Становище на Европейския комитет на регионите — Към по-устойчив туризъм за градовете и регионите в ЕС

(2021/C 37/02)

Докладчик: Manuel Alejandro CARDENETE FLORES (ES/RE), заместник-министър на туризма, възстановяването, правосъдието и местната администрация в правителството на автономна област Андалусия

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Уводни бележки

1.

отбелязва, че туризмът е стратегически сектор, инструмент за интеграция и ключов двигател за социалното и икономическото възстановяване; посочва, че в сектора се създава над 10 % от брутния вътрешен продукт на ЕС и заетост за 26 милиона души, той осигурява 6 % от общия износ на ЕС;

2.

подчертава значението на транспорта и мобилността като ключови фактори за социалното, икономическото и териториалното сближаване в ЕС, отбелязвайки необходимостта от интелигентен и устойчив подход към мобилността, особено в регионите, чието икономическо развитие е по-застрашено поради факта, че те разчитат само на въздушния и морския транспорт;

3.

изтъква, че широкият спектър от пътници, от гледна точка на техния социален и културен произход, възраст и доходи, създава широк кръг от възможности за много предприятия, от многонационални корпорации до микропредприятия. Туристическата екосистема включва сектори като настаняване, транспорт, гастрономия, култура, спорт и отдих, както и услуги на туроператори. Това са общо около 2,4 милиона предприятия, от които над 90 % са МСП;

4.

подкрепя препоръките и насоките на Световната организация по туризма (СОТ), както и визията „Една планета“ (One Planet) за устойчиво възстановяване на туризма и отражението на Програмата на ООН до 2030 г. в целите за устойчиво развитие (ЦУР) в областта на туризма и транспорта;

5.

подкрепя определението за устойчив туризъм, дадено от СОТ, която го описва като „туризъм, който взема предвид настоящите и бъдещите икономически, социални и екологични въздействия, отчитайки нуждите на посетителите, промишлеността, околната среда и културата на приемните общности“;

6.

подчертава, че кризата, причинена от SARS-CoV-2, доведе до драматични промени, има неизмерима цена в човешки животи и опустошителни икономически последици, които засегнаха тежко Европа и доведоха до лични загуби, сериозни финансови трудности и фалит на много предприятия, особено в секторите на туризма и транспорта;

7.

отчита факта, че тези трудности се задълбочават в случая на най-отдалечените региони на ЕС, които са силно зависими от туристическия сектор и чиито перспективи за икономическо възстановяване са сериозно застрашени от тяхната почти изключителна зависимост от въздушния транспорт и невъзможността за използване на други видове транспорт;

8.

подчертава необходимостта от насърчаване на устойчиви туристически услуги, които отчитат богатото историческо и културно наследство на Европа, както и уникалното ѝ природно наследство;

9.

отбелязва хоризонталния характер на туризма, който пролича при тази криза, както и че спадът в туристическата дейност засяга не само сектори като настаняването, ресторантьорството или транспорта, но и редица сфери на икономиката с висока добавена стойност;

10.

посочва, че Европа трябва да запази своята проактивна и водеща роля в тази и следващи кризи, които могат да настъпят, като приеме своевременно необходимите мерки, за да се избегне колапсът на туристическия сектор;

11.

отбелязва, че настоящата здравна криза, предизвикана от Covid-19, изтъкна особената уязвимост на туризма в островните територии, които разполагат с ограничени ресурси;

12.

припомня на държавите членки и на институциите на ЕС, че е важно да отделят достатъчно финансови средства за спасяване на сектора, както и за разработване на дългосрочна европейска туристическа политика в подкрепа на устойчива и качествена туристическа дейност, основана на опазването на околната среда и борбата срещу изменението на климата;

13.

счита, че трябва да се премине към действия и акцентът да се постави върху подобряването на сегашните туристически и транспортни модели с цел постигане на пълна устойчивост в социално, икономическо и екологично отношение, а кризатата да се използва като повод за започване на дебат, който да постави основата за гъвкавост и устойчивост на секторите на туризма и транспорта в бъдеще;

Последиците от COVID-19 в туристическия и транспортния сектор в Европа и отговорът на ЕС за възстановяване и гъвкавост в краткосрочен и средносрочен план: пакетът от мерки за туризма и транспорта

14.

изтъква, че по оценки на СОТ загубите в резултат на пандемията в световната туристическа индустрия през първите пет месеца от 2020 г. вече надхвърлят трикратно регистрираните по време на световната финансова криза през 2009 г. (1);

15.

изразява желание за по-силна координация между държавите членки, при въвеждането на забрани и мерки за ограничаване на разпространението, за да се улесни възобновяването на дейността в сектора, да се намали объркването на туристите и да се насърчат пътуванията; приветства усилията на Европейската комисия и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията за улесняване на предоставянето на обективни и точни данни относно развитието на пандемията;

16.

подчертава, че за възстановяването на туризма е важно да се приеме обща стратегия за мобилността на хората в рамките на ЕС, която да засили доверието в пътуването, по-специално чрез тестване за COVID-19 в страната, от която започва пътуването, т.е. преди неговото начало, повишаване на сигурността на пътуването и избягване на периодите на карантина;

17.

приветства бързата реакция на ЕС за спасяване на туризма и транспорта, и по-специално съобщението на Европейската комисия, озаглавено „Туризъм и транспорт през 2020 година и след това“, и придружаващите го препоръки и насоки — пакетът от мерки за туризма и транспорта — които помогнаха на държавите членки да възстановят безопасното свободно движение без ограничения и да отварят вътрешните граници, посредством преодоляване на кризата с ликвидността и възстановяване на доверието на потребителите;

18.

оценява положително и приемането на временната рамка за държавните помощи (2), която позволи на държавите членки да предоставят по-голяма помощ на предприятията, както и на новия инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредно положение (3) (SURE), за подкрепа на доходите на семействата и запазване на производствения капацитет и човешкия капитал на предприятията и икономиката; на REACT-EU (4), който дава възможност на управляващите органи да променят разпределението на Европейските структурни и инвестиционни фондове, за да се справят с най-неотложните последици от кризата, а също и на Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, от който ще се възползват хората от туристическия сектор, които са били освободени от работа вследствие на кризата, и на проекти като „Re-open EU“ (5) — онлайн платформа за разпространение на актуална информация относно ограниченията за пътуване в Европа, общественото здраве и мерките за сигурност;

19.

оценява усилията на Европейската комисия, насочени към улесняване на предоставянето на държавна помощ в по-голям размер за спасяване на европейските предприятия, и предлага някои правила (като например измененото правило de minimis) да останат в сила, докато е необходимо, в най-тежко засегнатите от кризата региони;

20.

настоятелно призовава държавите членки да използват всички видове помощ, които са разрешени временно по силата на рамката, за да посрещнат належащите потребности от ликвидност и да покрият неотложните нужди от оборотен капитал и инвестиции, както и да дадат възможност да бъдат спасени предприятията, изпитващи големи затруднения в резултат от COVID-19 (6), като по този начин им се предостави възможността да преобразуват и продължат да развиват дейността си;

21.

приветства мерките, одобрени от държавите — членки на ЕС, които по думите на председателя на Комитета на регионите са „пример за солидарност“, и заявява, че е изключително важно градовете и предприятията във всички градове, региони и общини в Европа да получат достъп до бюджета на ЕС и плана за възстановяване, за да се справят с тази безпрецедентна криза;

22.

призовава да се работи по споразумение за постигане на истинско партньорство между всички равнища на управление, като се благоприятства споделената отговорност и се избягва прекомерната централизация;

23.

приканва Европейската комисия в сътрудничество с държавите членки да приеме серия от специални насоки и конкретни контролни списъци за ЕС, предназначени за всички местни и регионални власти, които да им служат като указания в първите дни на бедствия, дори преди задействането на националните мерки и мерките на ЕС; отбелязва, че насоките, съдържащи се в пакета от мерки за туризма и транспорта, са отличен пример за това;

24.

определя мерките от пакета за туризма и транспорта като първа важна стъпка към подобряване на способността за реагиране на местните дестинациите при нови вълни на пандемията и при други възможни бедствия, които могат да се окажат предизвикателство за възстановяването на сектора;

25.

счита, че поради пандемията съществува спешна необходимост от нови стратегии в подкрепа на сектора на хотелиерството, ресторантьорството и кетъринга и за развитието на туристически дейности на местно равнище, като например селски туризъм, местна гастрономия или местни традиции. Тенденциите се промениха в световен мащаб и по-малките туристически места, изолираните дестинации, където семействата и по-малките групи могат да пътуват безопасно, станаха по-привлекателни. За да оцелее туризмът през следващите 2—3 години, трябва да насочим нашите туристи към нашите собствени дестинации.

26.

отбелязва, че разходите за предпазните мерки в обществения транспорт, свързани с COVID-19, могат да се включат в договорите за предоставяне на обществена услуга, като по този начин ще се избегне прехвърлянето на голяма допълнителна финансова тежест на транспортния орган, който често е орган на местната и регионалната власт;

27.

изразява подкрепата си за постепенното въвеждане на освобождаване от визи в дългосрочен план, за да се стимулират посещенията на пътници от трети държави и да се насърчава връщането на туристите в Европа;

28.

очаква, че в бъдеще всички решения на националните власти относно забрани за пътуване и временно затваряне на границите ще се съобщават предварително на европейските органи, както и на граничните региони, за да се подобри координацията и да се осигури своевременен достъп до информация;

29.

подкрепя решително плана за възстановяването на Европа, за да се допринесе за компенсиране на икономическите и социалните щети, причинени от пандемията от COVID-19, да започне възстановяването на Европа и да се запазят и създават работни места;

Необходимост от преминаване към действия за по-устойчив туризъм

30.

посочва, че туризмът е един от секторите, отбелязващи най-бърз растеж през последните години. Този растеж показа трудностите за постигане на балансирано развитие по отношение на икономическото, екологичното и социалното измерение на устойчивостта;

31.

приветства съобщенията на Комисията „Европа — водеща световна туристическа дестинация — нова политическа рамка за европейския туризъм“ (2010 г.) и „Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм“ (2014 г.);

32.

отбелязва, че понастоящем туризмът е изправен пред нови предизвикателства с голямо въздействие, на които ще трябва да реагира, като изменението на климата, увеличаването на задръстванията, прекомерния натиск върху инфраструктурата и потреблението на вода и енергия, влошаването на състоянието на околната среда, които изискват неотложни решения, и предимно загубата на идентичност и зачитането на автентичността на местните общности;

33.

потвърждава, че туризмът може да бъде пример за устойчив екологичен преход, провъзгласен от Зеления пакт, и вярва, че до 2050 г. Европа може да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент чрез икономическа адаптация към цифровата ера и насърчаване на равенството и социалното приобщаване; настоятелно насърчава институциите на ЕС и държавите членки да предприемат необходимите мерки за постигането на тези цели;

34.

признава, че тези цели ще могат да бъдат постигнати само ако се установят на солидна основа, в която точно се определят обхватът, задълженията и последиците от въвеждането на истинско устойчиво развитие за тази дейност, със сериозен ангажимент да се гарантира тяхното изпълнение;

Видове транспорт за пътуване

35.

припомня, че туризмът се състои от сложна верига за създаване на стойност с много заинтересовани страни с пряка връзка с дейностите по превоз на пътници;

36.

припомня необходимостта от постигане на напредък в туристическия сектор към превръщането на кръговата икономика в туризма в реалност;

37.

отбелязва, че според прогнозите на СОТ и Международния форум по транспорта емисиите на въглерод от транспорта, свързан с туризма, ще се увеличат с около 25 % до 2030 г.;

38.

признава поради това необходимостта да се проучат, въведат или внедрят възможности за по-добра свързаност на европейските градове и региони, да се подкрепят по-малко замърсяващи варианти и да се търсят подобрения в областта на интермодалността, които са в съответствие с крайната цел на Зеления пакт; приема със задоволство стартирането от Европейската комисия на Стратегията за устойчива и интелигентна мобилност през 2020 г.;

39.

настоятелно насърчава държавите — членки на ЕС, да обединят усилията си, за да се справят в най-кратки срокове с липсата на устойчиви алтернативи за транспорт и да инвестират и наблягат на дълги влакови маршрути, по-специално нощни влакове, като превръщат пътуванията с ниски емисии на въглерод в по-привлекателен вариант;

40.

подкрепя обвързването на публичните помощи за авиокомпаниите с ангажименти от тяхна страна за постигане на целите за намаляване на замърсяващите емисии;

41.

потвърждава, че поемането на същия ангажимент трябва да се насърчава в различните видове транспорт, както в автомобилния, така и в морския, като се отделя специално внимание на круизните кораби поради тяхното голямо екологично въздействие;

42.

изразява съжаление относно по-малката подкрепа за автобусния и железопътния транспорт (които са важни за местния и регионалния транспорт) в сравнение с въздушния, което оказва по-голям натиск върху финансирането на по-устойчивите видове транспорт, и призовава за твърд ангажимент за увеличаване на възможностите за устойчива мобилност на територията на Европа чрез железопътен транспорт, като припомня, че Комисията определя като цел за 2021 г. повишаване на приноса на железопътния сектор за устойчивия туризъм в ЕС;

43.

привлича вниманието към значението на оценката на въздействието на прилагането на бъдещите мерки относно емисиите на CO2 във въздушния и морския транспорт, предвидени в Европейския зелен пакт и в новата стратегия за устойчива мобилност, в най-отдалечените региони на ЕС, чието икономическо и социално сближаване, по отношение както на мобилността на техните граждани, така и на развитието на тяхната икономическа дейност, зависи в голяма степен от въздушния и морския транспорт;

44.

подчертава, че е необходима финансова подкрепа за операторите в сектора на обществения транспорт, засегнати от драстично намаляване на приходите, за да могат да развиват по-устойчив транспортен парк от превозни средства с нулеви или ниски емисии;

45.

заявява своя интерес да работи по инициативи, които свързват пътуванията с влак с опознаването на културата и туризма в периода след края на кризата, да развива схемата #DiscoverEU и да работи в тясно сътрудничество с представители на регионите в ЕС за насърчаване на възможности за железопътен туризъм през и след Европейската година на железопътния транспорт (EYR 2021);

46.

посочва, че е важно EuroVelo (7) да бъде призната за друга ТEN-T (трансевропейска транспортна мрежа) наред със съществуващите мрежи от пътища, железопътни линии и вътрешни плавателни пътища, което ще доведе до по-безопасна, пряка, съгласувана и свързана велосипедна инфраструктура от полза за всички категории велосипедисти и ще даде значителен допълнителен тласък на велосипедния туризъм;

Последици за околната среда

47.

изразява загриженост във връзка с факта, че глобалното затопляне може да намали привлекателността или дори да застраши поминъка на някои туристически дестинации, и отново потвърждава своята решимост да се бори своевременно и в съответствие с най-новите научни постижения с изменението на климата с набор от инициативи и мерки на политиката, изложени в становища на Европейския комитет на регионите;

48.

припомня, че тази борба е от ключово значение за бъдещето на много крайбрежни или островни региони поради повишаващото се морско равнище, на засегнатите от липсата на сняг ски курорти и на регионите, опустошавани от горски пожари, наводнения или бури (8);

49.

счита, че туризмът може да допринесе значително за европейските амбиции за изграждане на кръгова икономика, и настоява регионите и градовете да бъдат част от дебата относно начина, по който да се насърчава програмата по места;

50.

препоръчва туристическата индустрия и транспортът да увеличат предлагането на неутрални по отношение на климата продукти посредством използването на чиста енергия, по-малко вредни химикали, по-малко пластмаси и въвеждане на процеси на рециклиране на дъждовните и битовите отпадъчни води (9), които намаляват значително потреблението на питейна вода от водопроводната мрежа, и също и посредством рециклирането на отпадъци, като тези процеси се използват по-последователно;

51.

обръща внимание на необходимостта от по-голяма подкрепа за велотуризма, който носи много ползи за местните икономики, тъй като се посещават райони, които обикновено не се посещават при масовия туризъм, и се използват местни предприятия и услуги. Освен това необходимата за това инфраструктура ще е от полза и за местните жители, като осигурява по-добра свързаност, която спомага да се гарантира дългосрочната устойчивост на местните общности;

52.

подкрепя продължаването на дейността на работната група „Европейска индустрия за плавателни съдове“ на ГД „Морско дело и рибарство“ относно края на експлоатационния срок на плавателните съдове, за да се разработи обща пътна карта на ЕС по отношение на научните изследвания и иновациите с цел увеличаване на рециклирания материал при корабостроенето;

53.

изтъква значението на насърчаването на устойчив крайбрежен морски туризъм, в който да бъдат застъпени в по-голяма степен дейностите за интерпретация и опазване на морската среда. Освен това счита, че корабоплаването, сърфингът, уиндсърфингът, кайтсърфингът, гмуркането и водните спортове като цяло представляват голям потенциал за науката, информираността за околната среда, океанската картография и научните изследвания по екологични въпроси;

54.

подчертава значението на туризма за развитието на селските райони, което не следва да се разбира само от гледна точка на развитието на селското стопанство, а като двигател на прогреса на по-слабо развитите зони, които са маргинални от гледна точка на производителността, но имат голяма стойност по отношение на околната среда, ландшафта и опазването на биологичното разнообразие; поради което европейските институции следва да интегрират по подходящ начин туризма и възможностите, свързани с него, в стратегията за биологичното разнообразие, стратегията „От фермата до трапезата“, новата обща селскостопанска политика и мрежата „Натура 2000“ и дългосрочна визия за селските райони;

55.

счита, че е важно да се насърчава по-устойчив туризъм с по-голяма добавена стойност за регионите чрез включване в туристическите услуги на продукти с „нулево транспортно разстояние“, както и необходимостта от изтъкване на природните и защитените територии и потенциала на небето като туристически ресурс (астротуризъм);

56.

посочва значението на използването на цифровите технологии, основани на 5G, интернет на нещата, изкуствения интелект и големите информационни масиви, за предоставяне на иновативни, устойчиви и мащабируеми услуги за интелигентен туризъм с висока добавена стойност, които да са в състояние да предоставят нови, по-ефективни, достъпни и приобщаващи туристически модели, обхващащи всички региони и по-специално селските райони, както и наличието на телекомуникационни технологии в тези райони, които осигуряват адекватна свързаност;

Социално-икономическите последици и необходимостта да се избегне възприемането на туризма като проблем

57.

припомня, че туризмът, и по-специално свръхтуризмът (надхвърляне на границите на физическия, екологичния, социалния, икономическия, психологическия и/или политическия капацитет на дестинациите (10)), подобно на всички човешки дейности оказва въздействие в социалната среда, където се осъществява дейността;

58.

подчертава, че е необходимо да се предотвратяват отрицателните последици от свръхтуризма, които са свързани с увеличаване на задръстванията, натиск върху инфраструктурата, повишено потребление на енергия и вода, влошаване на състоянието на околната среда, увреждане на исторически обекти и паметници, загуба на идентичност и автентичност и увеличаване на разходите за живот на местните жители заедно със задълбочаващо се неравенство помежду им; счита, че институциите на ЕС и държавите членки следва неотложно да разгледат мерки и инициативи за предотвратяване на отрицателното въздействие на свръхтуризма;

59.

подчертава, че насърчаването и развитието на туризма в селските райони може да бъде източник на икономическо развитие и създаване на богатство, който да спомага за привличане на населението или да противодейства на намаляването му в районите, засегнати от обезлюдяване;

60.

препоръчва въвеждането на политики за насърчаване и еманципация на жените. Жените играят основна роля в запазването на икономическата дейност в туристическия сектор, тъй като те са основните действащи лица в борбата с обезлюдяването. Гарантирането на тяхната пригодност за заетост е гаранция за задържането на населението. Ето защо е необходимо да се оценят техните нужди и да им се предоставят инструменти за еманципация и подобряване на конкурентоспособността чрез целенасочено обучение;

61.

посочва, че някои модели на туризъм, основаващи се на интензивно използване на нискотарифни средства за транспорт и масови туристически пътувания насърчават свръхтуризма, като същевременно социалните медии и платформите за споделяне също могат да допринесат на прекомерната реклама на дестинациите; поради това приканва за провеждане на дебати относно растежа и качеството на туризма;

62.

посочва Декларацията от Барселона на NECSTouR относно „По-добри места за живеене, по-добри места за посещение“ като отправен документ, който показва, че секторите на туризма и културното материално и нематериално наследство трябва да работят в тясна връзка в полза на европейските граждани и културното наследство;

63.

отбелязва, че туризмът трябва да се разглежда като част от решението, а не като проблем, поради което посочва необходимостта от формулиране на предложения за нови действия, различни от вече изпълняваните, и от по-решителен тласък на действията, които са в ход, като за целта посочва необходимостта от регламентиране на новите форми на туристическо предлагане и платформите на икономиката на сътрудничеството в съответствие с правилата за лоялна конкуренция, засилване на системите за контрол и инспекции и гарантиране на качеството и законността на услугите, предоставяни в общата рамка за свободна конкуренция между предприятията, като същевременно се запазват наследството, културата, идентичността и качеството на живот на местното население;

64.

в този смисъл посочва ползата от разпространяването на добри практики, стратегии и методики за устойчив туризъм, разработени по различни европейски програми, като PANORAMED, MED Horizontal Projects, MITOMED+ или WINTERMED, за насърчаване на тяхното използване и възпроизвеждане;

65.

предлага във връзка с това да се запази присъждането на наградата „Европейска столица на интелигентния туризъм“;

Цифровизация и данни и ползите от тях за установяване на система за наблюдение и проследяване на действията

66.

изтъква важните промени в каналите на дистрибуция и във формата на потребление на туризъм, които позволиха на много предприятия да достигат пряко до своите клиенти — възможност, която не беше използвана достатъчно от малките предприятия;

67.

подчертава, че информацията е „суровина“ от основно значение за туризма, която се използва от най-революционните инициативи в този сектор;

68.

посочва значението на инициативата на СОТ Към нова статистическа рамка за измерване на устойчивия туризъм (11), включително икономическото, социалното и екологичното измерение;

69.

подчертава, че степента на подробност, качеството на данните, тяхното тълкуване и правилно използване ще имат пряко въздействие върху ефективността на политическите действия за справяне с кризата, свързана с COVID-19, и за постигането на неутрална по отношение на климата Европа;

70.

изразява загриженост поради липсата на хармонизация и раздробеността на данните относно икономическите последици от туризма — положение, което затруднява вземането на системни решения за подкрепа на туристическия сектор и на транспорта;

71.

обръща внимание, че официалните данни не са подготвени за достатъчно бързо получаване на информация с оглед справяне с настоящото положение, поради което регионите и градовете трябваше да въведат други механизми за измерване, които все още не са интегрирани в официалните данни;

72.

приветства факта, че през март 2020 г. Комисията постигна споразумение с платформите на икономиката на сътрудничеството (12) за публикуване на основни данни за туристическите настанявания, и насърчава Европейската комисия да анализират заедно показатели за изготвяне на стратегии за възстановяване, които ще са от полза за туристическия сектор;

73.

припомня, че платформите на икономиката на сътрудничеството повишават жилищните разходи на местно равнище, като променят предназначението на жилищата, така че те да служат на пътуващите, а не на местните жители. Въпреки решението на Съда на Европейския съюз платформите на икономиката на сътрудничеството не са обикновен доставчик на информация. Поради това призовава Европейската комисия да приеме законодателство, което да дава възможност на регионалните и местните власти да регулират дейността на тези платформи на територията си, за да гарантират, че тя спазва същите административни правила за лятно отдаване под наем, които важат за по-традиционните заинтересовани страни;

74.

посочва необходимостта от създаване на стандартизирани инструменти, които да могат да насочват градовете, регионите и бизнес сектора при следването на по-устойчиви политики, интегрирани в новата европейска статистическа програма и които да засилват икономическото, социалното и екологичното наблюдение на туризма, изтъквайки необходимостта от улесняване на достъпността на тези данни, подобряване на актуализирането и взаимосвързаността им и предлагане на хармонизирана система за картографиране;

75.

препоръчва да се установи правна рамка за създаване и публикуване на сателитни сметки за туризма във всички държави — членки на ЕС;

76.

призовава за по-добро събиране на данни на ниво NUTS 3 относно броя туристи и екскурзианти, новите форми за настаняване и вида транспорт и с разбивка на статистическите данни за настаняването по региони и по основните местни дестинации;

77.

препоръчва да се въведе система за измерване, за да се наблюдава потреблението на вода и генерирането на емисии от туристическия сектор, включително туристическата индустрия и нейните характерни продукти, в статистическото отчитане на водата, въздуха и енергията;

78.

призовава Евростат да продължи да разглежда големите информационни масиви като източник на данни за статистиката за туризма, като има предвид предизвикателствата, свързани с тяхното получаване, независимост, доверие, достъп, качество и наличие в дългосрочен план;

79.

призовава да се анализира проблемът със свръхтуризма посредством включването на качествени данни за нагласата на местните жители към туризма в проучванията на доходите и условията на живот, в експресните оценки за въздействието на туризма и в доклада „Качество на живот в европейските градове“, изготвян от Европейската комисия;

80.

препоръчва да продължи стимулирането на действия, които използват и оптимизират добрата работа, осъществена през последните години от Комисията, като системата от показатели ETIS или Платформата S3 (13) за цифровизацията и сигурността на туризма и лабораторията Tourism of Tomorrow Lab;

81.

настоятелно призовава Комисията и Европейския парламент да включат в следващата Европейска статистическа програма системи и инструменти за наблюдение, насочени в по-голяма степен към задоволяване на специалните потребности на регионите и градовете, които да позволяват адекватно проследяване на осъществяваните туристически политики;

Необходимост от ново признание на туризма като основна политика на ЕС в съответствие с неговия принос и потенциал за растеж и по-голяма ангажираност с устойчивото развитие

82.

изразява надежда, че настоящата криза да действа като предупредителен сигнал, който да насърчи Европейската комисия да провежда по-амбициозна туристическа политика за Европа на екологично, икономическо и социално равнище;

83.

приема със задоволство инициативата на Комисията за организиране на Европейски конгрес по въпросите на туризма с цел изготвяне на пътна карта за 2050 г. за устойчива, иновационна и стабилна европейска туристическа екосистема („Европейска програма за туризъм 2050 г.“) с активното участие на регионите;

84.

изразява своята готовност да организира конференция на заинтересованите страни, в която да участват публични и частни организации, с цел обмен на опит за начините за възстановяване, избрани от различните дестинации, и за бъдещата форма на туризма в ЕС;

85.

очаква от Комисията по транспорт и туризъм на Европейския парламент да обедини усилията си с КР в търсенето на надеждна туристическа политика в ЕС;

86.

предлага да бъде проведена съвместна сесия на Комисията по транспорт и туризъм на Европейския парламент и комисия NAT на КР, за да се обсъди бъдещето на туристическата политика в ЕС след кризата, причинена от COVID-19, и във връзка с дебатите относно многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г.;

87.

очаква да работи в тясно сътрудничество с групата по туризъм на Европейския парламент и заявява желание да участва пълноценно в тази група, за да изразява позицията на местното и регионалното равнище в нейните дебати;

88.

посочва отново, че е важно държавите членки и техните регионални власти да включат приоритетите на туризма в своите оперативни програми за периода след 2020 г. с цел насърчаване на достъпа до европейско финансиране за туристически проекти;

89.

посочва, че настоящият механизъм за финансиране е трудно достъпен за МСП и дестинациите, и предлага да бъдат създадени конкретни инструменти (обслужване на едно гише или онлайн инструмент), свързани с управляващите органи на европейските фондове, които да улеснят подаването на заявления и тяхното обработване;

90.

препоръчва на Европейския комитет на регионите да засили сътрудничеството си със Световната организация по туризъм посредством меморандум за разбирателство и разработването на съвместни планове за действие;

91.

призовава Съвета да включи Европейския комитет на регионите и местните и регионалните власти в работните групи и заседанията на Съвета, свързани с туризма;

92.

предлага да бъде изготвена нова европейска рамка за устойчив туризъм, която да бъде съобразена със Зеления пакт и Програмата на ООН до 2030 г., както и с въвежданите в регионите стратегии в този смисъл, и да включва различните политики, които ЕС осъществява или ще осъществява в тази област, като подкрепата за цифровизацията на сектора, насърчаването на интелигентни туристически дестинации, декарбонизацията на дейността, насърчаването на кръговата икономика, стимулирането на приобщаващ и достъпен туризъм, спирането на обезлюдяването на селските райони, подобряването на основаното на участие управление и публично-частните партньорства;

93.

призовава Европейската комисия да проучи внимателно възможността за създаването на генерална дирекция, която да работи изключително по въпросите на устойчивия туризъм, както и да насърчи Европейския парламент да обмисли създаването на специална парламентарна комисия с фокус върху туристическата устойчивост.

---

(1)  https://www.e-unwto.org/doi/epdf/10.18111/wtobarometereng.2020.18.1.4

(2)  https://ec.europa.eu/competition/state_aid/what_is_new/sa_covid19_temporary-framework.pdf.

(3)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX%3A52020PC0139.

(4)  https://ec.europa.eu/regional_policy/sources/docgener/factsheet/2020_mff_reacteu_en.pdf.

(5)  https://reopen.europa.eu/en.

(6)  https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?qid=1587137448000&uri=CELEX:52020DC0112.

(7)  Европейска мрежа от 17 велосипедни маршрута на далечно разстояние, които прекосяват и свързват целия континент.

(8)  https://www.europarl.europa.eu/thinktank/bg/document.html?reference=EPRS_BRI(2017)603932.

(9)  https://ec.europa.eu/environment/emas/takeagreenstep/pdf/BEMP-5.7-FINAL.pdf.

(10)  В неотдавнашно проучване на Европейския парламент беше посочено, че 105 дестинации в ЕС са застрашени от свръхтуризъм, вж.: https://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2018/629184/IPOL_STU(2018)629184_EN.pdf.

(11)  https://www.unwto.org/Measuring-Sustainability-Tourism.

(12)  https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/IP_20_194.

(13)  https://s3platform.jrc.ec.europa.eu/tourism.