ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 2.6.2020
COM(2020) 220 final
2020/0097(COD)
Предложение за
РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Решение № 1313/2013/ЕС относно Механизъм за гражданска защита на Съюза
(текст от значение за ЕИП)
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
·Основания и цели на предложението
Предложението има за цел да въведе някои целенасочени промени в Решение № 1313/2013/ЕС на (наричано по-нататък „Решението“) относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (наричан по-нататък „Механизмът на Съюза“), по силата на което Европейският съюз подкрепя, координира и допълва действията на държавите членки в областта на гражданската защита, насочени към превенция, готовност и реагиране при природни и причинени от човека бедствия в рамките на Съюза и извън него. Основавайки се на принципите на солидарност и споделена отговорност, настоящото предложение има за обща цел да гарантира, че Съюзът може да осигури по-добра подкрепа при кризи и извънредни ситуации както в Европа за своите граждани, така и извън нея.
Настоящото предложение се основава на постигнатия до момента напредък от Европейския парламент и Съвета в разглеждането и разискванията им по предложението на Комисията COM (2019) 125 final.
Механизмът на Съюза се оказа полезен инструмент за мобилизиране и координиране на помощта, предоставена от участващите държави, които реагират на кризи във и извън Съюза, което представлява осезаемо доказателство за европейската солидарност. По същия начин Съюзът временно ще улесни, по силата на Инструмента за спешна подкрепа, трансфера на пациенти и медицински персонал между държавите членки, което представлява съществен принос с конкретни ползи предвид трансграничното измерение на действията. Въпреки това пандемията от COVID-19 показа необходимостта от по-добра подготвеност на Европейския съюз за бъдещи широкомащабни извънредни ситуации, като същевременно доказа ограниченията на настоящата рамка. Взаимосвързаността на нашите общества, които се изправят пред една и съща извънредна ситуация и произтичащите от това трудности, за да си помогнат взаимно, показа необходимостта от засилени действия на равнището на Съюза, както беше поискано и в Съвместното изявление на Европейския съвет от 26 март 2020 г.
Понастоящем Механизмът на Съюза разчита изцяло на ресурсите на държавите членки. Както стана ясно от последните месеци, тази система на взаимна солидарност на европейско равнище има тенденция да не сработи, ако всички или повечето държави членки са засегнати от една и съща извънредна ситуация едновременно и поради това не могат да си предложат взаимопомощ. В подобни случаи на мащабни извънредни ситуации с тежки последици понастоящем Съюзът не е в състояние да запълни в достатъчна степен тези критични пропуски. За да се осигури ефективна цялостна реакция на Съюза в случаи на широкомащабни извънредни ситуации, Механизмът на Съюза се нуждае от повече гъвкавост и автономност, за да действа на равнището на Съюза в ситуации, в които претоварените държави членки не могат да направят това.
Комисията предлага да се използва пълният капацитет на бюджета на Съюза за мобилизиране на инвестиции и за съсредоточаване на финансова подкрепа през първите изключително важни години на възстановяването. Тези предложения се основават на:
• Извънреден Инструмент за възстановяване на Европейския съюз като извънредна мярка, основана на член 122 от ДФЕС, чието финансиране ще се основава на оправомощаване, предвидено в предложението за Решение относно собствените ресурси. Средствата ще позволят прилагането на бързодействащи мерки за защита на поминъка, за повишаване на възможностите за предотвратяване и за укрепване на устойчивостта и възстановяването в отговор на кризата.
• засилена Многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г..
Предвид този контекст Комисията предлага целенасочено изменение на настоящото законодателство относно Механизма на Съюза с цел справяне с основните предизвикателства, пред които Механизмът на Съюза е изправен понастоящем. Промените ще позволят на Механизма на Съюза да действа по-ефикасно и ефективно, да запълни съществуващите пропуски и да допринесе за спасяването на човешки животи. По-конкретно измененията, съдържащи се в настоящото предложение, са насочени към постигането на следните цели:
а)да се предприеме междусекторен подход за обществена подготвеност към трансграничното управление на риска от бедствия, включително създаването на базова линия и елементи на планирането на европейско равнище, като се отчита как изменението на климата засяга риска от бедствия.
б)да се гарантира, че Комисията е в състояние пряко да осигури адекватно равнище на капацитет на rescEU;
в)да се предостави на Комисията логистичния капацитет за предоставяне на многофункционални въздухоплавателни услуги в случай на извънредни ситуации и осигуряване на своевременен транспорт и предоставяне на помощ;
г)да се разработи по-гъвкава система за реагиране при широкомащабни извънредни ситуации;
д)да се подобри оперативната координация и мониторинговата роля на Координационния център за реагиране при извънредни ситуации в подкрепа на бързия и ефективен отговор на ЕС по отношение на широк спектър от кризи в рамките на Съюза и извън него, в допълнение на съществуващите механизми за реагиране при кризи и в съответствие със съществуващите междуинституционални договорености;
е)да се даде възможност за по-големи инвестиции в изграждането на готовност на равнището на Съюза и за по-нататъшно опростяване на изпълнението на бюджета;
ж)осигуряване на прилагането на мерки за възстановяване и устойчивост по линия на Механизма за гражданска защита на Съюза чрез финансиране от Инструмента на Европейския съюз за възстановяване, което представлява външни целеви приходи в съответствие с член 21, параграф 5 от Финансовия регламент.
Укрепеният Механизъм на Съюза ще даде възможност на Съюза и на държавите членки да бъдат по-добре подготвени за бъдеща криза и да реагират на нея бързо и ефективно, по-специално на тежките кризи, като се има предвид потенциалните щети за нашите икономики и общества, както ясно се вижда от извънредната ситуация, предизвикана от COVID-19. В дългосрочен план предотвратяването и свеждането до минимум на въздействието на бедствията посредством по-добра подготвеност е по-ефективно по отношение на разходите, отколкото отреагирането на кризи, по-специално с оглед на това как изменението на климата и влошаването на състоянието на околната среда увеличават риска от бедствия в световен мащаб и в Съюза.
·Съгласуваност с действащи разпоредби в тази област на политиката
Европа носи отговорност за проявяване на солидарност и за подкрепа на нуждаещите се. Солидарността, която е в основата на Решение № 1313/2013/ЕС, ще бъде засилена чрез настоящото предложение, заедно с принципите на споделена отговорност и отчетност.
Настоящото предложение се основава на положителните резултати, постигнати до сега благодарение на съществуващата нормативна уредба, и има за цел да коригира нейните недостатъци посредством усъвършенствани разпоредби, така че тя да продължи да изпълнява предназначението си, свързано с подкрепата, координирането и допълването на действията на държавите членки в тази област.
·Съгласуваност с други политики на Съюза
Действията, предвидени в рамките на реформирания Механизма на Съюза, са приведени в съответствие с общата цел на Съюза да се гарантира, че всички съответни политики и инструменти на ЕС допринасят за укрепването на капацитета на Съюза по отношение на управлението на риска от бедствия, като се възприеме цялостен подход — от превенцията на бедствия до готовността при бедствия, реагирането спрямо тях и преодоляването на последиците от тях.
В частност специално внимание се обръща на гарантирането на тясна координация и съгласуваност с действия, осъществявани в рамките на други политики и инструменти на Съюза, насочени по-специално към запазване на живота на хората, предотвратяване и облекчаване на човешкото страдание и защита на човешкото достойнство, включително избягването, свеждането до минимум и преодоляването на неблагоприятните последици от изменението на климата.
Особено важна е координацията с новата програма на Съюза EU4Health. Докато Механизмът на Съюза ще се съсредоточава върху капацитета за пряко реагиране при кризи, който ще трябва да бъде непосредствено наличен и готов за използване в случай на извънредна ситуация, програмата EU4Health ще включва структурни, широкомащабни резерви, включително резерв от готов за разполагане медицински персонал и експерти, както и свързаната с това устойчивост на системите на здравеопазване. Тези ресурси ще бъдат от решаващо значение за координирана реакция при кризи на равнището на Съюза.
В настоящото предложение също се предвиждат необходимите бюджетни средства в подкрепа на действията на Съюза в областта на гражданската защита, по-специално чрез укрепване на Механизма на Съюза. Този механизъм допринася за общата цел за „Европа, която закриля“, както е посочено в съобщението на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет и Съвета „Нова, модерна многогодишна финансова рамка за Европейския съюз, с която ефикасно да постига резултати по своите приоритети след 2020 г.“. В предложението за новата многогодишна финансова рамка, финансирането във връзка с гражданската защита беше включено в само в една функция: Функция 5 „Устойчивост, сигурност и отбрана“. Специалният клъстер „Устойчивост и реакция при кризи“ ще включва както вътрешното, така и външното измерение на гражданската защита.
Не съществува законодателен акт в рамките на политиката на ЕС в други области, който да може да постигне целите на настоящото предложение. Следователно не би трябвало да съществува припокриване на действия в тази област.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
·Правно основание
Правното основание на настоящото предложение е член 196 и член 322, параграф 1, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз.
·Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
Комисията разполага с правомощия да подкрепя държавите членки в областта на гражданската защита. Държавите членки все още носят основната отговорност за превенцията, готовността и реагирането при бедствия. Механизмът на Съюза беше създаден, тъй като големите бедствия могат да надхвърлят способностите за реагиране на всяка държава, действаща самостоятелно. В основата на този механизъм е предоставянето на координирана и бърза взаимопомощ между държавите членки.
Целите на предложението не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен чрез самостоятелни действия на държавите членки. Действията на Съюза в тази област включват управление на ситуации със силни трансгранични и обхващащи няколко държави компоненти, които задължително изискват цялостна координация и съгласувани действия отвъд националното равнище.
Както стана ясно от избухването на пандемията от COVID-19 в случай на сериозни извънредни ситуации, при които целият Европейски съюз е засегнат от мащаба и обхвата на извънредната ситуация, е необходима колективна, координирана и бърза реакция, за да се избегне фрагментиран подход, който да ограничи ефективността на реакцията на Съюза. Поради належащите нужди за мобилизиране на ресурси в достатъчен мащаб и разполагането им в държавите членки според техните нужди е необходимо Съюзът да предприеме действия в сътрудничество с държавите членки. Глобалното измерение и последиците от тези извънредни ситуации наистина изискват координирани действия, които да гарантират бързото и ефективно смекчаване на последиците от бедствията, както и предотвратяването на повторното им появяване.
С оглед на ползите по отношение на намаляване броя на човешките жертви, материалните и икономическите щети и пораженията върху околната среда, както и социалното въздействие, предложението носи безспорна добавена стойност от ЕС.
·Пропорционалност
Предложението не надхвърля необходимото за постигане на целите. В него се разглеждат пропуските, установени след приемането на Решение (ЕС) 2019/420 на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 1313/2013/ЕС относно Механизъм за гражданска защита на Съюза, и се предлагат решения в съответствие с мандата, даден от Съвета и Европейския парламент.
Административната тежест за Съюза и държавите членки е ограничена и не надхвърля необходимото за постигане на целите на предложението.
·Избор на инструмент
Предложение за Решение за изменение на Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно Механизъм за гражданска защита на Съюза.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
·Консултации със заинтересованите страни
Поради спешния характер на подготовката на предложението, така че то да бъде прието навреме от Съвета, не беше възможно провеждането на консултация със заинтересованите страни.
·Събиране и използване на експертни познания
Не се прилага.
Оценка на въздействието
Поради спешния характер на предложението не беше извършена оценка на въздействието. При все това предварителните поуки от избухването на COVID-19, извлечени в тясно сътрудничество със съответните заинтересовани страни както на национално равнище, така и на равнището на Съюза, бяха използвани за изготвянето на предложението, като по този начин допринесоха за цялостна оценка на въздействието на предложените политики.
·Пригодност на правната уредба и опростяване
Предложените изменения са ограничени по обхват и естество, установяват баланс между интересите на държавите членки и са пропорционални на оперативните нужди.
В по-общ план настоящото предложение има за цел създаването на по-гъвкава система, която да гарантира, че реакцията при бедствия е гъвкава и лесна за прилагане, като по този начин се гарантира, че държавите членки имат достъп до подкрепа и съдействие от Механизма на Съюза, когато това е необходимо. Неотдавнашните бедствия например показаха, че Съюзът може да не е достатъчно добре оборудван за извънредни ситуации с широкообхватни последици, засягащи няколко държави членки по едно и също време. При такива обстоятелства държавите членки, въпреки желанието си за оказване на помощ, не винаги са в състояние да го сторят. В отговор на епидемията от COVID-19 над 30 държави (10 държави членки и участващи държави в Механизма на Съюза, както и над 20 трети държави) поискаха помощ по линия на Механизма на Съюза. Механизмът на Съюза не беше в състояние да отговори напълно на по-голямата част от исканията за помощ, получени по време на избухването на епидемията от COVID-19. Чрез това предложение Комисията се стреми да постигне по-добри и по-ефективни резултати в бъдещи ситуации от подобен мащаб. В такива случаи на широкомащабни извънредни ситуации със сериозни и широки последици, Съюзът не може да се намеси, за да запълни тези критични пропуски, тъй като капацитетът, правните и финансовите инструменти са му необходими също така за оказване на допълваща подкрепа в областта на гражданската защита, когато държавите членки са подложени на натиск едновременно и не могат да си оказват взаимопомощ. Въпреки че Комисията реагира незабавно на епидемията чрез създаване на медицински запаси на Съюза, първата обществена поръчка беше проведена едва около четири седмици след първите потвърдени случаи на COVID-19 в Европа, тъй като държавите членки бяха заети в справянето с извънредната ситуация и не бяха в състояние да осигурят бързо възлагане на обществени поръчки и съхранение на капацитета на rescEU в собствените си съоръжения.
По отношение на опростяването е важно да се има предвид, че прякото възлагане на обществени поръчки за капацитет на rescEU от Комисията, наред с разрешаването на самостоятелни действия на равнището на Съюза, би облекчило финансовата и административната тежест за държавите членки, от които няма да се изисква да придобиват пряко, да наемат или да отдават под наем съответния капацитет, какъвто е случаят и по време на епидемията от COVID-19. Предложеният нов модалитет ще помогне на Комисията да спести ценно време и да се намеси по-бързо, което ще придаде ясна добавена стойност на усилията за реагиране при извънредни ситуации, полагайки основите за устойчиво възстановяване.
Транспортът, логистиката и комуникацията са основни елементи на всяка мащабна операция по оказване на международна помощ. Поради това Комисията би желала да засили разпоредбите в тази област, за да гарантира, че Съюзът е в състояние да реагира бързо на кризи.
Добавянето на непряко управление като начин на изпълнение на бюджета също ще улесни неговото изпълнението.
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Общият бюджет, отпуснат за Механизма за гражданска защита на Съюза, възлиза на 3 455 902 000 EUR (по текущи цени) за периода 2021—2027 г.
1.От него 1 268 282 000 EUR се заделят от функция 5 „Устойчивост, сигурност и отбрана“ на МФР за периода 2021—2027 г. (нов параграф 1а в член 19)
2.2 187 620 000 EUR се предоставят чрез Европейския инструмент за възстановяване въз основа на оправомощаването, предвидено в новото Решение относно собствените ресурси.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
·Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване
Прилага се член 34 от Решение № 1313/2013/ЕС относно Механизъм за гражданска защита на Съюза. Този член предвижда, че дейностите, за които се отпуска финансова помощ, се наблюдават редовно с цел проследяване на изпълнението им. В него също така е предвидено задължение за Комисията да извърши оценка на прилагането на Решението и да представи междинен доклад за оценка и доклад за последваща оценка, както и съобщение за изпълнението. Тези оценки следва да се основават на показателите, предвидени в член 3 от Решението.
·Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението
С настоящото предложение се внасят изменения в ограничен брой членове от Решение № 1313/2013/ЕС с оглед постигане на целите, изложени в обяснителния меморандум (точка 1).
Взаимната зависимост на държавите членки от гледна точка на способността им да реагират навреме и бързо на възникнала извънредна ситуация с трансгранични последици беше ясно демонстрирана с COVID-19. Тези взаимозависимости не се ограничават до пандемии, а биха могли да са валидни спрямо редица големи бедствия, които могат да засегнат едновременно няколко държави членки. За да се адресират тези взаимозависимости и да се гарантира по-голяма готовност на равнището на Съюза, е необходимо засилване на колективната работа по устойчивостта на бедствия и планирането за тях. За тази цел Комисията предлага да работи, в координация с държавите членки, върху разработването на цели на Съюза в областта на устойчивостта на бедствия и планирането на сценарии, включително по отношение на въздействието на изменението на климата върху риска от бедствия.
За да се гарантира, че rescEU осигурява адекватна предпазна мрежа за случаите, в които капацитетът на държавите членки е недостатъчен, Комисията следва да бъде в състояние пряко да осигури капацитета на rescEU, за да се гарантира съществуването на достатъчна предпазна мрежа от стратегически активи с цел подпомагане на държавите членки при ситуации, в които техните собствени активи са недостатъчни, като например мащабна извънредна ситуация. По този начин Комисията ще осигури съгласуваност и взаимно допълване между доставките от капацитет на rescEU и други действия на Съюза, като например програмата EU4Health.
Създаването на адекватна предпазна мрежа от капацитет на rescEU ще бъде постигнато чрез финансиране на стратегически капацитет, както и на взаимосвързана инфраструктура за управление на информацията при извънредни ситуации, която да може да се използва за всички видове извънредни ситуации под егидата на rescEU.
Този стратегически капацитет ще бъде допълващ спрямо капацитета на държавите членки и ще осигури допълнителна подкрепа, в случаите когато държавите членки са претоварени поради размера на извънредната ситуация. Този капацитет следва да бъдат стратегически разположен, за да се гарантира най-ефективното географско покритие в отговор на извънредна ситуация, и следва да бъдат придружен от необходимия логистичен, складов и транспортен капацитет.
Складирането на помощта и транспортният капацитет следва да бъдат стратегически свързани помежду си, за да се увеличи скоростта на доставките и да се гарантира доброто функциониране на веригата на доставки.
Необходимостта от по-гъвкава система за реагиране на мащабни извънредни ситуации стана ясна след избухването на пандемията от COVID-19. Ефективността на целия механизъм за реагиране ще бъде максимална, ако съществува допълнителен капацитет и повече гъвкавост, когато става въпрос за възможността за разполагане на ресурсите от rescEU, независимо от мястото на възникване на необходимостта от такива активи.
Трябва да се увеличи оперативната роля на Координационния център за реагиране при извънредни ситуации, поставен в центъра на мрежа от национални кризисни центрове, в подкрепа на бързия и ефективен отговор на Съюза на широк спектър от кризи на негова територия и навсякъде по света в съответствие със заключенията на Европейския съвет от март 2020 г. Без да се засягат съществуващите системи за ранно предупреждение и оповестяване и механизмите за реагиране при кризи, това трябва да бъде постигнато чрез засилване на връзките с други сходни структури на равнище ЕС, участващи в управлението на кризи, и чрез засилване на неговите функции за наблюдение и ранно предупреждение.
Подобряването на готовността на Съюза и заделянето на допълнителни ресурси за Механизма на Съюза се постига чрез амбициозен бюджет за укрепване на колективния капацитет на държавите членки и на Съюза за реагиране при бедствия и чрез поставяне на по-силен акцент върху предотвратяването на бедствия и подобряването на съгласуваността с други ключови политики на Съюза. За предприемането на действия в извънредни ситуации е необходима също подходяща гъвкавост за изпълнението на бюджета и за приемането на спешни мерки в изключителни случаи, които изискват бърз отговор.
Настоящото предложение също така предвижда да бъде заличено приложение I, в което понастоящем се определят относителните проценти на финансиране, които всеки стълб на Механизма на Съюза (превенция, готовност и реагиране) следва да получи от общия финансов пакет. Както показа избухването на пандемията от COVID-19, процентите, посочени в приложение I, не изглеждат достатъчно гъвкави, за да може Съюзът да постигне целите, които си е поставил. По време на извънредна ситуация процентите в приложение I водят до излишна административна тежест и могат да ограничат гъвкавостта, необходима за адаптиране към нуждите, свързани с бедствия, през дадена година. Необходимостта да се инвестира във всички фази на цикъла на управление на риска от бедствия — превенция, готовност и реагиране — е твърдо заложена в Механизма на Съюза и ще бъда укрепена с това предложение.
Вследствие на заличаването на приложение I, настоящите параграфи 5 и 6 от член 19 следва също да се заличат, тъй като те се позовават пряко на процентите, посочени в приложение I.
В резултат на това предложението изменя също и член 30 относно упражняването на делегирането на правомощия, предоставени на Комисията. Въпреки че същността на този член остава непроменена, препратките към член 19 са премахнати. Член 30 не е заличен, за да се предвиди възможността за приемане на делегирани актове.
2020/0097 (COD)
Предложение за
РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Решение № 1313/2013/ЕС относно Механизъм за гражданска защита на Съюза
(текст от значение за ЕИП)
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 196, параграф 1 и член 322, параграф 1, буква а) от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет,
като взеха предвид становището на Комитета на регионите,
като взеха предвид становището на Сметната палата,
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1)Механизмът за гражданска защита на Съюза (наричан по-нататък „Механизмът на Съюза“), който е уреден в Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, засилва сътрудничеството между Съюза и държавите членки и улеснява координацията в областта на гражданската защита с цел подобряване на реакцията на Съюза при природни и причинени от човека бедствия.
(2)При отчитане на факта, че държавите членки носят основната отговорност за превенцията, подготовката и реагирането при природни и причинени от човека бедствия, Механизмът на Съюза насърчава солидарността между държавите членки в съответствие с член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз.
(3)Безпрецедентното събитие, което представлява пандемията от COVID-19 показа, че ефективността на Съюза при управлението на кризи е ограничена от обхвата на рамката му за управление, но също и от степента на готовност на Съюза в случай на бедствия, засягащи по-голямата част от държавите членки.
(4)Европейският съвет, в съвместното си изявление от 26 март 2020 г., и Европейският парламент в резолюцията си от 17 април 2020 г. приканиха Комисията да направи предложения за по-амбициозна и широкообхватна система за управление на кризи в рамките на Съюза.
(5)За да бъде по-добре подготвен, когато бъде изправен пред такива събития в бъдеще, е необходимо да бъдат предприети спешни действия за укрепване на Механизма на Съюза.
(6)За да се подобри планирането в областта на предотвратяването и готовността, Съюзът следва да продължи да се застъпва за инвестиции в предотвратяването на бедствия в различните сектори и за всеобхватни подходи за управление на риска, които са в основата на предотвратяването и подготвеността, като вземе предвид подход, обхващащ множество рискове, екосистемния подход и вероятното въздействие от изменението на климата, в тясно сътрудничество със съответните научни общности и ключови икономически оператори. За тази цел на преден план следва да бъдат поставени междусекторни подходи, обхващащи всички рискове, и те да се основават на цели за устойчивост за целия Съюз, които да служат като основа за определяне на капацитета и подготвеността. Комисията трябва да работи заедно с държавите членки при определянето на целите за устойчивост за целия Европейски съюз.
(7)Механизмът на Съюза следва да продължи да използва полезните взаимодействия с Европейската програма за защита на критичната инфраструктура, а рамката на Съюза относно защитата и устойчивостта на критичната инфраструктура следва да отчете създаването на такива цели за постигане на устойчивост в целия Съюз.
(8)В ролята му на оперативен център, работещ 24 часа/7 дни в седмицата и в реално време на равнището на Съюза, с капацитет за проследяване и подкрепа на операции, извършвани в различни видове извънредни ситуации в рамките на Съюза и извън него, Координационният център за реагиране при извънредни ситуации („ERCC“) следва да бъде допълнително укрепен. Това следва да включва засилена координация на ERCC с националните системи на държавите членки за реагиране при кризи и с органите за гражданска защита, както и с други съответни органи на Съюза. Работата на ERCC се подпомага от научен опит, включително от експертен опит, предоставен от Съвместния изследователски център на Европейската комисия.
(9)Механизмът на Съюза следва да използва космическите инфраструктури на Съюза, като Европейската програма за наблюдение на Земята („Коперник“), „Галилео“, Програмата за информираност за ситуацията в космоса и GOVSATCOM, които предоставят важни инструменти на равнището на Съюза за реагиране на вътрешни и външни извънредни ситуации. Системите за управление на извънредни ситуации на „Коперник“ предоставят подкрепа на ERCC в различните фази на извънредните ситуации — от ранно предупреждение и предотвратяване до бедствия и възстановяване. GOVSATCOM има за цел да осигури капацитет за сигурна сателитна комуникация, специално пригоден към нуждите на правителствени потребители при управлението на извънредни ситуации. „Галилео“ е първата световна инфраструктура за спътникова навигация и позициониране, проектирана специално за граждански цели в Европа и в световен мащаб, и може да се използва в други области, като например управление на извънредни ситуации, включително дейности за ранно предупреждение. Услугите на „Галилео“ в тази област ще включват услуга за управление на извънредни ситуации, която изпраща, чрез излъчването на сигнали, предупреждения във връзка с природни бедствия или други извънредни ситуации в определени райони. Държавите членки следва да могат да използват тази услуга. Ако решат да я използват, за да валидират системата, държавите членки следва да определят националните органи, компетентни да използват тази услуга за управление на извънредни ситуации, и да уведомят Комисията за тях.
(10)За да разполага с оперативния капацитет, с който да реагира бързо на мащабна извънредна ситуация или на събитие с ниска степен на вероятност и с голямо въздействие, като например пандемията от COVID-19, Съюзът следва да има възможност да придобива, наема, получава чрез лизинг или чрез договаряне капацитет на rescEU, за да може да подпомага държавите членки, засегнати от широкомащабни извънредни ситуации, които не успяват да се справят самостоятелно, в съответствие с подкрепящата компетентност в областта на гражданската защита и с особено внимание към уязвимите лица. Този капацитет следва да бъде предварително разположен в логистични центрове в рамките на Съюза или, по стратегически причини, чрез надеждни мрежи от центрове като например Складовете на ООН за хуманитарно реагиране.
(11)Капацитетът на rescEU, придобит, нает, получен по договор за лизинг или по друг начин от държавите членки, би могъл да се използва за национални цели, но само когато не се използва или не изисква за операции за реагиране по линия на Механизма на Съюза.
(12)Когато е необходимо, Съюзът има интерес да реагира на извънредни ситуации в трети държави. Въпреки че са създадени основно, за да бъдат използвани като предпазна мрежа в рамките на Съюза, в надлежно обосновани случаи и като се вземат предвид хуманитарните принципи, капацитетът на rescEU може да се използва извън Съюза.
(13)За да подпомогне държавите членки да предоставят помощта, Европейският резерв за гражданска защита следва да бъде допълнително укрепен чрез съфинансиране на оперативните разходи за капацитета, за който е поето задължение, когато е разположен извън Съюза.
(14)Получаването на необходимия капацитет за транспорт и логистика е от съществено значение, за да може Съюзът да реагира на всякакви извънредни ситуации в рамките на Съюза и извън него. От ключово значение е предоставянето на многофункционални въздухоплавателни услуги в случай на извънредни ситуации и осигуряването на своевременен транспорт и предоставянето на подпомагане и помощ в рамките на Съюза, но също така и към/от държави извън Съюза. Поради това капацитетът на rescEU следва също така да включва транспортен капацитет.
(15)Механизмът на Съюза следва също така да предоставя помощ за транспорт, необходима при екологични катастрофи, чрез прилагане на принципа „замърсителят плаща“ в съответствие с член 191, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и с Директива 2004/35/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно екологичната отговорност по отношение на предотвратяването и отстраняването на екологични щети.
(16)Като се има предвид, че разполагането на капацитета на rescEU за операции за реагиране по линия на Механизма на Съюза осигурява значителна добавена стойност от Съюза чрез осигуряване на ефективна и бърза реакция на бедствия, засягащи хора в извънредни ситуации, следва да се предвидят допълнителни задължения за осигуряване на видимост за Съюза.
(17)За да се увеличи гъвкавостта и да се постигне оптимално изпълнение на бюджета, непрякото управление следва да бъде включено като метод за изпълнение на бюджета.
(18)За да се насърчи предсказуемостта и дългосрочната ефективност, при прилагане на Решение за изпълнение № 1313/2013/ЕС Комисията следва да приеме годишни или многогодишни работни програми, в които се посочват планираните средства. Това следва да помогне на Съюза да е по-гъвкав при изпълнението на бюджета и по този начин да подобри действията в областта на превенцията и готовността.
(19)В съответствие с Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 (Финансовия регламент) и Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета, Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета, Регламент (Евратом, ЕО) № 2185/96 и Регламент (ЕС) 2017/1939 финансовите интереси на Съюза се защитават посредством ефективни и пропорционални мерки, включително посредством предотвратяване, разкриване, коригиране и разследване на нередностите и измамите, събиране на изгубени, неправомерно платени или неправилно използвани средства и – когато е целесъобразно – налагане на административни наказания. По-специално, в съответствие с регламенти (Евратом, ЕО) № 2185/96 и (ЕС, Евратом) № 883/2013 Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да извършва административни разследвания, включително проверки и инспекции на място, с цел установяване на наличието на измами, корупция или друга незаконна дейност, засягаща финансовите интереси на Съюза. В съответствие с Регламент (ЕС) 2017/1939 Европейската прокуратура може да разследва и да преследва по наказателен ред престъпления, засягащи финансовите интереси на Съюза, както е предвидено в Директива (ЕС) 2017/1371 на Европейския парламент и на Съвета. В съответствие с Финансовия регламент всички лица или субекти, получаващи средства на Съюза, оказват пълно сътрудничество за защита на финансовите интереси на Съюза, предоставят необходимите права и достъп на Комисията, на OLAF, на Европейската прокуратура по отношение на тези държави членки, които участват в засилено сътрудничество съгласно Регламент (ЕС) 2017/1939, и на Европейската сметна палата, и гарантират, че всички трети страни, участващи в използването на средства на Съюза, предоставят равностойни права. По тази причина в споразуменията с трети държави и територии, както и с международни организации, и във всеки договор или споразумение, произтичащи от прилагането на настоящото решение, следва да се съдържат разпоредби, които изрично оправомощават Комисията, Сметната палата, Европейската прокуратура и OLAF да извършват такива одити, проверки на място и инспекции съгласно съответните им компетенции и гарантират, че всички трети страни, участващи в използването на средства на Съюза, предоставят равностойни права.
(20)Трети държави, които са членки на Европейското икономическо пространство, могат да участват в програми на Съюза в рамките на сътрудничеството, установено по силата на Споразумението за Европейското икономическо пространство, което предвижда изпълнението на програмите с решение съгласно посоченото Споразумение. Могат да участват и трети държави на основание на други правни инструменти. В настоящото решение следва да се въведе специална разпоредба за предоставяне на необходимите права и достъп на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, Европейската служба за борба с измамите, Европейската прокуратура и Европейската сметна палата, за да могат те да упражняват в пълна степен съответните си правомощия.
(21)В случай на извънредна ситуация, на която трябва да се отговори незабавно, Комисията следва да бъде оправомощена да приема незабавно актове за изпълнение, когато в надлежно обосновани случаи това се налага поради наложителни причини, породени от спешността. Това би позволило на Съюза да реагира незабавно на мащабни извънредни ситуации, които биха могли да засегнат сериозно живота на хората, тяхното здраве, околната среда, имуществото и културното наследство, като същевременно засягат повечето или всички държави членки.
(22)Финансовият пакет, определен в член 19 от Решение № 1313/2013/ЕС, трябва да бъде заменен с новите суми, предвидени в актуализираното предложение на Комисията за многогодишна финансова рамка за периода 2021—2027 г.
(23)Въпреки че мерките за превенция и готовност са от съществено значение за повишаване на устойчивостта на Съюза при справяне с природни и причинени от човека бедствия, възникването, моментът на възникване и мащабът на бедствията са по своя характер непредвидими. Както се вижда от неотдавнашната криза, свързана с COVID-19, финансовите ресурси, необходими, за да се гарантира адекватен отговор, могат значително да варират от година на година и следва да бъдат предоставени незабавно. Ето защо съчетаването на принципа на предвидимост с необходимостта от бързо реагиране при възникването на нови потребности означава адаптиране на финансовото изпълнение на програмите. Поради това е целесъобразно да се разреши пренасяне на неизползваните бюджетни кредити, ограничено до следващата година и предназначено единствено за действия за реагиране, в допълнение към член 12, параграф 4 от Финансовия регламент.
(24)В съответствие с Регламент [Инструмента на Европейския съюз за възстановяване] и в рамките на определените в него ресурси, следва да се предприемат мерки за възстановяване и устойчивост в рамките на Механизма за гражданска защита на Съюза, с цел да се преодолее безпрецедентното въздействие на кризата, предизвикана от COVID-19. Тези допълнителни ресурси следва да се използват по начин, който да гарантира спазването на сроковете, предвидени в Регламент [ERI].
(25)Приложение I към Решение № 1313/2013/ЕС не позволява достатъчна гъвкавост, за да позволи на Съюза да адаптира по подходящ начин инвестициите в превенция, готовност и реагиране и поради това се заличава. Равнищата на инвестициите, които да бъдат разпределени между различните фази на цикъла на управление на риска от бедствия, трябва да бъдат предварително определени. Тази липса на гъвкавост не позволява на Съюза да бъде в състояние да реагира на непредвидимия характер на бедствията.
(26)Поради това Решение № 1313/2013/ЕС следва да бъде съответно изменено,
ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
Решение № 1313/2013/ЕС се изменя както следва:
(1)Буква б) на член 3, параграф 2, се заменя със следното:
„б) напредъкът при повишаването на нивото на готовност за бедствия: измерван с количеството капацитет за реагиране, включен в Европейския резерв за гражданска защита във връзка с целите по отношение на капацитета, посочени в член 11, броя на модулите, регистрирани в CECIS, и количеството на капацитета на rescEU, създаден за предоставяне на помощ в извънредни ситуации;“;
(2)Член 6 се изменя, както следва:
а)в параграф 1 буква д) се заменя със следното:
„д) участват на доброволен принцип в партньорски проверки за оценката на способността за управление на риска;“;
б)Добавя се следната буква е):
„е) подобряват събирането на данни относно загубите от бедствия на национално или на подходящо поднационално равнище с цел осигуряване на изработване на основан на факти сценарий, както е посочено в член 10, параграф 1.“;
в)Добавя се следният параграф 5:
„5. Комисията определя целите на Съюза за устойчивост при бедствия с цел подкрепа на действията за превенция и готовност. Целите за устойчивост при бедствия гарантират обща основа за гарантиране на функционирането на вътрешния пазар и за поддържане на критични обществени функции в условията на каскадни ефекти, причинени от бедствие с високо въздействие. Целите се основават на прогнозни сценарии, включително въздействието на изменението на климата върху риска от бедствия, данни за минали събития и междусекторен анализ на въздействието, като се отделя специално внимание на уязвимите лица.
На Комисията се предоставя правомощието да приема, когато е необходимо, делегирани актове в съответствие с член 30 за определяне на целите на Съюза относно устойчивостта при бедствия.“;
(3)Член 7 се заменя със следното:
„Член 7
Координационен център за реагиране при извънредни ситуации
1. Създава се Координационен център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC). ERCC гарантира денонощен (24/7) оперативен капацитет и обслужва държавите членки и Комисията за постигане на целите на Механизма на Съюза.
ERCC по-специално координира, наблюдава и подкрепя в реално време реагирането при извънредни ситуации на равнището на Съюза. ERCC работи в тесен контакт с националните системи за реагиране при кризи, органите за гражданска защита и съответните органи на Съюза.
2.ERCC разполага с достъп до оперативен, аналитичен и комуникационен капацитет, както и капацитет за мониторинг и управление на информацията, за да се отговори на широк кръг от извънредни ситуации в рамките на Съюза и извън него.“;
(4)Член 8 се изменя, както следва:
а)буква в) се заменя със следното:
„в) работи с държавите членки
–за разработването на транснационални системи за откриване и предупреждение от интерес за Съюза;
–за по-добро интегриране на съществуващите системи в резултат на подход, обхващащ множество рискове, и за свеждането до минимум на времето за реакция при бедствия;
– за поддържането и допълнителното развитие на ситуационната осведоменост и капацитета за анализ;
–за да наблюдава и предоставя съвети въз основа на научни знания относно бедствия и, когато е уместно, относно въздействието на изменението на климата;
–за превръщане на научната информация в оперативна информация;
–за създаването, поддържането и развитието на европейски научни партньорства, които обхващат природни и предизвикани от човека рискове, които на свой ред следва да насърчават взаимната връзка между националните системи за ранно предупреждение и оповестяване и връзката им с ERCC и CECIS;
–да подкрепя усилията на държавите членки и международни организации с мандат в областта с научни познания, иновативни технологии и експертен опит, когато тези органи доразвиват своите системи за ранно предупреждение.“ ;
б)
Добавя се следната буква л):
„л) да подкрепя държавите членки с целенасочен анализ на ситуационната осведоменост, включително чрез сътрудничество с услуги за ранно предупреждение.“;
(5)В член 9 се добавя следният параграф:
„10. Когато услугите за управление на извънредни ситуации се предоставят от „Галилео“, „Коперник“, GOVSATCOM или други компоненти на Космическата програма, всяка държава членка може да реши да ги използва.
Когато държава членка реши да използва услугите при извънредни ситуации, посочени в първа алинея, тя определя и уведомява Комисията за националните органи, оправомощени да използват тази услуга за управление на извънредни ситуации.“;
(6)Член 10 се заменя със следното:
„Член 10
Планиране на устойчивостта при бедствия
„1. Комисията и държавите членки работят заедно за подобряване на междусекторното планиране на устойчивостта както за природните бедствия, така и за бедствията, предизвикани от човека, които могат да имат трансграничен ефект, включително неблагоприятните последици от изменението на климата. Планирането на устойчивостта включва изготвяне на сценарии на равнището на Съюза за превенция и реагиране при бедствия въз основа на оценките на риска, посочени в член 6, параграф 1, буква а), и прегледа на рисковете, посочен в член 5, параграф 1, буква в), плана за управление на риска от бедствия, посочен в член 6, параграф 1, буква в), данните за загубите, причинени от бедствия, посочени в член 6, параграф 1, буква е), картографирането на активите и разработването на планове за разполагането на капацитета за реагиране, като се вземат предвид целите на Съюза за устойчивост при бедствия, посочени в член 6, параграф 5.
2. При планирането на операции за реагиране при хуманитарни кризи извън ЕС Комисията и държавите членки набелязват и поощряват възможностите за полезно взаимодействие между помощта в областта на гражданската защита и финансовите средства по линия на хуманитарната помощ, предоставяни от Съюза и държавите членки.“;
(7)В член 11 параграф 2 се заменя със следното:
„2. Въз основа на установените рискове, целите за устойчивост, посочени в член 6, параграф 5, изготвянето на сценарии, посочено в член 10, параграф 1, и цялостния капацитет и пропуски, Комисията определя чрез актове за изпълнение в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2, видовете и броя на ключовия капацитет за реагиране, необходими за Европейския резерв за гражданска защита („цели по отношение на капацитета“).
В сътрудничество с държавите членки Комисията следи напредъка към постигане на целите по отношение на капацитета, определени в посочените в първа алинея от настоящия параграф актове за изпълнение, и установява потенциално значими пропуски в капацитета за реагиране на Европейския резерв за гражданска защита. Когато такива пропуски бъдат установени, Комисията проучва дали необходимият капацитет е наличен за държавите членки извън Европейския резерв за гражданска защита. Комисията насърчава държавите членки да попълват значителните пропуски в капацитета за реагиране в рамките на Европейския резерв за гражданска защита. Тя може да подпомага държавите членки в това отношение в съответствие с член 20 и член 21, параграф 1, буква и) и параграф 2.“;
(8)Член 12 се изменя, както следва:
а)Параграфи 2 и 3 се заменят със следното:
„2. Чрез актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2, Комисията определя капацитета на rescEU, въз основа на целите за устойчивост, посочени в член 6, параграф 5, изготвянето на сценарии, посочено в член 10, параграф 1, като се вземат предвид установените и възникващите рискове и общия капацитет и пропуски на равнището на Съюза, по-специално в областта на борбата от въздуха с горските пожари, химическите, биологичните, радиологичните и ядрените инциденти и спешната медицинска помощ.
3. Капацитетът на rescEU се придобива, наема, получава по договор за лизинг и/или се договаря по друг начин от Комисията или държавите членки. Комисията може да придобива, наема, получава по договор за лизинг и/или договаря по друг начин капацитет на rescEU за складиране и разпределяне на материали или за предоставяне на услуги на държавите членки чрез процедури за възлагане на обществени поръчки в съответствие с финансовите правила на Съюза. Когато капацитетът на rescEU е придобит, нает, получен по договор за лизинг или договорен по друг начин от държавите членки, Комисията може да предостави преки безвъзмездни средства на държавите членки без покана за представяне на предложения.
Комисията и всички държави членки, които желаят това, могат да участват в съвместна процедура за възлагане на обществена поръчка, проведена съгласно член 165 от Финансовия регламент, с цел придобиване на капацитет на rescEU.
Капацитетът на rescEU се намира в държавите членки, които придобиват, наемат, получават по договор за лизинг и/или договарят по друг начин този капацитет. Като начин за повишаване на устойчивостта на Съюза капацитетът на rescEU, придобит, нает, получен по договор за лизинг или договорен по друг начин от Комисията, следва да се разположи предварително и по стратегически начин на територията на Съюза. В консултация с държавите членки капацитетът на rescEU, придобит, нает, получен по договор за лизинг или договорен по друг начин от Комисията, би могъл също да се намира в трети държави посредством ползващи се с доверие мрежи, управлявани от международни организации с опит в тази сфера.“;
б)В параграф 10 първата алинея се заменя със следното:
„Капацитетът на rescEU може да се разполага извън Съюза в съответствие с параграфи 6—9 от настоящия член.“;
(9)Буква б) на член 15, параграф 3, се заменя със следното:
„б) събира и анализира потвърдена информация относно ситуацията, съвместно със засегнатата държава членка, с цел генериране на обща ситуационна осведоменост и я разпространява сред държавите членки;“;
(10)В член 17 параграфи 1 и 2 се заменят със следното:
„1. Комисията може да подбере, определи и изпрати експертен екип, съставен от експерти от държавите членки:
а)при отправено искане за експертни консултации в областта на превенцията в съответствие с член 5, параграф 2;
б)при отправено искане за експертни консултации в областта на готовността в съответствие с член 13, параграф 3;
в)в случай на бедствие на територията на Съюза, както е посочено в член 15, параграф 5;
г)в случай на бедствие извън територията на Съюза, както е посочено в член 16, параграф 3;
В екипа могат да се включат експерти на Комисията или от други служби на Съюза с оглед на подсилването му и улесняването на връзките с ERCC. Експерти, изпратени от агенции на ООН или други международни организации, също могат да се включат в екипа с цел укрепване на сътрудничеството и улесняване на общите оценки.
Когато оперативната ефективност го изисква, Комисията може да окаже подкрепа чрез изпращане допълнителни експерти, техническа и научна подкрепа и да потърси специализирана научна, спешна медицинска и секторна експертиза.
2. Процедурата за подбор и назначаване на експертите е следната:
а)държавите членки определят експерти, които под тяхно ръководство могат да бъдат изпратени като членове на експертни екипи;
б)Комисията избира експертите и ръководителя на екипите въз основа на тяхната квалификация и опит, включително нивото на проведеното обучение по линия на Механизма на Съюза, предишния им опит в мисии по линия на Механизма на Съюза и в други международни операции за оказване на подкрепа; подборът се основава и на други критерии, включително езиковите умения, за да се гарантира, че екипът като цяло притежава необходимите умения с оглед на конкретната ситуация;
в)Комисията определя експертите и ръководителите на екипи на мисията съгласувано с посочилата ги държава членка.
Комисията уведомява държавите членки за допълнителната експертна помощ, предоставена в съответствие с параграф 1.“
(11)Член 18 се заменя със следното:
„Член 18
Транспорт и оборудване
1. В случай на бедствие, на или извън територията на Съюза, Комисията може да подпомага държавите членки за получаване на достъп до оборудване или транспортни и логистични ресурси чрез:
а) предоставяне и обмен на информация относно оборудване и транспортни и логистични ресурси, които могат да бъдат предоставени от държавите членки с цел да се подпомогне обединяването на това оборудване или транспортни и логистични ресурси;
б) подпомагане на държавите членки в търсенето и улесняване на достъпа им до транспортни и логистични ресурси, които могат да се набавят от други източници, включително на търговския пазар; или
в) подпомагане на държавите членки в търсенето на оборудване, което може да се набави от други източници, включително на търговския пазар.
2. Комисията може да допълни транспортните и логистичните ресурси, предоставени от държавите членки, като осигури на тяхно разположение допълнителни ресурси, необходими за осигуряване на бързо реагиране при бедствия.
3. Помощта, поискана от държава членка или трета държава, може да се състои само от транспортни и логистични ресурси с цел да се реагира при бедствия с помощни материали или оборудване, получени в трета държава, от искащата държава членка или трета държава.“;
(12)Член 19 се изменя, както следва:
а)добавя се следният параграф:
„1а. Финансовият пакет за изпълнението на Механизма на Съюза за периода 2021—2027 г. е 1 268 282 000 EUR по текущи цени.“
б)параграф 2 се заменя със следното:
„2. Бюджетните кредити, получени при възстановяването на средства от бенефициери във връзка с дейности за реагиране при бедствия, представляват целеви приходи по смисъла на член 21, параграф 5 от Финансовия регламент.“;
в)параграф 4 се заменя със следното:
„4. Финансовият пакет, посочен в параграфи 1 и 1а, се разпределя за действия за превенция, подготовка и реагиране при природни и причинени от човека бедствия.“;
г)параграфи 5 и 6 се заличават.
(13)Вмъква се следният член:
„Член 19 a
Средства от Инструмента на Европейския съюз за възстановяване
Мерките, посочени в член 2 от Регламент [ERI], се изпълняват съгласно настоящото Решение чрез средствата, посочени в член 3, параграф 2, буква а), подточка iv) от посочения Регламент, при спазване на член 4, параграфи 4 и 8 от него.
Тeзи средства представляват външен целеви приход в съответствие с член 21, параграф 5 от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета.“;
(14)Член 20 a се заменя със следното:
„Член 20 a
Видимост и награди
1. Получателите на финансиране от Съюза, както и бенефициерите на предоставената помощ посочват неговия произход и гарантират видимостта на финансирането от Съюза, по-специално когато популяризират действията и резултатите от тях, като предоставят последователна, ефективна и пропорционална целева информация на различни видове публика, включително медиите и обществеността.
Всяка помощ или финансиране, предоставени по силата на настоящото Решение, получават подходяща видимост. По-специално държавите членки гарантират, че публичното оповестяване на операциите, финансирани по линия на Механизма на Съюза:
—
включва подходящи позовавания на Механизма на Съюза;
—
предоставя визуално обозначаване по отношение на капацитета, финансиран или съфинансиран от Механизма на Съюза;
—
предоставя действия с емблемата на Съюза;
—
проактивно упоменава подкрепата на Съюза на националните медии и заинтересованите страни, както и посредством своите собствени комуникационни канали;
—
подкрепя комуникационните дейности на Комисията във връзка с операциите.
2. Комисията осъществява информационни и комуникационни дейности относно настоящото решение и действията и резултатите от него. Чрез финансовите ресурси, отпуснати за настоящото Решение, се допринася също така за съобщаването на политическите приоритети на Съюза от страна на ведомствата, доколкото тези приоритети са свързани с целите по член 3, параграф 1.
3. Комисията награждава с медали като признание и изказване на благодарност за дългосрочната всеотдайност и изключителния принос към Механизма на Съюза.“;
(15)Член 21 се изменя, както следва:
а)параграф 1, буква ж) се заменя със следното:
„ж) планиране на устойчивостта в рамките на Механизма на Съюза, както е посочено в член 10.“;
б)Параграф 3 се заменя със следното:
„3. Финансовата помощ за действието, посочено в параграф 1, буква й), покрива всички разходи, необходими, за да се гарантират наличността и възможността за използване на капацитет на rescEU по линия на Механизма на Съюза в съответствие с втора алинея от настоящия параграф. Категориите допустими разходи, необходими, за да се гарантира наличността и разполагаемостта на капацитета на rescEU, са посочени в приложение Ia.
На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 30 за изменение на приложение Iа по отношение на категориите допустими разходи.
Финансовата помощ, посочена в настоящия параграф, може да се осъществява чрез многогодишни работни програми. За действията, чийто срок надхвърля една година, бюджетните задължения може да се разпределят на годишни вноски.“;
в)параграф 4 се заличава.
(16)В член 22 буква б) се заменя със следното:
„б) в случай на бедствие, подпомагане на държавите членки за получаване на достъп до оборудване и транспортни и логистични ресурси съгласно член 23;“;
(17)Член 23 се заменя със следното:
„Член 23
Допустими действия, свързани с оборудването и операциите
1. Следните действия са допустими за финансово подпомагане, за да се осигури достъп до оборудване и транспортни и логистични ресурси по линия на Механизма на Съюза:
а)предоставяне и обмен на информация относно оборудване и транспортни и логистични ресурси, които държавите членки решават да предоставят, с цел да се подпомогне обединяването на такова оборудване или транспортни и логистични ресурси;
б)подпомагане на държавите членки в търсенето и улесняване на достъпа им до транспортни и логистични ресурси, които могат да се набавят от други източници, включително на търговския пазар;
в)подпомагане на държавите членки в търсенето на оборудване, което може да се набави от други източници, включително на търговския пазар;
г)финансиране на транспортните и логистичните ресурси, необходими за осигуряване на бързо реагиране при бедствия. Тези дейности са допустими за финансово подпомагане само ако отговарят на следните критерии:
i)подадено е искане за помощ по линия на Механизма на Съюза в съответствие с членове 15 и 16;
ii)допълнителните транспортни и логистични ресурси са необходими за осигуряване на ефективност на реагирането при бедствие по линия на Механизма на Съюза;
iii)помощта съответства на потребностите, определени от ERCC, и се предоставя в съответствие с препоръките, отправени от ERCC относно техническите спецификации, качеството, графика, реда и условията за предоставяне;
iv)помощта е била приета от държавата, отправила искането, пряко или чрез ООН или нейните агенции или подобна международна организация, по линия на Механизма на Съюза;
v)при бедствия, възникнали в трети държави, помощта допълва всяка друга хуманитарна реакция на Съюза.
1а. Размерът на финансовата помощ от Съюза за транспорт на капацитета, който не е предварително заделен за Европейския резерв за гражданска защита и се използва в случай на бедствие или непосредствена заплаха от бедствие във или извън Съюза и за всеки друг тип транспортна подкрепа, необходима за реагиране при бедствие, не надхвърля 75 % от общите допустими разходи.
2. Размерът на финансовата помощ от Съюза за капацитета, който е предварително заделен за Европейския резерв за гражданска защита, не надвишава 75 % от разходите за експлоатацията на капацитета, включително транспорт, в случай на бедствие или непосредствена заплаха от бедствие или непосредствена заплаха от бедствие във или извън Съюза.
4. Финансовата помощ от Съюза за транспортни и логистични ресурси може да покрива също до 100 % от общите допустими разходи по букви а) — г), ако това е необходимо за осигуряване на оперативната ефективност на обединената помощ от държавите членки и ако разходите са свързани с някое от следните действия:
а)краткосрочно наемане на складови съоръжения за временно съхранение на помощта от държавите членки с цел улесняване на координирания ѝ превоз;
б)превоз от държавата членка, предоставяща помощта, до държавата членка, улесняваща нейния координиран превоз;
в)преопаковане на помощта от държавите членки с цел максимално оползотворяване на наличния транспортен капацитет или за да се спазят конкретни оперативни изисквания; или
г)превоз на място, транзит и складиране на обединена помощ с цел да се осигури координирана доставка до крайното местоназначение в държавата, поискала помощта.
4а. Когато капацитетът на rescEU се използва за национални цели в съответствие с член 12, параграф 5, всички разходи, включително разходите за поддръжка и ремонт, се поемат от държавата членка, която използва капацитета.
4б. В случай на разполагане на капацитета на rescEU по линия на Механизма на Съюза финансовата помощ от Съюза покрива 75 % от оперативните разходи.
Чрез дерогация от първа алинея, финансовата помощ от Съюза покрива 100 % от оперативните разходи за капацитета на rescEU, необходим за бедствия с малка вероятност, но със значими последици, когато този капацитет се използва по линия на Механизма на Съюза.
4в. При разполагане на капацитета извън Съюза, както е посочено в член 12, параграф 10, финансовата помощ от Съюза покрива 100 % от оперативните разходи.
4г. Когато финансовата помощ от Съюза, посочена в настоящия член, не покрива 100 % от разходите, оставащата сума от разходите се поема от поискалата помощта държава, освен ако е договорено друго с държавата членка, предоставяща помощта, или с държавата членка, където е базиран капацитетът на rescEU.
4д. За разполагането на капацитета на rescEU финансирането от Съюза може да покрива 100 % от всички преки разходи, необходими за превоза на товари, логистични средства и услуги в рамките на Съюза и към Съюза от трети държави.
5. При обединяване на транспортни операции с участието на няколко държави членки, една от тях може да поеме водеща роля с оглед на искането на финансово подпомагане от Съюза за цялата операция.
6. Когато държава членка отправи искане към Комисията за сключване на договор за подизпълнение за транспортни услуги, Комисията иска частично възстановяване на разходите в съответствие с процентите на финансиране, определени в параграфи 2, 3 и 4.
6а. Без да се засягат параграфи 2 и 3, финансовата помощ от Съюза за транспорт на помощта, посочена в параграф 1а, необходима при екологични бедствия, при които се прилага принципът „замърсителят плаща“, може да покрива максимум 100 % от общите допустими разходи. Прилагат се следните условия:
а) помощта се изисква от засегнатата държава членка въз основа на надлежно обоснована оценка на потребностите;
б) засегнатата държава членка предприема всички необходими стъпки, за да поиска и получи обезщетение от замърсителя в съответствие с всички приложими международни, европейски или национални правни разпоредби;
в) при получаване на обезщетение от замърсителя, засегнатата държава членка незабавно възстановява разходите на Съюза.
7. Следните разходи са допустими за финансово подпомагане от Съюза за транспортни и логистични ресурси по силата на настоящия член: всички разходи, свързани с движението на транспортните и логистичните ресурси, включително разходите за всички услуги, такси, логистични разходи и разходи за товаро-разтоварни операции, разходи за гориво и евентуално настаняване, както и други непреки разходи като данъци, мита в общия смисъл и разходи за транзит.
8. Разходите за транспорт може да се състоят от единични разходи, еднократни суми или фиксирани ставки, определени за всяка категория разходи.“
(18)Член 25 се заменя със следното:
„Член 25
Видове финансова помощ и процедури за изпълнение
1.Комисията реализира финансовата помощ от страна на Съюза в съответствие с Финансовия регламент.
2.Комисията изпълнява финансовата помощ на Съюза в съответствие с Финансовия регламент чрез пряко управление или непряко управление с органите, посочени в член 62, параграф 1, буква в) от Финансовия регламент.
3.Финансовата помощ съгласно настоящото Решение може да бъде под всяка от формите, предвидени във Финансовия регламент, по-специално формата на безвъзмездни средства, обществени поръчки или вноски в доверителни фондове.
4.За да изпълни настоящото Решение, Комисията приема годишни или многогодишни работни програми чрез актове за изпълнение. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 33, параграф 2. В годишните или многогодишните работни програми се установяват набелязаните цели, очакваните резултати, методът на изпълнение и общият размер на разходите за тях. В тези програми се съдържа и описание на дейностите, които ще се финансират, данни за отпуснатите за всяка дейност средства и примерен график за изпълнение. Във връзка с финансовата помощ, посочена в член 28, параграф 2, годишните или многогодишните работни програми описват предвижданите действия по отношение на посочените в тях държави.
Въпреки това не се изискват годишни или многогодишни работни програми за действия, попадащи в обхвата на действията за реагиране при бедствия, изложени в глава IV, които не могат да бъдат предварително предвидени.
5.В допълнение към член 12, параграф 4 от Финансовия регламент бюджетните кредити за поети задължения и бюджетните кредити за плащания, които не са били използвани до края на финансовата година, за която са били вписани в годишния бюджет, автоматично се пренасят и могат да бъдат поети като задължения и платени до 31 декември на следващата година. Пренесените бюджетни кредити се използват единствено за действия за реагиране. Пренесените бюджетни кредити се използват първи през следващата финансова година.“
(19)Член 27 се заменя със следното:
„Член 27
Защита на финансовите интереси на Съюза
Когато трета държава участва в механизма на Съюза с решение съгласно международно споразумение или по силата на друг правен инструмент, третата държава предоставя необходимите права и достъп на отговорния разпоредител с бюджетни кредити, на OLAF и на Европейската сметна палата, за да упражняват в пълна степен съответните си правомощия. По отношение на OLAF тези права включват правото да се извършват разследвания, включително проверки и инспекции на място, както е предвидено в Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013.“
(20)Член 30 се изменя, както следва:
а)Параграф 2 се заменя със следното:
„2. Правомощието да приема делегирани актове, посочено в член 6, параграф 5 и член 21, параграф 3, алинея втора, се предоставя на Комисията до 31 декември 2027 г.“
б)параграф 4 се заменя със следното:
„4. Делегирането на правомощието, посочено в член 6, параграф 5, и член 21, параграф 3, алинея втора, може да бъде оттеглено по всяко време от Европейския парламент или от Съвета. С решението за оттегляне се прекратява посоченото в него делегиране на правомощия. То поражда действие в деня след публикуването на решението в Официален вестник на Европейския съюз или на по-късна дата, посочена в него. То не засяга действителността на делегираните актове, които вече са в сила.“
в)параграф 7 се заменя със следното:
„7. Делегиран акт, приет съгласно член 6, параграф 5 и член 21, параграф 3, алинея втора, влиза в сила единствено ако нито Европейският парламент, нито Съветът не са представили възражения в срок от два месеца след нотифицирането на акта на Европейския парламент и Съвета или ако преди изтичането на този срок и Европейският парламент, и Съветът са уведомили Комисията, че няма да представят възражения. Този срок се удължава с два месеца по инициатива на Европейския парламент или на Съвета.“
(21)В член 32, параграф 1, буква и) се заменя със следното:
„и) организацията на подпомагането за превоза на помощта, съгласно предвиденото в членове 18 и 23;“;
(22)В член 33 се добавя следният параграф:
„3. При наличието на надлежно обосновани наложителни причини за спешност Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата, посочена в член 8 от Регламент (ЕС) № 182/2011.“;
(23)Приложение I се заличава.
(24)Заглавието на приложение Iа се заменя със следното заглавие:
„Категории допустими разходи в съответствие с член 21, параграф 3“
Член 2
Влизане в сила
Настоящото решение влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Независимо от това член 1, параграф 12, букви а) и в) се прилагат от 1 януари 2021 г.
Член 3
Адресати
Адресати на настоящото решение са държавите членки.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Европейския парламент
За Съвета
Председател
Председател
ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА
1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
1.1.Наименование на предложението/инициативата
1.2.Съответни области на политиката (програмен клъстер)
1.3.Предложението/инициативата е във връзка с:
1.4.Мотиви за предложението/инициативата
1.4.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата
1.4.2.Добавена стойност от участието на Съюза
1.4.3.Изводи от подобен опит в миналото
1.4.4.Съгласуваност и евентуална синергия с други актове
1.5.Срок на действие и финансово отражение
1.6.Планирани методи на управление
2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
2.1.Правила за мониторинг и докладване
2.2.Системи за управление и контрол
2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол
2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им
2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)
2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности
3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
3.1.Функция от многогодишната финансова рамка и предложени нови разходни бюджетни редове
3.2.Очаквано отражение върху разходите
3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите
3.2.2.Резюме на очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи
3.3.Очаквано отражение върху приходите
ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА
1.РАМКА НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
1.1.Наименование на предложението/инициативата
Предложение за решение на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 1313/2013/ЕС относно Механизъм за гражданска защита на Съюза.
1.2.Съответни области на политиката (програмен клъстер)
14 Реакция при кризи
Настоящото предложение се отнася до областта на гражданската защита и възнамерява да укрепи Механизма за гражданска защита на Съюза (Механизма на Съюза).
В предложението за новата многогодишна финансова рамка, финансирането във връзка с гражданската защита беше включено в само в една функция: Функция 5 „Устойчивост, сигурност и отбрана“. Специфичният клъстер е „Устойчивост и реакция при кризи“, дял 14, глава 2. Този клъстер включва както вътрешното, така и външното измерение на гражданската защита.
1.3.Предложението/инициативата е във връзка с:
◻ ново действие
◻ ново действие след пилотен проект/подготвително действие
x продължаване на съществуващо действие
◻ сливане или пренасочване на едно или няколко действия към друго/ново действие
1.4.Мотиви за предложението/инициативата
1.4.1.Изисквания, които трябва да бъдат изпълнени в краткосрочна или дългосрочна перспектива, включително подробен график за изпълнението на инициативата
Предложението има за цел да въведе някои целенасочени промени в Решение № 1313/2013/ЕС на (наричано по-нататък „Решението“) относно Механизъм за гражданска защита на Съюза (наричан по-нататък „Механизмът на Съюза“), по силата на което Европейският съюз подкрепя, координира и допълва действията на държавите членки в областта на гражданската защита, насочени към превенция, готовност и реагиране при природни и причинени от човека бедствия в рамките на Съюза и извън него. Основавайки се на принципите на солидарност и споделена отговорност, настоящото предложение има за обща цел да гарантира, че Съюзът може да осигури по-добра подкрепа при кризи и извънредни ситуации както в Европа за своите граждани, така и извън нея.
Решението изменя съществуващо действие (Механизма на Съюза) и следва да се разглежда успоредно с внесеното предложение, което също цели изменение на Механизма на Съюза, което беше прието от Комисията през 2019 г.
Въпреки това пандемията от COVID-19 показа необходимостта от по-добра подготвеност на Европейския съюз за бъдещи широкомащабни извънредни ситуации, като същевременно доказа ограниченията на настоящата рамка. С оглед на това се счита за необходимо да се предложат допълнителни изменения на съществуващата правна рамка за укрепване на Механизма на Съюза.
Настоящата инициатива се отнася до финансовия пакет за Механизма на Съюза в многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г.
1.4.2.Добавена стойност от участието на Съюза
Основания за действие на европейско равнище (ex-ante)
Механизмът на Съюза се оказа полезен инструмент за мобилизиране и координиране на помощта, предоставена от участващите държави, които реагират на кризи във и извън Съюза, което представлява осезаемо доказателство за европейската солидарност. Въпреки това избухването на пандемията от Covid-19 и оперативните поуки, извлечени от други кризи, подчертаха необходимостта от допълнително укрепване на Механизма за гражданска защита на Съюза. По-конкретно измененията, съдържащи се в настоящото предложение, са насочени към постигането на следните цели:
а)
да се предприеме междусекторен подход за обществена подготвеност към трансграничното управление на риска от бедствия, включително създаването на базова линия и елементи на планирането на европейско равнище.
б)
да се гарантира, че Комисията е в състояние пряко да осигури адекватно равнище на капацитет на rescEU;
в)
да се предостави на Комисията логистичния капацитет за предоставяне на многофункционални въздухоплавателни услуги в случай на извънредни ситуации и осигуряване на своевременен транспорт и предоставяне на помощ;
г)
да се разработи по-гъвкава система за реагиране при широкомащабни извънредни ситуации;
д)
да се подобри оперативната координация и мониторинговата роля на Координационния център за реагиране при извънредни ситуации в подкрепа на бързия и ефективен отговор на ЕС по отношение на широк спектър от кризи в рамките на Съюза и извън него.
е)
да се даде възможност за по-големи инвестиции в изграждането на готовност на равнището на Съюза и за по-нататъшно опростяване на изпълнението на бюджета;
ж)
да се осигури възможност за финансиране на операции, включващи ефикасни и различни по размер мерки за възстановяване и устойчивост по линия на Механизма на Съюза за гражданска защита от външни целеви приходи, чрез финансиране, предоставено по проекта за регламент за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след пандемията от COVID-19 (COM (2020) 441 final).
Целите на предложението не могат да бъдат постигнати в достатъчна степен чрез самостоятелни действия на държавите членки. Действията на Съюза в тази област включват управление на ситуации със силни трансгранични и обхващащи няколко държави компоненти, които задължително изискват цялостна координация и съгласувани действия отвъд националното равнище.
Както стана ясно от избухването на пандемията от COVID-19 в случай на сериозни извънредни ситуации, при които целият Съюз е засегнат от мащаба и обхвата на извънредната ситуация, е необходима колективна, координирана и бърза реакция, за да се избегне фрагментиран подход, който да ограничи ефективността на реакцията на Съюза. Поради належащите нужди за мобилизиране на ресурси в достатъчен мащаб и разполагането им в държавите членки според техните нужди е необходимо Съюзът да предприеме действия в сътрудничество с държавите членки. Глобалното измерение и последиците от тези извънредни ситуации наистина изискват координирани действия, които да гарантират бързото и ефективно смекчаване на последиците от бедствията, както и предотвратяването на повторното им появяване.
С оглед на ползите по отношение на намаляване броя на човешките жертви, материалните и икономическите щети и пораженията върху околната среда предложението носи безспорна добавена стойност от Съюза.
1.4.3.Изводи от подобен опит в миналото
До този момент резултатите по Механизма на Съюза във връзка с ефективността и по трите стълба (превенция/готовност/реагиране) са окуражителни. Мнението на участващите държави и основните заинтересовани страни за Механизма на Съюза е като цяло положително. Това беше общото заключение от междинната оценка на Механизма на Съюза (2014—2016 г.), която беше извършена от външен консултант и публикувана през август 2017 г.
Друг извод от междинната оценка, както и от доклада на Европейската сметна палата, беше необходимостта от подобряване на рамката за наблюдение на резултатите от Механизма на Съюза. Това включва по-добра измеримост под формата на количествени показатели и базови параметри, което да спомогне за съсредоточаване в по-голяма степен върху въздействието във времето. Комисията въведе измерими показатели за крайните резултати за всички действия. Това е първата стъпка в по-дългосрочен процес, който да гарантира, че финансовата помощ по Механизма се определя в рамките на подход, който е ориентиран в по-голяма степен към резултатите.
Друг подходящ източник, на който Комисията базира своето предложение за подобряване на сегашното функциониране на Механизма на Съюза, е Прегледът на Съюза на рисковете. За основа при изработването на този преглед послужиха националните оценки на риска, представени от държавите членки, въз основа на действащото законодателство.
Комисията се основава и на опита, придобит:
–при извънредни ситуации, поети от Механизма на Съюза от създаването му през 2001 г., и по-специално поуките, извлечени по време на избухването на пандемията от Covid-19;
–в резултат на проектите, финансирани в рамките на процедурите за покани за предложения, стартирани от 2013 г. насам в областта на готовността и превенцията; и
–в резултат на пилотния проект, финансиран в рамките на стартираната през 2008 г. покана за предложения за засилване на сътрудничеството между държавите членки в борбата с горските пожари.
1.4.4.Съгласуваност и евентуална синергия с други актове
Действията, предвидени в рамките на реформирания Механизма на Съюза, са приведени в съответствие с общата цел на Съюза да се гарантира, че всички съответни политики и инструменти на ЕС допринасят за укрепването на капацитета на Съюза по отношение на управлението на риска от бедствия — от превенцията на бедствия до готовността при бедствия, реагирането спрямо тях и възстановяването.
В частност специално внимание се обръща на гарантирането на тясна координация и съгласуваност с действия, осъществявани в рамките на други политики и инструменти на ЕС, насочени по-специално към запазване на живота на хората, предотвратяване и облекчаване на човешкото страдание и защита на човешкото достойнство.
Особено важна е координацията с новата програма на Съюза EU4Health. Докато Механизмът на Съюза ще се съсредоточава върху капацитета за пряко реагиране при кризи, който ще трябва да бъде непосредствено наличен и готов за използване в случай на извънредна ситуация, програмата EU4Health ще включва структурни, широкомащабни резерви, включително резерв от готов за разполагане медицински персонал и експерти, както и свързаната с това устойчивост на системите на здравеопазване. Тези ресурси ще бъдат от решаващо значение за координирана реакция при кризи на равнището на Съюза.
Съгласуваност със:
–Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ;
–Регламент (ЕО) № 1406/2002 на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2002 г. за създаване на Европейска агенция за морска безопасност;
–Регламент (EО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз;
–Регламент (ЕО) № 1717/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 ноември 2006 г. за установяване на Инструмент за стабилност;
–Решение № 1313/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Механизъм за гражданска защита на Съюза;
–Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320).
–Регламент (ЕС) № 375/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за създаване на Европейския доброволчески корпус за хуманитарна помощ (инициатива „Доброволци на ЕС за хуманитарна помощ“);
–Регламент (ЕС) 2016/369 на Съвета от 15 март 2016 г. относно предоставянето на спешна подкрепа в рамките на Съюза.
–Регламент (EС) 2020/521 на Съвета за активиране на спешната подкрепа по Регламент (ЕС) 2016/369 и за изменение на разпоредбите на посочения регламент предвид избухването на COVID-19
–Регламент (ЕС) XXX/XX на Съвета за създаване на Инструмент на Европейския съюз за възстановяване с цел подкрепа на възстановяването след пандемията от COVID-19
1.5.Срок на действие и финансово отражение
X ограничен срок на действие
–X
в сила от 1.1.2021 г. до 31.12.2027 г.
–X
Финансово отражение от 2021 г. до 2027 г. за бюджетните кредити за поети задължения и от 2021 г. до 2032 г. за бюджетните кредити за плащания.
◻ неограничен срок на действие
–Изпълнение с период на започване на дейност от ГГГГ до ГГГГ,
–последван от функциониране с пълен капацитет.
1.6.Планирани методи на управление
X Пряко управление от Комисията
–X от нейните служби, включително от нейния персонал в делегациите на Съюза;
–◻
от изпълнителните агенции
◻ Споделено управление с държавите членки
X Непряко управление чрез възлагане на задачи по изпълнението на бюджета на:
–◻ трети държави или на органите, определени от тях;
–X международни организации и техните агенции (да се уточни);
–Х ЕИБ и Европейския инвестиционен фонд;
–◻ органите, посочени в членове 70 и 71 от Финансовия регламент;
–Х публичноправни органи;
–Х частноправни органи със задължение за обществена услуга, доколкото предоставят подходящи финансови гаранции;
–◻ органи, уредени в частното право на държава членка, на които е възложено осъществяването на публично-частно партньорство и които предоставят подходящи финансови гаранции;
–◻ лица, на които е възложено изпълнението на специфични дейности в областта на ОВППС съгласно дял V от ДЕС и които са посочени в съответния основен акт.
БЕЛЕЖКИ:
Въвеждането на възможността за използване на режим на непряко управление на изпълнението на бюджета на Механизма на Съюза заедно с режима на пряко управление, използван досега, предоставя допълнителен инструмент за оптимизиране на изпълнението на бюджета. Разнообразието от органи, включени в списъка, ще повиши цялостната ефективност при усвояването на средствата на Съюза с оглед на увеличения бюджет. Предвид контекста на политиката за гражданска защита, която често се отнася до непредвидими събития (различни видове природни и причинени от човека бедствия), от съществено значение е да се гарантира приобщаваща (по отношение на участниците) и гъвкава рамка на МФР.
2.МЕРКИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ
2.1.Правила за мониторинг и докладване
Да се посочат честотата и условията.
Дейностите и мерките, за които се отпуска финансова помощ съгласно настоящите решения, се подлагат на редовен мониторинг.
Комисията следва да извърши оценка на Механизма на Съюза в съответствие с член 34 от Решение № 1313/2013/ЕС.
2.2.Системи за управление и контрол
2.2.1.Обосновка на предложените начини за управление, механизми за финансиране на изпълнението, начини за плащане и стратегия за контрол
Финансовата помощ в областта на превенцията и готовността по линия на Механизма на Съюза се изразходва в съответствие с годишната работна програма, приета от Комитета за гражданска защита. Комисията редовно информира Комитета относно изпълнението на работната програма.
Изпълнението ще се осъществява чрез безвъзмездни средства и договори с условия за плащане, основани на придобития в миналото опит.
Въз основа на поуките, извлечени от прилагането на Механизма на Съюза в миналото, и за да се гарантира ефективното изпълнение на целите на Механизма на Съюза, Комисията възнамерява да осъществи действията при пряко и непряко управление, като изцяло вземе предвид принципите на икономичност, ефикасност и най-добро съотношение между качество и цена.
2.2.2.Информация относно установените рискове и системите за вътрешен контрол, създадени с цел намаляването им
Прилага се съществуващата система за вътрешен контрол на Европейската комисия, за да се гарантира, че средствата, отпуснати по линия на Механизма на Съюза, се използват по подходящ начин и в съответствие с приложимото законодателство.
Настоящата система е организирана, както следва:
1. Екипът за вътрешен контрол в рамките на водещата служба (генерална дирекция „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“) следи за спазването на приложимите административни процедури и действащото законодателство в областта на гражданската защита. За тази цел се ползва рамката за вътрешен контрол на Комисията.
2. В годишния одитен план на ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ са включени редовни одити от външни одитори на безвъзмездните средства и договорите, финансирани от бюджета за гражданска защита.
3. Цялостна оценка на дейностите от външни оценители.
Извършваните действия могат да бъдат одитирани от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) и Сметната палата.
Що се отнася до надзора и контрола, за изпълнението на Механизма на Съюза при непряко управление ще се прилага богатият опит, придобит при прилагане на инструмента за хуманитарна помощ, с необходимите промени.
2.2.3.Оценка и обосновка на разходната ефективност на проверките (съотношение „разходи за контрол ÷ стойност на съответните управлявани фондове“) и оценка на очакваната степен на риска от грешки (при плащане и при приключване)
Очакваните разходи за стратегията за контрол на ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ представляват 0,3 % от бюджета за 2019 г. при режим на непряко управление и 0,4 % от бюджета за 2019 г. при режим на пряко управление. Основните елементи на този показател са:
—общите разходи за персонал за експерти на ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ в тази област плюс разходите на финансовите и оперативните отдели, умножени по прогнозирания период от време, посветен на дейности, свързани с гарантиране на качеството, контрол и мониторинг;
— общите ресурси в сектора за външен одит на ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“, посветени на одит и проверки.
Като се имат предвид ниските разходи за тези проверки и свързаните с тях количествено измерими (корекции и възстановявания) и количествено неизмерими (възпиращ ефект и ефект на гарантиране на качеството в резултат на проверките) ползи, Комисията може да заключи, че количествено измеримите и количествено неизмеримите ползи от проверките са много по-големи от ограничените разходи за тях.
По отношение на субектите, на които е поверено изпълнението на финансирането от ЕС при режим на непряко управление, Комисията осигурява до 7 % от техните преки допустими разходи, за да се гарантира надзор и управление на финансирането от ЕС.
Това се потвърждава от факта, че многогодишният процент на остатъчна грешка, докладван от Комисията през 2019 г. за нейната структура за хуманитарна помощ и гражданска защита, е 0,87 %.
2.3.Мерки за предотвратяване на измами и нередности
Да се посочат съществуващите или планираните мерки за превенция и защита, например от стратегията за борба с измамите.
Стратегията на ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ за борба с измамите е в съответствие със стратегията на Комисията за борба с измамите и се използва, за да се гарантира, че:
— вътрешните проверки на ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“, свързани с борбата с измамите, са напълно съобразени със стратегията на Комисията за борба с измамите; СБИ;
— подходът на ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ за управление на риска от измами е пригоден за установяване на областите с риск от измами и на подходяща реакция.
Системите, използвани за оползотворяване на средствата на ЕС в трети държави, предоставят възможност за извличане на съответните данни, така че тези данни да могат да се използват при управлението на риска от измами (напр. за установяване на двойно финансиране);
При необходимост може да бъдат създадени групи за връзка и подходящи ИТ инструменти, чието предназначение ще бъде да анализират случаи на измами, свързани със сектора.
3.ОЧАКВАНО ФИНАНСОВО ОТРАЖЕНИЕ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО/ИНИЦИАТИВАТА
3.1.Функция от многогодишната финансова рамка и предложени нови разходни бюджетни редове
Функция от многогодишната финансова рамка
|
Бюджетен ред
|
Вид на
разхода
|
Финансов принос
|
|
Номер 14: Реакция при кризи
Функция 5: Сигурност и отбрана
|
Многогод./едногод.
|
от държави от ЕАСТ
|
от държави кандидатки
|
от трети държави
|
по смисъла на член [21, параграф 2, буква б)] от Финансовия регламент
|
5
|
14 01 01 Механизми за гражданска защита на Съюза — разходи за подкрепа
|
Едногод.
|
ДА
|
ДА
|
ДА
|
НЕ
|
5
|
14 02 01 — Механизъм за гражданска защита на Съюза: Превенция и готовност и реагиране
|
Многогод.
|
ДА
|
ДА
|
ДА
|
НЕ
|
3.2.Очаквано отражение върху разходите
3.2.1.Обобщение на очакваното отражение върху разходите
В настоящата таблица е представен финансовият пакет, разпределен за Механизма за гражданска защита на Съюза за периода 2021—2027 г. съгласно член 19, параграф 1а. Тази таблица заменя таблицата, представена в законодателната финансова обосновка на предложение COM (2019) 125 final.
Ориентировъчната разбивка на разходите от функция 5 е както следва:
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
Функция от многогодишната финансова
рамка
|
5
|
Устойчивост, сигурност и отбрана
|
|
2021
|
2022
|
2023
|
2024
|
2025
|
2026
|
2027
|
След 2027 г.
|
ОБЩО
|
14 02 01 Механизъм за гражданска защита на Съюза: Превенция и готовност и реагиране
|
Поети задължения
|
(1)
|
89 703
|
94 744
|
101 055
|
106 454
|
282 036
|
292 363
|
298 210
|
|
1.264,565
|
|
Плащания
|
(2)
|
25 613
|
47 027
|
72 889
|
87 778
|
143 087
|
187 377
|
236 920
|
463 876
|
1262,565
|
Бюджетни кредити за административни разходи, финансирани от пакета за програмата
|
Поети задължения = Плащания
|
(3)
|
0 500
|
0 510
|
0 520
|
0 531
|
0 541
|
0 552
|
0 563
|
|
3 717
|
ОБЩО бюджетни кредити за финансовия пакет на програмата
|
Поети задължения
|
=1+3
|
90 203
|
95 254
|
101 575
|
106 985
|
282 577
|
292 915
|
298 773
|
|
1 268 282
|
|
Плащания
|
=2+3
|
26 113
|
47 537
|
73 409
|
88 309
|
143 628
|
187 929
|
237 483
|
463 876
|
1 268 282
|
В допълнение към финансовия пакет, определен в член 19, параграф 1а 2 187 620 000 EUR (по текущи цени) ще бъдат на разположение като външни целеви приходи по смисъла на член 21, параграф 5 от Финансовия регламент като финансиране от Инструмента на Европейския съюз за възстановяване. От тях до 22 580 000 EUR могат да бъдат предназначени за административни разходи, включително разходи за външен персонал.
Ориентировъчната разбивка на разходите от външни целеви приходи е както следва:
Механизъм на Съюза/RescEU
|
|
|
2021
|
2022
|
2023
|
2024
|
2025
|
2026
|
2027
|
След 2027 г.
|
ОБЩО
|
Оперативни разходи от външни целеви приходи по линия на EURI
|
Поети задължения
|
(1)
|
525 290
|
535 800
|
546 510
|
557 440
|
|
|
|
|
2 165 040
|
|
Плащания
|
(2)
|
150 192
|
270 024
|
409 595
|
320 738
|
209 535
|
72 916
|
9 477
|
722 563
|
2 165 040
|
Разходи за административна помощ от външни целеви приходи по линия на EURI
|
Поети задължения = Плащания
|
(3)
|
3 040
|
3 100
|
3 160
|
3 220
|
3 290
|
3 350
|
3 420
|
|
22 580
|
Общо външни целеви приходи:
|
Поети задължения
|
=1+3
|
528 330
|
538 900
|
549 670
|
560 660
|
3 290
|
3 350
|
3 420
|
|
2 187 620
|
|
Плащания
|
=2+3
|
153 232
|
273 124
|
412 755
|
323 958
|
212 825
|
76 266
|
12 897
|
722 563
|
2 187 620
|
Функция от многогодишната финансова
рамка
|
7
|
„Административни разходи“
|
млн. EUR (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
2021
|
2022
|
2023
|
2024
|
2025
|
2026
|
2027
|
След 2027 г.
|
ОБЩО
|
Човешки ресурси
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
|
10 500
|
Други административни разходи
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ОБЩО бюджетни кредити за ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка
|
XX
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
|
10 500
|
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
|
|
|
2021
|
2022
|
2023
|
2024
|
2025
|
2026
|
2027
|
След 2027 г.
|
ОБЩО
|
ОБЩО бюджетни кредити
за всички ФУНКЦИИ
от многогодишната финансова рамка
|
Поети задължения
|
91 703
|
96 754
|
103 075
|
108 485
|
284 077
|
294 415
|
300 273
|
|
1 278 782
|
|
Плащания
|
27 613
|
49 037
|
74 909
|
89 809
|
145 128
|
189 429
|
238 983
|
463 876
|
1 278 782
|
3.2.2.Резюме на очаквано отражение върху бюджетните кредити за административни разходи
–◻
Предложението/инициативата не налага използване на бюджетни кредити за административни разходи
–X
Предложението/инициативата налага използване на бюджетни кредити за административни разходи съгласно обяснението по-долу:
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
Година
|
2021
|
2022
|
2023
|
2024
|
2025
|
2026
|
2027
|
ОБЩО
|
ФУНКЦИЯ 7
от многогодишната финансова рамка
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Човешки ресурси
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
10 500
|
Други административни разходи
|
xxx
|
xxx
|
xxx
|
xxx
|
xxx
|
xxx
|
xxx
|
xxx
|
Междинен сбор за ФУНКЦИЯ 7
от многогодишната финансова рамка
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
1 500
|
10 500
|
Извън ФУНКЦИЯ 7
of the multiannual financial framework
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Човешки ресурси
|
1 600
|
1 600
|
1 600
|
1 600
|
1 600
|
1 600
|
1 600
|
11 200
|
Други разходи
от административно естество
|
0,500
|
0,510
|
0,520
|
0,531
|
0,541
|
0,552
|
0,563
|
3 717
|
Други разходи
от административно естество
|
1 440
|
1 500
|
1 560
|
1 620
|
1 690
|
1 750
|
1 820
|
11 380
|
Общо
извън ФУНКЦИЯ 7
от многогодишната финансова рамка
|
3 540
|
3 610
|
3 680
|
3 751
|
3 831
|
3 902
|
3 983
|
26 297
|
ОБЩО
|
5 040
|
5 110
|
5 180
|
5 251
|
5 331
|
5 402
|
5 483
|
36 797
|
Бюджетните кредити, необходими за човешки ресурси и други разходи с административен характер, ще бъдат покрити от бюджетни кредити на ГД, които вече са определени за управлението на действието и/или които са преразпределени в рамките на ГД, при необходимост заедно с допълнително отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.
3.2.2.1.Очаквани нужди от човешки ресурси
–◻
Предложението/инициативата не налага използване на човешки ресурси
–X
Предложението/инициативата налага използване на човешки ресурси съгласно обяснението по-долу:
Оценката се посочва в еквиваленти на пълно работно време
Година
|
2021
|
2022
|
2023
|
2024
|
2025
|
2026
|
2027
|
• Длъжности в щатното разписание (длъжностни лица и срочно наети служители)
|
Централа и представителства на Комисията
|
10
|
10
|
10
|
10
|
10
|
10
|
10
|
Делегации
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
Научни изследвания
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
• Външен персонал (в еквивалент на пълно работно време — ЕПРВ) — ДНП, МП, КНЕ, ПНА и МЕД
Функция 7
|
Финансирани от ФУНКЦИЯ 7 от многогодишната финансова рамка
|
- в централата
|
91
|
92
|
93
|
94
|
94
|
94
|
94
|
|
- в делегациите
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
Финансирани от финансовия пакет на програмата
|
- в централата
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
|
- в делегациите
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
Научни изследвания
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
—
|
Други (външни целеви приходи)
|
20
|
20
|
20
|
20
|
20
|
20
|
20
|
ОБЩО
|
30
|
30
|
30
|
30
|
30
|
30
|
30
|
Нуждите от човешки ресурси ще бъдат покрити от персонала на ГД, на който вече е възложено управлението на дейността и/или който е преразпределен в рамките на ГД, при необходимост заедно с всички допълнителни отпуснати ресурси, които могат да бъдат предоставени на управляващата ГД в рамките на годишната процедура за отпускане на средства и като се имат предвид бюджетните ограничения.
Описание на задачите, които трябва да се изпълнят:
Длъжностни лица и срочно наети служители
|
Тази таблица представя стойности на нуждите от персонал в допълнение към тези, предвидени в предложение COM(2019) 125 final . Това искане се обосновава със значителното увеличение на предложения бюджет и необходимостта от управление на нови дейности или по-голяма сложност.
Търсените длъжности на пълно работно време ще работят по разработването на политики; правни въпроси, с особен акцент върху въпроси, свързани с възлагането на обществени поръчки; финансово управление; одит и оценка.
|
Външен персонал
|
Търсените длъжности на пълно работно време ще работят по разработването на политики; правни въпроси, с особен акцент върху въпроси, свързани с възлагането на обществени поръчки; финансово управление; одит и оценка.
|
3.3.Очаквано отражение върху приходите
–X
Предложението/инициативата няма финансово отражение върху приходите.
–◻
Предложението/инициативата има следното финансово отражение:
–◻
върху собствените ресурси
–◻
върху разните приходи
Моля, посочете дали приходите са записани по разходни бюджетни редове.◻
млн. евро (до 3-тия знак след десетичната запетая)
Приходен бюджетен ред:
|
Отражение на предложението/инициативата
|
|
2021
|
2022
|
2023
|
2024
|
2025
|
2026
|
2027
|
Статия …………
|
|
|
|
|
|
|
|
За целевите приходи да се посочат съответните разходни бюджетни редове.
Други забележки (например метод/формула за изчисляване на отражението върху приходите или друга информация).