Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Европейската комисия до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите —Път към здравословна планета за всички — План за действие на ЕС: „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“

(COM(2021) 400 final)

(2022/C 105/22)

Докладчик:

Maria NIKOLOPOULOU

Сезиране	Европейска комисия, 31.5.2021 г.
Правно основание	член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“
Приемане от секцията	4.10.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	20.10.2021 г.
Пленарна сесия №	564
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	105/0/1

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) подкрепя плана на Комисията за цялостно справяне с различните видове замърсяване и за изпълнение на ангажиментите от Парижкото споразумение и целите за устойчиво развитие (ЦУР). За да бъде планът наистина амбициозен, целите следва да бъдат напълно съобразени с препоръките на Световната здравна организация (СЗО) и равнището на амбиция следва да бъде повишено от самото начало, т.е. сега.

1.2.

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да започне да събира данни, за да може да направи законодателни предложения в близко бъдеще в области, в които липсват такива, например за светлинното и вибрационното замърсяване.

1.3.

ЕИСК приветства създаването на платформата на заинтересованите страни за нулево замърсяване за ускоряване на деконтаминацията и желае да съдейства чрез Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика (1) или чрез други средства.

1.4.

ЕИСК изразява съжаление, че в йерархията за нулево замърсяване се обръща по-малко внимание на отстраняването на щетите, свързани със замърсяването, и тяхното компенсиране. Следва да бъдат определени действия за предприемане, когато отговорните за замърсяването лица не могат да бъдат установени или не могат да компенсират щетите.

1.5.

ЕИСК предлага при оценката на източниците на прахови частици (ПЧ) техният окислителен потенциал и ултрафините частици да бъдат включени в законодателството и мониторинга на замърсяването с ПЧ.

1.6.

За борба с морското замърсяване всички пристанища следва да разполагат със съвременна система за събиране и управление на отпадъците. Освен това ЕС следва да насърчава действия за непрекъснато извозване на боклук от морето, както за да подпомага деконтаминацията, така и за да осигурява вторична риболовна дейност.

1.7.

Част от замърсяването с пластмаси в морето идва от вътрешни води. Почистването на европейските реки изисква координация между заинтересованите държави.

1.8.

ЕИСК счита, че трябва да се хармонизира управлението на отпадъците и че те следва да се управляват и оползотворяват на територията, на която са генерирани, или там, където има подходящи съоръжения за рециклиране, за да се избегне неблагоприятното им въздействие в трети държави.

1.9.

Въпреки че целите се определят на равнище ЕС, ЕИСК препоръчва определянето на минимални прагове по държави, за да се гарантира, че всички държави членки постигат адекватен напредък въпреки различните темпове.

1.10.

ЕИСК настоятелно призовава държавите членки и Комисията да ускорят процеса на преход към възобновяеми енергийни източници, които са толкова важни за предприятията в усилията им да декарбонизират производството си.

1.11.

ЕИСК поздравява Комисията за стратегията за гражданска наука, която да активизира участието на хората и да постигне ангажираността им чрез повишаване на осведомеността относно замърсяването, здравето и благосъстоянието.

2.   Предложение на Комисията

2.1.

Планът за действие на ЕС „Към нулево замърсяване на въздуха, водата и почвата“ е един от последните ключови елементи на Зеления пакт. С него се определя като основна цел до 2050 г. замърсяването да бъде намалено до равнища, които не са вредни за човешкото здраве и околната среда. Комисията ще интегрира и свърже едновременно всички текущи действия по множество цели по отношение на замърсяването.

2.2.

В съответствие с правото на ЕС и амбициите, заявени в Зеления пакт, и във взаимодействие с други инициативи до 2030 г. ЕС следва да намали: — с повече от 55 % въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето (случаи на преждевременна смърт), — с 30 % дела на хората, които страдат от хронични проблеми, причинени от шума от транспорта, — с 25 % екосистемите на ЕС, чието биологично разнообразие е застрашено от замърсяването на въздуха, — с 50 % загубите на хранителни вещества, използването и риска от химически пестициди, използването на най-опасните от тях, както и продажбата на антимикробни средства за селскостопански животни и за аквакултури, — с 50 % пластмасовите отпадъци в морето и с 30 % пластмасовите микрочастици, които се отделят в околната среда, — значително общото количество на генерираните отпадъци и с 50 % остатъчните битови отпадъци.

2.3.

Докладите в рамките на плана за мониторинга и перспективите за нулево замърсяване, планирани за 2022 г. и 2024 г., ще имат за цел да оценят напредъка към постигане на целите за 2030 г. и ще бъдат отправна точка за вземане на решение кои мерки следва да бъдат приложени или засилени, за да се гарантира успешното изпълнение на целите за 2030 г. На тази основа ще бъдат представени следващите стъпки за постигане на нулево замърсяване до 2050 г.

2.4.

Европейската комисия съвместно с Европейския комитет на регионите ще постави началото на Платформа на заинтересованите страни за нулево замърсяване.

2.5.

Рамковата директива за морска стратегия ще бъде преразгледана до 2023 г. с цел намаляване на пластмасовите и другите отпадъци, подводния шум и замърсителите.

2.6.

Преразглеждането на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води и Директивата за утайките от отпадъчни води ще повиши равнището на амбиция за премахване на хранителните вещества от отпадъчните води и ще подготви пречистената вода и утайките за повторната им употреба. Регламентът относно превоза на отпадъци ще бъде преразгледан, за да се контролира по-добре износът на отпадъци, да се гарантира тяхното устойчиво третиране и да се ограничи износът на отпадъци с вредно въздействие върху околната среда и здравето в трети страни.

3.   Общи бележки

3.1.

Както е посочено в плана за действие, борбата срещу замърсяването е и борба за справедливост, тъй като най-вредно въздействие върху здравето изпитват най-уязвимите групи. Сред тях са децата, възрастните хора или хората със заболявания, хората с увреждания и тези, които живеят в по-лоши социално-икономически условия (2). В световен мащаб държавите с ниски и средни доходи поемат основната тежест на болестите, свързани със замърсяването, като приблизително 92 % от смъртните случаи са свързани с този фактор (3).

3.2.

ЕИСК подкрепя плана на Комисията и нейните водещи инициативи за цялостно справяне с различните видове замърсяване и за изпълнение на ангажиментите от Парижкото споразумение и ЦУР. За да бъде планът наистина амбициозен, целите следва да бъдат напълно съобразени с препоръките на СЗО.

3.3.

ЕИСК е съгласен с подхода за укрепване на съществуващото законодателство в различните области и за адаптирането му, когато то не се прилага успешно, например във връзка с качеството на въздуха и водите. Комитетът подчертава отново, че политиката на ЕС в областта на околната среда показва, че незадоволителното, разпокъсаното и непоследователното изпълнение на законодателството на ЕС в областта на околната среда е сериозен проблем в много държави — членки на ЕС (4). Освен това, липсват не знания за това, какво би трябвало да се направи, а прилагане на добре познати, често отдавна приети мерки, както и политическа воля (5).

3.4.

ЕИСК настоятелно призовава Комисията да започне да събира данни, за да може да направи законодателни предложения в близко бъдеще в области, в които липсват такива, например за светлинното и вибрационното замърсяване.

3.5.

Степента на постигане на целите ще бъде оценявана с оглед на резултатите от мониторинга и перспективите за 2024 г. Това ще постави началото на дебата за оценка на равнището на амбиция и ако е необходимо, за по-задълбочен преглед на целите и законодателството. ЕИСК се опасява, че този процес ще бъде твърде дълъг предвид малкото време, което остава за изпълнение на целите до 2030 г., и счита, че трябва да се поставят по-високи амбиции от самото начало, тоест сега.

3.6.

Целите по отношение на замърсяването на въздуха, определени за 2030 г., се основават на твърде стари референтни години. Референтните години се различават по различните цели, тъй като се основават на различни данни и законодателство. Макар да е вярно, че дългите периоди с натрупани данни улесняват прогнозите, ЕИСК счита, че времевата отправна точка за оценка на напредъка на целите следва да бъде съгласувана за всички цели, за да се получи реалистична картина върху степента на съответствие.

3.7.

Референтната рамка следва да подпомогне малките и средните предприятия (МСП) в прилагането на законодателството за контрол на замърсяването, като сведе до минимум административната тежест. Съществува необходимост и от хармонизирана регулаторна рамка в международен план, тъй като замърсяването в ЕС не свършва на границите.

3.8.

ЕИСК счита, че процесът на сътрудничество между секторите е от съществено значение за гарантиране на прехода. Поради тази причина приветства създаването на платформата на заинтересованите страни за нулево замърсяване и желае да съдейства чрез Европейската платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика и чрез други средства. Комитетът препоръчва също така да се установи тясно сътрудничество с трети държави и пространство за сътрудничество между гражданското общество в различните региони, тъй като замърсяването няма граници.

4.   Конкретни бележки

4.1.

Подкрепата от страна на ЕС за иновациите, инвестициите и научните изследвания в областта на ново оборудване и технологии е важна за всички предприятия и за създаването на нови качествени работни места. Необходимо е обаче да се инвестира в природа и биологично разнообразие (възстановяване на екосистемите и възстановително земеделие); просперитет (устойчива инфраструктура и преход към възобновяеми източници/енергиен преход, сгради и зелена/обществена мобилност); в хората (образование и преодоляване на разделението в областта на цифровите технологии/НИРД, данъчни реформи за създаване на по-справедливи и равни възможности в образованието, здравеопазването и околната среда).

4.2.

ЕИСК изразява съжаление, че в йерархията за нулево замърсяване се обръща по-малко внимание на отстраняването на щетите, свързани със замърсяването, и тяхното компенсиране. Оказа се, че принципът „замърсителят плаща“ не е много ефективен, както е видно от големия брой замърсени обекти, които все още съществуват в ЕС. Следва да бъдат определени действия, които да се предприемат, когато отговорните за замърсяването лица не могат да бъдат установени или не могат да компенсират щетите.

4.3.

Що се отнася до замърсяването на въздуха, ЕИСК насочва вниманието на Комисията върху праховите частици (ПЧ), свързани с милиони случаи на преждевременна смърт по целия свят. При оценката на токсикологичните ефекти на праховите частици (ПЧ) върху човешкото здраве следва да се установи стандартизиран показател, основан не само на масовата концентрация, но и на размера и химичния състав. Оценката на източниците на прахови частици (ПЧ), техният окислителен потенциал и ултрафините частици са важни, тъй като степента на опасност зависи от тях и те трябва да бъдат включени в законодателството и мониторинга на замърсяването с прахови частици (ПЧ).

4.4.

Законодателството за водите ще бъде адаптирано към намаляването на химическите замърсители и пластмасовите микрочастици. Пластмасовите отпадъци будят дълбока загриженост, тъй като са трудни за отстраняване, адсорбират други замърсители, а високото химическо и токсикологично въздействие на техните добавки и на производните от тяхното раздробяване пластмасови наночастици не се взема предвид (6). Държавите от ОИСР допринасят значително за пластмасовите отпадъци, които се генерират в други държави, затова трябва да се намерят решения за трансграничното замърсяване и да се установи нов конкретен световен предел за пластмасовите отпадъци. Превенцията също така е от съществено значение, трябва да се насърчава и стимулира производството за екопроектиране. Промишлеността и науката за околната среда следва да работят заедно за проучване на жизнеспособни решения.

4.5.

Важно е, и по-специално в селскостопанския сектор, да се инвестира в иновации в областта на технологиите и модели на работа, които улесняват повторното използване на водата и подобряват нейното качество, както и прилагането на решения за намаляване на екологичния отпечатък (напр. торене по отношение на капково напояване, използване на пестициди и емисии на нитрати). Подготовката на операторите и обучението по нови технологии и цифрови решения ще улеснят внедряването им и спазването на нормативната уредба относно водите.

4.6.

Отпадъците от риболовните дейности, и по-специално риболовните мрежи, следва да се управляват стриктно. Като се има предвид, че мобилността на пластмасовите отпадъци в морето следва произволни модели, трябва да се въведат международни разпоредби или поне да се адаптират към производството и потреблението на пластмаса във всяка страна, така че който замърсява най-много, да плаща повече. НПО и някои държави показаха, че съществуват инструменти и подготвени хора за извозване на морските отпадъци и че могат да бъдат създадени необходимите пристанищни структури за съхранението и рециклирането им (7). Мярката обаче не се прилага, тъй като рибарите нямат икономическа изгода от събирането и сортирането на отпадъците, а малките пристанища все още не са готови за тази дейност. Всички пристанища, в т.ч. най-малките, следва да разполагат със съвременна система за събиране и прозрачно управление на отпадъците (8). ЕС следва да насърчава непрекъснато тези действия, както за да подпомага деконтаминацията, така и за да осигурява вторична риболовна дейност (9).

4.7.

80 % от отпадъците в моретата преминават през вътрешните води (езера и реки) (10). Управлението и контролът на проблема при източника са по-ефективни. Почистването на европейските реки изисква координация между държавите. Засегнатите държави обаче имат много различни правни системи и различни равнища на задължения на управление по отношение на управлението на речните басейни.

4.8.

ЕИСК счита, че разглеждането на химическите смеси е целесъобразна стъпка напред в оценката рисковете, свързани с химикалите. Научноизследователската и развойната дейност са от решаващо значение за подобряване на знанията, оценката и управлението на смесите (11).

4.9.

За да поеме ЕС курс към нулево замърсяване, са необходими също така стимули за улесняване на промяната, подготовката по нови технологии и цифрови решения, техническа помощ, образованието на обществото, хармонизиране и изготвяне на ръководства за добри практики за производство и потребление. Предприятията трябва да разполагат с достатъчно възобновяема енергия на достъпни цени и газообразни горива с ниско или нулево съдържание на въглерод, за да декарбонизират производствените си процеси. ЕИСК призовава държавите членки и Комисията да ускорят процеса на преход към възобновяеми енергийни източници.

4.10.

Преразглеждането на Директивата относно емисиите от промишлеността осигурява високо равнище на защита на околната среда в своята цялост. Прилагането на най-добрите налични техники, които не включват прекомерни разходи, би било по-целесъобразен подход за МСП. Прилагането на Директивата относно емисиите от промишлеността следва да обхваща цялата верига за създаване на стойност, включително снабдяването със суровини извън ЕС. Равнищата на изпълнение следва да бъдат правно обвързващи за промишлените емисии и е необходима стандартизирана и надеждна методология за мониторинг, която осигурява сравнението на достоверни данни и хармонизирана оценка, която да осигурява равни условия в цялата промишленост на ЕС.

4.11.

ЕИСК счита, че програмата за умения е ключов елемент за развитието на пазара на труда, насочено към обучението на специалисти, които да осъзнават важността на климата, околната среда и здравето. Също така приветства обучението на работници в здравния и социалния сектор, което ще подобри способността им да се справят с екологичните рискове. Тази стратегия ще улесни адаптирането на предприемачите, предприятията, МСП, самостоятелно заетите лица и всички работници, свеждайки до минимум загубата на работни места.

4.12.

Градовете и регионите са на първа линия при прилагането на програмите за борба със замърсяването. Изпълнението на програмата е предизвикателство, което зависи от усилията на местните и регионалните власти. От решаващо значение е да се хармонизират изискванията и мерките във всички региони и да се гарантира, че прилагането и накрая постигнатите цели остават постоянни във времето, независимо от политическите промени. Въпреки че целите се определят на равнище ЕС, ЕИСК препоръчва определянето на минимални прагове по държави, за да се гарантира, че всички държави членки постигат адекватен напредък въпреки различните темпове.

4.13.

Важно е да се хармонизира управлението на отпадъците, тъй като разделянето и третирането не функционират еднакво в регионите на ЕС и на местно равнище във всяка държава, което намалява ефективността на управлението и предотвратяването на замърсяването. Износът на всякакви отпадъци, които не отговарят на стандартите на ЕС, следва да бъде забранен, независимо от регулаторните мерки на държавата, за която се предвижда износ. Освен това отпадъците от ЕС следва да се управляват и оползотворяват на територията, на която са генерирани, или там, където има подходящи съоръжения за рециклиране, за да се избегне тяхното въздействие върху трети държави, освен ако отпадъците не се използват като суровина в екологосъобразно устойчиво производство.

4.14.

Комисията ще разработи интегрирана рамка за мониторинг и перспективи във връзка с целта за нулево замърсяване, за да направи оценка на въздействието на замърсяването върху здравето, околната среда, икономиката и социалната сфера. Наблюдението на състоянието на реките също следва да бъде включено. Събраните данни следва да бъдат получавани с помощта на стандартизирани методи, да бъдат прозрачни, надеждни, проследими и достъпни за всички. Базата данни следва да включва източниците на основните институции, свързани с Комисията, както и на всяка призната институция, която желае да допринесе за мониторинга на замърсяването и неговите последици.

4.15.

ЕИСК поздравява Комисията за стратегията за гражданска наука, която да активизира участието на хората и да постигне ангажираността им чрез повишаване на осведомеността относно замърсяването, здравето и благосъстоянието. Това дава възможност на хората да извършват мониторинг на замърсяването и да интегрират събраните данни за вземане на решения. За да се гарантира успехът ѝ, е необходимо да се осигури координация между властите, неправителствените организации, общностите и науката.

---

(1)  Европейска платформа на заинтересованите страни в областта на кръговата икономика.

(2)  Доклад № 22/2018 на ЕАОС: Unequal exposure and unequal impacts (Неравномерно излагане и неравномерно въздействие).

(3)  UNEP/EA.4/3 (2018 г.): План за изпълнение „За планета без замърсяване“.

(4)  ОВ C 110, 22.3.2019 г., стр. 33.

(5)  ОВ C 123, 9.4.2021 г., стр. 76.

(6)  Вж. Sendra et al., 2020 г.

(7)  Директива (ЕС) 2019/883 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 г. относно пристанищните приемни съоръжения за предаване на отпадъци от кораби, за изменение на Директива 2010/65/ЕС и за отмяна на Директива 2000/59/ЕО (ОВ L 151, 7.6.2019 г., стp. 116).

(8)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 207.

(9)  Могат ли рибарите да помогнат за почистването на морето от пластмасови отпадъци?, ETF

(10)  Програма на ООН за околната среда, Marine plastic Debris and microplastics („Морски пластмасови отпадъци и пластмасови микрочастици“), 2016 г.

(11)  ОВ C 286, 16.7.2021 г., стp. 181.