Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в спецификацията на продукта за наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията

(2019/C 414/11)

Настоящото съобщение се публикува в съответствие с член 17, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията от 17 октомври 2018 г. (1)

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

„COUR-CHEVERNY“

PDO-FR-A0304-AM02

Дата на съобщението: 18.9.2019 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1.   Резитба на лозята

В дял VI, точка 1, буква б) от спецификация на продукта за наименованието „Cour Cheverny“ изречението „Броят на плодните клонки след цъфтеж (фенологичен етап 23 по Lorenz) е по-малък или равен на 11.“ се заличава.

Целта на заличаването е да се вземе по-добре под внимание изменението на климата, като правилата относно резитбата на лозята станат по-гъвкави, за да се адаптират при неблагоприятни климатични условия.

Вследствие на това е изменена точка 5.1 от единния документ.

2.   Движение между лицензирани складодържатели

В глава 1, дял IX, точка 5 се заличава буква б) относно датата на пускане в обращение на вината между лицензираните складодържатели.

Изменението не засяга единния документ.

3.   Основни точки за контрол

Глава 3 е редактирана с цел опростяване на методологиите за проверки на основните точки за контрол.

Изменението не засяга единния документ.

4.   Данни за INAO

В глава 3, дял II община „Montreuil sous-bois“ се заменя с община „Montreuil“.

Целта на изменението е да се вземе предвид промяната в името на общината.

Изменението не засяга единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1.   Наименование на продукта

Cour-Cheverny

2.   Вид географско означение

ЗНП – Защитено наименование за произход

3.   Категории лозаро-винарски продукти

1. Вино

4.   Описание на виното (вината)

Бели сухи тихи вина

Минималното естествено алкохолно съдържание на сухите вина в обемни проценти е 10,5 %.

След опаковане съдържанието на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) в сухите вина е по-малко или равно на 4 грама на литър, а общото съдържание на киселинност, изразено в грамове винена киселина на литър, е с не повече от 2 грама на литър по-ниско от съдържанието на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза).

По отношение на вината с минимално естествено алкохолно съдържание в обемни проценти 13,5 % – след опаковане съдържанието на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) е по-малко или равно на 6 грама на литър.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надвишава 12,5 %. Съдържанието на летливи киселини, общата киселинност и съдържанието на общ серен диоксид са определените в европейската нормативна уредба. Вината са бели тихи вина, които са изключително динамични, докато са млади.

Останалите критерии са в съответствие с действащата нормативна уредба.

В тях често се усещат аромати на цитрусови плодове, на плодове с жълта месеста част или на бели цветя. Понякога може да се доловят нотки на ревен, на подправки или на ментол. Тяхната оригиналност обаче се проявява напълно с течение на времето и след няколко години отлежаване често се откриват аромати на мед, на лимон, на восък или на синя слива, както и леки нотки на окисляване, характерни за сорта Romorantin B. Когато съдържат ферментируеми захари, комплексността и потенциалът им за отлежаване обикновено са още по-големи.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

Бели полусладки и сладки тихи вина

Минималното естествено алкохолно съдържание в обемни проценти на полусладките и сладките вина е 13,5 %.

След опаковане съдържанието на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) в полусладките и сладките вина е по-голямо или равно на 20 грама на литър, но по-малко или равно на 45 грама на литър.

Вината със съдържание на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) по-голямо или равно на 20 грама на литър се приготвят без обогатяване. Съдържанието на летливи киселини, общата киселинност и съдържанието на общ серен диоксид са определените в европейската нормативна уредба.

Останалите критерии са в съответствие с действащата нормативна уредба.

В тях често се усещат аромати на цитрусови плодове, на плодове с жълта месеста част или на бели цветя. Понякога може да се доловят нотки на ревен, на подправки или на ментол. Тяхната оригиналност обаче се проявява напълно с течение на времето и след няколко години отлежаване често се откриват аромати на мед, на лимон, на восък или на синя слива, както и леки нотки на окисляване, характерни за сорта Romorantin B. Когато съдържат ферментируеми захари, комплексността и потенциалът им за отлежаване обикновено са още по-големи.

Общи аналитични характеристики
Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)
Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)
Минимална обща киселинност
Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)
Максимално общо съдържание на серен диоксид (mg/l)

5.   Винопроизводствени практики

а)    Основни енологични практики

Специфична енологична практика

Вината със съдържание на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) над 20 грама на литър се приготвят без обогатяване. Не се допуска използването на парчета дърво; след обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надвишава 12,5 %. Освен горепосочените разпоредби, по отношение на енологичните практики при тези вина трябва да се спазват задълженията, определени на равнището на ЕС и в Кодекса за селското стопанство и за морския риболов.

Агротехническа практика

а) Гъстота на насажденията. Лозовите масиви са с минимална гъстотата на насажденията от 4 500 растения на хектар, като междуредието не може да превишава 2,10 m. Разстоянието между растенията в реда е между 0,90 и 1,20 m. б) Правила относно резитбата. Резитбата на лозите се извършва при максимум 13 пъпки на стебло съобразно следните техники: — Гюйо само с една плодна пръчка и най-много два израстъка; — двоен Гюйо с къса резитба; — къса резитба (разполагане във ветрило или в кордон Роая).

б)    Максимални добиви

Сухи вина

72 хектолитра от хектар

Полусладки и сладки вина

60 хектолитра от хектар

6.   Определен географски район

Беритбата на гроздето, винификацията, обработването и съзряването на вината се извършват на територията на следните общини от департамент Loir-et-Cher: Cellettes, Cheverny, Chitenay, Cormeray, Cour-Cheverny, Huisseausur-Cosson, Montlivault, Mont-près-Chambord, Saint-Claude-de-Diray, Tour-en-Sologne, Vineuil.

7.   Основни сортове

Romorantin B - Daner

8.   Описание на връзката (връзките)

Описание на природните фактори, които допринасят за връзката

Разположен на левия бряг на река Лоара, географският район се простира между бреговете на реката на север и общините Cherverny и Cour-Cheverny на юг. На северозапад за граница му служат Лоара и гората Russy, а на изток и на юг – Grande Sologne (по-специално непрекъснатият пояс от залесени участъци на парка Chambord и на гората Cheverny). Гората е много важна в рамките на географския райони и когато не са в близост до Лоара, лозята са разположени в просеки между многобройните по-малки или по-големи по размер залесени масиви.

Географският район лежи върху доста слабо нагънато плато, като водите се оттичат от изток на запад по двата притока на Лоара – Cosson и Beuvron, а също и по някои от техните притоци. Геоложкият субстрат се състои основно от сенонски глинесто-кварцови образувания, покрити с варовиците на Beauce (аквитаний), които на свой ред са покрити с глинесто-песъкливите почви на Sologne (бурдигалий). Целият район на места е покрит с високи тераси на Лоара и с пясък от вятърни наслагвания.

Прецизно определените парцели за беритба на гроздето са със: – почви с преобладаваща песъчлива до глинесто-песъклива съставка, които лежат в дълбочина върху глинест хоризонт (образувания от Sologne) – кафяви варовикови до кафяви калциеви почви (варовици от Beauce).

Климатът, който е отслабен океански, е с малко по-силно изразен континентален нюанс от климата при продуктите с контролирани наименования за произход надолу по течението на Лоара: малко по-сух (средно годишно количество на валежите от 25 до 50 mm) и чувствително по-хладен (по време на вегетативния период средните температури са под 0,5 °C – 1 °C, а минималните са под 1 °C). Този климат е изложен на местното влияние на гористите масиви и на долините на Beuvron, Cosson и техните малки притоци.

Описание на човешките фактори, които допринасят за връзката

Смята се, че Франсоа I е засадил през 1519 г. в резиденцията си Romorantin 80 000 лози от сорт бяло грозде с произход от Бургундия. Впоследствие този град, който се намира на около четиридесет километра на югоизток от Cour-Cheverny, е дал името на сорта. Скорошни генетични изследвания показват, че сортът произлиза от кръстоска между сортовете Gouais B и Pinot noir N, също като други бургундски сортове (Aligoté B, Auxerrois B, Chardonnay B, Gamay N и Melon B), което прави много правдоподобен произхода му от Бургундия.

През 1577 г. Парламентът на Париж обнародва указ, с който на парижани се забранява да купуват вина, произведени на по-малко от двадесет левги (88 km) от столицата. С цел да се отговори на търсенето, разширяването на насажденията първоначално става около Орлеан, а после все по-надолу по течението по посока на Блоа и Тур. Впоследствие въвеждането в експлоатация през XVII в. на канала, свързващ реките Лоара и Сена, улеснява транспортирането на виното. Насажденията с високопроизводителни сортове се множат и през XVIII в. на картата на Касини (Carte de Cassini) на двата бряга на Лоара са показани непрекъснати участъци с лозя. За разлика обаче от стария лозаро-винарски район Beauce (разположен на другия бряг на Лоара), където са се развили най-вече насажденията със сорта Teinturier N (наричан от местните „Gros noir“ – изключително силно оцветяващ и с голяма производителност сорт), географският район „Cour-Cheverny“ запазва лозаро-винарска традиция с високо качество и лозарите остават верни на отглеждането на сорта Romorantin B – много ранен сорт, чиято издръжливост е добре пригодена към природната среда. Когато бъде оставен да презрее, той дава възможност да се приготвят вина с по-голямо или по-малко съдържание на ферментируеми захари. Този сорт не се отглежда в значителни количества никъде другаде – било то във Франция или по света. През 2008 г. лозята на „Cour-Cheverny“ обхващат 60 хектара, стопанисвани от тридесетина производители, които приготвят малко над 1 500 хектолитра. Вината са бели тихи вина, които са изключително динамични, докато са млади. В тях често се усещат аромати на цитрусови плодове, на плодове с жълта месеста част или на бели цветя. Понякога може да се доловят нотки на ревен, на подправки или на ментол. Тяхната оригиналност обаче се проявява напълно с течение на времето и след няколко години отлежаване често се откриват аромати на мед, на лимон, на восък или на синя слива, както и леки нотки на окисляване, характерни за сорта Romorantin B. Когато съдържат ферментируеми захари, комплексността и потенциалът им за отлежаване обикновено са още по-големи. Определящ фактор за установяването на лозовите насаждения е било наличието на бедни почви, които са трудни за обработване и с нисък добив от зърнени култури, но благоприятни за отглеждане на лозя. Силно повлияна от действието на река Лоара (ерозия и отлагане на тераси), геологията на географския район е уникална в сравнение с тази на другите контролирани наименования за произход по течението на Лоара.

В съответствие с практиките, в обособения парцелиран район се класират парцелите с основно песъчлив състав, не много дълбоки, с добър капацитет за оттичане и със слаб воден резерв. Тези парцели гарантират добра зрялост на гроздето.

Осъществените от лозарите наблюдения и анализ на поведението на техните лози им позволява да определят правилно засаждане на лозята, като се дава приоритет на сорта Romorantin B – рядък и специфичен сорт, който допринася значително за оригиналния ароматен профил на вината. Като единствен сорт за приготвянето на вината с контролираното наименование за произход, неговата издръжливост и възможности за пригаждане към трудната природна среда на географския район са накарали лозарите да го използват отвъд границите му на зрялост, за да получат сладки и с високо качество вина.

Останали верни на този сорт в продължение на пет века, производителите са получили възможност – с оптимално управление на растението и на неговия производствен потенциал, намерило израз в начина на отглеждане на лозята и в строгите правила за рязане – да подчертаят признатите оригинални характеристики на своите продукти.

Вината с контролирано наименование за произход „Cour-Cheverny“, признато през 1993 г., днес са част от най-добрите вина от долината на Лоара (Val de Loire). За популяризирането на тези вина производителите са създали оригинална Къща на виното в замъка Cheverny, където се стичат повече от 300 000 посетители годишно.

9.   Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Правна уредба:

Национална правна уредба

Вид допълнително условие:

Дерогация относно производството в определения географски район

Описание на условието:

Областта в непосредствена близост, определена чрез дерогация за винификацията, приготвянето и съзряването на вината, се състои от територията на следните общини от департамент Loir-et-Cher: Candé-sur-Beuvron, Feings, Fougères-sur-Bièvre, Fresnes, Maslives, Les Montils, Muides-sur-Loire, Ouchamps, Saint-Dyé-sur-Loire, Saint-Laurent-Nouan, Sambin, Seur и кадастрален участък E на община Monthou-sur-Bièvre.

Правна уредба:

Национална правна уредба

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

а)	Сортът не се посочва на етикета под името на контролираното наименование за произход.

б)

Вината със съдържание на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) по-голямо или равно на 20 грама на литър задължително се предлагат с обозначението „полусладко“ или „сладко“, в зависимост от съдържанието на ферментируеми захари (глюкоза и фруктоза) във виното, както е определено в нормативната уредба на ЕС.

в)	Незадължителните обозначения се изписват върху етикетите с букви, чиито размери не надвишават – нито на височина, нито на ширина – два пъти размерите на буквите на контролираното наименование за произход.

г)	Размерите на буквите за географското наименование „Val de Loire“ не надвишават – нито на височина, нито на ширина – две трети от размерите на буквите на контролираното наименование за произход.

д)	Етикетите на вината с контролираното наименование за произход може да съдържат уточнение на по-малка географска единица, при условие че: — става въпрос за включена в кадастъра местност; — тя е посочена в декларацията за реколтата.

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-449162c2-914f-4ae7-a61a-51f9e03d691b

---

(1)  OВ L 9, 11.1.2019 г., стp. 2.