—

следва да се обмисли преразглеждане на системата за предупреждение за обявяване на извънредна ситуация от международно значение, свързана с общественото здраве; това следва да даде възможност за диференцирани нива на предупредителни сигнали, подобни на тези в светофарните уредби, което ще насърчи прозрачността на мерките и ще подобри точността на комуникацията относно заплахите за общественото здраве;

—

може да се направи разграничение в рамките на МЗП между ограниченията за пътуване и търговските ограничения, т.е. разграничаване на мерките по отношение на превоза на хора и превоза на стоки, за да се избегнат ненужни вреди за икономиките;

—

възможността за независима епидемиологична оценка на място във високорисковите зони в тясно сътрудничество с държавата, която е страна по МЗП;

—

по-голяма прозрачност относно спазването на МЗП на национално равнище, заедно с по-ефективна и последователно прилагана система за докладване от държавите – страни по МЗП, до секретариата на СЗО, както и засилване на съвместните външни оценки и последващите действия във връзка с тях;

—

оценка на положителните и отрицателните последици от осъществените ответни дейности и преглед на съществуващите пропуски в знанията, за да се определи какви инструменти може да са необходими на национално равнище за насочване на действията;

—

ангажимент за по-нататъшно укрепване на нормативната роля на СЗО и по целесъобразност – на капацитета ѝ. Обсъжданията в този контекст могат да включат евентуалното укрепване на службата на главния научен експерт в допълнение към ролята на регионалните и националните бюра, насърчаването на СЗО да подобри и разработи нови подходи за свързване на здравеопазването с устойчивия растеж и да засили картографирането и разбирането на световната здравна икономика, както и да продължи с изграждане на Академията на СЗО;

—

укрепване на усилията на СЗО за създаване на полезни взаимодействия в областта на готовността и реакцията с всички съответни участници и за подкрепа на най-уязвимите;

—

засилване на „тристранното“ сътрудничество между СЗО, Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), Световната организация за здравеопазване на животните (OIE) и с Програмата на ООН за околната среда (UNEP) за насърчаване на подхода „Едно здраве“ по отношение на зоонозните заболявания.