Становище на Европейския икономически и социален комитет „Производството на стъкло в Европа на кръстопът: подобряване на екологичността и енергийната ефективност в съчетание с повишаване на конкурентоспособност и запазване на качествените работни места“

(становище по собствена инициатива)

(2022/C 105/04)

Докладчик:	Aurel Laurențiu PLOSCEANU
Съдокладчик:	Gerald KREUZER

Решение на Пленарната асамблея	25.3.2021 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	Становище по собствена инициатива
Компетентна секция	Консултативна комисия по индустриални промени (CCMI)
Приемане от секцията	29.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	21.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	142/1/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейската стъкларска промишленост е иновативен сектор с голямо стратегическо значение, от който ЕС има големи ползи. Изделията от стъкло са необходими за прехода към неутрална по отношение на климата кръгова икономика: за саниране на сгради, производство на повече електроенергия от възобновяеми източници, декарбонизиране на транспортните средства и произвеждане на устойчиви опаковки. Стъклото допринася и за революцията в цифровизацията на Европа. Накратко: стъклото е бъдещето.

1.2.

ЕИСК отправя искане към създателите на политики от ЕС да поставят стъкларския сектор и всички негови подсектори в центъра на настоящите приоритети на политиката, като например пакета „Адаптиране към цел 55“, пакета за кръговата икономика, Програмата в областта на цифровите технологии, програмата за стратегическите вериги за създаване на стойност и международната търговска политика на ЕС и свързаните с нея инструменти.

1.3.

Вълната на саниране в ЕС би била огромен източник на бизнес възможности за стъкларството, като предизвика привличането на инвестиции и същевременно допринесе значително за намаляване на емисиите на CO2 от сградите. Призоваваме ЕС и националните създатели на политики поне да поддържат настоящите предложени цели и да ги засилват, когато е възможно.

1.4.

В рамките на сектора е необходим енергиен преход, за да се превърне енергоемкият по своята същност процес на производство на стъкло в неутрален по отношение на въглерода. Този енергиен преход ще доведе до значително увеличение на разходите при извършването на стопанска дейност поради по-високите оперативни разходи и капиталови изисквания.

1.5.

ЕИСК силно препоръчва политиките на ЕС да подкрепят стъкларския сектор, за да се направи възможен този преход, с финансова подкрепа както за капиталовите, така и за оперативните разходи, с изграждане на капацитет за енергия от възобновяеми източници, с достъпни енергийни доставки, както и като се гарантира, че секторът не е изложен на нелоялна конкуренция извън пазара на ЕС.

1.6.

ЕИСК подкрепя всички политики на ЕС и национални планове за възстановяване, които улесняват транспортната революция в посока към интелигентни и неутрални по отношение на климата автомобили и масовото разширяване на системите за обществен транспорт. Високотехнологичните изделия от стъкло също играят важна роля.

1.7.

ЕИСК силно препоръчва ЕС да класифицира стъклото като дълготраен материал поради неговите характеристики за инертност, многократна употреба и неограничено рециклиране.

1.8.

ЕИСК изисква да се премине от нелинейни материали към напълно кръгово, подлежащо на многократна употреба и рециклиране стъкло, за да се намали зависимостта от вноса на изкопаеми горива, добивът на необработени суровини и изчерпването на ресурси. Комитетът предлага ЕС да признае ползите от стъклото за допринасянето за устойчивите опаковъчни системи.

1.9.

ЕИСК силно препоръчва по-широко прилагане на принципите на кръговата икономика, съчетано с публична и частна финансова подкрепа и партньорства, като например инициативата „Затваряне на цикъла в стъкларския сектор“, за да се насърчи навлизането на рециклирането на стъкло. Това ще даде възможност на Европа да избегне отпадъците от стъкло, да намали потреблението на енергия и емисиите на CO2 и да създаде нови работни места в сектора за рециклиране на стъкло.

1.10.

ЕИСК настоятелно призовава ЕС да признае, че стъклото е необходимо за производството на „зелена“ енергия. Стъклото е ключов компонент не само на фотоволтаичните слънчеви панели, но и на вятърните турбини и може да се използва и по други начини за производството на „зелена“ електроенергия. ЕИСК призовава Комисията и Парламента да разработят нови политики на ЕС по отношение на целите в областта на климата и стратегическите вериги за създаване на стойност, за да се възобнови производството на фотоволтаични клетки в Европа и да се защити производството на други стратегически изделия от стъкло и веригите за създаване на стойност, към които те принадлежат (напр. предни стъкла за производителите на транспортни средства).

1.11.

ЕИСК иска да се подкрепят инвестициите в образование и обучение, за да се осигури навлизането на нови и млади служители в сектора, с цел да се замени застаряващата работна сила с необходимите знания и способности, както и да се даде възможност на настоящите работници да бъдат в крак с иновациите и преходните промени в отрасъла.

1.12.

ЕИСК призовава ЕС да защити отраслите на нашата стъкларска промишленост от риска от изместване на въглеродни емисии. Нарастващите амбиции в областта на климата и увеличаващите се въглеродни емисии изискват укрепване, а не намаляване на защитата срещу изместването на въглеродни емисии. Конкурентоспособността на изделията от стъкло на пазарите за износ и в самия ЕС може частично да бъде осигурена чрез ефективни мерки във връзка с изместването на въглеродни емисии чрез схемата за търговия с емисии (СТЕ). Тази схема следва да се поддържа, за да се подпомогне отрасълът в прехода към постигане на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата. Въвеждането на механизма за въглеродна корекция по границите и на пакета за таксономията трябва да бъде внимателно обмислено. Комитетът призовава в механизма за въглеродна корекция по границите да бъде включено решение за износа и за укрепване на мерките във връзка с изместването на въглеродни емисии чрез пълно безплатно разпределяне на квоти въз основа на референтни показатели в допълнение към механизма за въглеродна корекция по границите поне до 2030 г., в съответствие с правилата на СТО.

1.13.

Екологичният и цифровият преход в Европа, и по-специално в стъкларската промишленост, трябва да бъде справедлив преход. За да се осигури максимална подкрепа за този преход, ЕИСК призовава да бъдат включени работниците. Следователно социалният диалог на всяко равнище следва да бъде подкрепен от законодателството на ЕС.

1.14.

За да следи развитията в стъкларската промишленост по отношение на намаляването на CO2, производството и други съответни променливи, ЕИСК би приветствал по-целенасочена подкрепа и анализ за сектора като цяло и неговите подсектори и за всяка държава членка.

2.   Общо описание на стъкларския сектор

2.1.   Производство

Производството на стъкло в ЕС достигна 36,8 милиона тона през 2020 г. според Glass Alliance Europe. ЕС е един от най-големите производители на стъкло в света. Състои се от пет подсектора:

а)	60,4 % — амбалажно стъкло;

б)	29,2 % — плоско стъкло;

в)	3,2 % — стъкло за битови цели;

г)	5,3 % — влакна (укрепващи и изолиращи влакна);

д)	2,1 % — специални стъкла.

2.2.

Заетост

През 2018 г. в стъкларския сектор са заети около 290 000 работници в ЕС-27 (1). Тази цифра обхваща производството, рециклирането и преработката на стъкло, тъй като някои сектори, по-специално плоското стъкло, имат сложни вериги за създаване на стойност. Секторът на преработване на стъкло също включва значителен брой МСП.

2.3.   Здраве и безопасност

2.3.1.

Европейската стъкларска промишленост предлага качествени работни места за широк спектър от профили: от работни места за неквалифицирани работници до работни места за инженери на високи позиции.

2.3.2.

Работата като работник в стъкларската промишленост може да бъде физически трудна, а понякога и все още опасна. Мерките за здраве и безопасност изискват инвестиции и често имат положително въздействие върху производителността. Мерките за предотвратяване на професионални заболявания непрекъснато се подобряват, какъвто е случаят с профилактиката на силикоза, като част от социалния диалог на Европейската мрежа за силициев диоксид (NEPSI) относно вдишвания кристален силициев диоксид. Културата на безопасност и превенция допринесе за качеството на работните места в сектора.

2.4.   Възраст, образование и обучение

За разлика от Централна и Източна Европа, работната сила на западноевропейските държава е предимно по-възрастна (над 50 години) и с много опит. Привличането на нови и по-млади работници става все по-трудно. Замяната на по-възрастни и опитни работници означава обучение на нови работници и даване на възможност на настоящите работници да бъдат в крак с иновациите и промените в промишлеността.

2.5.   Стъклото е много иновативен сектор

2.5.1.

Тенденциите в областта на здравето и благосъстоянието отварят нови възможности и пазари за устойчиви, здравословни, подлежащи на многократна употреба и неограничено рециклиране стъклени опаковки със затворен цикъл. Стъкларският сектор понастоящем работи по иновации на дизайна и „по-революционни“ маршрути за декарбонизиране на производствения процес, предвещавайки голяма трансформация в производството на стъкло.

2.5.2.

Стъклото, използвано в строителството и в автомобилния сектор, става все по-усъвършенствано чрез интегриране на фолиа, газове, покрития, камери, радари и други материали за подобряване на безопасността, изолационните свойства и предаваемостта на данните. Фотоволтаичните клетки могат да бъдат интегрирани във фасадно стъкло или в панорамни покриви на автомобили, за да се поддържа ефективността и да се генерира възобновяема електроенергия.

2.5.3.

Високотехнологични изделия от стъкло се използват и в космическата промишленост и в сектора на отбраната. Изделия от стъкло и композити се използват също и в космическите кораби и спътниците като покрития, електроника, сензори, дисплеи и др. Това прави стъкларската промишленост един не само високотехнологичен и иновативен сектор, но и с голямо стратегическо значение.

2.6.   Въздействие на COVID-19

От началото на пандемията се наблюдава спад на пазарите в ключови сектори, което доведе до намаляване на производството с бавно възстановяване в някои важни стъкларски сектори (плоско стъкло, стъкло за битови цели, влакна). През 2020 г. в сектора е отбелязан спад с от 1 % до 14 % в зависимост от подсектора. В сектора на плоското стъкло, който обслужва предимно строителната и автомобилната промишленост, пазарът на ЕС се сви с повече от 10 % през 2020 г. Въпреки че навлизането в сектора на строителството е по-стабилно от очакваното, към днешна дата пазарът на автомобилно стъкло продължава да бъде много свит.

3.   Принос на стъклото за неутралността по отношение на климата на ЕС, кръговата икономика, благосъстоянието и Програмата в областта на цифровите технологии

3.1.   Неутралност по отношение на климата

3.1.1.   Вълна на саниране

3.1.1.1.

Изделията от стъкло са в основата на вълната на саниране в ЕС, която има за цел да намали драстично потреблението на енергия и емисиите на CO2 от сградите. За изолация на сградите при прозорците ще трябва да се използва остъкляване, отговарящо на най-високите стандарти за енергийни характеристики. Това би означавало значително намаляване на емисиите на CO2, тъй като остъкляването с високи енергийни характеристики би могло да намали с 37,4 % емисиите на CO2 от сградите до 2050 г. (2) Стъклената вата, „пеностъклото“ и други изолационни производни от стъклени влакна също са от основно значение за постигането на оптимална изолация в сградите.

3.1.1.2.

Вълната на саниране в ЕС би била огромен източник на възможности за бизнес. Удвояването на процента на подмяна на прозорци може да доведе до нарастване на пазара на плоско стъкло с над 60 %, като по този начин може да се мобилизират инвестиции.

3.1.2.   Производство на „зелена“ енергия

3.1.2.1.

Стъклото е необходимо за производството на „зелена“ енергия. Стъклото е ключов компонент на фотоволтаичните слънчеви панели. При вятърните турбини се използват стъклени влакна, за да се направят те леки, но здрави. „Зелена“ електроенергия може да се генерира и чрез специално огледално стъкло, което фокусира светлина върху централен елемент, свързан към генератор.

3.1.2.2.

Бързият възход и спад на европейската промишленост за производство на слънчеви панели поради нелоялна конкуренция от страна на китайски дружества може да послужи за пример как да не се управляват новите възможности за „зелена“ енергия в международно конкурентна среда. Целта на новите политики на ЕС по отношение на целите в областта на климата и стратегическите вериги за създаване на стойност следва да бъде обновяване на производството на фотоволтаични клетки в Европа.

3.1.3.   Транспорт

3.1.3.1.

Стъкларският сектор е голям доставчик за производителите на подвижен състав. Поради кризата, свързана с COVID-19, някои дружества за обществен транспорт са спрели или са отменили редица големи поръчки, като няколко обекта са застрашени от затваряне, което може да доведе до увеличаване на вноса. Навременните национални планове за възстановяване биха могли да бъдат ефективни при подкрепата на европейското производство.

3.1.3.2.

Въпреки че автомобилната промишленост беше в криза още преди COVID-19, вероятно ще има търсене на по-модерни леки високоизолационни стъкла. Автономните автомобили ще засилят търсенето на по-сложни специализирани изделия от стъкло, които да служат като дисплеи, контролни панели и устройства с разширена реалност и т.н.

3.1.4.   Устойчиви опаковки

Стъклото осигурява здрави и устойчиви инертни опаковки за европейските сектори на храните и напитките, козметиката и фармацевтичните продукти (например за ваксините срещу COVID-19). Стъкларският сектор заема челна позиция в широк кръг от иновации в областта на процесите на екопроектиране, декарбонизация и енергийна ефективност, за да се трансформира начинът на производство на стъкло. Всяка година не по-малко от 10 % от производствените разходи се инвестират в декарбонизация, енергийна ефективност и модернизация на инсталациите. Най-новият проект за амбалажно стъкло „Пещ за бъдещето“ (3), за който беше подадено заявление за средства по линия на Фонда за иновации на СТЕ, ще намали емисиите с 60 %. Това е една от няколко инициативи в подкрепа на целта на сектора за доставяне на неутрални по отношение на климата стъклени опаковки, които ще трансформират сектора и ще предложат големи възможности за растеж в областта на нисковъглеродните стъклени опаковки.

3.2.   Кръгова икономика: стъклото като идеален продукт на кръговата икономика.

3.2.1.

Стъклото е дълготраен, инертен материал, който може да се използва многократно и неограничено да се рециклира, без да губи свойствата си.

3.2.2.

Стъклото е екологосъобразна алтернатива за много пластмасови приложения и води в надпреварата по отношение на ефективното рециклиране, както и е 100 % многократно използваемо, което осигурява една напълно кръгова система. То е единствената опаковка, която не се нуждае от пластмасов слой или покритие и винаги остава здрава и безопасна за опаковането на хранителни продукти, независимо колко пъти се рециклира, което го прави единствената опаковка, която може да постигне това. Стъклото е един от най-рециклираните опаковъчни материали, като 76 % от цялото стъкло, предлагано на пазара в наши дни, се събира за рециклиране. Използването на рециклирано стъкло спестява както енергия, така и емисии на CO2. Следва да продължат да се подкрепят стимулите в целия ЕС за насърчаване на заинтересованите страни по цялата верига за създаване на стойност, включително потребителите, да рециклират повече и по-добре.

3.2.3.

В сектора на стъклото за строителни цели днес рециклираното стъкло представлява 26 % от вложените суровини (4). Съществува потенциал за увеличаване на рециклирането чрез подобряване на събирането, сортирането и почистването на стъкло, идващо от стари прозорци или фасади.

3.2.4.

Излизането от употреба на първото поколение фотоволтаични клетки може да създаде нова възможност за обновяване на промишлената политика по отношение на слънчевата енергия и за запазване на ценните материали в Европа чрез засилено рециклиране. Ясната визия и политика на ЕС следва да подкрепят това.

3.3.   Благосъстояние

3.3.1.

Стъклото е навсякъде около нас. Съвременният живот не би бил възможен без него. Освен това стъкларският сектор е една от най-старите индустрии и има дълбоки исторически корени в Европа в областта на декоративното стъкло, изкуствата и културата. Тази дълга традиция е формирала европейското ноу-хау, практики и изкуството на производство на стъкло.

3.3.2.

В днешно време стъклото прави възможен инженеринга на медицинските технологии, биотехнологиите и науките за живота. Стъклото ни предпазва и от рентгеново лъчение (радиология) и гама лъчи (ядрено лъчение). Стъклото в интериорния дизайн и стъклените мебели като огледала, прегради, балюстради, маси, рафтове и стъклено осветление подобряват нашите жилищни и офис пространства.

3.3.3.

Стъклото запазва качеството и срока на годност на нашите храни и напитки. Стъклените съдове за хранене позволяват изработката на изискани и артистични аксесоари за хранене. Стъклените прозорци пропускат естествена светлина в домовете и офисите ни. Стъклото се използва в домакински и офис уреди и електроника като врати за фурни, котлони, екрани на телевизори, компютри и смартфони.

3.4.   Цифрова Европа

Европейските производствени обекти вече правят най-тънкото стъкло, което се използва за дисплеи, смартфони, таблети и други (сензорни) екрани. Оптичните проводници и кабели от стъклени влакна осигуряват широкомащабен и дори междуконтинентален транспорт на данни, както и микровръзки в електронни устройства и чипове.

4.   Стъклото като енергоемък сектор

4.1.

Всяка година нови пещи постепенно се възобновяват или адаптират с иновативни нисковъглеродни технологии, които са много по-енергийно ефективни. Промишлеността продължава да намалява потреблението на енергия, като използва технологии за повторно използване на отпадна топлина, технология на органичен цикъл на Ранкин, увеличава употребата на натрошено стъкло и други симбиотични технологии. Новите системи и технологии за управление на енергията, внедрени в стъкларските заводи, спомагат за повишаване на енергийната ефективност.

4.2.

Потреблението на енергия в стъкларския сектор е с тенденция на силно намаляване в продължение на почти 100 години и сега достига своята термодинамична граница.

4.3.

Тъй като емисиите на CO2 в стъкларския сектор са пряко свързани с използваната енергия, подобренията в енергийната ефективност могат да се видят при намаляването на емисиите на CO2. Тези подобрения всъщност доведоха до рязко намаляване на емисиите на CO2. Например френската стъкларска промишленост — която е доста разнообразна и усъвършенствана — намали емисиите си на CO2 със 70 % в периода 1960—2010 г.

4.4.

За да се следи напредъкът, постигнат от стъкларската промишленост в сравнение с други енергоемки сектори, следва да се разработи по-целенасочена подкрепа за сектора като цяло, за неговите подсектори и за всяка държава членка.

4.5.   Пътища за постигане на неутралност по отношение на климата/въглеродна неутралност

4.5.1.

Стъкларският сектор почти е достигнал своята термодинамична граница, което означава, че постигането на значително намаляване на емисиите на CO2 вече не е възможно с настоящите техники и с изгарянето на природен газ. Необходим е енергиен преход и още по-голяма кръговост в производството на стъкло в районите, където има потенциал.

4.5.2.   „Зелена“ електроенергия

Електрификацията е друг обещаващ начин за декарбонизиране на производството на стъкло. Понастоящем се разработва демонстрационен проект — „Пещ за бъдещето“. Това ще бъде първата широкомащабна хибридна електрическа пещ от амбалажно стъкло в света. В подсектора за амбалажно стъкло и за стъкло за битови цели вече работят малки електрически пещи. Както в случая с водорода, трябва да бъде развит капацитетът за „зелена“ електроенергия.

4.5.3.   „Зелен“ водород

Водородът е много обещаваща алтернатива на природния газ. Стъкларският сектор вече проучва възможността за водородни пещи. Ще са необходими още няколко години, преди първата пещ с водород да заработи в конкурентни условия и преди да има достатъчен капацитет за производство и транспортиране на водород.

4.5.4.   Кръговост

При топене на стъкло в пещи на природен газ до 80 % от CO2 се отделя чрез изгарянето на природен газ и 20 % се отделя от необработени суровини. Замяната на необработените суровини с рециклирано стъкло (натрошено стъкло) отстранява необходимостта от извличане на необработени материали, намалява отпадъците и емисиите на CO2 и спестява енергия. Съществува потенциал за „затваряне на цикъла в стъкларския сектор“ (5) и за рециклиране на повече стъкло след използването му. Както в подсектора на стъкларството за автомобилни цели, така и в подсектора на стъкларството за строителни цели се изпробват няколко инициативи и модели за подобряване на събирането. Следва да се предвиди предварително демонтиране на стъклото и остъкляването от сгради преди разрушаването, както и цел за събиране на конкретни материали, за да се допълни общата цел за отпадъците от строителство и разрушаване, която е неефективна, когато става въпрос за леки материали като стъклото. Необходими са системи за разделно събиране за гарантиране на високо качество, така че в стъклените продукти да могат да се използват високи нива на рециклирано съдържание.

4.5.5.   Пречки и предизвикателства

Енергийният преход ще доведе до по-високи оперативни разходи (OPEX) и капиталови изисквания (CAPEX). Политиките на ЕС трябва да подкрепят инвестициите на сектора, за да се направи възможен този преход, и трябва да гарантират, че секторът не е изложен на нелоялна конкуренция извън пазара на ЕС. Освен това трябва да се предприемат действия сега, тъй като пещите имат експлоатационен живот от около 10 до 15 години (за амбалажно стъкло) или от 15 до 20 години (за плоско стъкло). Това ни дава само две поколения пещи до решаващата 2050 година.

5.   Стъкларската промишленост в политиката на ЕС

5.1.

Екологосъобразно възстановяване: Зеленият пакт, вълната на саниране в ЕС, стремежът към повече енергия от възобновяеми източници, политиката за устойчив транспорт и инициативите за кръгова икономика следва да бъдат ефективни двигатели за производството на нисковъглеродни изделия от стъкло.

5.2.

Нови енергийни източници: подкрепа и изграждане на капацитет за енергия от възобновяеми източници в областта на „зелената“ електроенергия и „зеления“ водород и осигуряване на наличието на биогаз. Подкрепа за вятърната и слънчевата енергия в енергийния микс.

5.3.

НИРД: увеличаване на обществената подкрепа и финансиране за научноизследователски и развойни проекти и демонстрационни проекти (6), като например Фонда за иновации на СТЕ, с цел декарбонизиране на производството и по-нататъшно развитие на енергийно ефективни пещи. В първата покана за представяне на проекти Фондът получи значително повече искания, отколкото може да удовлетвори, като се очаква това да се повтори и при следващите покани.

5.4.

Навлизане на пазара: необходими са механизми за подпомагане на навлизането на пазара на нисковъглеродни изделия от стъкло, за да се осигури възвръщаемост на инвестициите в нисковъглеродно производство. Подкрепа за подмяната на пластмасите с устойчиви алтернативи от стъкло в сектора на търговията на дребно, у дома, в сектора на хотелиерството и ресторантьорството, при вземането на храна за вкъщи и на храна и напитки в движение, за да се подпомогне преминаването от линейни към кръгови икономически системи.

5.5.

Вълна на саниране: подкрепа за мерки, свързани с вълната на саниране, които имат потенциала да насърчат използването на продукти, при които се избягва CO2, за да се повиши енергийната ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници както в сградите, така и в транспорта. Увеличаване на целта за енергийна ефективност и въвеждането ѝ като задължителна цел на равнището на ЕС, за да се насърчи санирането на обществени сгради и да се повиши равнището на амбициите по отношение на задълженията за икономия на енергия. Подкрепа за увеличаването на финансирането за саниране на сгради чрез редица инструменти, включително Новия социален фонд за климата.

5.6.

Устойчив транспорт: подкрепа за транспортната революция в посока към интелигентни и неутрални по отношение на климата автомобили и разширяването на системите за обществен транспорт. Високотехнологичните изделия от стъкло играят важна роля в това отношение.

5.7.

Устойчиви опаковки: подкрепа на преминаването от нелинейни материали към напълно кръгово, подлежащо на многократна употреба и рециклиране стъкло, за да се намали зависимостта от вноса на изкопаеми горива, добивът на необработени суровини и изчерпването на ресурси.

5.8.

Кръговост: подкрепа за инфраструктурите за разделно събиране и рециклиране, изграждането на капацитет и технологиите с цел максимално увеличаване на количеството и качеството на стъклото, след като е било използвано, с цел рециклиране със затворен цикъл и използването му обратно в нови изделия от стъкло. Насърчаване на съвместната работа на партньорствата между държавния и частния сектор, като например платформата „Затваряне на кръговата верига в стъкларския сектор“ (7).

5.8.1.

По-специално, трябва да се положат усилия в областта на дейностите в строителния сектор, включително отпадъците от разрушаване, за да се използва потенциалът на излезлите от употреба строителни стъкла.

5.8.2.

Установено е, че високите равнища на повторна употреба на опаковките от стъкло и рециклиране на стъклените опаковъчни материали допринасят за намаляване на въздействието на системите за стъклено опаковане върху околната среда и за повишаване на ресурсната ефективност. За да се постигне високо равнище на повторна употреба и рециклиране, в допълнение към схемите за разширена отговорност на производителя за рециклиране на стъклени опаковки за еднократна употреба, отрасълът въведе системи за доброволно депозиране на опаковки за многократна употреба, а някои държави членки на Европейското икономическо пространство (ЕИП) въведоха задължителни системи за възстановяване на депозит за еднократни опаковки за напитки. Въпреки че задължителните системи за възстановяване на депозит се смятат за ефективно средство за предотвратяване на замърсяването и постигане на високи равнища на рециклиране на опаковките за напитки, ЕИСК счита, че депозитните системи за връщане на празни стъклени опаковки (не само опаковки за напитки) не са съвместими с добре функциониращите схеми за разширена отговорност на производителя, които са с доказана пригодност като система за събиране с цел рециклиране и са довели до много високи равнища на рециклиране.

5.8.3.

За контейнерите от амбалажно стъкло, които не могат да бъдат повторно напълнени“ — подкрепа за схеми за разширена отговорност на производителя, по които да може да се събира стъкло в насипно състояние. Те са много по-ефективни от схемите за възстановяване на депозити за еднократните опаковки, както в екологичен, така и в икономически план.

5.9.

Цифровизация: подкрепа за секторите и служителите, които правят възможно съществуването на „цифрова Европа“ (оптични влакна, сензорни екрани, дисплеи, сензори) чрез ефективна промишлена политика на ЕС и развитието на екосистеми, като се вземат под внимание всички горепосочени предизвикателства и се отразят специфичните характеристики на различните подсектори на стъкларството.

5.10.   Гарантиране на конкурентоспособност на европейския пазар

5.10.1.

Енергийният преход в стъкларския сектор ще отнеме време и по време на прехода много високите и увеличаващи се енергийни разходи създават изключително трудна ситуация в стъкларския сектор, като понастоящем представляват около 25—30 % от производствените разходи за стъкло, в зависимост от продуктите и колебанията в цените.

5.10.2.   Държавна помощ

Всички подсектори на стъкларския сектор следва да се възползват от инструменти за подпомагане за капиталови и оперативни разходи, като например модернизационния фонд, структурните фондове на ЕС и Фонда за иновации в рамките на СТЕ, наред с другото. Стъкларският сектор следва да бъде изключен от Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, но да бъде включен в груповото освобождаване за компенсация на електроенергията, и следва да се възползва от договори за въглеродни разлики, така че да може да инвестира в процеси с ниско производство на CO2. По-конкретно специалните стъкла следва да се добавят към списъка на свързана с климата държавна помощ.

5.10.3.

Конкурентоспособност в световен мащаб

5.10.3.1.

Нелоялните търговски практики от трети държави трябва бързо да бъдат отстранени с ефективни инструменти на търговската политика.

5.10.3.2.

Секторът на стъклените влакна с непрекъсната нишка е засегнат от изкривяване на пазара поради големия внос на дъмпингови и субсидирани стъклени влакна от Азия. Има спешна необходимост от мерки за борба със заобикалянето, например при вноса от Египет и Бахрейн.

5.10.3.3.

Стъкларският сектор за производство на предни стъкла за автомобилния сектор също е изправен пред остра конкуренция главно от китайски производители. По-ниските стандарти за околната среда и емисиите на CO2 в съчетание с по-ниските заплати и по-лошите условия на труд водят до нелоялна конкуренция, която може да накара европейските дружества за монтаж на автомобили да увеличат вноса от Далекоизточна Азия, което ще доведе до повече емисии на CO2 в световен мащаб.

5.10.3.4.

Европа е водещият производител на стъклени опаковки в света. Секторът обслужва основния сектор на ЕС за храни и напитки — най-големия сектор в ЕС. Стъклото допринася и за външната търговия на продукти на стойност приблизително 250 милиарда евро, които са пакетирани или е вероятно да бъдат пакетирани в стъклени опаковки, осигурявайки повече допълнителни приходи от износа на ЕС от пластмасовите смоли и пелети, органичните химикали и въздухоплавателните средства.

5.11.   Гарантиране на справедлив преход

Ученето през целия живот и обучението следва да бъдат насърчавани и подкрепяни, за да се гарантира, че работната сила се адаптира към новите технологии и процеси и за да се осигури по-голяма сигурност на работните места както в самия сектор, така и в по-широк план — на пазара на труда. Работниците следва да бъдат включени в прехода и поради това социалният диалог на всяко равнище следва да бъде подкрепен от законодателството на ЕС.

5.12.   Законодателна стабилност и сигурност

5.12.1.

Изместване на въглеродни емисии: следва да се поддържат ефективни мерки във връзка с изместването на въглеродни емисии чрез схемата за търговия с емисии (СТЕ), за да се подпомогне промишлеността при прехода към постигане на целта на ЕС за неутралност по отношение на климата и да се запазят еднакви условия на конкуренция на европейско и международно равнище.

5.12.2.

Механизъм за въглеродна корекция по границите: ЕИСК подкрепя внимателното въвеждане на механизма за въглеродна корекция по границите в съответствие с правилата на СТО, но той следва да включва решение за износа и да е в допълнение към пълното безплатно разпределение на квоти при изпълнение на референтните показатели поне до 2030 г., за да се даде възможност на дружествата да се съсредоточат върху нисковъглеродни инвестиции и да се оцени ефективността на механизма за въглеродна корекция по границите.

5.12.3.

Таксономия: Комитетът приветства работата по пакета на ЕС за таксономията, имащ за цел насочване на частното финансиране към устойчиви дейности, но счита, че следва да се разгледа ролята на производството на стъкло и неговият принос за адаптирането към изменението на климата и неговото смекчаване.

5.12.4.

Кръговост: Комитетът приветства плана за действие за кръговата икономика и призовава за пълно признаване на стъклото като постоянен материал, който продължава да бъде продуктивен в нашите икономики, както и за пълна подкрепа за инициативите за подобряване на кръговостта на стъклото.

5.12.5.

„Подготвени за цел 55“: този пакет беше представен по време на изготвянето на настоящото становище. В него се предлага да се изменят десетина съществуващи предложения (Директивата за търговия с квоти за емисии, Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, Директивата за енергията от възобновяеми източници и т.н.) и се правят няколко нови предложения (като предложението за механизъм за въглеродна корекция по границите). Комитетът призовава Комисията да направи внимателна оценка на въздействието на този пакет върху стъкларската промишленост. Като се има предвид мащабът на промените, въведени в голям брой различни области, от решаващо значение е да се гарантира съгласуваност между различните законодателни актове и да се избегнат потенциални конфликти. Пакетът следва да подкрепя промишлеността в нейния енергиен преход, като същевременно гарантира еднакви условия на конкуренция с конкуренти извън ЕС, които не са изправени пред същите разходи за въглеродни емисии.

---

(1)  Източник: Евростат и FERVER.

(2)  Източникът е доклад на TNO от 2019 г.: Glazing potential: energy savings and CO2 emission reduction — Glass for Europe („Потенциал за остъкляване: икономия на енергия и намаляване на емисиите на CO2 — Стъкло за Европа“).

(3)  Пещ за бъдещето: https://feve.org/about-glass/furnace-for-the-future/.

(4)  Glass for Europe — 2050: Flat glass in climate-neutral Europe — 2019 (Стъкло за Европа — 2050 г.: Плоското стъкло в една неутрална по отношение на климата Европа — 2019 г.) https://glassforeurope.com/wp-content/uploads/2020/01/flat-glass-climate-neutral-europe.pdf,

(5)  Затваряне на цикъла в стъкларския сектор: https://closetheglassloop.eu/.

(6)  Стъкларската промишленост има няколко стратегии за декарбонизация, като например преминаване към възобновяеми енергийни източници, мерки за енергийна ефективност, нисковъглеродни суровини, използване на рециклирано стъкло, транспорт и логистика.

(7)  Затваряне на цикъла в стъкларския сектор www.closetheglassloop.eu.