Становище на Европейския комитет на регионите — „Проверка на пригодността на Рамковата директива за водите, Директивата за подпочвените води, Директивата относно стандартите за качество на околната среда и Директивата за наводненията“

(2020/C 324/05)

Докладчик: Piotr CAŁBECKI (PL/ЕНП), маршал на Куявско-поморското воеводство Отправни документи: SEC(2019) 438 SWD(2019) 439 SWD(2019) 440

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.   Уводни бележки

1.

приветства своевременното представяне на проверката за пригодност на Рамковата директива за водите и Директивата за наводненията в съответствие с член 19, параграф 2 от Рамковата директива за водите, в която се посочва, че „Комисията ще преразгледа настоящата директива най-късно 19 години след датата на влизането ѝ в сила и ще предложи необходимите изменения в нея“;

2.

заявява, че водата е най-важното общо благо и представлява ограничен ресурс, който трябва да се опазва и използва по устойчив начин както по отношение на качеството, така и на количеството. Опазването и управлението на водата не се ограничават до регионални и национални граници, тъй като 60 % от речните басейни в ЕС излизат извън рамките на територията на една държава членка;

3.

посочва, че зависимите от водата сектори на ЕС генерират 3,4 трилиона евро годишно, което се равнява на 26 % от годишната брутна добавена стойност на ЕС, и осигуряват работни места на около 44 милиона души. Успоредно с това отбелязва с тревога, че според изчисления едва 40 % от повърхностните води в Европа са в добро екологично състояние и само 38 % с добро химично състояние (1);

4.

предвид пандемията от COVID-19, призовава за подобряване на стерилизацията на отпадъчните води, увеличаване на изследванията за подобряване на опазването на отпадъчните води (води от санитарни съоръжения и битови отпадъчни води) и по-широко внедряване на природосъобразни решения, за да се премахнат всички епидемиологични заплахи за качеството на водите;

5.

подчертава, че водата е основен елемент за околната среда и човешкото съществуване. Местните и регионалните власти в държавите членки трябва да играят основна роля във връзка с наблюдението, както и чрез превантивни и коригиращи мерки, с цел да постигнат и гарантират високо качество на водата. Градовете и регионите играят водеща роля по отношение на осигуряването на всеобщ достъп до вода и канализационна инфраструктура като основно право. Важно е да се преодолее липсата на експертен опит, прекомерната бюрокрация и липсата на многостепенен подход, които оказват отрицателно въздействие върху ефективността и могат да направят невъзможно използването на добри практики на местно и регионално равнище.

6.

посочва значението на водата за европейските граждани, които решиха да посветят една от първите европейски граждански инициативи (ЕГИ) на разглеждането на своите опасения, свързани с политиката на ЕС в областта на водите. Освен това тази проверка за пригодност е продължение и на ангажиментите на Комисията в отговор на ЕГИ Right2Water (2) (Право на вода) за насърчаване на достъпа до вода и канализационна инфраструктура;

2.   Заключенията от проверката за пригодност

7.

отбелязва заключението от проверката за пригодност, че директивите са до голяма степен целесъобразни, с известни възможности за подобрение. Директивите доведоха до по-високо равнище на защита на водните обекти и управление на риска от наводнения. Фактът, че целите на Рамковата директива за водите все още не са напълно постигнати се дължи до голяма степен по-скоро на недостатъчното финансиране, бавното изпълнение и недостатъчното интегриране на екологичните цели в секторните политики, а не на недостатъци в законодателството;

8.

проверката за пригодност определи химикалите като област, в която има възможности за подобрение и постигане на по-добри резултати. Въпреки наличието на известни доказателства, че Рамковата директива за водите, Директивата относно стандарти за качество на околната среда и Директивата за подземните води са довели до намаляване на химическото замърсяване на водите на ЕС, в анализа се посочват три области, в които настоящата законодателна рамка не е оптимална: националните различия (различия в списъците на местните замърсители) и пределно допустимите стойности, които те не следва да надвишават; списъка на приоритетните вещества (продължителен процес); и факта, че в Директивата относно стандарти за качество на околната среда и Директивата за подземните води се оценява рискът за хората и околната среда въз основа предимно на единични вещества, като не се взема предвид комбинираното въздействие на смесите, и в тях неизбежно са включени само малка част от веществата, налични в околната среда;

9.

отбелязва,че качеството на източниците на питейна вода продължава да е застрашено; по тази причина изразява съжаление във връзка с факта, че акцентът на проверката за пригодност не беше поставен върху функционирането и прилагането на член 7 от Рамковата директива за водите относно невлошаването на качеството на водните обекти, използвани за черпене на питейна вода и намаляване на нивото на пречистване, изисквано при производството на питейна вода; операторите на питейна вода би трябвало да могат да разчитат на висококачествени водни ресурси, за да намалят цената на пречистването; призовава Комисията и съзаконодателите да гарантират високи стандарти на качество и безопасност, както и последователност на политиките с оглед на преработката на Директивата за питейната вода, по-специално на нейните разпоредби относно достъпа до вода (3);

10.

изразява разочарованието си във връзка с факта, че в проверката за пригодност липсва по-задълбочен анализ на въздействието на решението на Европейския съд по делото Везер (4). Прилагането на клаузите за влошаване и разширяване, предвидени в член 4, параграф 1, и клаузите за освобождаване, предвидени в член 4, параграфи 4—7 от Рамковата директива за водите, доведоха до правна несигурност както за операторите, така и за властите. По-специално трябва да се проучи по-задълбочено тяхното въздействие върху мерките за опазване на околната среда (например пречиствателни станции за отпадъчни води) или върху мерките, допринасящи за климатичния преход и за управлението на енергията и ресурсите;

11.

подчертава, че тъй като понастоящем повече от половината от всички европейски водни обекти подлежат на освобождаване, предизвикателствата, свързани с постигането на успешни резултати до 2027 г., меко казано, са значителни и е малко вероятно тези резултати да бъдат постигнати до крайния срок през 2027 г.; поради това изтъква, че ще е необходимо значително увеличаване на усилията и ресурсите и по-добро изпълнение и прилагане на Рамковата директива за водите и набляга на факта, че опазването на водните ресурси от страна на органите, предвидени в Рамковата директива за водите, трябва да продължи и след 2027 г.;

12.

призовава Комисията да допълни оценката с опита на държавите членки, прилагащи Рамковата директива за водите, в съответствие с принципите, изложени в решението по делото Везер. Жалко е, че няколко държави не транспонират директивата по подходящ начин, но това не е основание да се пренебрегват правните проблеми, които възникват там, където тя се прилага;

3.   Съгласуваност на политиките: Рамковата директива за водите и друго законодателство на ЕС

13.

призовава за намаляване на тясноведомствения манталитет в областта на водите и за по-голяма съгласуваност между всички взаимносвързани законодателни актове на ЕС, по-специално по отношение на опасенията във връзка с изменението на климата, кръговата икономика и нововъзникващите замърсители. Устойчивото на климата управление на водите следва да бъде интегрирано във всички политики на ЕС, а в Рамковата директива за водите да бъде определена ясна и амбициозна цел както за смекчаването на последиците от изменението на климата, така и за адаптирането към него;

14.

подчертава връзката между Рамковата директива за водите и Директивата за наводненията с други политики, в които местните и регионалните власти играят основна роля, като например: тези в областта на водноелектрическата енергия (и енергоснабдяването), термалната употреба на вода за отопление и охлаждане, водния транспорт, човешкото здраве, туризма, изпълнението на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води и Директивата за нитратите и т.н.;

15.

във връзка с това приветства успоредната оценка на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води — основен стълб на услугите по пречистване на отпадъчните води в Европа, със сходни резултати от проверката за пригодност: необходимост от ефективно прилагане на съществуващите правни инструменти, което да доведе до значителни ползи за обществото и околната среда. При все това изразява съжаление, че в оценката не е извършен анализ на ефективността на Директивата за пречистването на градските отпадъчни води по отношение на заустването на промишлени отпадъчни води в канализационните системи и пречиствателните станции за градски отпадъчни води. Освен това изразява съжаление по повод факта, че не е направен правен анализ на това как липсата на съгласуваност между член 4 от Рамковата директива за водите и член 10, член 7 и член 2, параграф 9 от Директивата за пречистването на градските отпадъчни води се отразява върху най-ефективните пречиствателни станции за отпадъчни води в Европа;

16.

в допълнение изтъква несъответствията в подходите на държавите членки по отношение на фосфора и еутрофикацията и насърчава по-голяма съгласуваност между Директивата за пречистването на градските отпадъчни води и Рамковата директива за водите;

17.

счита, че е от съществено значение Европейската комисия да се стреми към по-голяма степен на прилагане на правните задължения, които обхващат основните видове натиск върху водната среда, като например произтичащите от Директивата за нитратите и Директивата за пречистването на градските отпадъчни води. Следва да се обърне особено внимание на нововъзникващите вредни микрозамърсители като пластмасовите микрочастици и фармацевтичните продукти, тъй като настоящите технологии, които се използват в пречиствателните станции за отпадъчни води, не са напълно в състояние да отстраняват микрозамърсителите;

18.

подчертава, че интензивното селско стопанство е сред дейностите, оказващи най-силен натиск върху повърхностните и подземните води, включително черпенето и замърсяването с пестициди, торове и остатъци от фармацевтични продукти от антибиотици, предназначени за селскостопанските животни. Следващата обща селскостопанска политика трябва напълно да отчита въздействието на селскостопанската дейност върху водите и да насърчава преминаването към по-щадящи водата практики. Възможни решения могат да бъдат предложенията за разширяване на обвързването с екологични условия на достъпа до плащания във всички разпоредби на РДВ, насърчаване на по-екологичното земеделие чрез „екосхеми“, както и стимулиране на диалога и обмена на най-добри практики, с активното участие на операторите в сферата на водоснабдяването, съответните НПО и земеделските стопани;

19.

припомня, че водата е основен фактор за една добре функционираща биосфера, за био-производителността и за способността за усвояване, и че тя засяга и е засегната от дейностите на много различни икономически сектори, по-специално селското стопанство, енергетиката и промишлеността. Текущите или предстоящите обсъждания в рамките на текущия законодателен цикъл са чудесна възможност да се гарантира, че водите и общите цели на РДВ са включени в политиките, които обхващат тези други сектори. Подчертава, че Европейският зелен пакт посочва амбициозни цели за намаляване на използването на ресурсите, замърсяването и токсичността; следователно стратегии, като например „План за действие за нова кръгова икономика“, „План за действие за нулево замърсяване“, новите стратегии „Биологично разнообразие“ или „От фермата до трапезата“ би трябвало ясно да включват целите на РДВ за пълна съгласуваност на политиките;

20.

подчертава потенциала на използването на рециклирана вода за напояване в селското стопанство с цел намаляване на недостига на вода, подкрепа за приспособяването към изменението на климата и насърчаване на кръговата икономика. Във връзка с това приветства приемането от страна на Съвета и Европейския парламент на Регламента относно минималните изисквания за повторното използване на водата и отново заявява позицията си относно повторното използване на водата, изразена в становището си на тази тема (5);

21.

призовава Комисията да създаде напълно функционираща система за наблюдение за редовно събиране на актуализирани измерени данни за остатъчни вещества от пестициди в околната среда (особено в почвата и водата), евентуално въз основа на успешния опит от системата за мониторинг на почвите чрез рамковото изследване на земеползването/земното покритие (LUCAS);

22.

приветства решението на Комисията от 13 януари 2020 г. за забрана на тиаклоприд — неоникотиноиден пестицид, който предизвиква опасения във връзка с околната среда, по-специално по отношение на въздействието му върху подпочвените води, и който според Европейския орган за безопасност на храните е опасен за човешкото здраве; призовава за забраната и на глифозата и за ОСП, която да предвижда съпътстващи мерки за прекратяване на използването на пестициди;

4.   Следващи стъпки за постигане на добро състояние на водните обекти в ЕС

23.

силно акцентира, че Рамковата директива за водите е придобила първостепенно значение по отношение на подобряването на състоянието на водните ресурси в Европа и се е превърнала в еталон за другите континенти. Като се имат предвид обаче възникващите предизвикателства (напр. изменението на климата, пластмасовите микрочастици, фармацевтичните продукти, химикалите, антибиотиците и т.н.) и новите решения (нови технологии и методи) през последните 20 години, както и с оглед на целите за устойчиво развитие и Европейския зелен пакт, налице е неотложна необходимост от актуализиране на Рамковата директива за водите;

24.

във връзка с това призовава за промяна на парадигмата, за да се разгледа биосферата по един еволюционен начин (повишаване на осведомеността на хората по отношение на факта, че биосферата винаги се е променяла) и чрез един по-екосистемен подход (включително устойчивост на водосборните басейни и декарбонизация), както и за насърчаване на по-добро разбиране на екологичните процеси, включително циклите на водата, въглерода, азота и фосфора;

25.

посочва, че в контекста на новата парадигма всеки водосборен басейн би трябвало да се възприема като уникален „свръхорганизъм на Платон“, при който комбинацията от геоморфологията, климата, екосистемите (изменени от човека и естествени участъци) и различните форми на човешка дейност оказват въздействие върху цикъла на водата и екологичното състояние. Това следва да се разглежда не само от гледна точка на сигурността и ресурсите, но и преди всичко като начин за гарантиране на устойчиво бъдеще, здраве и добро качество на живот за всички;

26.

изразява желание заключенията от проверката за пригодност да ускорят разработването на трансдисциплинарна, комплексна парадигма и съответни иновативни решения за постигане на нулево замърсяване на водата, въздуха и почвата съгласно Европейския зелен пакт; смята, че е наложително да се запази и възстанови биологичното разнообразие в реките, езерата, влажните зони и устията, както и да се предотвратят наводненията и да се сведат до минимум щетите от тях;

27.

призовава за разработване на ново всеобхватно измерение на Рамковата директива за водите, в което предотвратяването на наводненията да бъде интегрирано с управлението на предотвратяването на засушаването и мерките за подобряване на потенциала за устойчивост на водосборните басейни (който от екохидрологична гледна точка се състои от пет фактора — вода, биологично разнообразие, устойчивост на изменението на климата, екосистемни услуги за обществото и други въздействия, по-специално в областта на културата и образованието);

28.

изтъква необходимостта от разработване и прилагане на най-добри практики на управление и иновативни технологии за намаляване на замърсяването от микрозамърсители, включително пестициди, антибиотици, пластмасови микрочастици и други опасни вещества. Подчертава, че замърсяването трябва да се разглежда при източника посредством всеобхватен подход, основан на информационни процеси с участието на гражданите, при който всички участници играят роля и се отдава предпочитание на най-справедливите и икономически ефективни решения. Решенията трябва да бъдат пригодени към местните условия, да се справят с последиците от неприлагането и да отговарят на добре определени потребности и дългосрочни съображения, а не да се разчита на „лесни технологични решения“, както беше подчертано в проверката за пригодност на Европейската комисия;

29.

призовава за повече научни изследвания и иновации във връзка с диверсификацията на водоизточниците, за да се гарантира сигурността на водоснабдяването, по-специално за европейските градове, които привличат все по-голям брой граждани, и за региони му, които все по-често са засягани от дълги периоди на суши;

30.

предлага спешно прилагане на иновативни инструменти за постигане на добро екологично състояние в европейските водосборни басейни, например екохидрологични природосъобразни решения (вж. Световния доклад относно управлението на водите, „Природосъобразни решения за водите“ на ООН). Посочва, че екохидрологичните природосъобразни решения подобряват ефикасността на хидротехническите инфраструктури, особено в селскостопанските и градските ландшафти, по отношение на смекчаването на текущото изменение на климата и адаптирането към него, и подобряват многоаспектния потенциал за устойчивост на водосборните басейни във връзка с водата, биологичното разнообразие, екосистемните услуги за обществото, устойчивостта на климатичните промени и културата и образованието (6). Освен това те насърчават и всеобхватен подход чрез стимулиране на трансдисциплинарна наука и образование за устойчивостта;

31.

привлича вниманието върху малките и средните пречиствателни станции, които имат постоянен проблем с периодичното намаляване на ефективността, и препоръчва използването на системите EH-NBS — системи за последователно биофилтриране чрез утаяване с цел намаляване на замърсителите в изходящите потоци, за да се постигне добро екологично състояние на сладководните екосистеми;

32.

подчертава, че според неотдавнашния доклад за оценка на световните водни ресурси само в 5 % от свързаните с управлението на водите инвестиции се използват екохидрологични природосъобразни решения, които би трябвало да са повече. Дифузното замърсяване и валежните води в градовете представляват почти 50 % от общото замърсяване във водосборните басейни (дифузно замърсяване от селскостопански, ландшафтни и градски валежни води, както и от транспортна инфраструктура и натоварване от дифузно замърсяване с фосфор и азот, напр. в Балтийско море). Най-ефективният начин за намаляване на това замърсяване е чрез екохидрологични природосъобразни решения. Това означава, че екохидрологичните природосъобразни решения трябва да се прилагат десетократно повече, отколкото се прилагат понастоящем, за да се смекчат последиците от замърсяването, предимно чрез природосъобразни решения, приложени в рамката на екохидрологични принципи;

33.

подчертава, че с нарастващото въздействие на изменението на климата Директивата за наводненията следва да бъде интегрирана в Рамковата директива за водите, с което се цели подобряване на захранването на подпочвените води, капацитета за задържане на вода на речните долини чрез задържане на вода в заливните равнини, полдерите и възстановяването на нивата на водите в околните езера и влажни зони. Подчертава, че подобряването на капацитета за задържане на вода на водните басейни е от основно значение, тъй като водата — чрез стимулиране на биологичната производителност — увеличава натрупването на въглерод и кръговрата на хранителните вещества, като по този начин се предотвратява проникването на хранителни вещества във водата и атмосферата, както и еутрофикацията и цъфтежът на токсични водорасли;

34.

подчертава, че Общата селскостопанска политика, Директивата за нитратите и Регламентът за продуктите за растителна защита следва да бъдат хармонизирани с Рамковата директива за водите с цел намаляване на дифузното замърсяване (азот и фосфор), което напоследък генерира 20—50 % от натоварването с хранителни вещества на езерата, водохранилищата и крайбрежните зони. В регионите с концентрация на промишлено животновъдство изглежда трудно да се постигне тази цел ако ОСП и националните политики не се ангажират — в съответствие с целите на Зеления пакт и на стратегиите за „биологично разнообразие“ и „от фермата до трапезата“ — със значително намаляване на тази форма на животновъдство. За това ще допринесе и изграждането на високоефективни зони на екотон на суша и вода, съставени от прегради за денитрификацията и геохимични прегради. подчертава, че увеличаването на сложността на земеделския ландшафт (екотон на суша и вода, дървесни редици и полезащитни пояси) намалява загубата на вода от почвата поради силни ветрове, но освен това предотвратява загубата на органични вещества и въглерод от почвата. Поради това такива методи, (екотон на суша и вода, дървесни редици и полезащитни пояси), както и други мерки за увеличаване на капацитета за задържане на вода в ландшафта следва да бъдат включени в стратегията за биоикономиката. Това би могло значително да увеличи улавянето и съхранението на въглероден диоксид, което е един от приоритетите на Зеления пакт;

35.

подчертава, че тъй като валежните води в градските райони могат да генерират 10—20 % от натоварването със замърсители от хранителни вещества във водосборния басейн, ефективното смекчаване на това въздействие може да бъде постигнато преди всичко в новопостроените жилищни зони чрез нискобюджетни екохидрологични природосъобразни решения, като например системи за последователно утаяване—биофилтриране и хибридни системи, които интегрират традиционната хидротехническа инфраструктура с екохидрологични природосъобразни решения; Това следва да върви ръка за ръка с мерки за адаптиране на строителството към изменящия се климат. Когато това е практически възможно, тези решения следва да се прилагат и по отношение на съществуващия сграден фонд;

36.

припомня, че в своето становище относно реформата на ОСП КР предлага в следващата ОСП да бъдат включени пет количествено измерими цели в областта на околната среда (до 2027 г.), включително гаранцията, че 100 % от повърхностните и подземните води, без изключение, ще отговарят на Директивата за нитратите;

37.

посочва, че сроковете за прилагане на мерките, включени в съответните планове за управление на речните басейни, са прекалено кратки, тъй като за екологичната реакция може да е необходимо много повече време от шестгодишния цикъл. Поради това препоръчва графикът на планиране да се удължи с поне още два периода до 2039 г. и насърчава местните и регионалните власти да разработват иновативни дългосрочни проекти (7);

38.

счита, че в някои държави членки плановете за водните басейни и националните планове често не разполагат с решения за селищата с нисък риск от наводнения, като по този начин става невъзможно изграждането на съоръжения, включително саниране, които улесняват защитата от наводнения. В тази връзка Комисията и нейните агенции би трябвало да подпомагат по-голяма степен държавите членки при намирането на осъществими решения;

39.

изтъква необходимостта от по-голяма съгласуваност между Рамковата директива за водите, Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета (8) за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди, съвместима с целите на ЕС в областта на околната среда, и Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета (9) относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH) с цел засилване на усилията за наблюдение и впоследствие определяне на най-добрите мерки. Опасните химични вещества трябва да бъдат спрени при източника, а производителите на химикали, които се продават на пазара, трябва да станат по-отговорни;

40.

призовава за проучване на възможностите за използване на водните обекти в прилагането на Зеления пакт и по-специално на потенциала на морските водорасли като естествен начин за улавяне на въглерода и като въглеродно неутрален енергиен източник и фураж за животните;

41.

счита, че в преразгледаната Рамкова директива за водите следва да бъде неразделна част от изпълнението на Програмата до 2030 г. и 17-те цели на ООН за устойчиво развитие;

42.

призовава ЕК по-добре да свърже Рамковата директива за водите с териториалните условия на местно и регионално равнище. Като се има предвид относителната уязвимост на местните и регионалните хълмисти и планински територии поради климатичните условия, както и все по-временният характер на речните водни обекти, по-специално в Апенините, позоваването на условията, определени за този вид воден обект (и вероятно определените методологии за наблюдение), не отразява адекватно целите. Това води до класифициране, което подценява тяхното качество, дори при липсата на антропогенен натиск — критичен аспект, който се утежнява от изменението на климата;

43.

призовава Комисията да спомогне за укрепване на потенциала за прилагане в градовете и регионите в целия ЕС чрез разширяване на съществуващите платформи за обмен на най-добри практики и ноу-хау, както и чрез предоставяне на финансови инструменти в подкрепа на прехвърлянето на иновативни методи и системни решения между регионите;

44.

счита, че предвид културното, историческото и социалното значение на водните обекти следва да се използва Рамковата директива за водите с изчерпателния си обхват за насърчаване на трансдисциплинарно сътрудничество и прозрачност и за овластяване на гражданите в качеството им на „заинтересовани страни“, така че да могат да изразяват възгледите си в процеса на вземане на решения, включително по отношение на икономическите аспекти, които обхващат всички свързани с околната среда услуги, а не само свързаните с водоснабдяването и пречистването на водата;

45.

във връзка с това и в съответствие с доброто управление призовава за разработване на методология за редовен диалог между всички заинтересовани страни, вземащи решения, обществени организации и учени („гражданска наука“) за засилване на тяхната ангажираност с разработването и прилагането на иновативни решения;

46.

насърчава националните, регионалните и местните власти с водоснабдителни инсталации, които са публична собственост, да участват в инициативата „Еразъм“ в областта на водните ресурси, която дава възможност на технически служители да посещават партньори в други държави членки и да се учат от техните практики за управление на водите. Този вид обмени, както и други инициативи като технически работни срещи, следва да бъдат разширени, тъй като те предоставят възможност за повишаване на осведомеността, насърчаване на диалога, информиране относно решения и изграждане на капацитет;

47.

призовава Комисията да използва всички инструменти, за да се избегне разхищение на водни ресурси от какъвто и да било тип, както и да се осигури добрата поддръжка на инсталациите, които управляват водните потоци;

48.

призовава Комисията да припомни на всички национални и местни институции, че водата е обществено благо с основно значение и в този смисъл да прилага по-добре политиките за ценообразуване на водата в съответствие с принципа на възстановяване на разходите, залегнал в член 9 от Рамковата директива за водите, и да се позовава на домакинствата, селското стопанство и промишлеността като „потребители на вода“, както и да препоръча използването на ценови мерки като летни тарифи или ценообразуване според потреблението, които насърчават опазването на ресурсите. Освен това принципът „замърсителят плаща“ следва да се прилага в пълна степен чрез инструменти за устойчиво финансиране като разширената отговорност на производителя;

49.

подчертава, че намаляването на световните водни ресурси създава разпокъсаност в световен мащаб, която може да доведе до регионален и глобален конфликт. За да се предотврати това, е много важно да се обменят нови парадигми, нови методологии и нови системни решения в световен план, особено в райони с ограничени водни ресурси, като например Африка и Близкия изток. Предлага Комисията да проучи потенциала за сътрудничество с Междуправителствената хидроложка програма на ЮНЕСКО за укрепване на водещата роля на Европа по отношение на постигането на устойчивост на водните ресурси в световен мащаб;

50.

призовава за прилагането на защитата на водоизточниците и в страните кандидатки за членство в ЕС и присъединяващите се страни.

---

(1)  Доклад на ЕАОС № 7/2018, стр. 6.

(2)  https://europa.eu/citizens-initiative/water-and-sanitation-are-human-right-water-public-good-not-commodity_bg

(3)  Предложение за директива на Европейския парламент и на Съвета относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (преработена), COM/2017/0753 final — 2017/0332 (COD).

(4)  Съобщение за медиите от Съда на ЕС https://curia.europa.eu/jcms/upload/docs/application/pdf/2015-07/cp150074en.pdf

Пълният текст на решението на Съда на ЕС http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?text=&docid=165446&pageIndex=0&doclang=BG&mode=lst&dir=&occ=first&part=1&cid=1784620

(5)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно минималните изисквания за повторното използване на водата“ (ОВ C 86, 7.3.2019 г., стр. 353).

(6)  Екохидрологията като интеграционна наука от молекулен мащаб до мащабите на басейна: историческо развитие, напредък и дейности по изпълнението.

Професор M. Zalewski, Екохидрология и хидроложко инженерство: регулиране на взаимодействията на хидрологията и биота за устойчивост.

(7)  Един пример е повторното въвеждане на сьомга, която беше в процес на постепенно изчезване от река Рейн през петдесетте години на миналия век. Комисията за река Рейн започна да прилага практически мерки през 1991 г., но успешните резултати бяха осезаеми едва 20 години по-късно (ОВ L 309, 24.11.2009 г., стр. 71) .

(8)  Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди

(9)  Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 30.12.2006 г., стр. 1).