Обобщение

Оценка на въздействието от потенциално институционализирано европейско партньорство за ключови цифрови технологии

A. Необходимост от действия

В какво се изразява проблемът и защо той се разглежда на равнището на ЕС?

„Ключовите цифрови технологии“ (КЦТ) са електронни компоненти и системи, които са в основата на всички цифрови продукти и услуги. Те се считат за ключови, тъй като са основните градивни елементи на цифровите системи.

Ако ЕС не поддържа водещата си роля в областта на електронните компоненти и системи, той рискува да загуби стабилната си позиция на пазара в сектори като автомобилния сектор, сектора на здравното обслужване, сектора на промишленото производство, авиокосмическия сектор и сектора на сигурността.

Също така има опасност да изостане по отношение на нововъзникващите парадигми и технологии, като например изкуствения интелект (ИИ) и периферните изчисления, и на свързаните с тях пазари, чрез които се създава търсене на електронни компоненти и системи, които ще трябва да имат равнища на ефективност, различни от наличните в настоящия момент.

Основен проблем, пред който ЕС ще бъде изправен, е сигурността на доставките на надеждни, безопасни и сигурни технологии за компоненти за критичните инфраструктури и промишлените сектори, които са от ключово значение за икономиката.

Липсата на съгласуваност на тези КЦТ с приоритетите на политиката на ЕС ще лиши Съюза от един основен инструмент, чрез който той би могъл да използва цифровата трансформация за постигането на своите обществени и екологични цели.

Какво следва да бъде постигнато?

Усилия в сферата на научните изследвания и иновациите с достатъчен мащаб и достатъчна степен на координация, за да се събере критична маса от ресурси, да се обединят множество компетенции и интереси и те да бъдат насочени към обща програма със следните цели, които да бъдат постигнати до 2030 г.:

1.Укрепване на технологичния суверенитет на ЕС в сферата на електронните компоненти и системи в подкрепа на бъдещите нужди на вертикалните сектори и икономиката като цяло

Да се гарантира, че ЕС остава в челните позиции по отношение на модерните електронни компоненти и системи, които допринасят за устойчиви стратегически вериги за създаване на стойност. Това ще става все по-важно с разгръщането на цифровата трансформация и по-широкото разпространение на цифровите технологии в различните сектори.

По-големият суверенитет следва да доведе до удвояване на стойността на проектите и производството на електронни компоненти и системи в ЕС до 2030 г., което да съответства на силната позиция на Съюза по отношение на продуктите и услугите като цяло.

2.Установяване на лидерство на ЕС в областта на високите научни постижения и иновациите при нововъзникващите технологии за компоненти и системи

Допълнителното миниатюризиране близо до физическите граници, бързото навлизане на ИИ и появата на периферни изчисления и алтернативни изчислителни парадигми разкриват нови възможности за електронните компоненти и системи и тяхното приложение. Солидната научна основа в нововъзникващите области може да позволи на ЕС да се възползва от тези възможности. МСП и новосъздадените предприятия, които извършват дейност в областта на нововъзникващите технологии, може да се възползват от новите екосистеми и да помогнат за тяхното формиране.

МСП следва да представляват най-малко една трета от общия брой участници в инициатива за КЦТ и да получават най-малко 20 % от публичното финансиране.

3.Гарантиране, че технологиите за компоненти и системи са насочени към обществените и екологичните предизвикателства пред ЕС

ЕС и националните публични органи ще имат основна роля в една съгласувана инициатива, като гарантират привеждането ѝ в съответствие с приоритетите на политиката. Технологиите за електронни компоненти и системи следва да осигуряват подходящите равнища на доверие и неприкосновеност на личния живот и да допринасят за екологичните цели на ЕС.

Целта на инициативата ще бъде до 2030 г. енергопотреблението да се намали с 32,5 % 1 .

Каква е добавената стойност от действията на равнището на ЕС (субсидиарност)? 

Електронните компоненти и системи стоят в основата на промишлените вериги за създаване на стойност, които имат значително социално и икономическо въздействие в цяла Европа.

Бързият темп на технологичния напредък в промишлеността, в съчетание с факта, че Съединените американски щати и азиатските държави инвестират усилено, за да бъдат на предна линия и да сведат до минимум своята зависимост от други региони, изисква съгласуван отговор на равнището на ЕС.

Никоя отделна държава или организация не би могла да осъществи горепосочените цели сама. Единствено мобилизацията на равнището на ЕС с участието на държавите членки и промишлеността ще гарантира наличието на необходимия стратегически подход и критична маса от ресурси, компетенции и интереси.

Б. Решения

Какви са различните варианти за постигане на целите? Има ли предпочитан вариант сред тях? Ако не, защо?

Като средства за подкрепяне на научните изследвания и иновациите бяха разгледани следните варианти:

·традиционни покани за представяне на предложения по рамковата програма (базов вариант);

·съвместно програмирано европейско партньорство (вариант 1); и

·институционализирано европейско партньорство съгласно член 187 от ДФЕС (вариант 3);

Институционализираното европейско партньорство е предпочитаният вариант, тъй като то ще гарантира, че секторът на електронни компоненти и системи в по-широк смисъл, заедно с публичните органи (на равнището на ЕС и на национално равнище), има активна роля в изготвянето на програмата за научни изследвания и иновации, за да бъдат постигнати гореспоменатите цели. То ще гарантира устойчив ангажимент от страна на членовете на партньорството по време на договорената 7-годишна програма и ще осигури стабилна структура за ефективно прилагане и за координиране със съответните инициативи. Ще се търси взаимодействие, по-специално с основани на цифрови технологии партньорства (например за фотоника, EuroHPC, интелигентни мрежи и услуги, изкуствен интелект, данни и роботика) и области на приложение (здравеопазване, автомобилостроене, производство, космическо пространство).

Съгласно оценката този вариант осигурява най-голяма „насоченост“ (гарантираща съгласуваност с програмата за научни изследвания и иновации) и „допълняемост“ (гарантираща ефекти на ливъридж).

Какви са позициите на различните заинтересовани страни Кой подкрепя отделните варианти?

При извършената консултация с държавите членки относно партньорствата в рамките на „Хоризонт Европа“ 96 % от тях са сметнали, че партньорството за КЦТ ще бъде целесъобразно за техните политики и приоритети, както и за тяхната промишленост, научноизследователски организации и университети.

В откритата обществена консултация 82 % от респондентите са посочили, че инициатива за КЦТ би била целесъобразна или много целесъобразна за осигуряването на достъп до надеждни компоненти и системи. По-специално тази гледна точка е била подкрепена от промишлени сдружения, университети, организации за научни изследвания и технологии, държави членки и големи предприятия.

Много от респондентите (над 40 %) са определели институционализираното партньорство за най-подходящия вариант. Този процент представлява балансиран набор от различни сектори на промишлеността (големи предприятия и МСП), научноизследователски организации и държави членки. Запитаните в проучването, подкрепящо оценката на въздействието, заинтересовани страни също категорично предпочитат този вариант.

Съгласно мненията с по-малко поддръжници (например от научноизследователски организации) този вариант е свързан с риск от по-голяма сложност. В предложената инициатива обаче се обръща внимание на хармонизацията и опростяването на процедурите и практиките.

В. Въздействие на предпочитания вариант

Какви са ползите от предпочитания вариант (ако има такъв, в противен случай — на основните варианти)? 

Партньорството на основата на член 187 от ДФЕС би могло:

·да подкрепи една стратегическа програма за научни изследвания и иновации (СПНИИ) по отношение на технологиите за електронни компоненти и системи, с което да се съгласуват приоритетите на ЕС, участващите държави и промишлеността, за да се постигне критична маса;

·да разчита на ангажименти за начално финансиране от страна на публичните (на равнището на ЕС и на национално равнище) и частноправните членове на партньорството;

·да осигури структура, управлявана на централно равнище, която подкрепя дългосрочния ангажимент на частноправните членове за изпълнението на една амбициозна програма; както и

·да осигури висок ливъридж от 1:3, съчетаващ финансирането от ЕС с принос от държавите членки и промишлеността (1 EUR от ЕС, 1 EUR от участващите държави, 2 EUR от частноправните членове) за мобилизирането на критична маса от ресурси за научни изследвания и иновации.

Какви са разходите за предпочитания вариант (ако има такъв, в противен случай — за основните варианти)? 

Тъй като бъдещата инициатива за КЦТ ще използва текущата структура на „ECSEL“, разходите за прилагането на предпочитания вариант представляват разходите за поддържането на офис на съвместното предприятие за периода на инициативата. Разходите до голяма степен се балансират от горепосочените ползи, по-специално ефектите на ливъридж от съфинансирането за достигането на мащаба на необходимите ресурси, за да се постигне напредък по амбициозните цели. Съвместното предприятие „ECSEL“ ще бъде адаптирано спрямо партньорството за КЦТ и общите разходи за изпълнението ще останат същите.

Какво е въздействието върху МСП и конкурентоспособността?

Една от препоръките, посочени в междинната оценка на „ECSEL“, е да се насърчи по-активното участие на МСП. Чрез акцента върху нововъзникващите технологии и целта за изграждане на капацитет за промишлен дизайн (области, в които МСП са особено активни) към инициативата вероятно ще бъдат привлечени по-голям брой малки предприятия с по-значими роли. Предвиждат се конкретни дейности (например достъп до технологии и експерименти), за да се ангажират дребните доставчици и ползвателите в екосистемата.

Ще има ли значително въздействие върху националните бюджети и администрации? 

Партньорството за КЦТ се основава на тристранен модел (Комисията, държавите членки и промишлеността) с финансов принос и административна намеса от страна на участващите държави (държавите членки и асоциираните държави). Понастоящем съвместното предприятие „ECSEL“ използва този модел успешно.

Ще има ли друго значително въздействие? 

Основните права, по-специално безопасността, сигурността и неприкосновеността на личния живот на гражданите, ще бъдат взети предвид при разработването и въвеждането на технологии за електронни компоненти и системи.

Пропорционалност? 

Предпочитаният вариант осигурява всички елементи, изисквани за постигането на целите, и не надхвърля необходимото.

Г. Последващи действия

Кога ще се извърши преглед на политиката?

Партньорството ще подлежи на редовен преглед на равнище проект, технология/сектор и програма. Планира се междинна оценка от независима експертна група след 3 години на изпълнение. Напредъкът по отношение на целите, очакваното въздействие и приносът към приоритетите на политиката на ЕС ще се оценяват чрез редовни оценки.

Обобщение (максимум 2 страници)

Оценка на въздействието от потенциално институционализирано европейско партньорство за интелигентни мрежи и услуги 1

A. Необходимост от действия

В какво се изразява проблемът и защо той се разглежда на равнището на ЕС?

Европейският сектор на мрежите и услугите е изправен пред предизвикателства, свързани с конкурентоспособността на промишлеността и технологичния суверенитет, по отношение на внедряването на 5G инфраструктури като основа за водещи цифрови пазари, както и на научните изследвания и иновациите във връзка с 6G системите. Проблемите включват:

·неспособността на Европа да използва пълния потенциал на цифровизацията на икономиката;

·ограничения технологичен суверенитет по отношение на критичните технологии на веригите за създаване на стойност на интелигентните мрежи и услуги, по-специално поради постоянно увеличаващата се конкуренция за европейските доставчици в световен мащаб;

·бавното внедряване на инфраструктурните платформи за водещи цифрови пазари; както и

·ограничения интерес към справянето с обществените проблеми, като изменението на климата, чрез цифрови решения.

Основните причини за проблемите са следните:

ûнедостатъчният капацитет на 5G технологиите да отговорят на съвременните изисквания по отношение на комуникациите и изчисленията;

ûнедостатъчното присъствие на участници от ЕС в световните вериги за създаване на стойност в областта на цифровите технологии;

ûлипсата на интеграция на веригите на ЕС за създаване на стойност;

ûбавното разработване на 5G технологиите;

ûнеобходимостта от киберсигурност, етичност и неприкосновеност на личния живот; както и

ûлипсата на енергийна ефективност.

Очаква се горепосочените проблеми да доведат до ограничен технологичен суверенитет по отношение на критичните технологии на веригите за създаване на стойност в областта на интелигентните мрежи и услуги, липса на инфраструктурни платформи за иновации и риск от изоставане в научните изследвания, свързани с основаните на 6G мрежи и услуги.

Какво следва да бъде постигнато?

Целта е да се гарантира технологичният суверенитет по отношение на веригите за създаване на стойност в областта на интелигентните мрежи и услуги. В този контекст стремежът е да се даде възможност на европейските участници да развият капацитета за научни изследвания и иновации, свързани с 6G технологиите, като основа за бъдещите цифрови услуги в периода до 2030 г. Инициативата също така има за цел да се насърчи развитието на водещи пазари на 5G инфраструктура и услуги в Европа. И двата вида дейности (за внедряването на 5G инфраструктура и научни изследвания и иновации, свързани с 6G) ще стимулират съгласуването на бъдещите интелигентни мрежи и услуги с политиката и нуждите на обществото в ЕС, включително енергийната ефективност, неприкосновеността на личния живот, етиката и киберсигурността.

Каква е добавената стойност от действията на равнището на ЕС (субсидиарност)? 

С това партньорство ще се търсят отговори на трансграничните/транснационалните предизвикателства, обединяването на ресурси, стратегическите пътни карти, необходимостта критичната маса да отговаря на целите на политиката и необходимостта да се координират отделните участници в различните сектори на цифровата икономика, като по тези въпроси отделните държави членки не могат да постигнат значителен напредък сами, по-специално по отношение на научните изследвания и иновациите, свързани с 6G системите.

Б. Решения

Какви са различните варианти за постигане на целите? Има ли предпочитан вариант сред тях? Ако не, защо?

Вариантите са следните:

·базов вариант — традиционни покани за представяне на предложения по рамковата програма;

·вариант 1 – съвместно програмирано европейско партньорство;

·вариант 2 – институционализирано европейско партньорство.

Предпочитаният вариант е вариант 2, който най-вероятно ще има най-голямо научно, икономическо и обществено въздействие и по-голяма съгласуваност, макар че е най-скъпият и най-сложен.

Какви са позициите на различните заинтересовани страни Кой подкрепя отделните варианти?

Заинтересованите страни признават значението на един подход, основан на партньорство, за бъдещата екосистема на Европа от мрежи и услуги в различните вериги за създаване на стойност в областта на цифровите технологии. Консултацията показва предпочитание към съвместно програмирано или институционализирано партньорство, но много респонденти, включително ключовите участници, също така са подчертали, че биха приели и двата модела в зависимост от редица административни и правни фактори.

В. Въздействие на предпочитания вариант

Какви са ползите от предпочитания вариант (ако има такъв, в противен случай — на основните варианти)? 

Със сигурност ползите се увеличават максимално при варианта за институционализирано партньорство (вариант 2), който:

1.    ще бъде по-ефективен, особено от гледна точка на икономическото, технологичното и общественото въздействие, тъй като ще осигури по-силен ангажимент на заинтересованите страни и ще допринесе за дейностите, свързани с регулирането, стандартизацията и обществения ред, включително технологичния суверенитет и целите на Зеления пакт;

2.    ще подобри външната съгласуваност чрез ефективно взаимодействие с други инициативи и ясен мандат да се създадат полезни взаимодействия с програмите на ЕС и националните и регионалните програми, по-специално за внедряването; както и

3.    ще предлага много добра цялостна ефективност, независимо от допълнителните разходи.

Какви са разходите за предпочитания вариант (ако има такъв, в противен случай — за основните варианти)? 

Разходите са свързани със създаването на съвместно предприятие и с неговото функциониране.

Какво е въздействието върху МСП и конкурентоспособността?

Най-големите ползи ще са за дружествата от ЕС в областта на мрежите, изчисленията в облак и „интернет на предметите“, както и дружествата във „вертикалните“ сектори. Инициативата следва също така да помогне да се увеличи максимално ефективността на инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и да се ускори процесът на разработване, което ще подобри тяхната конкурентоспособност. За МСП и микропредприятията в ЕС в тази област ще има преки и непреки икономически ползи. Партньорството няма да налага регулаторни задължения за тях; по-скоро то ще разкрие възможности под формата на намаляване на разходите за разработване на нови продукти и ще им помогне да получат по-лесен достъп до инвестиции, за да внедрят подходящи за пазара решения на равнището на ЕС.

Ще има ли значително въздействие върху националните бюджети и администрации? 

Въздействието върху националните бюджети и администрации ще бъде ограничено до участие в управлението.

Ще има ли друго значително въздействие? 

Ще има положително въздействие върху конкурентоспособността, стандартизацията в световен мащаб и свързаната с това търговия и инвестиции.

Пропорционалност? 

Предпочитаният вариант не надхвърля необходимото за решаване на първоначалния проблем.

Г. Последващи действия

Кога ще се извърши преглед на политиката?

Преглед на партньорството ще бъде извършен в съответствие със стандартната политика по „Хоризонт Европа“ за преглед на партньорствата, като най-вероятно ще включва годишни прегледи на ключови показател за ефективност (КПЕ) и задълбочен преглед по средата и към края на програмния период на „Хоризонт Европа“.

Обобщение (максимум 2 страници)

Оценка на въздействието от европейско партньорство за трансформиране на системата на европейския железопътен транспорт

A. Необходимост от действия

В какво се изразява проблемът и защо той се разглежда на равнището на ЕС?

Проблемът, на който трябва да бъде обърнато внимание, е неуспехът да се изгради обща визия за промени в железопътния сектор чрез осигуряване на възможност бързото въвеждане на модерни технологии (особено цифровизацията и автоматизацията) да доведе до създаването на изцяло оперативно съвместима, гъвкава и ефективна от гледна точка на разходите железопътна система.

Основните фактори са:

·разпокъсаността на сектора — ефективното използване на повечето иновации в една много сложна система изисква координация между държавите членки, между инфраструктурата и подвижните състави и между разработчиците на различните подсистеми;

·необходимостта от съгласуваност между научните изследвания и иновациите и стандартизацията/законотворчеството;

·ограниченото и некоординирано участие в областта на научните изследвания и иновациите;

·високите разходи и рискове и продължителните периоди на реализация на научните изследвания и иновациите; както и

·недостатъчната съгласуваност.

Последствията, които засягат всички заинтересовани страни по веригата за създаване на стойност, са, че железопътният сектор:

ûима ограничен принос за повишаването на устойчивостта на транспортната система;

ûе зависим от продукти по поръчка, които са скъпоструващи и не са гъвкави от гледна точка на експлоатацията; както и

ûе по-малко конкурентоспособен спрямо другите видове транспорт.

Какво следва да бъде постигнато?

Основните цели са:

Øда се модернизира железопътната система в Европа, така че да може да увеличи пазарния си дял;

Øда се подкрепи товарният железопътен транспорт, за да се намалят емисиите на парникови газове от транспорта; както и

Øда се постигне напредък по създаването на единно европейско железопътно пространство чрез изграждането на интегрирана и устойчива железопътна система, като се използват пълноценно предимствата на цифровизацията и автоматизацията.

Това от своя страна ще увеличи приноса на железопътния сектор за развитието на обществото в ЕС, с което ще се укрепят способността и капацитетът на товарните железопътни превози и ще се гарантира, че свързаните с железопътната система научни изследвания и иновации се основават на насочен към отделния потребител подход, който е по-добре адаптиран към нуждите на пазара.

Каква е добавената стойност от действията на равнището на ЕС (субсидиарност)? 

Една обща европейска стратегия за свързаните с железопътната система научни изследвания и иновации ще помогне да се гарантира по-координиран и ориентиран към пазара подход, който може да обедини заинтересованите страни, за да бъде постигната цялостна обща визия. Това ще позволи на железопътния сектор да постигне европейските цели в областта на транспорта и по-общите цели на политиката, с което ще се увеличи привлекателността на железопътния транспорт спрямо другите видове транспорт.

Б. Решения

Какви са различните варианти за постигане на целите? Има ли предпочитан вариант сред тях? Ако не, защо?

Вариантите са свързаните с железопътната система научни изследвания и иновации да бъдат подкрепени чрез:

·традиционни покани за представяне на предложения по „Хоризонт Европа“;

·съвместно програмирано партньорство; или

·институционализирано партньорство съгласно член 187 от ДФЕС.

Предпочитаният вариант е институционализираното партньорство, тъй като само то осигурява платформа за общо разработване на научни изследвания и иновации в полза на съгласувана и цялостна визия. Той също така може да гарантира в най-голяма степен наличието на дългосрочна стратегия и ангажимент от страна на промишлеността и на ЕС. Настоящото съвместно предприятие „S2R“ е доказало неговата стойност. Стабилността на този вариант и правно обвързващите ангажименти на ЕС и партньорите от прмишлеността ще бъдат от ключово значение за привличането на заинтересованите страни след пандемията от COVID-19 и очакваното свързано с нея икономическо въздействие, което може да включва намаляване на инвестициите в областта на научните изследвания и иновациите в сектора.

Какви са позициите на различните заинтересовани страни Кой подкрепя отделните варианти?

Над 65 % от респондентите са посочили, че институционализираното партньорство е най-подходящият начин за справяне с предизвикателствата в железопътния сектор и за трансформиране на системата на европейския железопътен транспорт. По-специално те са посочили целия цикъл на разработването на продукти, дългосрочния ангажимент и навлизането на пазара.

В. Въздействие на предпочитания вариант

Какви са ползите от предпочитания вариант (ако има такъв, в противен случай — на основните варианти)? 

Институционализираното партньорство е най-ефективният начин да се гарантира, че частният и публичният сектор продължават да са изцяло ангажирани с разработването и изпълнението на дългосрочна стратегия за научни изследвания и иновации в железопътния сектор, като в същото време се насърчава по-мащабно участие от страна на ключовите заинтересовани страни. Този вариант гарантира значително научно, икономическо, технологично и обществено въздействие, например навлизане на пазара на иновативни решения и намаляване на емисиите. Също така то ще помогне да се мобилизират промишлени финансови и материални ресурси, за да се увеличи максимално въздействието на финансирането от Комисията.

Какви са разходите за предпочитания вариант (ако има такъв, в противен случай — за основните варианти)?

Разходите на съвместното предприятие „S2R“ са в размер на 3,5 милиона евро (1,6 милиона евро административни разходи + 1,9 милиона евро разходи за персонал) за година на функциониране. Общите му текущи разходи не могат да надхвърлят 27 милиона евро (50 % от ЕС, 50 % от другите членове). Тези базови разходи следва да бъдат адаптирани на основата на амбициите, програмата и бюджета на предложеното партньорство за трансформиране на системата на европейския железопътен транспорт.

Какво е въздействието върху МСП и конкурентоспособността?

Широкото участие на заинтересованите страни и създаването на мрежи, свързващи университети и организации за научни изследвания, в рамките на координирането на бъдещото партньорство ще насърчат по-голямата ангажираност от страна на МСП, които разполагат с гъвкавостта да разработват иновации и да ги пускат на пазара сравнително бързо.

Институционализираното партньорство ще има значително въздействие върху конкурентоспособността както на сектора на железопътния транспорт, така и на сектора за оборудване за железопътния транспорт. То ще гарантира, че голям процент от крайните продукти на научните изследвания и иновациите се въвеждат на пазара.

Ще има ли значително въздействие върху националните бюджети и администрации? 

С институционализираното партньорство ще може да се опрости администрацията по отношение на участието на членовете в дейности, свързани с научните изследвания и иновациите. То може да гарантира съгласуване на разработването на национални програми за научни изследвания и иновации в железопътния сектор, а оттам и по-добро цялостно използване на публичните ресурси.

Ще има ли друго значително въздействие? 

С тази инициатива:

üще се подобри значително защитата на правата на гражданите на ЕС чрез по-голям акцент върху интеграцията на националните, регионалните и местните железопътни системи с другите видове транспорт; както и

üще се осигури възможност за ефективен диалог между субектите, занимаващи се с дейности, свързани с научни изследвания и иновации, и органите, които отговарят за политиките и законодателството в областта на железопътния сектор на международно и национално равнище (включително международните органи по стандартизация).

Пропорционалност? 

Институционализираното партньорство ще гарантира, че частният и публичният сектор продължават да са изцяло ангажирани в разработването и изпълнението на дългосрочна стратегия за научни изследвания и иновации в железопътния сектор, и ще привлече промишлени финансови и материални ресурси, за да се увеличи максимално въздействието на финансирането от Комисията и да бъдат постигнати приоритетите на Зеления пакт. Следователно предпочитаният вариант не надхвърля необходимото за решаване на първоначалния проблем и отговаря на целите на инициативата.

Г. Последващи действия

Кога ще се извърши преглед на политиката?

След 3 години от началото на предложеното институционализирано партньорство ще бъде извършена междинна оценка.