Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейската централна банка, Европейския икономически и социален комитет, Комитета на регионите и Европейската инвестиционна банка — Годишна стратегия за устойчив растеж за 2021 г.“

(COM(2020) 575 final)

(допълнение към становище)

(2022/C 105/27)

Докладчик:

Gonçalo LOBO XAVIER

Решение на Бюрото на Комитета	26.4.2021 г.
Правно основание	член 32, параграф 1 от Правилника за дейността и член 29, буква а) от Реда и условията за прилагане на Правилника за дейността
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	5.10.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	168/0/1

1.   Заключения и препоръки

1.1

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) все още е обезпокоен от факта, че в повечето държави членки няма достатъчно яснота относно системите за управление на националните планове за възстановяване и устойчивост (НПВУ) и относно разпределението на отговорностите за тяхното изпълнение между централното, регионалното и местното равнище. Разбира се, няма достатъчно яснота и относно подходящите механизми за включване на организациите на гражданското общество (ОГО) и социалните партньори във фазите на изпълнение, мониторинг и адаптиране на НПВУ. Това беше посочено в резолюцията (1) на ЕИСК от февруари и положението остава същото въпреки усилията на Комисията. ЕИСК настоятелно призовава за по-голям надзор върху тези изключително важни аспекти за възстановяването на Съюза.

1.2

ЕИСК обръща внимание на необходимостта от измерване на напредъка в изпълнението на ПВУ. Необходими са добри показатели за мониторинг, тъй като те ще са компасът за посоката, в която следва да продължат развитието и възстановяването. Държавите членки трябва да реагират по подходящ начин на това предизвикателство и е нужна смелост, за да се осведомят гражданите за огромните трудности, които предстоят.

1.3

ЕИСК е твърдо убеден във важността на следващия цикъл на европейския семестър за Съюза като ключов инструмент за изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). В националните планове има два вида инструменти: държавите членки могат да приложат и да направят радикални структурни промени от една страна посредством двоен преход, а от друга, посредством инвестиции и реформи за гражданите (семейството, работниците, предприемачите и т.н.), които са засегнати по-пряко от тази криза. Според ЕИСК и двата варианта трябва да бъдат взети под внимание. Те изискват различни инструменти и понякога тези инструменти не могат да съвпадат. Възстановяването е необходимо, за да стане икономическата система по-издръжлива.

1.4

Кризата с COVID-19 открои някои от най-опасните слабости на Европа: липсата на политика за координиране за промишлеността и зависимост от други икономически райони за много продукти и услуги. ЕИСК разбира, че е трудно да се променят навиците и политиките, както и че са необходими няколко години, за да се усетят действителните ефекти от новите политики. Времето обаче е ценно, ако Съюзът иска да се промени и да се възстанови. Повишаването на цените на суровините (и трудностите при дистрибуцията им), липсата на полупроводници и високите цени на енергията също показват зависимостта на Съюза от активи от критично значение. ЕИСК иска да види реални действия от всички държави членки за инвестиции в политиката за образованието, инфраструктурата и промишлеността, които могат да повишат заетостта и да насърчат гражданите, така че да бъде стимулирана европейската промишленост.

1.5

ЕИСК подкрепя инвестициите във висококачествено образование, учене през целия живот и научноизследователска и развойна дейност (НИРД), които са от първостепенно значение за стимулирането и допълването на икономическите и социалните промени, които NextGenerationEU насърчава. Ясно е, че инвестициите, които укрепват политиките в областта на здравните системи и общественото здраве на обществата, засегнати тежко от пандемията от COVID-19, са жизненоважни. Това трябва да се съчетае с наистина силна промишлена политика, която може да насърчи производството и разработването на продукти и услуги в Европа, за да се избегне пълна зависимост от други икономически райони.

1.6

ЕИСК счита, че е настъпил моментът за цялостна и задълбочена реформа на пакта. Необходима е настоятелна препоръка в този нов преразгледан семестър и нов пакт, който да включва някои обвързващи процедури и правила за консултациите с ОГО и местните органи. За това са необходими действия. Време е да се формулират обвързващи правила за участие във всички етапи от подготовката до изпълнението, за да се избегнат структурни проблеми в бъдеще.

1.7

Според ЕИСК кратък анализ на основните приоритети на ПВУ показва ясен акцент върху целите на Зеления пакт. За ЕИСК това очевидно е важно, но съществуват притеснения относно изпълнението и въздействието на някои мерки, които не изглеждат много добре обосновани. Гражданите, работниците и дружествата трябва да бъдат подкрепени при осъществяването на този преход и целите трябва да бъдат определени ясно и разумно, за да се избегне положение, при което имаме впечатляваща политическа реторика, но лошо практическо изпълнение с огромни странични ефекти „под повърхността“.

1.8

ЕИСК изтъква факта, че един от най-ценните резултати от процеса на семестъра беше пренебрегнат през годините. В действителност специфичните за всяка държава препоръки дават възможност за подобрение и се основават на съгласувани данни. Държавите членки следва да преразгледат отношението си към този инструмент, особено след кризата с COVID-19 и с оглед на възможността, която МВУ предоставя за прилагане на структурните реформи (в областта на образованието, фискалните политики, трудовия пазар, социалната закрила в рамките на Социалния стълб и препоръките на срещата на върха в Порто), които са жизненоважни за повечето държави членки. ЕИСК настоятелно препоръчва промяна в отношението на държавите членки, а организациите на гражданското общество трябва да бъдат много активни и да играят надзорна роля в този процес.

1.9

ЕИСК също така привлича вниманието върху капацитета на някои държави членки да усвояват средства, като се има предвид тяхната предистория в това отношение. Половината от структурните фондове по многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2014—2020 г. не са били използвани до края на 2020 г. и следва да бъдат изразходвани през следващите години. Със своите опит и данни Комисията следва да предупреждава държавите членки и да им помага по-добре да пренасочват средствата от гледна точка на разпределението и графика. Много е важно държавите членки да бъдат предупреждавани, че техният политически избор не трябва да подкопава процеса на възстановяване и че трябва да се предприемат някои мерки, за да се избегнат проблеми в системата. Това включва не само необходимостта да се избегне бюрокрацията, но и нуждата да се осигури подходяща политическа подкрепа за ефективността.

1.10

ЕИСК счита, че неизбежният процес на цифровизация, особено при обществените услуги в областта на здравеопазването или социалните системи, ще премахне редица работни места. Тази цифровизация може да породи проблеми и за възрастните граждани, на които е по-трудно да се справят с процеса на цифровизация. ЕИСК изтъква необходимостта от разработване на програми, които действително да подкрепят гражданите и да улесняват прехода. Държавите членки трябва да отпуснат средства за инвестиции в преквалификация на хората, засегнати от тази промяна, като за справянето с това предизвикателство са нужни политическа смелост и добра комуникация с гражданите, за да се пояснят политиките и целите.

1.11

ЕИСК приветства предложената инициатива за набор от показатели за възстановяване и устойчивост. ЕИСК счита, че това ще бъде много важен инструмент, който може да даде тласък на инвестиционния процес и да създаде механизми, които биха могли да бъдат от решаващо значение за Съюза. ЕИСК подкрепя и предложения график с очаквано приемане от Комисията до края на септември (2). ЕИСК обаче настоява ОГО също да участват в този процес. Тук не става въпрос само за прозрачност, но и за бдителност, и ЕИСК изтъква необходимостта от овластяване и подготовка на ОГО за това предизвикателство. Безполезно е да се призовава за действия от страна на ОГО, ако те не са подготвени или не разполагат с необходимите ресурси, за да предприемат действия. Това представлява огромна отговорност и възможност за ОГО.

2.   Общи бележки

2.1

ЕИСК приветства публикуването на съобщението на Комисията „Координиране на икономическите политики през 2021 г.: преодоляване на COVID-19, подкрепа на възстановяването и модернизиране на нашата икономика“ (3). Светът е изправен пред сериозна криза, която изглежда подкопава всички планове и стратегии за възстановяване. Устойчивостта и мощта на Европа обаче трябва да вземат надмощие, ако искаме да запазим нашия Съюз.

2.2

Факт е, че Европейският съюз предприе безпрецедентни действия за борба с пандемията от COVID-19, смекчаване на въздействието на кризата и насочване на икономиката ни по пътя на солиден, устойчив и приобщаващ растеж. Въпреки това продължава да съществува голяма несигурност относно ефективността на здравните политики предвид факта, че кризата оказа огромно въздействие върху доверието на гражданите, което е от съществено значение за икономическото и социалното възстановяване. Целта за ваксиниране на над 70 % от европейското население ще има огромно въздействие върху доверието на хората и ЕИСК приветства осъществената координация между държавите членки за постигане на тази цел. ЕИСК изтъква и необходимостта да се обясни на гражданите, че тези постижения са важни, но все още е нужна предпазливост, защото тези мерки може да не са достатъчни да се сложи край на здравната криза.

2.3

Дадената на държавите членки възможност за представяне на национални планове за възстановяване и устойчивост е огромен фактор, който трябва да бъде приоритет. ЕИСК изразява твърдо убеждение, че организациите на гражданското общество могат да играят жизненоважна роля в изпълнението и мониторинга на тези планове. Това трябва да е ясно на всички държави членки. Както е посочено в резолюцията на ЕИСК, „ЕИСК счита, че всички реформи в процеса на преструктуриране трябва да се основават на принципите, залегнали в основата на ЕС: защитата на правата на човека и социалните права, демократичните ценности и върховенството на закона. Инвестициите по линия на МВУ трябва да имат за цел отключване на пълния потенциал на единния пазар, укрепване на икономическата устойчивост на ЕС, постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН, създаване на кръгова икономика, постигане на неутралност по отношение на климата в ЕС най-късно до 2050 г., насърчаване на иновациите и модернизацията, свързани с цифровизацията на икономиката и обществото, и осигуряване на ефективно прилагане на Европейския стълб на социалните права, за да се гарантира социалното сближаване, да се изкорени бедността и да се намалят неравенствата“ (4).

2.4

NextGenerationEU, възлизащ на 750 милиарда евро (500 млрд. от които се използват сега), е ключов инструмент на ЕС за насърчаване на инвестициите и възстановяването, така че да се излезе от настоящата криза с нараснали сили и устойчивост.

2.5

ЕИСК счита, че Планът за действие на Европейския стълб на социалните права определя конкретни действия за укрепване на социалното измерение във всички политики на Съюза и ще спомогне за осигуряването на приобщаващо възстановяване.

2.6

Освен това ЕИСК потвърждава позицията си, че екологичната устойчивост, производителността, справедливото и честно разпределение, и макроикономическата стабилност продължават да бъдат водещите принципи на икономическата програма на ЕС. Въпреки всички предизвикателства Зеленият пакт остава дългосрочен приоритет и Европа трябва да се възползва от възможността да поеме водеща роля по този въпрос.

2.7

ЕИСК е твърдо убеден, че осигуряването на ефективна координация на политиките в рамките на европейския семестър продължава да бъде от решаващо значение за насочването на икономиката на ЕС по пътя на засиления, устойчив и приобщаващ растеж след пандемията. Това е заявявано от ЕИСК през последните месеци и продължава да бъде приоритет.

2.8

ЕИСК счита, че като цяло участието на организираното гражданско общество в държавите членки все още е слабо. Организациите бяха информирани и в много случаи мнението им беше изслушано, но това доведе до малко осезаеми резултати. В повечето държави членки не бяха проведени ефективни консултации, които да доведат до значителни изменения на първоначалните предложения на правителството, с някои малки изключения.

3.   Конкретни бележки

3.1

Благодарение на мерките, предприети на равнището на ЕС и на национално равнище, въздействието на пандемията върху европейските пазари на труда беше ограничено. Продължават обаче да съществуват различни гледни точки и ситуации в рамките на Съюза. ЕИСК счита, че трябва да се предприемат диференцирани подходи, за да се гарантира възстановяването на държавите членки, които страдат от кризата повече от останалите.

3.2

ЕИСК изразява съгласието си с виждането, че икономическата политика трябва да продължи да бъде подкрепяща през 2021 г. и 2022 г. Държавите членки са изправени пред огромна битка, която далеч не е приключила. Съюзът трябва да поеме контрол и да осъзнае, че ще е необходимо време плановете за възстановяване да окажат въздействие и че за да бъдат постигнати резултати, е нужна устойчивост. ЕИСК призовава изрично за краткосрочни и средносрочни стратегии, за да бъдат преодолени по подходящ начин отрицателните последици от кризата и да се постигне силен и устойчив растеж през годините.

3.3

Съществува интересна тенденция гражданите на Европа да спестяват повече. Тази тенденция следва да е и положителна възможност за стимулиране на съчетаването на частни и публични инвестиции, които могат да допринесат значително за възстановяването на икономиката и социалните условия. ЕИСК призовава за специални действия в тази област и счита, че Комисията следва да насърчава всички държави членки да възприемат силна фискална политика. Необходим е творчески подход, за да се приемат стратегии за превръщане на тези спестявания в интелигентни инвестиции, като отговорността за това трябва да бъде споделена с правителствата, заинтересованите страни и финансовите институции.

3.4

ЕИСК, с активната подкрепа и принос на група „Европейски семестър“, възнамерява да работи по следващата си резолюция през идните месеци, с участието на нашите 27 тричленни делегации в групата, създадени за тази цел, и да проследи участието на гражданското общество в процеса на изпълнение, като същевременно анализира съдържанието на политиката от гледна точка на гражданското общество. За момента е отчетено само малко подобрение, главно по отношение на официалните информационни срещи, с много ограничени възможности за оказване на влияние върху плановете.

3.5

ОГО считат, че е по-вероятно правителствата да използват средствата за стимулиране на инвестициите, отколкото за насърчаващи растежа реформи, като много от членовете са на мнение, че националните планове за възстановяване и устойчивост на техните държави не са достатъчно амбициозни или ангажирани с реформите, а други критикуват липсата на допълнителни инвестиции, които вече не са били предвидени преди кризата с COVID-19.

3.6

Европа се сблъска с огромни трудности по време на кризата с COVID-19, което разкри една опасна слабост на Съюза: липсата на политика на координиране за промишлеността и зависимост от други икономически области при много продукти и услуги. Към този факт трябва да се подходи координирано, за да се улесни възстановяването. Повече от всякога е необходима подходяща промишлена политика и именно сега е моментът да се предприемат действия. Повишаването на цените на суровините също показва зависимостта на Съюза от активи от критично значение. ЕИСК иска да види реални действия от всички държави членки за инвестиции в политиката за образованието, инфраструктурата и промишлеността, които могат да повишат заетостта и да насърчат гражданите, така че да бъде стимулирана европейската промишленост.

3.7

Голяма част от ОГО (71 %) считат, че участието им в изготвянето на националните планове за възстановяване и устойчивост на техните държави варира от донякъде недостатъчно до изключително ограничено.

3.8

ЕИСК счита, че процесът на цифровизация е от първостепенно значение за стимулирането на икономиката и обществото, но съществува реална необходимост държавите членки да разработят програми и да заделят ресурси за премахване на пречките пред този процес, особено за някои части от населението — възрастните хора и хората с по-ниска квалификация. Затова от приоритетно значение е да се разработят ИТ програми с необходимото въздействие, които да бъдат синхронизирани със софтуера и от които да могат да се възползват всички граждани. Подкрепяме цифровизацията, но не на всяка цена.

3.9

ЕИСК е изключително удовлетворен от инициативата на Комисията за „Набор от показатели за възстановяване и устойчивост“. Това е важна стъпка в процеса на наблюдение на изпълнението на ПВУ, която според ЕИСК дава възможност за стимулиране на инвестиционния процес и създаване на механизми, които биха могли да бъдат от решаващо значение за Съюза. ОГО отново могат да играят решаваща роля в този процес и са готови да сътрудничат.

4.   Плановете за възстановяване и различните подходи

4.1

ЕИСК счита, че що се отнася до съществуващата уредба, приоритет трябва да бъде политиката за устойчивия и приобщаващ растеж и фискалните баланси на държавите членки. Щом бъде преодоляна опасността за здравето, причинена от пандемията от COVID-19, е очевидна необходимостта от приспособяване към нова фаза. Следва да съществува алтернатива на прекомерния дисбаланс, който понастоящем е единствено възможната последица от огромния ръст на дълга и дефицита в държавите членки. ЕИСК счита, че е настъпил моментът за радикална и задълбочена реформа на рамката за фискално управление и отправя остро предупреждение срещу връщането към „старите“ фискални правила. Нуждаем се от силна препоръка за този нов преразгледан семестър и нов пакт, който да включва някои обвързващи процедури и правила за консултациите с ОГО и местните власти, като за това са необходими действия. Време е да се формулират обвързващи правила за участие във всички етапи от подготовката до изпълнението и държавите членки трябва да обмислят нови цели за намаляване на дефицита с акцент върху растежа, а също и върху управлението.

4.2

Спешно необходимо е да се модернизира фискалната и икономическата рамка, да се възприеме позиция, ориентирана към просперитета, и да се приложи правило за балансиран бюджет. Освен това в момента Комисията разглежда разходната част, но също така — съвсем правилно — приходната част. ЕИСК препоръчва данъчното облагане на труда да бъде изместено към екологични данъци, като същевременно се следи за прилагането на регресивен подход и за това домакинствата с ниски доходи да не бъдат натоварвани. ЕИСК също така настоява да се води борба с агресивното данъчно планиране и данъчните измами, които биха могли да подкопаят икономическото и фискалното възстановяване на държавите членки и на ЕС като цяло. Тук е необходим интелигентен подход, както и по-голямо сближаване в Съюза, за да може да се върви напред. Друг възможен вариант трябва да бъде паричната и фискална политика, евентуално с прогресивни екологични данъци, която да предвижда постепенно намаляване на данъците. Ясно е, че данъчната конкуренция с трети държави, вместо в рамките на ЕС, може да доведе до положителни резултати.

4.3

ЕИСК подчертава факта, че в допълнение към пандемията съществува натиск върху цената на суровините. По този въпрос следва да се работи много внимателно. ЕИСК вярва в лоялната конкуренция и подкрепя необходимостта от равни условия на конкуренция, но посочва, че положението става сериозно и възниква риск от тежко увреждане на целия Съюз. През последните месеци цените на суровините са се повишили с между 30 % и 120 % и натискът продължава.

4.4

В НПВУ се показват различните гледни точки на държавите членки по отношение на възстановяването на всяка икономика и всяко социално положение. Това показва и неравенствата в държавите членки. ЕИСК отправя искане за по-координирани политики, които да са в състояние да укрепят Съюза. Необходимо е сътрудничество между държавите членки и биха могли да се споделят „добри практики“, за да се избегнат погрешни стъпки. Сектори като туризма и промишленото производство, наред с други, пострадаха най-тежко и извеждането им на друго ниво следва да е приоритет. Това ще бъде от голямо значение при създаването на работни места и приспособяването на работната сила към действителните потребности на икономиката; важно ще е и ОГО да бъдат включени в процеса на изпълнение.

4.5

ЕИСК е обезпокоен от факта, че отправяните от Комисията специфични за всяка държава препоръки досега бяха като цяло пренебрегвани от някои държави членки, което породи скептицизъм относно евентуална бъдеща промяна в отношението. Освен това капацитетът за усвояване на някои държави членки и преобразуващото въздействие на инвестициите по линия на МВУ са под въпрос, което поражда съмнения относно тяхната потенциална ефикасност и ефективност. Затова ЕИСК настоява, че е необходим строг мониторинг.

4.6

ЕИСК счита, че прилагането на НПВУ не трябва да бъде просто „отмятане на задължение“, а да протече в истинския дух на този инструмент: ролята на ОГО да бъде призната и консултациите да се провеждат в рамките на публични форуми, а не при закрити врата.

4.7

Кризата с COVID-19 изтъкна и изостри отдавна съществуващите недостатъци на нашите общества, където най-уязвимите често са засегнати в най-голяма степен. Случаите на заразяване с COVID-19 бяха най-много при най-нуждаещите се лица, а някои слоеве на обществото често понасят основната тежест на мерките за борба с кризата. Най-голям спад в заетостта в резултат на кризата се наблюдава непропорционално при нискоквалифицираните и/или младите хора. Освен това за много хора образователният процес беше сериозно нарушен. Нарастват рисковете от неравенство при по-малко квалифицираните групи граждани.

5.   Единният пазар като силна страна на европейския начин на живот

5.1

Кризата с COVID-19 беше усетена във всички държави членки, но въздействието беше различно. Координираният подход към ваксинирането даде възможност на Съюза да постигне много добри резултати. Целта за ваксиниране на 70 % от населението на Съюза представляваше огромно начинание и реакцията на ЕС беше много положителна. Въпреки някои проблеми (които може да се очакват при такъв проект), това беше успех и добър пример за „мирния проект“, какъвто Съюзът представлява от самото си начало.

5.2

Повече от всякога приоритет трябва да бъдат единният пазар и неговата интеграция, а политическите спорове трябва да се избягват. Политическата реторика в някои държави членки, която подкопава единния пазар, беше опровергана от фактите: договарянето и изготвянето на ПВУ в толкова кратки срокове беше възможно единствено благодарение на силния Съюз и координирания подход Комуникацията е от съществено значение за насърчаване на европейските ценности и единният пазар е част от процеса. Всички граждани на Европа следва да извличат ползи от вътрешния пазар, за да могат да се гордеят със способността на Европа да реагира на кризата въпреки всички пречки на предизвикателството да се отговори координирано на кризата.

5.3

ЕИСК разбира, че държавите членки са възприели различни подходи по отношение на здравната ситуация, но подчертава също така факта, че координацията и добрите практики следва да се насърчават повече след процеса на ваксинация. Съюзът трябва да се възползва от достиженията си, по-специално от свободното движение на граждани, стоки и капитали. ЕИСК изразява желание тази свобода да се подкрепя, без да се накърняват здравните системи на държавите членки, а това е възможно единствено чрез координация на единния пазар. Няколко пъти в историята държавите членки са показвали, че това е възможно. Сега е моментът за правилна реакция.

5.4

ЕИСК подкрепя единния пазар и неговите възможности, съчетани със силен социален пазар, който е жизненоважен и е „запазена марка“ на Съюза. Това е постижение, което трябва да бъде защитено.

6.   Организациите на гражданското общество в плановете за възстановяване

6.1

ЕИСК подчертава, че участието на ОГО е от първостепенно значение за възстановяването, особено като се има предвид — както е редно да признаем —че извънредните мерки за възстановяване както на национално равнище, така и на равнище ЕС, може да придобият постоянен характер.

6.2

ОГО подкрепят висококачествените инвестиции в образование, учене през целия живот и научноизследователска и развойна дейност, които са от първостепенно значение за стимулирането и допълването на икономическите и социалните промени, които NextGenerationEU насърчава, както и инвестициите, които укрепват здравните системи и политиките в областта на общественото здраве на обществата, засегнати тежко от пандемията от COVID-19. Повече от всякога организациите „по места“ имат способността и отговорността да посочват и предлагат начини за справяне с действителните предизвикателства и държавите членки трябва да имат смелостта да ги включат в процеса на вземане на решения. ЕИСК отправя искане да се приложи такъв подход основно поради опита и знанията, натрупани от десетилетия служба на различни каузи с много добри резултати.

6.3

Във времена на криза гласът на ОГО е по-важен от всякога не само заради опита на тези организации, но най-вече защото те имат предимството да са в пряк контакт с действителността, което е от съществено значение за мониторинга и изпълнението на политиките, оказващи реално въздействие.

---

(1)  „Участие на организираното гражданско общество в националните планове за възстановяване и устойчивост — Какво работи и какво не?“ (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 1).

(2)  Набор от показатели за възстановяване и устойчивост и общи показатели, проект на делегиран акт: Набор от показатели за възстановяване и устойчивост — общи показатели и подробни елементи.

(3)  COM(2021) 500 final, 2.6.2021 г., „Координиране на икономическите политики през 2021 г.: преодоляване на COVID-19, подкрепа на възстановяването и модернизиране на нашата икономика“.

(4)  „Участие на организираното гражданско общество в националните планове за възстановяване и устойчивост — Какво работи и какво не?“ (ОВ C 155, 30.4.2021 г., стр. 1).