ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 5.11.2021

COM(2021) 681 final

2021/0357(NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪВЕТА

за изменение на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/593 по отношение на продължителността и обхвата на дерогацията от членове 218 и 232 от Директива 2006/112/ЕО

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

В съответствие с член 395, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност 1 (наричана по-долу „Директивата за ДДС“), Съветът, действащ с единодушие по предложение на Комисията, може да разреши всяка държава членка да прилага специални мерки за дерогация от разпоредбите на посочената директива, с цел да се опрости процедурата за събиране на ДДС или да се предотвратят определени форми на отклоняване от данъчно облагане или избягване на данъци.

С писмо, заведено в Комисията на 31 март 2021 г., Италианската република поиска разрешение да продължи да прилага дерогация от членове 218 и 232 от Директивата за ДДС, за да може да продължи да налага задължително електронно фактуриране. Срокът на действие на настоящата дерогация изтича на 31 декември 2021 г. Освен това в искането се настоява за разширяване на обхвата на мярката за дерогация, която е в сила с Решение за изпълнение (ЕС) 2018/593 на Съвета 2 , за да се включат данъчно задължените лица, които се ползват от освобождаването за малки предприятия, посочено в член 282 от Директивата за ДДС. В съответствие с член 395, параграф 2 от Директивата за ДДС, с писмо от 10 септември 2021 г. Комисията информира останалите държави членки за отправеното от Италианската република искане. С писмо от 13 септември 2021 г. Комисията уведоми Италианската република, че разполага с пълната информация, необходима за разглеждане на искането.

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

След Решение за изпълнение (ЕС) 2018/593 Италианската република въведе обща система за задължително електронно фактуриране, Sistema di Interscambio (SdI), също в съответствие с Препоръката на Съвета от 11 юли 2017 г. относно Националната програма за реформи на Италия за 2017 г. и становището на Съвета относно Програмата за стабилност на Италия за 2017 г. 3

Италия твърди, че мярката, насочена към борба с данъчните измами и с отклоняването от данъчно облагане, към опростяване на спазването на данъчното законодателство, към повишаване на ефективността от събирането на данъци и модернизиране на италианското производство, намалявайки по този начин административните разходи за дружествата, е постигнала изцяло своите цели.

Що се отнася до борбата с измамите и отклоняването от облагане с ДДС, мярката увеличи капацитета на данъчната администрация, като намали времето, необходимо за откриване и реагиране на измами и отклоняване от облагане с ДДС, и подобри възможностите за анализ на риска. Тя се доказа и като ефективна превантивна мярка, тъй като възпира измамите и отклоняването от облагане от страна на данъкоплатците.

Въпреки че не е възможно да се определи точно каква част от възстановяването се дължи пряко на въвеждането на задължително електронно фактуриране, Италия предостави някои оценки. Според тези оценки около 2 млрд. евро биха могли да се дължат пряко на по-доброто спазване на изискванията за ДДС след въвеждането на въпросната мярка, докато около 580 млн. евро допълнителни приходи от събирането на преки данъци биха могли косвено да се дължат на мярката. Що се отнася до контрола и правоприлагането, действието за установяване и спиране на фалшивите кредити по ДДС позволи възстановяването на 945 милиона евро през 2019 г. Освен това използването на данни за електронно фактуриране за цялата 2019 г. беше също от съществено значение, за да се идентифицират данъчно задължените лица, които не отговарят на изискванията за статута на „esportatore abituale“ (над 1,3 милиарда евро под формата на декларирани фалшиви тавани). Понастоящем се извършват други процеси, основани на кръстосана проверка на данните за електронно фактуриране с трансграничните източници на информация за борба с измамите (включително Европейската мрежа за борба с измамите Еврофиск). Това също така направи възможно идентифицирането на дружества, които участват в механизми за вътреобщностни измами, осъществени от последните месеци на 2019 г. до 2020 г., въз основа на потоци на фактуриране за несъществуващи сделки в размер на около 1 милиард евро.

Що се отнася до опростяването на спазването на данъчното законодателство, въвеждането на задължително електронно фактуриране позволи на данъчните органи да предоставят на данъкоплатците предварително попълнени регистри за покупки и продажби, график на периодичния сетълмент на ДДС, предварително попълнени годишни справки-декларации за ДДС и предварително попълнени формуляри за плащане, включително данъците, които трябва да бъдат платени, прихванати или поискани за възстановяване (като се дава приоритет на лицата, използващи електронно фактуриране). Електронното фактуриране позволи да бъдат премахнати редица задължения, като например отчитането на данни за фактурите за вътрешни сделки, подаването на декларации по Интрастат за покупки, задължението за предоставяне на информация за договорите, сключени от лизингови дружества, дружества за отдаване под наем и наемане, както и задължението за докладване на сделки, включващи доставки на стоки от Република Сан Марино до Италия.

Според Италия въвеждането на задължително електронно фактуриране е осигурило други ползи, тъй като е опростило процеса на фактуриране както за издателите, така и за получателите, и е позволило разработването на свързани услуги, които дават възможност за наблюдение на резултатите от дейността в реално време, включително, например, управлението на паричните потоци. Освен това, в контекста на пандемията от COVID-19, данните от задължителното електронно фактуриране се оказаха от голяма полза при анализа на промените в икономиката, свързани със здравната криза, и при въвеждането на най-подходящите мерки за подкрепа.

Решение за изпълнение (ЕС) 2018/593 се прилага до 31 декември 2021 г. и поради това Италия поиска да продължи дерогацията от членове 218 и 232 от Директивата за ДДС, за да може да продължи да налага задължително електронно фактуриране.

В допълнение към това, в искането се настоява и за разширяване на обхвата на мярката за данъчно задължените лица, които се ползват от освобождаването за малките предприятия, посочено в член 282 от Директивата за ДДС. Италия смята, че това разширяване ще засили борбата с измамите и отклоняването от облагане с ДДС, тъй като ще предостави на данъчните органи пълна картина на сделките, извършвани от всички данъкоплатци. Освен това данъчните органи ще могат да следят дали оборотът на данъчно задължените лица, ползващи се от гореспоменатото освобождаване, остава под прага, като им позволява да се борят с отклоняването от данъчно облагане, свързано с достъпа и постоянството в този режим на данъкоплатците, които съществено нарушават установените от закона условия и изисквания.

Според Италия изискваното разширяване на обхвата на мярката не следва да води до значителна административна тежест за тези данъчно задължени лица. Повече от 10 % от данъкоплатците, които се ползват от освобождаването за малки предприятия, посочено в член 282 от Директивата за ДДС, вече издават своите фактури чрез SdI. Освен това Италианската агенция за приходите е предоставила безплатно на всички предприятия по ДДС различни решения за изготвяне и изпращане на електронни фактури. Те включват софтуерен пакет, който може да бъде инсталиран на компютър, и може да се използва за подготовка на файловете за електронно фактуриране дори при липса на интернет връзка и за изпращане на такива файлове просто чрез качването им, както и приложение, което може да бъде инсталирано на всяко мобилно устройство, за подготовка и изпращане на електронни фактури. Освен това Италианската агенция за приходите е предоставила безплатно и услуга за цифрово съхранение, която позволява да се архивират файловете за фактуриране, като същевременно се гарантира спазването на изискванията за автентичност, цялост и читаемост на файловете в продължение на 15 години.

МСП биха имали полза от премахването на разходите за отпечатване и архивиране на фактурите, намаляването на риска от допускане на грешки при изготвянето на фактурите и достъпа до редица онлайн услуги, предоставяни от Италианската агенция по приходите, които позволяват на данъкоплатците да използват данните за фактурирането за целите на анализа на резултатите от дейността си.

Предвид широкия обхват на дерогацията и разширяването ѝ така, че тя да обхване данъчно задължените лица, които се ползват от освобождаването за малките предприятия, посочено в член 282 от Директивата за ДДС, е важно да се гарантират необходимите последващи действия във връзка с тази мярка, и по-специално нейното въздействие върху борбата с измамите и отклоняването от облагане с ДДС и върху данъчно задължените лица, като се обърне специално внимание на МСП. Ако Италия желае да удължи срока на мярката за дерогация, заедно с искането за удължаване следва да бъде предоставен доклад за действието на мярката. В този доклад следва да се представи оценка за ефективността на мярката по отношение на борбата с измамите и отклоняването от облагане с ДДС и по отношение на опростяването на събирането на данъка. Докладът следва да съдържа и оценка за въздействието на мярката върху данъчно задължените лица, особено във връзка с нарастването на административната тежест и разходите за спазване на законодателството.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

По силата на член 218 от Директивата за ДДС се осигурява равнопоставеност на фактурите на хартиен носител и електронните фактури, като се предвижда, че държавите членки приемат като фактури документи или съобщения на хартиен носител или в електронен вид. Съобразно с член 232 от Директивата за ДДС електронна фактура се използва, при условие че се приема от получателя. Задължителното електронно фактуриране, въведено от Италия, всъщност представлява дерогация от тези две разпоредби.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

•Пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност. Решението се отнася до предоставяне на разрешение на държава членка по нейно искане и не представлява задължение.

Въвеждането на задължително електронно фактуриране се е осъществило гладко, без да възникват особени проблеми. Според информацията, предоставена от Италия, то е допринесло за постигането на преследваните цели по отношение на борбата с измамите и отклоняването от облагане с ДДС, като същевременно е опростило събирането на данъци.

В искането, подадено от Италия, се настоява за разширяване на обхвата, така че да бъдат включени и данъчно задължените лица, които се ползват от освобождаването за МСП. Италия е въвела няколко мерки, за да се подпомогне адаптирането на тези данъчно задължени лица към задължителното електронно фактуриране. Италианската агенция за приходите е предоставила безплатно различни решения, като софтуерен пакет за инсталиране на компютри или приложение за мобилни устройства, които позволяват на данъкоплатците лесно да подготвят и изпращат електронни фактури. Мерките ще облекчат тези дружества от текущите им разходи за издаване и обработка на фактури, например разходи за отпечатване или архивиране, като същевременно ще намалят възможностите за грешки.

Освен това задължителното електронно фактуриране позволи на Италианската агенция за приходите да предлага различни онлайн услуги на данъкоплатците. Следва да се отбележи, че повече от 10 % от данъчно задължените лица, които се ползват от освобождаването за МСП, вече са избрали доброволно да издават електронни фактури. В допълнение, няколко задължения за докладване биха могли да бъдат премахнати поради въвеждането на задължително електронно фактуриране.

Освен това поисканото разширяване на обхвата на мярката ще засили борбата с измамите и отклоняването от облагане с ДДС, тъй като италианските данъчни органи ще имат пълна картина на фактурите, издадени от всички данъчно задължени лица. Това също така ще им позволи да откриват данъкоплатци, които нарушават по същество условията и изискванията, предвидени от закона за прилагане на посоченото освобождаване за МСП.

Дерогацията също е ограничена във времето и с искането трябва да бъде представен доклад относно функционирането и ефективността на мярката, по-специално относно въздействието върху МСП, в случай че Италия желае да удължи срока на действие на мярката за дерогация.

•Избор на инструмент

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Оценка на въздействието

Италия подаде искане за дерогация, за да продължи да прилага задължително електронно фактуриране за всички фактури, издавани на други предприятия или на крайните потребители от данъчно задължените лица, които са установени на нейна територия, като разширява обхвата на мярката до данъчно задължените лица, които се ползват от освобождаването за малки предприятия. Задължението за електронно фактуриране следва да се отнася и до опростените фактури, документите, издавани по член 219 от Директивата за ДДС, и фактурите за освободени сделки. Данъчно задължените лица, които не са установени в страната, могат да изберат фактурите им да бъдат предавани чрез SdI.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

2021/0357 (NLE)

Предложение за

РЕШЕНИЕ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА СЪВЕТА

за изменение на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/593 по отношение на продължителността и обхвата на дерогацията от членове 218 и 232 от Директива 2006/112/ЕО

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,

като взе предвид Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност 6 , и по-специално член 395, параграф 1 от нея,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)С Решение за изпълнение (ЕС) 2018/593 на Съвета 7 на Италия беше разрешено да въведе мярка за дерогация от членове 218 и 232 от Директива 2006/112/ЕО („специалната мярка“), за да въведе задължително електронно фактуриране за всички данъчно задължени лица, установени на територията на Италия, с изключение на данъчно задължените лица, които се ползват от освобождаването за малки предприятия, посочено в член 282 от същата директива.

(2)С писмо, заведено в Комисията на 31 март 2021 г., Италия поиска разрешение да продължи да прилага дерогация от членове 218 и 232 от Директива 2006/112/ЕО, за да продължи да прилага задължително електронно фактуриране. Освен това в искането си Италия помоли за разрешение обхватът на специалната мярка да се разшири, така че да обхване и данъчно задължените лица, които се ползват от освобождаването за малки предприятия, посочено в член 282 от същата директива.

(3)С писмо от 10 септември 2021 г. Комисията информира останалите държави членки за отправеното от Италия искане. С писмо от 13 септември 2021 г. Комисията уведоми Италия, че разполага с пълната информация, необходима за разглеждане на искането.

(4)Италия твърди, че въведената система за задължително електронно фактуриране, която канализира всички издадени фактури чрез „Sistema di Interscambio“ („SdI“), управлявана от Италианската агенция по приходите, е постигнала изцяло своите цели, а именно борба с данъчните измами и с отклоняването от данъчно облагане, опростяване на спазването на данъчното законодателство и повишаване на ефективността на събирането на данъци, намалявайки по този начин административните разходи за дружествата.

(5)Италия смята, че разширяването на обхвата на специалната мярка, така че да обхване и данъчно задължените лица, които се ползват от освобождаването за малки предприятия, посочено в член 282 от Директива 2006/112/ЕО, би увеличило възможностите на Италианската агенция по приходите да се бори с измамите и отклоняването от облагане с данък върху добавената стойност (ДДС), предоставяйки пълна картина на фактурите, издадени от всички данъчно задължени лица. Освен това то би позволило на Италианската агенция по приходите да следи дали тези данъчно задължени лица отговарят на изискванията и условията за ползване на посоченото освобождаване.

(6)Италия твърди, че поисканото разширяване на обхвата на специалната мярка няма да доведе до значителни разходи за данъчно задължените лица, които се ползват от освобождаването за малки предприятия, посочено в член 282 от Директива 2006/112/ЕО. За да смекчи тези разходи, Италия е предоставила безплатно различни решения за изготвяне и изпращане на електронни фактури, като например софтуерен пакет за инсталиране на компютри и приложение за мобилни устройства. Освен това въвеждането на електронното фактуриране е придружено от премахване на други изисквания, като например отчитането на данни от фактури за вътрешни сделки, подаването на декларации по Интрастат за покупки или задължението за предоставяне на информация за договорите, сключени от дружества за лизинг, отдаване под наем и наемане. То също така позволи да се предоставят допълнителни услуги на данъчно задължените лица, като например предварително попълнени регистри за покупки и продажби, график на периодичния сетълмент на ДДС, предварително попълнени годишни справки-декларации за ДДС и предварително попълнени формуляри за плащане, включително данъците, които трябва да бъдат платени, прихванати или поискани за възстановяване, като се дава приоритет на лицата, използващи електронно фактуриране. Тези мерки следва да гарантират пропорционалността на специалната мярка.

(7)Специалната мярка следва да бъде ограничена във времето за наблюдаване на нейното въздействие върху борбата с измамите и отклоняването от облагане с ДДС и върху данъчно задължените лица, по-специално върху тези, които се ползват от освобождаването за малки предприятия, посочено в член 282 от Директива 2006/112/ЕО.

(8)Ако Италия прецени, че е необходимо удължаване на срока на действие на специалната мярка, заедно с искането за удължаване на срока на действие тя следва да представи пред Комисията доклад, съдържащ оценката за ефективността на специалната мярка по отношение на борбата с измамите и отклоняването от облагане с ДДС и по отношение на опростяването на събирането на данъка. Настоящият доклад също така ще оцени въздействието на мярката върху данъчно задължените лица, по-специално върху тези, които се ползват от освобождаването за малки предприятия, посочено в член 282 от Директива 2006/112/ЕО .

(9)Тази специална мярка следва да не засяга правото на клиента да получава фактури на хартиен носител при вътреобщностни сделки.

(10)Мярката за дерогация няма да има отрицателно въздействие върху собствените ресурси на Съюза, формирани от ДДС.

(11)Поради това Решение за изпълнение (ЕС) 2018/593 следва да бъде съответно изменено,

ПРИЕ НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:

Член 1

Решение за изпълнение (ЕС) 2018/593 се изменя, както следва:

(1) Член 1 се заменя със следното:

„Член 1

Чрез дерогация от член 218 от Директива 2006/112/ЕО на Италия се разрешава само да приема като фактури документи или съобщения в електронен формат, ако те са издадени от данъчно задължени лица, установени на нейната територия.“;

(2) Член 2 се заменя със следното:

„Член 2

Чрез дерогация от член 232 от Директива 2006/112/ЕО на Италия се разрешава да постанови, че за използването на електронни фактури, издавани от данъчно задължени лица, установени на нейната територия, не се изисква приемане от получателя.“;

(3) Член 4 се заменя със следното:

„Член 4

Настоящото решение се прилага до 31 декември 2024 г.

Когато Италия прецени, че е необходимо удължаване на срока на действие на дерогациите, посочени в членове 1 и 2, заедно с искането за удължаване Италия представя пред Комисията доклад, съдържащ оценка на ефективността на мерките, посочени в член 3, по отношение на борбата с измамите и отклоняването от облагане с ДДС и по отношение на опростяването на събирането на данъка. В този доклад се прави също така оценка на въздействието на тези мерки върху данъчно задължените лица, по-специално върху тези, които се ползват от освобождаването за малки предприятия, посочено в член 282 от Директива 2006/112/ЕО, и по-специално дали тези мерки увеличават техните административни тежести и разходи.“

Член 2

Адресат на настоящото решение е Италианската република.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    OB L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.

(2)    OB L 99, 19.4.2018 г., стр. 14.

(3)    ОВ C 261, 9.8.2017 г., стр. 46.

(4)    ОВ C 261, 9.8.2017 г., стр. 46.

(5)     https://ec.europa.eu/taxation_customs/system/files/2020-07/2020_tax_package_tax_action_plan_en.pdf  

(6)    OB L 347, 11.12.2006 г., стр. 1.

(7)    OB L 99, 19.4.2018 г., стр. 14.