Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 52020AE2226

    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 2019/2013 и Регламент (ЕС) 2019/876 по отношение на корекции в отговор на пандемията от COVID-19“ (COM(2020) 310 final — 2020/0066 (COD)

    EESC 2020/02226

    OB C 311, 18.9.2020, p. 71–75 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    18.9.2020   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 311/71

    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 2019/2013 и Регламент (ЕС) 2019/876 по отношение на корекции в отговор на пандемията от COVID-19“

    (COM(2020) 310 final — 2020/0066 (COD)

    (2020/C 311/10)

    Главен докладчик:

    Giuseppe GUERINI

    Консултация

    Съвет на Европейския съюз, 6.5.2020 г.

    Европейски парламент, 13.5.2020 г.

    Правно основание

    член 114 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз

    Компетентна секция

    „Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“

    Решение на Бюрото

    30.4.2020 г.

    Приемане на пленарна сесия

    10.6.2020 г.

    Пленарна сесия №

    552

    Резултат от гласуването

    („за“/„против“/„въздържал се“)

    208/2/5

    1.   Заключения и препоръки

    1.1.

    		 ЕИСК приветства предложението на Европейската комисия за изменение на регламенти (ЕС) № 575/2013 и (ЕС) 2019/876 по отношение на корекции в отговор на пандемията от COVID-19.

    1.2.

    		 Тъй като ЕС е изправен пред безпрецедентна криза, необходим е също такъв безпрецедентен отговор. Предложението трябва да бъде прието възможно най-скоро, така че освободените средства да могат да се използват по най-ефективния начин за преодоляване на настоящите и бъдещите последици от COVID-19.

    1.3.

    		 ЕИСК подкрепя решението да се отложи прилагането на рамката Базел III+, която беше въведена от Базелския комитет по банков надзор и одобрена от Европейската комисия. Въпреки това отлагането трябва не просто да потвърди настоящите правила и затова именно предложението за преразглеждане на директивите и регламентите е целесъобразно.

    1.4.

    		 Освен това ЕИСК обръща внимание, че преди да започне отново процесът на прилагане, за европейската регулираща система би било от първостепенно значение да оцени внимателно промените в икономическите и финансовите институции, които ще се наложат в тези трудни времена. Би могла да възникне необходимост от нови оценки на въздействието.

    1.5.

    		 ЕИСК е загрижен също и поради факта, че на този етап може да се окаже невъзможно да се спазят други регулаторни срокове, предвид оперативните предизвикателства, с които се сблъскват банките (и властите). Без съмнение такъв е случаят с новата рамка за лихвения риск в банковия портфейл (IRRBB), която би трябвало да започне да се прилага от юни 2021 г., но съответните регламенти за прилагането все още не са налице. Такъв е случаят и с коефициента на стабилност на нетното финансиране (NSFR) (който би трябвало да започне да се прилага от юни 2021 г.).

    1.6.

    		 Поради това може да се окаже целесъобразно по отношение на частите, свързани с РКИ2 и РКИ5, а също и по отношение на насоките на Европейския банков орган (ЕБО) за произхода и мониторинга на заемите и насоките за новото определение на неизпълнението на задължения за плащане, прилагането да се отложи за разумен срок или, както в случая с NSFR, да се предвиди преходен период от три години (подобно на този за коефициента на краткосрочното ликвидно покритие — LCR), като се запази първоначалният замисъл на законодателите на банките да се остави една година време от момента на приемането за оперативното прилагане на новите регламенти.

    1.7.

    		 Същите съображения важат и по отношение на спазването на задълженията, въведени с Директива (ЕС) 2019/879 на Парламента и на Съвета, както и на Регламент (ЕС) 2019/877 по отношение на капацитета за покриване на загуби и рекапитализацията на кредитните институции. Предвид натиска върху кредитната дейност и искането на същите надзорни органи да използват капиталовите маржове, за да избегнат затягане на условията на кредитиране, предвидените в посочената директива и в посочения регламент срокове за постигане на целите, свързани с минималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения (MREL), би било целесъобразно предвидените срокове да се преразгледат и да се отложат, ако е необходимо.

    1.8.

    		 ЕИСК се присъединява към предложението на Комисията относно корекцията на преходните разпоредби, които дават възможност на кредитиращите институции да облекчават въздействието върху собствените средства на разпоредбите за очакваните загуби по кредитите и корекциите по смисъла на МСФО 9. Въпреки това ЕИСК счита, че предложението представлява само първа стъпка към целта за смекчаване на въздействието на рецесията, но не е ефикасно и подходящо с оглед на поддържането на еднакви условия на конкуренция между европейските посредници. Поради тази причина смята, че предложението може да бъде допълнено със следните мерки:

    —

    „новата“ динамична компонента, измерена на 1oянуари 2020 г., да се прилага и по отношение на кредитите, чието обслужване е спряло след 1oянуари 2020 г. (или след друга подходяща последваща дата, съобразена с началото на пандемията),

    —

    мащабният фактор да не се заменя с единен корекционен коефициент от 100 %, използван при финансиране на клиентите на дребно. В противен случай няма да бъде призната различната степен на риск, присъща на различните категории типични заемополучатели, обслужвани от търговските банки като цяло и, което е много по-важно, от местните банки. Това се отнася по-специално за семействата и за МСП. По отношение на капиталовите изисквания, съществува специфично пруденциално третиране за експозициите, свързани с тази категория заемополучатели. Освен това заместването на мащабния фактор с единен корекционен коефициент от 100 %, би създало значителни, дори непреодолими трудности при прилагането на банките, които използват стандартизирания подход и прилагат протоколната процедура за целите на докладването. Като алтернатива на тази предложена от Комисията разпоредба и като ефективна мярка за опростяване може да се обмисли действие, насочено към данъчното облагане, упоменато в параграф 7(a), вместо да се заличава буква (б),

    —

    да се удължи и преходният период за статичната компонента, измерена на 1 януари 2018 г., с въвеждането на новия счетоводен стандарт МСФО 9, който изисква от банките да обръщат особено внимание на въздействието в контекста на „прилагането за първи път“ и оказва въздействие върху начина на оценяване на „сценария за продажба“ дори на необслужваните позиции, които днес представляват най-същественият компонент на цялата сума, публикувана в ССТ.

    1.9.

    		 ЕИСК счита, че е полезно да се разшири настоящото третиране на експозициите към необслужвани кредити, гарантирани или застраховани от официални агенции за експортни кредити, така че да бъдат обхванати експозициите, които са необслужвани поради пандемията от Covid-19 и са включени в различни гаранционни схеми, създадени от държавите членки. Въпреки това, ако целта на това изменение е да се признае, че публичните гаранции имат същия ефект на смекчаване на риска като тези, предоставени от агенциите за експортно кредитиране (АЕК), сроковете също би трябвало да бъдат приведени в съответствие. На практика, ако целта е да се постигне пълно привеждане в съответствие на третирането на тези гаранции, би било целесъобразно да се измени предложеното от Комисията ограничение от 7 години за прилагането на това третиране.

    1.10.

    		 Като има предвид, че е необходимо да се положат всички усилия, за да се насърчат банките да подкрепят по-добре реалната икономика, ЕИСК подкрепя предложението да се изтеглят напред сроковете за прилагане на някои от възможно най-добрите калибрирания на поглъщанията на капитал, предвидени в РКИ, които обаче все още не се прилагат, като например разпоредбите относно третирането на определени видове пенсии или възнаграждения, или коефициента за подпомагане за малките и средните предприятия или новия коефициент за подпомагане на финансирането на инфраструктурата.

    1.11.

    		 През следващия период инвестициите в инфраструктура ще бъдат от голямо значение. Поради това ЕИСК счита, че че е подходящо да се извърши опростяване на сложните и обременяващи критерии, предвидени в член 501 от РКИ, които се отнасят до проекти, които биха улеснили тяхното признаване с оглед на прилагането на предложеното преференциално пруденциално третиране (например чрез премахване на изискванията, посочени в параграф 1, букви б), г), ж), з), л) и параграф 2, буква а).

    1.12.

    		 В по-широкия контекст на преразглеждането на европейския многогодишен бюджет от решаващо значение е новата стратегия за възстановяване, представена от Европейската комисия на 28 май, с плана # NextGenerationEu за извънредни интервенции в отговор на кризата, причинена от пандемията. Тази стратегия би трябвало да допълни Плана за инвестиции в рамките на Зеления пакт, изготвен през първото тримесечие на 2020 г. в подкрепа на прехода към устойчива европейска икономика.

    1.13.

    		 Що се отнася до коефициентите за подкрепа в Регламента за капиталовите изисквания, ЕИСК подкрепя необходимостта от въвеждане на коефициент за подкрепа на екологичната и социалната сфера, за да се намали поглъщането на капитал, за финансирането, предоставяно от банките за предприятията от социалната икономика, и на тези, които действително се занимават с програми за устойчиво и приобщаващо развитие.

    1.14.

    		 Във връзка с регулаторната рамка за несъбираемите кредити следва да се отбележи, че Covid-19 неминуемо ще засегне пазара на необслужвани кредити по много начини. В този контекст и като се има предвид, че настоящата извънредна ситуация неизбежно ще засегне пазара и ще забави процедурите по продажбите на активи, ЕИСК призовава за временно изменение на Регламент (ЕС) 2019/630 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на минималното покритие за загубите вследствие на необслужвани експозиции.

    1.15.

    		 Изключително важно е да се създадат частни пазари за необслужвани кредити с възможно най-голям брой участници и купувачи, за да се избегне прехвърляне на богатство от банковия сектор към фондовете (които не се подчиняват на същите правила), от местните, националните и европейските икономики към оператори, които в правно и данъчно отношение са установени на други места.

    1.16.

    		 ЕИСК счита, че така нареченият „пруденциален филтър“, който вече е предвиден в рамката Базел II, трябва да бъде въведен на временна основа, за да се отстранят нереализираните приходи и загуби от счетоводния баланс. На практика една от последиците от пандемията е значително увеличаване на нестабилността на ценните книжа, които по традиция не са толкова чувствителни. При тези пазарни условия и като се има предвид значителната подкрепа от страна на банките за публичния дълг, за да се увеличи стабилността на регулаторния капитал, трябва да се намали въздействието на нестабилността върху ценните книжа, различни от съдържащите се в търговския портфейл.

    1.17.

    		 В допълнение към предложението на Комисията и по отношение на пазарния риск, в съответствие с насоките на ЕЦБ от 16 април, рамката за ниво 1 би трябвало да се измени, за да се премахнат съществуващите връзки между нестабилността и усвояването на капитала на банките (множител на VaR). Това е необходимо, тъй като в резултат на Covid-19 пазарът вече показа висока степен на нестабилност, което доведе до значително увеличаване на усвояването на капитала на институциите.

    2.   Общи бележки

    2.1.

    		 Сериозните последствия от пандемията, причинена от Covid-19, налагат приемане на спешни мерки в подкрепа на европейската икономика и за възобновяване на икономическите дейности в държавите — членки на ЕС. В този контекст е от първостепенно значение е да не се допусне рецесията, без подходяща законодателна защита, в крайна сметка да доведе до допълнително намаляване на вече застрашеното биологично разнообразие на банковия сектор в ЕС: по-специално, ние сме на мнение, че специфичната роля на банките на ЕС и на местните банки — особено на тези с широко участие, което е типично за кооперативните банки — трябва да бъде защитена и укрепена.

    2.2.

    		 На 28 април 2020 г. Европейската комисия представи пакет от банкови мерки за улесняване на задачата на банките за насърчаване на финансирането на предприятията и домакинствата за смекчаване на значителното икономическо въздействие на Covid-19. Пакетът потвърждава неотдавнашните изявления относно използването на гъвкавостта в областта на счетоводните и пруденциалните стандарти, както е посочено в международните стандарти и от европейските промишлени органи, както и някои предложения за изменение на правилата на ЕС в областта на банковото дело, които предстои да бъдат приети бързо с цел да се подобри способността на банковата система да поема загубите в контекста на пандемията от Covid-19, като същевременно се запази съгласуваността с пруденциалното регулиране.

    2.3.

    		 ЕИСК приветства първите приети мерки и първите индикации на европейските секторни органи, а именно ЕБО, ЕОЦКП и ЕЦБ/ЕНМ. Тези решения и насоки за осигуряване на повече гъвкавост в рамките на настоящата регулаторна рамка са насочени в правилната посока за справяне с първата фаза на тази извънредна ситуация. ЕИСК изразява съгласие със съобщението на Комисията, целящо да гарантира еднакво тълкуване и прилагане на мерките, предприети от различните структури, съставляващи европейската система на надзорните органи. Еднаквото тълкуването и прилагането гарантира по-голяма ефективност на мерките.

    2.4.

    		 Въпреки това ЕИСК счита, че предложените мерки няма да се окажат резултатни с оглед на рецесията, която се очаква в резултат на въздействието на пандемията. Covid-19 е извънредна ситуация с голямо икономическо и социално въздействие. Всички европейски институции трябва да реагират, за да намалят въздействието върху реалната икономика, включително чрез смели решения за освобождаване от плащания за определени периоди.

    2.5.

    		 Във връзка с това ЕИСК отбелязва, че е обърнато специално внимание на прилагането на мерки за преструктуриране и мораториуми и тяхното въздействие върху върху възможната промяна на класификацията на длъжниците съгласно пруденциалните и счетоводните стандарти и третирането на публичните гаранции и необслужваните кредити.

    2.6.

    		 С оглед на справянето с извънредната ситуация, ЕИСК подчертава, че всички европейски финансови институции предоставят различни инструменти в подкрепа на реалната икономика. Наред с другото, банките предоставят мораториуми, мерки за преструктуриране, парични аванси за обезщетения за безработица и други извънредни помощи за капиталовите дружества, дружествата със средна пазарна капитализация, МСП и домакинствата. Тази финансова помощ се основава на национални постановления или на доброволни схеми.

    2.7.

    		 Въпреки това, предвид безпрецедентното и сериозно въздействие на пандемията, ЕИСК отново заявява, че горепосочените мерки не са достатъчни.

    2.8.

    		 Във връзка с това ЕИСК приветства „Предложението за корекции в отговор на пандемията от Covid-19“, чието начало беше поставено от Комисията на 28 април.

    2.9.

    		 ЕИСК споделя становището, че в допълнение към пълноценното използване на гъвкавостта, позволена от съществуващата рамка, са необходими някои ограничени промени в специфичните аспекти на Регламента за капиталовите изисквания, за да се увеличи максимално способността на кредитните институции да подкрепят икономиката, като в същото време се поемат загубите, свързани с пандемията от Covid-19, и се гарантира трайна устойчивост. Освен това на международно равнище BCBS постигна съгласие за едногодишно забавяне в изпълнението на крайните елементи на рамката Базел 3, някои от които вече бяха включени в РКИ, както и за по-голяма гъвкавост на въздействието на МСФО 9 върху капитала. Тези промени трябва да бъдат отразени в съществуващите правила.

    2.10.

    		 Въздействието на пандемията ще засегне пазара на необслужваните кредити по много начини: дейностите на съдилищата бяха отлагани в продължение на няколко седмици и следователно процесите за възстановяване на необслужваните кредити са забавени. Освен това процедурите за извънсъдебно възстановяване също ще бъдат забавени.

    2.11.

    		 В резултат на това ще бъдат засегнати и процесите по прехвърляне на необслужваните кредити, а намаляването на цените на необслужваните кредити ще продължи най-малко 24 месеца. Това би могло да създаде допълнително предимство за специализираните небанкови институции в областта на необслужваните кредити, които не са предмет на европейско пруденциално регулиране, което поставя банките в ЕС в доста неблагоприятно положените и води до прехвърляне на богатство от банковия сектор към нерегулирани структури, точно в момент, когато се нуждаем от това банките да подкрепят икономическото възстановяване, а дивидентите са отменени

    2.12.

    		 В този контекст и като се има предвид, че настоящата извънредна ситуация неизбежно ще засегне пазара и ще забави процедурите за освобождаване от работа, ЕИСК призовава за временно изменение на регламента за необслужваните кредити, както е описано по-горе.

    2.13.

    		 Член 473а от РКИ съдържа преходни разпоредби, които позволяват на институциите да реинтегрират в първичния си капитал една част от въздействието на провизирането, дължащо се на въвеждането на модела на обезценка на ECL съгласно МСФО 9. С въведените разпоредби се дава възможност, първо, частично да се неутрализира въздействието от прилагането на новия модел за обезценка на експозициите, на второ, да се смекчи въздействието на допълнителното увеличение на обезценките с течение на времето.

    2.14.

    		 Тази разпоредба ще осигури доближаване до целта за смекчаване на значителните въздействия на рецесията, но не е достатъчна, за да се гарантира запазването на еднаквите условия на конкуренция за европейските кредитни институции. Тъй като една от основните последици от кризата ще бъде увеличаването на нивата на необслужване на кредитите, смекчаването на въздействието на кризата върху единствения компонент на обслужваните експозиции трябва да бъде разширено, така че да обхване и кредитите, които са станали необслужвани след появата на пандемията в Европа (януари 2020 г.).

    2.15.

    		 Както вече беше посочено, социално-икономическата система на ЕС ще бъде подложена на тежко изпитание поради въздействието на пандемията върху реалната икономика през идните месеци. Трябва непременно да се направи общо преосмисляне на европейската производствена структура. Поради това считаме, че това огромно предизвикателство може да даде възможност за възстановяване на един по-устойчив в екологично отношение и социално приобщаващ европейски икономически модел. При този сценарий местните банки независимо от техния правен статус (както капиталовите, така и кооперативните), които са децентрализирани поради самото си естество и са разпръснати по цялата територия, биха могли и би трябвало да играят ключова роля в разпределянето на стимулите, при пълно отчитане на веригата на разпределение на стойността от централните институции към най-отдалечените места. Поради тази причина стратегическото значение на банките на ЕС ще трябва да бъде признато и укрепено.

    2.16.

    		 Пандемията показа, от една страна, че там, където има сближаваща социална структура и силно присъствие на организациите на социалната икономика, ответните мерки за солидарност под формата на социални предприятия са важен фактор за устойчивостта, а от друга страна, че наличието на организации на социалните предприятия ще бъде от голямо значение, за да се даде нов тласък на една приобщаваща и устойчива икономическа система, като се намали рискът от срив на цели сектори на икономиката. Поради това ЕИСК подкрепя необходимостта от въвеждане на коефициент за подкрепа на екологичната и социалната сфера в Регламента за капиталовите изисквания, който да дава възможност за намалява усвояването на капитала за финансирането, предоставяно от банките на предприятията от социалната икономика.

    2.17.

    		 В член 501 от Регламента за капиталовите изисквания 2 се предвижда, че до 2025 г. ЕБО ще стимулира задълбочено проучване с цел проверка на възможността за обосноваване на въвеждането на специфично пруденциално третиране на експозициите или дейностите с такива характеристики.

    2.18.

    		 ЕИСК счита, че е полезно този коефициент на подкрепа да се въведе, без да се чака до 2025 г. — този срок може да се окаже твърде късен и фатален за приемането за мярка за подкрепа, която да позволи на кредитните институции да предоставят повече кредити и ресурси за тези области на политиката, които в момента са в затруднено положение.

    2.19.

    		 По време на тази извънредна фаза са наблюдавани примери за това как социалните предприятия са в състояние да гарантират по-голяма устойчивост на общностите, към които са насочени техните услуги, и че те в много случаи дори допълват или заместват публичните администрации там, където същите не са в състояние да удовлетворят потребности по всеобхватен начин. Поради това предлагаме значително съкращаване на мандата, предоставен от законодателите на ЕБО, и ускоряване на процеса на създаване на „коефициент за подпомагане на устойчивостта“. В такъв случай микропруденциалната перспектива би трябвало да бъде правилно адаптирана и балансирана от системна, макропруденциална и социална гледна точка.

    2.20.

    		 2.20 ЕИСК изразява съгласие със становището на Комисията, че определянето на 1 юли 2020 г. като дата за въвеждане на двата подкрепящи фактора (преференциално третиране на някои софтуерни активи и преференциално третиране на някои заеми, обезпечени с пенсии или заплати), ще освободи собствените средства на институциите и ще им даде възможност да отпускат необходимите заеми по време на пандемията от COVID-19 и след това. Задействането на подкрепящите фактори (1) на 1 януари 2021 г. за реалната социална икономика и за зелената икономика също ще има безспорен положителен ефект.

    2.21.

    		 Предложените от Комисията промени няма да променят съществено пруденциалната регулаторна рамка и ще улеснят колективните усилия за смекчаване на въздействието на пандемията, а оттам и бързото възстановяване. В това отношение следва да се отбележи, че настоящите криви на корекциите за необслужваните кредити следва да бъдат отложени за период от 24 месеца, за да се отговори на необходимостта от осигуряване на адекватни финансови потоци, ограничаващи въздействието на пандемията. Без тази намеса банките биха били изправени пред две противоречиви системи от стимули в правилата: от една страна, всички мерки, които имат за цел да освободят капитала на банките за ново финансиране или във всеки случай да избегнат прекомерния натиск върху този капитал (като преразглеждането на преходните правила за МСФО 9) и, от друга страна, правилата, чийто краен резултат може да се окаже огромен натиск върху капитала или които могат да откажат банките да предоставят финансиране в една икономика под стрес с цел избягване на отрицателните странични ефекти върху капитала. Ако не бъде преразгледан, пруденциалният предпазен механизъм би могъл да стане такова правило, което би могло да доведе до икономически сътресения в ситуация на икономически стрес и рецесия. Корекцията би трябвало да се прилага както за необслужваните, така и за гарантираните кредити.

    Брюксел, 10 юни 2020 година.

    Председател на Европейския икономически и социален комитет

    Luca JAHIER

    (1)  Вж. член 501в от Пруденциалното третиране на експозициите, свързани с екологични и/или социални цели.

    Top