Становище на Европейския комитет на регионите относно „Пътна карта за чист водород — приносът на местните и регионалните власти за неутрална по отношение на климата Европа“

(2020/C 324/07)

Докладчик: Birgit HONÉ (DE/ПЕС), министър по федералните и европейските въпроси и регионалното развитие (Долна Саксония) Отправен документ: Становище по собствена инициатива

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Значението за неутрален по отношение на климата ЕС до 2050 г.

1.

категорично приветства факта, че Европейският съвет одобри целта ЕС да стане неутрален по отношение на климата до 2050 г. и че с предложението си за европейски законодателен акт в областта на климата Европейската комисия има намерение да установи законодателно тази цел на равнището на ЕС (1);

2.

подчертава, че е важно да се генерира екологично и социално устойчив растеж, особено след кризата с COVID-19. Европейският зелен пакт (2), с енергийно и ресурсно ефективни, благоприятни за климата технологични и социални иновации, трябва да бъде ключов елемент за икономическото възстановяване след COVID-19. Чистият водород като една от тези бъдещи технологии трябва да бъде активно популяризиран в ЕС;

3.

затова горещо приветства факта, че Комисията ще отговори бързо на искането на настоящото становище за стратегия на ЕС в областта на водорода (3); освен това отбелязва със задоволство, че преразгледаното предложение за многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021—2027 г., с неговия план за възстановяване, дава възможност за развитие на чиста водородна икономика, и призовава Съвета и Европейския парламент да запазят тези възможности в законодателния процес;

4.

припомня, че постигането на целта за неутралност по отношение на климата предполага цялостно преструктуриране на доставките на електро- и топлоенергия и енергия за охлаждане, като изисква по-специално радикални промени в промишлеността и транспорта. Ще са необходими множество различни технологични решения, основани на енергията от възобновяеми източници. За да се ускори обаче развитието на многообещаващите технологии, би трябвало да се осигури целенасочена подкрепа за тях. В бъдеще чистият водород и производните синтетични суровини и горива (4) вероятно ще бъдат от особена важност за постигането на тази цел и поради това се нуждаят от специална подкрепа. Специален акцент следва да се постави върху зеления водород от възобновяеми енергийни източници;

5.

счита, че на този ранен етап от развитието на пазара е полезно да се възприеме открит подход по отношение на възможните приложения на чистия водород, тъй като използването на известен дял чист водород е реалистична възможност в много отрасли; счита, че в рамките на по-нататъшното развитие на пазара е необходимо съсредоточаване върху обещаващи приложения;

6.

във връзка с това посочва, че поради загубите при преобразуването ефективността от използването на чистия водород и горивата на основата на електроенергия е намалена в сравнение с прякото използване на електроенергия от възобновяеми източници, което при много приложения вероятно ще доведе до по-високи разходи в дългосрочен план. Поради тази причина в средносрочен до дългосрочен план приоритетните области на приложение на чистия водород/горивата на основата на електроенергия са тези, при които чистият водород се използва като суровина или в които мерките за енергийна ефективност и директната електрификация не могат да бъдат решение (например производство на амоняк и стомана, тежкотоварен транспорт и транспорт на дълги разстояния, високотемпературни процеси, сезонно съхранение на електроенергия); и части от вграденото екологично/централно отопление, при което отоплителните помпи или мрежите не са ефективни;

7.

предлага Комисията да възложи изготвянето на проучване на потенциала за производство на зелен водород в ЕС, включително в по-слабо развитите региони по NUTS 2, и в съседните региони (например Близкия изток и Северна Африка), като се обърне специално внимание на конкуренцията с прякото използване на електроенергия от възобновяеми източници, тъй като наличието на всеобхватна и подробна информация за реализируемия потенциал на различните сценарии е важна основа за изграждането на зелена водородна икономика в Европа; освен това биха могли да се проучат възможностите до каква степен може да се използва синият водород като преходно решение;

8.

препоръчва държавите членки да включат насърчаването на икономиката на зеления водород при актуализирането на своите национални планове в областта на енергетиката и климата през 2023 г., както и да разработят в тясно сътрудничество с всички заинтересовани страни интегрирани национални стратегии в областта на водорода с мерки за прилагане. При изготвянето и изпълнението на тези проекти държавите членки следва да работят в тясно сътрудничество с регионалните и местните власти (МРВ) или техните национални и регионални сдружения и с научната общност. Препоръчително е всяка държава членка да проучи потенциала за производство на зелен водород;

Аспекти, свързани с устойчивостта

9.

подчертава, че единствено водород, произведен чрез електролиза на вода с помощта на електроенергия от възобновяеми източници („зелен водород“), представлява устойчив метод за производството на водород в дългосрочен план. Поради това зеленият водород трябва да бъде в центъра на усилията на ЕС и на държавите членки при изграждането на водородна икономика. Докато бъдат осигурени достатъчни количества зелен водород, прилагането на временни технологични мерки, например син водород, може да спомогне за намаляване на емисиите на CO2 от съществуващото производство на водород. Във връзка с това е необходимо да се гарантира, че не се възпрепятства преходът към зелен водород при развитието на водородната икономика. Временните мерки трябва да предлагат значителни реални ползи по отношение на разходите и скоростта на прилагане в сравнение със зеления водород и не трябва да създават дългосрочни зависимости от влияещи в миналото фактори;

10.

счита, че извършването на всеобхватно и прозрачно класифициране и сертифициране по отношение на устойчивостта на водорода/горивата на основата на електроенергия е също толкова необходимо, колкото и повсеместното и задължително използване на разработените впоследствие сертификати. Пазар за зелен водород може да се развие само въз основа на прецизно, ясно и диференцирано разработени сертификати, които позволяват да се направи и разграничение между син и зелен водород. КР призовава Комисията да ускори активно процеса на класификация на газовете в рамките на Европейския регулаторен форум за газ (Мадридския форум) и бързо да излезе с предложение за система за класификация и сертифициране в съответствие със съществуващото законодателство относно оторизацията на енергия от възобновяеми източници; във връзка с това призовава да се разгледа възможността за сливане на съществуващите паралелни системи за гаранции за произход (член 19 от ДВЕИ II) и сертификати за устойчивост (членове 25—31 от ДВЕИ II). Комисията следва да се ангажира с международно разпространение на европейската система от сертификати/гаранции за произход, която предстои да бъде разработена;

Специфичната роля на регионите

11.

подчертава, че зеленият водород предоставя възможност за децентрализирано производство и използване и че поради това може да бъде част от бъдещи по-децентрализирани енергийни доставки, така както са описани в дългосрочната стратегия „Чиста планета за всички“ (5) на Комисията и са подкрепени от КР (6). Зеленият водород може да подпомогне регионалното и местното развитие, тъй като важни части от веригата за създаване на стойност могат да бъдат изградени в регионите и общините, като по този начин могат да бъдат генерирани положителни ефекти по отношение на заетостта и МСП; освен това излишната топлина от производството на зелен водород може да се използва в местното и регионалното топлоснабдяване, а водородът, отделян като страничен продукт при някои процеси, може да бъде рециклиран и да се използва повторно на местно и регионално равнище;

12.

изрично подчертава, че местните и регионалните власти (МРВ) играят решаваща роля при реализирането на водородната икономика. Редица МРВ разработват стратегии за водорода, програми за подпомагане на зеления водород и конкретни проекти, като например в рамките на Европейското партньорство за водородни долини (European Hydrogen Valleys Partnership) (7). Точното познаване на условията на местно равнище, връзките с участниците на място, надзорът върху процесите на планиране и издаване на разрешения и различните регионални и местни възможности за стимулиране и финансиране, обществените поръчки, както и правомощията в областта на професионалното и академичното обучение превръщат МРВ в незаменими участници при изграждането на пазара;

13.

подчертава, че регионите могат да играят важна роля в изграждането на мрежи при разработването на регионални стратегии за „зелен“ водород и програми за подпомагане с оглед на интегрираното развитие на регионалните вериги за създаване на стойност във връзка със „зеления“ водород. Близостта на производството и използването им дава възможност за изграждане на първите регионални водородни мрежи, които могат да бъдат разширявани с течение на времето. Централизираното широкомащабно предлагане на водород в промишлените клъстери може да отговаря на децентрализираното търсене от страна на промишлеността, транспорта, сградния фонд и баланса на мрежата в околностите на промишлените клъстери на регионално, национално и международно равнище (секторно интегриране). Местата в близост до пристанища могат да бъдат особено привлекателни, тъй като в дългосрочен план ще бъдат благоприятни и за вноса на водород/горива. КР призовава Европейската комисия да подкрепи разработването и прилагането на такива регионални стратегии и програми за веригите за създаване на стойност и клъстерите на зеления водород;

Координация на развитието на пазара

14.

припомня, че не може да се развие пазар за зелен водород без осъществяването на значителни инвестиции, включително от страна на частния сектор. Тези инвестиции могат да бъдат генерирани само ако съществува доверие в дългосрочното развитие на пазара. Поставянето на амбициозни и задължителни цели, ясна правна рамка, ясно определена стратегия и конкретна пътна карта за зелен водород могат да спомогнат за изграждането на това доверие;

15.

призовава Комисията в обявената стратегия на ЕС за водорода да формулира обща визия на ЕС, по-специално за зеления водород за 2030 и 2050 г. и да разгледа въпроса за екологичните приложения на зеления водород, развитието на неговия пазар и насърчаването на по-нататъшни иновации, като се вземат предвид препоръките в настоящото становище;

16.

призовава Комисията да представи водородна стратегия на ЕС заедно с интегрирана пътна карта, състояща се от незаконодателни и законодателни мерки, за изграждане на европейска чиста водородна икономика и водороден вътрешен пазар с акцент върху зеления водород, която да се базира на препоръките в настоящето становище и на препоръките на Стратегическия форум за важни проекти от общоевропейски интерес. Водородната стратегия на ЕС следва да съдържа амбициозни цели за производствените мощности за зелен водород, които да се опират на анализ на регионалния производствен потенциал, и да насърчава системното разширяване на производството и използването на водород, като бъдат установени съответните вериги за създаване на стойност. Тя следва да допринесе за координация на развитието на предлагането, търсенето и инфраструктурата в рамките на целия ЕС, както и за координация на регулаторните дейности и финансирането на равнището на ЕС, на държавите членки и на МРВ; като обърне специално внимание на описаната мрежова роля на регионите за развитието на производството и използването на „зелен водород“ в контекста на прехода към енергия и суровини;

17.

разглежда развитието на зелена водородна икономика като крайъгълен камък на устойчивата промишлена политика, предвидена като цел в Европейския зелен пакт; посочва, че за да бъде „зеленият“ водород конкурентоспособен, употребата на електролизната технология трябва да се разшири до равнището на гигаватите. Производството на електролизьори в държавите — членки на ЕС, предлага нови възможности (потенциал за заетост) и международен потенциал за износ. КР призовава Европейската комисия да въведе инструменти за подкрепа. и подчертава значението на участието на европейските региони — заедно с промишлеността — за разработване на междусекторни вериги за създаване на стойност на водорода, свързващи доставките, инфраструктурата и търсенето; призовава Комисията — в рамките на прилагането на новата промишлена стратегия за Европа (8) — да насърчава изграждането на водещи пазари за зелени водородни технологии и системи и тяхното използване за неутрално по отношение на климата производство преди всичко в стоманодобивната, циментовата и химическата промишленост; призовава обявената Стратегия на ЕС за чиста стомана да бъде приета в кратки срокове от Комисията, като бъде поставен подходящ акцент върху използването на зелен водород;

18.

силно приветства обявеното в новата промишлена стратегия създаване на Европейски алианс за чист водород; настоява той да бъде изграден бързо, да бъде фокусиран върху зеления водород и да изведе ЕС до позиция на индустриален лидер в тази ключова технология, като допринесе за координация и обмен на знания и опит; изисква обявеното от Комисията ангажиране на регионите и МСП да бъде реализирано последователно в рамките на алианса;

19.

посочва, че нарастващата секторна интеграция вследствие на използването на едни и същи енергийни източници налага необходимостта от засилено системно наблюдение на отделните отрасли; подчертава, че в стратегията за интегрирана енергийна система и стратегията на ЕС за водорода (9) Европейската комисия трябва да изтъкне системното значение на зеления водород във връзка с други форми на енергия за секторно интегриране, като електричество, възобновяеми газове и горива на основата на електроенергия, в бъдещата енергийна и икономическа система и да представи методи за прилагане, които да са от полза за системата. Те трябва да представят методи за прилагане, които да са от полза за системата и да използват нови и адаптирани пазарни правила, за да създадат функциониращ пазар на водород, който, от една страна, да стимулира производството и използването на водород, а от друга страна, да бъде добре интегриран с пазарите на електроенергия и газ;

Подпомагащо рамково законодателство и развитие на инфраструктурата в рамките на Европейския зелен пакт

20.

подчертава, че динамичното увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници при производството на електроенергия е основата на пазарното развитие на зеления водород в Европа; изисква преразглеждане на Директивата за възобновяемите енергийни източници (ДВЕИ II) поради поставяне на по-високи цели на ЕС в областта на климата за 2030 г., като по-специално следва да бъде определена съответно по-висока цел на ЕС за дела на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно енергопотребление; насърчава държавите членки и МРВ да определят амбициозни цели за развитие на национално, регионално и местно равнище на енергията от възобновяеми източници като вятърната и слънчевата енергия; очаква, че обявената от Комисията стратегия за възобновяемите енергийни източници от офшорни инсталации ще даде тласък за развитието на този сектор, включително чрез финансирането на иновационни проекти за офшорно производство на зелен водород;

21.

препоръчва на Комисията да проучи дали ПЕР II и делегираните актове предоставят достатъчно стимули за използването на горива на основата на електроенергия въз основа на промишлените емисии на CO2 и улавянето и използването на въглерод (CCU) в преходен етап. Трябва обаче да се гарантира, че се избягва двойното отчитане на намалението на емисиите на парникови газове, както и пълното отчитане на горивата на основата на електроенергия като „възобновяеми“;

22.

призовава освен това за бързо разработване на делегирани актове по линия на ДВЕИ II, за да се изясни класификацията на електрическите мрежи за производство на водород (член 27 от ДВЕИ II) и минималните изисквания за намаляване на емисиите на парникови газове от синтетични горива (член 25 от ДВЕИ II);

23.

подчертава, че използването на електроенергия от мрежата за производство на водород следва да гарантира използването на електролизата с използване на мрежата (управление на потреблението); призовава в европейските, националните и регионалните стратегии за водите да се включи създаването на допълнителни мощности за производство на зелена електроенергия за електролизата;

24.

посочва, че интернализацията на външните разходи създава еднакви условия на конкуренция за различните енергийни източници и повишава икономическата привлекателност на зеления водород; поради това подкрепя цялостно преразглеждане на Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията с цел хармонизиране на данъчното облагане на енергията с целите на Европейския зелен пакт и включване на водорода и горивата на основата на електроенергия в обхвата на директивата; насърчава държавите членки да използват съществуващите възможности за екологично данъчно облагане и допълнителните приходи за намаляване на данъчната тежест върху електроенергия, произведена с ниски въглеродни емисии;

25.

подчертава, че схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ на ЕС) предоставя важни стимули за намаляване на емисиите на парникови газове в енергоемките промишлени отрасли (например химическа и стоманодобивна промишленост), за които зеленият водород представлява възможност за значителна декарбонизация. При преразглеждането на Директивата за търговия с емисии следва да се вземат под внимание новите цели в областта на климата за 2030 г., например чрез повишаване на линейния коефициент на намаление. Инвестиционната сигурност би могла да се увеличи, като се добави минимална цена за СТЕ на ЕС;

26.

подкрепя развитието на подходящ механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите в съответствие с правилата на СТО (10) за внесени от трети държави продукти, чието производство е свързано с високи емисии на CO2 и които са предмет на силна международна конкуренция. В съчетание с адаптирана СТЕ на ЕС подобна система би могла да създаде стимули за използването на зелен водород в енергоемката промишленост;

27.

призовава Комисията да преработи Регламента за трансевропейската енергийна мрежа (TEN-E) (11) и правилата на ЕС за европейския пазар на газ, преди всичко на Директивата на ЕС за газа 2009/73/ЕО (12), така че да бъде предоставена възможност за динамично развитие на зелена водородна икономика с прехвърляне на водород в рамките на ЕС. Това включва например определянето на единни и ясни стандарти (например позволения дял на водорода в мрежата за природен газ), подходящо адаптиране на изискванията за проекти от общ интерес на основата на TEN-E, координиране на планирането на инфраструктурата за електроенергия и газ, прекласифициране на съществуващата инфраструктура за газ и формулирането на еднозначни правила за впръскването на водород в мрежата за природен газ и изготвянето на регулаторна рамка за обществените мрежи за водород. Необходимо е също така да се изготви регулаторна рамка за обществените мрежи за водород с недискриминационен достъп. КР посочва, че разработването и разширяването на специализираните водородни мрежи е важна предпоставка за наличието на водород в неговата най-чиста форма за приоритетните приложения, за които няма възможни алтернативи;

28.

счита, че на технологиите за задвижване с ниски въглеродни емисии за камиони, автобуси и за вътрешноводен транспорт, като електродвигатели, които се захранват посредством водородни горивни клетки или с надземна контактна мрежа, заедно с други енергийни форми, които отговарят на изискванията за устойчивост и намаляването на емисиите, следва да бъде отредено много по-централно място с преразглеждането на Регламента за трансевропейската транспортна мрежа (TEN-Т). Изграждането на съответната инфраструктура първоначално по протежение на коридорите на основната мрежа е необходимо предварително условие за разпространението на тези технологии. Механизмът за свързване на Европа (МСЕ) следва да предостави достатъчни финансови ресурси за тази цел. Преразглеждането на Директивата за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива предоставя възможност за поставяне на конкретни изисквания по отношение на гъстотата на мрежата от водородните зарядни станции в държавите членки;

29.

призовава Комисията да предостави подкрепа на изграждането на инфраструктура за транспортиране на водород (изграждане на нови газопроводи или модернизиране на съществуващи газопроводи) и за изграждането на инфраструктурата за съхранение; подчертава, че разработването и финансирането на трансгранична водородна инфраструктура между промишлени клъстери предлага икономически възможности. Във връзка с териториалното устройство и ефективност на разходите се препоръчва сътрудничество с други сектори, което изисква нова енергийна инфраструктура;

30.

призовава Комисията, като част от обявената стратегия за устойчива и интелигентна мобилност, да даде приоритет на използването на „зелен“ водород и на горива на основата на електроенергия като допълнение към електрическата мобилност в областта на превоза на тежки товари, обществения пътнически транспорт, водния транспорт и въздушния транспорт. Това изисква ясна и надеждна пътна карта и европейска регулаторна рамка за насърчаване на използването на превозни средства с ниски емисии в рамките на съществуващите системи за пътно таксуване;

Насърчаване посредством финансови и регулаторни мерки и държавна помощ

31.

подчертава, че изграждането на зелена водородна икономика, и по-специално разширяването на производството, трябва да бъде подпомагано с публични средства, тъй като понастоящем зеленият водород не е икономически ефективен. КР посочва, че при преразглеждането на насоките относно държавната помощ в областта на околната среда и енергетиката следва да бъде запазена или увеличена свободата на действие за финансовите инструменти, за да се предостави възможност за стимулиране на развитието на пазара на ранен етап;

32.

припомня, че при производството на зелен водород съществени компоненти от разходите са инвестиционните разходи и разходите за електроенергия. По принцип са налице както инструменти за насърчаване на търсенето, така и на предлагането с цел подпомагане на производството на зелен водород, които в зависимост от конкретните си характеристики могат да постигнат аналогични ефекти. Възможни инструменти за насърчаване на предлагането са инвестиционните субсидии и преференциалните премии. КР подчертава, че опитът в сектора на електроенергията е показал, че гарантираните за известен период от време приходи могат да позволят разширяване на производствените мощности. Все пак с цел създаване на конкурентен натиск преференциалните премии и инвестиционните субсидии могат да бъдат обявени от самото начало;

33.

подчертава, че прилагането на регулаторни мерки може да доведе до генериране на търсене на зелен водород в определени отрасли или области на приложение, което от своя страна да стимулира увеличаване на производството. В съчетание с инструменти, като задължителни нива на смесване (например въздушен и морски транспорт), намаление на парниковите газове за доставчици, отговорни за пускането на пазара на горива, или пределни стойности на CO2 за автомобилния парк (например за камиони, автобуси или транспортни средства за вътрешните водни пътища), целите за намаляване на емисиите на парникови газове могат да създадат стабилно търсене на зелен водород или горива на основата на електроенергия. Във връзка с това КР призовава държавите членки при транспонирането на ДВЕИ II да използват вече съществуващите законови възможности за насърчаване на зеления водород/горивата на основата на електроенергия. Алтернатива на приложенията, които и понастоящем се нуждаят от големи количества водород, биха могли да бъдат договорите за въглеродна разлика (Carbon Contracts for Difference, CCfD), които компенсират разликата между действителните разходи за предотвратяване на отделянето на парникови газове на потребителите и съществуващата цена на CO2;

34.

посочва, че обществените поръчки също могат да създават чувствително и предвидимо търсене. В това отношение МРВ могат да играят съществена роля, тъй като автомобилните паркове на общините и общинските предприятия (например почистване на улици, сметоизвозване, обществен транспорт и таксита) все по-често се оказват интересни области на приложение за зеления водород и други неутрални по отношение на климата технологии за задвижване;

35.

приветства инициативите за създаване на важни проекти от общоевропейски интерес (ВПОИ) за зелен водород; насърчава Комисията да изготви правна рамка за ВПОИ за зелен водород и впоследствие държавите членки да я прилагат, за да бъде проправен пътят за реализиране на широкомащабни демонстрационни проекти; Следва да се обърне специално внимание на създаването на синергии между различните важни водородни проекти от общоевропейски интерес, за да се избегне дилемата за „кокошката или яйцето“ при развитието на веригите за създаване на стойност на зеления водород;

36.

призовава за увеличаване на финансирането на демонстрационни проекти за зелен водород от обезпечените със средства от СТЕ на ЕС Иновационен фонд и Модернизационен фонд, както и за целево финансиране на зеления водород по програмата InvestEU; насърчава държавите членки и регионите да използват през следващия финансов период Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), включително Interreg, и за изграждане и укрепване на регионални, местни и трансрегионални водородни клъстери; подчертава необходимостта от постигане на полезни взаимодействия на всички равнища между тези начини на финансиране, ВПОИ, МСЕ и финансирането на научни изследвания;

37.

приветства новата политика на финансиране, приета от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) в енергийния сектор, включително разработването на нови подходи за финансиране в рамките на консултативната програма InnovFin. Във връзка с това КР призовава и ЕИБ да предоставя значителна подкрепа за зеления водород, като финансира подходи, благоприятстващи МСП и МРВ или банките, които ги подкрепят;

38.

счита, че централно звено за контакт (оne stop shop) на равнището на ЕС би могло да улесни значително достъпа до финансиране по проекти за предприятията, включително МСП, както и за регионите и градовете;

39.

препоръчва на държавите членки, в тясно сътрудничество с МРВ или техните национални и регионални сдружения, да допълват финансирането от ЕС с национални програми за широкомащабни демонстрационни проекти, живи лаборатории, национални мрежи и водороден обмен между регионите;

40.

подчертава, че е необходимо да бъдат изпратени дългосрочни сигнали за насочване на финансови и капиталови потоци от частния сектор към инвестиции в зелен преход със зелена водородна икономика и в подкрепа на иновативни МСП; очаква във връзка с това подпомагане от Комисията в рамките на обявената стратегия за устойчиво финансиране;

Научни изследвания и иновации

41.

подчертава, че и в хода на широкомащабното въвеждане на производството и приложението на зелен водород научните изследвания и иновациите играят решаваща роля. Те трябва да бъдат насочени към намаляване на разходите във всички части от веригата за създаване на стойност, както и към подобряване на управляемостта, ефективността и експлоатационния период на инсталациите. Поради това КР препоръчва да се постави изричен акцент върху зеления водород в рамките на програмата „Хоризонт Европа“, включително нейните „мисии на Зеления пакт“, Европейския стратегически план за енергийните технологии (плана SET) и Европейския съвет по иновациите (ЕСИ);

42.

приветства предложението на Комисията за осъществяване на Европейско партньорство за чист водород в рамките на програмата „Хоризонт Европа“ като правоприемник на съвместното предприятие „Горивни клетки и водород“ (съвместно предприятие ГКВ) (13); препоръчва да се подобрят финансовата обезпеченост, както и структурите и механизмите на партньорството в сравнение със съвместно предприятие ГКВ, като се отчита специфичното значение на МРВ, така че да могат да бъдат подпомогнати повече демонстрационни проекти за зелен водород в Европа, включително в рамките на Европейското партньорство за водородни долини; подчертава, че важна цел на партньорството трябва да бъде подобряването на обмена на знания и опит между регионите, между институциите на ЕС, държавите членки и МРВ, и между предприятията;

43.

насърчава държавите членки и МРВ, като част от техните компетенции в областта на висшето образование и професионалното обучение, да насърчават обучението на квалифицирани специалисти и изследователи по цялата верига за създаване на стойност на „зеления“ водород. Те следва също така да създават и подобряват подходящи консултантски услуги, по-специално за МСП. КР призовава Комисията да подкрепи тези усилия, по-специално в контекста на новия Европейски пакт за уменията и на Европейското пространство за образование, обявени в новата индустриална стратегия за Европа (14);

Международно измерение

44.

посочва, че значителен дял от търсенето на водород/горива на основата на електроенергия в дългосрочен план вероятно ще бъде покривано от внос от региони с много добри възобновяеми енергийни източници; във връзка с това за вносния водород/горива на основата на електроенергия трябва да важат също толкова високи критерии за устойчивост; препоръчва в изисканата пътна карта за зелен водород да бъде взета под внимание възможността за производство на зелен водород/горива на основата на електроенергия в трети държави и транспортирането им в ЕС. Освен това КР насърчава Комисията да установи своевременно сътрудничество с потенциални държави износители и с други държави вносители (например Япония), за да се подпомогне координираното изграждане на международна чиста водородна икономика с акцент върху зеления водород. В допълнение следва да бъдат засилени съответните международни инициативи, като например инициативата за използване на водород в рамките на министерските срещи за чиста енергия и „Мисията за иновации“. МРВ следва да участват активно и в този случай, както това вече беше направено при Европейското партньорство за водородни долини.

---

(1)  Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на рамката за постигане на неутралност по отношение на климата и за изменение на Регламент (ЕС) 2018/1999 (Европейски законодателен акт за климата) (COM(2020) 80 final).

(2)  Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Европейският зелен пакт (COM(2019) 640 final).

(3)  Вж. Пътна карта — Ares(2020)2722353.

(4)  По-нататък с цел опростяване за синтетични горива се използва терминът „горива на основата на електроенергия (e-fuels)“.

(5)  COM(2018) 773 final.

(6)  Становище на Европейския комитет на регионите — Изпълнение на Парижкото споразумение посредством иновативен и устойчив енергиен преход на регионално и местно равнище (OB C 39, 5.2.2020 г., стр. 72), Становище на Комитета на регионите — Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика (OB C 404, 29.11.2019 г., стр. 58).

(7)  В рамките на „Платформата за интелигентна специализация“ (S3P).

(8)  COM(2020) 102 final.

(9)  Вж. Пътна карта на Европейската комисия — Ares(2020)2722353.

(10)  Вж. Оценка на въздействието от етапа на създаване — Ares(2020)1350037.

(11)  Вж. Оценка на въздействието от етапа на създаване — Ares(2020)2487772.

(12)  Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ и за отмяна на Директива 2003/55/ЕО (OB L 211, 14.8.2009 г., стр. 94).

(13)  Вж. Оценка на въздействието от етапа на създаване — Ares(2019)4972390.

(14)  COM(2020) 102 final.