Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — По-добро регулиране: обединяване на силите за по-добро законотворчество“

(COM(2021) 219 final)

(2021/C 517/06)

Докладчик:

Heiko WILLEMS

Искане за консултация	писмо от Европейската комисия, 1.7.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Приемане от секцията	2.9.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	22.9.2021 г.
Пленарна сесия №	563
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	231/0/4

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства факта, че по-доброто регулиране остава приоритет за новата Комисия. Той призовава Комисията и законодателите на ЕС последователно да задълбочават и усъвършенстват системата на ЕС за по-добро регулиране във всичките ѝ аспекти и систематично да използват инструментите и насоките за по-добро регулиране в своята работа.

1.2.

ЕИСК подчертава, че по-доброто регулиране е съществен компонент на доброто управление и законотворчество. То може да спомогне за гарантирането на прозрачни, отговорни и основани на участие процеси за създаване на политики, които осигуряват основани на факти, независимо проучени, прости, ясни, последователни, ефективни, устойчиви, целесъобразни, пропорционални, ориентирани към бъдещето и лесно изпълними правила. Това е съществена предпоставка за гарантирането на демократичната легитимност и общественото доверие в ЕС и неговите институции.

1.3.

ЕИСК подчертава, че инструментите за по-добро регулиране трябва да останат неутрални по отношение на политиката и ясно отделени от процеса на вземане на политически решения, който следва да бъде оставен на определените и легитимни политически органи. Икономическите, екологичните и социалните аспекти на законодателството на Съюза следва винаги да бъдат разглеждани на равна основа, като същевременно се разчита както на количествен, така и на качествен анализ за оценката на тяхното въздействие.

1.4.

ЕИСК привлича вниманието върху факта, че пандемията от COVID-19 е безпрецедентна здравна, социална и икономическа криза в Европа в периода след 1945 г. Поради това той призовава Комисията да обърне специално внимание на многобройните въздействия на предложените от нея действия върху тези измерения при настоящите извънредни обстоятелства, за да подпомогне бързото и пълно възстановяване.

2.   Общи бележки

2.1.

ЕИСК отбелязва значителното забавяне при предоставянето на съобщението. Той настоятелно призовава Комисията да навакса изгубеното време, да разясни предложенията си с оглед на коментарите по-долу и да изпълни предложените действия във възможно най-кратък срок.

2.2.

ЕИСК подчертава, че по-доброто регулиране може да помогне за създаването на възможно най-добрите регулаторни рамки за гражданите, работниците, предприятията и публичните администрации. Той подчертава, че по-доброто регулиране следва да допринесе за завършването на единния пазар във всички области, да подобри неговото функциониране и да укрепи неговата устойчивост и конкурентоспособност, да даде възможност за научни изследвания и иновации, да стимулира устойчив растеж и създаването на висококачествени работни места, да подкрепи екологичния и цифров преход и да укрепи неговото социално измерение и социалната пазарна икономика, както е посочено в член 3 от ДФЕС.

2.3.

ЕИСК насърчава Комисията да продължи да популяризира принципите и инструментите за по-добро регулиране във всички свои служби, наред с другото чрез редовно обучение на служителите на всички равнища, за да се гарантира осведомеността и спазването на тези принципи и инструменти.

2.4.

Позовавайки се на предходните си становища (1), ЕИСК припомня, че при по-доброто регулиране „не следва да става въпрос за това ЕС да регулира „повече“ или „по-малко“, нито пък някои области на политиката да бъдат дерегулирани или поставени на заден план спрямо други приоритети и по този начин ценностите, зад които ЕС стои, да бъдат поставени под въпрос: социалната закрила, опазването на околната среда и основните права“ (2). Освен това той подчертава, че по-доброто регулиране не трябва да води до прекомерно бюрократизиране на политиките на ЕС, нито да заменя политическите решения с технически процедури.

3.   Конкретни бележки

3.1.

ЕИСК е институционалният говорител на организираното гражданско общество в ЕС и служи като посредник между законодателите на ЕС и организациите на гражданското общество и социалните партньори. ЕИСК притежава значителен опит и знания по всички въпроси, свързани с по-доброто регулиране. По-долу той представя своята оценка относно конкретни аспекти, обхванати от съобщението, както и други аспекти, които не са обхванати от него, но които смята за необходимо да подчертае.

3.2.   Субсидиарност и пропорционалност

3.2.1.

ЕИСК припомня препоръките си от предходни становища относно субсидиарността и пропорционалността (3). Той отново подчертава, че Съюзът следва да действа само тогава, когато тези принципи се спазват изцяло и когато общите действия добавят стойност за всички. За да се гарантира това, Комитетът насърчава Комисията да приложи изцяло предложенията на Работната група относно субсидиарността, пропорционалността и принципа „правим по-малко, но по-ефективно“ (4).

3.3.   Събиране на обективни данни и обществени консултации

3.3.1.

ЕИСК приветства обявеното от Комисията рационализиране и улесняване на събирането на обективни данни. Той приветства и целта за включването по по-подходящ начин на съответните заинтересовани страни и научната общност в изготвянето на политиките и за улесняването на обществения достъп до обективни данни в подкрепа на предложенията.

3.3.2.

По отношение на консултациите със заинтересованите страни ЕИСК препраща към своето становище (5) и становището на платформата REFIT (6), изготвено с неговото съдействие. Той подчертава, че обществените консултации са съществена част от събирането на обективни данни и никога не трябва да се извършват pro forma въз основа на предварително определени резултати. Комисията следва винаги да се стреми да се консултира с най-непосредствено засегнатите от предложените мерки и да гарантира представителност. Освен това обществените консултации не следва да засягат консултативната роля на ЕИСК или автономността или прерогативите на социалните партньори, както е предвидено в Договорите, по-специално по отношение на социалните въпроси и заетостта (социалния диалог).

3.3.3.

ЕИСК насърчава Комисията да се придържа стриктно към насоките в глава VII от инструментариума за по-добро регулиране относно консултациите със заинтересованите страни (7) при планирането и изпълнението на консултации. По-специално подчертава, че въпросниците следва винаги да са ясни, опростени и лесни за ползване, да се предоставят в редактируем формат, да дават възможност за свободен отговор и коментари, да позволяват качването на допълнителни документи и да избягват въпроси, насочващи към определен отговор.

3.3.4.

ЕИСК припомня на Комисията, че предвид своята представителна функция Комитетът е в добра позиция да допринесе за идентифицирането на заинтересованите страни, които са най-засегнати от предложените политически мерки. Той призовава Комисията да провежда по-тесни консултации с Комитета при разработването на стратегии за консултации и определянето на съответните целеви групи.

3.3.5.

ЕИСК приветства намерението на Комисията да информира по-добре заинтересованите страни за начина, по който е бил използван техният принос. Подходящата обратна информация за това как този принос е спомогнал за вземането на решения е от съществено значение за гарантиране на непрекъснатото доверие и участие на обществеността в процеса на вземане на решения.

3.3.6.

ЕИСК призовава Комисията да отговори на отдавна отправеното от ЕИСК искане да обясни в практически подробности как оценява мненията, получени по време на обществените консултации, в зависимост от тяхната представителност. Във време на дезинформация, масови кампании (напр. чрез социалните медии) и използване на ботове тази оценка става все по-важна.

3.4.   Оценки на въздействието (ОВ)

3.4.1.

ЕИСК припомня своето становище (8) относно начините за подобряване на европейската екосистема за оценка на въздействието.

3.4.2.

ЕИСК подчертава, че по подразбиране Комисията следва да обоснове всяко законодателно предложение с напълно развита оценка на въздействието. Ако не го направи, тя трябва да обясни подробно причините за своето решение и да предостави цялата информация и данни, които са в основата на предложението и/или го подкрепят.

3.4.3.

ЕИСК призовава Европейския парламент и Съвета да изпълнят ангажимента си в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество (9) и да извършат свои собствени оценки на въздействието във връзка с внасяните от тях съществени изменения по време на законодателния процес, включително относно промените, направени по време на тристранните преговори. Той предлага Комисията и законодателите заедно с Комитета за регулаторен контрол да разработят съвместен набор от критерии, които да помогнат за определянето на термина „съществен“ и да се определи по-добре кога измененията изискват допълнителен анализ на въздействието.

3.4.4.

ЕИСК припомня призива си (10) към Комисията да създаде интелигентна матрица за оценка, която да позволи динамично моделиране на въздействието на съществените изменения от съзаконодателите чрез обективиране на въздействието на определени параметри, но също и на качествени данни. Във връзка с това ЕИСК призовава за създаване на пилотен проект за интелигентно моделиране.

3.4.5.

ЕИСК отбелязва със загриженост констатациите от годишния доклад за 2020 г. на Комитета за регулаторен контрол (11) относно качеството на оценките на въздействието на Комисията, съгласно които „през 2020 г. Комитетът за регулаторен контрол е публикувал много по-малко положителни становища (12 % от становищата) и повече отрицателни становища (46 % от становищата)“. В доклада се заявява още, че: „средното качество на първоначално представените проекти също беше значително по-ниско в сравнение с предходните години. […] В много случаи по-ниското качество се дължи на липсата на достатъчно време за изготвяне на оценките на въздействието, като се имат предвид амбициозните политически срокове за изпълнение на новите приоритети на Комисията“. Ето защо ЕИСК настоятелно призовава Комисията да определя реалистични срокове, за да може винаги нейните служби да извършват напълно развити оценки на въздействието.

3.4.6.

ЕИСК отбелязва със загриженост констатацията в доклада на Комитета за регулаторен контрол относно докладваните от Комисията варианти, съгласно която: „Наборът от варианти често не беше пълен. Вариантите обикновено бяха съсредоточени само върху предпочитания (политически) избор, без да се включват алтернативни опции, подкрепяни от основните групи заинтересовани страни. Други оценки на въздействието пропускаха ключови решения, тъй като службите считаха, че първо трябва да получат политически насоки“. ЕИСК подчертава, че целта на оценките на въздействието е да представят факти и анализи за политически избор, а не да обосновават предпочитания от Комисията избор. Той настоятелно призовава Комисията да се въздържа от необективни доклади.

3.4.7.

ЕИСК приветства намерението на Комисията да „интегрира целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР)“, което е в съответствие с по-рано отправеното искане на Комитета (12), и да приведе оценките на въздействието в подкрепа на „двойния преход“. В същия дух Комитетът посочва, че оценките на въздействието трябва да останат фактологични, основани на данни и неутрални по отношение на политиката и че процесът на оценка на въздействието не трябва да бъде насочен към обосноваване на политически предпочитан резултат и не трябва да заменя вземането на политически решения от компетентните органи. Съответните въздействия не трябва да се класират според политическите предпочитания, а винаги да се анализират на равна основа. ЕИСК ще остане особено бдителен по отношение на практическото прилагане на това включване в хода на преразглеждането на инструментариума за по-добро регулиране, което при необходимост ще разгледа в допълнително становище.

3.4.8.

ЕИСК подчертава, че трябва систематично да се прилага принципът „мисли първо за малките“ и „тестът за МСП“ да се прилага изцяло в оценките на въздействието. Той напомня на Комисията за десетте принципа, които ръководят създаването на политики за МСП, както е посочено в Законодателния акт за малкия бизнес в Европа. Той подчертава, че законодателството на Съюза трябва да бъде ефективно и лесно приложимо за МСП и по-специално за микропредприятията. Комитетът приветства намерението на Комисията да проведе консултации с представителя на ЕС за МСП по време на обсъжданията за оценките на въздействието и го призовава да поддържа структуриран диалог и сътрудничество с националните организации, занимаващи се с интересите на МСП. Накрая, ЕИСК призовава Комисията да ограничи тежестите за МСП, включително микропредприятията, и по-систематично да оценява възможността за облекчени режими въз основа на оценка на всеки отделен случай, за да се определи дали се отнасят за всички МСП или само за микропредприятията, както е посочено в инструмент № 22 от Инструментариума за по-добро регулиране, без да се подкопава постигането на целите, определени от законодателството или установените норми и стандарти.

3.4.9.

ЕИСК припомня предходното си становище (13), в което се посочва, че могат и трябва систематично да се извършват оценки на въздействието и за делегираните актове и актовете за изпълнение. Той припомня на Комисията, че „фактът, че е направена оценка на въздействието на законодателния текст, от който произтичат делегираните актове и актовете за изпълнение, не би бил достатъчен да обоснове липсата на оценка на въздействието на производните актове. Всеки отделен акт трябва да бъде оценяван според собствените си заслуги […]“.

3.4.10.

ЕИСК приветства съобщението на Комисията за интегриране на стратегическото прогнозиране в създаването на политиките на ЕС и препраща към собственото си становище по този въпрос (14). Като представител на голямо разнообразие от гласове от всички държави членки и като член — наблюдател на Европейската система за стратегически и политически анализ (ESPAS), ЕИСК е готов да предостави важен принос и информация за процеса на прогнозиране.

3.5.   Комитетът за регулаторен контрол

3.5.1.

ЕИСК изразява голямо задоволство във връзка с работата на Комитета за регулаторен контрол при гарантирането на регулаторен надзор. За да се гарантира, че Комитетът за регулаторен контрол може да изпълнява изцяло своя мандат, ЕИСК призовава Комисията да гарантира, че той разполага с достатъчно ресурси и капацитет.

3.5.2.

ЕИСК посочва, че Комитетът за регулаторен контрол не е официално независим. Четирима от седемте му членове са членове на Комисията. За да се гарантира по-добър баланс, ЕИСК предлага Комитетът за регулаторен контрол да бъде разширен, така че да включва още един външен член.

3.6.   Намаляване на тежестта и подход на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови

3.6.1.

ЕИСК отбелязва намерението на Комисията да ограничи потока от регулаторни разходи и тежести, произтичащи от новите разпоредби, и да намали ненужните съществуващи разходи и тежести за гражданите, предприятията и публичната администрация. Аналогично, Комитетът отново призовава за качествен подход, който да функционира на равни начала с количествения анализ, като се отчитат и очакваните ползи от законодателството (15). Както Комитетът заяви в своето становище (16), „свързаните с регулирането разходи трябва да бъдат пропорционални на ползите, които произтичат от тях“. Поради това той подчертава, че принципът на пропорционалност остава от първостепенно значение при въвеждането на ново законодателство. Освен това Комисията следва винаги да преценява цената на непредприемането на действия, например по отношение на задълбочаването на единния пазар, както и на социалните и екологичните предизвикателства.

3.6.2.

В същия дух ЕИСК подчертава, че намаляването на тежестта не трябва да води до дехармонизиране на единния пазар или да създава натиск за дерегулиране. Намаляването на тежестта не трябва да подкопава целите на политиката, да снижава високите икономически, социални и екологични стандарти на ЕС или да възпрепятства приемането на нови инициативи, когато те носят ясна добавена стойност. Тежестите обаче трябва да бъдат намалявани, когато се докаже, че не са необходими за постигане на целта на политиката.

3.6.3.

По отношение на подхода за отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови, според който всяко законодателно предложение, създаващо нови тежести, следва да облекчава хората и предприятията от еквивалентна съществуваща тежест на равнището на ЕС в същата област на политика, ЕИСК отбелязва със загриженост, че противно на обявеното от Комисията, в съобщението не са представени оперативните и методологичните подробности на подхода. Това усложнява възможността на ЕИСК да разгледа възможните ползи и предизвикателства, свързани с прилагането на подхода. Поради това Комитетът призовава Комисията да предостави тези подробности без допълнително забавяне и си запазва правото да предостави допълнителна оценка на методологията на подхода, след като тя бъде публикувана.

3.6.4.

ЕИСК подчертава, че макар подходът да може да бъде инструмент за по-добро регулиране, той не трябва да се разглежда като „достатъчен сам по себе си“ инструмент за намаляване на тежестта. Вместо това той трябва да служи като допълващ инструмент при полезно взаимодействие със съществуващите инструменти на ЕС за по-добро регулиране, включително оценките на въздействието, обществените консултации, оценките и регулаторния контрол. ЕИСК приветства уверението на Комисията, че подходът за отмяна на предишни тежести при въвеждането на нови няма да се прилага механично или въз основа на предварителни количествени цели, а въз основа на оценка на всеки отделен случай, която ще определи конкретно какво може да бъде опростено, рационализирано или премахнато, като същевременно се взема предвид ползата от законодателството. Комитетът ще продължи да следи особено бдително Комисията да прилага това уверение на практика. Освен това Комитетът изтъква ролята на платформата „Готови за бъдещето“, на която е член, за предоставяне на консултации на Комисията относно опростяването на законодателството на Съюза и намаляването на ненужните тежести, като същевременно се гарантира, че политиките на Съюза са ориентирани към бъдещето и уместни в светлината на новите предизвикателства, включително развитието в социалната, екологичната, геополитическата, технологичната и цифровата област.

3.6.5.

ЕИСК подчертава, че прилагането на подхода трябва да се разглежда като съвместно институционално усилие, което изисква тясно сътрудничество между всички институции на ЕС през целия законодателен цикъл. В съответствие с параграф 3.4.3 от настоящото становище ЕИСК призовава Европейския парламент и Съвета да гарантират, че законодателството на Съюза постига целите си по икономически най-ефективния начин. Това налага тясно сътрудничество между законодателите и Комисията на всички етапи от процеса на създаване на политики, както и споделянето на информация от държавите членки с Комисията относно разходите и ползите, произтичащи от законодателството на ЕС, след като то бъде приложено.

3.6.6.

ЕИСК приветства намерението на Комисията при всяка оценка на въздействието да предоставя оценка както на административните разходи, така и на разходите за корекция, произтичащи от предложената намеса. Той обаче отбелязва, че инструментът на подхода на отмяна на предишни тежести при въвеждането на нови ще компенсира само административните разходи, докато разходите за корекция трябва да бъдат компенсирани от други инструменти, като Механизма за възстановяване и устойчивост, политиката на сближаване, земеделските фондове и механизма за справедлив преход. Като се има предвид, че разходите за корекция могат да наложат значителна тежест на дружествата, най-вече на МСП и микропредприятията, Комитетът приканва Комисията да включи, наред с оценката на разходите, конкретни предложения за мерки за подпомагане на предприятията при адаптирането към новите регулаторни рамки и тяхното спазване, да запази стабилна заетостта и да гарантира професионално обучение и преквалификация за работниците.

3.6.7.

ЕИСК отбелязва намерението на Комисията да вземе предвид замяната на 27 национални уредби с една хармонизирана рамка автоматично като „отмяна на тежести“. Това представлява механичен подход, от който Комисията твърди, че се въздържа. Сама по себе си хармонизацията не води по подразбиране до повишаване на ефективността; последиците от нея трябва да се оценяват за всеки отделен случай. Поради това Комитетът призовава Комисията винаги да определя „отмяната на предишни тежести“ въз основа на анализ на разходите и ползите за всеки отделен случай.

3.6.8.

По отношение на условията за гъвкавост на подхода ЕИСК призовава Комисията да изясни критериите, въз основа на които ще взема решение относно изключенията и за „размяната“ при „извънредни обстоятелства“.

3.6.9.

ЕИСК отбелязва, че подходът ще се прилага само за инициативи, включени в годишната работна програма на Комисията за 2022 г., като по този начин се изключват основните политически инициативи, внесени през първата половина на мандата на Комисията. По този начин Комисията не успява да изпълни обещанието на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен при представянето на нейните методи на работа (17), както и в писмата ѝ за определяне на ресора на членовете на Комисията, че „колегиумът ще прилага принципа на отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови […] при всяко законодателно предложение, създаващо нови тежести“.

3.6.10.

ЕИСК призовава Комисията да създаде подходяща рамка за докладване относно прилагането на подхода за отмяна на предишни тежести при въвеждането на нови, за да гарантира правилна оценка през следващите години.

3.7.   Платформа „Готови за бъдещето“

3.7.1.

ЕИСК приветства създаването на платформата „Готови за бъдещето“ (наричана по-долу „платформата“). Той напомня, че мандатът на платформата се отнася за последващата оценка, а не за предлагане на ново законодателство. Комитетът ще участва активно в нейната работа.

3.7.2.

ЕИСК посочва, че подадените предложения през уебсайта на „Споделете мнението си: Помогнете за опростяването!“ трябва да продължат да допринасят за годишната работна програма на платформата дори ако не са обхванати от приложение II към работната програма на Комисията. Освен това платформата следва да продължи да може да предоставя консултации на Комисията относно хоризонталните работни потоци за по-добро регулиране.

3.7.3.

ЕИСК предлага лицето или организацията, които подават информация на платформата, да получава обоснована обратна информация от Комисията относно начина, по който е бил разгледан случаят.

3.8.   Последващо наблюдение и оценки

3.8.1.

ЕИСК твърдо подкрепя принципа „първо оцени“ и насърчава Комисията да гарантира системното му прилагане.

3.8.2.

Комитетът е доволен от установеното успешно сътрудничество с Комисията при работата по последващата оценка, при която неговият принос се оказа полезен за подобряване на оценките на Комисията с информация от организираното гражданско общество. Комитетът призовава за непрекъснато укрепване на това сътрудничество. Той също така настоява оценките на ЕИСК да бъдат включени в предвидения общ регистър на данни — Съвместния законодателен портал.

3.8.3.

Що се отнася до наблюдението на прилаганото законодателство на Съюза, ЕИСК предупреждава, че задълженията за наблюдение и докладване за събиране на необходимата информация и данни трябва винаги да бъдат пропорционални и да не натоварват ненужно гражданите, предприятията или публичните администрации.

3.8.4.

ЕИСК отбелязва със загриженост констатациите отна доклада на Комитета за регулаторен контрол относно оценките на Комисията. Както се посочва в доклада: „заключенията от оценката не отразяват правилно констатациите. Комитетът за регулаторен контрол редовно изрази опасения, че заключенията представляват избирателен прочит на данните или не са достатъчно ясни по отношение на слабостите на събраните факти. Това е ключов недостатък, тъй като възпрепятства изпълнението на основната функция на оценката като възможност за извличане на поуки“. ЕИСК настоятелно призовава Комисията да докладва обективно за ефективността на законодателството на Съюза.

3.8.5.

ЕИСК отбелязва със загриженост, че службите на Комисията не са задължени да представят отново доклади за оценка в случай на отрицателно становище от страна на Комитета за регулаторен контрол. Той предлага режимът за оценките на въздействието да се приложи и за оценките и службите на Комисията да бъдат задължени да преразглеждат докладите в случай на отрицателно първо становище и официално да получават положително становище от Комитета за регулаторен контрол.

3.9.   Прилагане и изпълнение

3.9.1.

ЕИСК препраща към препоръките относно прилагането и привеждането в изпълнение, отправени в неговото становище (18).

3.9.2.

ЕИСК приветства дългосрочния план за действие на Комисията за по-добро прилагане и привеждане в изпълнение на правилата на единния пазар (19) и я насърчава бързо да приложи предложените от нея действия.

3.9.3.

ЕИСК отново заявява, че по-голямата част от регулаторната тежест за гражданите и бизнеса продължава да се генерира на национално равнище поради процедурата и метода на транспониране и неадекватното прилагане на правото на Съюза от националните органи. Ако националните законодатели — използвайки своята свобода на преценка — решат да добавят изисквания на национално равнище, те следва да правят това прозрачно, да уведомяват Комисията и другите национални органи и да обясняват причините за своето решение, в съответствие с ангажимента си в Междуинституционалното споразумение за по-добро законотворчество. Държавите членки следва също така да имат предвид възможното въздействие на техните допълнения върху целостта на единния пазар и по възможност да избягват мерки, които биха могли да доведат до значително изкривяване и фрагментация.

3.9.4.

Освен това, както се посочва в неговите становища (20), ЕИСК се застъпва за това да се даде предимство основно на регламентите, а не на директивите, за да се избегнат несъгласувани регулаторни рамки в целия ЕС и да се подкрепи интеграцията на единния пазар. ЕИСК обаче отбелязва, че не трябва да се намаляват съществуващите нива на защита на гражданите, потребителите, работниците и околната среда.

---

(1)  ОВ C 13, 15.1.2016 г., стр. 192; ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 22.

(2)  COM(2015) 215 final.

(3)  ОВ C 487, 28.12.2016 г., стр. 51 и ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 22.

(4)  C(2017) 7810.

(5)  ОВ C 383, 17.11.2015 г., стр. 57.

(6)  Становище на платформата REFIT относно приноси XXII.4.a от DIHK и XXII.4.b от гражданин относно механизмите за консултация със заинтересованите страни. Дата на приемане: 7.6.2017 г.

(7)  Инструмент за по-добро регулиране. Европейска комисия (europa.eu).

(8)  ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 11.

(9)  ОВ L 123, 12.5.2016 г., стp. 1 (https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:32016Q0512(01)&from=BG).

(10)  ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 72.

(11)  https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/rsb_report_2020_en_0.pdf.

(12)  ОВ C 14, 15.1.2020 г., стр. 72.

(13)  ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 22.

(14)  ОВ C 220, 9.6.2021 г., стр. 67.

(15)  ОВ C 434, 15.12.2017 г., стр. 11.

(16)  ОВ C 487, 28.12.2016 г, стр. 51.

(17)  P(2019) 2.

(18)  ОВ C 262, 25.7.2018 г., стр. 22.

(19)  https://ec.europa.eu/info/sites/default/files/communication-enforcement-implementation-single-market-rules_en_0.pdf

(20)  ОВ C 18, 19.1.2011 г., стр. 95.