ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 8.7.2021

COM(2021) 358 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

съгласно член 14, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2019/880 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. за въвеждането и вноса на движими културни ценности

Съдържание

1.    ВЪВЕДЕНИЕ    

2.    ЦЕЛИ    

3.    СТРУКТУРА НА ПРОЕКТА И ПОДХОД ЗА ПЛАНИРАНЕ    

4.    Преглед на НАПРЕДЪКА    

Приемане на разпоредбите за изпълнение    

Развитие на проекта — работа с проектната група    

Създаване на концепцията — икономически анализ    

Определение на проекта — стратегически документ    

5.    РИСКОВЕ ОТ ЗАКЪСНЕНИЯ    

6.    ЗАКЛЮЧЕНИЯ    

Приложение I: Многогодишно стратегическо планиране    

Приложение II: Основни етапи на проекта и график на ключовите моменти    

РЕЧНИК

1.ВЪВЕДЕНИЕ

С Регламент (ЕС) 2019/880 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. 1 за въвеждането и вноса на движими културни ценности („Регламента“) се цели да бъде предотвратена незаконната търговия с движими културни ценности, по-специално когато тя допринася за финансирането на терористични дейности, както и да се забрани вносът на движими културни ценности, изнесени незаконно от трети държави, на митническата територия на Съюза.

С Регламента се изисква за вноса на определени движими културни ценности, които са считани за особено застрашено културно наследство, да се представят разрешения за внос, а за вноса на други движими културни ценности да се представят декларации на вносители и да се гарантира, че те подлежат на еднакъв контрол при вноса им в Съюза. Определени случаи на внос на движими културни ценности, предназначени за специфични цели (образователни, научни или научноизследователски), са освободени от тези изисквания за документи.

Задължението на вносителите да получават разрешение за внос или да изготвят и представят декларация на вносителя пред митниците ще започне да се прилага едва от момента, в който започне да функционира централизирана електронна система („системата за ICG“). Системата за ICG трябва да бъде разработена от Комисията най-късно до 28 юни 2025 г.

Системата ще служи не само като средство за изпълнение на формалности от страна на операторите, но и за съхранение и обмен на информация между администрациите на държавите членки, отговарящи за прилагането на Регламента (митнически органи и културни органи).

Разработването и функционирането на системата за ICG също така е тясно свързано с друга важна инициатива на Комисията в областта на митниците: системата за обслужване на едно гише на митниците на ЕС: обмен на сертификати (EU-CSW CERTEX) 2 .

С EU-CSW CERTEX се свързват централизираните системи на ЕС за немитническите формалности в Съюза с националните митнически системи, за да се позволи цифровият обмен на придружаващите документи, резултатите от проверките и резултатите от митническите и немитническите процедури.

На всеки 12 месеца от влизането в сила на Регламента и докато системата за ICG започне да функционира, Комисията трябва да представя на Европейския парламент и на Съвета доклад относно напредъка, постигнат при създаването на тази електронна система.

Миналата година Комисията представи първия си годишен доклад за напредъка 3 . В доклада бяха очертани действията, предприети от Комисията през първата година след влизането в сила на Регламента, а именно: а) подготвителната работа по приемане на необходимите разпоредби за изпълнение и б) консултациите с държавите членки чрез експертната група по митническите въпроси във връзка с движимите културни ценности и проектната група за вноса на движими културни ценности. Що се отнася до потенциалните рискове за забавяне на реализирането на системата за ICG в рамките на определения краен срок, в доклада се посочва несигурността по отношение на персонала за проекта, и финансирането за него от МФР.

Настоящият втори годишен доклад за напредъка обхваща периода от юли 2020 г. до юни 2021 г. и представя напредъка, постигнат чрез приемането на необходимите разпоредби за изпълнение и осъществяването на етап 1 — „Създаване на концепцията“ на проекта за ICG. От съображения за изчерпателност целите, които трябва да бъдат постигнати, структурата на проекта и подходът за планиране, които са подробно описани в първия годишен доклад за напредъка, са посочени тук накратко. Цялостната оценка на постигнатия напредък и установените рискове от забавяне са обобщени в раздела за заключения от настоящия доклад.

2.ЦЕЛИ

Системата за ICG ще трябва да започне да функционира не по-късно от 28 юни 2025 г., тъй като към тази дата ще стане задължително всички оператори да получават разрешения за внос или да представят декларации на вносителите пред митниците чрез електронната система, за да могат да внасят 4 законно движими културни ценности в Съюза.

В Регламента също така като краен срок за приемането на разпоредбите за изпълнение, в които се определят подробните правила за електронната система, се определя 28 юни 2021 г. 

След приемане на разпоредбите за изпълнение и одобрение на стратегическия документ ще започне етапът на разработване на електронната система. През третия етап системата за ICG ще бъде свързана с EU-CSW CERTEX, за да се позволи обменът на документи с митническите системи на държавите членки. Успоредно с това ще бъдат организирани обучения за запознаване на техните администрации с оперативните функционални възможности на системата за ICG.

Наред с други дейности на Комисията в областта на митниците, проектът относно вноса на движими културни ценности е планиран подробно и чрез Многогодишния стратегически план за митническите електронни системи, редакция от 2019 г. 5 (МГСП-М, ред. 2019 г.). В приложение I към настоящия доклад е представена извадка от МГСП-М, ред. 2019 г., за планирането на проекта за внос на движими културни ценности. Следва да се отбележи, че проектният фиш ще бъде актуализиран при следващото преразглеждане на МГСП-М, за да се отрази действителният напредък по проекта.

Част от проекта за внос на движими културни ценности е разработена също така в рамките на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише (МГСП-М, ред. 2019 г., фиш 1.13), чиято ключова информационна система е EU CSW-CERTEX. В приложение I към настоящия доклад е представена извадка от планирането в EU CSW-CERTEX, съдържащо се във фиш 1.13 на МГСП-М.

3.СТРУКТУРА НА ПРОЕКТА И ПОДХОД ЗА ПЛАНИРАНЕ

Както вече беше обяснено в първия годишен доклад за напредъка, структурата на проекта се основава на методологията, предвидена в МГСП-М, ред. 2019 г., и в приложенията към него, в това число схемата за управление 6 , политиката на ЕС за моделиране на митническите бизнес процеси 7 и стратегията за информационните технологии 8 . Подробна пътна карта с основните етапи на проекта и ключовите моменти е описана подробно в приложение II.

Въпреки напредъка на проекта на няколко равнища по едно и също време, той може да бъде разделен на три етапа:

Етап 1 — Създаване на концепцията: най-напред се изготвя икономически анализ, в който се представя обосновката на проекта и се определят бюджетните изисквания. След това се изготвя стратегически документ, като се използва моделиране на бизнес процесите (МБП), в който се предоставя по-подробна информация за проекта: структура, разходи, продължителност и рискове, както и информация за неговите ключови моменти, очаквани резултати и организация. Тези документи отразяват обсъжданията и съдържанието на акта за изпълнение, който ще бъде изготвен от Комисията.

Етап 2 — Разработване на системата: в съответствие с разпоредбите на акта за изпълнение, както и с изискванията на ползвателите и функционалните спецификации на системата, се изготвят технически спецификации за това как ще бъде изградена системата. Техническите спецификации включват: структурата, която ще се използва, съобщенията, които ще се подават от икономическите оператори, интерфейсите с други системи, плановете за изпитване и др.

След като проектирането на системата бъде готово от концептуална гледна точка и след като бъдат постигнати резултатите, изброени в таблица 1 — ключови моменти 1 и 3 (вж. приложение I), започва по-задълбочената работа и се вземат предвид по-технически аспекти в спецификациите на приложението и услугите, както и в документите за техническите спецификации на системата, които конкретизират икономическия анализ и стратегическия документ.

Етап 3 — Въвеждане и експлоатация: започва същинският етап на разработване на информационните технологии (етап на изграждане), последван от преходната фаза, на който за различните групи ползватели постепенно ще се внедряват ранните версии на системата за ICG и ще се извършват изпитвания, за да се гарантира, че до 28 юни 2025 г. операторите и компетентните органи ще са способни и добре обучени да използват системата. След този етап ще последва 6-месечен период на наблюдение, в който системата ще бъде прецизирана, така че да съответства на всички оперативни нужди, които могат да се проявят едва след като дадена ИТ система стане задължителна, и за да се гарантира гладкото протичане на операциите.

Трябва да се отбележи, че до 3 март 2025 г. системата за ICG ще бъде свързана с митническите администрации на държавите членки чрез EU CSW-CELEX, като ще бъде следвано предложението на Комисията за среда на ЕС за митническо обслужване на едно гише 9 , за да се даде възможност за извършване на автоматизиран митнически контрол на документите, издавани за вноса на движими културни ценности. За тази дейност ще се изисква изпитване на съответствието.

4.Преглед на НАПРЕДЪКА 

Приемане на разпоредбите за изпълнение

По време на първия етап Комисията прие 10 необходимите разпоредби за изпълнение за създаването на електронната система. За да осигури по-добра перспектива от практическа гледна точка, тя проведе обширни консултации с представителите на държавите членки в експертната група по митническите въпроси за варианти на политиката по въпроси, свързани с движимите културни ценности, както и в Комитета по движимите културни ценности.

Експертната група е форум за обсъждане на въпроси по изпълнението на законодателството на Съюза в областта на движимите културни ценности, свързани с митниците, и по-специално с Регламент (ЕС) 2019/880 относно въвеждането и вноса на движими културни ценности и с Регламент (ЕО) 116/2009 г. относно износа на паметници на културата 11 . Последният представлява набор от правила, в който се предвижда и система за издаване на лицензии при износ, която е в сила от 1993 г. 12 .

При всяка възможност Комисията информираше сдруженията на пазара на изкуство относно напредъка на работата, за да се увери, че практическото изпълнение на Регламента е добре адаптирано към реалностите на пазара. Като официална стъпка от процедурата по приемане проектът на акта за изпълнение беше предоставен онлайн на заинтересованите страни за консултация за срок от 4 седмици (24.3.2021 г.—21.4.2021 г.).

Актът за изпълнение се състои от пет раздела, последният от които се отнася до подробните условия за създаване и функциониране на системата за ICG.

Системата за ICG ще бъде разработена като независим модул на съществуващата система TRACES, която се управлява от генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Комисията. Комисията трябва да гарантира нейното функциониране и поддръжка и всички необходими актуализации или разработване.

За да изготвя изискваните периодични доклади и за да гарантира разработването, функционирането и поддръжката на системата, Комисията трябва да има достъп до всички данни, информация и документи в системата за ICG. Тя също така ще гарантира взаимносвързаността между системата за ICG и националните митнически системи, като използва EU CSW-CERTEX.

Държавите членки и Комисията ще трябва да определят звена за контакт с оглед управлението, разработването, установяването на приоритетите и наблюдаването на правилното прилагане на системата за ICG.

Много е важно заявителите/притежателите на разрешение или деклараторите в декларациите на вносителите да бъдат правилно идентифицирани в системата за ICG. Поради тази причина в акта за изпълнение се изисква операторите да се идентифицират чрез EORI номер 13 .

Що се отнася до попълването на заявленията за разрешение за внос и декларациите на вносителите, в приложението към акта за изпълнение се установява речник на данните, т.е. видът информация, която заявителите и деклараторите ще трябва да въведат в системата на ICG, за да попълнят и подадат съответните формуляри.

Въпреки че в основния акт се упоменава „формат“, това не следва да се приема буквално, тъй като формулярите за попълване ще бъдат електронни, а не типични документи на хартиен носител. Ще бъде възможно да се направи разпечатка на разрешение, декларация или общо описание, но противно на спецификациите, установени в Регламента относно износа на паметници на културата, това може да стане върху всякакъв вид хартия (т.е. няма задължителни размери на страницата или дебелина на хартията или взаимносвързани модели за сигурност. При всички случаи, когато митническите или компетентните органи трябва да проверят разрешението или декларацията, те правят това, като ги извличат по електронен път от системата за ICG. Освен това такива извлечени документи ще бъдат самостоятелни, което означава, че валидността на електронните подписи и целостта на документа се проверяват всеки път, когато се осъществява достъп до документа (или до негово копие) в съответствие със стандарта за eIDAS 14 .

Тъй като документацията ще съществува в системата за ICG и ще бъде предоставена на митническите органи по електронен път чрез EU-CSW CERTEX, няма да има риск от фалшифициране, какъвто е рискът при документите на хартиен носител. Освен това в акта за изпълнение е предвиден набор от гаранции под формата на електронни печати и подписи, които ще предотвратяват всяко неправомерно изменение на съдържанието и ще удостоверяват точните час и дата на подаване или на получаване на формуляра от компетентния орган.

По-специално електронните заявления за разрешения за внос ще се подписват от оправомощения служител на компетентния орган с неговия електронен подпис, ще се подпечатват с усъвършенстван или квалифициран електронен печат на издаващия компетентен орган, след което ще се подпечатват от системата за ICG с усъвършенстван или квалифициран електронен печат.

Освен това подаването на заявление за разрешение, искането от компетентния орган за допълнителна информация, представянето на допълнителна информация или документ от заявителя, решението, взето от компетентния орган, и изтичането на 90 дни без решение на компетентния орган ще бъдат маркирани от системата за ICG с квалифициран електронен времеви печат.

Що се отнася до достъпа до документите в системата за ICG, в акта за изпълнение се предвижда, че митниците и компетентните органи ще имат достъп до разрешенията за внос, за които е било взето решение, както и до декларациите на вносителите и общите описания, които са били представени пред митниците. Операторите ще имат достъп до своите собствени разрешения, декларации и общи описания. За да се улесни търговията, те могат също така да предоставят достъп до същите документи в системата за ICG на други страни (например на бъдещи клиенти, експерти и др.).

Комисията и държавите членки ще бъдат администратори на данни за операциите по обработване, необходими за създаване на системата за ICG. За тази цел те ще трябва да сключат договореност за съвместно администриране най-късно до 28 юни 2022 г.

За да се определят практическите изисквания за наличието и ефективността на системата за ICG, както и за да се осигури непрекъснатост на дейността, в акта за изпълнение се предвижда сключването на оперативни споразумения между Комисията и държавите членки.

Въпреки че не се очаква това да се случи, бяха установени някои мерки при извънредни ситуации, в случай че системата за ICG стане недостъпна за повече от осем часа. По-специално звената за контакт на системата за ICG в държавите членки трябва да поддържат публично онлайн хранилище, съдържащо електронен образец с възможност за попълване на всички документи, които може да бъдат издадени в системата за ICG. След като системата за ICG или недостъпната функция стане отново достъпна, операторите могат да използват документите, създадени в онлайн хранилището, за да запишат същата информация в системата.

На последно място, актът за изпълнение съдържа някои разпоредби относно сигурността на системата, за да се гарантира надеждна и сигурна експлоатация, по-специално за проверка на източника на данните и за защита на данните срещу риск от неразрешен достъп, загуба, промяна или унищожаване. Всяко въвеждане, изменение и заличаване на данни трябва да се записва, като се посочват причината и точният момент на съответната операция, както и лицето, което я е извършило. Освен това държавите членки трябва да се информират взаимно, както и да информират Комисията и — по целесъобразност — съответния оператор за всяко действително или предполагаемо нарушение на сигурността на системата за ICG.

Развитие на проекта — работа с проектната група

Комисията създаде проектна група „Митници 2020“ по вноса на движими културни ценности („PGICG“), която служи като форум за дискусии за експерти от националните митнически администрации и компетентните (културни) органи на държавите членки с опит при извършване на формалностите по издаване на разрешенията, свързани с културното наследство, по-специално по цифров начин. Групата предостави подкрепа при подготовка на акта за изпълнение и ще подпомага службите на Комисията при определяне на параметрите и при изработване на критериите за функционалните спецификации на системата за ICG.

Проектната група 15 се състои от 18 делегати от 11 държави членки (Австрия, Белгия, България, Естония, Латвия, Португалия, Румъния, Германия, Нидерландия, Италия и Франция) и до момента е заседавала девет пъти (четири през отчетния период 29.6.2020 г.—28.6.2021 г.).

През този отчетен период проектната група работи основно по определянето на обхвата на информационната система, минималните функционални възможности и изискванията на ползвателите. Резултатите от тези обсъждания бяха отразени най-напред в икономическия анализ и допълнително уточнени в стратегическия документ.

Създаване на концепцията — икономически анализ

Икономическият анализ беше одобрен без забележки от ITCB 16 на 23 септември 2020 г. и от Координационната група за електронните митници на 16 октомври 2020 г. В икономическия анализ се разглеждат различните алтернативи и се потвърждава, че системата TRACES, поддържана от ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“, е най-подходящата платформа за разработване на системата за ICG, тъй като повечето от функционалните възможности, необходими за схемите за сертифициране и схемите за разрешения, са добре развити в тази платформа.

Определение на проекта — стратегически документ

В стратегическия документ допълнително се прецизира първоначалната оценка, направена в икономическия анализ, и се описват подробно методологичният подход, управлението на проекта и полезните взаимодействия с други проекти. В резултат на това системата за ICG ще бъде разработена в партньорство между Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ и ГД „Здравеопазване и безопасност на храните“ на Комисията, като се използват дългосрочното сътрудничество и полезните взаимодействия между тези две генерални дирекции за сътрудничество между митническите и партньорските компетентни органи, което досега се оказа много успешно в областта на контрола върху вноса на животни, храни и фуражи. Стратегическият документ е на етап приключване и се очаква да бъде одобрен от Координационната група за електронните митници до края на юни 2021 г.

5.РИСКОВЕ ОТ ЗАКЪСНЕНИЯ

Кратко описание на проекта

Комисията има за задача да разработи централизирана електронна система за издаване на разрешения и да осигури нейния интерфейс с националните митнически органи в срок от 6 години след влизането в сила на Регламента. Двама администратори (AD) в ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ трябва да изпълнят тази инициатива, както е посочено в съответната законодателна финансова обосновка.

Наименование и описание на риска

Реализирането на системата за ICG зависи от одобрението на съответното финансиране и от разпределението на ресурсите в ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“, като се вземат предвид различните приоритети на тази генерална дирекция.

Риск 1 — осигуряване на персонал

В първоначалното предложение на Комисията не се предвиждаше създаването на информационна система. Поради това не бяха отделени съответни ресурси. В хода на преговорите и по искане на съзаконодателите обаче създаването на системата за ICG беше включено в Регламента и това наложи осигуряването на непредвидени към онзи момент допълнителни ресурси. Нуждите за този шестгодишен проект под формата на персонал за разработване на информационни технологии в ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“ бяха оценени към момента на окончателните политически тристранни срещи през декември 2018 г. на две щатни длъжности за администратор на пълно работно време. От средата на юли 2020 г. обаче можеше да бъде назначен само един администратор на пълно работно време.

Риск 2 — пандемията от Covid-19

В допълнение към посочените по-горе рискове свързаната с COVID-19 криза в областта на общественото здраве засяга до известна степен способността на екипа да постига резултати, и по-специално дейностите по проекта и срещите с експертната група и проектната група с държавите членки. Срещите бяха проведени във виртуален формат и имаха по-кратък дневен ред и ограничено взаимодействие. Освен това кризата в областта на общественото здраве наложи реорганизация на приоритетите в рамките на държавите членки, като по този начин се ограничи техният капацитет за предоставяне на информация и обратна връзка по досието. Това въздействие ще зависи от продължителността на кризата в областта на общественото здраве.

Риск 3 — предложение за среда на ЕС за митническо обслужване на едно гише

Доброто функциониране на системата за ICG е свързано с успеха на предложението на Комисията за среда на ЕС за митническо обслужване на едно гише, което има за цел да осигури правно основание за функционирането на EU CSW-CERTEX. Междуправителственият стълб (G2G) на това предложение отразява начина, по който митническите и партньорските компетентни органи ще обменят данни по цифров начин. Следователно, в случай че съзаконодателите в крайна сметка постигнат споразумение, което значително се различава от подхода на G2G, както е залегнал в предложението, това ще окаже въздействие върху взаимната свързаност на системата за ICG и EU CSW-CERTEX и ще засегне също и разпоредбата за изпълнение относно системата за ICG, описана по-горе.

Риск 4 — наличие на бюджет

Несигурността по отношение на бюджета, дължаща се на преговорите по новата МФР, превърна напредъка в голямо предизвикателство. Следва да се отбележи обаче, че благоприятният резултат от преговорите по МФР намали този риск след края на 2020 г. и че от гледна точка на бюджета тази инициатива е изцяло обхваната от новата програма „Митници“.

Действия за смекчаване на последиците

Рисковете са докладвани в рамките на ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“.

6.ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Основните действия за разработване на централизирана електронна система за внос на движими културни ценности („системата за ICG“), предприети през периода, обхванат от настоящия втори доклад за напредъка, са следните: 1) приемането на разпоредби за изпълнение за целите на Регламент (ЕС) 2019/880; 2) работата, извършена от проектната група, създадена за тази цел; и 3) напредъкът на икономическия анализ и стратегическия документ за проекта за ICG.

Въпреки че до момента Комисията работи в срок, бяха установени някои потенциални рискове от забавяне на реализирането на системата за ICG в рамките на определения краен срок. Един от рисковете е свързан с несигурността по отношение на персонала за проекта, тъй като това зависи от настоящите бюджетни наличности и цялостните приоритети за развитие на ИТ в областта на митниците 17 . Кризата в областта на общественото здраве, предизвикана от COVID-19, също беше определена като оказала известно отражение върху напредъка по проекта за ICG. Цялостното въздействие ще зависи от продължителността на кризата в областта на общественото здраве.

Приложение I: Многогодишно стратегическо планиране

МГСП-М гарантира ефективното и съгласувано управление на проектите в областта на информационните технологии чрез определяне както на стратегическа рамка, така и на ключови моменти. В крайна сметка той се одобрява от държавите членки в Групата за митническа политика (ГМП) въз основа на експертни становища, предоставени от Координационната група за електронните митници (КГЕЛ), и на консултациите с бранша в Контактната група по търговията (КГТ).

Планирането на електронната система е обсъдено и одобрено от държавите членки и е описано подробно във фиш 1.18 на МГСП-М, ред. 2019 г.

В таблица 1 по-долу е представена извадка от планирането на проекта за внос на движими културни ценности от МГСП-М, ред. 2019 г., фиш 1.18.

*Настоящите разпоредби се отнасят до Регламент (ЕС) 2019/880.

**Бъдещите разпоредби се отнасят до разпоредбите за изпълнение, които трябва да бъдат приети съгласно Регламент (ЕС) 2019/880.

В таблица 2 е представена извадка от проекта EU CSW-CERTEX с акцент върху компонент 2 от него, осъществяващ връзката със системата за ICG.

*Настоящите разпоредби се отнасят до Регламент (ЕС) 2019/880.

**Бъдещите разпоредби се отнасят до разпоредбите за изпълнение, които трябва да бъдат приети съгласно Регламент (ЕС) 2019/880.

Приложение II: Основни етапи на проекта и график на ключовите моменти

(1)

ОВ L 151, 7.6.2019 г., стр. 1—14.

(2)

  https://ec.europa.eu/taxation_customs/general-information-customs/electronic-customs/eu-single-window-environment-for-customs_en .

(3)

  COM(2020) 342 final .

(4)

В Регламента поставянето на стоките под следните митнически режими се определя като „внос“: допускане за свободно обращение; складиране в митнически складове или свободни зони; временен внос; специфична употреба, в това число активно усъвършенстване.

(5)

Вж. https://ec.europa.eu/taxation_customs/general-information-customs/electronic-customs_en .

(6)

  https://ec.europa.eu/taxation_customs/sites/taxation/files/2019_masp_annex3_en.pdf .

(7)

  https://ec.europa.eu/taxation_customs/sites/taxation/files/2019_masp_annex4_en.pdf .

(8)

  https://ec.europa.eu/taxation_customs/sites/taxation/files/2019_masp_annex5_en.pdf .

(9)

Вж. Приложение към Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на среда на Европейския съюз за митническо обслужване на едно гише и за изменение на Регламент (ЕС) № 952/2013, COM(2020) 673 final.

(10)

Към момента на изготвяне на настоящия доклад Комитетът гласува положително по проекта за регламент и той беше насрочен за приемане от Колегиума през юни 2021 г.

(11)

Регламент (ЕО) № 116/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно износа на паметници на културата (ОВ L 39, 10.2.2009 г., стр. 1—7).

(12)

Преди създаване на експертните групи за целите на Договора от Лисабон същите обсъждания се провеждаха в рамките на Комитета по Регламент (ЕО) № 116/2009. Членовете на експертната група са в по-голямата си част същите органи, които заседават в рамките на Комитета по Регламента.

(13)

EORI номер е регистрационният и идентификационен номер на икономическите оператори съгласно определението в член 1, точка 18 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията.

(14)

Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ L 257, 28.8.2014 г., стр. 73).

(15)

За повече подробности относно мандата и работата на проектната група, моля, вижте първия доклад на Комисията за напредъка COM(2020) 342 final .

(16)

Съветът по информационни технологии и киберсигурност (ITCB) на Европейската комисия е постоянна подгрупа на Общия управителен съвет. Той гарантира, че ресурсите и инвестициите в информационните технологии се използват по ефикасен начин и че нуждите на предприятията се подкрепят от ефикасни, сигурни и устойчиви комуникационни и информационни системи в съответствие с принципите за защита на личните данни. Той наблюдава изпълнението на цифровата стратегия на Европейската комисия.

(17)

Например чрез цифровизирането на Митническия кодекс на Съюза (МКС).