18.

Когато оценява регионална помощ, отпусната на предприятие, което не е изпълнило разпореждане за възстановяване вследствие на предходно решение на Комисията, с което дадена помощ се обявява за неправомерна и несъвместима с вътрешния пазар, Комисията ще вземе предвид размера на все още невъзстановена помощ (27).

2.2.   Определения

19.

За целите на настоящите насоки се прилагат следните определения: (1) „региони от тип „а“ са регионите, обозначени на карта на регионалните помощи в съответствие с член 107, параграф 3, буква а) от ДФЕС, а „региони от тип „в“ са регионите, обозначени на карта на регионалните помощи в съответствие в член 107, параграф 3, буква в) от ДФЕС; (2) „помощ ad hoc“ означава помощ, която не е отпусната въз основа на схема; (3) „коригиран размер на помощта“ означава максимален допустим размер на помощта за голям инвестиционен проект, изчислен по следната формула: 3.1. коригиран размер на помощта = R × (А + 0,50 × B + 0,34 × С) 3.2. където: R е максималният интензитет на помощта, приложим в съответния регион, с изключение на увеличения интензитет на помощта за МСП. А е частта от допустими разходи, равна на 50 млн. EUR, B е частта от допустимите разходи между 50 и 100 млн. EUR, а C е частта от допустимите разходи над 100 млн. EUR; (4) „интензитет на помощта“ означава брутния еквивалент на помощта, изразен като процент от допустимите разходи; (5) „подпомаган регион“ означава регион от тип „а“ или от тип „в“; (6) „приключване на инвестицията“ означава момента, в който националните органи считат инвестицията за приключена, или три години след началото на работите, в зависимост от това кое от двете събития настъпи по-рано; (7) „дата на предоставяне на помощта“ означава датата, на която законовото право на получаване на помощта е предоставено на бенефициера на помощта съгласно приложимото национално законодателство; (8) „ЕС-27“ означава всичките 27 държави членки (с изключение на Северна Ирландия); (9) „план за оценка“ означава документ, който обхваща една или повече схеми за помощ и съдържа най-малко следните аспекти: целите, които са предмет на оценяване, въпросите за оценяване, показателите за резултати, предвиденият метод на оценяване; изискванията, свързани със събирането на данните; предложената времева рамка за оценяване, включително датата на предаване на междинния и на окончателния доклад за оценка, описанието на независимия орган, който ще извърши оценката, или критериите, които ще бъдат използвани за неговото избиране и начините, по които оценката да стане обществено достояние; (10) „брутен еквивалент на безвъзмездна помощ“ означава сконтирания размер на помощта, равен на сумата, на която тя щеше да възлезе, ако се отпускаше на бенефициера под формата на безвъзмездни средства, преди данъци или други такси, както е изчислен към датата на предоставяне на помощта или в момента на уведомяването на Комисията за помощта, в зависимост от това коя от двете дати е по-ранна, въз основа на референтния лихвен процент, приложим на тази дата; (11) „хоризонтална схема за регионална оперативна помощ“ означава акт, въз основа на който, без допълнителни мерки за изпълнение, на предприятията, определени в акта, може да бъде предоставена индивидуална оперативна помощ по общ и абстрактен начин. За целите на това определение секторна схема за помощ не може да се счита за хоризонтална схема за регионална оперативна помощ; (12) „индивидуална помощ“ означава помощ ad hoc или помощ, отпусната на индивидуални бенефициери въз основа на схема за помощ; (13) „първоначална инвестиция“ е: а) инвестиция в материални и нематериални активи, свързана с една от следните дейности: — създаване на нов стопански обект; — увеличаване на капацитета на съществуващ стопански обект; — диверсификация на продукцията на стопански обект с продукти (28), които не произвежда; или — основна промяна в цялостния производствен процес на продукта (ите), засегнат (и) от инвестицията в стопанския обект; или б) придобиване на активи, принадлежащи на стопански обект, който е закрит или е щял да бъде закрит, ако не е бил закупен. Само по себе си придобиването на акциите на дадено предприятие не се счита за първоначална инвестиция. Следователно заместваща инвестиция не представлява първоначална инвестиция. (14) „първоначална инвестиция, която създава нова икономическа дейност“ означава: а) инвестиция в материални и нематериални активи, свързана с една от следните дейности: — създаването на нов стопански обект или — диверсификация на дейността на даден стопански обект, при условие че новата дейност не е същата или сходна с дейността, извършвана преди това от него, или б) придобиването на активи, принадлежащи на стопански обект, който е закрит или е щял да бъде закрит, ако бъде придобит, при условие че новата дейност, която ще се извършва с използване на придобитите активи, не е същата или сходна дейност на дейността, извършвана в стопанския обект преди придобиването; Само по себе си придобиването на акциите на дадено предприятие не се счита за първоначална инвестиция, която създава нова икономическа дейност. (15) „нематериални активи“ означава активи, които нямат физически или финансов израз, като патентни права, лицензи, ноу-хау или друга интелектуална собственост; (16) „разкриване на работни места“ означава нетното увеличение на числеността на персонала в съответния стопански обект в сравнение със средната му численост през предходните 12 месеца, след като от броя на създадените работни места бъдат приспаднати изгубените през този период работни места, изразени в годишни трудови единици; (17) „големи предприятия“ означава предприятия, които не отговарят на условията, за да бъдат определени като МСП в съответствие с точка (28); (18) „голям инвестиционен проект“ означава първоначална инвестиция с допустими разходи над 50 милиона евро; (19) „максимален интензитет на помощта“ означава интензитетът на помощта, отразен в картите на регионалните помощи, както е посочено в подраздел 7.4, включително увеличения интензитет на помощта за МСП; (20) „численост на персонала“ означава броят на годишните трудови единици, а именно броят на лицата, заети на пълно работно време през една година; лица, работещи на непълно работно време или наети на сезонна работа, ще се считат за части от годишни трудови единици; (21) „най-отдалечени региони“ означава регионите, посочени в член 349 от Договора (29); (22) „оперативна помощ“ означава помощ за намаляване на текущите разходи на дадено предприятие, сред които разходи за персонал, материали, услуги, възложени на подизпълнители, комуникации, енергия, поддръжка, наем и управление. Тези разходи не включват амортизационните разходи и разходите за финансиране, ако те са били включени в допустимите разходи към момента на предоставянето на регионална инвестиционна помощ; (23) „карта на регионалните помощи“ означава списък с региони, посочени от дадена държава членка съгласно условията, определени в настоящите насоки, и одобрени от Комисията; (24) „преместване“ означава прехвърлянето на същата или сходна дейност или част от нея от стопански обект в една от договарящите страни по Споразумението за ЕИП (първоначален стопански обект) към стопанския обект, в който се осъществяват подпомаганите инвестиции, на територията на друга договаряща страна по Споразумението за ЕИП (подпомаган стопански обект). Прехвърляне е налице, когато продукт в първоначалния и в подпомагания стопански обект поне отчасти преследва същите цели и отговаря на търсенето или нуждите на един и същ тип клиенти и води до загуба на работни места в същата или сходна дейност в един от първоначалните стопански обекти на бенефициера на помощ в ЕИП; (25) „същата или сходна дейност“ означава дейност от същия клас (четирицифрен код) на статистическата класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2. (26) „секторна схема за помощ“ означава схема, която обхваща дейности, попадащи в обхвата на по-малко от пет класа (четирицифрен код) на статистическата класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2; (27) „единен инвестиционен проект“ означава всяка първоначална инвестиция, свързана със същата или сходна дейност, започната от бенефициера на помощта на равнище група в срок от три години, считано от датата на започване на работите по друга подпомагана инвестиция в същия регион по NUTS ниво 3 (30); (28) „МСП“ означава предприятия, които отговарят на условията, посочени в препоръката на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (31); (29) „започване на работите“ означава по-ранното от следните събития: започване на строителните работи, свързани с инвестицията, или поемане на първия правнообвързващ ангажимент за поръчка на оборудване или всеки друг ангажимент, с който инвестицията става необратима. Закупуването на земя и подготвителните работи, като например получаване на разрешителни и провеждане на предварителни проучвания за осъществимост, не се считат за започване на работите. при поглъщания на предприятия „започване на работа“ е датата, на която са придобити активите, пряко свързани с придобития стопански обект; (30) „слабо населени региони“ означава регионите, определени от съответната държава членка съгласно точка 169; (31) „материални активи“ означава активи като земя, сгради и помещения, машини и оборудване; (32) „много слабо населени региони“ означава региони по NUTS ниво 2 с население с по-малко от 8 жители на km2 или части от региони по NUTS ниво 2, определени от съответната държава членка съгласно точка 169; (33) „разходи за заплати“ означава общата сума за въпросната заетост, действително платима от бенефициера на помощта, обхващаща брутните заплати преди данъчно облагане и задължителни отчисления, като например социални осигуровки, разходи за грижи за деца и за родители през определен период от време.

3.   ПОДЛЕЖАЩА НА УВЕДОМЯВАНЕ РЕГИОНАЛНА ПОМОЩ

20.

По принцип държавите членки трябва да представят уведомление за регионална помощ по член 108, параграф 3 от Договора, с изключение на мерките, които отговарят на условията, определени в регламент за групово освобождаване, приет от Комисията съгласно член 1 от Регламент (ЕС) 2015/1588 на Съвета (32).

21.

Комисията ще прилага настоящите насоки за подлежащи на уведомяване схеми за регионална помощ и подлежаща на уведомяване индивидуална регионална помощ.

22.

За индивидуална помощ, отпусната в рамките на схема, за която е изпратено уведомление, се запазва задължението за уведомяване съгласно член 108, параграф 3 от Договора, ако помощта от всички източници превишава индивидуалния праг за уведомяване, определен в Общия регламент за групово освобождаване (33) (ОРГО) за регионална инвестиционна помощ.

23.

Индивидуалната помощ, отпусната по схема, за която е подадено уведомление, също остава предмет на задължението за уведомяване по член 108, параграф 3 от Договора, освен ако бенефициерът: а) е потвърдил, че през двете години, предхождащи заявлението за помощ, не е извършвал преместване в стопанския обект, в което трябва да се осъществи подпомаганата първоначална инвестиция, и б) се е ангажирал да не извършва такова преместване за период от две години след приключване на първоначалната инвестиция.

4.   ДОПУСТИМИ РАЗХОДИ

4.1.   Инвестиционна помощ

24.

Допустими са следните разходи : 1) инвестиционни разходи в материални и нематериални активи; или 2) очакваните разходи за заплати, свързани с разкриването на работни места в резултат на първоначална инвестиция, изчислени за период от две години, или 3) комбинация от част от разходите, посочени в точки 1) и 2), която обаче не превишава сумата на 1) или 2), в зависимост от това коя от двете стойности е по-голяма.

25.

Ако допустимите разходи се определят въз основа на инвестиционните разходи в материални и нематериални активи, допустими са само разходите за активи, които са част от първоначалната инвестиция в стопанския обект на бенефициера на помощта, намиращ се в целевия подпомаган регион.

26.

Чрез дерогация от условието в точка 25 активите, съставляващи оборудване на продавача (34), могат да бъдат включени в допустимите разходи на предприятието, което ги е придобило (или произвело), ако те се използват през целия минимален период на поддръжка от пет години за големи предприятия и три години за МСП за операция по преработка или сглобяване, извършвана от бенефициера на помощта, пряко свързана с производствен процес въз основа на подпомаганата първоначална инвестиция на бенефициера на помощта. Тази дерогация е приложима, при условие че стопанския обект на доставчика се намира в подпомаган регион, самият доставчик не получава регионална инвестиционна помощ или инвестиционна помощ за МСП съгласно член 17 от ОРГО за съответните активи и интензитетът на помощта не надвишава съответния максимален интензитет на помощта, приложим за местоположението на стопанския обект на доставчика. Всяка корекция на интензитета на помощта за големи инвестиционни проекти се прилага и за помощта, изчислена за разходите за активите, съставляващи оборудване на продавача, които се считат за част от общите инвестиционни разходи в първоначалната инвестиция.

4.1.1.   Допустими разходи, изчислени въз основа на инвестиционните разходи

27.

Придобитите активи трябва да са нови освен когато са придобити от МСП или когато става дума за придобиване на предприятие (35).

28.

За МСП, до 50 % от разходите за подготвителни проучвания или консултации, свързани с инвестицията, могат също да се считат за допустими разходи.

29.

За помощи, предоставени на големи предприятия за основна промяна в производствения процес, допустимите разходи трябва да надхвърлят амортизацията на активите, свързани с дейността, която предстои да бъде модернизирана, през предходните три финансови години.

30.

За помощ, предоставена за диверсификацията на съществуващ стопански обект, допустимите разходи трябва да надвишават с поне 200 % счетоводната стойност на повторно използваните активи, както са осчетоводени през финансовата година преди започването на работите.

31.

Разходите, свързани с наемането на материални активи, могат да бъдат взети предвид при следните условия: 1) за земя и сгради продължителността на наемането трябва бъде най-малко пет години след очакваната дата на приключване на инвестицията за големи предприятия, а за МСП — три години; 2) за заводи и машини наемането трябва да е под формата на финансов лизинг, в който да се съдържа задължението бенефициерът на помощта да закупи актива след изтичането на лизинга.

32.

В случай на първоначална инвестиция, както е посочено в точка 19, подточка 13, буква б) или точка 19, подточка 14, буква б), по принцип следва да се вземат предвид само разходите за закупуване на активите от трети страни, които не са свързани с купувача. Ако обаче член на семейството или служител на първоначалния собственик поеме малко предприятие, условието активите да бъдат закупени от трети страни, които не са свързани с купувача, не се прилага. Сделката трябва да бъде извършена при пазарни условия. Ако придобиването на активите на стопански обект е придружено от допълнителна инвестиция, която отговаря на условията за регионална помощ, допустимите разходи за тази допълнителна инвестиция се добавят към разходите за придобиване на активите на стопанския обект.

33.

За големи предприятия разходите за нематериални активи са допустими само до 50 % от общите допустими инвестиционни разходи за първоначалната инвестиция. За МСП са допустими 100 % от разходите за нематериални активи.

34.

Нематериалните активи, които могат да бъдат взети предвид за изчисляването на инвестиционните разходи, трябва да останат свързани със съответния регион и не трябва да бъдат прехвърляни в други региони. За тази цел нематериалните активи трябва да отговарят на следните условия: 1) да се използват единствено в стопанския обект, който получава помощта; 2) да бъдат амортизируеми; 3) да бъдат закупени при пазарни условия от трети страни, които не са свързани с купувача; 4) да бъдат включени в активите на предприятието, получаващо помощта, и да останат свързани с проекта, за който е отпусната помощта, за срок от минимум пет години (три години за МСП).

4.1.2.   Допустими разходи, изчислени въз основа на разходите за заплати

35.

Регионалната помощ може да бъде изчислена и въз основа на прогнозните разходи за заплати, свързани с разкриването на работни места в резултат на първоначална инвестиция. Помощта може да компенсира само разходите за заплати, свързани със разкриването на работни места, изчислени за период от две години, и произтичащият от тях интензитет на помощта не трябва да надвишава максималния приложим интензитет на помощта в засегнатия регион.

36.

Когато допустимите разходи се изчисляват въз основа на прогнозните разходи за заплати, както е посочено в точка 35, трябва да са изпълнени следните условия: 1) инвестиционният проект трябва да доведе до разкриването на работни места; 2) всяко работно място трябва да е заето в срок до три години от приключването на инвестицията; 3) всяко работно място, създадено благодарение на инвестицията, трябва да бъде запазено в съответния регион за период от най-малко пет години, считано от датата, на която работното място е било заето за пръв път, или три години за МСП.

4.2.   Оперативна помощ

37.

Допустимите разходи при схеми за оперативна помощ трябва да бъдат предварително определени и изцяло свързани с проблемите, за чието решаване е предназначена помощта, което се доказва от държавата членка.

38.

В най-отдалечените региони схемите за оперативна помощ могат да компенсират допълнителните оперативни разходи, извършени в тези региони, като пряк резултат от едно или няколко от постоянни неблагоприятни условия, посочени в член 349 от Договора. Тези допълнителни разходи трябва да бъдат измерени количествено и сравнени с разходите, извършени от подобни предприятия, установени в други региони на съответната държава членка.

5.   ОЦЕНКА НА СЪВМЕСТИМОСТТА НА РЕГИОНАЛНАТА ПОМОЩ

39.

Комисията ще счита мярка за регионална помощ за съвместима с член 107, параграф 3 от Договора само ако помощта допринася за регионалното развитие и сближаване. Целта трябва да бъде или да се насърчи икономическото развитие на региони от тип „а“, или да се улесни развитието на региони от тип „в“ (раздел 5.1) и освен това мярката трябва да отговаря на всеки от следните критерии: 1) стимулиращ ефект: помощта трябва да промени поведението на съответните предприятия по такъв начин, че те да извършват допълнителна дейност, която не биха предприели без помощта или биха я предприели, но по ограничен или различен начин и на различно място; (раздел 5.2) 2) необходимост от държавна намеса: мярката за държавна помощ трябва да се предоставя в случаи, в които помощта може да доведе до съществено подобрение, което пазарът не е в състояние да постигне сам по себе си, например чрез отстраняването на пазарна неефективност или разрешаването на проблем, свързан със справедливостта или сближаването; (раздел 5.3) 3) целесъобразност на мярката за помощ: предлаганата мярка за помощ трябва да е адекватен инструмент на политиката за постигането на съответната цел; (раздел 5.4) 4) пропорционалност на помощта (помощта трябва да бъде сведена до минимум): размерът на помощта трябва да бъде ограничен до необходимия минимум, за да стимулира допълнителните инвестиции или дейности в съответния регион; (раздел 5.5) 5) избягване на неоправдани отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията между държавите членки: отрицателните ефекти на помощта върху конкуренцията и търговията трябва да бъдат компенсирани от положителните ефекти; (раздел 5.6) 6) прозрачност на помощта: държавите членки, Комисията, икономическите оператори и обществеността трябва да имат лесен достъп до всички актове и до информацията, имащи отношение към предоставената помощ (раздел 5.7).

40.

Общият баланс на определени категории схеми може също да бъде обвързан с изискването да бъде извършена последваща оценка, както е описано в раздел 6. В такива случаи Комисията може да ограничи продължителността на схемите (обикновено до четири години или по-малко), като се предвиди възможност за тяхното продължаване да може да бъде подадено повторно уведомление след това.

41.

Ако мярка за държавна помощ, свързаните с нея условия (включително методът за нейното финансиране, когато този метод представлява неразделна част от мярката за държавна помощ) или дейността, която финансира, водят до нарушение на съответните разпоредби на правото на ЕС, помощта не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар (36).

5.1.   Принос за регионалното развитие и териториалното сближаване

42.

Основната цел на регионалната помощ е икономическото развитие на региони на ЕС в неравностойно положение. Като насърчава и улеснява устойчивото развитие на подпомаганите региони, помощта допринася за политиката на териториално сближаване на ЕС, която има за цел да подобри икономическото и социалното сближаване чрез намаляване на различията в равнището на развитие между регионите.

5.1.1.   Схеми за инвестиционна помощ

43.

Схемите за регионална помощ следва да бъдат неразделна част от стратегия за регионално развитие с ясно определени цели.

44.

Държавите членки трябва да докажат, че схемата съответства на стратегията за развитие на съответния регион и допринася за нейното осъществяване. За тази цел държавите членки могат да се позоват на оценките на предишни схеми за държавна помощ, оценките на въздействието, изготвени от органите, предоставящи държавна помощ, или експертни становища. За да се гарантира, че схемата за помощ допринася за тази стратегия за развитие, тя трябва да включва метод, който да позволява на органите, предоставящи помощта, да приоритизират и подбират инвестиционните проекти, които отговарят на целите на схемата (например чрез използването на официален точков метод).

45.

Схемите за регионална помощ могат да бъдат въведени в региони от тип „а“ , за да подпомогнат първоначалните инвестиции, направени от МСП или големи предприятия. В региони от тип „в“ схеми могат да бъдат въведени, за да подпомогнат първоначалните инвестиции на МСП и първоначалните инвестиции на големи предприятия за започването на нова стопанска дейност.

46.

Когато отпуска помощ за индивидуални инвестиционни проекти въз основа на схема, предоставящият орган трябва да провери, че подбраният проект ще допринесе за постигане на целта на схемата, а по този начин и за осъществяване на стратегията за развитие в съответния регион. За тази цел държавата членка трябва да се позове на информацията, предоставена от кандидата в заявлението за помощ, описващо положителните ефекти от инвестицията за развитието на съответния регион (37).

47.

За да се гарантира, че инвестицията осигурява истински и устойчив принос за развитието на съответния регион, тя трябва да бъде запазена в съответния регион в продължение на поне пет години след като приключи, или поне три години за МСП (38).

48.

За да бъде гарантирана жизнеспособността на инвестицията, държавата членка трябва да гарантира, че бенефициерът на помощта осигурява финансов принос в размер на поне 25 % (39) от допустимите разходи чрез собствени ресурси или чрез външно финансиране под форма, която не включва публична финансова подкрепа (40).

49.

За да се предотвратят мерки за държавна помощ, които водят до увреждане на околната среда, държавите членки трябва също да гарантират спазването на законодателството на ЕС в областта на околната среда, включително по-специално необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда, когато това се изисква съгласно законодателството, както и да получат всички съответни разрешителни.

5.1.2.   Подлежаща на уведомяване индивидуална инвестиционна помощ

50.

За да докажат приноса на подлежаща на уведомяване индивидуална инвестиционна помощ към регионалното развитие, държавите членки могат да използват редица показатели, като посочените по-долу, които могат да бъдат както преки (например разкритите преки работни места), така и косвени (например местни иновации): 1) Броят на преките работни места, разкрити благодарение на инвестицията, е важен показател за приноса към регионалното развитие и териториалното сближаване. Качеството и трайността на разкритите работни места и необходимите за тях умения също трябва да бъдат взети предвид. 2) Още по-голям брой нови работни места могат да бъдат разкрити в мрежата от местни доставчици и поддоставчици, което ще спомогне за по-добро интегриране на инвестицията в съответния регион и за по-всеобхватни вторични положителни ефекти. Следователно броят на разкритите непреки работни места също е показател, който да бъде взет предвид. 3) Ангажиментът от страна на бенефициера на помощта да реализира широкомащабни дейности за обучение с цел да усъвършенства уменията (общи и специални) на своите служители ще се счита за фактор, който допринася за регионалното развитие и териториалното сближаване. Ще бъде поставен акцент и върху осигуряването на стажове и чиракуване, особено за младите хора, както и върху обученията за подобряване на квалификациите и пригодността за заетост на служителите извън предприятието. 4) Външни икономии от мащаба или други предимства от гледна точка на регионалното развитие могат да възникнат в резултат на географска близост (ефект на групирането). Групирането на предприятия от един отрасъл позволява по-тясна специализация на отделните заводи, което води до повишаване на ефективността. Въпреки това, значението на този показател за определянето на приноса към регионалното развитие и териториалното сближаване зависи от това на какъв етап на развитие е групирането. 5) Инвестициите включват технически знания и могат да бъдат източник на значителен трансфер на технологии (разпространение на знания). При инвестициите в отрасли с интензивно използване на технологиите има по-голяма вероятност за трансфер на технологии в съответния регион. В това отношение от значение са също нивото и особеностите на осъщественото разпространение на знания. 6) Под внимание може да бъде взет също и приносът на проекта за способността на региона да създава нови технологии посредством местни иновации. Сътрудничеството с местни организации за научни изследвания и разпространение на знания, като университети или научноизследователски институти, може да се разглежда положително в това отношение. 7) Продължителността на инвестицията и възможните бъдещи последващи инвестиции са показател за траен ангажимент от страна на дадено предприятие в съответния регион.

51.

Държавите членки могат също да се позоват на бизнес плана на бенефициера на помощта, от който може да се получи информация за броя на работните места, които ще бъдат разкрити, възнагражденията, които ще бъдат плащани (повишаване на благосъстоянието на домакинствата като положителен непряк ефект), обема на покупки от местни производители, оборота, който ще бъде генериран от инвестицията и от който регионът ще се възползва, евентуално под формата на допълнителни данъчни приходи.

52.

За подлежаща на уведомяване индивидуална инвестиционна помощ се прилагат изискванията, определени в точки 47—49.

53.

В допълнение към изискванията, определени в точки 50—52, за ad hoc помощи (41) държавата членка трябва да докаже, че проектът е съобразен със стратегията за развитие на съответния регион и допринася за нейното изпълнение.

5.1.3.   Схеми за оперативна помощ

54.

Схемите за оперативна помощ насърчават развитието на подпомагани региони само ако затрудненията, пред които са изправени тези региони, са предварително и ясно установени. Препятствията пред привличането или задържането на стопанска дейност могат да бъдат толкова сериозни или от толкова постоянно естество, че инвестиционната помощ сама по себе си да не е достатъчна за развитието на тези региони.

55.

Що се отнася до помощта за намаляване на някои конкретни затруднения, пред които са изправени МСП в регионите от тип „а“, държавите членки трябва да докажат наличието и мащаба на тези конкретни затруднения, както и че е необходима схема за оперативна помощ, тъй като тези конкретни затруднения не могат да бъдат преодолени с инвестиционна помощ.

56.

Що се отнася до оперативната помощ за компенсиране на специфични допълнителни разходи в най-отдалечените региони, видовете постоянни неблагоприятни условия, които сериозно ограничават развитието на най-отдалечените региони, са посочени в член 349 от Договора. Сред тях са отдалеченост, изолираност, малка повърхност, неблагоприятни топография и климат и икономическа зависимост от ограничен брой продукти. Държавите членки трябва да набележат конкретните допълнителни разходи, свързани с тези постоянни неблагоприятни условия, които оперативната помощ има за цел да компенсира.

57.

По отношение на оперативната помощ за предотвратяване или намаляване на обезлюдяването в слабо населените и много слабо населените региони държавите членки трябва да докажат риска от обезлюдяване, в случай че оперативната помощ не е отпусната.

5.2.   Стимулиращ ефект

5.2.1.   Инвестиционна помощ

58.

Регионална помощ може да бъде счетена за съвместима с вътрешния пазар само ако има стимулиращ ефект. Счита се, че държавната помощ има стимулиращ ефект, когато тя променя поведението на дадено предприятие така, че то да извършва допълнителна дейност, допринасяща за развитието на даден регион, която предприятието не би извършило без помощта или би извършило по ограничен или различен начин или на различно място. Помощта не трябва да представлява субсидия за разходите за дейност, които едно предприятие при всички положения е щяло да извърши, и не трябва да компенсира обичайния бизнес риск, свързан с извършването на стопанска дейност.

59.

Стимулиращият ефект може да бъде доказан по два начина: 1) помощта осигурява стимул за вземането на положително решение за инвестиране в съответния регион, тъй като в противен случай инвестицията не би била достатъчно рентабилна за бенефициера на помощта навсякъде в ЕИП (42) (сценарий 1, инвестиционно решение), 2) помощта осигурява стимул за разполагането на планирана инвестиция в съответния регион, а не другаде, тъй като тя компенсира нетните недостатъци и разходите за инвестиране в местоположение от съответния регион (сценарий 2, избор на местоположение).

60.

Ако помощта не променя поведението на бенефициера на помощта, като насърчи (допълнителни) първоначални инвестиции в съответния регион, се приема, че същата инвестиция би била направена в региона дори и без помощта. По тази причина помощта няма стимулиращ ефект за постигането на целта за регионално развитие и териториално сближаване и тя не може да бъде одобрена за съвместима с вътрешния пазар съгласно настоящите насоки.

61.

За регионална помощ обаче, която се предоставя от фондовете на политиката на сближаване или от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони в региони от тип „а“ в полза на инвестиции, необходими за постигането на стандартите, определени в законодателството на ЕС, може да се приеме, че помощта има стимулиращ ефект, ако без нея инвестицията в съответния регион не би била достатъчно рентабилна за бенефициера, което би довело до затваряне на съществуващ стопански обект в този регион.

5.2.1.1.   Схеми за инвестиционна помощ

62.

Работите по индивидуална инвестиция могат да започнат само след подаване на заявлението за помощ.

63.

Ако работите започнат преди да е подадено заявлението за помощ, помощта, която е предоставена за тази индивидуална инвестиция, няма да се счита за съвместима с вътрешния пазар.

64.

Държавите членки трябва да представят стандартен формуляр за заявление за помощ, който съдържа като минимум цялата информация, посочена в приложение VII. Във формуляра за кандидатстване МСП или големите предприятия трябва да обяснят съпоставителния сценарий, т.е. какво би се случило, ако не им бъде отпусната помощ, като посочат кой от описаните в точка 59 по-горе сценарии се прилага.

65.

Освен това големите предприятия трябва да представят документи в подкрепа на съпоставителния сценарий, описан в заявлението. МСП не подлежат на такова задължение за неподлежаща на уведомяване помощ, която се предоставя в рамките на схема.

66.

Предоставящият орган трябва да извърши проверка на правдоподобността на предположението (съпоставителен сценарий) за наличие на стимулиращ ефект и да провери, че регионалната помощ има необходимия стимулиращ ефект, отговарящ на един от сценариите, описан в точка 59. Съпоставителният сценарий е правдоподобен, ако е действителен и е свързан с факторите за вземане на решение, които преобладават към момента на вземането на решение от страна на бенефициера на помощта да инвестира.

5.2.1.2.   Подлежаща на уведомяване индивидуална инвестиционна помощ

67.

Освен изискванията в точки 62—66, за подлежаща на уведомяване индивидуална помощ, държавите членки трябва да предоставят недвусмислени доказателства, че помощта оказва въздействие върху решението да се инвестира или върху избора на местоположение (43). Те трябва да посочат кой от описаните в точка 59 сценарии се прилага. За да може да се извърши обстойна оценка, държавите членки трябва да предоставят не само информация относно подпомогнатия проект, но също и подробно описание на съпоставителния сценарий, при който заявителят не получава помощ от никой публичен орган в ЕИП.

68.

При сценарий 1 държавите членки биха могли да докажат, че помощта има стимулиращ ефект, като представят документи от предприятието, от които е видно, че инвестицията не би била достатъчно рентабилна без помощта.

69.

При сценарий 2 държавите членки биха могли да докажат, че помощта има стимулиращ ефект, като представят документи от предприятието, от които е видно, че е направено сравнение между разходите и ползите от разполагането на инвестицията в съответния регион и в друг(и) регион(и). Комисията проверява дали тези сравнения са реалистични.

70.

Държавите членки се приканват да използват автентични и официални документи на управителния съвет, оценки на риска (включително оценка на специфичните за местоположението рискове), финансови доклади, вътрешни бизнес планове, експертни становища и други проучвания, свързани с оценявания инвестиционен проект. Тези документи трябва да датират от процеса на вземане на решения относно инвестицията или нейното местоположение. Документи, съдържащи информация относно прогнози за търсенето, прогнози за разходите, финансови прогнози, документи, представени пред инвестиционен комитет, в които са разработени инвестиционни сценарии, или документи, предоставени на финансовите институции, могат да помогнат на държавите членки да докажат стимулиращия ефект.

71.

В този контекст, и по-специално при сценарий 1, степента на рентабилност може да се оцени чрез използване на методи, които са част от стандартната практика в даден отрасъл и които могат да включват методи за оценка на настоящата нетна стойност на проекта (ННС) (44), вътрешната норма на възвръщаемост (45) или средната възвръщаемост на вложения капитал. Рентабилността на проекта трябва да се сравни с нормалните норми на възвръщаемост, които бенефициерът изисква при други инвестиционни проекти със сходно естество. Когато тези норми не са известни, рентабилността на проекта трябва да бъде сравнена с разходите за капитал на бенефициера като цяло или с обичайно наблюдаваните норми на възвръщаемостта в съответния отрасъл.

72.

Ако помощта не променя поведението на бенефициера на помощта, като насърчава (допълнителни) инвестиции в региона, тя няма стимулиращ ефект за региона. Следователно помощта не се счита за съвместима с вътрешния пазар, ако същата инвестиция явно би била реализирана в региона, дори без да е предоставена помощ.

5.2.2.   Схеми за оперативна помощ

73.

При схеми за оперативна помощ се счита, че помощта има стимулиращ ефект, ако при липсата на помощ има вероятност равнището на стопанска дейност в съответния регион да бъде значително по-ниско поради проблеми, чието разрешаване е целта на помощта.

74.

Следователно Комисията счита, че оперативната помощ осигурява стимул за допълнителна стопанска дейност в региона, ако държавата членка е доказала наличието и значимостта на тези проблеми в този регион (вж. точки 54 —57).

5.3.   Необходимост от държавна намеса

75.

За да се преоцени дали държавната помощ е необходима за постигането на целта за регионално развитие и териториално сближаване, първо трябва да се диагностицира проблемът. Държавната помощ трябва да бъде насочена към ситуации, в които помощта може да доведе до съществено подобрение, което пазарът не е в състояние да постигне. Това е особено важно в контекста на оскъдни публични ресурси.

76.

При определени условия мерките за държавна помощ могат да коригират пазарна неефективност, като по този начин допринесат за ефективното функциониране на пазарите и за повишаването на конкурентоспособността. Когато пазарите наистина дават ефективни резултати, но тези резултати се считат за незадоволителни по отношение на справедливостта или сближаването, държавната помощ може да се използва за постигане на по-желан и справедлив пазарен резултат.

77.

Що се отнася до помощта за развитието на региони, включени в картата на регионалните помощи съгласно правилата в раздел 7 от настоящите насоки, Комисията счита, че в тези региони пазарът не постига резултати, които да доведат до достатъчно равнище на икономическо развитие на региона и териториално сближаване без държавна намеса. Следователно помощта, предоставена в тези региони, се счита за необходима.

5.4.   Целесъобразност на регионалната помощ

78.

Мярката за помощ трябва да бъде подходящ инструмент на политиката за постигането на съответната цел на политиката. Мярката за помощ няма да се счита за съвместима, ако с други инструменти на политиката или с други видове инструменти за помощ, нарушаващи конкуренцията в по-малка степен, е възможно да бъде постигнат същият положителен принос за регионалното развитие и териториалното сближаване.

5.4.1.   Целесъобразност в сравнение с алтернативни инструменти на политиката

5.4.1.1.   Инвестиционна помощ

79.

Регионалната инвестиционна помощ не е единственият инструмент на политиката, с който разполагат държавите членки за стимулиране на инвестициите и за разкриване на работни места в подпомагани региони. Държавите членки могат да използват други мерки, като развитието на инфраструктурата, повишаването на качеството на образованието и обучението или подобренията в бизнес средата.

80.

Когато уведомяват за схема за инвестиционна помощ, държавите членки трябва да посочат защо регионалната помощ е подходящ инструмент за подпомагане на развитието на региона.

81.

Ако държава членка реши да въведе секторна схема за помощ, тя трябва да докаже предимствата на това действие вместо да използва многосекторна схема или други варианти на политиката.

82.

По-конкретно Комисията ще вземе предвид оценките на въздействието от предложената схема за помощ, която държавите членки предоставят. По същия начин тя може да вземе предвид резултатите от последващите оценки, описани в раздел 6, за да оцени целесъобразността на предложената схема.

83.

В случай на инвестиционна помощ ad hoc държавите членки трябва да докажат по какъв начин помощта може да допринесе по-добре за развитието на региона, отколкото помощта по схема или други видове мерки.

5.4.1.2.   Схеми за оперативна помощ

84.

Държавата членка трябва да докаже, че помощта е подходяща за постигането на целта на схемата във връзка с проблемите, за чието решаване е предназначена помощта. За да докаже, че помощта е подходяща, държавата членка може да изчисли размера на помощта ex ante като фиксирана сума, покриваща очакваните допълнителни разходи за определен период от време, за да насърчи предприятията да ограничат разходите и с времето да развиват своята дейност по по-ефективен начин (46).

5.4.2.   Целесъобразност на различните инструменти за помощ

85.

Регионална помощ може да бъде предоставена под няколко форми. Държавите членки трябва обаче да гарантират, че помощта се предоставя под форма, чието въздействие върху нарушаването на търговията и конкуренцията вероятно ще е най-слабо. Ако помощта е отпусната под форми, които осигуряват пряко финансово предимство (например преки безвъзмездни средства, освобождаване от данъци или намаляване на данъци, социални осигуровки или други задължителни отчисления или предоставяне на земи, стоки или услуги на преференциални цени), държавите членки трябва да докажат защо други форми на помощ с потенциално по-слаб ефект на нарушаване на конкуренцията, като например подлежащи на възстановяване аванси или помощи, основавани на дългови или капиталови инструменти (например нисколихвени заеми или лихвени субсидии, държавни гаранции, придобиване на капиталово участие или друг вид вливане на капитал при преференциални условия), не са целесъобразни.

86.

Резултатите от ex post оценките, описани в раздел 6, могат да бъдат взети предвид, за да бъде оценена целесъобразността на предложения инструмент за помощ.

5.5.   Пропорционалност на размера на помощта (ограничаване на помощта до необходимия минимум)

5.5.1.   Инвестиционна помощ

87.

Размерът на регионалната помощ трябва да бъде ограничен до необходимия минимум, за да стимулира допълнителни инвестиции или дейности във въпросния регион.

88.

С цел да осигурят предсказуемост и еднакви условия на конкуренция Комисията прилага максимални интензитети на помощта (47) за инвестиционна помощ.

89.

За първоначален инвестиционен проект максималният интензитет на помощта и максималният размер на помощта (48) (коригиран размер на помощта (49) и свързаният с него намален интензитет на помощта за голям инвестиционен проект) трябва да бъде изчислен от предоставящия орган при отпускането на помощта или при уведомяването на Комисията за помощта, в зависимост от това коя от двете дати е по-ранна.

90.

Тъй като е вероятно големите инвестиционни проекти да доведат до по-големи нарушения на конкуренцията и търговията, размерът на помощта за тези проекти не трябва да надвишава коригирания размер на помощта.

91.

Когато първоначалната инвестиция е част от единен инвестиционен проект, който е голям инвестиционен проект, размерът на помощта за единния инвестиционен проект не трябва да надхвърля коригирания размер на помощта. За целите на това правило се прилагат обменният и сконтовият процент, които са валидни към датата на предоставяне на помощта за първия проект в рамките на единния инвестиционен проект.

92.

Максималните интензитети на помощта имат двойно предназначение.

93.

Първо, за подлежащи на уведомяване схеми тези максимални интензитети на помощта имат защитна функция за МСП: при условие, че интензитетът на помощта остане под максималното допустимо ниво, помощта се счита за пропорционална.

94.

Второ, за всички останали случаи максималните интензитети на помощ се използват като ограничител, основаващ се на нетните допълнителни разходи, описан в раздел 95—97.

95.

Като общо правило Комисията ще счита подлежащата на уведомяване индивидуална помощ за ограничена до минимум, ако размерът на помощта съответства на нетните допълнителни разходи за инвестицията в съответния регион в сравнение със съпоставителния сценарий при липса на помощ (50), като за таван служат максималните интензитети на помощта. По същия начин за инвестиционна помощ, отпусната на големи предприятия в рамките на подлежащи на уведомяване схеми, държавите членки трябва да гарантират, че размерът на помощта е ограничен до минимума въз основа на подхода на нетните допълнителни разходи, като за таван служат максималните интензитети на помощта.

96.

За ситуации по сценарий 1 (инвестиционни решения) следователно размерът на помощта следва да не надхвърля необходимия минимум, за да бъде проектът достатъчно рентабилен, например неговата вътрешна норма на възвръщаемост да се повиши над нормалната норма на възвръщаемост, прилагана от предприятието за други инвестиционни проекти от сходно естество, или, ако е възможно, неговата вътрешна норма на възвръщаемост да се повиши над разходите за капитал на бенефициера като цяло или над обичайните норми на възвръщаемост, постигани в съответния отрасъл.

97.

При ситуации по сценарий 2 (стимули за избор на местоположение) размерът на помощта не трябва да надвишава разликата между нетната настояща стойност на инвестицията за целевия регион и нетната настояща стойност на инвестицията в алтернативното местоположение. Трябва да бъдат взети предвид всички разходи и предимства от значение, включително например административните и транспортните разходи, разходите за обучение, за които не е получена помощ за обучение и за разликите в заплатите. Ако обаче алтернативното местоположение е в ЕИП, субсидиите, отпуснати в това местоположение, не могат да се вземат предвид.

98.

Изчисленията, използвани при анализа на стимулиращия ефект, могат също да се използват, за да се оцени дали помощта е пропорционална. Държавите членки трябва да докажат пропорционалността чрез документацията, посочена в точка 70.

99.

Инвестиционна помощ може да се предоставя едновременно по няколко схеми за регионална помощ или да се натрупва с регионална помощ ad hoc, при условие че помощта от всички източници общо не превишава максималния интензитет на помощта за всеки проект, като този интензитет трябва да се изчислява предварително от първия предоставящ орган. Всяка друга държавна помощ във връзка със същите допустими разходи, които се припокриват частично или напълно, може да се натрупва само ако не води до надвишаване на най-високия интензитет или размер на помощта, приложими за тази помощ съгласно приложимите тематични правила. Проверки за натрупване трябва да се извършват както при предоставянето, така и при изплащането на помощта (51). Ако държавата членка позволи държавна помощ по една схема да бъде натрупвана с държавна помощ по други схеми, за всяка схема тя трябва да посочи метода за спазване на условията от настоящата точка.

100.

За първоначална инвестиция, свързана с Европейското териториално сътрудничество, проектите, които отговарят на критериите на Регламента относно специалните разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (52), интензитетът на помощта, приложим към региона, в който се намира първоначалната инвестиция, се прилага за всички бенефициери, участващи в проекта. Ако първоначалната инвестиция се намира в два или повече подпомагани региона, максималният интензитет на помощта за първоначалната инвестиция е интензитетът, приложим в подпомагания регион, където са извършени допустими разходи в най-голям размер. Първоначални инвестиции, извършени от големи предприятия в региони от тип „в“, могат да получават регионална помощ само в контекста на проекти по цел „Европейско териториално сътрудничество“, ако са първоначални инвестиции, които създават нова стопанска дейност.

5.5.2.   Схеми за оперативна помощ

101.

Държавите членки трябва да докажат, че размерът на помощта е пропорционален на проблемите, чието разрешаване са нейна цел.

102.

По-специално държавите членки трябва да отговарят на следните условия: 1) помощта трябва да се изчисли във връзка с предварително определен набор от допустими разходи, които са изцяло свързани с проблемите, чието разрешаване е нейна цел, като това се доказва от държавата членка; 2) помощта трябва да бъде ограничена до определена част от този предварително определен набор от допустими разходи и не трябва да надвишава тези разходи; 3) размерът на помощта за всеки бенефициер на помощ трябва да бъде пропорционален на сериозността на проблемите, пред които в действителност е изправен всеки бенефициер на помощ.

103.

Що се отнася до помощта за намаляването на определени конкретни трудности, пред които се изправят МСП в региони от тип „а“, равнището на помощта трябва постепенно да бъде намалено през продължителността на схемата (53). Това не се прилага за схеми за предотвратяване на обезлюдяването в слабо населени и много слабо населени региони и за схеми за компенсиране на допълнителните оперативни разходи, направени в най-отдалечените региони като пряк резултат от едно или няколко постоянни неблагоприятни условия, посочени в член 349 от Договора.

5.6.   Избягване на неоправдани отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията

104.

За да бъде помощта съвместима, нейните отрицателни ефекти, изразяващи се в нарушаване на конкуренцията и въздействие върху търговията между държавите членки, трябва да бъдат ограничени и не трябва да надвишават положителните ефекти от помощта до степен, която би била в противоречие с общия интерес.

5.6.1.   Общи съображения

105.

При цялостното балансиране на положителните ефекти от помощта (раздел 5.1) спрямо нейните отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията Комисията може да вземе предвид, когато е уместно, обстоятелството, че освен приноса си за регионалното развитие и сближаване, помощта произвежда и други положителни ефекти. Такъв може да бъде случаят например, когато се установи, че първоначалната инвестиция освен създаването на работни места на местно равнище, въвеждането на нови дейности и/или генерирането на местни приходи, допринася значително по-специално за цифровия преход или прехода към екологично устойчиви дейности, включително нисковъглеродни, неутрални по отношение на климата или устойчиви на изменението на климата дейности. Комисията ще обърне специално внимание на член 3 от Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета относно таксономията на ЕС (54), включително на принципа за „ненанасяне на значителни вреди“ или на други сравними методики. Освен това, като част от оценката на отрицателните ефекти върху конкуренцията и търговията, Комисията може да вземе предвид, когато е целесъобразно, отрицателните външни ефекти от подпомаганата дейност, когато тези външни фактори оказват неблагоприятно въздействие върху конкуренцията и търговията между държавите членки до степен, която противоречи на общия интерес, като създават или задълбочават пазарна неефективност (55).

106.

Що се отнася до отрицателните ефекти, регионалната помощ може да доведе до два основни вида потенциално нарушаване на конкуренцията и търговията. Това са нарушенията на продуктовите пазари и ефектите, свързани с местоположението. И двата вида нарушения могат да доведат до неефективно разпределение на помощи (което влошава икономическите резултати на вътрешния пазар) и до проблеми с разпределението (разпределение на икономическата дейност между различните региони).

107.

Един евентуален отрицателен ефект от държавната помощ се изразява в това, че тя пречи на пазара да постигне ефективни резултати, като възнаграждава най-ефективните производители и като оказва натиск върху най-малко ефективните да се подобрят, да преструктурират дейността си или да напуснат пазара. Държавната помощ, която води до значително увеличаване на капацитета на неефективен пазар, може неоправдано да наруши конкуренцията, тъй като създаването или поддържането на свръхкапацитет може да доведе до свиване на маржовете на печалба, намаляване на инвестициите на конкурентите или дори да накара конкурентите да напуснат пазара. Така може да се стигне до ситуация, в която конкуренти, които при други условия биха били в състояние да се конкурират на пазара, ще бъдат принудени да го напуснат. Възможно е също това да попречи на предприятия да навлязат или да разширят своята дейност на пазара и да намали мотивацията на конкурентите за иновации. Това може да доведе до неефективни пазарни структури, които в дългосрочен план са вредни и за потребителите. Отпускането на помощ може да окуражи самодоволно или ненужно рисково поведение от страна на част от потенциалните бенефициери. Вероятно е то да окаже отрицателно дългосрочно въздействие върху цялостното функциониране на сектора.

108.

Помощта може също да повлияе отрицателно, като спомогне за увеличаването или запазването на значителна пазарна мощ в полза на бенефициера на помощта. Дори когато помощта не води пряко до значително увеличаване на пазарната мощ, тя може да прави това непряко, като възпира разширяването на съществуващите конкуренти, в резултат на което те напуснат пазара или възпира навлизането на нови конкуренти.

109.

Освен нарушенията на продуктовите пазари по самата си същност регионалната помощ засяга и избора на местоположение за стопанска дейност. Ако даден регион привлича инвестиции благодарение на помощта, друг регион губи тази възможност. Тези отрицателни ефекти в регионите с неблагоприятни последици от помощта, могат да се изразят в загубата на стопанска дейност и на работни места, включително работни места сред подизпълнителите. Отрицателните ефекти могат да се почувстват и чрез загубата на положителни външни ефекти (например ефект на групиране на предприятия, разпространение на знания, образование и обучение).

110.

Географската специфика на регионалната помощ я отличава от другите форми на хоризонтална помощ. Особено характерно за регионалната помощ е, че тя има за цел да въздейства върху избора на инвеститорите относно местоположението на инвестиционните проекти. Когато регионалната помощ компенсира допълнителните разходи, предизвикани от регионални ограничения, и подкрепя допълнителните инвестиции в подпомагани региони, без да ги отклонява от други подпомагани региони, които са еднакво или по-слабо развити, тя допринася не само за развитието на региона, но и за сближаването, и в крайна сметка се облагодетелства целият ЕС. Потенциалните отрицателни ефекти на регионалната помощ, свързани с избора на местоположение на дейността вече са ограничени до известна степен от картите на регионалната помощ, в които се посочват регионите, в които може да бъде отпусната регионална помощ, в съответствие с целите на политиката за регионално икономическо развитие и сближаване, както и позволените максимални интензитети на помощта. Въпреки това остава важно да се разбере какво би се случило при липсата на помощ, за да се оцени въздействието на помощта върху развитието на региона и върху териториалното сближаване.

5.6.2.   Явни отрицателни ефекти върху конкуренцията и търговията

111.

Комисията откроява редица ситуации, в които отрицателните ефекти на регионалната инвестиционна помощ върху конкуренцията и търговията между държавите членки очевидно са по-големи от положителните, което означава, че помощта вероятно не може да бъде обявена за съвместима с вътрешния пазар.

5.6.2.1.   Създаване на свръхкапацитет на пазар, който е в абсолютен спад

112.

Както е посочено в точка 107, за да оцени отрицателните ефекти на мярката за помощ Комисията взема предвид допълнителния производствен капацитет, създаден в рамките на проекта, когато пазарът функционира непълноценно.

113.

Когато инвестиции, които водят до увеличаване на производствения капацитет на даден пазар, са възможни благодарение на държавна помощ, съществува риск производството или инвестициите в други региони на ЕИП да бъдат повлияни отрицателно. Вероятността за това е особено голяма в случаите, когато увеличението на капацитета надвишава растежа на пазара или се осъществява на пазар със свръхкапацитет.

114.

Поради това, когато инвестицията води до създаването или увеличаването на свръхкапацитет на пазар, който се намира в абсолютен спад в структурно отношение (т.е. пазарът се свива) (56), Комисията счита, че помощта има отрицателен ефект, който вероятно няма да бъде компенсиран от положителни ефекти. Това се отнася по-специално за ситуациите по сценарий 1 (инвестиционни решения).

115.

При сценарий 2 (избор на местоположение), когато инвестицията би била направена при всички положения на същия географски пазар или, по изключение, на различен географски пазар, но когато продажбите са предназначени за един и същ географски пазар, помощта оказва влияние единствено върху решението за местоположението, при условие че е ограничена до необходимия минимум за компенсиране на неблагоприятното местоположение и не осигурява допълнителна ликвидност на получателя на помощта. В тази ситуация инвестицията би довела до допълнителен капацитет на дадения географски пазар, независимо от помощта. Следователно възможните резултати по отношение на свръхкапацитета по принцип биха били едни и същи, независимо от помощта. Въпреки това, ако алтернативното местоположение на инвестициите е на различен географски пазар и помощта води до създаването на свръхкапацитет на даден пазар, който е в абсолютен спад в структурно отношение, заключенията от точка 114 се прилагат по същия начин.

5.6.2.2.   Нарушаващи сближаването ефекти

116.

Както е посочено в точки 109 и 110 , за да оцени отрицателните ефекти на помощта, Комисията трябва да отчита нейното влияние върху избора на местоположение на стопанската дейност.

117.

При ситуации по сценарий 2 (избор на местоположение), когато при липса на помощ инвестицията е щяла да бъде реализирана в регион с по-висок или същия интензитет на регионалната помощ (57), както целевия регион, това представлява отрицателен ефект, който вероятно няма да може да бъде компенсиран от положителни ефекти, тъй като противоречи на самия замисъл за предоставяне на регионална помощ.

5.6.2.3.   Преместване

118.

Когато оценява подлежащи на уведомяване мерки, Комисията ще поиска цялата необходима информация, за да прецени дали държавната помощ вероятно ще доведе до значителна загуба на работни места в съществуващите местоположения в ЕИП. В такъв случай и ако инвестицията позволява на бенефициера на помощта да премести дадена дейност в целевия регион, при наличие на причинно-следствена връзка между помощта и това преместване на дейността, това представлява отрицателен ефект, който вероятно няма да може да бъде компенсиран от положителни ефекти.

5.6.3.   Схеми за инвестиционна помощ

119.

Схемите за инвестиционна помощ не трябва да водят до значително нарушаване на конкуренцията и търговията. По-специално, дори когато нарушенията могат да се считат за ограничени на индивидуално равнище (при условие че са спазени всички условия за инвестиционната помощ), на кумулативна основа схемите все пак могат да водят до сериозни нарушения. Тези нарушения биха могли да засегнат продуктовите пазари, като създават или задълбочават ситуация на свръхкапацитет или създават, увеличават или поддържат значителната пазарната мощ на някои бенефициери, така че това да се отрази отрицателно на динамичните стимули. Помощ, отпусната по схеми, също би могла да доведе до значителна загуба на икономическа дейност в други региони на ЕИП. Ако схема е предназначена изключително за определени отрасли, рискът от такова нарушение е дори по-голям.

120.

Следователно държавите членки трябва да докажат, че тези отрицателни ефекти ще бъдат ограничени до минимум, като се вземат предвид например големината на проектите, индивидуалните и кумулативните размери на помощта, очакваните бенефициери и характеристиките на целевите отрасли. За да може Комисията да оцени вероятните отрицателни ефекти, държавите членки могат да представят всички налични оценки на въздействието и последващи оценки, извършени за подобни предходни схеми.

121.

Когато отпуска помощ по схема за индивидуални проекти, предоставящият орган трябва да провери и потвърди, че помощта не поражда явните отрицателни ефекти, описани в точки 111—118. Тази проверка може да се основава на информацията, получена от бенефициера при подаването на заявление за помощ, и на декларацията, направена в стандартния формуляр за кандидатстване за помощ, в който следва да бъде посочено алтернативното местоположение при сценарий без отпусната помощ.

5.6.4.   Подлежаща на уведомяване индивидуална инвестиционна помощ

122.

Когато оценява отрицателните ефекти от индивидуалната помощ Комисията прави разлика между двата съпоставителни сценария, описани в точки 96 и 97.

5.6.4.1.   Ситуации по сценарий 1 (инвестиционни решения)

123.

В ситуациите по сценарий 1 Комисията набляга особено на отрицателните ефекти, свързани със създаването на свръхкапацитет на свиващи се пазари, предотвратяването на напускането на пазара и понятието за значителна пазарна мощ. Тези отрицателни ефекти са описани в точки 124—133 и трябва да бъдат балансирани с положителните ефекти от помощта. Ако обаче се установи, че помощта би довела до явните отрицателни ефекти, описани в точка 114, помощта вероятно няма да бъде компенсирана от никакъв положителен ефект и следователно няма да бъде счетена за съвместима с вътрешния пазар.

124.

За да бъдат установено и оценено потенциалното нарушение на конкуренцията и търговията, държавата членка следва да представи доказателства, които да позволят на Комисията да установи засегнатите продуктови пазари (продукти, засегнати от промените в поведението на бенефициера на помощта) и да идентифицира засегнатите конкуренти и клиенти/ потребители. Съответният продукт типично е продуктът, предмет на инвестиционния проект (58). Ако съответният проект засяга междинен продукт или ако значителна част от производството не се реализира на пазара, съответен продукт може да бъде продуктът надолу по веригата. Съответният продуктов пазар включва съответния продукт и неговите заместители, разглеждани като такива от потребителя (поради характеристиките, цената или предназначението на продукта) или от производителя (поради гъвкавостта на производствените съоръжения).

125.

Комисията ще прилага множество критерии за оценка на тези потенциални нарушения, като структурата на пазара на засегнатия продукт, състоянието на пазара (свиващ се или разрастващ се пазар), процеса на подбор на бенефициера на помощта, бариерите за навлизане на пазара и излизане от него и продуктовата диференциация.

126.

Когато едно предприятие ползва системно държавна помощ, това може да означава, че то е неспособно да устои на конкуренцията самостоятелно или че извлича неправомерни предимства в сравнение с конкурентите си.

127.

Комисията разграничава два основни източника на потенциални отрицателни ефекти върху продуктовите пазари: 1) случаи на увеличаване на капацитета, което води до или влошава съществуващо положение на свръхкапацитет, особено на свиващ се пазар; 2) случаи, в които бенефициерът на помощта разполага със значителна пазарна мощ.

128.

За да оцени дали помощта е причина за създаване или поддържане на неефективни пазарни структури, Комисията ще вземе предвид допълнителния производствен капацитет, създаден с проекта, както и това дали пазарът функционира непълноценно.

129.

Ако въпросният пазар расте, обикновено има по-малко причини за опасения, че помощта ще се отрази отрицателно на динамичните стимули или че неправомерно ще възпрепятства напускането или навлизането на пазара.

130.

Опасенията са по-сериозни при свиващи се пазари. Комисията прави разграничение между случаите, за които в дългосрочна перспектива пазарът се намира в спад в структурно отношение (т.е. се свива), и случаите, в които пазарът е в относителен спад (т.е. все още расте, но не надвишава референтния растеж).

131.

Неефективността на пазара обикновено се измерва спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) на ЕИП през трите години преди началото на проекта (референтен лихвен процент). то може да бъде измерено въз основа на прогнозния растеж през следващите три до пет години. Като показатели могат да се използват очакваният бъдещ растеж на съответния пазар, свързаните с него очаквани равнища на оползотворяване на капацитета и възможното въздействие на увеличаването на капацитета върху конкурентите, изразяващо се чрез цените и маржовете на печалбата.

132.

В някои случаи оценяването на растеж на продуктовия пазар в ЕИП може да не е подходящ показател за оценката на всички ефекти от помощта, особено ако географският пазар е световен. В такива случаи Комисията ще разгледа ефекта от помощта върху съответните пазарни структури, като вземе предвид по-специално нейния потенциал да изтласка производителите вън от пазара в ЕИП.

133.

За да оцени наличието на значителна пазарна мощ, Комисията ще вземе предвид позицията на бенефициера на помощта за определен период от време преди получаването на помощта и очакваната пазарна позиция след осъществяването на инвестицията. Комисията ще вземе предвид пазарните дялове на бенефициера на помощта, както и пазарните дялове на неговите конкуренти и други фактори от значение. Например тя ще оцени структурата на пазара, като разгледа неговата концентрация, потенциалните пречки пред навлизането на пазара (59), покупателната мощ (60) и бариерите пред разрастването или излизането от пазара.

5.6.4.2.   Ситуации по сценарий 2 (избор на местоположение)

134.

Ако съпоставителният анализ сочи, че без помощта инвестицията би била реализирана на друго местоположение (сценарий 2) в същия географски пазар на съответния продукт, и ако помощта е пропорционална, резултатът по отношение на свърхкапацитета или на значителната пазарна мощ по принцип вероятно ще е същият, със или без помощ. В такива случаи е вероятно положителните ефекти от помощта да са по-големи от ограничените отрицателни ефекти върху конкуренцията. Ако обаче алтернативното местоположение е в ЕИП, Комисията е особено загрижена за отрицателните ефекти, свързани с алтернативното местоположение. Следователно, ако помощта води до явен отрицателен ефект, както е описано в точки 117 и 118, малко вероятно е тя да бъде компенсирана от положителни ефекти и поради това е малко вероятно да бъде счетена за съвместима с вътрешния пазар.

5.6.5.   Схеми за оперативна помощ

135.

Ако помощта е необходима и пропорционална за постигането на приноса за регионално развитие и териториално сближаване, описан в подраздел 5.1.3, отрицателните ефекти на помощта върху конкуренцията и търговията между държавите членки вероятно ще бъдат компенсирани от положителни ефекти. В някои случаи обаче помощта може да предизвика промени в структурата на пазара или в характеристиките на сектора или индустрията, което би могло значително да наруши конкуренцията чрез бариери за навлизане на пазара или излизане от него, ефект на заместване или изместване на търговските потоци. В тези случаи отрицателните ефекти вероятно няма да бъдат компенсирани от положителни ефекти.

5.7.   Прозрачност

136.

Държавите членки трябва да публикуват следната информация в базата данни за прозрачност на държавните помощи на Европейската комисия (transparency award module) (61) или на подробен уебсайт за държавна помощ на национално и регионално равнище: 1) пълния текст на одобрената схема за помощ или на решението за предоставяне на индивидуалната помощ и разпоредбите за неговото прилагане или връзка към него; 2) информация за всяка предоставена индивидуална помощ, надхвърляща 100 000 EUR, като се използва структурата в приложение VIII.

137.

Що се отнася до помощта, предоставена за проекти по цел „Европейско териториално сътрудничество“, информацията, посочена в точка , трябва да бъде поместена на уебсайта на държавата членка, в която се намира съответният управляващ орган (62). Като алтернативен вариант участващите държави членки могат да решат, че всяка от тях трябва да предоставя информацията относно мерките за помощ на тяхната територия на съответните уебстраници.

138.

Държавите членки трябва да организират своите подробни уебсайтове за държавна помощ, както е посочено в точка 136, така че достъпът до тази информация да е лесен. Информацията се публикува в непроприетарен формат във вид на електронна таблица, който позволява данните да бъдат ефективно търсени, извличани, сваляни и лесно публикувани в интернет, например във формат CSV или XML. Широката общественост трябва да има достъп до уебсайта без никакви ограничения, включително без предварителна регистрация на потребител.

139.

За схеми под формата на данъчни предимства условията, посочени в точка 136.2 от настоящия регламент, ще се считат за изпълнени, ако държавите членки публикуват необходимата информация за индивидуалните помощи в следните граници (в милиони евро):   0,1—0,5;   0,5—1;   1—2;   2—5;   5—10;   10—30;   30—60;   60—100;   100—250 и   250 и повече

140.

Информацията в точка 136.2 трябва да бъде публикувана в срок от шест месеца от датата на отпускане на помощта или, за помощ под формата на данъчни предимства — в срок от една година от датата, на която се изисква данъчната декларация (63). За помощ, която е неправомерна, но впоследствие е счетена за съвместима, държавите членки трябва да публикуват тази информация в срок от шест месеца от датата на решението на Комисията, с което помощта се обявява за съвместима. За да е възможно прилагането на правилата за държавна помощ съгласно Договора, информацията трябва да бъде налична в продължение на най-малко 10 години от датата, на която е предоставена помощта.

141.

Комисията публикува на своя уебсайт връзката към уебсайта за държавна помощ, посочен в точка 136.

6.   ОЦЕНКА

142.

За да гарантира допълнително, че нарушаването на конкуренцията и търговията е ограничено, Комисията може да изиска схемите за помощ, посочени в точка 143 да бъдат подложени на последваща оценка. Ще се извършват оценки на схеми, при които потенциалът за нарушаване на конкуренцията и търговията е особено голям, т.е. когато съществува риск от значително ограничаване или нарушаване на конкуренцията, ако прилагането не бъде своевременно подложено на преглед.

143.

Последваща оценка може да се изисква за схеми с големи бюджети за помощ или съдържащи нови характеристики, или когато са предвидени значителни пазарни, технологични или регулаторни промени. При всички положения оценка ще се изисква за схеми с бюджет за държавна помощ или за които са били отчетени разходи над 150 милиона евро за дадена година или 750 милиона евро за цялата им продължителност, т.е. общата продължителност на схемата и всяка предходна схема, обхващаща подобна цел и географски регион, считано от 1 януари 2022 г. Предвид целите на оценката и за да се избегне непропорционална тежест за държавите членки, последващи оценки се изискват само за схеми за помощ, чиято пълна продължителност надвишава три години, считано от 1 януари 2022 г.

144.

Изискването за последваща оценка може да бъде отменено за схеми за помощ, които са пряк приемник на схема, която обхваща сходна цел и сходна географска област, която е била предмет на оценка, за която е представен окончателен доклад за оценка в съответствие с плана за оценка, одобрен от Комисията, и не е предизвикала отрицателни заключения. Когато окончателният доклад за оценка на схема не е в съответствие с одобрения план за оценка, тази схема трябва незабавно да бъде прекратена.

145.

Оценката следва да цели да провери дали са се осъществили хипотезите и условията, върху които се основава съвместимостта на схемата, по-специално каква е необходимостта от мярката за помощ и ефективността ѝ с оглед на нейните общи и конкретни цели. Следва също така да се оцени въздействието на схемата върху конкуренцията и търговията.

146.

За схеми за помощ, които подлежат на изискването за оценка съгласно точка 143, държавите членки трябва да уведомят за проектоплан за оценка, който ще представлява неразделна част от оценката на Комисията на схемата, както следва: 1) заедно със схемата за помощ, ако бюджетът за държавна помощ на схемата надхвърля 150 милиона евро за съответната година, или 750 милиона евро за общата продължителност на схемата; 2) в рамките на 30 работни дни след всяка значителна промяна, с която бюджетът на схемата се увеличава до стойност над 150 милиона евро за всяка година, или 750 милиона евро за цялата продължителност на схемата; 3) в рамките на 30 работни дни след отчитане в официалните сметки на разходи по схемата, които надвишават 150 милиона евро за всяка година.

147.

Проектът на плана за оценка трябва да съответства на общите методологични принципи, предоставени от Комисията (64). Държавите членки трябва да публикуват одобрения от Комисията план за оценка.

148.

Последващата оценка трябва да бъде извършена въз основа на плана за оценка от експерт, независим от органа, предоставящ държавната помощ. Всяка оценка трябва да включва поне един междинен и един окончателен доклад за оценка. Държавите членки трябва да публикуват и двата доклада.

149.

Окончателният доклад за оценка трябва да бъде представен на Комисията своевременно, за да може тя да оцени възможното удължаване на схемата за помощ, и поне девет месеца преди изтичането на срока на схемата. Този период може да бъде съкратен за схеми, при които е задействано изискването за оценка през последните две години от прилагането им. Точният обхват и условията на всяка оценка ще бъдат определени в решението за разрешаване на схемата за помощ. В уведомлението за всяка последваща мярка за помощ с подобна цел трябва да се посочи как се вземат предвид резултатите от тази оценка.

7.   КАРТИ НА РЕГИОНАЛНИТЕ ПОМОЩИ

150.

В настоящия раздел Комисията определя критерии за установяване на регионите, които изпълняват условията, посочени в член 107, параграф 3, букви а) и в) от Договора. Регионите, които отговарят на тези условия и които държавите членки желаят да обозначат като региони от тип „а“ или „в“ (65), трябва да бъдат определени в карта на регионалните помощи, за която до Комисията се изпраща уведомление с цел тя да я одобри, преди да е възможно регионална помощ да бъде отпусната на предприятия, намиращи се в обозначените региони.

151.

В картите трябва също така да се посочват максималните интензитети на помощта, които се прилагат в тези региони през периода на валидност на одобрената карта.

152.

За да се запази стимулиращият ефект на помощта, когато заявленията за помощ за дискреционни мерки за помощ са били подадени още преди началото на периода на валидност на картата, „размерът на помощта, счетен за необходим“, посочен в първоначалното заявление за помощ, не трябва да се изменя със задна дата след започването на работите по проекта с цел да се обоснове по-голям интензитет на помощта, който може да бъде допустим съгласно настоящите насоки.

153.

За автоматични схеми за помощ под формата на данъчно облекчение максималните интензитети на помощта, допустими съгласно настоящите насоки, могат да се прилагат само за проекти, започнали на или след датата, на която увеличението на съответния максимален интензитет на помощта е станало приложимо съгласно съответните национални правила. За проекти, започнали преди тази дата, ще продължи да се прилага максималният интензитет на помощта, одобрен съгласно предходната карта на регионалните помощи.

7.1.   Покритие на населението, допустимо за получаване на регионална помощ

154.

Предвид факта, че отпускането на регионална помощ представлява дерогация от общата забрана на държавната помощ, посочена в член 107, параграф 1 от Договора, Комисията счита, че комбинираното население в региони от тип „а“ и „в“ в ЕС-27 трябва да бъде по-малко от това в необозначените на картата региони. Следователно общото покритие на обозначените на картата региони следва да бъде по-малко от 50 % от населението на ЕС-27.

155.

В Насоките за регионална държавна помощ за 2014—2020 г. (66) общото покритие на региони от тип „а“ и „в“ бе определено на 47 % от населението на ЕС-28. Като се има предвид оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от ЕС, Комисията счита, че е целесъобразно общото покритие на населението на ЕС-27 да се увеличи до 48 %.

156.

Съответно общото максимално покритие на региони от тип „а“ и „в“ следва да бъде определен на 48 % от населението на ЕС-27. (67)

7.2.   Дерогацията в член 107, параграф 3, буква а)

157.

В член 107, параграф 3, буква а) от Договора се предвижда, че „помощите за насърчаване на икономическото развитие на региони, където жизненото равнище е необичайно ниско или където има високо равнище на непълна заетост, както и на регионите, посочени в член 349, като се вземе предвид структурната, икономическата и социалната ситуация в тях“ могат да се приемат за съвместими с вътрешния пазар. Според Съда „използването на думите „необичайно“ и „високо равнище“ в член 107, параграф 3, буква а) показва, че изключението се отнася само за области, където икономическата ситуация е значително по-неблагоприятна в сравнение със [Съюза] като цяло“ (68).

158.

Комисията счита, че условията, посочени в член 107, параграф 3, буква а) от Договора, са изпълнени за региони по NUTS ниво 2, чиито брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението е под или равен на 75 % от средния за ЕС-27 (69).

159.

Поради това държавите членки могат да определят като региони от тип „а“ следните региони: 1) региони по NUTS ниво 2, чийто БВП на глава от населението, измерен в стандарт на покупателна способност (70), е под или равен на 75 % от средния за ЕС-27 (въз основа на средната стойност от предходните три години, за които Евростат разполага с данни (71)); 2) най-отдалечените региони.

160.

В приложение I са определени допустимите региони от тип „а“ по държави членки. Някои от тези региони от тип „а“, на ниво NUTS 3, също отговарят на условията за слабо населени региони съгласно точка 166.2.

7.3.   Дерогацията в член 107, параграф 3, буква в)

161.

В член 107, параграф 3, буква в) от Договора се предвижда, че „помощите, които имат за цел да улеснят развитието на някои икономически дейности или на някои икономически региони, доколкото тези помощи не засягат по неблагоприятен начин условията на търговия до степен, която противоречи на общия интерес“ могат да бъдат обявени за съвместими с вътрешния пазар. Според Съда на Европейския съюз „изключението по член (107), параграф 3, буква в) […] позволява развитието на определени региони, без това да се ограничава от икономическите условия, установени в член [107], параграф 3, буква а), при условие че помощта „не влияе отрицателно върху условията на търговия в степен, противоречаща на общия интерес. Тази разпоредба дава на Комисията право да разрешава помощ, предназначена за насърчаване на икономическото развитие в региони в държавите членки, които са в неравностойно положение спрямо средното за страната““ (72).

162.

Максималното покритие за регионите от тип „в“ в ЕС-27 („покритие от тип „в“) се получава, като от максималното покритие, установено в точка 156, се извади населението на допустимите региони от тип „а“ в ЕС-27.

163.

Съществуват две категории региони от тип „в“: 1) региони, които изпълняват определени условия, и следователно държавата членка може да ги обозначи като региони от тип „в“ без допълнителна обосновка („предварително определени региони тип „в“); 2) региони, които държавата членка може по свое усмотрение да обозначи като региони от тип „в“, при условие че държавата членка докаже, че тези региони отговарят на определени социално-икономически критерии („региони тип „в“, които не са предварително определени“).

7.3.1.   Предварително определени региони от тип „в“

7.3.1.1.   Специално разпределение на покритие от тип „в“ за предварително определени региони от тип „в“

164.

Комисията счита, че държавите членки трябва да имат достатъчно покритие от тип „в“, за да могат да обозначат като региони от тип „в“ регионите, които са били региони от тип „а“ в картата на регионалните помощи за периода 2017—2020 г. (73), но вече не отговарят на условията за региони от тип „а“.

165.

Комисията счита също, че държавите членки трябва да разполагат с достатъчно покритие от тип „в“, за да могат да обозначат като региони от тип „в“ регионите със слаба гъстота на населението.

166.

Следните региони се считат за предварително определени региони от тип „в“: 1) бивши региони от тип „а“: региони по NUTS ниво 2, обозначени като региони от тип „а“ за периода 2017—2020 г.; 2) слабо населените региони: региони по NUTS ниво 2 с по-малко от 8 жители на km2 или региони по NUTS ниво 3 с по-малко от 12,5 жители на km2 (въз основа на данни на Евростат за 2018 г. относно гъстотата на населението).

167.

В приложение I се съдържа специалното разпределение на предварително определеното покритие от тип „в“ по държави членки. Тази част за населението може да се използва единствено за обозначаване на предварително определени региони от тип „в“.

7.3.1.2.   Обозначаване на предварително определени региони от тип „в“

168.

Държавите членки могат да обозначават като региони от тип „в“ предварително определените региони от тип „в“, посочени в точка 166.

169.

За слабо населените региони държавите членки следва по принцип да обозначат регионите по NUTS ниво 2 с по-малко от 8 жители на km2 или регионите по NUTS ниво 3 с по-малко от 12,5 жители на km2. Държавите членки обаче могат да обозначат части от региони по NUTS ниво 3 с по-малко от 12,5 жители на km2 или други прилежащи региони в съседство с тези региони по NUTS ниво 3, при условие че тези региони имат по-малко от 12,5 жители на km2. За много слабо населените региони държавите членки могат да обозначават региони по NUTS ниво 2 с по-малко от 8 жители на km2 или други по-малки прилежащи територии в съседство с тези региони по NUTS ниво 2, при условие че тези региони имат по-малко от 8 жители на km2 и че населението на много слабо населените региони, взети заедно със слабо населените региони, не надвишава специалното разпределение на покритието от тип „в“, посочено в точка 167.

7.3.2.   Региони от тип „в“, които не са предварително определени

7.3.2.1.   Метод на разпределяне между държавите членки на покритие от тип „в“, което не е предварително определено

170.

Максималното покритие за регионите от тип „в“ в ЕС-27, които не са предварително определени, се получава, като от цялостното максимално покритие, установено в точка 156, се извади населението на допустимите региони от тип „а“ и на предварително определените региони от тип „в“. Покритието от тип „в“, което не е предварително определено, се разпределя между ЕС-27 по метода, посочен в приложение III.

7.3.2.2.   Защитна мрежа и минимално покритие на населението

171.

За да гарантира приемственост в картите на регионалните помощи и минимален обхват на действие за всички държави членки, Комисията счита, че никоя държава членка не трябва да изгуби повече от 30 % от общото си покритие в сравнение с периода 2017—2020 г. и че всички държави членки имат право на минимално покритие на населението.

172.

По тази причина чрез дерогация от цялостното максимално покритие, посочено в точка 156, покритие от тип „в“ за всяка държава членка се увеличава, колкото е необходимо, така че: 1) общото покритие от тип „а“ и „в“ на всяка съответна държава членка не се намалява с повече от 30 % в сравнение с периода 2017—2020 г. (74); 2) във всички държави членки покритието е поне 7,5 % от населението (75).

173.

В приложения I и II е посочено по държави членки покритието от тип „в“, което не е предварително определено, включително и защитната мрежа и минималното покритие на населението.

7.3.2.3.   Обозначаване на региони от тип „в“, които не са предварително определени

174.

Комисията счита, че критериите, прилагани от държавите членки за посочване на региони от тип „в“, следва да отразяват различните ситуации, при които може да се обоснове отпускането на регионална помощ. Следователно в критериите следва да бъдат взети предвид социално-икономическите, географските или структурните проблеми, които могат да възникнат в региони от тип „в“, и критериите следва да осигуряват достатъчно гаранции, че отпускането на регионална помощ няма да повлияе на условията за търговия до степен, противоречаща на общия интерес.

175.

Поради това държавите членки могат да обозначат като региони от тип „в“ региони от тип „в“, които не са предварително определени, въз основа на следните критерии: 1) критерий 1: прилежащи територии с най-малко 100 000 жители (76). Те трябва да се намират в региони на ниво NUTS 2 или NUTS 3, които имат: (i) БВП на глава от населението под или равен на средния за ЕС-27 или (ii) равнище на безработицата над или равно на 115 % от средното за съответната държава (77). 2) критерий 2: региони по NUTS ниво 3 с по-малко от 100 000 жители, които имат: (i) БВП на глава от населението под или равен на средния за ЕС-27 или (ii) равнище на безработицата над или равно на 115 % от средното за съответната държава; 3) критерий 3: острови или прилежащи територии, които се характеризират с подобна географска изолация (например полуострови или планински региони), които имат: (i) БВП на глава от населението под или равен на средния за ЕС-27 (78) или (ii) равнище на безработицата над или равно на 115 % от средното за съответната държава (79) или (iii) по-малко от 5 000 жители; 4) критерий 4: региони по NUTS ниво 3 или части от региони по NUTS ниво 3, които представляват прилежащи територии, намиращи се в съседство с регион от тип „а“, или имат обща сухопътна граница с държава извън ЕИП или Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ); 5) критерий 5: прилежащи територии с поне 50 000 жители (80), които са в процес на значителни структурни промени или в сериозен относителен спад, при условие че тези територии не се намират в региони по NUTS ниво 3, или прилежащи територии, които отговарят на условията за обозначаване като предварително определени региони съгласно критериите от 1 до 4 (81).

176.

За да бъдат приложени критериите, посочени в точка 175, понятието „прилежащи територии“ се отнася до цялата локална административна единица (LAU) (82) или до група LAU (83). Приема се, че група региони LAU сформират прилежаща зона, ако всеки регион в групата има обща административна граница с друг регион в групата (84).

177.

Спазването на покритието на населението, допустимо за всяка държава членка, се оценява въз основа на най-актуалните данни за общото население, пребиваващо постоянно в съответните региони, съгласно данните от националната статистическа служба.

7.4.   Максимални интензитети на помощта, приложими за регионална инвестиционна помощ

178.

Комисията счита, че при максималните интензитети на помощта, приложими за регионална инвестиционна помощ, трябва да се вземат предвид естеството и обхватът на различията между равнищата на развитие на различните региони в ЕС. Следователно интензитетите на помощта следва да бъдат по-високи в региони от тип „а“ в сравнение с региони от тип „в“.

7.4.1.   Максимални интензитети на помощта в региони от тип „а“

179.

Интензитетът на помощта за големи предприятия в региони от тип „а“ не трябва да надвишава: 1) 50 % за региони по NUTS ниво 2, чийто БВП на глава от населението е под или равен на 55 % от средния за ЕС-27; 2) 40 % за региони по NUTS ниво 2, чийто БВП на глава от населението е над 55 % и под или равен на 65 % от средния за ЕС-27; 3) 30 % за региони по NUTS ниво 2 с БВП на глава от населението над 65 % от средния за ЕС-27.

180.

Интензитети на помощ, посочени в точка 179, могат да се увеличат с до 20 процентни пункта в най-отдалечените региони с БВП на глава от населението под или равен на 75 % от средния за ЕС-27, или до 10 процентни пункта в други най-отдалечени региони.

181.

Интензитетите на помощта, определени в точка 179, могат също да бъдат увеличени в регионите, посочени в раздели 7.4.4 и 7.4.5, доколкото интензитетът на помощта за големи предприятия в съответния регион не надвишава 70 %.

7.4.2.   Максимални интензитети на помощта в региони от тип „в“

182.

Интензитетът на помощта за големи предприятия не трябва да надвишава: 1) 20 % в рядко населените региони и в региони (по NUTS ниво 3 или части от региони по NUTS ниво 3), които имат сухопътна граница с държава извън ЕИП или ЕАСТ; 2) 15 % в бивши региони от тип „а“; 3) 10 % в региони от тип „в“, които не са предварително определени, имат БВП на глава от населението над 100 % от средния за ЕС-27 и безработица под 100 % от средната стойност за ЕС-27. 4) 15 % в други региони от тип „в“, които не са предварително определени;

183.

В бивши региони от тип „а“, интензитетът на помощта от 15 % (определен в точка 182.2 може да бъде увеличен с до 5 процентни пункта до 31 декември 2024 г.

184.

Ако регион от тип „в“ е съседен на регион от тип „а“, интензитетите на помощта, определени в точка 182, в регионите по NUTS ниво 3 или в части от регионите по NUTS ниво 3 в границите на този регион от тип „в“, които са съседни на региона от тип „а“, при необходимост могат да бъдат увеличени, така че разликата в интензитета на помощта между двата региона да не надвишава 15 процентни пункта.

185.

Интензитетите на помощта, определени в точка 182, могат също да бъдат увеличени в регионите, посочени в раздел 7.4.5.

7.4.3.   Увеличени интензитети на помощта за МСП

186.

Интензитетите на помощ, посочени в подраздели 7.4.1 и 7.4.2, могат да бъдат увеличени с до 20 процентни пункта за малки предприятия или до 10 процентни пункта за средни предприятия (85).

7.4.4.   Увеличени интензитети на помощ за териториите, определени за подпомагане от ФСП (86)

187.

Максималните интензитети на помощ, определени в подраздел 7.4.1, могат да бъдат увеличени с 10 процентни пункта за териториите, определени за подпомагане по линия на ФСП в териториален план за справедлив преход на държава членка, одобрен от Комисията, при условие че тези територии се намират в подпомагани региони в съответствие с член 107, параграф 3, буква а) от Договора (87).

7.4.5.   Увеличени интензитети на помощта за региони, засегнати от загуба на население

188.

Максималните интензитети на помощта, определени в подраздел 7.4.1, могат да бъдат увеличени с 10 процентни пункта, а максималните интензитети на помощта, определени в подраздел 7.4.2, могат да бъдат увеличени с 5 процентни пункта за региони по NUTS ниво 3, в които се наблюдава загуба на население от над 10 % през периода 2009—2018 г. (88)

7.5.   Уведомяване за карти на регионалните помощи и тяхната оценка

189.

След публикуването на настоящите насоки в Официален вестник на Европейския съюз всяка държава членка следва да уведоми Комисията за една-единствена карта на регионалните помощи, приложима от 1 януари 2022 г. до 31 декември 2027 г. Всяло уведомление следва да съдържа информацията, посочена в приложение V.

190.

Комисията ще проучи картата на регионалните помощи на всяка държава членка, за която е постъпило уведомление, и ако картата отговаря на условията, определени в настоящите насоки, тя ще приеме решение, с което я одобрява. Всички карти на регионалните помощи ще бъдат публикувани в Официален вестник на Европейския съюз и ще представляват неразделна част от настоящите насоки.

7.6.   Изменения

7.6.1.   Резерв на населението

191.

По своя инициатива държава членка може да реши да създаде резерв от своето население, което да бъде покрито. Той представлява разликата между максималното покритие на населението за тази държава членка, определено от Комисията (89), и покритието, използвано за региони от тип „а“ и „в“, обозначени на нейната карта на регионалните помощи.

192.

Ако държава членка реши да създаде този резерв, тя може по всяко време да го използва, за да добави нови региони от тип „в“ в своята карта, докато бъде достигнато максималното покритие. За тази цел държавата членка може да използва най-актуалните социално-икономически данни, предоставени от Евростат или националната статистическа служба или други признати източници. Засегнатото население в регионите от тип „в“ следва да се изчислява въз основа на данните за населението, използвани за изготвяне на първоначалната карта.

193.

Държавата членка трябва да уведоми Комисията всеки път, когато възнамерява да използва своя резерв от население, за да добави нови региони от тип „в“, преди да въведе измененията.

7.6.2.   Междинен преглед

194.

През 2023 г. ще бъде извършен междинен преглед на картите на регионалните помощи, при който ще се вземат предвид актуализираните статистически данни. До юни 2023 г. Комисията ще съобщи подробностите за междинния преглед.

8.   ИЗМЕНЕНИЯ НА НАСОКИТЕ ЗА РЕГИОНАЛНАТА ПОМОЩ ЗА 2014—2020 г.

195.

В уведомлението си по точка 189 държава членка може също да включи изменение на своята карта на регионалните помощи за периода 2014—2021 г. (90), за да замени регионите, които отговарят на условията за помощ съгласно Насоките за регионална държавна помощ за периода 2014—2020 г., с регионите, отговарящи на условията за помощ в картата, която трябва да бъде одобрена от Комисията съгласно точка 190 от настоящите насоки. Преразгледаната карта на регионалните помощи ще бъде валидна до 31 декември 2021 г. от датата на приемане на решението на Комисията относно изменението на картата на регионалните помощи за периода 2014—2021 г., за което е била уведомена. В това решение ще бъдат посочени също максималните интензитети на помощта, приложими в регионите, които отговарят на условията за помощ съгласно изменената карта на регионалните помощи за периода 2014—2021 г., съответстващи на максималните интензитети на помощта, определени в Насоките за регионалната помощ за периода 2014—2020 г. Изменената карта ще представлява неразделна част от Насоките за регионалната помощ за периода 2014—2020 г. в съответствие с точка 179 от тези насоки.

196.

Насоките за регионалната помощ за периода 2014—2020 г. се изменят, както следва. 1) Точка 20(с) се заменя със следното: „карта на регионалните помощи“ означава списък с региони, посочени от дадена държава членка съгласно условията, определени в настоящите насоки или в Насоките за регионална държавна помощ, приложими от 1 януари 2022 г., и одобрени от Комисията;“ 2) След точка 185 се вмъква следната точка 185а: “5.6.3.    Изменение вследствие на Насоките за регионалната държавна помощ, приложими от 1 януари 2022 г. 185а. Държава членка може да поиска изменение на своята карта на регионалните помощи в съответствие с раздел 7.6 от Насоките за регионалната помощ, приложими от 1 януари 2022 г.“

9.   ПРИЛОЖИМОСТ НА ПРАВИЛАТА ЗА РЕГИОНАЛНА ПОМОЩ

197.

Комисията ще прилага принципите, посочени в настоящите насоки, за да оцени съвместимостта на всяка подлежаща на уведомяване регионална помощ, която е отпусната или се предвижда да бъде отпусната след 31 декември 2021 г.

198.

Уведомленията относно схеми за регионална помощ или относно мерки за помощ, които ще бъдат отпуснати след 31 декември 2021 г., не могат да се считат за пълни, докато Комисията не приеме решение за одобрение на картата на регионалните помощи за съответната държава членка по реда, описан в подраздел 7.5.

199.

Прилагането на настоящите насоки ще доведе до някои промени в правилата, приложими към регионалната помощ в ЕС. Поради това е необходимо да бъдат преразгледани настоящата обосновка за всички съществуващи (91) схеми за регионална помощ и тяхната ефективност, включително схемите за инвестиционна помощ и схемите за оперативна помощ, чийто срок на действие ще бъде удължен след 2021 г.

200.

По тези причини Комисията предлага на държавите членки следните целесъобразни мерки по член 108, параграф 1 от Договора: 1) държавите членки трябва да ограничат прилагането на всички съществуващи схеми за регионална помощ до помощта, която се планира да бъде отпусната най-късно до 31 декември 2021 г.; 2) държавите членки трябва да изменят другите съществуващи хоризонтални схеми за помощ, в които се третира специфично помощта за проекти в подпомагани региони, за да се гарантира, че помощта, която ще бъде отпусната след 31 декември 2021 г., е в съответствие с картата на регионалните помощи, приложима към датата на отпускането; 3) държавите членки следва да потвърдят приемането на мерките, предложени в точки 1) и 2), в срок от един месец от публикуването на настоящите насоки в Официален вестник на европейския съюз.

10.   ДОКЛАДВАНЕ И НАБЛЮДЕНИЕ

201.

Съгласно Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (92) и Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията (93) държавите членки трябва да представят годишни доклади на Комисията.

202.

Държавите членки трябва да водят подробна документация за всички мерки за помощ. Тази документация трябва да съдържа цялата информация, необходима, за да може да бъде установено, че са изпълнени условията за допустимост на разходите и максималния интензитет на помощта. Държавите членки трябва да съхраняват тази документация 10 години от датата на отпускане на помощта и при поискване да я предоставят на Комисията.

11.   ПРЕГЛЕД

203.

Комисията може да реши да промени настоящите насоки по всяко време, ако това е необходимо по причини, свързани с политиката в областта на конкуренцията, или за да се вземат предвид други политики на ЕС и международни ангажименти, или по други основателни причини.

---

(1)  Регионите, които отговарят на условията за регионална помощ по член 107, параграф 3, буква а) от Договора, обикновено наричани „региони от тип „а“, като цяло са в най-неравностойно положение в ЕС по отношение на икономическото си развитие. Регионите, които отговарят на условията за регионална помощ по член 107, параграф 3, буква в) от Договора, наричани „региони от тип „в“, по принцип също са в неравностойно положение, но в по-малка степен.

(2)  Съгласно член 174, параграф 1 и 2 от Договора За да насърчи цялостното си хармонично развитие, Съюзът разработва и осъществява свои инициативи, които водят до укрепването на неговото икономическо, социално и териториално сближаване. По-специално Съюзът има за цел намаляването на неравенството между нивата на развитие на различните региони и изостаналостта на регионите в най-равностойно положение.

(3)  За целите на настоящите насоки, когато говори за „държави членки“, Комисията включва територията на Северна Ирландия, както е договорено в „Протокола за Ирландия/Северна Ирландия“, приложен към Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия.

(4)  Следователно регионалните надбавки за помощ, предоставяна за тези цели, не се считат за регионална помощ.

(5)  Държавите членки могат да определят тези региони в карта на регионалните помощи съгласно условията, посочени в раздел 7.

(6)  Вж. решение от 17 септември 1980 г., Philip Morris Holland BV/Комисия на Европейските общности, дело 730/79, ECLI:EU:C:1980:209, точка 17 и решение от 14 януари 1997 г., Испания/Комисията, C-169/95, ECLI:EU:C:1997:10, точка 20.

(7)  Вж. решение от 12 декември 1996 г., AIUFFASS и AKT/Комисията, T-380/94, ECLI:EU:T:1996:195, т. 54.

(8)  Вж. работния документ на службите на Комисията относно резултатите от проверката за пригодност от 30 октомври 2020 г. — SWD (2020) 257 final.

(9)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 11 декември 2019 г. — COM (2019) 640 final.

(10)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 10 март 2020 г. — COM (2020) 102 final.

(11)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 19 февруари 2020 г. — COM (2020) 67 final.

(12)  Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на фонда за справедлив преход COM/2020/22 final.

(13)  ОВ C 91I, 20.3.2020 г., стр. 1.

(14)  Както е определено в приложение VI.

(15)  „Лигнитни въглища“ означава нискокалорични от категория В, ортолигнитни нискокалорични от категория Б или мета лигнитни въглища, както са определени в Международната система за кодификация на въглищата, съставена от Икономическата комисия за Европа на ООН.

(16)  „Въглища“ означава висококалорични, среднокалорични и слабокалорични въглища от категория А и В, както в определено в Международната система за кодификация на въглищата, съставена от Икономическата комисия за Европа на ООН и пояснена в Решението на Съвета от 10 декември 2010 г. относно държавната помощ за улесняване на закриването на неконкурентоспособни въглищни мини (ОВ L 336, 21.12.2010, стр. 24).

(17)  В съответствие с Регламент (ЕС) № 1379/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата организация на пазарите на продукти от риболов и аквакултури, за изменение на регламенти (ЕО) № 1184/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 104/2000 на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 1).

(18)  Държавната помощ за първичното производство, преработката и пускането на пазара на селскостопански продукти, получени от селскостопанските продукти, изброени в приложение I към Договора, и за горското стопанство подлежи на разпоредбите, определени в Насоките за държавната помощ в сектора на селското стопанство (ОВ C 204, 1.7.2014 г., стр. 1).

(19)  „Транспорт“ означава превоз на пътници с въздухоплавателни апарати, морски, сухопътен, железопътен транспорт и транспорт по вътрешни водни пътища или услуги за товарен превоз за чужда сметка или срещу възнаграждение. Транспортната инфраструктура, обхваната от специфични насоки, като например летищата, също е изключена от настоящите насоки (вж. Съобщение на Комисията — Насоки относно държавните помощи за летища и авиокомпании (ОВ C 99, 4.4.2014 г., стр. 3).

(20)  Насоки на ЕС относно прилагането на правилата за държавна помощ във връзка с бързото разполагане на широколентови мрежи (ОВ C 25, 26.1.2013 г., стр. 1).

(21)  Комисията ще оцени съвместимостта на държавната помощ за енергийния сектор въз основа на Насоките относно държавната помощ за опазване на околната среда и за енергетика за периода 2014—2020 г. (ОВ C 200, 28.6.2014 г., стр. 1).

(22)  Обхванати от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487).

(23)  Тази дерогация ще се прилага само ако бъде приет регламент вследствие на предложението на Комисията, посочено в бележка под линия 12, и е временна за срока на действие на ФСП.

(24)  В териториалния план за справедлив преход следва да се докаже, че инвестициите в тези предприятия са необходими, за да се компенсира загубата на работни места вследствие на прехода, която не може да бъде компенсирана чрез създаването на работни места в МСП.

(25)  Регламент (ЕО) № 1893/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 г. за установяване на статистическа класификация на икономическите дейности NACE Rev. 2 и за изменение на Регламент (ЕИО) № 3037/90 на Съвета, както и на някои ЕО регламенти относно специфичните статистически области (ОВ L 393, 30.12.2006 г., стр. 1).

(26)  Насоки за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (ОВ C 249, 31.7.2014 г., стр. 1). Както е обяснено в точка 23 от тези насоки, предвид факта, че е застрашено самото му съществуване, едно предприятие в затруднение не може да се разглежда като подходящо средство за постигането на други публични цели на политиката, докато не бъде осигурена неговата жизнеспособност.

(27)  Вж. решение от 13 септември 1995 г., на Европейските общностиTWD Textilwerke Deggendorf GmbH/Комисия, съединени дела T-244/93 и T-486/93, ECLI:EU:T:1995:160, точка 56.

(28)  В контекста на настоящите насоки понятието „продукт“ обхваща и услугите.

(29)  Понастоящем: Гваделупа, Френска Гвиана, Мартиника, Майот, Реюнион, Сен-Мартен, Азорските острови, Мадейра и Канарските острови (ОВ C 202, 7.6.2016 г., стр. 195). Сен-Мартен не е включен в регионите по NUTS за 2021 г.

(30)  Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS) (ОВ L 154, 21.6.2003 г., стр. 1), изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2019/1755 на Комисията (ОВ L 270, 24.10.2019 г., стр. 1) Данните, използвани в настоящите насоки, се основават на тази класификация по NUTS от 2021 г.

(31)  Препоръка на Комисията от 6 май 2003 г. относно определението за микро-, малки и средни предприятия (ОВ L 124, 20.5.2003 г., стр. 36).

(32)  Регламент (ЕС) 2015/1588 на Съвета от 13 юли 2015 г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз към определени категории хоризонтална държавна помощ (ОВ L 248, 24.9.2015 г., стр. 1).

(33)  Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (ОВ L 187, 26.6.2014 г., стр. 1).

(34)  Оборудването на продавача е придобиването (или собственото производство) на машини, инструменти или съоръжения и свързан с тях софтуер от предприятие (на равнище група), които са придобити (или произведени) не за използване в някоя от неговите сгради (на ниво група), а са предоставени на разположение на подбрани доставчици за производството на продукти, които ще бъдат произведени в помещенията на доставчика, които ще служат като междинни продукти за производствения процес на предприятието. Активите, съставляващи оборудване на продавача, остават собственост на придобиващото предприятие, но се предоставят на разположение на доставчика за изпълнение на задачите и при условията, определени в договор за доставка или подобно споразумение. Те са свързани с ясно определени операции по обработване или сглобяване в една или няколко от сградите на предприятието (на равнище група) и може да се наложи да бъдат върнати на собственика след приключване на поръчката или изтичане или прекратяване на рамков договор.

(35)  Определени в точка 19, подточки 13 и 14.

(36)  Вж. решение на Съда от 19 септември 2000 г., Германия / Комисия , C-156/98, ECLI:EU:C:2000:467, т. 78 и решение на Съда от 22 декември 2008 г., Régie Networks/Rhone Alpes Bourgogne, C-333/07, ECLI:EU:C:2008:764, т. 94—116.

(37)  Вж. приложение VII.

(38)  Задължението инвестицията да бъде запазена в съответния регион за минимален период от пет години (три години за МСП) не следва да пречи на подмяната на съоръжения или оборудване, които са остарели или са се повредили през този период, при условие че стопанската дейност бъде запазена в съответния регион през този минимален период. Регионална помощ обаче не може да се предоставя за замяна на тези съоръжения или оборудване.

(39)  Изискването за собствен принос от 25 % в точка 48 не се прилага за инвестиционна помощ, отпусната за инвестиции в най-отдалечените региони, доколкото е необходим по-малък принос, за да бъде спазен изцяло максималният интензитет на помощта.

(40)  Не е такъв случаят например със субсидираните заеми, публичните заеми под формата на капиталово участие или публичните участия, които не съответстват на принципа на инвеститор в условията на пазарна икономика, за държавни гаранции с елементи на помощ, както и за публична подкрепа, отпусната по правилото de minimis.

(41)  Помощта аd hoc подлежи на същите изисквания като индивидуалната помощ, която се предоставя в рамките на схема, освен ако не е посочено друго.

(42)  Такива инвестиции могат да създадат благоприятни условия за други инвестиции, които са жизнеспособни без допълнителна помощ.

(43)  Съпоставителните сценарии са описани в точка 64 .

(44)  Нетната настояща стойност на проекта е разликата между положителните и отрицателните парични потоци през жизнения цикъл на инвестицията, дисконтирани до настоящата им стойност (обикновено се използва цената на капитала).

(45)  Вътрешната норма на възвръщаемост не се основава на счетоводните приходи през дадена година, а взема предвид бъдещите парични потоци, които инвеститорът очаква да получи през целия жизнен цикъл на инвестицията. Тя се определя като сконтовия процент, за който ННС на паричен поток е равна на нула.

(46)  Когато обаче бъдещата динамика на разходите и приходите е свързана с висока степен на несигурност и съществува сериозна асиметрия на информацията, публичният орган може също да реши да приеме модели на компенсация, които не са изцяло ex ante, а комбинация от ex ante и ex post (напр. чрез възвръщане на предоставени средства, така че да се позволи поделяне на неочакваните печалби).

(47)  Вж. раздел 7.4 относно картите на регионалната помощ.

(48)  Изразени като брутен еквивалент на безвъзмездна помощ.

(49)  Пак там.

(50)  При сравняване на съпоставителни сценарии помощта се дисконтира със същия фактор, както при съответния сценарии с инвестиция и съпоставителния сценарий.

(51)  Изискването максималният допустим интензитет на помощта за всеки проект да бъде изчислен предварително от първия предоставящ орган, не се прилага, когато помощта се предоставя чрез автоматичен данъчен режим(и) под формата на данъчно облекчение. В този случай по принцип проверки за натрупване не са възможни при предоставянето на помощта и следва да се извършват при нейното изплащане.

(52)  Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“ (OB L 347, 20.12.2013 г., стр. 259) или регламент, съдържащ специални разпоредби за цел „Европейско териториално сътрудничество“ (Interreg), приложими за програмния период 2021—2027 г., в зависимост от това кой от тях се прилага за дадена първоначална инвестиция.

(53)  Включително когато за схемите за оперативна помощ е подадено уведомление за удължаване на съществуващите мерки за помощ.

(54)  Регламент (ЕС) 2020/852 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2020 г. за създаване на рамка за улесняване на устойчивите инвестиции и за изменение на Регламент (ЕС) 2019/2088, ОВ L 198, 22.6.2020 г., стр. 13).

(55)  Такъв би могъл да бъде случаят и когато помощта нарушава действието на икономическите инструменти, въведени за интернализиране на такива отрицателни външни ефекти (напр. чрез въздействие върху ценовите сигнали, подавани от схемата на ЕС за търговия с емисии или подобен инструмент).

(56)  Комисията ще оцени това както по отношение на обема, така и по отношение на стойността, и ще вземе предвид стопанския цикъл.

(57)  За да се провери това следва да бъде използван стандартният таван на помощ, приложим в региони от тип „в“, граничещи с региони от тип „а“, независимо от увеличените интензитети на помощта в съответствие с точка 184.

(58)  При инвестиционни проекти, които включват производството на няколко различни продукта, трябва да бъде оценен всеки отделен продукт.

(59)  Тези бариери за навлизане на пазара включват правни бариери (по-конкретно права на интелектуална собственост), икономии, свързани с мащаба или обхвата, и бариери за достъп до мрежи и инфраструктура. Ако помощта е свързана с пазар, на който бенефициерът на помощта е заварен оператор, потенциалните бариери за навлизане могат да увеличат потенциалната значителна пазарна мощ на бенефициера на помощта, а с това и възможните отрицателни ефекти от тази пазарна мощ.

(60)  Когато пазарът включва купувачи със силни позиции, е по-малко вероятно бенефициерът на помощта да е в състояние да увеличи цените за тези купувачи.

(61)  Функция за публично търсене в базата данни за прозрачност на държавните помощи е достъпна на следния уебсайт: https://webgate.ec.europa.eu/competition/transparency/public?lang=bg.

(62)  Съгласно член 21 от Регламент (ЕО) № 1299/2013.

(63)  Ако няма официално изискване за годишна декларация, за дата на предоставяне на помощта за целите на въвеждането ще се счита 31 декември от годината, за която е предоставена помощта.

(64)  Работен документ на службите на Комисията, Обща методика за оценка на държавната помощ, Брюксел, 28.5.2014 г., SWD (2014) 179 final, или всякаква последваща методика.

(65)  Слабо населените и много слабо населените региони също следва да бъдат определени на картата на регионалните помощи.

(66)  ОВ C 209, 23.7.2013 г., стр. 1.

(67)  За определянето на този таван са използвани данни на Евростат за населението за 2018 г. Таванът ще съответства на 48,00 % от населението на ЕС-27 през 2020 г. (Европейски съюз от 27 държави членки през 2020 г.)

(68)  Решение от 14 октомври 1987 г., по дело 248/84 Германия/Комисия, EU:C:1987:437, точка 19; решение от 14 януари 1997 г., Испания/Комисия, C-169/95, EU:C:1997:10, точка 15; и решение от 7 март 2002 г., Италия/Комисия, C-310/99, EU:C:2002:143, т. 77.

(69)  Позоваването на региони с БВП на глава на населението под 75 % от средния за ЕС-27 бе направено със Съобщение на Комисията относно метода за прилагане на член 92, параграф 3, букви а) и в) по отношение на регионалната помощ (ОВ C 212, 12.8.1988 г., стр. 2).

(70)  При всички следващи позовавания на БВП на глава от населението БВП се измерва в СПС.

(71)  Данните обхващат периода 2016—2018 г. При всички последващи позовавания на БВП на глава от населението във връзка със средния за ЕС-27 данните се основават на средната стойност от регионалните данни на Евростат за 2016—2018 г. (според актуализацията от 23.3.2020 г.)

(72)  Германия /Комисията, дело 248/84, op. cit., точка 19.

(73)  Списъкът с регионите от тип „а“ беше изменен през 2016 г. Вж. Съобщение на Комисията за изменение на приложение I към Насоките за регионалната помощ за периода 2014—2020 г.) (Междинен преглед на картите на регионалните помощи) (ОВ C 231, 25.6.2016 г., стр. 1).

(74)  Този аспект на защитната мрежа се прилага за Германия, Ирландия, Малта и Словения.

(75)  Това минимално покритие на населението се прилага по отношение на Дания и Люксембург.

(76)  Този праг на населението ще бъде намален до 50 000 жители за държави членки с покритие от тип „в“ от по-малко от 1 милион жители, което не е предварително определено, или до 10 000 за държави членки, чието население е под 1 милион жители.

(77)  Що се отнася до безработицата, изчисленията следва да се основават на регионалните данни, публикувани от националните статистически служби, като се използват средните стойности за последните три години, за които има налични такива данни (към момента на уведомяването относно картата на регионалните помощи). Освен ако в настоящите насоки не е посочено друго, равнището на безработицата спрямо средното национално равнище на безработица се изчислява на тази основа;

(78)  За да изчислят дали БВП на глава от населението в тези острови или прилежащи територии е под средния за ЕС-27 или равен на него, държавата членка може да използва данни, предоставени от националната статистическа служба или други признати източници.

(79)  За да изчислят дали на тези острови или прилежащи територии равнището на безработица е по-високо или равно на 115 % от средната стойност за страната, държавите членки могат да използват данни, предоставени от техните национални статистически служби или други признати източници.

(80)  Този праг на населението ще бъде намален до 25 000 жители за държави членки с покритие от тип „в“ от по-малко от 1 милион жители, което не е предварително определено, или до 10 000 за държави членки, чието общо население е под 1 милион жители или до 5 000 жители за острови или прилежащи територии, характеризиращи се с подобна географска изолираност.

(81)  С цел да бъде приложен критерий 5 държавите членки трябва да докажат, че регионът е в процес на значителни структурни промени или в сериозен относителен спад, като сравнят съответните региони с положението, в което се намират други региони в същата държава членка или в други държави членки, въз основа на социално-икономически показатели относно структурни статистически данни за стопанската дейност, пазарите на труда, сметките на домакинствата, образованието или други подобни показатели. За тази цел държавите членки могат да използват данните, предоставени от техните национални статистически служби или други признати източници. За териториите, определени за подпомагане по линия на ФСП в териториален план на държава членка за справедлив преход, одобрен от Комисията, тази обосновка не се изисква, тъй като структурната промяна се счита за доказана като част от плана за справедлив преход.

(82)  Местните административни единици (LAU) са определени в приложение III към Регламент (ЕО) № 1059/2003 на Европейския парламент и на Съвета за установяване на обща класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), изменен с Делегиран регламент (ЕС) 2019/1755 на Комисията.

(83)  Държавата членка може обаче да обозначи части от LAU, при условие че населението на съответната LAU е по-многобройно от минималното население, изисквано за прилежащи територии съгласно критерии 1—5 (по-специално намалените прагове на населението за тези критерии), и че населението на тези части на LAU е най-малко 50 % от минималното население, изисквано съгласно приложимия критерий.

(84)  За острови, административните граници включват морските граници с други административни единици на съответната държава членка.

(85)  Увеличените интензитети на помощта за МСП няма да се прилагат за помощ, отпусната за големи инвестиционни проекти.

(86)  Настоящият раздел ще се прилага само ако бъде приет регламент вследствие на предложението на Комисията, посочено в бележка под линия 12.

(87)  Картите на регионалните помощи могат да бъдат актуализирани на тази основа, ако към момента на приемане на картата регионите все още не са известни.

(88)  Виж приложение IV.

(89)  Вж. приложение I.

(90)  Картата на регионалните помощи, одобрена от Комисията съгласно Насоките за регионалната помощ за периода 2014—2020 г., приложима за периода от 1 юли 2014 г. до 31 декември 2021 г.

(91)  Мерките за помощ, приведени в действие съгласно ОРГО, не се считат за съществуващи схеми за помощ. Схемите за помощ, приведени в действие в нарушение на член 108, параграф 3 от Договора, не се считат за съществуващи схеми за помощ, освен когато се считат за съществуваща помощ съгласно член 17, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 г. за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз ( ОВ L 248, 24.9.2015 г., стр. 9).

(92)  Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета.

(93)  Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 г. за прилагането на Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета относно определянето на подробни правила за прилагането на член 93 от Договора за ЕО (ОВ L 140, 30.4.2004 г., стр. 1).