ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 24.7.2020

COM(2020) 283 final

2020/0156(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 чрез адаптиране на уредбата на секюритизaциите с цел подпомагане на икономическото възстановяване в отговор на пандемията от COVID-19

(текст от значение за ЕИП)

{SWD(2020) 120}

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

С цел допълнително да се насърчи развитието на висококачествен пазар на секюритизации в ЕС, основан на добри практики, в Регламент (ЕС) 2017/2401 се съдържаха и изменения, с които се въвежда регулаторно третиране на опростените, прозрачните и стандартизираните (ОПС) секюритизации, при което рискът се отчита в по-голяма степен — в съответствие с публикуваните от БКБН през юли 2016 г. стандарти 5 за алтернативно третиране на капитала при „опростени, прозрачни и сравними“ секюритизации. Критериите, по които дадена секюритизация може да бъде обозначена като ОПС, са установени в Регламент (ЕС) 2017/2402 6 , където за всички сектори на финансовите услуги е предвиден и набор от общи изисквания за запазване на риска, надлежна проверка и оповестяване.

Сериозният икономически срив, предизвикан от пандемията от COVID-19, и извънредните противоепидемични мерки имат мащабни последици за икономиката. Дружествата са изправени пред проблеми при веригите на доставка, временни спирания на дейността и намалено търсене, а домакинствата са застрашени от безработица и спад в доходите. Публичните органи на равнището на Съюза и на държавите членки предприеха решителни действия, за да помогнат на домакинствата и платежоспособните дружества да устоят на това тежко, но временно забавяне на икономическата активност и на причинения от него недостиг на ликвидни средства. Благодарение на реформите, предприети след финансовата криза от 2008 г., днес кредитните институции са с висока капитализация и са далеч по-устойчиви, отколкото през 2008 г. Това им отрежда възлова роля за преодоляването на икономическия шок, породен от пандемията от COVID-19. От друга страна, несигурността относно темпа на възстановяване на икономическата дейност неизбежно ще окаже въздействие върху банковия сектор, в т.ч. върху очакваното увеличение на обема на необслужваните кредити в резултат на дълбоката рецесия, причинена от кризата с коронавируса.

Секюритизирането може да играе важна роля за увеличаване на капацитета на институциите да подпомогнат икономическото възстановяване, тъй като им осигурява ефективен инструмент за финансиране и диверсифициране на риска. Поради това, в контекста на икономическото възстановяване от пандемията от COVID-19, е необходимо тази роля да се засили и да се помогне на институциите да насочват достатъчно средства към реалната икономика. Този резултат, в основата на който стои главно скорошната работа на ЕБО, може да се постигне чрез три целеви изменения за увеличаване на цялостното отчитане на риска при уредбата на ЕС на секюритизациите, с което използването на този инструмент би било по-рентабилно за институциите в контекста на една пруденциална уредба, способна да осигури финансова стабилност на ЕС.

На първо място, в съответствие с препоръката на ЕБО в неговия „Доклад за уреждането на ОПС синтетични секюритизации“ 7 , е необходимо ОПС балансови секюритизации да се третират по начин, при който рискът се отчита в по-голяма степен. Въз основа на обширен анализ на развитието и тенденциите в ЕС на пазара на балансови синтетични секюритизации, в т.ч. на данни за минали периоди за неизпълнението и загубите при синтетичните сделки, в доклада се препоръчва да се създаде междусекторна уредба на ЕС на ОПС балансови секюритизации, ограничена до балансовите синтетични секюритизации и основаваща се на общ набор от критерии за допустимост. В доклада се препоръчва и целево диференцирано пруденциално третиране на секюритизираните експозиции с ОПС балансови секюритизации, в частност предвид по-ограничения риск във връзка с представителството и с избрания модел спрямо експозициите, секюритизирани с балансови синтетични секюритизации, които не са ОПС.

Уеднаквяването на пруденциалното третиране се разглежда широко като необходима стъпка за засилено насърчаване на институциите да поемат разходите, направени с цел спазване на критериите за опростеност, прозрачност и стандартизираност, при структурирането на секюритизационните сделки.

На второ място e необходимо да се премахнат предвидените в действащите правни норми ограничения пред секюритизирането на необслужвани експозиции. Както бе подчертано в Становище 2019/13 на ЕБО относно нормативното третиране на секюритизирането на необслужвани експозиции 8 , в настоящата уредба не се отчитат спецификите на секюритизирането на необслужвани експозиции, което води до прекомерни капиталови изисквания за тази категория експозиции, по-специално при вътрешнорейтинговия подход при секюритизация (SEC-IRBA) и стандартизирания подход при секюритизация (SEC-SA). Прекомерната консервативност на уредбата се дължи на факта, че нейният фокус са специфичните рискови фактори при обслужваните кредити. Поради това се предлага да се измени третирането на секюритизациите на необслужвани експозиции, като се предвиди прост и достатъчно консервативен подход, който предвижда фиксирано 100 % рисково тегло за първостепенния транш на традиционните секюритизации на необслужвани експозиции и долна граница от 100 % за рисковите тегла при останалите траншове както при традиционните, така и при балансовите синтетични секюритизации на необслужвани експозиции, които траншове остават обхванати от общите правила за изчисляване на рисково претеглените експозиции. Предложеното третиране е в съответствие с основните елементи на подхода, който БКБН понастоящем финализира.

На трето място се предлага да се измени член 249, параграф 3, който въвежда допълнителен критерий за допустимост за признаването на кредитната защита с гаранции за институциите, прилагащи стандартизирания подход за изчисляване на капиталовите изисквания за секюритизираните експозиции. По-специално по силата на посочения член се изисква минимален кредитен рейтинг за почти всички 9 видове доставчици на кредитна защита с гаранции, в т.ч. централни правителства. Тази разпоредба изглежда несъвместима с общите правила за редуциране на кредитния риск, предвидени в РКИ, с целите на посочения регламент, а и с новите международни стандарти от преразгледаната рамка „Базел III“, която при секюритизиране на експозиции налага изискване за минимален кредитен рейтинг само на ограничен набор от доставчици на защита. С това изменение ще се повиши ефективността на националните публични гаранционни схеми, с които се подпомагат стратегиите на институциите за секюритизиране на необслужваните експозиции след пандемията от COVID-19.

Тези предложени промени, заедно с предложените промени в Регламент (ЕС) 2017/2402, ще позволят на институциите да поддържат значителни кредитни ресурси за икономиката през идните месеци и така ще допринесат значително за абсорбирането на шока, предизвикан от кризата с COVID-19.

В това си качество и в сравнение с настоящата нормативна уредба, промените ще засилят ролята на секюритизирането като инструмент, с който институциите разполагат, за да поддържат — и дори да подобряват — кредитния си капацитет, по два начина:

·като се улесни използването на тази техника за освобождаване от необслужваните експозиции, които се очаква да нараснат след кризата. По този начин институциите ще могат по-добре да разпределят риска сред останалите финансови участници и в крайна сметка да намалят нормативните капиталови ограничения, дължащи се на големия размер необслужвани експозиции, като същевременно запазят високи пруденциални стандарти; както и

·като се въведе третиране, при което рискът се отчита в по-голяма степен, на първостепенния транш, държан от институцията инициатор при ОПС балансова секюритизация. Както посочиха редица заинтересовани страни, самото разработване на критерии за допустимост за ОПС не би било достатъчно за целта съблюдаването им да бъде икономически целесъобразно, ако въвеждането им не бъде съпроводено с пруденциално третиране на капиталовите изисквания, при което рискът се отчита в по-голяма степен, така че да се отразяват по-добре спецификите на тези нови критерии.

С настоящото предложение секюритизирането на необслужвани експозиции и първостепенният транш при ОПС балансови секюритизации се обхващат от третиране, при което рискът се отчита в по-голяма степен, а критериите за допустимост за втория тип секюритизации, заедно с други междусекторни разпоредби, се съдържат в Регламент (ЕС) 2017/2402.

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политика

•Съгласуваност с други политики на Съюза

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Преследваните с предвидените изменения цели, а именно — да се увеличи максимално капацитетът на институциите да отпускат заеми и да покриват свързаните с пандемията от COVID-19 загуби, като същевременно се гарантира трайната им устойчивост, могат да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза, а не чрез отделни национални инициативи, тъй като с измененията действащите правни норми на Съюза се адаптират в отговор на пандемията от COVID-19. Проблемите и причините за тях са еднакви във всички държави членки. При липсата на действия от страна на Съюза съществуващата нормативна уредба няма да може да подкрепя достатъчно ефективно различните мерки, предприети от публичните органи както на равнището на Съюза, така и на национално равнище, и ще реагира по-бавно на извънредните пазарни предизвикателства.

•Пропорционалност

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

•Основни права

Няма вероятност предложението да се отрази непосредствено върху правата, предвидени в Хартата на основните права на Европейския съюз.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

а)Подробно излагане на отделните разпоредби на предложението

(1)Премахване на нормативните пречки пред секюритизирането на необслужвани експозиции

Понастоящем фокусът на уредбата на секюритизирането на равнище ЕС са най-често срещаните характеристики на типичните секюритизационни сделки, т.е. секюритизациите, обезпечени с групи от обслужвани кредити. По-конкретно, при настоящата уредба на секюритизирането основният фактор от нормативно гледище е кредитният риск на секюритизираните експозиции, като се внасят корекции, за да се вземат предвид типични за секюритизациите „не неутрални“ фактори като рисковете, свързани с представителството и с избрания модел. Когато се прилага спрямо секюритизирането на необслужвани експозиции, тази уредба дава капиталови изисквания, които се оказаха несъразмерни, по-специално по отношение на т.нар. „подходи на базата на формула“ (т.е. SEC-IRBA и SEC-SA). Това се дължи на факта, че тези подходи не са съобразени с рисковите фактори, характерни за необслужваните експозиции.

При SEC-IRBA и SEC-SA се използва количествена информация за кредитния риск, основана на брутната балансова стойност на включените в групата експозиции, в резултат на което те дават твърде високи рискови тегла в сравнение с приложимите съгласно подхода на външните рейтинги при секюритизация (SEC-ERBA). Ефектът е особено силен при първостепенните траншове на необслужваните експозиции, които подлежат на пропорционално по-големи рискови тегла съгласно SEC-IRBA и SEC-SA отколкото останалите траншове.

С предложения регламент в нов член 269а секюритизирането на необслужвани експозиции е обект на специална уредба, при която:

·първостепенният транш на традиционна секюритизация на необслужвани експозиции подлежи на рисково тегло от 100 %, при условие че неподлежащото на възстановяване сконто от покупната цена е най-малко 50 % от брутната им балансова стойност; както и

·всички други траншове на секюритизацията на необслужвани експозиции се подчиняват на общата уредба с две специални корекции:

·за рисковото тегло се прилага долна граница от 100 %; както и

·при секюритизираните експозиции, за които по силата на член 254 от РКИ е допустимо да се използва SEC-IRBA, се забранява използването на параметрите на т.нар. основен вътрешнорейтингов подход.

И накрая, в съответствие с препоръката в становището на ЕБО от 2019 г. се пояснява, че когато институциите прилагат предвидения в член 268 от РКИ таван спрямо позициите, които държат в секюритизация на необслужвани експозиции, очакваните загуби по параграф 1 от същия член следва да се изчисляват нетно от неподлежащото на възстановяване сконто от покупната цена и от всякакви допълнителни корекции за специфичен кредитен риск.

С оглед на условията за допустимост за посоченото по-горе специално третиране, в новия член терминът „секюритизация на необслужвани експозиции“ се използва със смисъла му в Регламент (ЕС) 2017/2402 — това е секюритизация, при която най-малко 90 % от експозициите в базисната група са необслужвани по смисъла на член 47а от РКИ.

(2)Преференциално третиране на първостепенния транш на ОПС балансова секюритизация

С ОПС балансови секюритизации институциите могат да прехвърлят кредитен риск чрез обезпечена кредитна защита или кредитна защита с гаранции, закупена или предоставена от други инвеститори, като така се освобождава кредитен капацитет в полза на реалната икономика и се осигурява по-ефективно разпределяне на риска сред финансовите участници.

Настоящата уредба на секюритизациите, въведена с Регламент (ЕС) 2017/2402, не предвижда в режима за ОПС никаква форма на балансова синтетична секюритизация. Това се дължи главно на липсата на систематични данни и на достатъчно техническа подготвителна работа към момента на приемане на посочения регламент. Все пак, по силата на Регламента за секюритизациите ЕБО трябва да изготви доклад за осъществимостта на уреждане на ОПС балансови синтетични секюритизации. Докладът на ЕБО, публикуван на 6 май 2020 г., предоставя необходимите данни и технически анализ в подкрепа на създаването на такава уредба. Новите препоръчани в доклада на ЕБО критерии за ОПС балансова секюритизация следват структурата на въведените в новата уредба на ЕС на секюритизациите през 2017 г. и понастоящем действащи критерии за ОПС традиционна секюритизация, която не представлява секюритизация на обезпечени с активи търговски ценни книжа; с други думи, тези критерии включват изисквания за простота, стандартизация и прозрачност, адаптирани, където е целесъобразно, към специфичните характеристики на балансовите синтетични секюритизации.

Критериите включват и определен брой специални изисквания за балансовите синтетични секюритизации: изисквания за намаляване на кредитния риск от контрагента, който е вътрешноприсъщ на тези синтетични структури, и за тази цел — изисквания относно допустимите договори за защита, контрагенти и обезпечения; изисквания за различните структурни характеристики на секюритизационната сделка; както и изисквания с оглед на това уредбата да обхваща само ОПС балансови секюритизации.

Член 270 от РКИ допуска специално третиране само на подгрупа балансови синтетични секюритизации, в частност на тези, които удовлетворяват следните критерии:

а)70 % от секюритизираните експозиции трябва да бъдат експозиции към МСП;

б)секюритизацията трябва да удовлетворява приложимите спрямо балансовите синтетични секюритизации критерии за традиционна ОПС секюритизация;

в)кредитният риск, който инициаторът не запазва, трябва да бъде прехвърлен чрез гаранция или контрагаранция, която подлежи на редица условия.

Въз основа на препоръките в доклада на ЕБО се предлага също така да се въведе целево и ограничено по обхват преференциално третиране, с акцент върху първостепенния транш, на секюритизираните експозиции с ОПС балансова секюритизация. Това може да се реализира, като предвиденото понастоящем в член 270 от РКИ третиране обхване по-широк набор от базови активи.

(3)Признаване на редуцирането на кредитния риск при секюритизиращи позиции

По силата на член 249, параграфи 1 и 2 от РКИ дадена институция може да признае обезпечената кредитна защита или кредитната защита с гаранции, получена за дадена секюритизираща позиция, по същия начин и при същите условия като предвидените в общата уредба на редуцирането на кредитния риск, приложима към несекюритизираните експозиции. В параграф 3 от посочения член обаче се въвежда изключение от това общо третиране. По-конкретно се въвежда допълнителен критерий за допустимост за признаване на кредитната защита с гаранции за институциите, прилагащи стандартизирания подход. Този допълнителен критерий за допустимост е минимален кредитен рейтинг за почти всички видове доставчици на кредитна защита с гаранции, в т.ч. централни правителства.

Тази разпоредба изглежда несъвместима с общите правила за редуциране на кредитния риск, предвидени в РКИ, както и с целите на посочения регламент Например не е ясно защо гаранция, предоставена от институция или от централно правителство, която удовлетворява критериите за допустимост за доставчиците на защита, съдържащи се в общите правила за редуциране на кредитния риск, но не и критерия за минимален кредитен рейтинг в член 249, параграф 3 от РКИ, не може да се приеме като допустимо редуциране на кредитния риск съгласно уредбата на секюритизациите, но може да бъде приета като допустимо средство за редуциране на кредитния риск, когато е предоставена за несекюритизирана експозиция. В това отношение договорената през декември 2017 г. преразгледана рамка „Базел III“ налага, при секюритизиране на експозиции, изискване за минимален кредитен рейтинг само на ограничен набор от доставчици на защита. В частност, в преразгледаната рамка „Базел III“ изискването се прилага само за субектите, които не са държавни субекти, субекти от публичния сектор, институции или други подлежащи на пруденциални изисквания финансови институции.

Предвид тези елементи и значението, което могат да имат във възстановителната фаза публичните гаранционни схеми за подпомагане на секюритизирането на необслужваните експозиции, се предлага да се измени член 249, параграф 3 от РКИ, с което правилата за редуциране на кредитния риск, приложими към секюритизираните експозиции, да се приравнят към общата уредба, в съответствие с договореното на международно равнище от БКБН.

2020/0156 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 чрез адаптиране на уредбата на секюритизaциите с цел подпомагане на икономическото възстановяване в отговор на пандемията от COVID-19

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 114 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейската централна банка,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Пандемията от COVID-19 сериозно засяга хората, бизнеса, здравеопазването и икономиките на държавите членки. В съобщението си до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 27 май 2020 г. „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ Комисията подчерта, че ликвидността и достъпът до финансиране ще продължат да бъдат предизвикателство през идните месеци. Ето защо от решаващо значение е да се подкрепи възстановяването от силния икономически шок, причинен от пандемията от COVID-19, като се въведат целеви изменения в съществуващите финансови разпоредби. Този пакет от мерки се приема под наименованието „Пакет за възстановяване на капиталовите пазари“.

(2)Ролята на кредитните институции и инвестиционните посредници („институциите“) за подпомагане на възстановяването е възлова. Същевременно те вероятно ще бъдат засегнати от влошаващата се икономическа ситуация. Компетентните органи предоставиха временно на институциите капиталови, ликвидни и оперативни облекчения, така че те да могат да продължат да изпълняват своята функция за финансиране на реалната икономика при тези по-неблагоприятни обстоятелства.

(3)Секюритизациите са важен фактор за гладкото функциониране на финансовите пазари, тъй като с тяхна помощ институциите диверсифицират източниците си на финансиране и освобождават нормативно изискуем капитал, който може да бъде насочен в подкрепа на кредитирането. Освен това секюритизациите предоставят на институциите и на другите пазарни участници допълнителни инвестиционни възможности, благодарение на които се постига диверсификация на портфейла и се улеснява финансирането на бизнеса и гражданите както в държавите членки, така и в трансграничен план в Съюза.

(4)Важно е да се засили капацитетът на институциите за осигуряване на необходимото финансиране на реалната икономика след пандемията от COVID-19 и същевременно да се предвидят подходящи пруденциални механизми с оглед на финансовата стабилност. Целевите промени в Регламент (ЕС) № 575/2013, обхващащи уредбата на секюритизациите, следва да допринесат за постигането на тези цели и да засилят съгласуваността и взаимното допълване на тази уредба с различните мерки, предприети на равнището на Съюза и на национално равнище за справяне с пандемията от COVID-19.

(5)Окончателните елементи на рамката „Базел III“, публикувани на 7 декември 2017 г., предвиждат при секюритизираните експозиции изискване за минимален кредитен рейтинг само за ограничен набор от доставчици на защита, а именно за субектите, които не са държавни субекти, субекти от публичния сектор, институции или други подлежащи на пруденциални изисквания финансови институции. Поради това е необходимо да се измени член 249, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 575/2013, с което да се съобрази с рамката „Базел III“, за да се повиши ефективността на националните публични гаранционни схеми, с които се подпомагат стратегиите на институциите за секюритизиране на необслужваните експозиции след пандемията от COVID-19.

(6)Основният акцент на настоящата пруденциална уредба на Съюза при секюритизациите са най-често срещаните характеристики на типичните секюритизационни сделки, т.е. обслужваните кредити. В становището си от 23 октомври 2019 г. относно нормативното третиране на секюритизирането на необслужвани експозиции 16 Европейският банков орган (ЕБО) посочи, че настоящата пруденциална уредба на секюритизациите, заложена в Регламент (ЕС) № 575/2013, води при секюритизирането на необслужвани експозиции до несъразмерни капиталови изисквания, тъй като вътрешнорейтинговият подход при секюритизация (SEC-IRBA) и стандартизираният подход при секюритизация (SEC-SA) не отчитат специфичните рискови фактори при необслужваните експозиции. Поради това секюритизирането на необслужваните експозиции следва да бъде обект на специално третиране.

(7)Както посочи ЕБО в своя „Доклад за уреждането на ОПС синтетични секюритизации“ от 6 май 2020 г., необходимо е опростените, прозрачните и стандартизираните (ОПС) балансови секюритизации да бъдат специално уредени. Предвид по-ограничения риск във връзка с представителството и с избрания модел при ОПС балансови секюритизации спрямо балансовите синтетични секюритизации, които не са ОПС, първите следва да бъдат обект на съобразено третиране, при което рискът се отчита в по-голяма степен — както препоръчва и ЕБО в доклада си. По-честото прибягване до ОПС балансови секюритизации, насърчавано от третиране на първостепенния транш на тези секюритизации, при което рискът се отчита в по-голяма степен, ще освободи нормативно изискуем капитал и в крайна сметка ще увеличи кредитния капацитет на институциите, без да се снижават пруденциалните изисквания.

(8)С цел да се вземат предвид промените в международните стандарти за експозициите към секюритизации на необслужвани експозиции, Комисията следва по силата на член 290 от ДФЕС да бъде оправомощена да приема актове.

(9)Тъй като целите на настоящия регламент, а именно — да се увеличи максимално капацитетът на кредитните институции да отпускат заеми и да покриват свързаните с пандемията от COVID-19 загуби, като същевременно се гарантира трайната им устойчивост, не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен от държавите членки, а поради своя мащаб и последици биха могли да бъдат по-добре постигнати на равнището на Съюза, Съюзът може да приеме мерки в съответствие с принципа на субсидиарност, уреден в член 5 от Договора за Европейския съюз. В съответствие с принципа на пропорционалност, уреден в същия член, настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на тези цели.

(10)Поради това Регламент (ЕС) № 575/2013 следва да бъде съответно изменен,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1
Изменения на Регламент (ЕС) № 575/2013

Регламент (ЕС) № 575/2013 се изменя, както следва:

(1)В член 249, параграф 3 първата алинея се заменя със следното:

„Чрез дерогация от параграф 2, приемливите доставчици на кредитна защита с гаранции, изброени в член 201, параграф 1, буква ж), трябва да имат кредитна оценка от призната АВКО със степен на кредитно качество 3 или по-висока.“;

(2)Вмъква се следният член 269a:

„Член 269a

Третиране на секюритизирането на необслужвани експозиции

1.Рисковото тегло на позиция в секюритизация на необслужвани експозиции се изчислява в съответствие с член 254, с долна граница от 100 %.

2.Чрез дерогация от параграф 1 институциите присъждат рисково тегло от 100 % на позицията с първостепенен ранг на традиционна секюритизация на необслужвани експозиции, при условие че експозициите в групата, с която се обезпечава секюритизацията, са били прехвърлени на ДСЦС с неподлежащо на възстановяване сконто от покупната цена в размер най-малко на 50 % от номиналната им стойност.

3.Институциите, на които съгласно глава 3 от настоящия дял не е разрешено да използват собствени оценки за загуба при неизпълнение (LGD) и конверсионни коефициенти за експозициите на групата, не се разрешава да използват SEC-IRBA за изчисляване на размерите на рисково претеглените експозиции за позиция в секюритизация на необслужвани експозиции.

4.За целите на член 268, параграф 1 очакваните загуби при позициите в секюритизация на необслужвани експозиции се включват след приспадане на неподлежащото на възстановяване сконто по параграф 2 от настоящия член и, когато е приложимо, на допълнителните специфични корекции за кредитен риск.

5.За целите на настоящия член „секюритизация на необслужвани експозиции“ означава секюритизацията на необслужвани експозиции, определена в член 2, точка 24) от Регламент (ЕО) № 2017/2402.“;

(3)Член 270 се заменя със следното:

„Член 270 Първостепенни позиции в ОПС балансова секюритизация

Институцията инициатор може да изчислява размера на рисково претеглените експозиции на дадена ОПС балансова секюритизация по член 26а, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2017/2402 в съответствие с членове 260, 262 или 264 от настоящия регламент, според случая, когато са изпълнени следните две условия:

а)секюритизацията удовлетворява изискванията в член 243, параграф 2;

б)позицията удовлетворява изискванията за първостепенна секюритизираща позиция.“;

(4)В член 456, параграф 1 се добавя следната буква л):

„л) изменения на член 269а от настоящия регламент, за да се отрази развитието на международните стандарти за експозициите към секюритизации на необслужвани експозиции.“

Член 2
Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 1).

(2)    Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 27.6.2013 г., стр. 338).

(3)    Регламент (ЕС) 2017/2401 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за изменение на Регламент (ЕС) № 575/2013 относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 1)

(4)     http://www.bis.org/bcbs/publ/d303.pdf

(5)     https://www.bis.org/bcbs/publ/d374.pdf  

(6)    Регламент (ЕС) 2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. за определяне на обща рамка за секюритизациите и за създаване на специфична рамка за опростени, прозрачни и стандартизирани секюритизации, както и за изменение на Директиви 2009/65/ЕО, 2009/138/ЕО, и 2011/61/ЕС, и Регламенти (ЕО) № 1060/2009 и (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 35).

(7)    EBA/OP/2020/07, 6 май 2020 г.

(8)    EBA/OP/2019/13, 23 октомври 2019 г.

(9)    Единственото изключение са централните контрагенти.

(10)    https://ec.europa.eu/info/files/200610-cmu-high-level-forum-final-report_en

(11)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка и Еврогрупата „Координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19“, COM(2020) 112 final, 13.3.2020 г.

(12)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Действия в отговор на коронавируса — Да използваме всячески всяко налично евро, за да запазим човешкия живот и препитанието на хората“, COM(2020) 143 final, 2.4.2020 г.

(13)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“, COM (2020) 456 final, 27.5.2020 г.

(14)    Съобщение на Комисията до Европейския парламент и Съвета: Тълкувателно съобщение на Комисията относно прилагането на счетоводните и пруденциалните правни норми за улесняване на банковото кредитиране в ЕС (Подкрепа за бизнеса и домакинствата в контекста на COVID-19), COM(2020) 169 final, 28.4.2020 г.

(15)    Регламент (ЕС) 2020/873 на Европейския парламент и на Съвета от 24 юни 2020 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 575/2013 и (ЕС) 2019/876 по отношение на някои корекции в отговор на пандемията от COVID-19 (ОВ L 204, 26.6.2020 г., стр. 4).

(16)    https://eba.europa.eu/risk-analysis-and-data/npls