ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 31.10.2019
COM(2019) 564 final
2019/0246(COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1139 по отношение на въвеждането на пределни граници на риболовния капацитет за запаса от треска в източната част на Балтийско море, събирането на данни и мерките за контрол в Балтийско море, и на Регламент (ЕС) № 508/2014 по отношение на окончателното преустановяване на риболовните дейности на флотовете, извършващи риболов на треска в източната част на Балтийско море
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
От десетилетия насам екосистемата на Балтийско море е в уязвимо състояние. Едва през 2019 г. обаче учените предупредиха, че условията на околната среда имат много по-голямо въздействие върху треската в източната част на Балтийско море, отколкото беше посочено в предишните оценки. В резултат на тази ситуация се наблюдава рязко влошаване на състоянието на запаса от треска в източната част на Балтийско море. Положението е безпрецедентно, тъй като съгласно становището на ICES това е единственият запас в европейските води, чиято естествена смъртност, дължаща се на неблагоприятни екологични условия, е три пъти по-висока от смъртността от риболов. Нито един друг запас в европейските води не се намира в такава ситуация. Прогнозите сочат, че дори при нулев риболов запасът от треска в източната част на Балтийско море няма да се възстанови преди 2024 г.
Предвид гореописаната ситуация тази година първо Комисията — въз основа на най-добрите налични научни становища и в съответствие с правилата на общата политика в областта на рибарството и многогодишния план за Балтийско море — прие през юли 2019 г. спешни мерки за забрана на риболова на треска в източната част на Балтийско море до края на годината, като впоследствие, през октомври 2019 г., Съветът взе решение относно необходими и безпрецедентни ограничения за риболов, приложими през 2020 г. Въпреки тези мерки обаче не може да се очаква възстановяване на запаса в продължение на още няколко години. Те, от своя страна, ще доведат до излишен капацитет на флотовете и до сериозни отрицателни социално-икономически последици за съответните крайбрежни общности и риболовни предприятия. Секторът на рибарството е ключов компонент от икономическия живот на много крайбрежни региони на Балтийско море. От много години насам обаче усвояването на квотите за треска в източната част на Балтийско море е сравнително ниско (под 60 %); през 2018 г. то беше само 40 %, а до средата на юли 2019 г., т.е. преди въвеждането на спешните мерки на Комисията, то беше дори още по-ниско — 19 %. Възможно е сравнително ниското усвояване на квотите още през 2018 г. да е било първи признак за лошото състояние на околната среда и неговото силно въздействие върху треската в източната част на Балтийско море.
Съгласно анализа на Комисията сегментите на флота, които са най-силно зависими от треската в източната част на Балтийско море, обхващат повече от 300 кораба — главно траулери и кораби с хрилни мрежи на Литва, Латвия и Полша, а в по-малка степен и на Дания. Данните сочат, че само малък брой от тези кораби са достатъчно устойчиви, за да оцелеят при краткосрочна забрана на риболова, но не и при средно- или дългосрочна забрана. Останалата част от флота или вече е в тежко състояние, което ще се влоши още повече вследствие на забраната, или съвсем ще загуби рентабилността си. Тези сегменти на флота са от голямо социално-икономическо значение, тъй като представляват около 20— 50 % от съответните национални флотове на Литва, Латвия и Полша, изразено в еквиваленти на пълно работно време. Предвид пълната забрана на целевия риболов на треска в източната част на Балтийско море и съществените ограничения на улова на други запаси в този воден басейн, договорени от Съвета на 14—15 октомври 2019 г., не всички кораби и сегменти на флота, които са най-силно засегнати от забраната за целеви риболов на треска в източната част на Балтийско море, ще могат да пренасочат риболовните си дейности към други видове риба. Забраната ще има силно въздействие върху флотовете, извършващи риболов на треска в източната част на Балтийско море, и ще доведе до множество отрицателни последици за някои региони и крайбрежни общности. Въз основа на това, като отчита продължаващите контакти с държавите членки във връзка със значителното отрицателно въздействие на тази ситуация върху сектора на рибарството и предвид факта, че заинтересованите страни не могат сами да смекчат неблагоприятните последици, Комисията стигна до заключението, че е необходимо да се предприемат извънредни мерки в сектора на рибарството. Тези извънредни мерки се състоят във въвеждането на пределни граници на риболовния капацитет за държавите членки в Балтийски море, чиито флотове са засегнати от неблагоприятната ситуация с треската в източната част на Балтийско море, и на режим за отписване на капацитет за флотовете, които в предходните години са извършвали риболов на треска в източната част на Балтийско море.
Европейският фонд за морско дело и рибарство (наричан по-нататък „ЕФМДР“), създаден с Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета, е фондът за политиката на ЕС в областта на морското дело и рибарството за периода 2014—2020 г. Той е един от петте европейски структурни и инвестиционни фонда, които се допълват взаимно и имат за цел да насърчават основаното на растеж и заетост възстановяване в Европа. Фондът подпомага рибарите при прехода към устойчив риболов, помага на крайбрежните общности да диверсифицират икономиката си и финансира проекти за създаване на нови работни места и подобряване на качеството на живот в европейските крайбрежни райони.
Съответно ЕФМДР следва да осигури възможност на държавите членки, засегнати от извънредната ситуация на треската в източната част на Балтийско море, да предоставят финансово подпомагане за постигането и поддържането на баланс между капацитета на флота и възможностите на риболов, като допуска финансовото подпомагане за окончателно преустановяване на риболовни дейности чрез бракуване на кораби да бъде финансирано по линия на ЕФМДР за периода 2014—2020 г. Това подпомагане беше предоставяно до края на 2017 г., като неотдавна тo беше възобновенo в рамките на многогодишния план в западната част на Средиземно море. Извеждането от експлоатация под формата на нарязване на корабите за скрап също е непредвидена мярка в отговор на извънредна ситуация на треската в източната част на Балтийско море. Предвид обстоятелствата фондът следва да осигури по-голяма гъвкавост, като позволи на същите държави членки да пренасочат бюджетни кредити, налични в рамките на финансовия пакет на всяка държава членка за помощта за съхранение и интегрираната морска политика, към окончателното преустановяване на риболовни дейности с оглед на засилената необходимост от бракуване на кораби, без това да окаже отрицателно въздействие върху постигането на другите цели на ОПОР и изпълнението на ЕФМДР. Съответно целта на настоящото предложение е да се постигне устойчиво управление на рибните запаси в Балтийско море чрез намаляване на излишния капацитет на флотовете, извършващи риболов на треска в източната част на този воден басейн.
Държавите членки и Комисията споделят мнението, че са необходими спешни действия, за да се отстранят първопричините на описаната по-горе критична екологична и социална ситуация. Това означава да се обърне по-категорично внимание на основните неблагоприятни условия на околната среда в района на Балтийско море, които възпрепятстват възстановяването на запаса от треска в източната част на Балтийско море, и да се намали структурният дисбаланс при капацитета на флотовете, които в предходните години са извършвали целеви риболов на треска в източната част на Балтийско море. Поради това с настоящото предложение се въвежда възможността на рибарите и операторите, които са силно зависими от треската в източната част на Балтийско море и са засегнати от забраната на нейния улов, да се предостави публично подпомагане за окончателното преустановяване на риболовни дейности чрез бракуване на кораби.
За да се гарантира съгласуваността на структурното адаптиране на флота в Балтийско море с целите за опазване, определени в многогодишния план за управление, подпомагането за окончателното преустановяване на риболовни дейности чрез бракуването на риболовни кораби, които са силно зависими от треската в източната част на Балтийско море, следва да се отпуска при строги условия и да е свързано с постигането на измеримите цели при адаптирането и съответните средства, определени в плановете за действие за небалансираните сегменти.
И накрая, следва да се въведат допълнителни мерки за контрол и да се подобри събирането на съответни данни.
•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката
Предложението е съгласувано с предложението на Комисията за следващия период на действие на ЕФМДР и с най-актуалния многогодишен план.
•Съгласуваност с други политики на Съюза
Макар че съгласно настоящия регламент за ЕФМДР подпомагането за нарязването на кораби в Балтийско море за скрап не е допустимо за съфинансиране, то е необходимо за ефикасното изпълнение на най-актуалния многогодишен план.
Необходимо е също така да се има предвид, че окончателното преустановяване на риболовни дейности посредством бракуването на кораби за скрап беше подпомагано по линия на ЕФМДР до края на 2017 г. Това подпомагане беше въведено неотдавна за западната част на Средиземно море (Регламент 2019/1022). Освен това предложението на Комисията за следващия ЕФМДР, обхващащ периода 2021—2027 г., предвижда възстановяване на подпомагането за окончателното преустановяване на риболовни дейности чрез бракуване на кораби.
На последно място следва да се посочи, че подпомагането за временното преустановяване на риболовните дейности в Балтийско море вече беше предоставена съгласно действащия регламент в рамките на оперативните програми по ЕФМДР (COM C(2019)6496).
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Член 43, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
Предложението попада в изключителната компетентност на Съюза, посочена в член 3, параграф 1, буква г) от ДФЕС. Следователно принципът на субсидиарност не се прилага.
•Пропорционалност
Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност поради следните причини:
общата политика в областта на рибарството е обща политика. Една от нейните цели е да гарантира, че риболовните дейности са екологично устойчиви в дългосрочен план, като същевременно се постигнат икономически и социални ползи и ползи за заетостта. Въз основа на най-добрите налични научни становища Съюзът взе решение за въвеждане на необходими, но безпрецедентни ограничения на риболова. Тези ограничения ще доведат до излишен капацитет на флотовете и до сериозни отрицателни социално-икономически последици за съответните крайбрежни общности и риболовни предприятия. Създаването на възможност за кандидатстване за финансово подпомагане за окончателното преустановяване на риболовни дейности чрез бракуване на кораби ще допринесе за облекчаване на тези неблагоприятни социално-икономически последици, като същевременно ще намали капацитета на флота и свързания с него риболовен натиск върху запаса от треска в източната част на Балтийско море.
•Избор на инструмент
Предлаган инструмент: изменение на регламент
Настоящото е предложение за управление на рибарството въз основа на член 43, параграф 2 от ДФЕС.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство
Не се прилага поради изключителния характер на събитието, налагащо настоящото предложение.
•Консултации със заинтересованите страни
Бяха проведени консултации с държавите членки и съответните заинтересовани страни, по-специално с Консултативния съвет за Балтийско море, относно възможностите за риболов в Балтийско море през 2020 г. в контекста на подготовката и преговорите за съответния регламент. Различни заинтересовани страни в областта на рибарството и представители на държави членки поставиха за обсъждане предизвикателствата в резултат от излишния капацитет на флотовете и сериозните отрицателни социално-икономически последици за съответните крайбрежни общности и риболовни предприятия. Всички оператори, заинтересовани страни и съответните държави членки изтъкнаха, че проблемът с излишния капацитет на флотовете трябва да се разреши по конструктивен начин, като се предостави финансово подпомагане за постигането и поддържането на баланс между капацитета на флотовете и възможностите на риболов. За тази цел те поискаха финансовото подпомагане от Европейския съюз за окончателно преустановяване на риболовни дейности чрез бракуване на кораби да бъде допуснато за финансиране по линия на ЕФМДР за периода 2014—2020 г.
•Събиране и използване на експертни становища
Всяка година Съюзът се обръща към Международния съвет за изследване на морето (ICES) с искане за научни становища относно състоянието на важните рибни запаси в Балтийски море. От становищата на ICES става ясно, че рязкото влошаване на състоянието на запаса от треска в източната част на Балтийско море вероятно ще продължи да бъде проблем и през следващите години.
•Оценка на въздействието
Предложението на Комисията за Европейския фонд за морско дело и рибарство, обхващащ периода 2021—2027 г., беше подложена на оценка на въздействието. В тази оценка бяха установени и обяснени основните предизвикателства и проблеми, които трябва да бъдат решени в рамките на бъдещата програма въз основа на констатациите и преценките от предишните програмни периоди, новите политически приоритети и нововъзникващите проблеми, изискващи намеса на равнището на Съюза. В заключението от оценката се посочва, че политиката трябва да бъде по-целенасочена към разрешаването на проблема, произтичащ от свръхкапацитета и прекомерния риболов в тези сегменти на риболовните флотове на ЕС, които продължават да извършват улов на запаси, чиято биомаса е на неустойчиви равнища. Поради това Комисията предлага през следващия програмен период на ЕФМДР да се подпомага окончателното преустановяване на риболовни дейности при строги условия, за да се гарантира, че това подпомагане е насочено към постигането на баланс между риболовния капацитет и наличните възможности за риболов. Понастоящем предложението се обсъжда от съзаконодателите. Предвид извънредния характер на ситуацията, засягаща треската в източната част на Балтийско море и видовете риболов, които зависят от този запас, като най-подходящ се очертава вариантът на политиката, предвиждащ окончателно преустановяване на риболовни дейности чрез бракуването на риболовни кораби. Няма други варианти на политиката, отличаващи се по същество и в правно отношение от предложения вариант.
•Пригодност и опростяване на законодателството
•Основни права
Настоящото предложение не оказва въздействие върху защитата на основните права.
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
В настоящото предложение се предвижда подпомагането за окончателно преустановяване на риболовни дейности чрез бракуване на риболовни кораби да бъде допуснато отново за финансиране по ЕФМДР за текущия период. Свързаното с това финансиране от ЕС следва да се предоставя в рамките на оперативните програми по линия на ЕФМДР за 2014—2020 г. и съответните средства от фонда, разпределени на държавите членки.
Предложеното изменение не предполага промени в многогодишната финансова рамка и годишните тавани, нито в поетите задължения и плащанията съгласно приложение I към Регламент (ЕС) № 1311/2013. Предложението може се състои от концентриране на бюджетните кредити за плащания в началото на периода и няма отражение върху бюджета през програмния период.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване
2019/0246 (COD)
Предложение за
РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за изменение на Регламент (ЕС) 2016/1139 по отношение на въвеждането на пределни граници на риболовния капацитет за запаса от треска в източната част на Балтийско море, събирането на данни и мерките за контрол в Балтийско море, и на Регламент (ЕС) № 508/2014 по отношение на окончателното преустановяване на риболовните дейности на флотовете, извършващи риболов на треска в източната част на Балтийско море
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 2 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,
след консултация с Европейския икономически и социален комитет,
в съответствие с обикновената законодателна процедура,
като имат предвид, че:
(1)В член 3, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета се съдържа задължението за прилагане на екосистемен подход към управлението на рибарството, за да се гарантира, че отрицателното въздействие на риболовните дейности върху морската екосистема е сведено до минимум. Планът трябва да е в съответствие със законодателството на Съюза в областта на околната среда, и по-специално с целта за постигане на добро състояние на околната среда до 2020 г., предвидена в член 1, параграф 1 от Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета.
(2)Съгласно научната оценка на Международния съвет за изследване на морето (ICES) много от видовете и местообитанията в Балтийско море са в недобро състояние. Годишните количества хранителни вещества, които постъпват в централната част на Балтийско море, Архипелагово море и Финския залив, продължават да надвишават регионално договорените показатели. Също така сравнително високи остават концентрациите на хранителни вещества, както и обхватът на дълбоководните райони с намалено съдържание на кислород или без кислород. В сравнение с повечето европейски морета количеството замърсители продължава да е повишено. Тази обща ситуация на околната среда засяга функционирането на хранителната мрежа, намалява устойчивостта и издръжливостта спрямо по-нататъшни промени на околната среда и влошава перспективите за социално-икономически ползи, включително възможностите за риболов.
(3)С тази ситуация се обяснява и влошаващото се състояние на запаса от треска (Gadus morhua) в източната част на Балтийско море. Според ICES запасът се характеризира с неустойчиво ниски равнища на биомаса, които се дължат на съвкупност от фактори, свързани с недостатъчното му възпроизводство, състоянието на околната среда и промените в екосистемата, водещи до висока естествена смъртност (около три пъти повече в сравнение със смъртността от риболов) и прекомерна смъртност от риболов предвид състоянието на запаса. Биомасата на треската с търговски размер е на най-ниското ниво, наблюдавано от 1950 г. насам. Наред с това ICES прогнозира, че в средносрочен план (до 2024 г.) биомасата на репродуктивния запас ще остане под референтната точка за устойчивост дори и да не се извършва никакъв риболов. Поради това в становището си относно конкретния запас за 2020 г. ICES препоръчва нулев улов.
(4)В многогодишния план за Балтийско море е заложено, че трябва да се предприемат предпазни мерки, включително намаляване на възможностите за риболов и специфични мерки за опазване, когато съгласно научните становища запасът е застрашен, и че тези мерки следва да бъдат допълнени от всякакви други целесъобразни мерки. Коригиращите мерки могат да включват спирането на целевия риболов на запаса и подходящото намаляване на възможностите за риболов. Съгласно член 5, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2016/1139 изборът на мерките трябва да се извършва в съответствие с характера, сериозността, продължителността и повторяемостта на положението.
(5)Въз основа на оценката на запаса от треска в източната част на Балтийско море беше приет Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/1248 на Комисията, с който риболовът на треска в подучастъци 24—26 на ICES се забранява до 31 декември 2019 г.
(6)На 15 октомври 2019 г. Съветът прие политическо споразумение относно възможностите за риболов в Балтийско море през 2020 г. Това споразумение включва необходимо и безпрецедентно намаляване през 2020 г. на възможностите за риболов на треска в източната част на Балтийско море с 92 % в сравнение с 2019 г. и ограничава използването на този ОДУ само до прилова. Следователно не се разрешава целеви риболов на този запас. Тъй като в подучастък 24 на ICES се среща най-вече треска от източната част на Балтийско море, използването на ОДУ за треска от западната част на Балтийско море в подучастък 24 също се ограничава до прилова на треска от източната част на Балтийско море.
(7)Риболовните флотове, които до момента са зависими от треската в източната част на Балтийско море, нямат възможност да извършват риболов на други запаси. Прогнозира се, че за компенсиране на икономическите загуби, причинени от забраната на риболова на треска в източната част на Балтийско море, би бил необходим допълнителен улов на други видове в размер на приблизително 20 000 тона. Съветът прие обаче значителни намаления и за други запаси — по-специално с 65 % за херинга в западната част на Балтийско море, с 60 % за треска в западната част на Балтийско море, с 32 % за писия, с 27 % за херинга в Ботническия залив и с 22 % за цаца.
(8)Съгласно анализа на Комисията сегментите на флота, които са най-силно зависими от треската в източната част на Балтийско море, обхващат повече от 300 кораба — главно траулери и кораби с хрилни мрежи на Литва, Латвия и Полша, а в по-малка степен и на Дания. Тези сегменти на флота са от голямо социално-икономическо значение, тъй като представляват около 20—50 % на съответните национални флотове на Литва, Латвия и Полша, изразено в еквиваленти на пълно работно време. Данните сочат, че само малък брой от тези кораби са достатъчно устойчиви, за да оцелеят при краткосрочна забрана на риболова, но не и при средно- или дългосрочна забрана. Останалата част от флота или вече е в тежко състояние, което ще се влоши още повече вследствие на забраната, или съвсем ще загуби рентабилността си. От много години насам усвояването на квотите за треска в източната част на Балтийско море е под 60 %, като през 2018 г. то спадна на 40 %, а през 2019 г. — преди началото на спешните мерки на Комисията в средата юли — до още по-нисък процент, което отразява биологичния проблем в този вид риболов. Тъй като и в средносрочен план не се очаква възстановяване на доброто състояние на запаса от треска в източната част на Балтийско море, посочените сегменти на флота ще бъдат засегнати от траен структурен дисбаланс, което оправдава преструктурирането на флота.
(9)Преструктурирането на флота трябва да се извърши в съответствие с член 22 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета, съгласно който държавите членки се задължават да въвеждат постепенно мерки за адаптиране на риболовния капацитет на флотовете си към своите възможности за риболов с цел постигане на стабилен и траен баланс между тях, като отчитат тенденциите и се основават на най-добрите научни становища. За постигане на тази цел до 31 май всяка година държавите членки трябва да изпращат на Комисията доклади относно баланса между риболовния капацитет на флотовете си и своите риболовни възможности. Ако оценката докаже ясно, че няма реален баланс между риболовния капацитет и възможностите за риболов, съответната държава членка трябва да изготви и включи в доклада си план за действие за сегментите на флота, при които е установен структурен свръхкапацитет. Тъй като становището на ICES за влошаването на състоянието на запаса от треска в източната част на Балтийско море беше публикувано на 29 май 2019 г., не беше възможно в наличните доклади относно баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов да се вземе предвид тази нова информация за тежкото състояние на треска в източната част на Балтийско море и причинения от това свръхкапацитет при флотовете, които в предходните години са извършвали целеви риболов на този запас. Държавите членки следва да отчетат този свръхкапацитет в следващите доклади за баланса между флотовете и възможностите за риболов във възможно най-кратък срок и най-късно до 31 май 2020 г.
(10)В политическата си декларация от 15 октомври 2019 г. съответните държави членки заявяват, че ще представят на Комисията план за действие в съответствие в съответствие с член 22 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, ако се наложи да намалят капацитета на риболовния си флот, за да овладеят отрицателните социално-икономически последици от спада на риболовните дейности. Държавите членки също така отчитат, че предвид необходимото намаляване на капацитета на флота е важно да се избегне публична помощ за инвестиции в допълнителен риболовен капацитет.
(11)Съгласно становището на ICES, публикувано на 29 май 2019 г., около 70 % от разтоварения улов на треска в подучастъци 24—28 са извършени от траулери с мрежи с прозорец тип Bacoma с размер на окото 120 mm или с трална торба T90, а 15 % от разтоварения улов на треска са извършени от кораби с хрилни мрежи с размер на окото между 110 mm и 156 mm. По принцип се счита, че тези дейности са насочени към целевия риболов на треска, и минималните размери на окото при тях са определени в Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета. Останалите видове риболовни дейности в рамките на основните 15, при които са регистрирани най-големите разтоварвани количества треска, представляват по-малко от 5 % от общото разтоварено количество от този вид. Важно е да се гарантира, че равнищата на капацитет на флотовете, извършващи риболов на треска в източната част на Балтийско море, не се увеличават и че публично финансираното окончателно преустановяване на риболовни дейности води до действително намаление на този капацитет. Равнището на капацитета на тези два сегмента на флота на отделните държави членки следва да бъде ограничено до това на активните кораби през последните години преди прилагането на спешните мерки (2017 и 2018 г.) и да бъде намалено, когато се изтеглят кораби с публична помощ с цел да се възстанови запасът от треска в източната част на Балтийско море.
(12)Пределните граници на риболовния капацитет, които се отнасят конкретно за запаса от треска в източната част на Балтийско море, следва да се прилагат допълнително към мерките, определени в член 22 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. С тези пределни граници капацитетът следва да бъде ограничен до най-скорошното равнище на активните кораби, с изключение на тези, които през предходните години са били изтеглени без публична помощ. Освен това тези граници следва да гарантират, че корабите от други сегменти на флота не могат да бъдат прехвърлени към сегмента, който извършва риболов на треска в източната част на Балтийско море. С цел да се гарантира спазването на пределните граници на капацитета държавите членки следва да уведомят Комисията за първоначалната пределна граница и за евентуалните ѝ промени.
(13)Предвид сериозното положение на запаса от треска в източната част на Балтийско море следва да се въведат допълнителни мерки за контрол на риболовните дейности, насочени към този запас. Праговото количество, над което риболовен кораб е задължен да разтоварва улова си на определено място, следва да бъде намалено до 250 kg. Освен това капитаните на риболовни кораби с квоти за треска, които извършват риболов в райони, където се среща треска от източната част на Балтийско море, трябва да гарантират, че риболовната им дейност може да бъде наблюдавана по всяко време от компетентните национални органи.
(14)ICES публикува аналитична оценка за треската в източната част на Балтийско море, но поради липса на необходимите данни не беше в състояние да предостави диапазони на смъртността от риболов и различни референтни равнища. Поради това е необходимо събирането на данни да се подобри, като се гарантира, че присъствието на наблюдатели на борда на корабите, извършващи улов на треска в източната част на Балтийско море, е поне 20 %.
(15)В рамките на Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР), създаден с Регламент (ЕС) № 508/2014 на Европейския парламент и на Съвета, беше предвидено окончателно преустановяване на риболовни дейности до 31 декември 2017 г. като инструмент за намаляване на установен структурен свръхкапацитет. Поради това, когато държавите членки установиха структурен дисбаланс, съответният план за действие по член 22 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 им позволи да включат окончателното преустановяване на риболовни дейности като начин за постигане на целите на плана за действие.
(16)С цел смекчаване на неблагоприятните икономически последици от извънредната и трайна ситуация на околната среда в Балтийско море и произтичащите от нея намаления на възможностите за риболов и с оглед на конкретните мерки, предвидени в многогодишния план за Балтийско море, следва да може да се предостави публично подпомагане за окончателно преустановяване на риболовни дейности чрез бракуване на риболовни кораби, за да може държавите членки да постигнат целите на своите планове за действие съгласно член 22 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 и да намалят евентуалния структурен дисбаланс в сегментите на риболовния флот, обхванати от многогодишния план за Балтийско море. Поради това Регламент (ЕС) № 508/2014 следва да бъде съответно изменен, за да се въведе отново подпомагане за окончателно преустановяване на риболовните дейности на корабите, които са силно зависими от треската в източната част на Балтийско море.
(17)За да се гарантира съгласуваността на структурното адаптиране на флота в Балтийско море с целите за опазване, определени в многогодишния план, подпомагането за окончателното преустановяване на риболовни дейности чрез бракуването на риболовни кораби, които са силно зависими от треската в източната част на Балтийско море, следва да се отпуска при строги условия и да е свързано с постигането на измеримите цели при адаптирането и съответните средства, определени в плановете за действие за небалансираните сегменти.
(18)Предвид уязвимата екосистема на Балтийско море подпомагането за окончателно преустановяване на риболовни дейности следва да не се предоставя за модифициране на риболовни кораби, така че те да бъдат пренасочени към дейности, различни от търговския риболов (например за любителски риболов), които биха могли да имат вредно въздействие върху екосистемата. Поради това посоченото подпомагане следва да се предоставя само за бракуването на риболовни кораби.
(19)Въвеждането на помощ за бракуване представлява непредвидена мярка в отговор на извънредна ситуация. Комисията не може да предостави допълнителни публични средства за окончателното преустановяване на риболовни дейности, които надхвърлят финансовия пакет за ЕФМДР, договорен за всяка държава членка. Ако обаче се предостави по-голяма гъвкавост в рамките на финансовия пакет за ЕФМДР, договорен за всяка държава членка, балтийските държави членки, които са определили окончателното преустановяване на риболовни дейности като инструмент за намаляване на структурния свръхкапацитет на своите флотове, извършващи риболов на треска в източната част на Балтийско море, ще имат възможност да реагират на извънредната ситуация, без да се излагат на опасност други важни приоритети на ЕФМДР, по-специално тези във връзка с устойчивото развитие на рибарството, аквакултурата и районите за рибарство, посочени в член 13, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 508/2014. За ефективен начин да се предостави такава гъвкавост се счита препрограмирането на средства от категориите, посочени в член 13, параграфи 6 и 7 от Регламент (ЕС) № 508/2014, за окончателното преустановяване на риболовни дейности.
(20)Съгласно член 22, параграф 6 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 риболовният капацитет, съответстващ на риболовните кораби, изтеглени с публична помощ, не може да се замени. Освен това, съгласно член 23, параграф 1 от същия регламент, вписването на нов капацитет във флота без публична помощ трябва да бъде компенсирано от предшестващо отписване на капацитет без публична помощ, най-малкото равен на нововписания.
(21)С оглед на лошото икономическо положение на риболовните кораби на Съюза, които са силно зависими от треската в източната част на Балтийско море, и предвид необходимостта да се осигури подпомагане в рамките на ЕФМДР за окончателното преустановяване на риболовните дейности на тези кораби, беше счетено за целесъобразно да се предвиди изключение от осемседмичния период, посочен в член 4 от Протокол № 1 относно ролята на националните парламенти в Европейския съюз, приложен към Договора за Европейския съюз, към Договора за функционирането на Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност за атомна енергия,
ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:
Член 1
Изменение на Регламент (ЕС) 2016/1139
Регламент (ЕС) 2016/1139 се изменя, както следва:
1.Вмъква се следната глава VIА:
„ГЛАВА VIА
ПРЕДЕЛНИ ГРАНИЦИ НА РИБОЛОВНИЯ КАПАЦИТЕТ
Член 8а
Намаляване на риболовния капацитет за треска в източната част на Балтийско море
1.За всяка държава членка общият капацитет на корабите, извършващи риболов в подучастъци 24—32 на ICES и оборудвани с уреди от посочените в параграф 2 категории, не може да надхвърля равнищата на капацитета на корабите, вписани към […] в регистъра на риболовния флот на Съюза, които през 2017 и 2018 г. са извършвали дейност за тези съответни държави членки в посочените подучастъци. Държавите членки съобщават на Комисията равнищата на капацитета и съответните изчисления най-късно до […].
2.Параграф 1 се прилага за кораби, оборудвани с уреди от следните категории:
а)теглени уреди с мрежи с размер на окото най-малко 120 mm, изработени от Т90, или най-малко 105 mm, снабдени с прозорец тип Bacoma с размер на окото 120 mm;
б)статични мрежи с размер на окото най-малко 110 mm и най-много 156 mm.
3.Общият капацитет на дадена държава членка, която прилага мерки за окончателно преустановяване на риболовни дейности съгласно член 34, параграф 4, буква б) от Регламент № 508/2014, намалява с капацитета на корабите, изтеглени с публична помощ в съответствие с процедурите по член 22, параграф 4 от Регламент № 1380/2013.
4.Държавите членки уведомяват Комисията за всяко намаляване на общия капацитет в докладите, които се представят в съответствие с член 22, параграф 4 от същия регламент.“
2.В член 14 буква а) се заменя със следното:
„а) 250 kg треска;“.
3.Добавя се следният член 14a:
„Член 14а
Контрол на улова на треска
Капитаните на риболовни кораби, на които са предоставени възможности за риболов на треска в източната част на Балтийско море и които извършват риболов в подучастък 24 на ICES в зони извън шест морски мили от изходните линии или в подучастъци 25—32, трябва да гарантират, че риболовната им дейност може да бъде наблюдавана по всяко време от компетентните органи на държавата членка. За тази цел тези риболовни кораби трябва да са оборудвани със система за наблюдение на корабите (VMS) или друга еквивалентна електронна система за наблюдение, сертифицирана от контролния орган.“
4.Вмъква се следната глава:
„ГЛАВА VIIIА
СЪБИРАНЕ НА ДАННИ
Член 14б
Присъствие на наблюдатели
Присъствието на наблюдатели на борда на корабите на Съюза, на които са предоставени възможности за риболов на треска в подучастъци 24—32 на ICES, трябва е най-малко 20 %.“
Член 2
Изменение на Регламент (ЕС) № 508/2014
Регламент (ЕС) № 508/2014 се изменя, както следва:
1.В член 13 се добавя следният параграф:
„9. Държавите членки имат възможност да надвишат посочената в параграф 2 сума и да разпределят по-малък размер от сумите, посочени в параграфи 6 и 7, в подкрепа на мерките по член 34, параграф 4, буква б).
2.Член 34, параграф 4 се заменя със следното:
„4. Подпомагането по настоящия член може да се предостави до 31 декември 2017 г., освен в случаите, когато са приети мерки за окончателно преустановяване с оглед постигането на целите на следните многогодишни планове:
а)многогодишен план за опазване и устойчива експлоатация на запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море, установен с Регламент (ЕС) 2019/1022 на Европейския парламент и на Съвета;
б)многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, създаден с Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета, по отношение на корабите под тавана на общия капацитет за треска в източната част на Балтийско море, определен в член 8а, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 2016/1139.“
_______________________________________________________________
*
Регламент (ЕС) 2019/1022 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за установяване на многогодишен план за риболова на запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море и за изменение на Регламент (ЕС) № 508/2014 (ОВ L 172, 26.6.2019 г. стр. 1).
*
Регламент (ЕС) 2016/1139 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. за създаване на многогодишен план за запасите от треска, херинга и цаца в Балтийско море и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на Регламент (ЕО) № 2187/2005 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1098/2007 на Съвета (ОВ L 191, 15.7.2016 г., стр. 1).
3.В член 34 параграф 4а се заменя със следното:
„4а. Разходите, свързани с мерките за окончателно преустановяване, приети с оглед на постигането на целите на Регламент (ЕС) 2019/1022, са допустими за подпомагане от 16 юли 2019 г.
Разходите, свързани с мерките за окончателно преустановяване, приети с оглед на постигането на целите на Регламент (ЕС) 2016/1139, по-специално член 8а от него, са допустими за подпомагане от ЕФМДР, считано от […].“
4.В член 34 се добавят следните параграфи:
„4б. Подпомагането по параграф 4, буква б) не може да се предоставя, ако оценката на баланса между риболовния капацитет и възможностите за риболов в най-актуалния доклад, посочен в член 22, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, за сегмента на флота, към който спадат съответните кораби, не е била изготвена въз основа на биологичните и икономическите показатели, както и на показателите за използването на корабите, съдържащи се в упоменатите в същия регламент общи насоки.
4в. Подпомагането по параграф 4, буква б) може да се предостави само ако са определени измерими цели при адаптирането и средства за постигане на баланс в съответствие с член 22, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 за сегментите от флота, които включват корабите, посочени в член 8а, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/1139, и ако тези цели и средства са свързани с окончателно отписване на риболовен капацитет.“
5.В член 34, параграф 6 първата алинея се заменя със следното:
„6. Чрез дерогация от параграф 1 може да се предостави подпомагане за окончателно преустановяване на риболовни дейности без нарязване на кораби за скрап, при условие че корабите се модифицират за извършване на дейности, различни от търговския риболов. Настоящата дерогация не се прилага за подпомагането, предоставено съгласно параграф 4, буква б).“
Член 3
Влизане в сила
Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Европейския парламент
За Съвета
Председател
Председател
