ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 23.7.2021

COM(2021) 417 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА 2020 г.








ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ПРИНЦИПИТЕ НА СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ И ОТНОСНО ОТНОШЕНИЯТА С НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА 2020 г.
ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ПРИНЦИПИТЕ НА СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ И ОТНОСНО ОТНОШЕНИЯТА С НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ

1. Въведение

Това е 28-ият доклад относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност, представeн съгласно член 9 от Протокол № 2 към Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз. Подобно на 26-ия и 27-ия доклад настоящият доклад обхваща и отношенията на Комисията с националните парламенти, които играят важна роля в прилагането на тези принципи.

През 2020 г. Комисията продължи да интегрира принципите на субсидиарност и пропорционалност на всички етапи от изготвянето на своите политики, като прие различни нови мерки, и да помага на националните парламенти да извършват контрол на субсидиарността в контекста на пандемията от COVID-19.

В няколко свои решения Съдът на Европейския съюз поясни прилагането на принципа на пропорционалност, като в едно от тях беше потвърдена валидността на Директивата относно командироването на работници.

Въпреки сътресенията вследствие на пандемията, през 2020 г. бе осъществено по-тясно сътрудничество с националните парламенти, отколкото през 2019 г., която беше година на институционален преход. Комисията получи 255 становища от националните парламенти, като една четвърт от тях се отнасяха до действията в отговор на пандемията. Единствената инициатива, която беше коментирана най-много от националните парламенти, беше предложението за европейски законодателен акт за климата. Благодарение на възможностите, предлагани чрез видеоконферентната връзка, Комисията продължи да участва в междупарламентарни заседания още по-активно от преди, а председателят на Комисията за първи път от 2013 г. насам взе участие в Конференцията на комисиите по европейски въпроси към националните парламенти на държавите — членки на Европейския съюз (КОСАК).

2.    Прилагане на принципите на субсидиарност и пропорционалност от страна на институциите

2.1.     Комисията

По-добро регулиране

Първата работна програма на Комисията „Фон дер Лайен“ — работната програма на Комисията за 2020 г., беше приета през януари 2020 г. и актуализирана през май 2020 г., за да се вземе предвид пандемията от COVID-19 1 . В нея бе потвърден ангажиментът на Комисията за представяне на основани на факти предложения, които са съобразени с нуждите на гражданите и предприятията, не създават ненужна тежест и са лесни за изпълнение.

През цялата година Комисията продължи да прилага своята програма за по-добро регулиране и да интегрира принципите на субсидиарност и пропорционалност на всички етапи от изготвянето на своите политики. Тя извърши оценки на съществуващи законодателни актове и рамки на политиката преди представянето на предложения за преразглеждането им. Оценките включваха анализ на това дали съществуващите мерки на политиката продължават да бъдат пригодни за поставените цели и до каква степен все още са в съответствие с принципите на субсидиарност и пропорционалност.

Уебпорталът „Споделете мнението си“ 2 се оказа полезна единна точка за достъп на гражданите и заинтересованите страни до участие в изготвянето на политиките на Комисията. Отчитането на мненията на гражданите, предприятията и други заинтересовани страни е от съществено значение за гарантиране на качеството на предложенията на Комисията. С оглед на практическите затруднения, които вносителите на предложения може да срещат с използването на портала поради пандемията, Комисията разшири обществените консултации и предостави повече възможности за обратна връзка относно инициативи, които трябва да бъдат реализирани през 2020 г. или в началото на 2021 г., като удължи, когато е възможно, периода на консултации с до 6 седмици. Тя също така обнови портала, за да улесни набелязването и търсенето на инициативи. Понастоящем на портала също така по-ясно се идентифицират мненията на националните, регионалните и местните органи, така че те да могат да бъдат отчетени изчерпателно в оценките на въздействието и при оценяването.

Работната група по въпросите на субсидиарността, пропорционалността и принципа „правим по-малко, но по-ефективно“ 3 („работната група“) препоръча да се положат повече усилия като част от Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) 4 , за да се оцени практическото действително въздействие на законодателството, включително на делегираните актове и актовете за изпълнение. Освен това тя препоръча в експертната група, подкрепяща тези усилия, да има повече представители на местните и регионалните органи. Това мотивира Комисията през май 2020 г. да създаде платформата „Готови за бъдещето“ — експертна група на високо равнище, която да съветва Комисията относно запазването на пригодността на съществуващото законодателство, свеждането на тежестите до минимум и гарантирането, че законодателството е съобразено с бъдещите предизвикателства. Тя се ползва от засилено присъствие на местни и регионални органи чрез участието на трима представители на Комитета на регионите и на неговата Мрежа от регионални центрове за преглед на изпълнението на политиките на ЕС (RegHub) 5 . В годишната работна програма на групата ще бъде определено законодателството, което трябва да бъде оценено, като се вземе предвид и списъкът, създаден от работната група 6 . В нея ще бъде разгледана и законодателната наситеност.

Съгласно насоките и инструментариума за по-добро регулиране 7 се изисква Комисията да извършва анализ на субсидиарността, когато се оценяват продължаващата значимост и европейската добавена стойност на съществуващите мерки и когато се обмислят нови инициативи. Комисията извършва анализ на субсидиарността и пропорционалността както на законодателните, така и на незаконодателните инициативи. Такъв анализ следва да се извършва при всички оценки на въздействието и оценки и проверки за пригодност.

Оценки на въздействието

Комисията винаги взема предвид принципите на субсидиарност и пропорционалност в своите оценки на въздействието на предложенията си за политики. Съгласно инструментариума за по-добро регулиране трябва да се изготви пътна карта или първоначална оценка на въздействието за законодателни предложения, включително предложения за делегирани актове и актове за изпълнение, които са определени като „чувствителни от политическа гледна точка/важни“ инициативи. Оценката на въздействието е в подкрепа на тези актове само когато има вероятност очакваните икономически, екологични или социални въздействия от действията на равнището на ЕС да бъдат значителни и Комисията има свобода на преценка по отношение на съдържанието на акта. Ако не бъде извършена оценка на въздействието, обяснителният меморандум и, когато е приложимо, аналитичният работен документ на службите на Комисията, придружаващ предложението, обхващат субсидиарността и пропорционалността.

Комитетът за регулаторен контрол 8 извършва независим контрол на качеството на всички оценки на въздействието. През 2020 г. той издаде 41 становища относно оценки на въздействието.

Едно от тези становища се отнася до оценката на въздействието на предложението за Директива относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз 9 . Комитетът поиска по-добра обосновка на принципите на субсидиарност и пропорционалност в предложението.

В първоначалното си становище Комитетът заяви, че оценката на въздействието „не е достатъчно ясна по отношение на начина, по който в анализа на проблемите се оценява неадекватността на минималните работни заплати в държавите членки“ и че в нея не е „достатъчно обосноваван начинът, по който законодателната инициатива съответства на избраното правно основание и принципите на субсидиарност и пропорционалност“.

Впоследствие оценката на въздействието беше преразгледана, за да се обърне повече внимание на тези аспекти. В нея е обяснено, че действията на равнището на ЕС са по-ефективни за укрепването на системите за определяне на минималната работна заплата, отколкото действията на национално равнище. Тези действия ще помогнат да се осигурят равни условия на конкуренция в рамките на единния пазар чрез преодоляване на големите различия в обхвата и адекватността на минималните работни заплати, които не са оправдани от съответните икономически условия — цел, която не може да бъде постигната в достатъчна степен чрез некоординирани действия от страна на държавите членки.

По отношение на пропорционалността в оценката на въздействието е обяснено, че предложението зачита установените национални традиции при определянето на минималната работна заплата, като е изцяло съобразено с компетентността на държавите членки и социалните партньори да определят равнището на съответните си минимални заплати и оставя възможно най-широка свобода на преценка за вземането на решения на национално равнище. Комисията представи на Комитета за регулаторен контрол таблица за субсидиарността 10 , заедно с преразгледаната оценка на въздействието.

Оценки и проверки за пригодност

През 2020 г. Комисията финализира 33 оценки, включително една проверка за пригодност, а Комитетът за регулаторен контрол разгледа 13 големи оценки, включително две проверки за пригодност. Тези оценки обхващаха много аспекти, някои от тях особено важни по отношение на субсидиарността и пропорционалността. Например оценката 11 на Директивата относно емисиите от промишлеността 12 — основният акт на ЕС за контрол и намаляване на въздействието от емисиите от промишлеността на ЕС върху околната среда и здравето на хората — очерта значителните ползи, произтичащи от действията на равнището на ЕС, в сравнение с действия само на национално и поднационално равнище. Една от тях е, че действията на равнището на ЕС са осигурили по-последователен подход при приемането на екологично ефективни стандарти за емисиите от промишлеността със сравнително ограничени отклонения между отделните държави членки.

Механизъм за контрол на субсидиарността 13

Комисията изпълни ангажимента, поет в отговор на препоръката на работната група при определяне на осемседмичния срок за изпращане от националните парламенти на мотивирани становища да изключи периода между 20 декември и 10 януари. Тя приложи мярката за първи път през периода на празниците Коледа/Нова година през 2019—2020 г. и отново за същия период през 2020—2021 г. Що се отнася до ангажимента на Комисията да представя обобщени отговори на мотивирани становища, издадени от националните парламенти, представляващи седем или повече гласа съгласно механизма за контрол на субсидиарността, по нито едно от законодателните предложения на Комисията не бе получен необходимият брой мотивирани становища за достигане на този праг 14 .

В писмо до националните парламенти от 8 април 2020 г. заместник-председателят Шефчович признава, че поради кризата във връзка с COVID-19 те са срещнали затруднения да извършат проверка на съответствието на законодателните предложения с принципа на субсидиарност в рамките на осемседмичния срок, определен в Протокол № 2 към Договорите. Той пое ангажимент това да бъде улеснено по два начина:

·дори ако становищата на националните парламенти, в които е изразена загриженост във връзка със субсидиарността по отношение на законодателни предложения (мотивирани становища), са получени след крайния срок, Комисията ще ги вземе под внимание, като ги отнесе до вниманието на съответния член на Комисията и като предостави отговор по същество с неповерителен характер. Три национални парламента се възползваха от това, всички със становища относно европейския законодателен акт за климата 15 ;

·Комисията също така ще информира незабавно националните парламенти при приемането на законодателно предложение, насочено към смекчаване на въздействието от кризата във връзка с COVID-19, чието приемане от страна на Европейския парламент и на Съвета може да се наложи да се осъществи за по-малко от осем седмици, в съответствие с неотложната процедура, предвидена в член 4 от Протокол № 1 към Договорите. През 2020 г. тя изпрати такива известия на националните парламенти за седем случая.

2.2. Европейски парламент

През 2020 г. Европейският парламент получи по официален път 134 становища от националните парламенти съгласно Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност 16 . От тези 134 становища 13 бяха мотивирани становища 17 , а 121 бяха други документи (в които не се изразява загриженост относно принципа на субсидиарност). За сравнение, през 2019 Комисията е получила 62 становища, от които нито едно не е било мотивирано 18 .

Съгласно приложение VI към Правилника за дейността на Европейския парламент пълната отговорност за гарантиране на спазването на принципа на субсидиарност се носи от Комисията по правни въпроси (JURI). На всеки шест месеца въз основа на ротационен принцип сред политическите групи тя назначава един от своите членове като постоянен докладчик относно субсидиарността. Г-н Gilles Lebreton (група „Идентичност и демокрация“) беше назначен като постоянен докладчик през първото полугодие на 2020 г., а през второто полугодие това място бе заето от г-жа Karen Melchior (група „Renew Europe“). Мотивираните становища, които се получават и потвърждават като такива от комисията JURI, се включват с информационна цел в програмата на следващото ѝ заседание.

Освен това комисията JURI редовно изготвя доклад във връзка с годишните доклади на Комисията относно субсидиарността и пропорционалността. Предстоящият доклад, по който като докладчик е назначен г-н Mislav Kolakušić (независим член на ЕП), ще обхваща 2017 г., 2018 г. и 2019 г. 19 . Комисията JURI също така допринася за шестмесечните доклади на КОСАК 20 по въпроси, свързани със субсидиарността и пропорционалността.

Службата на Европейския парламент за парламентарни изследвания продължи да оказва съдействие на Европейския парламент за съблюдаването в работата му на принципите на субсидиарност и пропорционалност:

·чрез системно наблюдение на аспектите на субсидиарността и пропорционалността в оценките на въздействието на Комисията и насочване на вниманието към изразените опасения, по-специално от страна на националните парламенти и на Комитета на регионите;

·чрез мерки, гарантиращи, че работата на самия Европейски парламент следва изцяло тези принципи, например чрез извършване на оценки на въздействието на въвежданите от ЕП съществени изменения или чрез анализ на добавената стойност на предложенията на ЕП за ново законодателство, основани на член 225 от ДФЕС, както и на разходите, свързани с липсата на действия на равнището на ЕС;

·чрез внимателно разглеждане на аспектите на субсидиарността и пропорционалността при изготвянето на оценки на въздействието, като се поставя акцент върху добавената стойност от ЕС.

През 2020 г. ЕП изготви 5 първоначални оценки на оценки на въздействието на Комисията, 1 оценка на въздействието, 13 последващи оценки за прилагането на европейско равнище, 3 документа за текущо изпълнение, 2 други последващи оценки, 2 текущи контролни списъка, 2 доклада относно цената на „отказа от Европа“, 9 оценки на европейската добавена стойност, 5 документа относно добавената стойност на съществуващи политики на ЕС, 1 анализ на европейската добавена стойност и 6 оценки за прилагането. Той започна да издава нова поредица от публикации относно националните парламенти и европейските въпроси, за да осигури преглед на начина, по който са структурирани националните парламенти и по който те обработват, проучват и взаимодействат със законодателството на ЕС, като публикува първите два прегледа от тази поредица 21 .

2.3. Съветът

В своите заключения от 27 февруари 2020 г. относно по-доброто регулиране „За гарантиране на конкурентоспособността и устойчивия и приобщаващ растеж“ 22 Съветът на Европейския съюз („Съветът“) „подчертава, че за да се повиши ефективността, съдържащите се в новите предложения [на Комисията] мерки следва винаги да са съобразени с основните права и равенството пред закона, както и с принципите на субсидиарност, пропорционалност и правна сигурност, и по-специално да отчитат нуждите на малките и средните предприятия (МСП), в т.ч. микропредприятията“.

По отношение на принципа на пропорционалност той по-нататък подчертава „значението на МСП, в т.ч. микропредприятията, като основен двигател на иновациите, зеления преход, цифровизацията, заетостта, устойчивия и приобщаващ растеж и социалното сближаване в нашите общества“. Съветът добавя, че „[и]нтересите и нуждите на МСП, в т.ч. микропредприятията, следва да бъдат по-добре идентифицирани на всички етапи от процеса на вземане на решения на равнище ЕС, за да се гарантира, че законодателството ще бъде ясно и предвидимо, ще създава минимални разходи и ще бъде пропорционално спрямо размера на предприятията“.

На 16 ноември 2020 г. Съветът прие „Заключения [ ] относно регулаторните лаборатории и клаузите за експериментиране като инструменти за благоприятстваща иновациите, ориентирана към бъдещето и устойчива регулаторна рамка, която може да отговори на мащабните предизвикателства в ерата на цифровите технологии“ 23 , в които изтъкна, че принципите на субсидиарност и пропорционалност следва винаги да се зачитат и насърчават, както и принципът на предпазните мерки, и се позова на своите предходни заключения от май 2016 г. 24 във връзка с тези принципи.

В допълнение към задълженията си по Договора Съветът държи държавите членки в течение във връзка със становищата на националните парламенти относно законодателните предложения на Комисията. През 2020 г. Генералният секретариат на Съвета изпрати на делегациите 99 становища, изготвени в контекста на политическия диалог. Той получи 9 мотивирани становища по Протокол № 2 25 .

2.4. Комитетът на регионите

На 8 май 2020 г. Комитетът на регионите („Комитетът“) публикува декларация относно отговора на кризата във връзка с COVID-19 26 , като призова за повече подкрепа за регионалните и местните органи, както и за съвместен преглед на компетенциите в сферата на здравеопазването в съответствие с принципа на субсидиарност. Той подчерта, че дори по време на пандемията от COVID-19 мерките при извънредни ситуации трябва да бъдат пропорционални, ограничени във времето и да подлежат на демократичен контрол, както и да са съобразени с принципите на субсидиарност и многостепенно управление.

На 2 юли 2020 г. Комитетът определи своите приоритети за периода 2020—2025 г. в резолюцията „Европа по-близо до хората чрез своите села, градове и региони“ 27 , като изрази решимостта си да „продължи да подобрява качеството на законодателството на ЕС, за по-добро предвиждане на териториалното му въздействие и за популяризиране на принципа на активна субсидиарност“ 28 . Той също така изтъкна, че „[п]андемията демонстрира значението на правилното прилагане на принципа на активна субсидиарност, както и съществената роля на местните и регионалните власти, от една страна, и необходимостта от координация и подкрепа на европейско равнище, от друга“. Що се отнася до предстоящото през 2021 г., той обяви, че ще проведе щателен преглед на новите инициативи на политиката на ЕС, за да се гарантира, че те включват териториалното измерение и отговарят на изискването за добавена стойност от ЕС, в съответствие с препоръките на работната група по въпросите на субсидиарността, пропорционалността и принципа „правим по-малко, но по-ефективно“ и „Насоките за по-добро регулиране“.

На 12 октомври 2020 г. Комитетът публикува своето първо издание на Годишния регионален и местен барометър на ЕС 29 , съсредоточено основно върху въздействието на пандемията от COVID-19. Докладът показва, че регионалните и местните органи в ЕС са в челните редици за борба със здравната криза и освен това играят ключова роля за успешното икономическо възстановяване. В ключовите констатации от доклада се призовава за по-засилено участие на регионалните и местните органи в управлението на плановете за възстановяване и устойчивост на равнището на ЕС и на национално равнище, като се препоръчва в европейския семестър — в качеството му на инструмент за управление на Механизма за възстановяване и устойчивост — да бъде включен кодекс за поведение за участието на регионалните и местните органи, в съответствие с принципа на активна субсидиарност. В доклада се призовава също така за активно участие на регионите и градовете в изготвянето на националните планове, за да се гарантира взаимното им допълване с регионалните и местните стратегии за възстановяване. И накрая, като практическо приложение на принципа на активна субсидиарност, в доклада се предлага Комитетът и Комисията да организират годишен форум по въпросите на възстановяването и устойчивостта, за да проверят дали планът за възстановяване работи в полза на градовете и регионите.

На 2 юли 2020 г. Комитетът прие резолюция относно работната програма на Комисията за 2021 г. 30 . Той насърчава Комисията да продължи сътрудничеството с цел насърчаване на концепцията за „активна субсидиарност“, включително чрез мрежата на Комитета от регионални центрове за преглед на изпълнението на политиките на ЕС — RegHub 31 , и като подкрепя Комитета при разработването на проекта RegHub 2.0, за да се осигури обратна връзка въз основа на опита на ползвателите при прилагането на политиките на ЕС на местно и регионално равнище. През октомври 2020 г. Комитетът одобри продължаването на този проект и приветства присъединяването на нови членове към мрежата 32 . RegHub е включена директно в структурата на новата платформа на Комисията „Готови за бъдещето“ 33 като мрежа от експерти, докато самият Комитет е представен в управителната група на платформата чрез трима свои членове. Това значително разширява ролята на Комитета и гарантира по-успешно, че принципът на активна субсидиарност се прилага по време на целия законодателен цикъл 34 .

Комитетът оцени спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност в осемте законодателни предложения, по които издаде становища през 2020 г. 35 . В тези становища се съдържаха пряка оценка на спазването на принципите на субсидиарност и пропорционалност или конкретни препоръки за подобряване на спазването на тези принципи.

През 2020 г. Комитетът изпълни работната си програма в областта на субсидиарността като практически инструмент за годишно наблюдение на принципа на субсидиарност. Координационната група по въпросите на субсидиарността, председателствана от бившия председател на Комитета, г-н Карл-Хайнц Ламбертс, определи пет приоритетни инициативи за работната програма в областта на субсидиарността за 2020 г.: Цифрови услуги, Европейски зелен пакт, Опазване на околната среда, Социална Европа и Нов пакт за миграцията и убежището.

Комитетът прие резолюцията „Зеленият курс в партньорство с местните и регионалните власти“ 36 , в която енергично призовава за „постигане на осезаеми резултати по места чрез използване на многостепенното управление и активната субсидиарност“. Той прие становище 37 относно предложението за Регламент за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата (европейски законодателен акт за климата) 38 , като подчерта колко е важно да бъде постигната целта „всички мерки на ЕС [да] се придържат към принципа „ненанасяне на вреда“ и [...] в съответствие с принципа на активна субсидиарност, изцяло [да] зачита[т] всички равнища на управление като партньори в европейския процес на вземане на решения, а не като заинтересовани страни“. Освен това той прие становище относно Европейския пакт за климата 39 , като посочи, че той представлява отлична възможност за прилагане на принципа на активна субсидиарност, тъй като самите цели на пакта до голяма степен съвпадат с основната цел на подхода на активна субсидиарност — разработване на приобщаващ и конструктивен начин на работа, който използва пълноценно потенциала на многопластовата демократична и управленска рамка на Европейския съюз.

През 2020 г. 18 становища относно субсидиарността и пропорционалността бяха представени на REGPEX, подмрежата на Мрежата за наблюдение на субсидиарността 40 , която е отворена за парламентите и правителствата на региони със законодателни правомощия, за да се подпомогне участието им на ранния етап от законодателния процес (проверката за спазване на принципа на субсидиарност). Подробна информация за тези становища и препратки към предложенията на Комисията, за които се отнасят, са на разположение на уебсайта на REGPEX 41 .

2.5.    Съдът на Европейския съюз

През 2020 г. нямаше предполагаеми случаи на нарушения на принципа на субсидиарност, по които Съдът на Европейския съюз (Съдът) трябва да се произнесе 42 .

По няколко дела, в които принципът на пропорционалност бе използван като основание за оспорване на законодателство на ЕС, Съдът припомни, че законодателният орган на ЕС трябва да има широка свобода на преценка в области, в които неговите действия предполагат той да направи избор от политическо, икономическо и социално естество и в които е призван да извършва комплексни преценки. Законосъобразността на дадена мярка, приета в тези области, може да бъде засегната само ако въпросната мярка е с явно неподходящ характер с оглед на преследваната цел 43 .

По този начин Съдът потвърждава валидността на Директива 2018/957 за изменение на Директивата относно командироването на работници 44 , като отхвърля исковете за отмяна, заведени от две държави членки 45 . Съдът припомня, че съгласно принципа на пропорционалност се изисква мерките, съдържащи се в законодателство на ЕС, да бъдат подходящи за постигането на преследваните легитимни цели и да не надхвърлят необходимото с оглед на тяхното постигане 46 .

Като се позовава на правото на преценка, с което законодателят на Съюза трябва да разполага, когато регламентира командироването на работници с цел предоставяне на услуги, Съдът е счел, че критерият, който трябва да се прилага, не е дали една мярка, приета в тази област, е била единствената възможна или най-добрата сред възможните мерки, тъй като само нейният явно неподходящ характер с оглед на преследваната цел може да засегне законосъобразността на такава мярка 47 .

Съдът е счел, че широкото право на преценка на законодателя на Съюза се отнася не само за естеството и обхвата на оспорваните мерки, но в определена степен и до установяването на основните факти. Все пак, дори при наличието на широко право на преценка законодателят на Съюза е длъжен да основе своя избор на обективни критерии и да провери дали преследваните с възприетата мярка цели могат да оправдаят наличието на негативни, дори тежки икономически последици за някои стопанските субекти.

Проектите на законодателни актове трябва да отчитат необходимостта всяко задължение, възложено на стопанските субекти, да бъде възможно най-малко натоварващо и да бъде съобразено с поставената цел 48 . Съдът е счел, че двете държави членки, които оспорват тяхната законосъобразност, не са били в състояние да докажат, че внесените изменения в Директива (ЕС) 2018/597 надхвърлят необходимото за постигането на нейните цели, а именно да се гарантира свободното предоставяне на услуги на справедлива основа и да се осигури по-голяма закрила на командированите работници.

Съдът не е взел предвид само правния контекст, в който е приета обжалваната директива. Той също така е подчертал, че законодателят на Съюза не е допуснал явна грешка, тъй като е взел предвид всички фактори и обстоятелства от значение за положението, което директивата е имала за цел да регламентира 49 .

3.     Прилагане на механизма за контрол на субсидиарността от страна на националните парламенти

През 2020 г. Комисията получи девет мотивирани становища от националните парламенти 50 . Този брой е по-голям, отколкото през 2019 г., когато за първи път от въвеждането на механизма за контрол на субсидиарността не са получени мотивирани становища. От друга страна, той е по-малък, отколкото през предходните години, както в абсолютно изражение 51 , така и пропорционално на общия брой становища, изпратени от националните парламенти 52 , или на общия брой становища по предложения на Комисията, които са предмет на механизма за контрол на субсидиарността 53 (вж. също графиката „Видове становища“ в раздел 4).

От 9-те мотивирани становища, получени през 2020 г., три становища — от австрийския Bundesrat, френския Sénat и нидерландската Eerste Kamer, се отнасяха до предложението за Регламент за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата (европейски законодателен акт за климата), прието от Комисията на 4 март 2020 г. 54 .

Целта на това предложение е: i) утвърждаване в законодателството на целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г., заложена в Европейския зелен пакт; ii) определяне на дългосрочната посока на политиката; iii) осигуряване на предвидимост за инвеститорите; и iv) гарантиране на прозрачност и отчетност. Предложението включва мерки за проследяване на напредъка и съответно коригиране на действията и в него е разгледан курсът за постигане на целта до 2050 г., включително междинната цел до 2030 г., която трябва да бъде определена въз основа на цялостна оценка на въздействието.

Комисията получи 9 становища от 7 камари 55 относно това първоначално предложение, включително 3 мотивирани становища, и след това 3 становища от още 3 камари 56 по измененото предложение 57 , представено през септември за определяне на целта на Съюза в областта на климата до 2030 г., за да се постигне намаляване на нетните емисии на парникови газове с най-малко 55 % спрямо равнищата от 1990 г. Друга камара 58 отговори на обществената консултация, открита от Комисията през периода от март до юни, относно равнището на амбиция на целта до 2030 г.

И трите камари, които представиха мотивирани становища, отхвърлиха предложението за използване на делегирани актове за определяне на курса между целта за намаляване на емисиите на парникови газове до 2030 г. и целта за неутралност по отношение на климата до 2050 г. Освен това Eerste Kamer изрази мнението, че използването на член 192, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (обикновената законодателна процедура), вместо на член 192, параграф 2 (единодушие), не е съизмеримо със значението и обхвата на предложението.

Макар че в повечето становища, изпратени в рамките на политическия диалог, като цяло се изразява подкрепа за целите на предложението, в тях се споделят изразените в мотивираните становища опасения относно използването на делегирани актове за определяне на курса за периода 2030—2050 г. Някои камари също така поискаха да се вземат предвид специфичният енергиен микс и потенциалът за приспособяване на всяка държава членка 59 или начинът и времето за постигане на целите до 2050 г. да бъдат оставени на преценката на държавите членки 60 . Други призоваха курсът за постигане на целите да се основава на използването на енергия от възобновяеми източници, вместо ядрена енергия 61 , или да се определи друга междинна цел до 2040 г. 62 . Друго искане 63 предвиждаше финансовата подкрепа от ЕС да се адаптира към финансовия капацитет на всяка държава членка.

В своите отговори Комисията обясни, че ще използва курса като инструмент, за да оцени напредъка към постигането на целта за неутралност по отношение на климата и за да оцени ефективността на съществуващите политики. Началната и крайната точка за този курс, както и критериите, които трябва да се вземат предвид при задаването му, е трябвало да бъдат определени от съзаконодателите така, че делегирането да не включва никакъв „съществен елемент“ по смисъла на член 290 от ДФЕС. Комисията също така посочи, че член 192, параграф 1 от ДФЕС е правилното правно основание в светлината на целите на предложението. Тя припомни, че по отношение на законодателната процедура правното основание на член 192, параграф 2 е изключение от общия случай по член 192, параграф 1 и поради това следва да се тълкува тясно в съответствие със съдебната практика на Съда.

Комисията също така поясни, че развитието на енергиен сектор, основан до голяма степен на възобновяеми източници, е важна част от Европейския зелен пакт, но че тъй като в предложението не е зададен конкретен курс за постигане на целта за неутралност по отношение на климата, с него напълно се зачитат правата на държавите членки да определят собствения си енергиен микс. Тя изтъкна силната подкрепа, която целите на ЕС в областта на климата ще получат чрез бъдещия дългосрочен бюджет на ЕС, временно увеличен чрез новия инструмент за възстановяване NextGenerationEU. Тя подчерта и факта, че чрез механизма за справедлив преход ще бъде осигурена целенасочена подкрепа за регионите и секторите, които са най-засегнати от екологичния преход, така че преходът да може да се осъществи по справедлив и приобщаващ начин, без никой да бъде пренебрегнат.

Две други мотивирани становища — от датския Folketing и шведския Riksdag, се отнасяха до предложението за Директива относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз, прието на 28 октомври 2020 г. от Комисията 64 . Както Folketing, така и Riksdag считат, че предложението надхвърля компетенциите на ЕС в тази област и че мерките за формиране на заплатите се регламентират най-добре на национално равнище. Според тях целта на предложението да се гарантира, че работниците имат достъп до минимални работни заплати, които им позволяват да имат разумен жизнен стандарт, независимо къде в ЕС работят, би могла да бъде постигната в достатъчна степен на национално равнище. Folketing счита, че предложението не зачита свободата на договаряне на социалните партньори, макар че когато националните органи не са участвали в определянето и прилагането на критериите за колективните трудови договори, са постигани по-добри резултати по отношение на по-високи работни заплати или по-малко нископлатени работници. Riksdag е на мнение, че няма ясно трансгранично измерение, тъй като условията и системите за формиране на заплатите се различават значително в отделните държави и че действията на равнището на ЕС в тази област нямат добавена стойност.

Чешкият Senát не изпрати мотивирано становище, но сподели опасенията на Folketing и Riksdag относно компетенциите на ЕС и постави под въпрос пропорционалността на предложението, като се има предвид, че препоръка на Съвета би била по-подходяща от директива.

Комисията отговори, че предложението има за цел да насърчи колективно договаряне на заплатите във всички държави членки, без да поставя под въпрос специфичните особености на националните системи и традиции. Тя зачита изцяло националните компетенции и автономността на социалните партньори, без да се стреми да хармонизира равнището на минималните работни заплати в ЕС или да установява единен механизъм за определяне на минималните работни заплати във всички държави членки. Поради това тя е спазила ограниченията, посочени в неговото правно основание — член 153 от ДФЕС. Комисията също така обясни, че директивата е по-ефективна от препоръка, тъй като дава сигурност относно обвързващия характер на изискванията, които държавите членки трябва да прилагат, като същевременно на държавите членки се осигурява възможност да вземат решения относно формите и методите за прилагане, включително да възложат на социалните партньори, по тяхно съвместно искане, това прилагане.

Другите четири мотивирани становища се отнасяха до измененото предложение за Решение относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз, прието от Комисията на 28 май 2020 г. (мотивирано становище, изпратено от шведския Riksdag), предложението за Регламент за създаване на Фонда за справедлив преход, прието от Комисията на 14 януари 2020 г. (мотивирано становище, изпратено от чешката Poslanecká sněmovna), измененото предложение за Регламент за прилагането на Единното европейско небе, прието от Комисията на 22 септември 2020 г. (мотивирано становище, изпратено от малтийската Kamra tad-Deputati), и до Новия пакт на Комисията за миграцията и убежището, приет от Комисията на 23 септември 2020 г. (мотивирано становище, изпратено от унгарския Országgyűlés).

По отношение на собствените ресурси 65  Riksdag счита, че макар че икономическите мерки на Европейския съюз в отговор на кризата във връзка с COVID-19 следва да бъдат временни, целенасочени и пропорционални, предложението на Комисията е свързано със заемане на значителни средства на пазарите с цел увеличаване на ресурсите по програмите на ЕС, без да е ясно дали тези средства ще бъдат използвани основно за смекчаване на въздействието на кризата във връзка с COVID-19. Ето защо според Riksdag мерките са били твърде обширни, за да се постигнат целите на предложението, и Комисията не е успяла да представи ясна обосновка защо това заемане на средства трябва да се прави на равнището на ЕС, вместо на национално равнище.

Комисията отговори, че планът за възстановяване NextGenerationEU е еднократен инструмент за извънредни обстоятелства, въведен временно и използван изключително с цел прилагане на мерки в отговор на кризата и за възстановяване от нея. Освен това, като се има предвид естеството на кризата, е целесъобразно да се използва член 122 от ДФЕС, който предвижда възможност за мерки, съобразени с икономическата ситуация, решение за чието прилагане се взема в дух на солидарност между държавите членки. Целите, преследвани с плана на Комисията за възстановяване, не биха могли да бъдат постигнати от държавите членки поотделно поради мащаба на необходимите мерки. Комисията добави, че голяма част от извънредната подкрепа е трябвало да бъде предоставена на държавите членки чрез безвъзмездни средства, тъй като само заеми не биха позволили на силно задлъжнелите държави да приложат реформите и да направят абсолютно необходимите инвестиции, с които се гарантират бързо възстановяване в целия ЕС и постигане на по-устойчива икономика.

По отношение на Фонда за справедлив преход 66  Poslanecká sněmovna счита, че изискването държавите членки да подготвят изчерпателни териториални планове за справедлив преход, в които подробно да се опише планираната подкрепа за големи предприятия, представлява микроуправление и накърнява техните компетенции по отношение на споделеното управление. Освен това изискванията за обосноваване на инвестициите, като „запазване на значителен брой работни места“ или „съществено намаляване на емисиите на парникови газове“, не са ясно определени.

Комисията отговори, че изискването държавите членки да предоставят подробности за плановете, които ѝ позволяват да провери дали приложимите условия за получаване на подпомагане са спазени, не е новост, тъй като е характерно за предишните програмни рамки, и е в съответствие с принципа на субсидиарност. Държавите членки биха могли да решат да подкрепят продуктивни инвестиции в предприятия, различни от малки и средни предприятия, ако предложените инвестиции отговарят на определени условия, по-специално създаване на работни места. Изпълнението на изискванията за съществено намаляване на емисиите на парникови газове и запазване на значителен брой работни места също така трябва да се оценява за всеки отделен случай предвид големия брой целеви показатели, приложими в схемата на ЕС за търговия с емисии, и необходимостта да се вземат предвид специфичната ситуация на регионалния пазар на труда и относителното значение на съответния промишлен сектор.

По отношение на Единното европейско небе 67  Kamra tad-Deputati изрази несъгласие с разширяването на обхвата на отговорностите на Комисията и Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ). Като отбеляза, че обслужването на въздушното движение на летище Малта е изцяло контролирано от правителството, Kamra tad-Deputati посочи, че структурни промени, като например позволяване на ЕААБ, действащ като орган за преглед на ефективността, да налага корективни мерки, като например делегиране на тези услуги на друг доставчик, биха противоречали на политиките за национална сигурност и отбрана 68 . Според нея за ускоряване на прилагането на Единното европейско небе трябва да бъдат избрани инструменти с по-малка степен на намеса, зачитащи специфичните териториални особености на всяка държава членка.

В отговора си Комисията подчерта, че управлението на европейското въздушно движение функционира като мрежа. В резултат на това целите на Единното европейско небе могат да бъдат постигнати само чрез действия на равнището на ЕС, регулиращи позицията, поведението и сътрудничеството на различни заинтересовани страни във всички държави членки, включително ползвателите на европейското въздушно пространство, доставчиците на аеронавигационно обслужване и летищата. Тя поясни, че изключителното предоставяне на обслужване на въздушното движение след определянето на доставчик от дадена държава членка вече включва съгласно настоящата схема за ефективност регулиране на икономическите и екологичните показатели и показателите за безопасност на определените доставчици. За тази цел Комисията се подпомага от консултативен орган и задачите, които се предлага да бъдат възложени на ЕААБ, не изискват политическа свобода на действие. Комисията също така посочи, че за да гарантира, че целите и плановете за ефективност са обвързващи на практика, органът за преглед на изпълнението трябва да може да налага коригиращи мерки, когато плановете не са изпълнени или целите не са постигнати.

По отношение на Пакта за миграцията и убежището 69  Országgyűlés 70 постави под въпрос правното основание на четири от предложенията 71 и механизма за наблюдение на спазването на правата на човека, предвиден в петото предложение 72 . Той предупреди, че ако предложенията бъдат приети, те ще наложат задължения на държавите членки, без да се отчитат в достатъчна степен специфичните национални особености и правомощия за вземане на решения. Országgyűlés постави под съмнение необходимост от тези задължения като цяло и изрази опасения, че предложените разпоредби ще направят неприложими националните процедури на границата, допринасящи за управлението на миграцията, например транзитните зони. Той постави под въпрос и пропорционалността на законодателния пакет, тъй като той би наложил непропорционални задължения на държавите членки и би променил коренно системата на ЕС за убежище.

В отговора си Комисията обоснова правното основание на своите предложения. Тя обясни, че са необходими действия на равнището на ЕС, за да се предотврати натоварването на отделна държава членка с непропорционална тежест от миграционния натиск, и че предложението за управление на убежището и миграцията е много гъвкаво, тъй като държавите членки могат да избират по какъв начин да предоставят принос. Тя подчерта, че предложеният механизъм за наблюдение не е механизъм за подаване на жалби, а вграден механизъм за контрол, предназначен да подпомага националните органи. Държавите членки биха могли да изберат да поверят наблюдението на вече съществуващи независими органи за наблюдение. Тя също така подчерта, че настоящата правна рамка ограничава използването на процедурата на ЕС на границата до редица ясно определени случаи. Следователно тази процедура не може да се счита за основната процедура по предоставяне на убежище в дадена държава членка.

4.     Политически диалог с националните парламенти

Общи коментари

През 2020 г. националните парламенти изпратиха 255 становища на Комисията. Този брой е по-голям, отколкото през 2019 г. (159), но по-малък, отколкото през предходните години (576 през 2017 г. и 569 през 2018 г.).

От тези 255 становища 99 (39 %), включително 9-те мотивирани становища (3 %), се отнасяха до законодателните предложения на Комисията, предмет на механизма за контрол на субсидиарността 73 . Останалите 156 становища (61 %) се отнасяха до незаконодателни инициативи, като например съобщения, или бяха становища по собствена инициатива, които не са пряко свързани с инициатива на Комисията. Това съотношение е по средата между съотношението от 2019 г., когато повечето становища не се отнасяха до законодателни предложения, и това от предходните години, когато по-голямата част от становищата се отнасяха до инициативи, предмет на контрол на субсидиарността 74 .

Участие и обхват

Както през предходните години, броят на изпратените до Комисията становища значително се различаваше между отделните национални парламенти. 10-те най-активни камари издадоха 217 становища. Това представлява 85 % от общия брой, като през последните години имаше най-голяма концентрация (2019 г.: 73 %; 2018 г.: 83 %; 2017 г.: 74 %; 2016 г.: 73 %). В същото време обаче 12 камари 75 (17 през 2019 г., 10 през 2018 г.) не издадоха становища.

Десетте национални парламента или камари, които изпратиха най-голям брой становища през 2020 г., бяха португалската Assembleia da República (40 становища), испанските Cortes Generales (28 становища), румънският Senat (28 становища), чешкият Senát (22 становища), румънската Camera Deputaților (22 становища), германският Bundesrat (21 становища), френският Sénat (19 становища), чешката Poslanecká sněmovna (17 становища), италианската Camera dei Deputati (10 становища) и шведският Riksdag (10 становища), като те бяха сред най-активните камари и през предходните години. В приложение 2 е показан броят на изпратените становища от всяка камара.

Основни въпроси в становищата в рамките на политическия диалог

През 2020 г. мерките на ЕС в отговор на кризата във връзка с COVID-19 получиха най-голямо внимание от националните парламенти, като доведоха до издаването на 66 становища — 26 % от всички получени становища. От тях 44 пряко се отнасяха до плана за възстановяване NextGenerationEU или до част от плана, включително до преразгледаните предложения за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и за Решението на Съвета за собствените ресурси. Други 11 становища се отнасяха до инициативи, предприети по време на ранния етап на кризата, преди приемането на NextGenerationEU, 7 становища се отнасяха до по-късни инициативи и 4 становища бяха становища по собствена инициатива на националните парламенти относно конкретни аспекти на кризата.

Предложението на Комисията, което предизвика най-голям брой становища, беше предложението за европейски законодателен акт за климата. По него бяха представени 12 становища, включително 3 мотивирани становища (във връзка с това вж. раздел 3 по-горе).

Други въпроси, които получиха най-голямо внимание от националните парламенти, бяха изкуственият интелект, Конференцията за бъдещето на Европа и Европейският зелен пакт.

В приложение 3 са изброени отделните инициативи на Комисията, по които са получени най-малко пет становища.

·Мерки в отговор на кризата във връзка с COVID-19

До средата на май 2020 г. 76 Комисията получи 11 становища от 6 парламентарни камари 77 по инициативи, предприети по време на ранния етап на пандемията. Като цяло в тези становища бе изказана подкрепа. Някои камари направиха предложения, като модернизиране на здравната инфраструктура в държавите членки, заемане на средства на равнището на ЕС, вместо на национално равнище, или стартиране на мощна инвестиционна програма в региона на Западните Балкани. В отговорите си Комисията приветства тези предложения и отбеляза, че по-нататъшните ѝ действия включват повечето от тях.

На 27 май Комисията представи основен план за възстановяване, за да се поправят икономическите и социалните щети, причинени от пандемията, и за да може ЕС да се насочи към устойчиво и трайно възстановяване, като се използва пълният потенциал на неговия бюджет. Планът се основава на нов инструмент — NextGenerationEU, завършен чрез целенасочено преразглеждане на многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., и изменение на Решението за собствените ресурси, с които на ЕС се дава възможност да набере 750 милиарда евро на финансовите пазари. Целият пакет включва две политически съобщения „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ и „Бюджетът на ЕС осигурява ресурс за плана за възстановяването на Европа“ 78 , преразгледаната годишна работна програма на Комисията за 2020 г. 79 , приета на 27 май, и 21 законодателни предложения 80 , приети през следващите дни.

Комисията получи 44 становища от 13 камари 81 относно различни части на пакета. Повечето от тези становища подкрепяха инициативите на Комисията. Имаше две изключения — мотивираното становище относно измененото предложение за Решение относно системата на собствените ресурси на Европейския съюз и становището относно предложението за нов Механизъм за гражданска защита на Съюза 82 . Някои национални парламенти предложиха следното: i) удължаване на периода на поемане на ангажимент към бюджета на новия механизъм за възстановяване и устойчивост, за да обхваща целия седемгодишен програмен период; ii) преразглеждане на разпределението на средствата между държавите членки, за да се отрази реалното въздействие на пандемията върху техните икономики и общества; iii) създаване на допълнителни нови ресурси, изцяло покриващи погасителните вноски по NextGenerationEU; iv) увеличаване на средствата, отпуснати за сближаване, селско стопанство, миграция и управление на границите или за сигурност и отбрана. Няколко национални парламента изразиха ясна подкрепа и за обвързване на достъпа до финансиране със спазването на принципите на правовата държава.

В отговорите си Комисията се позова на споразумението, постигнато от Европейския съвет на 21 юли относно многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и пакета за възстановяване. Тя подчерта значението на бързото разгръщане на подкрепата за възстановяване и обясни, че макар ангажименти за отпускане на безвъзмездни средства и заеми да се поемат до края на 2023 г., плащанията могат да продължат до края на 2026 г. — почти през цялата продължителност на многогодишната финансова рамка. Тя изтъкна, че при определяне на разпределението на средствата между държавите членки широко ще се използва загубата на БВП и потвърди, че през 2021 г. ще предложи пакет от нови собствени ресурси. Комисията също така призна, че финансирането следва да бъде целенасочено и балансирано между различните приоритети на ЕС, за да се осигури балансирано възстановяване в дългосрочен план, и обясни, че NextGenerationEU включва инструменти за увеличаване на подкрепата за сближаване за държавите членки, допълнителни средства за развитие на селските райони и както и Фонда за справедлив преход, с цел икономиките да станат по-стабилни и устойчиви на етапа на възстановяване от кризата. Тя отбеляза, че макар в заключенията на Европейския съвет от 21 юли финансирането на проекти, свързани с миграцията, управлението на границите, сигурността и отбраната, да е по-малко в сравнение с предложенията ѝ от 27 май, то все пак е по-голямо в сравнение с предходния програмен период. Тя приветства подкрепата на националните парламенти относно механизма за обвързване с принципите на правовата държава. И накрая, Комисията подчерта пряката роля на повечето национални парламенти при одобряването, след приемането му от Съвета, на Решението за собствените ресурси от страна на всяка държава членка в съответствие с нейните конституционни изисквания.

Комисията получи 7 становища от 2 национални парламента 83 по законодателни предложения, внесени по-късно през годината в отговор на кризата във връзка с COVID-19 84 . Тези становища като цяло подкрепяха целите на предложенията. В становището относно Предложението за създаване на проспект на ЕС за възстановяване с цел да се улесни рекапитализацията на дружествата, засегнати от кризата 85 , обаче е изразено опасението, че задължението за изготвяне на проспект може да представлява административна тежест, което ще затрудни намаляването на емисиите. В отговора си Комисията обясни, че с нейното предложение се въвеждат освобождавания при по-ограничено предлагане на ценни книжа, както и опростен проспект.

Комисията получи и 4 становища по собствена инициатива от 2 камари 86 относно конкретни аспекти на мерките в отговор на пандемията. Тези становища имаха за цел: i) да се насърчи преместването на производството на лекарства отново в ЕС; ii) да се засилят изключителните мерки на общата селскостопанска политика за справяне с последиците от пандемията; iii) да се гарантира, че правителствата зачитат принципите на правовата държава, когато приемат изключителни мерки, като използването на приложения за проследяване; и iv) временно да се разреши на авиокомпаниите да компенсират пътниците с кредит/ваучер вместо незабавно възстановяване на сума за отменени полети.

·Изкуствен интелект

На 19 февруари Комисията прие Бяла книга за изкуствения интелект — Европа в търсене на високи постижения и атмосфера на доверие 87 . В нея са представени варианти на политика, които да позволят надеждно и сигурно разработване на изкуствен интелект в Европа при пълно зачитане на ценностите и правата на европейските граждани. Тя се състои от два стълба: политическа рамка за мобилизиране на необходимия ресурс по цялата верига за създаване на стойност, за да се ускори разработването на изкуствен интелект („екосистема за високи постижения“) и основните компоненти на една бъдеща регулаторна рамка („екосистема на доверие“).

Комисията получи 6 становища от 6 камари 88 относно тази бяла книга. Могат да бъдат идентифицирани становища в две направления: едната група от камари се фокусира върху необходимостта от създаване на регулаторна рамка, която да установи правна сигурност за разработчиците и потребителите и да насърчи иновациите в Европа, докато другата група предупреди, че всякакви преждевременни регулаторни усилия могат да възпрепятстват иновациите. Една камара предложи да се добави трети стълб под формата на „екосистема за гъвкавост“, за да се гарантира, че са налице необходимата свобода и възможност за експерименти. Някои камари също така поискаха подходящ географски баланс в разработването на центрове за високи постижения в ЕС, подчертаха предизвикателствата, свързани с недостига на умения и с преквалификацията, или изтъкнаха необходимостта от разработване на нови процедури за информационна сигурност и защита на правата на хората.

В отговорите си Комисията потвърди целта си да създаде специална правна рамка за приложения с изкуствен интелект, като използва подход, основан на риска. Тя поясни, че целта ѝ не е да регулира самите технологии или да ги поставя под съмнение, а да регулира специфични приложения или употреби, които биха могли да изложат основните права и безопасността на голям риск, като се съгласи с необходимостта от даване на определение за високорискови приложения с изкуствен интелект. Комисията също така изрази съгласие, че правилата трябва да позволяват гъвкава адаптация с оглед на бъдещите разработки и технологии. Тя потвърди създаването на около 200 центъра за цифрови иновации в цяла Европа, за да се стимулира широкото внедряване на цифрови технологии, включително от микропредприятия и новосъздадени предприятия, които следва да допринесат за сближаването между регионите чрез споделяне на най-добрите практики и знания, общи за всички центрове. Комисията също така изрази съгласие относно необходимостта от развиване на образованието в областта на изкуствения интелект на всички равнища и обучението през целия живот в областта на изкуствения интелект.

·Конференция за бъдещето на Европа

На 22 януари Комисията прие съобщението „Подготовка на Конференцията за бъдещето на Европа“ 89 , като представи своите виждания за конференцията. Тя счита, че конференцията следва да бъде под формата на открита дискусия с акцент върху въпросите, които са от значение за гражданите, и да бъде достъпна за граждани от всички слоеве на обществото и от всички краища на Съюза. Тя предложи две успоредни направления на дискусия — едното с акцент върху политиката, съсредоточена върху основните амбициозни цели на ЕС, а другото върху демократичните процеси, при които ролята на Комисията следва да бъде на „съдействащ орган“ и на честен посредник. Тя също така счита, че концепцията, структурата, обхватът и графикът на конференцията следва да бъдат определени чрез съвместна декларация на Европейския парламент, Съвета и Комисията и че националните и регионалните парламенти и други участници следва да играят важна роля в конференцията и да бъдат насърчени да организират събития, свързани с нея.

Комисията получи 5 становища от 5 камари 90 относно това съобщение. Друга камара 91 изпрати становище по собствена инициатива (без да посочва съобщението), а още една 92 изпрати писмо по същата тема. Всички камари поискаха еднакво равнище на представителство и еднакви права за националните парламенти като тези на Европейския парламент в пленарните заседания на конференцията и поискаха участието на националните парламенти в управляващите структури на конференцията, тъй като смятат, че тяхното пряко участие е от съществено значение за изграждането на ангажираност по отношение на организацията и резултатите от конференцията. Това виждане беше изложено отново на заседанията на КОСАК, в три писма от КОСАК до институциите на ЕС и в 34-тия шестмесечен доклад на КОСАК 93 .

По отношение на обхвата и възможните резултати от конференцията някои камари бяха против всякакви дискусии относно промени в Договора, докато други бяха отворени за такива дискусии. Една камара поиска разяснение на правния характер на конференцията и нейните правомощия за предлагане на такива промени. Предложените теми за обсъждане бяха принципите на правовата държава и основните принципи, права и ценности, прозрачността на процеса на вземане на решения в ЕС, ролята на националните парламенти в този процес и основните теми от стратегическата програма на Европейския съвет. Националните парламенти също така подчертаха значението на отзивите от конференцията и от последващите действия във връзка с резултатите. Те направиха различни предложения за ангажиране на гражданите, като например провеждане на събития извън столиците, приспособяване на публичния интерфейс към уменията и очакванията на младежите и обръщане на достатъчно внимание на равенството между половете.

В отговорите си Комисията приветства силната ангажираност на националните парламенти с подготовката на конференцията и подчерта, че те могат да имат решаващ принос за успеха на конференцията, като споделят своя опит, организират събития и гарантират, че тя ще достигне до възможно най-голям брой граждани. Тя се съгласи, че основните амбициозни цели на ЕС, изложени в неговите политически приоритети и в стратегическата програма на Европейския съвет, осигуряват широка рамка. Освен това на гражданите е позволено да повдигат всички въпроси, които считат за важни. Тя потвърди, че е готова също така да изиграе своята роля в проучването на начини как ЕС може да подобри своите демократични процеси и да повиши своята легитимност.

·Европейски зелен пакт

На 11 декември 2019 г. Комисията прие съобщение относно „Европейския зелен пакт“ 94 , в което е изложена нова стратегия за растеж, която има за цел да превърне ЕС в справедливо и благоденстващо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж няма да зависи от използването на ресурси. Това съобщение съдържа първоначална пътна карта на основните политики и мерки, необходими за постигане на посочените цели.

Комисията получи 5 становища от 5 камари 95 относно това съобщение. В някои от тях бе изразена загриженост относно въздействието на прехода върху икономиките на държавите членки, като бе поискано преходът да бъде справедлив, чрез него да се запази технологичната неутралност и да се позволи на всяка държава членка да избере свой собствен начин или Комисията да преразгледа целта на ЕС за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г., както и начина за осъществяването ѝ. Други камари приветстваха приоритета, който Комисията отдаде на проблемите, свързани с околната среда и климата, и подкрепиха поставянето на амбициозни цели. Националните парламенти също така подчертаха, че преходът към устойчива икономика може да бъде постигнат само с публична подкрепа, т.е. социалните трудности при прехода трябва да бъдат преодолени по подходящ начин, и че следва да се създадат стимули за насърчаване на участниците от частния сектор да участват с финансови средства в изпълнението Европейския зелен пакт.

В отговорите си Комисията подчерта своя ангажимент за прилагане на Програмата на ООН до 2030 г. и целите за устойчиво развитие — неразделна част от нейния дневен ред. Тя обясни, че предвид безпрецедентните временни инвестиции, необходими за преодоляване на отрицателното въздействие на кризата във връзка с COVID-19, днешният политически избор ще определи бъдещето на следващите поколения. Ето защо тя не желае да инвестира в морално остаряла икономика на основата на изкопаеми горива, а да изгради екологосъобразна, цифрова, приобщаваща и устойчива икономика, пригодна за 21-ви век. Тя се съгласи, че за да успее да направи това, преходът към неутрално по отношение на климата бъдеще трябва да бъде справедлив, без никой да бъде пренебрегнат, и се позова на предложения от нея механизъм за справедлив преход, по който да се предоставя подкрепа на всички държави членки, като се акцентира върху регионите с най-високи въглеродни емисии. Тя също така подчерта, че зачита изцяло правото на държавите членки да избират своя енергиен микс и че предложенията, които е представила или ще представи за постигане на целите на Европейския зелен пакт, се основават на факти и задълбочени оценки на въздействието.

5.     Контакти, посещения, срещи, конференции и други дейности

Посещения и срещи на Комисията с националните парламенти

През 2020 г. членове на Комисията проведоха 101 посещения в национални парламенти или (виртуални) срещи с делегации на национални парламенти. Това е повече от броя им през 2019 г. (55) въпреки прекъсването, причинено от пандемията от COVID-19. След като председателят фон дер Лайен прикани всички членове на Комисията да посетят всяка държава членка в рамките на първите 2 години от своя мандат и да провеждат редовни срещи с националните парламенти, бяха проведени голям брой посещения на национални парламенти през януари (17) и февруари (15), но тази тенденция бе прекъсната от избухването на пандемията. От месец април до края на годината повечето срещи между национални парламенти и членове на Комисията се проведоха чрез видеоконферентна връзка.

През 2020 г. главният преговарящ на ЕС за Брексит Мишел Барние също така проведе срещи с 12 национални парламента. Служители на Комисията, най-често високопоставени, присъстваха на над 20 заседания на комисии на националните парламенти, за да обсъдят законодателни предложения на по-техническо равнище. Служители на Комисията изнесоха и 23 презентации (17 от тях чрез видеоконферентна връзка) пред представители на националните парламенти в Брюксел по различни теми, като например NextGenerationEU, Конференцията за бъдещето на Европа, Европейския зелен пакт, Новия пакт за миграцията и убежището или годишния доклад относно върховенството на закона. Презентациите чрез видеоконферентна връзка дадоха възможност за разширяване на аудиторията така, че да се включат служители на националните парламенти в столиците, като по този начин се увеличи броят на участниците и се подобрят контактите на Комисията с националните парламенти.

Освен това представителствата на Комисията в държавите членки продължиха да поддържат редовна връзка с националните парламенти, по-специално по отношение на процеса по европейския семестър и по други икономически въпроси. През 2020 г. те организираха 254 посещения или прояви с участието на национални парламенти.

Междупарламентарни заседания и конференции

Независимо от пандемията, през 2020 г. междупарламентарното сътрудничество продължи да се развива. Проведоха се много междупарламентарни заседания и конференции 96 , повечето чрез видеоконферентна връзка и като цяло с участието на членове на Комисията, включително:

ØКонференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на Европейския съюз (КОСАК 97 ); 

ØЕвропейската парламентарна седмица 98 ;

ØМеждупарламентарната конференция за стабилност, икономическа координация и управление 99 ;

Øмеждупарламентарните конференции по въпросите на общата външна политика и политика на сигурност и общата политика за сигурност и отбрана 100 ;

Øсъвместната група за парламентарен контрол на Европол 101 ;

Øпървото междупарламентарно заседание на комисиите във връзка с оценката на дейностите на Евроюст 102 ;

ØМеждупарламентарната конференция на високо равнище по въпросите на миграцията и убежището 103 ;

Øмеждупарламентарните конференции по въпросите на „Европейския зелен пакт и ОСП“ и „За социална и справедлива Европа“ 104 .

На 64-тото пленарно заседание на КОСАК, проведено чрез видеоконферентна връзка на 30 ноември и 1 декември 2020 г., присъства председателят на Комисията фон дер Лайен. Това е първият случай от 2013 г. насам, в който председателят на Комисията участва в заседание на КОСАК. Темите, разисквани на пленарното заседание на КОСАК, бяха прегледът на германското председателство, извлечените поуки от кризата във връзка с COVID-19 относно сътрудничеството при пандемии и в областта на здравеопазването, бъдещето на Европа, трансатлантическите отношения и партньорството с Африка. Председателят фон дер Лайен представи програмно изказване относно общите действия на Европа в отговор на пандемията, многогодишната финансова рамка, инструмента NextGenerationEU и Конференцията за бъдещето на Европа. Тя настоятелно призова кризата да бъде възприемана като възможност не само да се възстановят щетите, но и да се направи скок напред към изграждането на по-устойчива, по-гъвкава и цифрова Европа. Тя подчерта необходимостта от по-добра подготовка и европейско сътрудничество при подобни обстоятелства в бъдеще и изтъкна важната роля на националните парламенти за трансформирането на средствата от ЕС в проекти, които ще доведат до създаването на работни места и растеж.

Двете редовни заседания на председателите на КОСАК се проведоха съответно в Загреб на 20 и 21 януари 2020 г. и чрез видеоконферентна връзка на 14 септември 2020 г. Заседанието през януари, на което присъства заместник-председателят Шуица, беше съсредоточено върху приоритетите на хърватското председателство и върху Конференцията за бъдещето на Европа. Заседанието през септември, на което присъства изпълнителният заместник-председател Тимерманс, беше съсредоточено върху приоритетите на германското председателство, последиците от пандемията от COVID-19 и извлечените до момента поуки.

Вследствие на пандемията бяха отменени насрочени физически заседания, като например 63-тото пленарно заседание на КОСАК и Конференцията на председателите на парламентите в Европейския съюз 105 . Въпреки това видеоконферентната връзка позволи организирането на няколко извънредни заседания на председателите. Първото заседание се проведе на 16 юни 2020 г., за да замени отмененото пленарно заседание. На него присъства заместник-председателят Шефчович, а акцентът беше поставен върху общите действия на Европа в отговор на пандемията и последиците от нея за многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г., както и върху Конференцията за бъдещето на Европа. Две други извънредни заседания на председателите бяха съсредоточени върху актуални въпроси: това от 29 октомври 2020 г., с участието на заместник-председателя Йоурова и члена на Комисията Рейндерс, върху Доклада на Комисията относно върховенството на закона за 2020 г., а това от 23 ноември 2020 г., с участието на изпълнителния заместник-председател Вестегер — върху справянето с последиците от пандемията и извлечените поуки от гледна точка на конкуренцията. На 26 юни 2020 г. и на 17 септември 2020 г. бяха организирани и две срещи между председателите и г-н Барние във връзка с отношенията между ЕС и Обединеното кралство.

След извънредното заседание на председателите от 16 юни 2020 г. и пленарното заседание от 30 ноември и 1 декември 2020 г. 32-ма делегати от национални парламенти подписаха съвместно писма до председателите на Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета и Комисията. В писмото от месец юни се изразява подкрепа за общи действия на Европа в отговор на кризата във връзка с COVID-19, като се подчертава важността на своевременното приемане на многогодишната финансова рамка и се изисква подходящо представителство на националните парламенти в рамките на Конференцията за бъдещето на Европа. В писмото от месец декември последното искане е потвърдено, като се пояснява, че в идеалния случай националните парламенти следва да участват наравно с Европейския парламент в организирането на конференцията, в нейния управителен комитет, както и в изготвянето на заключенията. В писмото също така се излагат доводи в подкрепа на децентрализиран подход при организирането на няколко прояви в държавите членки и техните региони.

Ратифициране на Решението за собствените ресурси

Решението относно системата на собствените ресурси на Съюза беше прието от Съвета на 14 декември 106 . Преди да влезе в сила, то трябва да бъде одобрено от всички държави членки съгласно съответните им конституционни изисквания. В повечето държави членки това включва ратификация от парламента. Един национален парламент, хърватският Hrvatski Sabor, вече беше приключил тази ратификация на 18 декември 2020 г. 107 . 

6.     Ролята на регионалните парламенти

Регионалните парламенти допринасят косвено за отношенията на Комисията с националните парламенти. Съгласно Протокол № 2 към Договорите при извършването на проверката за спазване на принципа на субсидиарност във връзка с проекти на законодателни актове на ЕС с оглед на изготвянето на мотивирани становища всеки национален парламент се консултира, когато е уместно, с регионалните парламенти, които имат законодателни правомощия 108 .

Членове на регионалните парламенти са представени и в Комитета на регионите, който извършва дейности по наблюдение чрез Мрежата за наблюдение на субсидиарността и нейната онлайн платформа, създадена с цел подпомагане на участието на регионалните парламенти със законодателни правомощия в механизма за ранно предупреждение във връзка със субсидиарността (REGPEX) 109 . Чрез мрежата RegHub те участват и в платформата на Комисията „Готови за бъдещето“, която е част от усилията за по-добро регулиране 110 .

Въпреки че в Договорите не е предвидена изрична разпоредба за пряко взаимодействие между Комисията и регионалните парламенти, Комисията взема предвид техните становища. Няколко регионални парламента 111 представиха резолюции непосредствено на Комисията по различни въпроси, като Конференцията за бъдещето на Европа, приемането на бюджета на ЕС и Решението на Съвета за собствените ресурси на ЕС, германското председателство, Европейския зелен пакт и опазването на климата, екологосъобразната и социалната икономика, плана за действие за кръгова икономика, стратегията „От фермата до трапезата“, предложението относно адекватните минимални работни заплати, Механизма за гражданска защита на Съюза, регионалната политика на Азорските острови и в Полша, блокирането на географски принцип, закрилата на бежанците и мигрантите, предотвратяването на изпирането на пари и финансирането на тероризма, ситуацията в Нагорни Карабах, както и призив за незабавно освобождаване на студент по „Еразмус Мундус“, арестуван в Египет. Един регионален парламент също така представи отговори на няколко обществени консултации, открити от Комисията 112 , а друг регионален парламент представи становище чрез национален парламент 113 . Членове на Комисията проведоха срещи също с някои регионални парламенти 114 .

7.     Заключение

Наблюдаваната през 2019 г. тенденция, че по-голямата част от становищата на националните парламенти са се отнасяли до незаконодателни инициативи на Комисията или са представлявали становища по собствена инициатива, се запази и през 2020 г. Това показва интереса на някои национални парламенти да участват в изготвянето на политики на ЕС не само при извършването на контрол на субсидиарността, но и по-рано и на други етапи от процеса, като предоставят политически принос, насочен към бъдещето.

Повече от една четвърт от становищата на националните парламенти, изпратени до Комисията през 2020 г., се отнасят до мерките в отговор на кризата във връзка с COVID-19, като показват силната ангажираност на националните парламенти във времена на криза.

Въпреки прекъсването, причинено от COVID-19, членовете на Комисията проведоха повече срещи с националните парламенти, отколкото през 2019 г. Председателят фон дер Лайен и членовете на Комисията присъстваха активно в много междупарламентарни заседания, включително в 64-тото пленарно заседание на КОСАК. Националните парламенти използваха активно видеоконферентни връзки, което позволи на Комисията да представи инициативите си по по-широко достъпен начин. Използването на цифрови инструменти се оказа ефективно за укрепването и засилването на обмена между Комисията и националните парламенти. Тези инструменти може да продължат да се прилагат при политическия обмен дори след пандемията.

През 2020 г. Комисията помогна на националните парламенти да упражняват контрол на субсидиарността по два начина. Първо, тя изключи периода на празниците Коледа/Нова година при изчисляването на осемседмичния срок за представяне на мотивирани становища. Второ, тя показа гъвкавост, когато получи мотивирани становища след изтичане на периода на контрол, за да отчете евентуалните практически трудности, които националните парламенти може да са срещнали поради кризата във връзка с COVID-19.

Комисията също така засили връзките си с местните и регионалните органи в областта на политиката чрез нова платформа „Готови за бъдещето“, в рамките на която се работи по законодателство, което е съобразено с бъдещето.

(1)      COM(2020) 37 и COM(2020) 440.

(2)       https://ec.europa.eu/info/law/better-regulation/have-your-say_bg

(3)      Относно работата на тази работна група и последващите действия във връзка с тази работа вж. https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/report-task-force-subsidiarity-proportionality-and-doing-less-more-efficiently_bg.pdf , както и раздели 2.1 от годишните доклади за 2018 г. и 2019 г.: https://ec.europa.eu/info/law/law-making-process/adopting-eu-law/relations-national-parliaments/annual-reports-application-principles-subsidiarity-and-proportionality-and-relations-national-parliaments_en  

(4)      Относно платформата REFIT вж. раздел 2.1 от годишния доклад за 2019 г.

(5)      Относно RegHub вж. раздел 2.4 по-долу.

(6)      Вж. приложение VI към доклада на работната група на следния адрес: https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/report-task-force-subsidiarity-proportionality-and-doing-less-more-efficiently_bg.pdf

(7)       https://ec.europa.eu/info/files/better-regulation-toolbox_en  

(8)       https://ec.europa.eu/info/law/law-making-process/regulatory-scrutiny-board_bg  

(9)      COM(2020) 682 final. През 2020 г. във връзка с това предложение Комисията получи от националните парламенти две мотивирани становища и допълнителни становища относно политическия диалог, последвани от още становища през 2021 г. Относно мотивираните становища и отговорите на Комисията вж. раздел 3 по-долу.

(10)      Тази таблица на субсидиарността се основава на подробен набор от въпроси в три рубрики: 1) Може ли Съюзът да предприема действия? Какво е правното основание на планираното действие и каква е компетентността на Съюза да предприеме това действие? 2) Принцип на субсидиарност: защо е необходимо ЕС да предприеме действия? 3) Пропорционалност: как следва да действа ЕС? Съответно в таблицата са отразени препоръките на работната група по въпросите на субсидиарността, пропорционалността и принципа „правим по-малко, но по-ефективно“.

(11)      SWD(2020) 181 final, 23.9.2020 г.

(12)      Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 ноември 2010 г. относно емисиите от промишлеността (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) (ОВ L 334, 17.12.2010 г., стр. 17).

(13)      Мотивираните становища, изпратени от националните парламенти през 2021 г., са разгледани в раздел 3 по-долу.

(14)      Вж. раздел 3 по-долу.

(15)      Вж. раздел 3 по-долу.

(16)    За процедурата, по която Европейският парламент разглежда мотивирани становища на националните парламенти, вж. раздел 2.3 от Годишния доклад относно субсидиарността и пропорционалността за 2016 г.

(17)      Европейският парламент и Комисията (които са регистрирали девет мотивирани становища през същия период) отчитат мотивираните становища по различен начин. Мотивирано становище, отнасящо се до повече от едно предложение на Комисията, се отчита от Комисията като само едно мотивирано становище за статистически цели, докато когато се определя дали по отношение на дадено предложение на Комисията е достигнат прагът за жълт/оранжев картон, такова мотивирано становище се отчита като едно мотивирано становище за всяко от обхванатите предложения. За разлика от това Европейският парламент отчита мотивираните становища въз основа на обхванатите предложения.

(18)      Всички становища, представени от националните парламенти, са достъпни в Connect — базата данни на Европейския парламент за документи от националните парламенти: http://www.europarl.europa.eu/relnatparl/en/connect/welcome.html

(19)      „Регулаторна пригодност на Европейския съюз, принципи на субсидиарност и пропорционалност — доклад относно по-доброто законотворчество за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.“ (2020/2262(INI).

(20)      По отношение на КОСАК вж. раздел 5 по-долу.

(21)       https://www.europarl.europa.eu/thinktank/bg/researchbypolicyarea.html  

(22)      Документ на Съвета ST 6232/20, точки 2 и 12. https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-6232-2020-INIT/bg/pdf  

(23)      Документ на Съвета ST 13026/20, точки 3 и 12. https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-13026-2020-INIT/bg/pdf и https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2020/11/16/regulatory-sandboxes-and-experimentation-clauses-as-tools-for-better-regulation-council-adopts-conclusions/  

(24)      Документ на Съвета ST 9580/16. https://data.consilium.europa.eu/doc/document/ST-9580-2016-INIT/bg/pdf  

(25)      Съветът отчита мотивираните становища по същия начин като Комисията, докато Европейският парламент използва различен начин на отчитане. Вж. бележка под линия 17 за изчерпателно обяснение.

(26)       Декларация на Европейския комитет на регионите относно „Местните и регионалните власти като участници в европейския отговор на кризата, предизвикана от COVID-19“.

(27)       Резолюция на Европейския комитет на регионите — Приоритетите на Европейския комитет на регионите за периода 2020—2025 г. — Европа по-близо до хората чрез своите села, градове и региони.

(28)    По отношение на принципа на активна субсидиарност вж. стр. 7—9 от доклада на работната група: https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/report-task-force-subsidiarity-proportionality-and-doing-less-more-efficiently_bg.pdf ; относно работната група вж. бележка под линия 3.

(29)       Годишен регионален и местен барометър на ЕС (europa.eu)

(30)

     ОВ C 324, 1.10.2020 г., https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1610962068519&uri=CELEX%3A52020XR2622

(31)      Мрежата от регионални центрове за преглед на изпълнението на политиките на ЕС (RegHub) е създадена в резултат на окончателния доклад и препоръките на работната група по въпросите на субсидиарността, пропорционалността и принципа „правим по-малко, но по-ефективно“ (препоръка 8).

(32)      Списък на 46-те членове вж. на адрес: https://cor.europa.eu/en/engage/Documents/RegHub/new-reghub-2-0-members.pdf  

(33)      Във връзка с тази платформа вж. раздел 2.1 по-горе.

(34)       https://cor.europa.eu/en/engage/Documents/RegHub/RegHub_evaluation_report.pdf  

(35)      Член 55, параграф 2 от Правилника за дейността, (ОВ L 65, 5.3.2014 г.), стр. 41, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32014Q0305(01)&qid=1626280889394&from=BG

(36)       https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52019XR4351 (ОВ C 79, 10.3.2020 г.).

(37)       https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52020AR1361 (ОВ C 324, 1.10.2020 г.).

(38)      COM(2020) 80 final.

(39)       https://cor.europa.eu/EN/our-work/Pages/OpinionTimeline.aspx?opid=CDR-1360-2020  

(40)      Мрежата за наблюдение на субсидиарността,     http://portal.cor.europa.eu/subsidiarity/thesmn/Pages/default.aspx , бе създадена през април 2007 г. с цел улесняване на обмена на информация между местните и регионалните органи и равнището на Съюза по отношение на различни документи, както и на законодателни и политически предложения на Комисията. Мрежата служи като точка за достъп, която позволява на всички нейни партньори не само да получават информация, но и да изразяват своите мнения. В края на 2020 г. тя имаше 150 членове, докато членовете на REGPEX бяха 76.

(41)       http://portal.cor.europa.eu/subsidiarity/regpex/Pages/default.aspx

(42)      Съдът отхвърли този довод като цяло в своето решение от 10 ноември 2020 г. по дело C-644/18, Комисия/Италия, EU:C:2020:895, точка 153.

(43)    Вж. например Решение на Съда от 17 септември 2020 г по дело C-732/18 Р, Rosneft Oil Company PAO и др./Съвет, EU:C:2020:727, т. 91.

(44)      Директива (ЕС) 2018/957 на Европейския парламент и на Съвета от 28 юни 2018 г. за изменение на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 173, 9.7.2018 г., стр. 16). През 2016 г. националните парламенти са изпратили 14 мотивирани становища по предложението на Комисията, поради което е задействана процедурата ,,жълт картон“ (вж. годишния доклад за 2016 г. относно субсидиарността и пропорционалността).

(45)    Решения от 8 декември 2020 г. по дела C-620/18, Унгария/Парламент и Съвет, EU:C:2020:1000, и C-626/18, Полша/Парламент и Съвет, EU:C:2020:1001.

(46)      Решение на Съда от 8 декември 2020 г. по дело C-620/18, т. 137; решение на Съда от 8 декември 2020 г. по дело C-626/18, т. 94.

(47)      Решение на Съда от 8 декември 2020 г. по дело C-620/18, т. 112; решение на Съда от 8 декември 2020 г. по дело C-626/18, т. 95.

(48)      Решение на Съда от 8 декември 2020 г. по дело C-620/18, т. 114—115; решение на Съда от 8 декември 2020 г. по дело C-626/18, т. 97—98.

(49)      Решение на Съда от 8 декември 2020 г. по дело C-620/18, т. 137—151; решение на Съда от 8 декември 2020 г. по дело C-626/18, т. 124—139.

(50)      Тази цифра се отнася до общия брой на становищата, получени от парламентарните камари съгласно Протокол № 2 към Договорите. Мотивирано становище, отнасящо се до повече от едно предложение на Комисията, се отчита от Комисията като само едно мотивирано становище за статистически цели, докато когато се определя дали по отношение на дадено предложение на Комисията е достигнат прагът за жълт/оранжев картон, такова мотивирано становище се отчита като едно мотивирано становище за всяко от обхванатите предложения. За разлика от това, Европейският парламент отчита мотивираните становища въз основа на обхванатите предложения, на което се дължи по-големият брой мотивирани становища (13) за 2020 г., посочени в раздел 2.2. Вж. приложение 1 за списъка с документи на Комисията, по които тя получи мотивирани становища.

(51)      2018 г.: 37 мотивирани становища; 2017 г.: 52 мотивирани становища; 2016 г.: 65 мотивирани становища.

(52)      2020 т.: 3,5 % (9/255); 2018 г.: 6,5 % (37/569); 2017 г.: 9 % (52/576); 2016 г.: 10,5 % (65/620).

(53)      2020 г.: 9,1 % (9/99); 2018 г.: 10,5 % (37/351); 2017 г.: 16 % (52/325); 2016 г.: 17,6 % (65/370).

(54)      COM(2020) 80 final. Тези становища бяха получени официално след изтичането на осемседмичния срок, посочен в Протокол № 2 към Договорите — на 15 май (Bundesrat и Sénat) и на 26 май (Eerste Kamer). Срокът изтече на 5 май, но въпреки това Комисията ги разгледа като „мотивирани становища“ предвид практическите трудности, срещнати от националните парламенти поради кризата във връзка с COVID-19. По отношение на ангажимента на Комисията във връзка с крайния срок вж. също раздел 2.1, подраздел „Механизъм за контрол на субсидиарността“ по-горе.

(55)    От австрийския Bundesrat (1 мотивирано становище и 1 становище), нидерландската Eerste Kamer (1 мотивирано становище и 1 становище), френския Sénat, полския Senat, чешкия Senát, румънския Senat и словашката Národná rada.

(56)      От испанските Cortes Generales, френската Assemblée nationale и португалската Assembleia da República.

(57)      COM(2020) 563 final.

(58)      Датският Folketing. Той подкрепи целта до 2030 г. за намаляване с „най-малко 55 %“ на равнището, избрано в измененото предложение.

(59)      Полският Senat.

(60)      Словашката Národná rada.

(61)      Австрийският Bundesrat.

(62)      Френската Assemblée nationale.

(63)      От румънския Senat.

(64)      COM (2020) 682 final. През януари 2021 г. Комисията получи трето мотивирано становище относно това предложение от малтийската Kamra tad-Deputati. През 2020 г. опасения, свързани със субсидиарността, бяха изразени и от два регионални парламента — от Бавария (Германия) и Горна Австрия (Австрия). За допълнителна информация относно оценката на въздействието на това предложение вж. раздел 2.1 по-горе.

(65)      COM (2020) 445 final. За преглед на плана за възстановяване NextGenerationEU и становищата, до които той е довел, вж. раздел 4 по-долу.

(66)      COM (2020) 22 final.

(67)      COM (2020) 579 final.

(68)      В Малта има само едно летище.

(69)      COM(2020) 610, 611, 612, 613 и 614 final.

(70)      През януари 2021 г. Комисията получи други две мотивирани становища относно тези предложения — от италианския Senato della Repubblica и словашката Národná rada.

(71)      COM(2020) 610, 611, 613 и 614 final.

(72)      COM(2020) 612 final.

(73)      За информация относно механизма за контрол на субсидиарността и политическия диалог вж. https://ec.europa.eu/info/law/law-making-process/adopting-eu-law/relations-national-parliaments_bg  

(74)      2018 г.: 62 % от становищата се отнасяха до инициативи, предмет на контрол на субсидиарността, 38 % се отнасяха до други инициативи; 2017 г.: 56 % се отнасяха до инициативи, предмет на контрол на субсидиарността, 44 % се отнасяха до други инициативи; 2016 г.: 60 % се отнасяха до инициативи, предмет на контрол на субсидиарността, 40 % се отнасяха до други инициативи. Вж. също графиката „Видове становища“ в раздел 3.

(75)      Белгийската Chambre des représentants/Kamer van volksvertegenwoordigers, българското Народно събрание, кипърският Vouli ton Antiprosopon, естонският Riigikogu, финландският Eduskunta, Националният парламент на Ирландия (Dáil и Seanad Éireann), латвийският Saeima, люксембургската Chambre des Députés, нидерландската Tweede Kamer, словенските Državni svet и Državni zbor.

(76)      Съобщение „Координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19“ (COM(2020) 112) и Съобщение „Да използваме всячески всяко налично евро, за да запазим човешкия живот и препитанието на хората“ (COM(2020) 143), Съвместно съобщение относно действията на ЕС за глобално реагиране на COVID-19 (JOIN(2020) 11), Тълкувателно съобщение на Комисията относно прилагането на счетоводните и пруденциалните правни норми за улесняване на банковото кредитиране в ЕС (COM(2020) 169) и пет законодателни предложения (COM(2020) 139, 163, 175, 186 и 219).

(77)      Пет от румънския Senat, 3 от португалската Assembleia da República, по 1 от испанските Cortes Generales, италианската Camera dei Deputati и румънската Camera Deputaților.

(78)      Съответно COM(2020) 456 final и COM(2020) 442 final.

(79)      COM(2020) 440 final за актуализиране на първоначалната програма (COM(2020) 37 final).

(80)      COM(2020) 220, 223, 403, 404, 405, 407, 408, 409, 441, 443, 444, 445, 446, 447, 450, 451, 452, 453, 459, 460 и 461 final.

(81)      17 от португалската Assembleia da República, 11 от испанските Cortes Generales, 3 от румънския Senat, 2 от германския Bundesrat, чешката Poslanecká sněmovna и чешкия Senát и по 1 от унгарския Országgyűlés, френската Assemblée nationale, хърватския Hrvatski Sabor, италианската Camera dei Deputati, литовския Seimas, малтийската Kamra tad-Deputati и шведския Riksdag. Освен това извън политическия диалог полският Sejm и полският Senat изпратиха резолюция относно преговорите за бюджета на Съвета.

(82)      По отношение на мотивираното становище на шведския Riksdag относно собствените ресурси и отговора на Комисията вж. раздел 3 по-горе. В становището на германския Bundesrat по предложението за нов Механизъм за гражданска защита на Съюза, макар и да не е мотивирано становище, се счита, че предложението нарушава националните и регионалните компетенции. Комисията отговори, че предложеният механизъм се основава на допълващата компетентност на ЕС, посочена в член 196 от ДФЕС, и че в рамките на този механизъм първо ще се използват национални ресурси, като държавите членки запазват основната отговорност за опазването на хората, околната среда и имуществото на своята територия от бедствия.

(83)      4 от португалската Assembleia da República и 3 от испанските Cortes Generales.

(84)      COM(2020) 260, 261, 281, 282 и 283 final.

(85)      COM(2020) 281 final. Становище от португалската Assembleia da República

(86)      3 от френския Sénat и 1 от френската Assemblée nationale.

(87)      COM(2020) 65 final.

(88)      От чешката Poslanecká sněmovna и чешкия Senát, германските Bundestag и Bundesrat, румънската Camera Deputaților и шведския Riksdag.

(89)      COM(2020) 27 final.

(90)      От германския Bundesrat, литовския Seimas, румънската Camera Deputaților и румънския Senat и шведския Riksdag.

(91)      Полският Sejm.

(92)      Датският Folketing.

(93)      За дейностите на КОСАК вж. раздел 5 по-долу.

(94)      COM(2019) 640 final

(95)      От чешката Poslanecká sněmovna и чешкия Senát, германския Bundesrat, нидерландската Eerste Kamer и шведския Riksdag.

(96)    За повече подробности по тези заседания вж. доклада на Европейския парламент за отношенията между Европейския парламент и националните парламенти: http://www.europarl.europa.eu/relnatparl/en/home/annual-reports.html

(97)    КОСАК е единственият междупарламентарен форум, предвиден в Договорите, Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз. Конференцията обикновено провежда две заседания (едно заседание на председателите и едно пленарно заседание) в държавата членка, изпълняваща ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Комисията има статут на наблюдател в КОСАК. За повече информация относно заседанията на КОСАК през 2020 г. вж.: http://www.ipex.eu/IPEXL-WEB/conference/getconference.do?type=082dbcc564afa0210164b2da9f5102f8&appLng=BG

(98)

   Европейската парламентарна седмица се проведе в Европейския парламент на 18 и 19 февруари 2020 г. Участваха заместник-председателят Домбровскис, заместник-председателят Шуица и членовете на Комисията Джентилони и Шмит. За повече информация:

http://www.europarl.europa.eu/relnatparl/en/high-level-conferences/european-parliamentary-week.html

(99)    На тази конференция, проведена чрез видеоконферентна връзка на 12 октомври, присъстваха заместник-председателят Домбровскис и членът на Комисията Джентилони. През първото полугодие конференцията беше, както и в предишните години, част от Европейската парламентарна седмица. За повече информация: https://secure.ipex.eu/IPEXL-WEB/conference/getconference.do?id=8a8629a871fd920b017293cdfa846bc7&appLng=BG  

(100)    Проведени бяха две конференции — една в Загреб на 3—4 март и една чрез видеоконферентна връзка на 4 септември. Върховният представител/заместник-председател Борел Фонтел взе участие във втората конференция. За повече информация: https://secure.ipex.eu/IPEXL-WEB/conference/getconference.do?type=082dbcc5420d8f48014247cca6f04248&appLng=BG  

(101)      В тази конференция, проведена чрез видеоконферентна връзка на 28 и 29 септември, взе участие членът на Комисията Йохансон. Друга беше насрочена за първото полугодие на 2020 г., но беше отменена. За повече информация:     https://secure.ipex.eu/IPEXL-WEB/conference/getconference.do?id=8a8629a872e48b7c0173477b67754478&appLng=BG  

(102)      Това заседание бе проведено чрез видеоконферентна връзка на 1 декември и в него взе участие членът на Комисията Рейндерс. За повече информация:     https://www.europarl.europa.eu/relnatparl/en/high-level-conferences/jpsg-on-europol-and-eurojust-icm.html

(103)      На тази конференция, проведена чрез видеоконферентна връзка на 19 ноември, присъстваха председателят на Комисията фон дер Лайен, заместник-председателят Схинас и членовете на Комисията Йохансон и Урпилайнен. За повече информация:     https://www.europarl.europa.eu/relnatparl/en/interparliamentary-meetings/other-meetings.html  

(104)    Тези конференции бяха проведени чрез видеоконферентна връзка съответно на 5 октомври (като присъстваха изпълнителният заместник-председател Тимерманс и членът на Комисията Войчеховски) и на 9 ноември (като присъстваха членовете на Комисията Рейндерс и Шмит). За повече информация:     https://www.parleu2020.de/en/Events#tiles_events_container_691278  

(105)    Конференцията на председателите на парламентите в Европейския съюз се организира ежегодно в държавата членка, изпълнявала ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през втората половина на предходната година.

(106)      Решение (ЕС, Евратом) 2020/2053 на Съвета, (ОВ L 424, 15.12.2020 г.).

(107) Кипър беше втората държава членка, която ратифицира решението на 22 декември 2020 г. без участие на парламента. Всички останали държави членки ратифицираха решението през 2021 г. То влезе в сила на 1 юни 2021 г.

(108)    Член 6, първа алинея от Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и пропорционалност.

(109)     http://portal.cor.europa.eu/subsidiarity/regpex/Pages/default.aspx . За повече подробности относно дейността на Комитета на регионите във връзка с контрола на субсидиарността вж. раздел 2.4.

(110)      За повече информация относно „Готови за бъдещето“ и „RegHub“ вж. раздели 2.1 и 2.4

(111)      Регионалните парламенти на Фландрия, Валония и немскоезичната общност в Белгия (Белгия), на Бавария, Бранденбург и Тюрингия (Германия), на Балеарските острови и Страната на баските (Испания), на Азорските острови (Португалия), на Горна Австрия (Австрия) и на Мазовецка и Подкарпатска (Полша).

(112)      Регионалният парламент на Бавария — относно „вълната на саниране“, адаптирането към изменението на климата, цифровия единен пазар и законодателния акт за цифровите услуги, развитието на селските райони, оценката на политиката за насърчаване на селското стопанство, европейската статистика в областта на рибарството, Бялата книга „Пътна карта за постигането на Единно европейско транспортно пространство“ и законната миграция.

(113)      Парламентът на Фландрия относно отношенията с Турция. Комисията го регистрира като становище на белгийския Sénat/Senaat и отговори на това становище.

(114)      Заместник-председателят Шуица проведе среща с парламента на немскоезичната общност в Белгия, а членът на Комисията Хоган проведе среща с парламента на Валония.

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 23.7.2021

COM(2021) 417 final

ПРИЛОЖЕНИЯ

към

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА

ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА 2020 г.
ОТНОСНО ПРИЛАГАНЕТО НА ПРИНЦИПИТЕ НА СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ И ОТНОСНО ОТНОШЕНИЯТА С НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТИ

ПРИЛОЖЕНИЕ 1

Списък на документите на Комисията, 
във връзка с които тя получи мотивирани становища 1  от националните парламенти през 2020 г. относно спазването на принципа на субсидиарност

ПРИЛОЖЕНИЕ 2

Брой становища, получени от Комисията през 2020 г. за всеки национален парламент/камара (политически диалог и механизъм за контрол на субсидиарността)

ПРИЛОЖЕНИЕ 3

Документи на Комисията, за които през 2020 г. е получен най-голям брой становища 5  (политически диалог и механизъм за контрол на субсидиарността)

(1)      За да може дадено становище да се окачестви като мотивирано становище съгласно определението в Протокол № 2, в него трябва да се посочват причините, поради които националният парламент счита, че законодателното предложение не е съобразено с принципа на субсидиарност, и като цяло то трябва да бъде изпратено на Комисията в срок от осем седмици, считано от момента на предаването на предложението на националните парламенти на всички официални езици.

(2)      Съгласно Протокол № 2 всеки национален парламент разполага с два гласа. В случай на двукамарна система всяка от камарите разполага с един глас. Когато мотивираните становища представляват най-малко една трета (за предложения по член 76 от Договора за функционирането на Европейския съюз — една четвърт) от общия брой на дадените на националните парламенти гласове, прагът за задействане на т. нар. процедура ,,жълт картон“ е достигнат, т.е. проектът на законодателен акт трябва да бъде преразгледан. След оттеглянето на Обединеното кралство 18 от 54 гласа представляват една трета от общия брой на всички предоставени гласове. Освен това Комисията се ангажира да изготви обобщени отговори на мотивираните становища, представени от националните парламенти, представляващи седем или повече гласа.

(3)      Включващ както становищата, получени в рамките на „политическия диалог“, така и мотивираните становища, получени от националните парламенти.

(4)      Всички представляват съвместни становища от двете камари.

(5)      В таблицата са класирани всички документи на Комисията, за които са получени най-малко пет становища. В някои случаи становищата се отнасят и до други документи на Комисията.

(6)      Включващ както становищата, получени в рамките на „политическия диалог“, така и мотивираните становища, получени от националните парламенти.