Становище на Европейският комитет на регионите — Стратегия за изграждане на цифровото бъдеще на Европа и европейска стратегия за данните

(2020/C 440/13)

Докладчик: Mark WEINMEISTER (DE/ЕНП), държавен секретар по европейските въпроси на федерална провинция Хесен Отправни документи: Изграждане на цифровото бъдеще на Европа (COM(2020) 67 final) Европейска стратегия за данните (COM (2020) 66 final) Сигурно внедряване на 5G в ЕС — прилагане на инструментариума на ЕС (COM (2020) 50 final)

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Обобщение

1.

подчертава, че цифровизацията трябва да донесе осезаеми ползи и предимства за хората и че при развитието на цифровите технологии трябва да се вземат предвид и правните, социално-политическите, социалните, екологичните, културните и особено етичните аспекти;

2.

посочва, че цифровизацията е междусекторен хоризонтален въпрос, който ще проникне и ще преобрази устойчиво всички области на икономиката и живота по устойчив начин, така че само междусекторната цифровизация разкрива принципно нов потенциал за революционни бизнес модели, иновативни цифрови услуги и продукти, и че по-специално стартиращите предприятия играят важна роля за цифровите иновации в Европа;

3.

подчертава важния принос на местните и регионалните власти за практическото прилагане на Програмата на ЕС в областта на цифровите технологии, по-специално в рамките на „интелигентите градове“ и „интелигентните региони“, и същевременно значението, което местното управление има за достъпа до данни и тяхното наличие;

4.

насочва по-специално вниманието към необходимостта от подкрепа за изграждането на компетентности на гражданите и на предприятията, по-специално на МСП и публичните предприятия. Съществуват много възможности за използване на цифровизацията в областта на труда, за да се намали работното натоварване и да се стимулира добрата работа, като същевременно се повиши устойчивостта на икономическите и социалните системи;

5.

подчертава, че възможностите, предлагани от цифровизацията за справяне с обществените, климатичните и екологичните предизвикателства и с някои кризисни ситуации, както показва настоящата криза с COVID-19, са от особено значение за образованието, професионалния живот, икономиката и една функционираща администрация;

6.

подчертава, че европейските ценности и етични правила, както и социалните и екологичните стандарти, следва да се прилагат и в цифровата сфера и че ЕС ще насърчава активно тези европейски ценности и етични правила в световен план;

7.

подчертава значението на личния и общоевропейския суверенитет на данните. Това е още по-важно с оглед на решението на Съда на Европейския съюз от 16 юли 2020 г. (дело C-311/18), с което беше обявен за невалиден Щитът за личните данни, създаден между Европейския съюз и Съединените щати. Поради това призовава Комисията да изясни последиците от това решение възможно най-скоро, като се има предвид, че дружествата се нуждаят от законово гарантирани потоци от данни отвъд границите на Европейския съюз;

8.

счита, че цифровото сближаване представлява важно допълнително измерение на традиционната концепция за икономическо, социално и териториално сближаване, залегнала в Договора за ЕС;

Цифровизацията и свързаните с нея възможности

9.

споделя виждането на Комисията, залегнало в основата на трите съобщения в пакета на ЕС за цифровите технологии, че цифровите технологии водят до дълбоки промени в ежедневния живот на гражданите, като по този начин засягат и държавите членки, регионалните и местните органи и предприятията;

10.

констатира нарастващото значение на данните и произтичащите от тях възможности и подчертава необходимостта от защита на гражданите и предприятията от всички рискове, произтичащи от обмена, обработката и съхранението на данни; споделя виждането, че липсват технически инструменти и стандарти, които да улесняват упражняването на правата за неприкосновеност на личния живот и да не го обременяват прекалено;

11.

приветства мерките, допринасящи за това Европа да поеме водеща роля в прехода към една здравословна планета и към цифров свят по начин, който да може да генерира устойчив растеж и просперитет при зачитане на общите европейски ценности и основана тях солидна правна рамка по отношение на защитата на данните, основните права, сигурността и киберсигурността;

12.

установява, че основаните на ИИ услуги, както и други иновационни технологии при обработката на данни, цифровизацията и автоматизацията на процесите, имат огромен потенциал да донесат ползи за потребителите и доставчиците на услуги, но те поставят предизвикателства по отношение на гарантирането на недискриминацията, прозрачността и обяснимостта на алгоритмите, както и отговорността, защитата на личния живот, и затова подчертава, че цифровизацията и използването на ИИ и на останалите нови цифрови технологии трябва да протича по отговорен начин; освен това установява, че досегашните привилегии по отношение на отговорността на доминиращите пазара платформи би трябвало да бъдат преразгледани с оглед на европейските ценности, както и че това би трябвало да се отнася по-специално за такива платформите, чиито търговски политики се направляват от държави, които не са членки на ЕС, и че алгоритмичните системи, засягащи основните права, би трябвало да са обект на принципа на разположение на пазара на ЕС;

13.

привлича вниманието, в контекста на кризата с коронавируса, към възможностите, предлагани от цифровизацията, като например дистанционната работа и образование, и подчертава, че във връзка с кризата с коронавируса и свързаните с нея ограничения на контактите цифровите приложения и инфраструктури допринесоха значително за това публичната администрация да продължи да функционира, включително и по време на неочаквани кризи;

14.

счита, че това е добра изходна точка за насърчаване на прилагането на „Зеления пакт“ с помощта на цифровите технологии;

15.

подчертава, че според прогнозите емисиите на CO2 от цифрови приложения до 2025 г. вече биха могли да надвишат тези от световния автомобилен транспорт. Смята се, че само секторът на комуникациите и информацията допринася за от 5 до 9 % от потреблението на електроенергия и над 2 % от всички емисии в световен мащаб. От друга страна, цифровите решения могат да подпомогнат екологичния преход. Данните за околната среда позволяват например разработването на решения за разгръщане на енергията от възобновяеми източници, повторното залесяване или предотвратяването на генерирането на отпадъци. По отношение на кръговата икономика онлайн търговците на дребно биха могли да поемат ангажимент за включване на екологични критерии в своите алгоритми за търсене или би могъл да бъде създаден „цифров продуктов паспорт“, който да съдържа информация относно материалния и климатичния отпечатък на веригата на доставки на даден продукт, така че потребителите да могат да правят избор в посока устойчиво потребление;

16.

подчертава, че напредъкът на цифровата трансформация и свързаните с нея инвестиции не бива да се пренебрегва и от гледна точка на икономическите предизвикателства, породени от кризата; напротив, значителните публични и частни инвестиции в цифровизацията са най-добрият начин за възстановяването на икономическия растеж в ЕС;

Визия за цифровото общество

17.

изразява загриженост, че предложената многогодишна финансова рамка включва съкращения във финансирането на програмата „Цифрова Европа“. Намаляването на финансирането може да окаже въздействие върху начина, по който работи програмата;

18.

приветства стремежа на Комисията да използва цифровите технологии, за да даде възможност на гражданите да се реализират, да правят свободен и сигурен избор и да се ангажират в обществото, както и да създаде рамка за предприятията за разработване на иновации, конкуренция и сътрудничество при справедливи условия;

19.

изтъква потенциала на квантовата изчислителна технология и насочва вниманието към съществуващите европейски инициативи в тази област, като например водещата инициатива за квантовите технологии. Освен това призовава за постоянна подкрепа на проекти за научни изследвания в областта на квантовите технологии в ЕС, за да се постигне водеща роля в световен мащаб по отношение на отключването на техния потенциал;

20.

отбелязва, че в контекста на текущата цифровизация основаната на данни икономика придобива все по-важна икономическа роля и следователно е основен инструмент за създаване на стойност в бъдеще;

21.

подкрепя целенасоченото изграждане и разширяване на европейска икономика, основана на данни, и постигането на технологична независимост, включително посредством съответен ангажимент в областта на промишлената политика за насърчаване на европейските лидери;

22.

подчертава направеното разделение между лични и нелични данни, тяхното различно използване и употреба, както и свързаните с това различни правни рамки, обработване и процедури;

23.

изтъква значението на предлаганите продукти с отворен код с цел постигане на диверсификация на предлагането за потребителите и за засилване на технологичната независимост на администрациите, предприятията и гражданите, както и подкрепата на общностите с отворен код в Европа, в които предприятията и администрациите си сътрудничат;

Надеждна инфраструктура и принципи в областта на цифровите технологии

24.

подчертава социалното и икономическото значение на петото поколение мобилни комуникации (5G) и призовава за повишаване на осведомеността въз основа на прозрачна оценка на технологиите, за да се гарантира, че гражданите разбират ползите и недостатъците от цифровата инфраструктура, включително във връзка с проучвания на последиците за околната среда и здравето, и да не стават жертви на дезинформация;

25.

подчертава необходимостта от всеобхватна концепция за повишаване на сигурността и устойчивостта на 5G мрежите и изтъква целесъобразността на общ подход в ЕС; общ европейски минимален стандарт за безопасност поражда цялостни положителни ефекти;

26.

отчита подхода, възприет при прилагането на набора от инструменти с оглед на целта за гарантиране на многообразна и ориентирана към бъдещето верига на доставки 5G и за избягване на зависимостта от определен доставчик;

27.

призовава държавите членки да следват инструментариума на ЕС, за да се гарантира киберсигурността на Европа и да се защитят геополитическите ѝ интереси срещу заплахата от наблюдение и шпионаж, свързана с разгръщането на мрежи от пето поколение (5G), използващи технологии от трети държави;

28.

заявява подкрепата си за технологията с оптични влакна като необходима цифрова инфраструктура и основна услуга, която би трябвало да бъде на разположение на всички хора в Европейския съюз, особено в селските райони, до които трудно достигат други технологии;

29.

не подкрепя напълно възгледа, че европейската стратегия за данните може да разчита на процъфтяваща екосистема; в това отношение от особено значение за изпълнението на стратегията изглежда по-специално подкрепата за стартиращите предприятия, не само въз основа на настоящото положение;

30.

приветства обявлението за инвестиции в проект с висока степен на въздействие върху европейските пространства на данни и на федерираните облачни инфраструктури;

31.

във връзка с това припомня значението на „интелигентните градове“ и стартиращите предприятия като двигатели на иновациите и на подкрепата за тях;

32.

приветства плановете за меморандуми за разбирателство с държавите членки относно облачното федериране и създаването на рамка на ЕС за облачните услуги под формата на „облачен правилник“;

33.

счита, че съществува опасност несъгласуваните подходи към достъпа до данни и тяхното използване да доведат до разпокъсване на вътрешния пазар и това трябва да бъде избегнато на всяка цена;

34.

подчертава значението на междусекторните мерки за достъпа до данни и тяхното използване, приветства отказа от подробно предварително регулиране като пример за гъвкав подход и призовава държавите членки, съгласно съответните разпоредби на Директивата относно електронната търговия да продължат да гарантират защитата на обществения интерес, защитата на услугите от общ интерес, избягването на нарушения на конкуренцията и ефективността на публичната администрация;

35.

във връзка с това посочва обаче, че съответните изисквания за местните и регионалните власти следва да бъдат подходящи и да бъдат разработени, като се отчитат усилията за тяхното изпълнение;

Хората в света на цифровите технологии

36.

отбелязва необходимостта от значителни публични средства за подкрепа на цифровизацията, насърчаване на висшите училища и научноизследователските институции, стартиращите предприятия, МСП, но също и регионите — най-вече „интелигентните региони“ — и по-специално за изграждане на авангарден съвместен цифров капацитет и по този начин и на технологичната независимост на Европа;

37.

подчертава, че европейското регулиране трябва винаги да взема предвид гаранцията за местно и регионално самоуправление, залегнала в първичното право в член 4, параграф 2 от ДЕС. Задължение за споделяне на данни, наложено на местните и/или регионалните органи от вторично законодателство, би представлявало намеса в тази гаранция и поради това следва да бъде изключено;

38.

смята, че този капацитет трябва да бъде предвиден в многогодишната финансова рамка на ЕС и призовава той да бъде осигурен въпреки възможните предизвикателства във връзка със справянето с последиците от кризата с коронавируса, по-специално в програмата „Цифрова Европа“;

39.

се застъпва за бърза по-нататъшна цифровизация на публичното предоставяне на радио и телевизионни услуги в интерес на максималния плурализъм;

40.

подчертава, че сигурността на цифровите продукти и услуги е ключов фактор за изграждането на доверие и следователно за успешното им разгръщане, припомня ролята на Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) и подкрепя по-интензивното сътрудничество с научноизследователските институции и между тях в областта на киберсигурността в държавите членки и, по целесъобразност, в регионите;

41.

подчертава, че цифровите умения са безусловно необходими както по отношение на пригодността за заетост на пазара на труда, особено уменията в областта на големите информационни масиви и анализа на данни, за да може да се реализира потенциалът на услугите, основани на ИИ да се укрепи устойчивостта на европейските икономически, социални и образователни системи и за да гарантират успешния подход към цифровизацията и участието в обществото, независимо от възрастта и мястото на пребиваване;

42.

подчертава значението на образованието в цифровия свят, преди всичко цифровата грамотност, съответно медийната грамотност — не само в образователните институции — като предпоставка за това всички хора да могат да участват в цифровизацията по суверенен начин;

43.

подкрепя създаването на „лични пространства на данни“ с повече възможности за гражданите да контролират кой може да има достъп до данните и да ги използва, както и за разглеждане на възможността за разширяване на правото на преносимост за физическите лица съгласно член 20 от Общия регламент относно защитата на данните;

44.

призовава Комисията да продължи да полага усилия за гарантиране на адекватна защита на неприкосновеността на личния живот, и по-специално да работи за бързото приемане на предвидения Регламент относно правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните съобщения, за да се избегнат несъответствия в съответната регулаторна рамка и да се повиши правната сигурност;

45.

във връзка с това призовава също така Съвета на Европейския съюз да гарантира прозрачност и по този начин правна сигурност;

46.

счита, че е наложително бъдещата европейска стратегия за МСП да включва мерки за изграждане на капацитет за МСП и стартиращите предприятия, за да им се даде възможност да се възползват в пълна степен от многобройните възможности, предлагани от основаните на данни бизнес модели;

47.

подкрепя планираното и координирано създаване и насърчаване на европейски цифрови иновационни центрове, пледира за тесни контакти на ранен етап между Комисията и държавите членки и особено регионите в това отношение и изтъква безусловната необходимост от прозрачност и отчетност при процеса на подбор и равни възможности за европейските региони;

Европейска цифрова общност на ценностите

48.

отбелязва, че данните са в основата на цифровите продукти, услуги и бизнес модели, а следователно и на икономическото развитие в Европа, и че те могат да подобрят основата за вземане на решения от страна на физически лица, предприятия, организации, администрации и създатели на политики;

49.

предупреждава, че решенията, основани единствено на данни, по-специално във връзка с автоматизираното обработване, невинаги могат да бъдат целесъобразни и пропорционални и следователно трябва винаги да бъдат оценявани в общия контекст;

50.

подчертава, че цифровото общество следва да бъде приобщаващо, справедливо и достъпно за всички и да бъде ориентирано преди всичко към хората;

51.

призовава за силни мерки за защита на гражданските свободи и демокрацията в една все по-цифровизирана епоха, включително мерки за намаляване на риска от всеобщо цифрово следене и борба с фалшивите новини, дезинформационни кампании, слово на омразата и дискриминация, по-специално расизъм, в цифровата среда — независимо от това дали източникът на тези негативни процеси се намира в рамките на ЕС или извън него;

52.

отбелязва, че цифровите технологии и решенията, основани на данни, са важни средства за справяне с обществените, хуманитарните, климатичните и екологичните предизвикателства и следователно са от значение и в контекста на постигането на целите на Зеления пакт, както и Целите на хилядолетието на ООН;

53.

приветства инициативата за инструменти на кръговата икономика, както и инициативите за постигане на неутрални по отношение на климата, високо енергийно ефективни и устойчиви центрове за данни най-късно до 2030 г.;

54.

посочва, че тези предизвикателства са тясно взаимосвързани и предлагат възможности Европа да поеме водеща роля;

Данните като цифрово гориво за икономиката и основа за вземане на решения

55.

споделя убеждението, че човекът е и следва да остане в центъра на вниманието на европейската стратегия за данните; следователно задачата на политиката в областта на цифровите технологии е постоянно да наблюдава последиците и при това да балансира ползите и недостатъците на процесите и евентуално да ги управлява;

56.

споделя мнението, че използването на данни е от изключително значение за общественото благо за справяне с извънредни ситуации (епидемии, природни бедствия), за по-добро разбиране на влошаването на състоянието на околната среда и изменението на климата и предприемане на целенасочени мерки за борба срещу тях, както и за подобряване на борбата срещу престъпността и защитата от терористични действия;

57.

подкрепя разработването на общи европейски пространства на данни за стратегически икономически сектори и области от обществен интерес и изтъква, че с цел постигане на гъвкави действия следва да бъде възможно създаването на допълнителни пространства на данни;

58.

подкрепя общото европейско пространство на данни, основавано на европейските правила и ценности, за да се намали прекомерното разчитане на цифрови решения, създадени извън ЕС;

59.

призовава Комисията да укрепи допълнително технологичната независимост на Европа в областта на главните базови технологии и инфраструктури;

60.

подчертава, че е важно да се използват данни, за да се даде възможност за основано на факти изготвяне на политики и подобряване на обществените услуги в рамките на стандартите за защита на данните, сигурност и етика;

61.

споделя виждането, че оперативната съвместимост на данните (например с помощта на стандарти) и качеството на данните са от решаващо значение и поради това приветства разработването на подходящи организационни подходи и структури;

62.

изтъква Доклада за напредъка относно икономическите показатели и измерването в основаната на платформи икономика, изготвен от експертната група на Обсерваторията на ЕС по икономика на онлайн платформите (1), според който липсата на данни относно много аспекти на икономическата роля и икономическото поведение на дружествата, свързани с платформите, представлява предизвикателство за създателите на политики и изследователите. Експертите съвсем основателно настояват и за наблюдение на основаната на платформи икономика, по-специално по отношение на икономическото значение на платформите, влиянието им над техните ползватели и разпоредбите за прозрачност;

63.

посочва, че при установяването на стандарти следва да се има предвид съвместимостта със съществуващите ИТ среди на местните и регионалните власти;

64.

споделя виждането, че броят на европейските доставчици на компютърни услуги „в облак“ е малък и че съществува висока технологична зависимост от външни доставчици;

65.

споделя виждането, че използването на компютърни услуги „в облак“, особено в европейския публичен сектор, е слабо и че, наред с другото, потенциалът за намаляване на разходите за ИТ не се използва;

66.

подчертава значението на инвестициите в технологии на бъдещето като, наред с другото, изкуствения интелект, технологията на разпределения регистър (блоковата верига) и квантовата изчислителна технология. Това изисква преди всичко усилия в областта на научноизследователската и развойната дейност;

67.

посочва във връзка с това, че съществуват недостатъци във връзка с оперативната съвместимост на различните услуги „в облак“ и разработването на технически процедури за публичните органи в облака;

68.

приветства намерението да се оформи системната роля на някои онлайн платформи и придобитата от тях пазарна мощ, така че да не бъдат застрашени справедливостта и откритостта на пазарите;

69.

счита, че е необходимо регулиране във връзка с условията на труд на служителите на онлайн платформите, за да се уреди тази форма на труд по такъв начин, че тя да може да осигури социално защитено, пълноценно препитание. Ето защо приветства намерението на Комисията да публикува инициатива за подобряване на условията на труд на работниците на онлайн платформите, обявява се обаче за това тя да бъде изтеглена от 2021 г. за 2020 г. Епидемията от коронавирус показа особено ясно, че няколко онлайн платформи извличат икономическа полза от наложените ограничителни мерки, докато работата през платформи остава несигурна;

70.

приветства споразумението, постигнато между европейските социални партньори за проследяването на цифровата трансформация (2), за да се направлява съвместно развитието на цифровизацията и нейното въздействие върху труда, работниците и функционирането на дружествата;

71.

отново заявява, че това, което е забранено извън интернет, не може да бъде разрешено в интернет и в този контекст счита, че ролята и задълженията на операторите на онлайн платформи трябва да бъдат изяснени;

72.

отбелязва със съжаление, че в един цифров свят без граници няколко дружества с най-голям пазарен дял генерират по-голямата част от ползите от добавената стойност, създадена в основаната на данни икономика, че поради остарели корпоративни данъчни правила тези печалби често не се облагат с данъци там, където са генерирани, и че това нарушава конкуренцията;

73.

в контекста на наличните мрежови ефекти на основаната на платформи икономика, призовава за преразглеждане на това дали и по какъв начин европейското законодателство в областта на конкуренцията следва да бъде доразвито;

74.

посочва, че цифровизацията създава в еднаква степен предизвикателства във всички региони на Европа, които изискват много разнородни стратегии за намиране на решение, и следователно призовава това обстоятелство да се вземе предвид при изработването на всеобхватна стратегия;

75.

призовава за опростяване на процедурите за достъп до европейско финансиране, за да се достигне до възможно най-голям брой предприятия, висши училища и научноизследователски институции и да се насърчи активното им участие в оформянето на цифровизацията;

76.

посочва, че това се отнася в същата степен и за „интелигентните градове“ и „интелигентните региони“;

77.

споделя виждането, че липсват технически инструменти и стандарти, които да улесняват упражняването на правата за неприкосновеност на личния живот и да не го обременяват прекалено;

78.

подчертава, че е важно да се противодейства на ефектите, свързани със зависимостта от определен доставчик, например върху устройствата, базирани на интернет на нещата, и да се засили позицията на потребителите; в този контекст е важно на ползвателите да се предоставят инструменти и средства, за да вземат самостоятелни решения относно това, което се случва с техните данни;

Европа в света

79.

приветства ангажимента на Комисията по отношение на интересите на европейските граждани, равните възможности за европейските предприятия на международните пазари и европейските ценности в международните търговски потоци и потоци от данни;

80.

приветства идеята за привличане на съхранението и обработването на данни от други държави и региони и е запознат с различните силни страни на европейските региони, които следва да се използват като различни аргументи за тази цел;

81.

приветства инициативите, предприети от Европейската комисия и отделни държави членки, с цел изясняване и хармонизиране на данъчното облагане на цифровите търговски дейности на всички дружества, включително онези, чиято търговска политика се определя извън ЕС;

Оценка на настоящите съобщения на Комисията

82.

подчертава, че мерките трябва да се съсредоточат върху силните страни на Европейския съюз; примерите включват производството, което създава многобройни сфери за приложение за цифровите технологии, в това число Четвъртата индустриална революция, изкуственият интелект, роботиката, адитивното производство, оптиката и сензорните устройства и „интернет на нещата“;

83.

призовава за подробна оценка на въздействието на основните предложени мерки за справедлива и конкурентоспособна икономика с оглед на Европейската стратегия за данните, текущата оценка и преглед на пригодността на правилата на ЕС в областта на конкуренцията, регулаторните мерки и промишлената стратегия; това се отнася особено за установяването на рамка за създаване на подходящо, конкурентоспособно и сигурно цифрово финансиране и корпоративно данъчно облагане през 21-ви век;

84.

заявява отново, че цифровизацията на регионите изисква координиран и съгласуван стратегически подход, който надхвърля предоставянето на цифрова инфраструктура и свързаност;

85.

призовава за всеобхватна рамкова квалификационна програма за справяне с липсата на умения и експерти в областта на данните в ЕС;

86.

призовава за програми за подпомагане на стартиращи предприятия и на дружествата, не само поради настоящото положение, но и защото в противен случай стратегията за данните няма да може да бъде изпълнена;

87.

призовава за инициатива за укрепване на технологичния суверенитет (напр. разработване на собствени процесори, мрежови компоненти), за да може безопасно да се изгради и експлоатира необходимата инфраструктура, и призовава за гарантиране на подходящо финансиране за европейските проекти за научноизследователска и развойна дейност;

88.

признава, въз основа на описаните предизвикателства и предложените действия, необходимостта от по-нататъшно увеличаване на издръжливостта и суверенитета в цифровото пространство, за да се използва по устойчив начин потенциалът на най-новите комуникационни стандарти; при това трябва да се обърне специално внимание на защитата на критичната инфраструктура), така че способността за действие на държавата и предоставянето на услуги на населението да може да се запази дори в случай на кризисна ситуация, включително дългосрочна;

89.

предлага да се обмислят допълнителни мерки, които могат да доведат до бързо подобряване на енергийната ефективност, намаляване на емисиите на парникови газове, оптимално използване на цифровизацията за опазване на околната среда и климата, насочване на подкрепата към благоприятни за климата иновации и гигабитовите мрежи.

---

(1)  https://ec.europa.eu/digital-single-market/en/news/commission-expert-group-publishes-progress-reports-online-platform-economy

(2)  https://bit.ly/2YptFYV