Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Съвета за създаване на съвместните предприятия в рамките на програмата „Хоризонт Европа“

(COM(2021) 87 final — 2021/0048(NLE)

(2021/C 341/04)

Докладчик:

Anastasis YIAPANIS

Консултация	Съвет на Европейския съюз, 6.5.2021 г.
Правно основание	член 187 и член 188 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Компетентна секция	„Единен пазар, производство и потребление“
Решение на Бюрото	23.3.2021 г.
Приемане на пленарна сесия	9.6.2021 г.
Пленарна сесия №	561
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	160/0/3

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че крайните резултати от дейността на съвместните предприятия (СП) са изключително важни за бъдещето на европейската икономика. Сега е моментът да мобилизираме всички възможни ресурси и да трансформираме нашата икономика чрез създаване на повече възможности за революционни технологии и устойчиви икономически модели.

1.2.

Взаимодействието и сътрудничеството с други европейски партньорства би трябвало да се съсредоточат върху стратегическите резултати, насочени към постигането на въздействие. Полезните взаимодействия между различните програми за финансиране и политики на Съюза, както и полезните взаимодействия с европейското и националното финансиране, предоставяно на равнището на държавите членки, са от съществено значение, за да се гарантира, че проектите за научни изследвания и иновации (НИИ) оказват възможно най-голямо въздействие.

1.3.

Не е много ясно дали и как европейските партньорства ще бъдат отворени за възможно най-много заинтересовани страни. ЕИСК счита, че дейността на всички съвместни предприятия би трябвало да се урежда от принципите на свободно участие и прозрачност.

1.4.

Участието на социалните партньори и на организациите на гражданското общество е от първостепенно значение за успеха на СП както в качеството им на предоставящи експертен опит, така и като канали за комуникация. ЕИСК призовава за постоянен диалог с гражданското общество в рамките на съществуващите консултативни групи на СП и за включване на съответните социални партньори и организации на гражданското общество (ОГО) в групите на заинтересованите страни на СП.

1.5.

Разнородните правила в рамките на различните СП създават неяснота и ЕИСК призовава за еднакъв подход във възможно най-голяма степен, като се зачита спецификата на всяко СП.

1.6.

ЕИСК изразява безпокойство във връзка с ограничения брой организации, поканени да бъдат частни учредители на някои предприятия. Комитетът призовава за откритост и прозрачност при подбора на асоциираните членове. Съвместните предприятия следва да се стремят да привличат за членство възможно най-много държави членки. Ползата от членството е много ограничена, като се има предвид принципът на открити покани за финансиране. Ето защо следва да се увеличи броят на частните членове в управителните съвети, както е в СП „Чисто въздухоплаване“.

1.7.

Текстът на член 26, параграф 4, буква б) следва да бъде изменен така: „финансовите вноски на членовете и допринасящите партньори в полза на съвместното предприятие за оперативните разходи“. Ролята на допринасящите партньори по отношение на участието в дейностите, управлението, ползата от финансовата вноска и т.н. е неясна.

1.8.

Необходимо е да се гарантира възможно най-голям ефект на ливъридж от финансирането от ЕС и да се насърчават частните вноски, които отразяват капацитета на вносителите. ЕИСК оценява предложението годишните разходи за МСП да бъдат значително по-ниски и подкрепя разпределяне на част от бюджета на СП за дейности на МСП.

1.9.

ЕИСК призовава за точно обяснение на процедурата за изготвяне на работната програма за всяко СП и за включването ѝ в част I от регламента. Крайните резултати от научните изследвания следва да бъдат изцяло достъпни и да се разпространяват до всички заинтересовани страни в ЕС.

1.10.

ЕИСК оценява високо предложението да бъде премахнато задължението за партньорите да докладват недопустимите разходи и намерението да се избягва дублирането на одити.

1.11.

Трябва да се преследват интересите на ЕС и да бъде укрепен капацитетът за иновации на Европейското научноизследователско пространство и на Европа. ЕИСК ясно посочва, че резултатите от научните изследвания на съвместните предприятия следва да бъдат въвеждани в промишлена употреба в ЕС, като се използват европейски технологии.

1.12.

Европейските иновации и патенти следва да бъдат добре защитени от враждебни намерения и икономически шпионаж. Въвеждането на европейския единен патент е задължително, а интелектуалната собственост и патентите са ключов въпрос, но те не се споменават в законодателното предложение на Комисията.

1.13.

ЕИСК приветства задълженията за мониторинг за включването на МСП, на географския състав и ставката на съфинансиране. Следва да бъдат въведени и качествени показатели, като видовете осъществени иновации, предимствата за гражданското общество и броят на новосъздадените работни места.

2.   Въведение

2.1.

Европейската стратегия за възстановяване е много ясна, като в нея акцентът се поставя върху двойния преход — екологичен и цифров, и се разглеждат стратегическите зависимости. Във връзка с това съвместните предприятия имат много важна роля за обединяване на европейския експертен опит от различните икономически сектори, за насърчаване на конкурентоспособността, подобряване на уменията и укрепване на промишлената база.

2.2.

Европейската комисия предлага да бъдат създадени девет съвместни предприятия в рамките на стълб II — „Глобални предизвикателства и конкурентоспособност на европейската промишленост“ на програма „Хоризонт Европа“: „Кръгова биотехнологична Европа“, „Чисто въздухоплаване“, „Чист водород“, „Европейски железопътен транспорт“, „Глобално здравеопазване EDCTP3“, „Инициатива за иновативно здравеопазване“, „Ключови цифрови технологии“, „Изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе“ и „Интелигентни мрежи и услуги“.

2.3.

Програмите на всички съвместни предприятия следва да се основават на Европейския зелен пакт (1), Европейската цифрова стратегия (2), целите на ООН за устойчиво развитие (3) и да изразяват целите на актуализирането на промишлената стратегия за 2020 г. към по-силен единен пазар за възстановяване на Европа (4). Те би трябвало да включват социалните партньори и организациите на гражданското общество, МСП, публичните органи и други заинтересовани страни в ЕС. Това не е било така досега.

2.4.

Главната цел на СП е да бъдат стимулирани научните изследвания и иновациите в целия Съюз, като същевременно се ускоряват икономическият, социалният, цифровият и екологичният преход. Съвсем ясно е, че СП имат капацитета да развиват силни публично-частни партньорства, които са в състояние да укрепват водещата роля на ЕС, да увеличават конкурентоспособността и растежа и да събират знания, експертен опит и високи научни постижения от целия Съюз и трети държави. Обменът на знания между различните територии и между гражданите и предприятията е изключително важен.

2.5.

Научните изследвания и иновациите също са изключително важни за устойчивото възстановяване на Европа от пандемията, като гарантират конкурентоспособността на икономиката, създаването на работни места, устойчивия растеж и допринасят за нейната автономност. Само с големи инвестиции в НИИ ЕС ще има предимство на световната сцена. Сега е моментът да мобилизираме всички възможни ресурси и да трансформираме нашата икономика чрез създаване на повече възможности за революционни технологии и устойчиви икономически модели.

2.6.

По отношение на инвестициите в НИИ ЕС изостава спрямо други части на света, особено спрямо САЩ и Азия. Същото важи и за капацитета и скоростта, с които резултатите от НИИ се превръщат в иновативни продукти и услуги. Това е неприемливо в дългосрочен план, а Европа може да стане световен лидер само ако се възползва от импулса, създаден от програма „Хоризонт 2020“. ЕИСК вече предупреди, че „разработените в Европа технологии твърде често се реализират на пазара другаде. ЕС не успява да създаде технологични гиганти. Твърде малко млади водещи иновативни дружества се разрастват, така че да се превърнат в големи предприятия с висока интензивност на НИРД“ (5).

3.   Общи съображения

3.1.

Съвместните предприятия мобилизират европейски, национални и частни средства с цел обединяване на най-важните заинтересовани страни от европейската научноизследователска сфера, включително асоциираните държави. ЕИСК счита, че крайните резултати от дейността на СП са изключително важни за бъдещето на европейската икономика.

3.2.

Дейността на всяко СП би трябвало да се отличава с пълна прозрачност и амбициозни действия, ориентирани към изпълнението на целите. Взаимодействието и сътрудничеството с други европейски партньорства, и по-специално с другите около 120 партньорски инициативи в рамките на програма „Хоризонт 2020“, би трябвало да се съсредоточат върху стратегическите резултати, насочени към постигането на въздействие. Накрая, „полезните взаимодействия между различните програми за финансиране и политики на Съюза, а именно със структурните фондове чрез съвместими регламенти, са от съществено значение за гарантирането на най-голямо въздействие на проектите за НИИ“ (6).

3.3.

ЕИСК оценява намерението на Комисията да отвори европейските партньорства за възможно най-много заинтересовани страни, но не става много ясно дали и как в действителност ще бъде направено това. Частните членове учредители са твърде ограничен брой, докато асоциираните членове трябва да бъдат подбрани от управителния съвет с ограничен брой членове. Не е ясно също така как допринасящите партньори ще бъдат стимулирани да се присъединят към съвместните предприятия. Накрая, ЕИСК счита, че дейността на всички съвместни предприятия би трябвало да се урежда от принципите на свободно участие и прозрачност.

3.4.

ЕИСК посочва, че в част II от регламента се съдържат понякога различни подходи и организационни правила за СП. Необходимо е да се гарантира възможно най-голям ефект на ливъридж от финансирането от ЕС и да се насърчават частните вноски, които отразяват капацитета на вносителите.

3.5.

Що се отнася до балансираното географско представителство, такива организационни правила се въвеждат само за СП „Европейски железопътен транспорт“. Освен това, въпреки че сътрудничеството между съвместните предприятия е изключително важно, това се споменава само във връзка със СП „Чисто въздухоплаване“ и SESAR (Изследване на управлението на въздушното движение в единното европейско небе).

3.6.

ЕИСК отбелязва също така, че за СП „Чист водород“, „Глобално здравеопазване EDCTP3“, „Интелигентни мрежи и услуги“ и „Ключови цифрови технологии“ не се посочва подборът на асоциирани членове. Освен това в някои случаи те трябва да бъдат одобрени от Комисията, докато в други просто се подбират от управителния съвет. ЕИСК счита, че еднаквите права биха създали повече яснота.

3.7.

ЕИСК изразява безпокойство във връзка с ограничения брой организации, поканени да бъдат частни учредители на някои предприятия. От изключителна важност е достъпността и достъпът до СП да са възможно най-широки. ЕИСК призовава за задълбочен анализ, който да се съсредоточи върху разширяването на предложените членове учредители за всички СП и върху откритостта и прозрачността при подбора на асоциирани членове. Наред с това, за да се гарантира съгласуваност с националните и регионалните политики, съвместните предприятия следва да се стремят да привличат за членство възможно най-много държави членки. Ползата от членството е много ограничена, като се има предвид принципът на открити покани за финансиране. Ето защо ЕИСК счита, че следва да се увеличи броят на частните членове в управителните съвети, както е в случая на СП „Чисто въздухоплаване“.

4.   Специфични бележки

4.1.

Държавите членки имат различни структурни екосистеми за иновации, като успешните научни изследвания и иновации не се развиват еднакво добре. ЕИСК призовава за инвестиции от всички държави членки и за тяхното участие, особено държавите, които имат по-малък напредък. Дейността на СП трябва да бъде синхронизирана с другите програми на ЕС за научни изследвания и иновации, включително с Механизма за възстановяване и устойчивост (7). На държавите членки би трябвало да се препоръча да изградят структурирани връзки между своите национални планове за възстановяване и стратегическите програми за научни изследвания и иновации на СП и да създават полезни взаимодействия, включително с програмите за финансиране на национално равнище.

4.2.

ЕИСК оценява приноса от бюджета на ЕС в размер на почти 10 милиарда евро. Комитетът счита, че този принос би могъл да бъде увеличен в някои ключови сектори, за да бъдат мобилизирани съществени допълнителни ресурси от частния сектор и от бюджетите на държавите членки. Споразумението от декември 2020 г. по многогодишната финансова рамка относно разпределянето на 5 милиарда евро от NextGenerationEU на програма „Хоризонт Европа“ би трябвало да допълни финансирането на СП, които обхващат тежко засегнатите от пандемията от COVID-19 сектори и тези, които се справят със стратегически зависимости. При все това текстът на член 26, параграф 4, буква б) следва да бъде изменен така: „финансовите вноски на членовете и допринасящите партньори в полза на съвместното предприятие за оперативните разходи“.

4.3.

ЕИСК призовава за повече яснота, прозрачност и предварителен анализ на ползите и разходите във връзка с предложението за създаване на общ бекофис за всички съвместни предприятия, за да се прецени дали има реална добавена стойност и повишаване на ефективността. Освен това ЕИСК очаква, че управлението на бекофиса ще бъде напълно прозрачно за гражданите и предприятията и че ще бъдат използвани най-добрите налични технологии, включително блокови вериги, анализ на големи информационни масиви и т.н.

4.4.

Участието на социалните партньори и на организациите на гражданското общество е от първостепенно значение за успеха на СП. Те би трябвало да участват в пълна степен както в качеството си на предоставящи експертен опит, така и като канали за комуникация, така че напредъкът и крайните резултати да достигат до цялата европейска стопанска общност наред с работниците, потребителите и гражданите. ЕИСК призовава за постоянен диалог с гражданското общество в рамките на съществуващите консултативни групи на СП и за включването на съответните социални партньори и ОГО в групите на заинтересованите страни.

4.5.

ЕИСК счита, че би трябвало да има известни разлики в организацията на СП, тъй като те обхващат различни сектори с различни особености. При все това принципите на свободно участие за всички заинтересовани страни и достъпът на МСП следва да бъдат посочени ясно за всички СП. Понастоящем това не е така. ЕИСК вече посочи, че „въпреки предишните усилия във всички рамкови програми МСП следва да участват по-активно в дейностите, основани на НИИ, и „Хоризонт Европа“ би бил най-добрата възможност за привличането им“ (8).

4.6.

МСП имат общи проблеми и се нуждаят от подкрепа за разширяване на дейността и излизане на международните пазари. ЕИСК оценява факта, че годишните административни разходи за МСП би трябвало да са значително по-ниски от разходите за големи дружества. Не става ясно обаче защо представителите на МСП са включени в някои управителни съвети (напр. СП „Кръгова биотехнологична Европа“, „Чисто въздухоплаване“), а в други не са.

4.7.

ЕИСК счита, че част от бюджета на СП следва да бъде разпределян за дейности на МСП. Този бюджет би трябвало да бъде предоставен възможно най-скоро след създаването на съвместните предприятия и да бъде ясно достъпен на официалния уебсайт на всяко СП.

4.8.

Комисията трябва да гарантира, че наличните средства са общодостъпни за всички желаещи участници, които отговорят на поканите за заявяване на интерес на всички СП, и че приемането на проекти е прозрачно и честно. ЕИСК предупреждава, че е възможно някои организации, които са подкрепяни от членовете учредители на СП, да имат някакъв вид механизъм за преференциален достъп. Това би превърнало програмата в голяма схема за подкрепа под формата на субсидии, което според ЕИСК е напълно неприемливо.

4.9.

ЕИСК призовава за точно обяснение на процедурата за изготвяне на работната програма за всяко СП и за включването ѝ в част I от регламента. Очевидно е, че би трябвало да се избягват ситуации, при които СП финансират научноизследователски програми, които дружествата биха осъществили и без това. Накрая, ЕИСК призовава крайните резултати от научните изследвания да бъдат достояние на всички заинтересовани страни в ЕС.

4.10.

Що се отнася до опростяването, ЕИСК оценява високо предложението да бъде премахнато задължението на партньорите да докладват недопустимите разходи и намерението да се избягва дублирането на одити. Комитетът приветства и премахването на необходимостта от одитиране на разходите за допълнителните дейности — било от СП, или от който и да е друг орган на ЕС.

4.11.

Събирането на възможно най-много чуждестранни заинтересовани страни е важно за успеха на СП. Все пак трябва да се преследват интересите на ЕС и да се укрепва капацитетът за иновации на Европейското научноизследователско пространство и на Европа. ЕИСК ясно посочва, че резултатите от научните изследвания на съвместните предприятия следва да работят за промишлеността в ЕС, като се използват европейски технологии.

4.12.

ЕИСК вече посочи, че „ЕС не може да запази водещата си позиция в иновациите без хора с подходящи умения и без интелигентни политики в областта на интелектуалната собственост. Необходимо е да гарантираме, че европейските иновации и патенти са добре защитени от враждебни намерения и икономически шпионаж. Във връзка с това въвеждането на европейския единен патент е задължително.“ (9). Например през 2019 г. Азия е подала 65 % от световните заявки за издаване на патент. За Европа този показател е 11,3 % (10). Интелектуалната собственост и патентите са ключов въпрос, но за съжаление не се споменават в предложението на Комисията.

4.13.

ЕИСК одобрява член 171, посветен на мониторинга и оценката на дейностите на СП. Комитетът приветства по-специално задълженията за мониторинг за включването на МСП, географския състав и ставката на съфинансиране. При все това ЕИСК предлага думата „периодични“ да бъде заменена с „годишни“ или „двугодишни“, за да се избегнат неясноти. По същата причина Комисията следва да изясни коя служба е отговорна за дейностите по мониторинг.

4.14.

ЕИСК поддържа мнението си, че „интелигентността“ на една социално-икономическа система не може да бъде измерена единствено въз основа на количествени показатели като разходите за научни изследвания или броя на новосъздадените работни места, а трябва да се разгледат и качествени показатели като видовете осъществени иновации и качеството на създадените работни места“ (11).

---

(1)  COM(2019) 640 final.

(2)  COM(2020) 67 final.

(3)  Цели на ООН за устойчиво развитие.

(4)  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_21_1884.

(5)  ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 108.

(6)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 33.

(7)  Регламент (ЕС) № 2021/241 на Европейския парламент и на Съвета от 12 февруари 2021 г. за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост (ОВ L 57, 18.2.2021 г., стр. 17).

(8)  ОВ C 62, 15.2.2019 г., стр. 33.

(9)  ОВ C 364, 28.10.2020 г., стр. 108.

(10)  Световни показатели за интелектуалната собственост 2020 г.

(11)  ОВ C 440, 6.12.2018 г., стр. 73