—

като взе предвид предишните си резолюции относно положението във Филипините, и по-конкретно резолюциите от 15 септември 2016 г. (1), 16 март 2017 г. (2) и 19 април 2018 г. (3),

—

като взе предвид дипломатическите отношения между Филипините и ЕС (преди — Европейска икономическа общност (ЕИО)), чието начало беше положено на 12 май 1964 г.,

—

като взе предвид Рамковото споразумение за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Филипини, от друга страна,

—

като взе предвид статута на Филипините като един от учредителите на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН),

—

като взе предвид съвместния работен документ на службите от 10 февруари 2020 г. за оценка на положението във Филипините за периода 2018 — 2019 г. в рамките на специалния насърчителен режим на ЕС за устойчиво развитие и добро управление (ОСП+) (SWD(2020)0024),

—

като взе предвид изявлението на говорителя на ЕСВД от 16 юни 2020 г. относно осъдителната присъда на Мария Реса и Рейналдо Сантос,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно правата на човека,

—

като взе предвид резолюцията, приета от Съвета на ООН по правата на човека на 11 юли 2019 г. относно насърчаването и защитата на правата на човека във Филипините,

—

като взе предвид доклада на Върховния комисар по правата на човека на ООН Мишел Башле относно положението с правата на човека във Филипините, публикуван на 30 юни 2020 г.,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—

като взе предвид Римския статут на Международния наказателен съд,

—

като взе предвид Закон № 11479 на Република Филипини от 3 юли 2020 г., познат също като Закон за борба с тероризма,

—

като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че Филипините и ЕС поддържат дългогодишни дипломатически, икономически, културни и политически отношения; като има предвид, че чрез ратифицирането на Споразумението за партньорство и сътрудничество Европейският съюз и Филипините отново потвърдиха общия си ангажимент към принципите на добро управление, демокрацията, принципите на правовата държава, правата на човека, насърчаването на социалното и икономическото развитие и насърчаването на мира и сигурността в региона;

Б.

като има предвид, че в доклада на Върховния комисар на ООН по правата на човека относно положението с правата на човека във Филипините от 30 юни 2020 г. беше констатирано, че убийствата, свързани с кампанията на правителството за борба с наркотиците, са „широкоразпространени и систематични“ и че според данните на правителството най-малко 8 663 души са били убити; като има предвид, че според някои оценки броят на убийствата е до три пъти по-висок; като има предвид, че президентът Дутерте е насърчил изрично полицията да извършва извънсъдебни екзекуции и ѝ е обещал безнаказаност, като същевременно полицейски служители, участващи в такива практики, са били повишени; като има предвид, че президентът Дутерте е обещал да продължи своята кампания за борба с наркотиците до изтичането на текущия си президентски мандат през 2022 г.; като има предвид, че мнозинството от жертвите са от бедни и маргинализирани общности;

В.

като има предвид, че пространството за гражданското общество все повече се ограничава; като има предвид, че защитници на правата на човека, журналисти и активисти редовно се сблъскват със заплахи, тормоз, сплашване и насилие за това, че се стремят да разгласят предполагаеми случаи на извънсъдебни екзекуции и други нарушения на правата на човека във Филипините; като има предвид, че според Службата на Върховния комисар по правата на човека на Организацията на обединените нации (СВКПЧ) защитата на правата на човека редовно се приравнява с бунтовническа дейност; като има предвид, че според СВКПЧ между януари 2015 г. и декември 2019 г. са били убити най-малко 208 защитници на правата на човека, журналисти и профсъюзни дейци, в това число 30 жени;

Г.

като има предвид, че Мария Реса, филипинска журналистка и съучредител и главен изпълнителен директор на новинарския уебсайт „Rappler“, отдавна е обект на нападки за своето критично отношение към „войната с наркотиците“ на правителството и за критичното отразяване в „Rappler“ на случаите на извънсъдебни екзекуции; като има предвид, че Мария Реса и Рейналдо Сантос — младши, разследващ журналист в „Rappler“, бяха обвинени в „киберклевета“ и на 15 юни 2020 г. бяха осъдени от регионален съд в Манила на лишаване от свобода за неопределен срок, като е възможно те да излежават затворническа присъда от максимално шест години; като има предвид, че срещу г-жа Реса и „Rappler“ са отправени поне шест други обвинения;

Д.

като има предвид, че в началото на юли 2020 г. Конгресът на Филипините гласува да откаже подновяването на лицензията за радио- и телевизионна дейност на ABS-CBN, която е най-голямата телевизионна и радиомрежа в страната; като има предвид, че отказът за подновяване на лицензията за радио- и телевизионна дейност от президента Дутерте се разглежда като отмъщение за отразяването от мрежата на кампанията за борба с наркотиците и на тежки нарушения на правата на човека;

Е.

като има предвид, че сенаторката Лейла де Лима, една от основните опоненти на кампанията на президента Дутерте за борба с наркотиците, на 19 септември 2016 г. беше отстранена от длъжността си като председател на комисията по правосъдие и права на човека към Сената и от задържането си на 24 февруари 2017 г. насам е задържана под стража в очакване на откриването на съдебен процес срещу нея; като има предвид, че има сериозни опасения, че престъпленията, в които е обвинена сенатор Де Лима, са скалъпени и политически мотивирани;

Ж.

като има предвид, че според „Global Witness“ през 2019 г. са били убити най-малко 43 защитници на поземлените права; като има предвид, че по-голямата част от тях са общностни лидери и активни участници в кампании срещу минни проекти и агробизнеса;

З.

като има предвид, че коренното население във Филипините представлява 10 — 20 % от цялото население; като има предвид, че през 2018 г. специалният докладчик на ООН за правата на коренното население посочи Филипините като една от страните в световен мащаб с най-голям брой случаи на инкриминиране на защитниците на правата на коренното население и на нападения срещу тях; като има предвид, че ООН предупреди, че милитаризирането на териториите на коренното население и ограниченията върху свободата на събранията и на изразяване на мнение се увеличават и че тези тенденции са тясно свързани с бизнес интересите; като има предвид, че трайната липса на сигурност и икономическо развитие на остров Минданао, както и сведенията за нарушения на международното хуманитарно право и липсата на напредък по отношение на правосъдието в условията на преход и помирението продължават да будят сериозно безпокойство;

И.

като има предвид, че Сара Алварес, правен консултант в групата за защита на правата на човека „Карапатан“, беше застреляна и убита на 17 август 2020 г.; като има предвид, че г-жа Алварес е получавала многократни заплахи, е била подлагана на тормоз заради работата си в областта на правата на човека и е 13-ият член от тази организация, убит от средата на 2016 г. насам; като има предвид, че Рандал („Ранди“) Ечанис, застъпник за мира, активен защитник на поземлените права и член на „Карапатан“, е бил подложен на изтезания и убит на 10 август 2020 г.; като има предвид, че според СВКПЧ г-н Ечанис и г-жа Алварес са били многократно „маркирани като червени“ (т.е. като терористи или комунисти) и техните имена са фигурирали в списъка от най-малко 600 души, за които през 2018 г. Министерството на правосъдието на Филипините е отправило искане към съда да бъдат обявени за „терористи“;

Й.

като има предвид, че СВКПЧ и специалните докладчици на ООН изразиха загриженост относно това, което изглежда като „систематично сплашване“ на независимите новинарски източници; като има предвид, че през 2020 г. Филипините заемат 136-о място от общо 180 държави в класацията на свободата на печата, която се публикува ежегодно от „Репортери без граници“; като има предвид, че откакто г-н Дутерте дойде власт, бяха убити 16 журналисти;

К.

като има предвид, че през март 2018 г. Филипините се оттеглиха от Международния наказателен съд (МНС), след като МНС започна „предварително следствие“ по жалба, подадена срещу г-н Дутерте във връзка с големия брой убийства в рамките на кампанията за борба с наркотиците;

Л.

като има предвид, че през 2017 г. Камарата на представителите на Филипините одобри проектозакон за възстановяване на смъртното наказание; като има предвид, че този законопроект изисква предварителното одобрение на Сената, преди президентът Дутерте, който води активна кампания за възстановяването на смъртното наказание, да може да го обнародва като закон; като има предвид, че повторното въвеждане на смъртното наказание би било явно нарушение на Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, по който Филипините са страна;

М.

като има предвид, че на 3 юли 2020 г. филипинските власти приеха новия Закон за борба с тероризма; като има предвид, че според местни групи на гражданското общество законът подкопава в обезпокоителна степен механизмите за защита на правата на човека, разширява определението за тероризъм и удължава срока за задържане под стража без заповед за арест от 3 до 14 дни, като по този начин заличава важни разграничения между изразяването на критично отношение, престъпната дейност и тероризма, което повдига въпроси във връзка със законността и допълнително увеличава рисковете от нарушения на правата на човека;

Н.

като има предвид, че има многобройни примери за сексистки и женомразки изказвания и поведение на президента Дутерте; като има предвид, че според местни неправителствени организации случаите на насилие срещу жени, включително срещу защитнички на правата на човека, и на сексуални злоупотреби с тях са зачестили по време на управлението на Дутерте; като има предвид, че защитничките на правата на човека са подлагани на унизителни коментари със сексуален подтекст, заплахи от изнасилване и атаки;

О.

като има предвид, че в доклада на Международната конфедерация на профсъюзите (МКП) от 2020 г. Филипините са включени сред 10-те най-опасни за работниците държави в света; като има предвид, че профсъюзното движение на Филипините се оплака от потъпкването на правата на работниците, включително чрез т.нар. „маркиране като червени“, изчезвания и убийства на работнически лидери и профсъюзни дейци;

П.

като има предвид, че общността на лесбийките, гейовете, бисексуалните, транссексуалните, куиър и интерсексуалните лица (ЛГБТКИ) е подложена на непрекъснат тормоз; като има предвид, че президентът Дутерте многократно е упоменавал сексуалната ориентация на политическите си опоненти, за да ги охули, и през май 2019 г. направи публични изявления, които инсинуираха, че хомосексуалността е заболяване; като има предвид, че през юни 2020 г. полицията разпръсна шествие на ЛГБТКИ и има сведения, че е задържала 20 души;

Р.

като има предвид, че се счита, че във Филипините има между 60 000 и 100 000 деца, въвлечени в мрежи за проституция; като има предвид, че неопределен брой деца са принудени да работят при експлоататорски условия на труд; като има предвид, че УНИЦЕФ изрази сериозната си загриженост относно понижаването на минималната възраст за наказателна отговорност;

С.

като има предвид, че през 2019 г. Филипините заемат 113-о място от общо 180 държави в класацията на корупцията, която се публикува ежегодно от „Трансперънси Интернешънъл“;

Т.

като има предвид, че от 25 декември 2014 г. насам Филипините се ползват със засилени търговски преференции по общата схема за преференции на ЕС (ОСП+); като има предвид, че този статут зависи от ратифицирането и прилагането на 27 международни конвенции в областта на правата на човека, трудовите права, опазването на околната среда и доброто управление; като има предвид, че през 2019 г. 25 % от общия износ на Филипините за ЕС (почти 2 милиарда евро) са били третирани преференциално по тази схема; като има предвид, че въпреки че забелязва голямо отстъпление в областта на правата на човека в страната, досега ЕС не е задействал механизма, който би могъл да доведе до преустановяване на тези търговски предимства;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.