ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 20.5.2020

COM(2020) 511 final

Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно националната програма за реформи на Хърватия за 2020 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за конвергенция на Хърватия за 2020 г.

Препоръка за

ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА

относно националната програма за реформи на Хърватия за 2020 г. и съдържаща становище на Съвета относно програмата за конвергенция на Хърватия за 2020 г.

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 121, параграф 2 и член 148, параграф 4 от него,

като взе предвид Регламент (ЕО) № 1466/97 на Съвета от 7 юли 1997 г. за засилване на надзора върху състоянието на бюджета и на надзора и координацията на икономическите политики 1 , и по-специално член 9, параграф 2 от него,

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1176/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 ноември 2011 г. относно предотвратяването и коригирането на макроикономическите дисбаланси 2 , и по-специално член 6, параграф 1 от него,

като взе предвид препоръката на Европейската комисия,

като взе предвид резолюциите на Европейския парламент,

като взе предвид заключенията на Европейския съвет,

като взе предвид становището на Комитета по заетостта,

като взе предвид становището на Икономическия и финансов комитет,

като взе предвид становището на Комитета за социална закрила,

като взе предвид становището на Комитета за икономическа политика,

като има предвид, че:

(1)На 17 декември 2019 г. Комисията прие годишната стратегия за устойчив растеж, с което постави началото на европейския семестър за координация на икономическите политики за 2020 г. Тя взе надлежно предвид Европейския стълб на социалните права, провъзгласен от Европейския парламент, Съвета и Комисията на 17 ноември 2017 г. Въз основа на Регламент (ЕС) № 1176/2011, на 17 декември 2019 г. Комисията прие също Доклада за механизма за предупреждение, в който беше посочено, че Хърватия ще бъде една от държавите членки, за които ще бъде извършен задълбочен преглед.

(2)Докладът за Хърватия за 2020 г. 3 беше публикуван на 26 февруари 2020 г. В него бяха оценени напредъкът на Хърватия в изпълнението на специфичните за държавата препоръки, приети от Съвета на 9 юли 2019 г. 4 , последващите действия във връзка с препоръките, отправени през предходните години, и напредъкът на страната по отношение на националните ѝ цели по стратегията „Европа 2020“. В доклада беше включен и задълбоченият преглед по член 5 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, чиито резултати също бяха публикувани на 26 февруари 2020 г. Анализът на Комисията ѝ даде основание да заключи, че в Хърватия са налице макроикономически дисбаланси, свързани с високите равнища на публичния, частния и външния дълг в контекста на нисък потенциален растеж.

(3)На 11 март 2020 г. Световната здравна организация обяви официално световна пандемия от COVID-19. Това е тежка извънредна ситуация в областта на общественото здраве, която засяга гражданите, обществата и икономиките. Тя поставя националните здравни системи под силен натиск, причинява смущения в световните вериги за доставки, нестабилност на финансовите пазари и сътресения в потребителското търсене и се отразява отрицателно на различни сектори. Застрашени са работните места и доходите на хората, както и стопанската дейност на дружествата. Пандемията предизвика голямо икономическо сътресение, от което вече има значителни последици в Европейския съюз. На 13 март 2020 г. Комисията прие съобщение 5 , в което се призовава за координирани икономически мерки в отговор на кризата, включващи всички участници на национално равнище и на равнището на Съюза.

(4)Редица държави членки обявиха извънредно положение или въведоха спешни мерки. Всички спешни мерки следва да бъдат строго пропорционални, необходими, ограничени във времето и в съответствие с европейските и международните стандарти. Те следва да подлежат на демократичен надзор и независим съдебен контрол.

(5)На 20 март 2020 г. Комисията прие Съобщение относно активирането на общата клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж 6 . Както е посочено в член 5, параграф 1, член 6, параграф 3, член 9, параграф 1 и член 10, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1466/97 и член 3, параграф 5 и член 5, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1467/97, клаузата улеснява координирането на бюджетните политики в период на драстичен икономически спад. В своето съобщение Комисията излага пред Съвета становището си, че предвид очаквания драстичен икономически спад вследствие на разпространението на COVID-19 настоящите условия позволяват активирането на клаузата. На 23 март 2020 г. министрите на финансите на държавите членки се съгласиха с оценката на Комисията. Активирането на общата клауза за дерогация позволява временно отклонение от плана за корекции за постигане на средносрочната бюджетна цел, при условие че с това не се излага на риск фискалната устойчивост в средносрочен план. Във връзка с корективната част на Пакта за стабилност и растеж Съветът може също така да реши, по препоръка на Комисията, да приеме промяна във фискалната траектория. Общата клауза за дерогация не спира прилагането на процедурите, предвидени в Пакта за стабилност и растеж. Тя позволява на държавите членки да се отклонят от бюджетните задължения, които обичайно се прилагат, като същевременно дава възможност на Комисията и на Съвета да предприемат необходимите мерки за координиране на политиката в рамките на Пакта.

(6)Необходими са постоянни действия за ограничаване и контрол на разпространението на пандемията, за повишаване на устойчивостта на националните здравни системи, за смекчаване на социално-икономическите последици чрез мерки за подкрепа на предприятията и домакинствата и за гарантиране на подходящи здравословни и безопасни условия на труд с оглед на възобновяването на икономическата дейност. Съюзът следва да използва пълноценно различните инструменти, с които разполага, за да подкрепи усилията на държавите членки в тези области. Успоредно с това държавите членки и Съюзът следва да работят съвместно, за да подготвят мерките, необходими за връщането към нормалното функциониране на нашите общества и икономики, както и към устойчивия растеж, интегрирайки наред с другото зеления преход и цифровата трансформация и вадейки всички поуки от кризата.

(7)Кризата, свързана с COVID-19, изтъкна гъвкавостта, която предлага единният пазар по отношение на адаптирането към извънредни ситуации. За да се гарантира обаче бърз и плавен преход към етапа на възстановяване и свободното движение на стоки, услуги и работници, извънредните мерки, които възпрепятстват нормалното функциониране на единния пазар, трябва да бъдат премахнати веднага щом престанат да бъдат абсолютно необходими. Текущата криза разкри необходимостта от планове за готовност за действие при кризи в здравната система, като тази готовност включва по-специално подобрени стратегии за покупка, диверсифицирани вериги на доставки и стратегически запаси от основни консумативи. Тези елементи са изключително важни за разработването на по-обхватни планове за готовност за действие при кризи.

(8)Законодателят на Съюза вече измени съответните законодателни уредби 7 , предоставяйки на държавите членки възможността да мобилизират всички неизползвани ресурси от европейските структурни и инвестиционни фондове, за да могат да се справят с извънредните последици от пандемията от COVID-19. Тези изменения ще осигурят допълнителна гъвкавост, както и опростени и рационализирани процедури. За да се намали натискът върху паричните потоци, за счетоводната година 2020—2021 държавите членки могат също така да се възползват от 100-процентово съфинансиране от бюджета на Съюза. Хърватия се насърчава да използва пълноценно тези възможности, за да помогне на хората и секторите, които са в най-затруднено положение.

(9)Възможно е разпространението на социално-икономическите последици от пандемията да бъде значително и неравномерно в различните региони на Хърватия поради различните модели на специализация. Особено засегнати ще бъдат крайбрежните региони и островите, които разчитат значително на туризма. Поради това настоящата ситуация изисква целенасочени мерки на политиките.

(10)На 30 април 2020 г. Хърватия представи своята национална програма за реформи за 2020 г. и своята програма за конвергенция за 2020 г. Двете програми бяха оценени едновременно, за да бъдат отчетени взаимовръзките между тях.

(11)Спрямо Хърватия понастоящем се прилагат предпазните мерки на Пакта за стабилност и растеж и тя подлежи на правилото за дълга.

(12)В своята програма за конвергенция за 2020 г. правителството планира влошаване на номиналното салдо от излишък в размер на 0,4 % от БВП през 2019 г. на дефицит от 6,8 % от БВП през 2020 г., последвано от подобряване с дефицит от 2,4 % от БВП през 2021 г. След намаление, достигнало 73,2 % от БВП през 2019 г., съгласно програмата за конвергенция за 2020 г. се очаква през 2020 г. съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП да нарасне до 86,7 %. Макроикономическата и фискалната перспектива се характеризират с високата степен на несигурност, породена от пандемията от COVID-19.

(13)В отговор на пандемията от COVID-19 и в рамките на координирания подход на Съюза Хърватия прие бюджетни мерки за увеличаване на капацитета на здравната система, за ограничаване на пандемията и за облекчаване на положението на засегнатите в особена степен хора и сектори. Съгласно програмата за конвергенция за 2020 г. тези бюджетни мерки възлизат на 2,8 % от БВП. Двете основни мерки са субсидията, която се изплаща на предприятията за задържане на служителите, и освобождаването от данъци на най-тежко засегнатите предприятия. Освен това Хърватия прие мерки, които, макар и да нямат пряко отражение върху бюджета, ще допринесат за подпомагане на ликвидността на предприятията. Според програма за конвергенция за 2020 г. те се оценяват на 1,3 % от БВП. Тези мерки включват отсрочване на данъци върху доходите на физическите лица и корпоративни подоходни данъци, както и на вноски за социално осигуряване. Като цяло предприетите от Хърватия мерки са в съответствие с насоките, изложени в съобщението на Комисията относно координирани икономически мерки в отговор на пандемията от COVID-19. Цялостното прилагане на тези мерки, последвано от пренасочване на фискалните политики към постигането на разумни средносрочни фискални позиции, когато икономическите условия позволяват това, ще допринесе за запазването на фискалната устойчивост в средносрочен план.

(14)Въз основа на прогнозата на Комисията от пролетта на 2020 г. при непромененa политика се предвижда дефицитът на Хърватия по консолидирания държавен бюджет да бъде -7,1 % от БВП през 2020 г. и -2,2 % през 2021 г. Съотношението на консолидирания държавен дълг към БВП се очаква да достигне 88,6 % от БВП през 2020 г. и да намалее умерено на 83,4 % през 2021 г.

(15)На 20 май 2020 г. Комисията представи доклад, изготвен в съответствие с член 126, параграф 3 от Договора, вследствие на планираното от Хърватия нарушение на прага на дефицита в размер на 3 % от БВП през 2020 г. Като цяло анализът сочи, че критерият за дефицита, определен в Договора и в Регламент (ЕО) № 1467/1997, не е изпълнен.

(16)В отговор на пандемията Хърватия бързо предприе широкообхватни мерки за защита на своите граждани и ограничаване на разпространението на вируса. Пандемията (и свързаните с нея ограничителни мерки) доведе до сериозно нарушаване на стопанската дейност с отрицателни последици за пазара на труда. Според прогнозата на Комисията се очаква реалният БВП да спадне с 9,1 % през 2020 г. и да се възстанови със 7,5% през 2021 г., а процентът на безработицата да се увеличи до 10,2 % през 2020 г. и да се подобри на 7,4 % през 2021 г. Секторът на туризма, който представлява изключително съществен дял от хърватската икономика, ще бъде силно засегнат. Същевременно Хърватия трябваше също така да се справи с последиците от голямо земетресение в Загреб на 22 март 2020 г. За да смекчи отрицателното въздействие върху икономиката, Хърватия предприе набор от амбициозни мерки, включително мерки за подкрепа на заплатите, освобождаване от данъци и осигурителни вноски, както и тяхното отсрочване, подкрепа за МСП, допълнителни гаранции за експортно застраховане и мораториуми върху вноските по заеми, както и специфични мерки за туризма и други силно засегнати сектори.

(17)Избухването на епидемията от COVID-19 е изпитание за устойчивостта на хърватската здравна система. При все че в Хърватия достъпът до здравеопазване като цяло е добър, незадоволените поради отдалеченост медицински потребности са сред най-високите в Съюза. Евентуално по-равномерно географско разпределение на здравните работници и съоръжения ще даде възможност за по-лесен достъп до здравни услуги. В поделянето на отговорността за здравните заведения в Хърватия между централното правителство и областните органи има място за подобрение. Националното правителство трябва да покрива дълговете на болниците, притежавани от съответните области, но разполага с ограничени средства да влияе на начина, по който те се управляват. По-тясното сътрудничество между правителството и областите е от решаващо значение за гарантиране на доставките на медицински продукти от критично значение и за ефективното предприемане на стъпки за ограничаване на разпространението на COVID-19. Използването на инструменти за електронно здравеопазване дава възможност за преки контакти между здравните работници и пациентите, както и за намаляване на риска от инфекции. Използването на електронни рецепти е широко разпространено, но много малък дял от направленията за специалист и здравните досиета са цифрови.

(18)Поради забавянето на икономическата дейност работодателите изпитват затруднения да плащат заплати, което се очаква да доведе до по-високи равнища на безработицата и бедността с още по-силно изразени териториални различия. Обичайно участието в активни мерки на политиката на пазара на труда е много ниско, но при сегашните обстоятелства тези програми придобиват по-голямо значение. С цел да се предостави подкрепа на работодателите и да се сведе до минимум броят на съкратените, тези мерки, но също и други срочни схеми за подпомагане, по-специално за работа при непълно работно време, следва да бъдат засилени. В краткосрочен план те запазват работни места, но в средносрочен план има място за по-добро прогнозиране на нуждите на пазара на труда по време на етапа на възстановяване. Хърватската публична служба по заетостта следва да увеличи усилията си за подкрепа на работната сила с цел развиването на подходящи умения (напр. цифрови умения), да разработи стратегии за повишаване на осведомеността, насочени към неактивното население, и да се бори с недекларирания труд. Обезщетението за безработица не осигурява предпазна мрежа за съкратените работници, тъй като както обхватът, така и адекватността му са ниски. Капацитетът на обезщетението за минимален доход по отношение на намаляване на бедността също се оценява като слаб в контекста на високи равнища на бедност и социално изключване, териториални различия и рискови фактори, свързани с възрастта, пола и уврежданията.

(19)Свързаността с интернет поражда безпокойство по отношение на надеждността. Домакинствата в Хърватия не разполагат с широк достъп до високоскоростен интернет у дома. Около 70 % от домакинствата са с фиксиран широколентов достъп и едва 6 % имат фиксиран широколентов достъп със скорост поне 100 Mbps. Специално в селските райони това може да предотврати дистанционната работа и дистанционното обучение, особено сред уязвимите групи, като например ученици от семейства в неравностойно положение или хора с увреждания. Тези групи рискуват да бъдат изключени от внезапния преход към по-цифровизирано общество. Следва да се насърчават алтернативни форми на организация на труда, използващи цифрови технологии, в тясно сътрудничество със социалните партньори, тъй като делът на работещите, които работят дистанционно (между 6 и 7 %), възлиза на половината от средното за ЕС.

(20)Недостигът на работна ръка е непрекъснато актуален в някои сектори на икономиката, главно поради пропуските в уменията. Насърчаването на придобиването на подходящи умения, включително цифрови умения, по време на първоначалното образование и обучение, както и по-късно чрез преквалификация и повишаване на квалификацията, би могло да доведе до нарастване на производителността и запълване на пропуските в уменията. Качеството и приобщаващият характер на системата за образование и обучение трябва да бъдат подобрени на всички равнища, а реформата на учебната програма трябва да продължи. Въвеждането на цифрово образование вече доказа своята стойност в настоящата криза; необходими са по-нататъшно развитие на инфраструктурата и материалите за цифрово образование и обучение, както и на цифровите умения на учителите, учениците и възрастните.

(21)Хърватия следва да подкрепя непрекъснатия поток от кредити и друго финансиране, включително небанково финансиране, към икономически жизнеспособните кредитополучатели, които са неблагоприятно засегнати от кризата. Хърватия е приела няколко схеми за стимулиране и подпомагане на малките и средните предприятия (МСП). Следва да продължат усилията за осигуряване на бърза и непрекъсната подкрепа за ликвидността на предприятията чрез заеми и гаранции, по-специално държавни гаранции, с акцент върху МСП, с цел преодоляване на кризата и изравняване на пътя към възстановяването. Предприятията в Хърватия разчитат в голяма степен на банкови заеми и парични потоци, за да посрещнат нуждите си от финансиране. Банковата система следва да бъде подкрепена с гаранции, за да се отвори за ново финансиране на МСП и да подобри достъпа до финансиране, тъй като банките не разполагат с капацитет да финансират икономиката в условията на икономически спад. При разработването и прилагането на тези мерки трябва да се вземе предвид устойчивостта на банковия сектор. Освобождаването от данъци и социалноосигурителни вноски, както и разрешаването на разсроченото им плащане също подпомогна подобряване на ликвидността на предприятията.

(22)Бяха подновени усилията за намаляване на административната тежест и регулаторните ограничения. Дейността на предприятията обаче като цяло продължава да бъде спъвана от все още високата регулаторна и административна тежест, например по отношение на разрешителните, изискванията за докладване и данъчните процедури. Идентифицирането на административните и финансовите тежести напредва чрез консултации със заинтересованите страни и чрез специален уебсайт, като се въвеждат мерки за намаляване на най-обременяващите задължения. Гарантирането на безпрепятствен достъп до различните професии, както и на упражняването им, чрез рационализиране на техните регулаторни рамки и свързаните с тях административни процедури също е от решаващо значение, особено за МСП и микропредприятията, включително едноличните търговци. Беше извършен преглед на парафискалните такси и през май 2020 г. правителството прие първи план за действие.

(23)За да се насърчи икономическото възстановяване, ще бъде важно да се даде приоритет на готови за изпълнение публични инвестиционни проекти и да се стимулират частните инвестиции, включително чрез съответни реформи. Хърватия следва да насърчава инвестициите в стимулиращите растежа сектори, като допринася за зеления и цифровия преход. Модерната и стабилна цифрова инфраструктура е от ключово значение за цифровата трансформация на публичната администрация и предприятията. В контекста на цифровия преход инвестициите в мрежи с много висок капацитет, включително от пето поколение, са задължителна предпоставка. Инвестициите следва да подкрепят целите на Хърватия за декарбонизация и енергиен преход, посочени в националния план на Хърватия в областта на енергетиката и климата. При Хърватия съществуват особени възможности и потенциал да инвестира в устойчив градски и железопътен транспорт, енергийна ефективност, възобновяеми източници на енергия и инфраструктура за опазване на околната среда. Освен това Хърватия изостава значително от средното за ЕС по отношение на управлението на водите и отпадъците, като са необходими инвестиции, за да се поддържа икономическото развитие на страната. Програмирането на Фонда за справедлив преход за периода 2021—2027 г. би могло да помогне на Хърватия да преодолее някои от предизвикателствата, свързани с прехода към неутрална по отношение на климата икономика, по-специално на териториите, обхванати от приложение Г към доклада за страната. Това ще позволи на Хърватия да използва този фонд по най-добрия начин.

(24)Ефективността на публичната администрация в Хърватия е под средната за ЕС. Ниският капацитет за разработване и прилагане на политики и проекти възпрепятства ефективността и бързината, както стана ясно по време на кризата с изпълнението на структурните и инвестиционните фондове на ЕС, които представляват за Хърватия голяма възможност за смекчаване на последиците от кризата и за подкрепа на възстановяването на икономиката. Прилагането на новата система за стратегическо планиране, заедно с обявената национална стратегия за развитие, не напредва. Освен това има голяма териториална разпокъсаност на публичната администрация и несъответствие между отговорностите и ресурсите на местно равнище. Това допринася за нееднаквото качество на предоставяните в страната публични услуги и повишава административните разходи.

(25)Значителното натрупване на нерешени дела и продължителните процедури в гражданските и търговските съдилища продължават да оказват влияние върху стопанската среда и ефективното приключване на производствата по несъстоятелност, като същевременно предизвикателствата пред качеството и ефективността на наказателното правосъдие възпрепятстват борбата с икономическите и финансовите престъпления. Постигнат бе напредък в решаването на най-старите висящи съдебни дела и използването на електронни комуникации в съдилищата, но все още има място за подобрение.

(26)Докато настоящите препоръки са насочени към справяне със социално-икономическото въздействие на пандемията и улесняването на икономическото възстановяване, специфичните за всяка държава препоръки за 2019 г., приети от Съвета на 9 юли 2019 г., обхващаха също реформи, които са от съществено значение за справяне със средносрочните и дългосрочните структурни предизвикателства. Тези препоръки продължават да бъдат актуални и ще продължат да бъдат наблюдавани през целия годишен цикъл на европейския семестър през следващата година. Това се отнася и до препоръките относно свързаните с инвестициите икономически политики. Тези препоръки следва да бъдат взети предвид при стратегическото програмиране на финансирането по линия на политиката на сближаване за периода след 2020 г., включително за смекчаващи мерки и стратегии за премахване на мерките, свързани с настоящата криза.

(27)Финансовият сектор на Хърватия е добре капитализиран и печеливш, като качеството на активите в банковия сектор се подобрява през последните няколко години. Вероятно е обаче финансовите институции да изпитат известно напрежение, като се имат предвид техните експозиции към сектори, които са най-уязвими на избухването на пандемията от COVID-19. Бяха въведени мерки за намаляване на отрицателното въздействие върху предприятията на мерките за ограничаване на пандемията. От решаващо значение е тези мерки да са временни, да строго свързани с пандемията и да са подходящи за подпомагане на предприятията, изправени пред финансови затруднения, да възвърнат своята икономическа жизнеспособност. Такъв подход ще подкрепи предприятията, без да подкопае напредъка, постигнат от Хърватия в подобряването на стабилността на финансовия си сектор.

(28)Трайните усилия за укрепване на уредбата за предотвратяване и санкциониране на корупцията са от ключово значение за гарантиране на възстановяването след кризата, свързана с COVID-19, и за постигане на ефективно, отговорно и прозрачно отпускане и разпределение на средствата и ресурсите. Въпреки частичното изпълнение на няколко плана за действие, проблемите с корупцията и конфликтите на интереси продължават да бъдат широко разпространени за предприятията. Необходими са допълнителни усилия за укрепване на уредбата за предотвратяване и санкциониране на корупцията, за да се гарантира прозрачното и ефикасно използване на публичните средства. Необходими са по-ефективни инструменти за предотвратяване и санкциониране на корупцията, особено на местно равнище. Все още е необходимо да се укрепят механизмите за надзор на местните служители и назначените в местни публични дружества, както и да се гарантира, че комисията за конфликти на интереси може да изпълнява своята основна превантивна функция. Очаква се през 2020 г. да се задействат инициативи за увеличаване на прозрачността, като например публикуването на активите на съдии и прокурори.

(29)Европейският семестър осигурява рамката за непрекъсната координация на политиките в областта на икономиката и заетостта в Съюза, която може да допринесе за постигане на устойчива икономика. Държавите членки направиха преглед на напредъка по изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) в своите национални програми за реформи за 2020 г. Гарантирайки цялостното изпълнение на препоръките по-долу, Хърватия ще допринесе за напредъка към постигането на ЦУР и за общите усилия за осигуряване на конкурентоспособна устойчивост в Съюза.

(30)В рамките на европейския семестър за 2020 г. Комисията направи цялостен анализ на икономическата политика на Хърватия и го публикува в доклада за страната за 2020 г. Тя извърши и оценка на програмата за конвергенция за 2020 г. и националната програма за реформи за 2020 г. и на последващите действия във връзка с препоръките, отправени към Хърватия през предходните години. Комисията взе предвид не само тяхното значение за провеждането на устойчива бюджетна и социално-икономическа политика в Хърватия, но и тяхното съответствие с правилата и насоките на Съюза, предвид необходимостта от засилване на цялостното икономическо управление на Съюза чрез принос на равнището на Съюза към бъдещите решения на държавите членки.

(31)С оглед на тази оценка Съветът разгледа програмата за конвергенция за 2020 г., като становището му 8 е изразено по-специално в препоръка 1 по-долу,

(32)С оглед на задълбочения преглед, направен от Комисията, и на тази оценка Съветът разгледа националната програма за реформи за 2020 г. и програмата за конвергенция за 2020 г. Настоящите препоръки отчитат необходимостта от справяне с пандемията и улесняват възстановяването на икономиката като първа необходима стъпка за коригиране на дисбалансите. Препоръките, пряко насочени към макроикономическите дисбаланси, установени от Комисията съгласно член 6 от Регламент (ЕС) № 1176/2011, са отразени в препоръки 1, 2, 3 и 4,

ПРЕПОРЪЧВА на Хърватия да предприеме следните действия през 2020 г. и 2021 г.:

1.В съответствие с общата клауза за дерогация да предприеме всички необходими мерки за ефективно справяне с пандемията, поддържане на икономиката и оказване на подкрепа за последващото възстановяване. Когато икономическите условия позволяват това, да провежда фискални политики, насочени към постигане на благоразумни средносрочни фискални позиции и гарантиране на устойчивостта на дълга, като същевременно засили инвестициите. Да повиши устойчивостта на здравната система. Да насърчи балансираното географско разпределение на здравните работници и съоръжения, по-тясното сътрудничество между всички равнища на администрацията и инвестициите в електронното здравеопазване.

2.Да засили мерките и институциите, свързани с пазара на труда, и да подобри адекватността на обезщетенията при безработица и схемите за минимален доход. Да увеличи достъпа до цифрова инфраструктура и услуги. Да насърчи придобиването на умения.

3.Да запази мерките за осигуряване на ликвидност на малките и средните предприятия и на самостоятелно заетите лица. Да намали допълнително парафискалните такси и регулаторните ограничения на пазарите на стоки и услуги. Да даде приоритет на готови за изпълнение публични инвестиционни проекти и да насърчава частните инвестиции за стимулиране на икономическото възстановяване. Да съсредоточи инвестициите върху екологичния и цифровия преход, по-специално върху инфраструктурата за опазване на околната среда, устойчивия градски и железопътен транспорт, чистото и ефективно производство и използване на енергия и високоскоростната широколентова свързаност.

4.Да укрепи капацитета и ефективността на публичната администрация по отношение на разработването и изпълнението на публични проекти и политики на централно и местно равнище. Да подобри ефективността на съдебната система.

Съставено в Брюксел на година.

(1)    ОВ L 209, 2.8.1997 г., стр. 1.

(2)    OB L 306, 23.11.2011 г., стр. 25.

(3)    SWD(2020) 510 final.

(4)    OВ C 301, 5.9.2019 г., стр. 117.

(5)    СОМ(2020) 112 final.

(6)    СОМ(2020) 123 final.

(7)

   Регламент (ЕС) 2020/460 на Европейския парламент и на Съвета от 30 март 2020 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1301/2013, (ЕС) № 1303/2013 и (ЕС) № 508/2014 във връзка със специални мерки за мобилизиране на инвестиции в системите на здравеопазване на държавите членки и в други сектори на техните икономики в отговор на избухването на COVID-19 (Инвестиционна инициатива в отговор на коронавируса) (ОВ L 99, 31.3.2020 г., стр. 5) и Регламент (ЕС) 2020/558 на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2020 г. за изменение на регламенти (ЕС) № 1301/2013 и (ЕС) № 1303/2013 по отношение на специалните мерки за предоставяне на изключителна гъвкавост за използване на европейските структурни и инвестиционни фондове в отговор на избухването на COVID-19 (ОВ L 130, 24.4.2020 г., стр. 1).

(8)    Съгласно член 9, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1466/97.