Становище на Комитета на регионите — Биологичното- разнообразие на градовете и регионите след 2020 г. във връзка с 15-ата конференция на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г.

(2020/C 440/05)

Докладчик: Roby BIWER (LU/ПЕС), член на Общинския съвет на Бетембург, Люксембург Отправен документ: Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Стратегия на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. Да осигурим полагащото се място на природата в нашия живот COM(2020) 380 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

Призовава международната общност да превърне 15-та конференция на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие през 2021 г. в Кунмин в решаващ момент за биологичното разнообразие и предупредителен сигнал за необратимо обръщане на кривата на загубата на биологично разнообразие и екосистеми;

2.

Предупреждава, че от 2018 г. насам състоянието на биологичното разнообразие се е влошило и че повечето международни обществени и екологични цели, по-специално целите от Аичи за биологичното разнообразие, не са постигнати. Усилията в световен мащаб за спиране на намаляването на биологичното разнообразие се провалиха, както показва глобалната оценка на Междуправителствената научно-политическа платформа относно биоразнообразието и предлаганите от екосистемите услуги (IPBES) за 2019 г., извършена в навечерието на Световния икономически форум за 2020 г., в която загубата на биологично разнообразие и сриването на екосистемите се откроява като една от петте най-големи заплахи, пред които е изправен светът;

3.

Изтъква, че основните причини за загубата на биологично разнообразие са промените в земеползването, пряката експлоатация на природните ресурси и изменението на климата, които трябва да бъдат преодолени чрез конкретни и навременни действия;

4.

Изтъква, че общият екологичен отпечатък на държавите членки от ЕС-27 надвишава повече от два пъти капацитета на екосистемите да произвеждат полезен биологичен материал и да действат като поглътители на въглерод в региона;

5.

Подчертава увеличаващите се доказателства за пряката връзка между климата, биологичното разнообразие и кризите, свързани с човешкото здраве, и засиления зоонозен риск от пандемии, дължащ се на нарастващото унищожаване на природните екосистеми в световен мащаб;

6.

Изтъква, че настоящото състояние на кризата с биологичното разнообразие изисква набор от амбициозни цели, които могат да бъдат лесно разяснени, и незабавно изготвяне на научно обоснована политика и предприемане на действия във връзка с факторите за загубата на биологично разнообразие и влошаването на състоянието на екосистемите, които да са пропорционални на целта за обръщане на кривата на загубата на биологично разнообразие;

7.

Призовава за съгласуваност на политиките с цел хармонизиране на усилията, целите и резултатите на различните политики на ЕС, включително новата обща селскостопанска политика (ОСП), Зеления пакт на ЕС и търговските отношения и международните ангажименти на ЕС, по-специално Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г., Парижкото споразумение относно изменението на климата, Конвенцията за биологичното разнообразие и Рамковата програма от Сендай за управление на риска от бедствия, в цялостна стратегия на ЕС за устойчивост с ясни цели и мерки за изпълнение;

8.

Подчертава неотложната необходимост от действия съгласно петия „Глобален преглед на биологичното разнообразие“ на Конвенцията за биологичното разнообразие, в който се препоръчва да се поеме по пътя на обръщане на кривата на загубата на биологично разнообразие, като основните компонентите за тази цел са насърчаването на градско управление и трансдисциплинарно планиране на местно равнище и на природосъобразни решения, както и приемането на интегрирани подходи към земеползването и промените в земеползването на местно равнище и на равнището на ландшафта;

9.

Подчертава, че въпреки нарастващото ѝ отчитане, все още липсва официално признание за ключовата роля на поднационалните правителства, градовете и други местни власти за биологичното разнообразие (1) за обръщане на кривата на загубата на биологично разнообразие и прилагане на подход, който обхваща всички нива на управление, на всяка стъпка и на всяко равнище на процеса на управление на биологичното разнообразие както в Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г., така и в глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. Това признание може да бъде постигнато по-специално чрез включването на местните и поднационалните стратегии и планове за действие в областта на биологичното разнообразие в националните стратегии и планове за действие в областта на биологичното разнообразие;

10.

Подкрепя определянето на дългосрочната цел на ЕС за неутралност по отношение на климата за насочване на европейския проект към необратима неутралност по отношение на климата до 2050 г. въз основа на МФР за периода 2021—2027 г., която отговаря поне на целта за 30 % разходи, свързани с климата; и изтъква, че законодателството на ЕС в областта на климата следва да гарантира сближаване на мерките за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове с целите на ЕС и глобалните цели в областта на биологичното разнообразие (2);

Ролята на градовете и регионите за обръщане на кривата на загубата на биологично разнообразие

11.

Изразява съгласие със заключението на доклада на IPBES за 2019 г., според който МРВ, чрез отговорно производство и потребление, както и интегрирано териториално планиране на земеползването и изпълнение, както и природосъобразни решения и решения, основани на защитата и устойчивото използване на природните и първичните ресурси, които отчитат и са съобразени със социалния, икономическия и екологичния контекст, могат да допринесат значително за съответните конвенции на ООН, включително Програмата на ООН до 2030 г. и Парижкото споразумение;

12.

Посочва, че МРВ са съставна част от националните органи, които ратифицират Конвенцията за биологичното разнообразие, дават значителен доброволен принос и създават важни партньорства, които мобилизират големи групи (коренното население и местните общности, младежта и жените) и съответните сектори (предприятия, организации в областта на културата и организации на гражданското общество);

13.

Изтъква, че потенциалът на МРВ като двигатели на иновациите и изпълнението на интегрирани териториално-устройствени планове и стратегии не се използва в достатъчна степен — също и от финансова гледна точка — за постигането на целите на ЕС и глобалните цели в областта на биологичното разнообразие и че пълният им капацитет може да бъде използван чрез признаване, активизиране и укрепване на ключовата им роля;

14.

Изтъква, че иновативните природосъобразни решения, т.е. решения, които са вдъхновени от природата и са основани на нея и които са икономически ефективни, осигуряват едновременно ползи от екологична, социална и икономическа гледна точка и спомагат за изграждането на устойчивост, са сред най-ефективните инструменти за възстановяване на екосистемите и мобилизиране на способността на хората да просперират заедно с природата, както се посочва в доклада на проекта Naturvation за 2020 г. (3);

15.

Призовава за обмен на най-добри практики с цел насърчаване на възприемането и разпространението на иновативни природосъобразни решения и разработване на насоки за всички заинтересовани страни;

16.

Насочва вниманието към взаимосвързаността на целите за устойчиво развитие и предлага включването на целите, свързани с биологичното разнообразие и климата, в по-нататъшното разработване на политиката, например чрез непрекъснато отчитане на биологичното разнообразие в околностите на инфраструктурата на енергията от възобновяеми източници с цел постигане на свързаните с биологичното разнообразие и климата цели;

17.

Припомня призива си за насърчаване на МРВ да изготвят съответно стратегии или планове за действие в областта на биологичното разнообразие и да се включат в процеса на международната, европейската и националната стандартизация с цел интегриране на управлението на биологичното разнообразие и екосистемите, както и на природосъобразните решения за постигане на по-голяма приложимост и въздействие;

Градовете и регионите като движеща сила за осъществяване на амбициите на ЕС в областта на биологичното разнообразие

18.

Приветства Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. като възможност за вертикално сътрудничество при справянето с основните причини за загубата на биологично разнообразие и нейните връзки с обществени предизвикателства като смекчаването на последиците от изменението на климата и приспособяването към него и защитата от бъдещи пандемии;

19.

Призовава за тясно сътрудничество между МРВ за създаването на екологични коридори като част от трансевропейските мрежи за защита на природата, тъй като те са от решаващо значение за участието на местно равнище;

20.

Подчертава, че е важно мерките за опазване на природата да се координират и да се определят цели на местно равнище. ЕС следва да предоставя на градовете и регионите финансова и информационна подкрепа с цел насърчаване на биологичното разнообразие, включително за проекти за опазване на природата, природосъобразни решения, разработване на ресурси от данни за природата, устройство на територията, което защитава биологичното разнообразие, както и укрепване на експертния опит и ресурсите в градовете и регионите;

21.

Приветства ангажимента на Съвета в неговите заключения относно подготовката на глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. с цел увеличаване на прилагането и въвеждането на природосъобразни решения в подкрепа на опазването на биологичното разнообразие, възстановяването на екосистемите и устойчивото земеползване;

22.

Приветства и подкрепя амбициозните общоевропейски ангажименти, задачи и цели на Зеления пакт на ЕС и на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие; подчертава основната роля на МРВ за постигането им, по-специално чрез създаването на планове за екологизиране на градовете до края на 2021 г., и подчертава техния потенциал за иновации и интеграция в подкрепа на биологичното разнообразие в регионите и градовете, устойчивото възстановяване и социалното сближаване;

23.

Подчертава необходимостта от интегрирана общоевропейска стратегия във връзка с целта за засаждане на най-малко три милиарда нови дървета в ЕС при пълно зачитане на екологичните принципи, с цел да се гарантира отчитане на основните функции; отново заявява своята позиция (4) относно решаващата роля на горите както в селските, така и в градските райони, за опазването на биологичното разнообразие, смекчаването на изменението на климата, защитата от хидрогеоложки щети, съхранението на въглерод, човешкото здраве и други съпътстващи ползи, и призовава за повече усилия за защита и възстановяване на горите при пълно спазване на екологичните принципи, като се вземат предвид първичните гори, отличаващи се със значителна възраст, уникални екологични характеристики и най-високо равнище на биологично разнообразие;

24.

Приветства Платформата на ЕС за екологизиране на градовете като инструмент за развиване на капацитета на градовете и препоръчва тя да бъде интегрирана в ключови инициативи и платформи, като например новата инициатива EU Green City Accord (Споразумение за екологосъобразни градове), проекта NetworkNature, инициативите CitiesWithNature и RegionsWithNature. Подкрепя по-специално инициативите CitiesWithNature и RegionsWithNature като официални платформи на Sharm El-Sheikh to Kunming Action Agenda for Nature and People (От Шарм ел-Шейх до Кунмин: програма за действие за природата и хората) за включване и ангажиране на поднационалните правителства, градовете и други местни власти за биологичното разнообразие с цел популяризиране на техните усилия и признаване на голямото значение на природата в градовете и регионите;

25.

Изтъква ключовата роля на МРВ в управлението на защитените зони по „Натура 2000“ и отправя искане за достатъчна логистична, научна и финансова подкрепа за пълно покритие и прилагане до 2025 г.;

26.

Призовава ЕС да предостави достатъчно ресурси, развитие на капацитета и насоки за МРВ за прилагане на мерки за смекчаване на последиците от изменението на климата и адаптиране, опазване, управление на обектите и планове за екологизиране на градовете за изпълнение на амбициозни действия в областта на биологичното разнообразие;

27.

Приветства целта за въвеждане на нова европейска рамка за управление на биологичното разнообразие, представена в стратегията на ЕС за биологичното разнообразие, която дава възможност на МРВ и на всички равнища на управление въз основа на местните условия да спазват отговорностите за мониторинг и оценка и да измерват напредъка по отношение на действията в областта на биологичното разнообразие, и отправя искане за ясен набор от показатели и измерими цели, които са стандартизирани на европейско равнище; изразява готовност за сътрудничество и принос във връзка с разработването и прилагането на новата рамка за управление, за да се гарантира най-ефективна структура за оползотворяване на пълния потенциал на МРВ за обръщане на кривата на загубата на биологично разнообразие;

28.

Призовава ЕС, въз основа на съществуващите данни за ефективно прилагане, да предприеме конкретни действия, включително развитие на капацитета, за по-нататъшно интегриране и хармонизиране на приоритетите в областта на биологичното разнообразие в различните юрисдикции и области на политика — а именно селското стопанство, териториалното устройство и градоустройството, търговията, околната среда, научните изследвания и иновациите, смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него, както и Зеления пакт на ЕС — и адекватно включване на всички равнища на управление, за да се гарантира постигане на въздействие в целия ЕС;

29.

Изтъква препоръките, отправени в неговия доклад относно финансирането на действията в областта на биологичното разнообразие (5), за засилване на амбициите за интегриране на въпросите на околната среда във всички области, финансирани от ЕС, както и за увеличаване и рационализиране на целевото финансиране на биологичното разнообразие, насочено към МРВ в подходящ мащаб, включително по линия на програмата LIFE;

30.

Отправя искане за съгласувани трансгранични политики в областта на околната среда и съпътстващото трансгранично сътрудничество, тъй като дивите видове не познават граници;

31.

Призовава ЕС да даде приоритет на обръщането на кривата на загубата на биологично разнообразие като основен принцип във всички основни финансови планове, включително многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и плановете за възстановяване от COVID-19, да мобилизира достатъчно ресурси за пряко или косвено насърчаване на действията в областта на биологичното разнообразие на всички равнища на управление в зависимост от спецификата на регионалния контекст, като опрости процедурите с цел по-голямо усвояване на средствата; за тази цел предлага въвеждането на система въз основа на принципа на светофара за публичното финансиране или инвестициите, която да отразява евентуалното въздействие върху биологичното разнообразие и факторите за неговата загуба;

32.

Призовава в схемите на ЕС за държавна помощ да бъде напълно включена целта за премахване на вредните за биологичното разнообразие субсидии, като се гарантира, че икономическите и регулаторните стимули в публичния и в частния сектор са положителни или поне неутрални по отношение на биологичното разнообразие до 2030 г.; освен това подчертава значението на включването на биологичното разнообразие в политиката на сближаване;

33.

Насочва вниманието към големия брой работни места, застрашени от загубата на биологично разнообразие и деградацията на екосистемите, и към възможностите от гледна точка на заетостта, които предлага прилагането на биоикономически и устойчиви модели на производство, и призовава Комисията в бъдещите стратегии в областта на околната среда да определи като приоритет опазването на работните места, непосредствено свързани със спирането на загубата на биологично разнообразие и деградацията на екосистемите;

34.

Призовава за увеличаване на инвестициите в изследвания на връзките между природата и икономиката, за да се осигури допълнителен принос за основаното на данни разработване на политики и за по-ефективни инвестиции;

35.

Насърчава улесняването на процеса на включване на биологичното разнообразие в плановете за ОСП; насърчава общо задължително и ефективно минимално целево заделяне на средства за екосхеми във всички национални стратегически планове;

36.

Посочва, че често е налице несъгласуваност в терминологията, използвана в различните директиви и регламенти, че процедурите (например в рамките на програмата LIFE) често са твърде сложни за по-малките МРВ, насочени са предимно към широкомащабни проекти и не са подходящи за проекти за опазване на природата в крайградските и селските райони;

37.

Отбелязва важната роля на зоологическите градини и аквариумите, но изтъква, че акцентът на съхраняването и опазването на биологичното разнообразие следва да се постави върху усилията по места и предотвратяването на трафика на екземпляри от дивата флора и фауна, засилване на опазването на местните видове и подобряване на знанията за тях; предлага подкрепата си на МРВ за по-доброто прилагане на Директивата на ЕС за зоологическите градини в съответствие с целите на Конвенцията за биологичното разнообразие;

38.

Припомня, че въпреки че рамката на ЕС за защита на морската среда е една от най-всеобхватните и амбициозни в световен мащаб, е необходимо да се даде импулс на действията, за да може да се реагира по подходящ начин на основните видове натиск, като например прекомерния улов и неустойчивите пластмасови отпадъци, излишъка от хранителни вещества, риболовните практики, подводния шум и всички видове замърсяване; устойчивите риболовни практики и здравето на морските екосистеми са от съществено значение за икономиките, хората и общностите в крайбрежните райони;

39.

Призовава ЕС да засили важната роля на поднационалните правителства за опазването и възстановяването на биологичното разнообразие, включително чрез отключване на потенциала на биокултурното многообразие. Доколкото понятието „биокултурно многообразие“ обхваща биологичното разнообразие, културното многообразие и местната, регионалната и европейската идентичност, запазването на биологичното разнообразие би могло да донесе добавена стойност от гледна точка на местните общности;

40.

Призовава ЕС да се застъпи за укрепване на глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г., която да отразява еднаквото значение на международното, регионалното и местното равнище чрез специално решение относно пълноценното участие на МРВ, по примера на Плана за действие на Решение X/22 и забележителните му постижения на всички равнища на управление през последното десетилетие;

Определяне на ролята на градовете и регионите в глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.

41.

Подкрепя целта на Десетилетието на ООН за възстановяване на екосистемите за ускоряване и мащабно увеличаване на възстановяването на деградиралите и разрушените екосистеми за борба с кризата, свързана с климата, и за повишаване на продоволствената сигурност, подобряване на водоснабдяването и биологичното разнообразие, например чрез инициативи като Bonn Challenge (Предизвикателството на Бон), която цели възстановяването на 350 милиона хектара деградирали екосистеми до 2030 г.;

42.

Изтъква отново необходимостта от официално признаване на ключовата роля на поднационалните правителства, градовете и други местни власти за биологичното разнообразие за постигане на глобалните цели по отношение на възстановяването и биологичното разнообразие чрез многобройните решения на предходните конференции на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие и призовава страните по Конвенцията на ООН да се ангажират със своите поднационални правителства, градове и други местни власти за биологичното разнообразие и да укрепят техния капацитет за включване на биологичното разнообразие в градоустройствените и териториално-устройствените планове с оглед на постигането на целите на Конвенцията за биологичното разнообразие и на глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. съгласно задачата на Решение X/22;

43.

Приветства официалното признаване на връзката между биологичното разнообразие и човешкото здраве в глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. и изтъква факта, че поднационалните правителства, градовете и други местни власти са от ключово значение за внедряването и управлението на природосъобразни решения, включително достъпни за всички зелени площи в градските, крайградските и селските райони, които ефективно допринасят за подобряването на здравето на хората;

44.

Препоръчва изрично да се посочи ролята на поднационалните правителства, градовете и други местни власти за биологичното разнообразие в цялата глобална рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г., по-конкретно чрез разработване на общи и конкретни цели (изменение на раздел I. въведение/Б), изграждане на партньорства, движеща сила за промяна (чрез изменение на раздел I. въведение/В) и интегриране на биологичното разнообразие в съответните секторни политики на всички равнища на управление (чрез преформулиране на раздел Г, конкретни цели за 2030 г., т. 13) (6);

45.

Припомня необходимостта от колективни действия на всички заинтересовани страни и по-широката общественост, като се обърне специално внимание на приноса от страна на IPLCs, жените, младежта и тези, които зависят пряко от биологичното разнообразие и го управляват;

46.

Призовава да се даде приоритет на дългосрочен подход за хоризонтално и вертикално интегриране на биологичното разнообразие във всички области на политика и сектори на поднационално и местно равнище, и отбелязва, че поднационалните правителства, градовете и други местни власти за биологичното разнообразие, в качеството си на връзка на публичното управление с гражданското общество и частния сектор на местно равнище, са в най-добра позиция да се справят с възстановяването на екосистемите и опазването им в специфични местни и регионални условия, обединявайки ресурси и използвайки икономии от мащаба;

47.

Подкрепя цел 15 от глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. за изрично посрещане на необходимостта от допълнителни ресурси в подкрепа на такъв дългосрочен подход чрез целенасочено развитие на капацитета на всички равнища на управление, включително чрез иновативни, мобилизиращи методи, като например обучение между партньори с оглед обръщане на тенденцията за загуба на биологично разнообразие, възстановяване на екосистемите, предотвратяване на инвазивните чужди видове и незаконното убиване и търговия с диви животни, и включване на ключови заинтересовани страни и експерти, по-специално IPLC, в управлението на биологичното разнообразие и предоставянето на техническа помощ и подходящи финансови и човешки ресурси;

48.

Призовава страните по Конвенцията за биологичното разнообразие да увеличат значително публичното финансиране като опора за мобилизирането на ресурси, събирани от поднационалните правителства, градовете и други местни власти за биологичното разнообразие и разпределяни на тях, за инвестиции в действия в областта на биологичното разнообразие на тяхното равнище със специален акцент върху „горещите точки“ на биологичното разнообразие, за да се създадат благоприятни условия за инвестиции от частния сектор;

49.

Препоръчва разработването на инициативи в областта на комуникацията, образованието и повишаването на осведомеността в сътрудничество с технически експерти, хора на изкуството, писатели и секторите на образованието и медиите, съобразени с местното и поднационалното равнище, за да се изтъкне културната, туристическата, развлекателната, икономическата и присъщата стойност на биологичното разнообразие и неговото значение за човешкото здраве в комуникацията в публичния, частния и стопанския сектор, и изтъква уникалната позиция, разбиране и легитимност на поднационалните правителства, градовете и други местни власти като най-близкото до гражданите равнище на управление за изпълнението на подобни инициативи;

50.

Призовава за предоставяне на съгласувани определения на показателите, включително за градските зелени площи, въз основа на преразгледания индекс на Сингапур относно биологичното разнообразие в градовете като инструмент за измерване на приноса на действия на местно равнище в областта на биологичното разнообразие в подкрепа на ясна роля на поднационалните правителства, градовете и други местни власти в механизма за мониторинг, докладване и проверка на глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.;

51.

Настоятелно призовава за значително увеличаване на усилията за мониторинг чрез използване на новите технологии, всички подходящи източници на данни и прогнозно моделиране в интегрирани системи за мониторинг на биологичното разнообразие, така че да се осигури информация за оценката на ефективността на международните споразумения и точно и прозрачно проследяване на въздействието на действията в областта на биологичното разнообразие на всички равнища;

52.

Призовава в рамките на Глобалния преглед на биологичното разнообразие изрично да се посочи значението на поднационалните правителства, градовете и други местни власти за разработването и прилагането на националните политики;

53.

Насърчава годишни рамкови споразумения за платформи на поднационалните правителства, градовете и други местни власти с цел свързване, обмен и колективно представяне на техния принос към глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. и установяване на интерфейс с платформи като Global Platform for Sustainable Cities, Global Environment Facility's Sustainable Cities, BIODEV 2030, IADB's Emerging and Sustainable Cities Programme, инициативата на ФАО Great Green Wall of Cities (Великата зелена стена от градове) и Платформата на Конвенцията за биологичното разнообразие за поемане на ангажименти за конкретни райони;

54.

Подкрепя решението на 15-та конференция на страните по Конвенцията на ООН за биологичното разнообразие относно пълноценното участие на поднационалните правителства, градовете и други местни власти в глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г., включително обновено Решение X/22, очертаващо план за действие на поднационалните правителства, градовете и други местни власти за биологичното разнообразие и ускоряващо подход на „всички равнища на управление“ за вертикално сътрудничество между всички управленски равнища, за да се гарантира съгласуваност на политиките и да се използва пълният им потенциал за постигане на целите на концепцията за 2050 г. и мисията за 2030 г.;

55.

Подкрепя препоръката на спомагателния орган по изпълнението „Привличане за участие на поднационалните правителства и органите на местното самоуправление за подобряване на прилагането на глобалната рамка за биологичното разнообразие“ и отправя искане през 2024 г. органът да предприеме междинен преглед на ролята на поднационалните правителства, градовете и други местни власти в изпълнението на глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. и на дългосрочния подход за хоризонтално и вертикално интегриране на биологичното разнообразие във всички области на политика и сектори;

56.

Изтъква важното сътрудничество с ключови международни партньори (7) в рамките на „Процеса от Единбург за поднационалните и местните власти за развитието на глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.“ и предстоящата 7-а световна среща на високо равнище на поднационалните и местните правителства за глобалното позициониране на поднационалните правителства, градовете и други местни власти в ефективна глобална рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.;

57.

Поема ангажимент за активно участие в изпълнението на глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г. и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие за 2030 г. и в изготвянето на съгласуван, амбициозен план за действие на ЕС за биологичното разнообразие.

---

(1)  Във формулировката „Поднационалните правителства, градовете и други местни власти за биологичното разнообразие“ се включват всички равнища на управление под националното в контекста на глобалната рамка и във формулировката „местните и регионалните власти“ (МРВ) — в контекста на ЕС.

(2)  COM(2020) 80 final, COR (2020) 01361.

(3)  Xie, L.; Bulkeley, H. (2020) City for Biodiversity: The Roles of Nature-Based Solutions in European Cities (Градът за биологичното разнообразие: Ролите на природосъобразните решения в европейските градове), NATURVATION.

(4)  NAT (2019) 4601 (ОВ C 324, 1.10.2020 г., стр. 48).

(5)  КР, 2020 г. Финансиране на действията в областта на биологичното разнообразие: възможности и предизвикателства за поднационалните правителства.

(6)  Съгласно Zero Draft of the Post 2020 GBF („Нулев проект“ на Глобалната рамка за биологичното разнообразие за периода след 2020 г.), https://www.cbd.int/article/2020-01-10-19-02-38.

(7)  Например Групата на водещите поднационални правителства, ICLEI, Regions4 Правителствата на Шотландия и Квебек.