1.

необходимо е да се предоставят достатъчно ресурси за политиките за развитие на селските райони, да се осигури технологична комуникационна и транспортна инфраструктура (особено обществен транспорт, който е жизненонеобходим за ежедневието и заетостта), както и ефикасни системи за образование и предоставяне на здравни услуги. Те би трябвало да съответстват напълно на съответните градски услуги (равнопоставеност по отношение на здравето);

2.

предлагането на заетост, обучение и жилища следва да отразява и да се възползва от селските природни ресурси, като същевременно създава иновативни бизнес възможности;

3.

като модели на демокрация на участието селските парламенти и воденото от общностите местно развитие (ВОМР) би трябвало да бъдат подкрепяни от вземащите политически решения и да приобщават всички жители на селските райони, включително социалните партньори, жените, възрастните хора, хората с увреждания, малцинствата и най-вече младите;

4.

ценностите на културното наследство би трябвало да бъдат опазвани и популяризирани (1).

1.

властите трябва да проявяват прозрачност и справедливост при предоставянето на услуги на гражданите във всички области;

2.

организациите на гражданското общество, включително LEADER и местните групи за действие, следва да развиват местни партньорства в селските и градските райони, за да създават икономически, социални и екологични възможности и да насърчават по-добро разбиране на взаимозависимостите;

3.

моделът на управление на съветите по продоволствена политика би могъл да послужи като вдъхновение за ефективно сътрудничество между всички заинтересовани страни на местно равнище. Възможностите за работа от разстояние, необходимостта от жилища в селските райони и достъпът до земеползване се промениха в резултат на новите въздействия и предизвикателства, свързани с околната среда и с пандемията;

4.

насърчаването и подкрепата на обмена на добри практики и рискови случаи между териториите би трябвало да се приветстват;

5.

достъпът до висококачествено образование в селските райони може да бъде един от факторите, допринасящи за местното икономическо развитие, и може да помогне на селските общности да се адаптират към бързо променящата се среда.

1.

необходимо е наскоро приетата дългосрочна визия на Комисията за развитие на селските райони (2) да бъде доразвита, за да се превърне в ангажимент за селските и градските райони за справедлив подход. Важно е да се покаже добавената стойност на съвместната работа на организациите в селските и градските райони, като например инициативата „От фермата до трапезата“ и социално приобщаващия Зелен пакт;

2.

Европейската комисия би трябвало да се ангажира със създаването на група заинтересовани страни от селските и градските райони въз основа на инициативата „Интелигентни селища“ за разработване на добри практики в моделите на партньорство;

3.

за да се подкрепи ангажираността, следва да се инвестира в местни пилотни проекти, да се създадат общоевропейски стимули/схеми за обвързване с условия и да се учредят награди за водещи примери, които да илюстрират приобщаващи споразумения.

i)

идентифициране на правилния мащаб на намеса;

ii)

установяване на ясна водеща роля в координацията на политиките;

iii)

укрепване на споразуменията за сътрудничество между региони или общини;

iv)

насърчаване на партньорства между селските и градските райони, за да се използват функционалните връзки;

v)

подобряване на вертикалната координация между управленските равнища.

i)

пандемията от COVID-19 ускори процесите на цифровизация и екологизация, които изискват усилия, за да бъдат поддържани във времето;

ii)

необходимо е да се създадат и запазят нови възможности за заетост в селските райони, включително свързани с предоставянето на услуги в селските райони, работата от разстояние, новите технологии или възобновяемата енергия;

iii)

укрепването на многофункционалните аспекти на селското стопанство, насърчаването на неземеделски дейности, създаването на предприятия в сектора на услугите за чиста енергия и промишлеността в селските райони могат да създадат много възможности за заетост;

iv)

насърчаване на предприемачеството, гарантиране на справедливи правила за конкуренция за МСП и отчитане на потребностите на по-младите поколения (напр. дистанционна работа);

v)

работните места и магазините трябва да бъдат запазени близо до хората. Визията за взаимодействието между селото и града предлага възможности за развитие на кръгова икономика;

vi)

необходимо е да се насърчава достойният труд и да се подобрят условията на труд в селските райони, като същевременно се гарантира, че мненията на всички участници се вземат предвид в този процес на подобряване;

vii)

установяване на връзка между потребителското търсене и регионалните и селските пазари чрез предлагане на пазара на местни продукти и етикети за качество;

viii)

би трябвало широко да се стимулира създаването на културни възможности в селските райони, включително насърчаването на културни прояви и опазването на селските исторически и религиозни обекти (църкви, замъци и т.н.);

ix)

процесите на цифровизация разкриват нови възможности, които биха могли да създадат очаквания, да привлекат гражданите- — особено младите хора- — и да доведат до промяна в тенденциите на обезлюдяване и качеството на живот в селските райони. За целта селската среда трябва да разполага с подходяща инфраструктура, която да гарантира свързаност. Стратегиите за свързаност и цифровите платформи предлагат решения в това отношение, а цифровият акт за селските райони би улеснил развитието на цифровите технологии в селското стопанство и селските райони;

x)

би трябвало да се подкрепят земеделието и аквакултурата (17) в селските и крайградските райони, наред с екотуризма-, дейностите за отдих и образователните дейности по въпросите на устойчивостта, като тези дейности следва да бъдат съвместими с опазването на биологичното разнообразие, за да се гарантира качеството на живот на общностите;

xi)

качественото и достъпно образование в селските райони, като се започне от ранните години на децата, може да спомогне за подобряване на резултатите в образованието, а достъпът до обществени услуги, като например грижи за децата и училища, е фактор, основан на местоположението, който оформя привлекателността на селските райони, включително за висококвалифицираните работници.

i)

интегрирано предоставяне на услуги (съвместно предлагане на различни услуги в едно и също пространство; сътрудничество между доставчици на услуги; сътрудничество между екипи от професионалисти; съвместно производство между публични, частни и общностни организации);

ii)

подход за предоставяне на алтернативни и по-гъвкави услуги (мобилни услуги, които доставят услугата на гражданите на място; модели на радиални системи, в които услугите се предоставят редовно от централно място; услуги, по-добре адаптирани към местните нужди);

iii)

технологични и цифрови решения, включително в секторите на образованието и здравеопазването.