52020IR4163

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52020IR4163 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52020IR4163

Становище на Европейския комитет на регионите — Нов подход към морската стратегия за района на Атлантическия океан — План за действие 2.0 за района на Атлантическия океан — Актуализиран план за действие за устойчива, гъвкава и конкурентоспособна синя икономика в района на Атлантическия океан на Европейския съюз

COR 2020/04163

OB C 175, 7.5.2021, p. 1–5 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

7.5.2021

Официален вестник на Европейския съюз

C 175/1

Становище на Европейския комитет на регионите — Нов подход към морската стратегия за района на Атлантическия океан — План за действие 2.0 за района на Атлантическия океан

Актуализиран план за действие за устойчива, гъвкава и конкурентоспособна синя икономика в района на Атлантическия океан на Европейския съюз

(2021/C 175/01)

Докладчик:

Paula FERNÁNDEZ VIAÑA (ES/RENEW), началник на Кабинета на министър-председателя, министър на вътрешните работи, правосъдието и външната дейност на правителството на автономна област Кантабрия

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Стълбовете и целите на Плана за действие за района на Атлантическия океан

отбелязва, че атлантическите региони са изправени пред двойна икономическа криза. Към кризата, предизвикана COVID-19, ще се добавят последиците от Брексит в областта на рибарството, туризма, търговията и транспорта, които все още не са количествено определени. Драстичното намаляване на мобилността, от което страдаме, оказва особено силно въздействие върху инфраструктурата, морските връзки, логистичните вериги и туристическата дейност;

призовава във връзка с това за мерки за смекчаване, специално разработени за атлантическите крайбрежни и морски региони, както и за отчитане на резултатите от преговорите за излизане на Обединеното кралство от ЕС и евентуалното му въздействие върху бъдещето на морската стратегия за Атлантическия океан и нейния план за действие. Във връзка с това изразява загриженост относно възможните последици от оттеглянето на Обединеното кралство за общата политика в областта на рибарството (ОПОР);

подчертава ролята на самия Атлантически океан за смекчаването и преодоляването на последиците от изменението на климата и необходимостта от по-добро наблюдение, изследване и разбиране на функционирането на океанската екосистема, както и от сътрудничество в областта на научните изследвания;

посочва, че целите и действията по четирите стълба имат хоризонтален характер и тяхното осъществяване ще зависи от доброто сътрудничество между различните служби на Комисията, националните управляващи органи и координаторите на проекти, но предупреждава, че настоящите стълбове, макар и подходящи, следва да бъдат преосмислени поради тяхната недостатъчност, както показа прегледът на европейските секторни политики, и счита, че между стратегията за района на Атлантическия океан и тези политики е необходима адекватна координация;

изразява съжаление, че много важни дейности в областта на синята икономика са изключени от Плана за действие за района на Атлантическия океан, като например корабостроенето и морския транспорт, водните спортове и свързаните с тях услуги и промишленост, както и устойчивите туристически дейности във връзка с морската среда, включително водните спортове, круизния туризъм и фериботите, и че в Плана за действие не е отредено специално място на рибарството, крайбрежния улов на миди и ракообразни и аквакултурите;

поради това призовава доставките на храни с морски произход да бъдат включени в Плана за действие като приоритет на Европейския зелен пакт. Освен това следва да се вземат предвид и развитието на морските екосистеми и техният потенциал за повишено улавяне на въглерод;

счита, по отношение на стълбове I и III, свързани с възможни сектори на дейност в синята икономика (пристанища и възобновяеми енергийни източници), че разглеждането само на тези сектори като стълбове на Плана за действие ограничава неговия обхват, като не позволява включването на други съществуващи и нововъзникващи области на действие, които са от особено значение в атлантическите региони;

предлага във връзка с това тези два стълба да бъдат обединени в един, който да се нарича „Дейностите в синята икономика като двигател за устойчиво развитие на крайбрежните райони“ и да включва пет цели: пристанищата като катализатори на регионалната екосистема на синята икономика; пристанищата като центрове за иновации с цел включване на нови технологични решения; подобряване и съгласуване на дейностите в развитите сектори (рибарство, транспорт, морска логистика и др.) с целите за устойчиво развитие; насърчаване на дейности в нововъзникващите сектори на син растеж, по-специално на морските възобновяеми енергийни източници; цифровизация на дейностите в областта на синята икономика;

припомня, че свързаността на пристанищата и техните зони на обслужване е друг ключов фактор и приветства факта, че планът за действие включва стълб, посветен на пристанищата в района на Атлантическия океан. От съществено значение е да се премахнат пречките в железопътния транспорт и свързващите пътища („последната миля“), независимо дали се дължат на проблеми с капацитета или на междинно претоварване. Основателно се посочва ролята на пристанищата като портали за търговията в района на Атлантическия океан и катализатори на предприемаческата дейност, но се пропуска тяхното решаващо значение за създаването на богатство и заетост във вътрешността;

10.

се застъпва за разширяване на обхвата на морските магистрали в Атлантическия океан, като се даде възможност за нови връзки между пристанищата от широкообхватната мрежа TEN-T, и препоръчва критериите за включване на европейските пристанища като цяло и на атлантическите пристанища в частност в TEN-T да се основават на тяхното стратегическо значение за ЕС и неговите територии. Във връзка с това подчертава стратегическата стойност на морските магистрали за свързването на Ирландия с континента в контекста след излизането на Обединеното кралство от ЕС;

11.

призовава онези атлантически пристанища, които са от стратегическо значение за структурирането на европейската транспортна система, която понастоящем се намира извън основната мрежа TEN-T, да бъдат включени в нея. Призовава също така да се осигури финансиране за мерки, които да позволят развитието на морските магистрали и подобряването на морските транспортни услуги на къси разстояния като устойчиви и приобщаващи транспортни услуги в района. Тези инвестиции следва да бъдат осъществени както в пристанищата, така и в наземните връзки, включително свързващите пътища („последна миля“), по-специално за модернизиране и подобряване на железопътните линии, които са от съществено значение за създаването на устойчива транспортна мрежа и за сближаването на периферните територии;

12.

подкрепя развитието на атлантическата железопътна магистрала и железопътните пристанищни връзки и важни свързващи пътища „последната миля“, както между съществуващата инфраструктура, така и между коридорите на TEN-T и други линии от района на Атлантическия океан;

13.

приветства факта, че един от стълбовете на новия план за действие е този за енергията от морски възобновяеми източници, сектор, в който атлантическите региони разполагат с огромен потенциал и професионален опит. От друга страна, изразява съжаление, че в контекста на настоящата криза, ключовите инвестиции за развитието на енергията от морски възобновяеми източници в различните ѝ форми бяха спрени, въпреки че този сектор е приоритетен за атлантическите региони;

14.

счита, че стратегията за района на Атлантическия океан следва да насърчава проекти за енергия от морски възобновяеми източници в широк смисъл, включително насърчаване на конкурентоспособна верига за създаване на стойност, както и демонстриране и утвърждаване на нововъзникващи технологии, които допринасят за планирането и координацията на бъдещи производствени паркове;

15.

с оглед на съществуването на различни проучвания относно използването на вълните, теченията и вятъра в района на Атлантическия океан предлага те да бъдат включени в карта на потенциалните ресурси; отправя искане в рамките на третия стълб да се вземе предвид съвместимостта на дейността по производство на енергия от възобновяеми морски източници или с морски съоръжения с вече съществуващи дейности като риболова, крайбрежния улов на миди и ракообразни или аквакултурите, както и да се вземат под внимание морските екосистеми и биологичното разнообразие;

16.

критикува факта, че нито един от стълбовете не е свързан с туризма и културното наследство, които са идентичността на европейското атлантическо пространство поради приноса им за развитието на имиджа на европейския континент;

Правомощия за насърчаване на синия растеж на равнището на Европейския съюз и програми за финансиране

17.

счита, че следва да се разработи специфичен икономически и бюджетен инструмент за стратегията за района на Атлантическия океан, за да се улесни нейното изпълнение и развитието на свързаните с нея действия по по-привлекателен начин. Особено целесъобразно е включването на целите на стратегията и плана за действие в многогодишната финансова рамка (МФР) предвид решението на Обединеното кралство да напусне Европейския съюз;

18.

припомня, че политиката на сближаване, осъществявана посредством ЕФРР и ЕСФ, беше най-важният инвестиционен инструмент на ЕС през последния програмен период. Пълноценното използване на политиката на сближаване, заедно с наличните възможности за финансиране по линия на ЕФМДРА и ЕЗФРСР, ще бъде от съществено значение за бъдещия успех на проектите в рамките на стратегията за района на Атлантическия океан. Опростяването на ЕСИ фондовете ще спомогне за увеличаване на наличието на финансиране за местни проекти;

19.

припомня, че графикът на плана за действие е разработен, така че да вдъхнови управляващите органи на държавите членки и крайбрежните региони при изготвянето на споразуменията за партньорство и програмите за периода 2021—2027 г. и че много от действията, включени в тези програми, свързани с плана за действие, ще допринесат за постигането на целите на ЕС в областта на климата. Поради това Комитетът отчита вече съществуващите забавяния, дължащи се на пандемията от COVID-19, и подчертава необходимостта европейските структурни и инвестиционни фондове и националните оперативни програми да бъдат на разположение и да функционират в началото на програмния период 2021—2027 г.;

20.

посочва, че изпълнението на плана за действие ще зависи до голяма степен от инвестициите, осъществени с публично и частно финансиране. Освен това водещите проекти, произтичащи от стратегията за района на Атлантическия океан, следва да се интегрират по-добре в програмите на ЕС;

21.

с оглед на нарастващия брой налични финансови инструменти приканва Европейската комисия да организира, евентуално съвместно с Европейския комитет на регионите, информационни кампании за местните и регионалните власти относно най-добрите практики за достъп до тези финансови инструменти и тяхното използване;

Синята икономика и значението на данните за нейното методологично развитие на местно и регионално равнище

22.

посочва, че въздействието на синята икономика все още не е напълно оценено на регионално и местно равнище, тъй като следва да се разработи система от показатели, основани на надеждни данни, измерващи точното въздействие на дейностите, които зависят пряко или косвено от морето;

23.

отбелязва, че в областта на синята икономика, в допълнение към горепосочените дейности, съществува богат опит в други области на дейност като корабостроенето и морския транспорт, създаването на структури за производство на енергия от морски източници или разработването на биокомпоненти от морски природни елементи;

24.

препоръчва приемането на регионални стратегии за специализация за методологичното развитие на синята икономика на местно и регионално равнище, като се има предвид сложността и значителния обем на съществуващите ресурси, за да се спомогне за определянето на най-подходящите действия;

25.

предлага Европейският комитет на регионите да изготви опис на дейностите на синята икономика във всеки един от своите региони и територии, като по този начин се създаде реална карта на развитието на синята икономика в Европейския съюз, която следва да се актуализира редовно на равнище комисия NAT от конкретните заинтересовани страни във всеки регион, за да се определят добрите практики в тази област;

Многостепенно управление в региона на Атлантическия океан

26.

подкрепя структурата на управление и новата рамка за мониторинг и предлага включването на конкретни пътни карти или основни етапи във всяка цел, за да се конкретизират по-добре посочените действия;

27.

счита, че е целесъобразно да се признае значението на подхода LEADER и подкрепата, която оказва неговото прилагане, за разработването на стратегията за региона на Атлантическия океан чрез стратегии за водено от общностите местно развитие, и във връзка с местните инициативни рибарски групи — специфичен инструмент, свързан с крайбрежието и неговите икономически и социални участници, където са налице опит и знания;

28.

се застъпва категорично за ефективно многостепенно управление при зачитане на институционалната рамка на всяка държава членка и счита, че обновената морска стратегия следва да даде възможност на регионите да участват активно в управлението на Атлантическия океан;

29.

настоява, че е необходимо програмите и целите на многобройните процеси и политики на ЕС да бъдат съгласувани, тъй като често това, което вече не е приоритет в дадена програма, завършваща на определена дата, се превръща в приоритет в дневния ред на друг процес с различна крайна дата. Този проблем на управлението отразява съществуването на фрагментирана структура и липсата на подходяща координация и точна и актуализирана информация;

Сътрудничество в региона на Атлантическия океан

30.

отбелязва, че постигането на целите и действията на четирите стълба на плана за действие, предложени от Европейската комисия, въпреки че счита тези стълбове за недостатъчни, ще има положително въздействие и ще бъде от полза за неатлантическите региони; настоятелно препоръчва да се развие разширено сътрудничество с тези региони;

31.

призовава за засилване на трансграничното сътрудничество отвъд морските граници и в рамките на териториите чрез разработване на по-опростени покани за трансгранични проекти, укрепване на програмите Interreg и други бюджетни инструменти;

32.

припомня, че програмите за териториално сътрудничество, в които участват атлантическите региони, допринесоха и ще продължат да допринасят по интелигентен начин за постигането на целите на новия план за действие, и подчертава възможността за по-голямо въздействие, ако има конкретна покана за подкрепа на трансгранични проекти в рамките на специфична бюджетна рамка за морската стратегия за Атлантическия океан, с определени цели, подходящи за плана, и със специфични и лесни за управление показатели за измерване;

33.

отбелязва, че за да се подобри сътрудничеството, е необходимо, от една страна, да се подобри взаимното опознаване, поради което би било много полезно да се изготви каталог на заинтересованите лица, проблемите и възможностите и да се разпространи сред заинтересованите страни във всяка държава и/или територия и, от друга, да се установят насоките за действия или технологиите за различните сектори на синята икономика в зависимост от конкретната специализация на всеки регион, като се насърчава взаимното сътрудничество и се предложи съвместна оферта, без да е необходимо да се влиза в конкуренция;

34.

счита, че за да се постигне и укрепи трансграничното сътрудничество, е необходимо да се създадат условия, които да поощряват взаимодействието и работата в мултидисциплинарни и мултикултурни екипи чрез съгласуване на интересите и програмите, научните приоритети и инструментите за управление, да насърчават лоялното сътрудничество между човешките екипи в различните региони, създавайки прости и постоянни механизми за финансиране, така че своевременно да могат да се предприемат действия в реалистични срокове и насърчавайки широкото участие на обществото в тях, което ще допринесе за техния успех;

35.

отбелязва, че наличието на голям брой паралелни, но несвързани програми създава объркване и вероятно ще бъде неефективно при използването на публични средства. Необходимо е хармонизиране на публичното финансиране на научните изследвания и иновациите, за да се постигне максимална съгласуваност и въздействие на инвестициите и да се оптимизира времето, с което разполагат изследователите. Призовава за обединяване на мерките и подкрепата на регионално, национално и европейско равнище, за да се постигне много по-голямо въздействие от постиганото с помощта на няколко несвързани помежду си програми, и по този начин да се допринесе ефективно за постигането на високоефективно европейско научноизследователско пространство в областта на синята икономика;

36.

счита, че сътрудничеството не следва да се ограничава до морските и пристанищните въпроси, а следва да отчита взаимодействието между морето и сушата и да обръща внимание на смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него (кръгова икономика, устойчива мобилност, морски екосистеми и др.);

37.

подчертава значението на сътрудничеството, основано на съответните стратегии за интелигентна специализация на атлантическите региони (S3) и на разработването на водещи проекти в области на интелигентна морска специализация в Атлантическия регион;

38.

държи да подчертае, че в контекста на възстановяването след COVID-19 и периода след излизането на Обединеното кралство от ЕС сътрудничеството в района на Атлантическия океан става още по-необходимо поради предвидимото влошаване на социално-икономическото положение и въздействието му върху работните места и синия растеж и последиците от оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз и обхвата на фонда за приспособяване към Брексит;

39.

във връзка с това отправя поглед към бъдещето и счита, че смущенията, причинени от пандемията и Брексит, могат да се превърнат във възможност, ако нашите ключови сектори осъвременят технологичните си способности. Поради това приветства новите инструменти, които могат да стимулират нови европейски вериги за създаване на стойност въз основа на приоритетите на регионалните стратегии за интелигентна специализация;

40.

счита, че като се вземат предвид заключенията на Съвета относно „изпълнението на макрорегионалните стратегии на ЕС“, е време да се създаде и разработи такава макрорегионална стратегия за Атлантическия басейн със специфична бюджетна рамка и рамка за изпълнение, съобразени с неговата реалност и потенциал;

41.

счита, че създаването на Атлантически макрорегион е подходящата формула за задълбочаване на сътрудничеството, справяне с морските предизвикателства наред с териториалните, подобряване на координацията между регионите и държавите членки и рационализиране на използването на финансирането;

42.

счита, че макрорегионът следва да допълни своя морски характер с потенциала за иновации, свързан с областите на интелигентна специализация, общи за атлантическите региони, и да насърчава трансатлантическото сътрудничество, като даде възможност за участие на най-отдалечените региони, трети държави и региони, следвайки модела на многостепенно управление на Алпийския макрорегион с пряко и активно участие на регионите.

Брюксел, 19 март 2021 г.

Председател на Европейския комитет на регионите

Apostolos TZITZIKOSTAS

Top

Choose the experimental features you want to try