EUR-Lex Access to European Union law

Back to EUR-Lex homepage

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52020AE4935

Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС“ [COM(2020) 591 final]

EESC 2020/04935

OB C 155, 30.4.2021, p. 27–30 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

30.4.2021   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 155/27


Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в ЕС“

[COM(2020) 591 final]

(2021/C 155/04)

Докладчик:

Petru Sorin DANDEA

Съдокладчик:

Jörg Freiherr FRANK VON FÜRSTENWERTH

Искане за консултация

Европейска комисия, 11.11.2020 г.

Правно основание

Член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

Компетентна секция

„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

Приемане от секцията

12.2.2021 г.

Приемане на пленарна сесия

24.2.2021 г.

Пленарна сесия №

558

Резултат от гласуването

(„за“/„против“/„въздържал се“)

237/0/5

1.   Заключения и препоръки

1.1.

ЕИСК приветства пакета за цифровите финансови услуги, стартиран от Комисията, и счита, че той съдържа стратегически законодателни и незаконодателни елементи, насочени към развитието на сектора.

1.2.

Представената от Комисията програма включва четири приоритета и обхваща по същество почти всички важни области на дейност в цифровата трансформация на финансовия сектор на ЕС. ЕИСК подкрепя тези подходи на Комисията.

1.3.

Комисията с основание възнамерява да разчита на силни европейски пазарни участници за въвеждането на цифрови финансови услуги, но ЕИСК счита, че не трябва да се пренебрегва специалната роля на специализираните, регионалните и/или кооперативните и взаимоспомагателните местни доставчици на услуги във финансовия сектор.

1.4.

Вследствие на процеса на цифровизация финансовият сектор на ЕС е изправен пред процес на огромна трансформация, който върви ръка за ръка с мащабни процеси на преструктуриране, затваряне на местни клонове, промени в професионалната квалификация на служителите и напълно нови форми на труд. Тези големи предизвикателства не бива да бъдат пренебрегвани. Те представляват голямо предизвикателство за доставчиците и, разбира се, за служителите във финансовия сектор.

1.5.

Комисията обявява необходимостта от проучване на възможността за създаване на платформа на ЕС за цифрови финансови услуги. ЕИСК споделя това виждане и препоръчва включването на социалните партньори и представители на гражданското общество в този процес.

1.6.

ЕИСК счита, че при разглеждането на предизвикателствата и рисковете, свързани с цифровата трансформация, от решаващо значение за създаването на цифровия единен пазар на финансови услуги са регулирането за доставчиците на технологии, защитата на потребителите, предоставянето на достъп до финансови услуги, оперативната устойчивост и сигурността на мрежата и информационните системи.

1.7.

В областта на киберсигурността ЕИСК приветства проекта GAIA-X, който има за цел да оспори господстващото положение на САЩ и Китай в областта на услугите „в облак“. Този проект, който включва и Европейската комисия, има за цел постигане на суверенитет на ЕС по отношение на данните или управление на данните чрез базирана в ЕС мрежа за изчисления в облак.

1.8.

Придържането към принципа „една и съща дейност — един и същ риск — едни и същи норми“ от страна на Комисията е от основно значение и е решаващо за преодоляването на новите предизвикателства, включително гарантирането на един и същ надзор. ЕИСК счита, че създаването на равни условия за всички финансови институции е от особено значение.

2.   Предложенията на Комисията

2.1.

На 24 септември 2020 г. Комисията одобри пакета за цифровите финансови услуги, който се състои от стратегия за цифровизиране на финансовите услуги (1), стратегия за плащанията на дребно (2), законодателни предложения за регулаторна рамка на ЕС относно криптоактивите (3) и свързаната с тях технология на децентрализирания регистър (4), както и предложения за регулаторна рамка на ЕС относно оперативна устойчивост на цифровите технологии (5).

2.2.

В особено динамичния контекст на цифровите иновации, ускорени от кризата с COVID-19, Комисията предлага стратегия с една стратегическа цел и четири приоритета и свързани с тях действия в областта на цифровите финансови услуги. Тази стратегия е предмет на настоящото становище на ЕИСК.

2.3.

Стратегическата цел, определена от Комисията, е да се възприеме използването на цифровите финансови услуги за доброто на потребителите и предприятията. Четирите приоритета са: 1) да се преодолее раздробеността на цифровия единен пазар за финансови услуги, което ще даде възможност на европейските потребители да получат достъп до трансгранични услуги и ще помогне на европейските финансови дружества да разширят обхвата на своите цифрови операции; 2) да се гарантира, че нормативната уредба на ЕС улеснява цифровите иновации в интерес на потребителите и пазарната ефективност; 3) да се създаде европейско пространство за финансови данни с цел насърчаване на основаните на данни иновации, изграждане на европейска стратегия за данните, включително разширен достъп до данни и споделяне на данни в сектора на финансовите услуги, и 4) посрещане на новите предизвикателства и рисковете, свързани с цифровата трансформация.

3.   Общи и конкретни бележки

3.1.

С инициативата за създаване и прилагане на нова стратегия за цифровизиране на финансовите услуги в Европа (като част от пакета на Комисията за цифровите финансови услуги) Комисията потвърждава голямото значение на цифровизацията във финансовия сектор (цифрови финансови услуги), което изпъкна особено ясно по време на кризата с COVID-19. Представената от Комисията програма включва четири приоритета и обхваща по същество почти всички важни области на дейност в цифровата трансформация на финансовия сектор на ЕС. ЕИСК подкрепя тези подходи на Комисията.

3.2.

Комисията с основание възнамерява да разчита на силни европейски пазарни участници за внедряването на цифрови финансови услуги, но ЕИСК счита, че трябва да се вземе предвид специалната роля на специализираните регионални и/или кооперативни или взаимоспомагателни доставчици на услуги във финансовия сектор, тъй като разнообразието във финансовия сектор спомага за задоволяване на специфичните нужди на потребителите и МСП и допринася за конкурентоспособността на пазарите. ЕИСК насърчава Комисията да се стреми към пропорционалност по отношение на естеството, мащаба и сложността на финансовите институции и техните продукти.

3.3.

Съобщението на Комисията е от изключително техническо естество и не разглежда един конкретен аспект: вследствие на цифровизацията финансовият сектор на ЕС е изправен пред процес на огромна трансформация. Този процес върви ръка за ръка с мащабни процеси на преструктуриране, закриване на местни клонове, промени в професионалната квалификация на служителите и напълно нови форми на работа. Тези големи предизвикателства не бива да бъдат пренебрегвани. Те представляват голямо предизвикателство за доставчиците и, разбира се, за служителите във финансовия сектор. ЕИСК препоръчва социалният диалог да бъде насочен към областите, в които се извършва трансформацията.

3.4.

Комисията заявява, че един добре функциониращ единен пазар на цифрови финансови услуги ще спомогне за подобряване на достъпа до финансови услуги за потребителите и инвеститорите на дребно в ЕС. ЕИСК подкрепя този подход на Комисията. За да се намали разпокъсаността на цифровия единен пазар на финансови услуги, от съществено значение е да се даде възможност за развитие на пазарите.

3.5.

Комисията заявява, че е необходимо да се проучи възможността за създаване на платформа на ЕС за цифрови финансови услуги. ЕИСК споделя това виждане и препоръчва включването на социалните партньори и представители на гражданското общество в този процес.

3.6.

Практическият опит показва, че единният пазар за цифрови финансови услуги ще функционира само ако новите клиенти имат бърз и лесен достъп до финансови услуги (т.нар. on-boarding, т.е. запознаване на клиента с новата услуга). ЕИСК посочва основния проблем в областите, изтъкнати от Комисията.

3.7.

Разпокъсаността на правилата по отношение на изпирането на пари между държавите членки затруднява значително трансграничното използване на цифрова самоличност, и го прави почти невъзможно. Правилата за идентификация на клиентите следва да бъдат хармонизирани в целия ЕС. Поради това ЕИСК препоръчва да се гарантира правната оперативна съвместимост на цифровите самоличности в цяла Европа.

3.8.

При създаването на стратегията на ЕС за цифровизирането на финансовите услуги не бива да се пренебрегва въпросът за безопасността на гражданите. Препоръката към държавите членки да въведат, успоредно с прилагането на стратегията, правни и организационни мерки за противодействие на явлението кражба на самоличност, следва да бъде включена в стратегията. С развитието на цифровите услуги и продукти този проблем се среща все по-често и ако не се предприемат действия, може да се превърне във фактор, който възпрепятства изпълнението на стратегията.

3.9.

ЕИСК подкрепя предложенията на Комисията за създаване на способстваща иновациите конкурентоспособна рамка за финансовите пазари, от която ще се възползват както потребителите, така и секторът. При това обаче трябва да се гарантира, че надзорните практики и законодателството на ЕС продължават да се основават на ръководния принцип за технологична неутралност и че се преразглеждат съществуващите изисквания по отношение на документацията.

3.10.

На цифровия пазар обаче някои финансово-технологични дружества предлагат услуги на финансови дружества, докато други се конкурират с тях. ЕИСК счита, че Комисията следва да вземе предвид тези въпроси при изготвянето на нови регламенти. Поради това ЕИСК препоръчва новите регламенти да бъдат насочени към подкрепа на партньорствата между традиционните финансови институции и сектора на финансовите технологии. Въпреки че банките безспорно са най-значимите институции, законодателството следва да избягва простото „копиране“ на изискванията, които може да не са подходящи за всички видове финансови услуги. В него следва да се прави разграничение между продукти, ориентирани към потребителите, които могат да се разглеждат като стоки, и по-комплексни продукти, при които обхватът и следпродажбеното обслужване са от съществено значение.

3.11.

ЕИСК счита, че е необходимо обменът на данни да се разшири извън финансовия сектор, и припомня на Комисията своята препоръка (6) във връзка със съобщението на Комисията относно европейска стратегия за данните, в която ЕИСК приветства предложението на Комисията за стратегия за данните, която определя междусекторния обмен на данни като приоритет и за подобряване на използването, споделянето, достъпа и управлението на данните със законодателни и секторни действия, и подчерта, че такава рамка следва да бъде изградена така, че да съчетава високи стандарти за защита на данните, междусекторен и отговорен обмен на данни, ясни критерии за специфично за сектора управление и качество на данните, както и по-голям контрол на данните от страна на отделните лица. От съществено значение е да се гарантира, че данните, събрани от дъщерно дружество на група от големи технологични дружества (BigTech), предоставящо платежни услуги, не се предоставят или сливат с данните, притежавани от дружеството майка. За да заработи този принцип, са необходими защитни стени между дъщерното дружество, предоставящо платежни услуги, и дружеството майка.

3.12.

ЕИСК счита, че при разглеждането на предизвикателствата и рисковете, свързани с цифровата трансформация, от решаващо значение за създаването на цифровия единен пазар на финансови услуги са регулирането на доставчиците на технологии, защитата на потребителите, предоставянето на достъп до финансови услуги, оперативната устойчивост и сигурността на мрежите и информационните системи.

3.13.

В областта на киберсигурността ЕИСК посочва, че повечето европейски финансови институции със системно значение използват финансово-технологични услуги, предоставяни от корпорации извън ЕС. Законодателната инициатива относно оперативната устойчивост на цифровите технологии (7), предложена от Комисията, може да се окаже недостатъчна в определени ситуации и поради това ЕИСК приветства проекта GAIA-X, чиято цел е да оспори господстващото положение на САЩ и Китай в областта на услугите „в облак“. Този проект, който включва и Европейската комисия, има за цел постигане на суверенитет на ЕС по отношение на данните или управление на данните чрез базирана в ЕС мрежа за изчисления в облак. Тъй като навлизаме в период, в който ще разчитаме в по-голяма степен на цифровите услуги, в интерес на заинтересованите страни в ЕС е да бъдем независими от външни доставчици на услуги в облак и самият ЕС да засили своя икономически и политически суверенитет. Създаването на европейска мрежа за изчисления в облак би улеснило и потоците от данни между държавите членки.

3.14.

Придържането към принципа „една и съща дейност — един и същ риск — едни и същи норми“ от страна на Комисията е от основно значение и представлява ключов аспект за посрещането на новите предизвикателства, включително гарантиране на един и същ надзор. С оглед на нарастващото навлизане на BigTech, платформите и технологичните дружества и ползата от дейностите на технологичните дружества във финансовия сектор, ЕИСК счита, че създаването на еднакви условия на конкуренция за всички участници на пазара в тази област е от особено значение.

3.15.

Комисията обмисля стратегия за подкрепа и инвестиране в общото финансово образование с акцент върху цифровизацията. Това може да доведе както до по-голяма откритост в цифровите услуги, така и до по-добра защита на потребителите независимо от възрастта, пола или професионалния статус. ЕИСК насърчава Комисията да продължи в тази насока.

Брюксел, 24 февруари 2021 г.

Председател на Европейския икономически и социален комитет

Christa SCHWENG


(1)  COM(2020) 591 final.

(2)  COM(2020) 592 final.

(3)  COM(2020) 593 final.

(4)  COM(2020) 594 final.

(5)  COM(2020) 595 final и COM(2020) 596 final.

(6)  ОВ C 429, 11.12.2020 г., стр. 290.

(7)  COM(2020) 595 final. Вж. също свързаното с тази тема становище на ЕИСК относно „Цифрова оперативна устойчивост“ (ECO/536) (вж. страница 38 от настоящия брой на Официален вестник).


Top