ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 24.10.2019

COM(2019) 483 final

2019/0235(NLE)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за определяне за 2020 година на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Съюза, както и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Всички регламенти относно възможностите за риболов трябва да ограничават използването на рибните запаси до равнища, които са съобразени с основните цели на общата политика в областта на рибарството (ОПОР). Във връзка с това в Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета относно общата политика в областта на рибарството (наричан по-долу „основният регламент“) се определят целите на годишните предложения за ограниченията на улова и риболовното усилие, за да се гарантира, че рибарството в Съюза е устойчиво в екологично, икономическо и социално отношение.

Установяването на възможностите за риболов представлява едногодишен цикъл на управление (за дълбоководните запаси цикълът е двугодишен). Тази цикличност обаче не е пречка за въвеждането на дългосрочни подходи за управление. Регламентите за създаване на многогодишните планове за Северно море 1 и за западните води 2 бяха приети от Европейския парламент и Съвета и бяха публикувани в Официален вестник на Европейския съюз.

В настоящото предложение се посочват възможностите за риболов, които Съюзът определя самостоятелно. В него също така се съдържат възможностите за риболов, които произтичат от многостранни или двустранни консултации в областта на рибарството. Резултатът се прилага, като се предвижда вътрешно разпределение между държавите членки въз основа на принципа на относителната стабилност.

Така освен самостоятелните запаси на Съюза настоящото предложение обхваща:

·споделените запаси, т.е. запасите, които се управляват съвместно с Норвегия в Северно море и Скагерак или са свързани с консултациите с крайбрежните държави в рамките на Комисията за риболова в североизточните части на Атлантическия океан (NEAFC);

·възможностите за риболов, които произтичат от споразуменията, постигнати в рамките на регионалните организации за управление на рибарството (РОУР).

В настоящото предложение редица възможности за риболов са отбелязани като pm (pro memoria). Това се дължи на следните съображения:

–становищата за някои запаси не са налични към момента на приемане на предложението, или

–някои ограничения на улова и други препоръки от съответните РОУР не са приети, тъй като годишните заседания на тези организации все още не са проведени, или

–стойностите за някои запаси във водите на Гренландия, както и за споделените запаси или запасите, които се разменят с Норвегия и други трети държави, все още не са известни до приключването на консултациите с тези държави през ноември и декември 2019 г., или

–становищата за няколко равнища на ОДУ са получени, но оценяването им продължава.

Подход при определянето на възможностите за риболов

Чрез своето ежегодно съобщение във връзка с консултацията относно възможностите за риболов (COM(2019)274, наричано по-долу „съобщението“) Комисията извърши обичайния преглед на ситуацията, с която трябва да бъдат съобразени предложенията за възможности за риболов. В съобщението се представя обзор на състоянието на запасите въз основа на констатациите в наличните научни становища и се обяснява процесът на установяване на възможностите за риболов.

В отговор на искането, отправено от Комисията, на 28 юни 2019 г. Международният съвет за изследване на морето (ICES) предостави годишното си становище за повечето рибни запаси, обхванати от настоящото предложение.

Предоставяните от ICES научни становища зависят основно от наличните данни — само запасите, за които има достатъчни и надеждни данни, могат да бъдат напълно оценени, така че да се получат приблизителни оценки за техния размера и да се прогнозира реакцията им спрямо различните експлоатационни сценарии („таблици на сценариите за улов“). При наличието на достатъчно данни научните органи могат да представят приблизителни оценки за корекциите на възможностите за риболов, при които запасът ще може да осигури максимален устойчив улов (МУУ). Издаваното в такива случаи становище се нарича „становище за МУУ“. В други случаи при изготвянето на препоръки относно равнището на възможностите за риболов научните органи се основават на подхода на предпазливост. Методиката, следвана за тази цел от ICES, е представена в публикувани от него материали относно прилагането на становищата за запасите, за които са налице ограничени данни 3 .

Всички предложени възможности за риболов отговарят на получените от Комисията научни становища относно състоянието на запасите, които са използвани по указания в съобщението начин.

Задължение за разтоварване, въведено с Регламент (ЕС) № 1380/2013

Задължението за разтоварване, предвидено в основния регламент за ОПОР, беше въведено постепенно между 2015 г. и 2019 г. От 1 януари 2019 г. то обхваща всички запаси, за които се прилагат ограничения за улов. Възможно е обаче прилагането на някои изключения от това задължение. Въз основа на съвместните препоръки, представени от държавите членки, Комисията прие делегирани регламенти, в които се определят специални планове за изхвърляне на улов, позволяващи изхвърлянето на ограничени количества на базата на минимални изключения или изключения въз основа на висока способност за оцеляване.

С въвеждането на задължението за разтоварване и в съответствие с член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 предлаганите възможности за риболов трябва да отразяват промяната от разтоварвано количество към уловено количество, като се има предвид, че вече не се позволява изхвърлянето на улов. Това става въз основа на получените научни становища за рибните запаси при риболовните дейности, посочени в член 15, параграф 1 от основния регламент за ОПОР. Възможностите за риболов следва да се определят и в съответствие с други приложими разпоредби — член 16, параграф 1 (по отношение на принципа на относителна стабилност) и член 16, параграф 4 (по отношение на целите на ОПОР и правилата, предвидени в многогодишните планове).

Поради това и с оглед на пълното прилагане на задължението за разтоварване от 1 януари 2019 г., Комисията предлага равнища на ОДУ, основаващи се на становища относно улова, а не на становища относно разтоварванията, каквато беше досегашната практика. В предложените равнища на ОДУ се взема предвид бъдещото изхвърляне на ограничени количества улов въз основа на установени изключения, вследствие на което въпросните количества няма да бъдат разтоварвани и приспадани от квотите. Тези количества съответно се приспадат от равнищата на ОДУ, основаващи се на улова.

Равнища на ОДУ за прилов

В публикуваното от ICES научно становище се препоръчва прилагането през 2019 г. на нулев улов по отношение на шест запаса: атлантическа треска и меджид на запад от Шотландия, меджид в Ирландско море, атлантическа треска в Келтско море, морска писия в южната част на Келтско море, югозападно от Ирландия, и атлантическа треска в Категат. Що се отнася конкретно до атлантическата треска в Келтско море, тя е включена в списъка на целевите запаси по член 1, параграф 1 от Регламента за създаване на многогодишен план за запасите — обект на риболов в западните води. Съответно възможностите за риболов по отношение на този запас трябва да се определят съгласно диапазона на Fmsy, посочен в член 4 от същия регламент. Освен това, в съответствие с член 8 от посочения регламент, трябва да се предприемат защитни мерки за възстановяване на биомасата на репродуктивния запас над предпазните равнища.

По отношение на петте равнища на ОДУ за прилов, определени във възможностите за риболов за 2019 г., държавите членки от Регионалната група за северозападните води са поели ангажиментите, посочени в следното изявление:

Изявление относно плановете за намаляване и мерките за контрол на прилова (група за северозападните води — Белгия, Ирландия, Испания, Нидерландия, Обединеното кралство и Франция, както и Комисията)

Държавите членки, сътрудничещи си в обсега на северозападните води, в тясно сътрудничество с Консултативния съвет за северозападните води, ще подготвят план за намаляване на прилова, за да се гарантира намаляване на прилова на запасите, за които Международният съвет за изследване на морето (ICES) е издал становище за нулев улов за 2019 г., чрез мерки за селективност или за избягване на нежелания улов. За тази цел най-късно на 30 април 2019 г. заинтересованите държави членки ще представят на Комисията план за намаляване на прилова. Плановете за намаляване на прилова ще съдържат мерки като по-селективно риболовно оборудване, забрана за риболов в определени зони, забрана за риболовни дейности с незабавен ефект, мерки за избягване на нежелания улов и правила за отдалечаване. Те може да се основават на най-новите приложими планове за премахване на изхвърлянето на улов. Плановете за намаляване на прилова следва да бъдат адаптирани към въпросните видове и да се избират от посочения каталог на мерките в зависимост от особеностите на всеки вид риболов. Ефективността на плановете ще бъде оценявана от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР). Председателят на групата за северозападните води ще докладва всяка година до 1 октомври на Комисията относно постигнатия напредък по плана за намаляване на прилова.

В съответствие с Регламента за контрола държавите членки ще предприемат всички подходящи мерки за контрол, за да се гарантира, че приловът на запасите, за които ICES е издал становище за нулев улов през 2019 г., е абсолютно неизбежен и че не се изхвърля улов в по-голям обем от разрешения с плана за премахване на изхвърлянето на улов. До 1 юли 2019 г. заинтересованите държави членки ще информират Комисията за предприетите мерки за контрол.

Планът за намаляване на прилова беше представен на Комисията и подложен на оценка от страна на НТИКР. Заключението на НТИКР във връзка с този план гласи следното 4 :

НТИКР стигна до заключението, че планът за намаляване на прилова не съответства на ангажиментите, поети от държавите членки, тъй като не съдържа нито елементи на наблюдение и контрол, нито елементи, които гарантират намаляване на прилова при съответните запаси и които надхвърлят мерките, вече предвидени в плана за изхвърлянето на улов, в съвместната препоръка и в новия Регламент относно техническите мерки.

По отношение на ефективността в заключението на НТИКР обаче се посочва, че съответните мерки, предвидени в новия Регламент относно техническите мерки, планът за изхвърлянето на улов и съвместната препоръка, споменати в плана за намаляване на прилова, по всяка вероятност ще намалят прилова на съответните видове, за които компетентните експертни работни групи (EWG 18-06 и EWG 19-08) са извършили качествена оценка. Тази ефективност зависи от наличието на подходящ контрол и правоприлагане. За количествена оценка и оценката на въздействието върху запасите са необходими последващи изследвания, както се предлага в плана за намаляване на прилова.

В заключението на НТИКР също така се посочва, че планът за намаляване на прилова не е изчерпателен, тъй като не предвижда наличие на допълнителни уреди, не съдържа забрани за риболов в определени зони, забрани за риболов с незабавен ефект, мерки за избягване и правила за отдалечаване, нито предложения във връзка с наблюдението, контрола и правоприлагането.

Заключението на НТИКР е, че допълнителните предложения за по-нататъшна оценка ще бъдат от полза само ако водят до конкретни мерки, които ще намалят прилова.

Що се отнася до въвеждането на ОДУ за прилов, по-специално когато преобладаващата част от прилова е под минималния референтен размер за опазване (напр. меджид в Ирландско море), прилагането на изискването за ОДУ е крайно ограничено, като разтоварените количества са сходни количествата, регистрирани преди да започне изпълнението на задължението за разтоварване. Съответно се налага заключението, че тъй като държавите членки все още не са въвели подходящи мерки за контрол в съответствие с Регламента за контрола, изхвърлянето на улов ще продължи, с което ще бъде компрометирана ефективността на ОДУ за прилов.

Поради това, с цел да се запази подходът на намаляване на ОДУ за прилов, трябва да се предприемат необходимите мерки за опазване на запасите в уязвимо биологично състояние. Посочените мерки следва да се изразяват в определяне на възможностите за риболов за дейностите, при които уловът по отношение на съответните запаси се извършва на равнища, допринасящи за възстановяване на биомасата на изчерпаните запаси, както и във въвеждането на други мерки, които са тясно свързани с възможностите за риболов. Те следва да доведат до подобряване на селективността (например изменения на риболовните уреди и правила за отдалечаване), временни и постоянни забрани за риболов, както и мерки за контрол и надзор, благодарение на които да бъде ограничено изхвърлянето на улов.

Гъвкавост между отделните години

Необходимо е да се вземат под внимание връзките между основния регламент за ОПОР и Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета. С последния бяха въведени допълнителни условия за годишното управление на ОДУ, включително разпоредби за гъвкавост съгласно членове 3 и 4 за запаси, по отношение на които се прилагат съответно предпазен и аналитичен ОДУ. Съгласно член 2 от посочения регламент при определяне на равнищата на ОДУ Съветът решава за кои запаси не се прилагат членове 3 и 4, по-специално въз основа на биологичното състояние на запасите. Впоследствие с член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 беше въведен нов механизъм за гъвкавост. Поради това, с цел да се избегне прекомерната гъвкавост, която би навредила на принципа на разумната и отговорна експлоатация на живите морски биологични ресурси и би възпрепятствала постигането на целите на ОПОР, следва да се поясни, че членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не могат да се прилагат в допълнение към възможността за гъвкавост по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент № 1380/2013.

Гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, следва да не се прилага, когато би възпрепятствала постигането на целите на ОПОР, и по-специално във връзка със запасите, при които биомасата на репродуктивния запас е под Blim.

Мерки относно европейската змиорка

Мерките относно европейската змиорка ще бъдат определени въз основа на научно становище на ICES и след извършването на цялостен анализ на това становище.

Мерки относно лаврака

Мерките относно лаврака ще бъдат определени въз основа на научно становище на ICES и след извършването на цялостен анализ на това становище.

Равнища на ОДУ, чието изменение надвишава с 20 % равнищата за 2019 г.

В изявлението на Комисията, оповестено при приемането на многогодишния план за западните води, беше посочено, че когато Комисията предлага равнища на ОДУ, отклоняващи се с над 20 % от установените преди това равнища на ОДУ, тези случаи ще бъдат включени в обяснителния меморандум към предложението на Комисията, като при необходимост ще се предоставят причините за тези изменения. Тези случаи са, както следва:

•Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

Предложените мерки са разработени в съответствие с целите и правилата на ОПОР и са съгласувани с политиката на Съюза за устойчиво развитие.

•Съгласуваност с други политики на Съюза

Предложените мерки са съгласувани с политиките на Съюза в други области — по-специално в областта на околната среда.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Правното основание на настоящото предложение е член 43, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

Ангажиментът на Съюза към устойчивата експлоатация на живите водни ресурси произтича от задълженията съгласно член 2 от основния регламент за ОПОР.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Предложението попада в обхвата на изключителната компетентност на Съюза в съответствие с член 3, параграф 1, буква г) от Договора. Следователно принципът на субсидиарност не се прилага.

•Пропорционалност

Предложението е в съответствие с принципа на пропорционалност, тъй като ОПОР е обща политика. Съгласно член 43, параграф 3 от Договора мерките за определянето и разпределянето на възможностите за риболов се приемат от Съвета.

С предложения регламент на Съвета възможностите за риболов се разпределят между държавите членки. От своя страна държавите членки разпределят тези възможности сред регионите или операторите по своя преценка в съответствие с членове 16 и 17 от основния регламент. Те съответно разполагат със значителна свобода на действие във връзка с решенията относно социално-икономическия модел, който ще изберат, за да усвоят предоставените им възможности за риболов.

Предложението не поражда нови финансови последици за държавите членки. Тъй като Съветът приема такъв регламент всяка година, публичните и частните механизми за неговото прилагане вече са създадени.

•Избор на инструмент

Предложен инструмент: регламент.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

•Консултации със заинтересованите страни

a)Методи на консултиране, основни целеви сектори и общ профил на участниците в консултациите

Въз основа на своето съобщение относно възможностите за риболов за 2020 г. Комисията проведе консултации със заинтересованите страни (по-специално чрез консултативните съвети) и с държавите членки относно предлагания от нея подход към различните предложения за възможности за риболов.

Наред с това Комисията се съобрази с насоките, набелязани в нейното съобщение до Съвета и Европейския парламент относно подобряването на консултациите във връзка с управлението на рибарството в Общността (COM(2006)246 final), в което се определят принципите на т. нар. „подход на предварителни действия“.

б)Обобщение на отговорите и на начина, по който те са били взети под внимание

Отзвукът на посоченото съобщение на Комисията относно възможностите за риболов отразява вижданията на заинтересованите страни по отношение на извършената от Комисията оценка на състоянието на ресурсите и на начина за осигуряване на подходящо управление. Тези отговори бяха взети предвид от Комисията при формулиране на предложението.

•Събиране и използване на експертни становища

Що се отнася до използваната методика, както вече беше отбелязано, Комисията се консултира с ICES. Изготвяните от ICES становища се основават на рамка за становища, разработена от неговите експертни групи и органи за вземане на решения, и се издават в съответствие с меморандума за разбирателство, сключен с Комисията.

Крайната цел е да се постигнат и поддържат равнища на запасите, при които може да се осигури МУУ. Тази цел изрично е включена в основния регламент за ОПОР, по-специално в член 2, параграф 2 от него, в който се посочва, че тази цел „когато е възможно […] трябва да бъде постигнато[а] до 2015 г., като за всички запаси трябва да бъде постигнато[а] най-късно до 2020 г. […]“. Посоченото изискване отразява ангажимента на Съюза във връзка със заключенията от Световната среща на върха по въпросите на устойчивото развитие, проведена през 2002 г. в Йоханесбург, и съответния план за изпълнение. Както беше отбелязано по-горе, налице е информация относно равнищата на МУУ за определени запаси. Сред тях са някои видове, чиито обем на улова и търговска стойност са от първостепенно значение — например мерлуза, атлантическа треска, морски дявол, морски език, мегрим, пикша и норвежки омар.

Възможностите за риболов за целевите запаси в Северно море и в западните води ще бъдат определени въз основа на съответните многогодишни планове, в които се установяват диапазоните на смъртността от риболов за Fmsy и следователно се предлага известна степен на гъвкавост при специфични условия. От ІСЕS беше поискано да представи становище, въз основа на което да бъде изготвена оценка на необходимостта и възможността за използване на тази гъвкавост. Горната част от диапазона на стойностите за Fmsy се използва за предлагане на ОДУ само ако, въз основа на научно становище, определянето на възможностите за риболов в съответствие с диапазоните за Fmsy ще бъде необходимо или за постигането на целите, установени в съответния многогодишен план при ситуации на смесен риболов, или за да се избегне сериозно увреждане на запаса, предизвикано от вътрешни за него процеси или от процеси на взаимодействие между запаси от различни видове, или за да се ограничат силните колебания между отделните години. В случаите, когато биомасата на даден запас е под посочените в плана референтни равнища, съответните възможности за риболов трябва да бъдат определени на ниво, отговарящо на смъртността от риболов, което е намалено пропорционално на намаляването на биомасата на запаса.

В някои случаи постигането на целта за МУУ може да изисква намаляване на процента на смъртност от риболов и/или намаляване на улова. Поради това при изготвянето на настоящото предложение са използвани становищата за МУУ, когато такива са били налични. В съответствие с целите на ОПОР, когато предложеният ОДУ се основава на становище за МУУ, той отговаря на равнището, при което — според становището — ще се гарантира постигането на целта за МУУ през 2020 г. Този подход следва принципите, представени в съобщението относно възможностите за риболов през 2020 г.

За запасите, за които са налице ограничени данни, научните консултативни органи издават препоръки за намаляване, стабилизиране или увеличаване на улова. В много случаи измененията се основават на количествените насоки, съдържащи се в становищата на ICES. Тези насоки се използват и за определяне на предложените равнища на ОДУ.

•Оценка на въздействието

Обхватът на Регламента относно възможностите за риболов е ограничен от член 43, параграф 3 от Договора.

Целта на предложението е да се избегнат краткосрочните подходи в полза на дългосрочните решения за устойчивост, поради което в него се отчитат инициативите на заинтересованите страни и на консултативните съвети, ако за тях има положителни становища на ICES и/или НТИКР. Освен това предложението на Комисията за реформиране на ОПОР беше надлежно разработено въз основа на оценка на въздействието (SEC(2011)891), в чийто контекст беше анализирана целта за МУУ. В заключенията от оценката тази цел се определя като необходимо условие за постигането на екологична, икономическа и социална устойчивост.

•Пригодност и опростяване на законодателството

Предложението предвижда опростяване на административните процедури за публичните органи (на Съюза или на държавите членки), по-специално по отношение на изискванията във връзка с управлението на усилието.

•Основни права

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване

2019/0235 (NLE)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА СЪВЕТА

за определяне за 2020 година на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Съюза, както и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза

СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 43, параграф 3 от него,

като взе предвид предложението на Европейската комисия,

като има предвид, че:

(1)В член 43, параграф 3 от Договора се предвижда, че Съветът, по предложение на Комисията, приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов.

(2)По силата на Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета 5 се изисква мерките за опазване да се приемат, като се вземат предвид наличните научни, технически и икономически становища, включително, когато е целесъобразно, докладите, изготвени от Научния, технически и икономически комитет по рибарство (НТИКР) и други консултативни органи, както и всички становища, получени от консултативните съвети.

(3)Задължение на Съвета е да приема мерки за определянето и разпределянето на възможностите за риболов, включително — при необходимост — на някои функционално свързани с това условия. В съответствие с член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 възможностите за риболов следва да се определят в съответствие с целите на общата политика в областта на рибарството (ОПOР), установени в член 2, параграф 2 от посочения регламент. В съответствие с член 16, параграф 1 от същия регламент възможностите за риболов следва да се разпределят между държавите членки по такъв начин, че да осигурят относителна стабилност на риболовните дейности на всяка държава членка за всеки рибен запас или вид риболов.

(4)Поради това, в съответствие с Регламент (ЕС) № 1380/2013 общият допустим улов (ОДУ) следва да се определи въз основа на наличните научни становища, като се отчитат биологичните и социално-икономическите фактори и се гарантира справедливо третиране на различните сектори на рибарството, както и при отчитане на становищата, изразени по време на консултациите със заинтересованите страни, и по-специално на заседанията на съответните консултативни съвети.

(5)В съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 задължението за разтоварване се прилага изцяло от 1 януари 2019 г. по отношение на всички видове, подлежащи на ограничения на улова. В член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 се предвижда, че когато се въвежда задължение за разтоварване на даден рибен запас, възможностите за риболов се определят, като се отчита промяната от определяне на възможностите за риболов, така че да отразяват разтоварванията, към определяне на възможностите за риболов, така че да отразяват улова. Въз основа на съвместните препоръки, представени от държавите членки, и в съответствие с член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 Комисията прие редица делегирани регламенти относно подробностите по изпълнението на задължението за разтоварване под формата на специални планове за изхвърляне на улов, които се прилагат временно и за не повече от три години.

(6)Възможностите за риболов за запасите от видовете, по отношение на които се прилага задължението за разтоварване, следва да отразяват принципната забрана за изхвърляне на улов. Поради това възможностите за риболов следва да се основават на посоченото в становището на ICES общо количество на улова, вместо на количеството желан улов съгласно същото становище. Количествата, които по изключение могат да се изхвърлят след въвеждането на задължението за разтоварване, следва да се приспадат от посоченото в становището общо количество на улова.

(7)По отношение на няколко запаса ICES е изразил становище, в което се препоръчва да не се извършва улов. Ако ОДУ за тези запаси бъде определено на равнището, посочено в становището, задължението за разтоварване на целия улов при смесен риболов, включващ прилов на посочените запаси, ще доведе до ефект на т. нар. „блокиращи видове“. За да се намери баланс между продължаването на риболова предвид потенциално сериозните социално-икономически последици от неговото прекъсване и необходимостта от постигане на добро биологично състояние на запасите, като се вземат предвид трудностите, които съпровождат риболовните дейности, насочени едновременно към всички запаси в контекста на смесен риболов при МУУ, е целесъобразно да се определят специфични равнища на ОДУ за прилова на тези запаси. Тези равнища на ОДУ следва да бъдат такива, че да се постигне понижаване на смъртността при посочените запаси и да се осигурят стимули за подобряване на селективността и избягване на нежелания улов. С цел да се гарантира във възможно най-голяма степен използването на възможностите за риболов при смесения риболов в съответствие с член 16, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, е подходящо да се създаде резерв за размяна на квоти за онези държави членки, които не разполагат с квота за покриване на неизбежния си прилов.

(8)С цел да се намали уловът от запасите, за които е определен ОДУ за прилов, възможностите за риболов за дейностите, при които се лови риба от тези запаси, следва да се определят на равнища, подпомагащи възстановяване на биомасата на уязвимите запаси до устойчиви нива. Следва също така да бъдат определени технически мерки и мерки за контрол, които са тясно свързани с възможностите за риболов, така че да се предотврати незаконното изхвърляне на улов.

(9)[Според научните становища състоянието на запасите от лаврак (Dicentrarchus labrax) в Келтско море, Ламанша, Ирландско море и южната част на Северно море (участъци 4b, 4c, 7a и 7d—7h на ICES) е все още застрашено. От 2005 г. насам репродуктивната биомаса на тези запаси непрекъснато намалява, като в момента е под Blim. Смъртността от риболов постепенно се увеличава, като отбелязва върхови равнища през 2013 г., които са последвани от бърз спад под равнищата на смъртност от риболов, гарантиращи максималния устойчив улов (Fmsy). Приблизителните оценки сочат, че от 2008 г. насам възпроизводството на запасите е крайно недостатъчно, като изключение правят приблизителните оценки за годишен клас 2013 г. и 2014 г., които показват средни равнища на възпроизводство. В становището на ICES се посочва, че когато се прилага подходът за МУУ, общото количество на рибата, отнета от съответните запаси през 2019 г., следва да не надхвърля 1789 тона, което представлява увеличение спрямо становището от 2018 г. Следователно може да се предвиди по-голямо количество улов на този вид, извършван с куки и парагади. Също така е целесъобразно да продължи прилагането на мерките, насочени към неизбежния прилов на лаврак с някои други видове уреди, като същевременно се предвиди увеличение на допустимия улов. Мерките за управление на любителския риболов на лаврак следва да бъдат адаптирани така, че да се вземе под внимание значителното въздействие на този риболов върху съответните запаси. Практиката на улавяне и освобождаване и таванът на улова, предвидени в научното становище, следва да продължат да се прилагат, но за по-дълъг срок. Ще се преразгледа, след като бъде оповестено становището на ICES]

(10)[По отношение на запасите от европейска змиорка (Anguilla anguilla L.) ICES препоръча въздействието на всички антропогенни фактори, причиняващи смъртност при този вид — включително любителски и търговски риболов — да бъде намалено до нула или да бъде сведено до равнище, което е възможно най-близко до нулевото. Наред с това Генералната комисия по рибарство за Средиземно море (GFCM) прие Препоръка GFCM/42/2018/1 за определяне на мерки за управление на европейска змиорка в Средиземно море. Целесъобразно е да се установят условия на равнопоставеност в целия Съюз, като за водите на Съюза от зоната на ICES и за водите с ниска соленост (например устия, крайбрежни лагуни и преходни води) съответно се въведе период на забрана от три последователни месеца за всички риболовни дейности, свързани с европейската змиорка през целия ѝ жизнен цикъл. Тъй като периодът на забрана за риболов следва да бъде съобразен както с целите за опазване, определени в Регламент (ЕО) № 1100/2007 на Съвета 6 , така и с времевите миграционни модели за европейската змиорка, по отношение на водите на Съюза от зоната на ICES е целесъобразно този период да бъде определен в отрязъка между 1 август 2019 г. и 29 февруари 2020 г. Ще се преразгледа, след като бъде оповестено становището на ICES]

(11)В продължение на няколко години някои равнища на ОДУ за запасите от подклас Пластинчатохрили (акули и скатове) се определят на нула, като в съпътстваща разпоредба се предвижда задължението случайният улов незабавно да се освобождава обратно в морето. Причината за това специално третиране е лошият природозащитен статус на посочените запаси и предположението, че заради високите равнища на оцеляване изхвърлянето на улов не би повишило процента на смъртност от риболов и би било от полза за опазването на съответните видове. От 1 януари 2019 г. обаче уловът на тези видове трябва да се разтоварва, освен ако за тях се прилага някоя от дерогациите от задължението за разтоварване, предвидено в член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. В член 15, параграф 4, буква а) от същия регламент се допускат такива дерогации по отношение на видовете, които са забранени за риболов и които са посочени като такива в правен акт на Съюза в областта на ОПОР. Поради това е целесъобразно да се забрани риболовът на посочените видове в съответните зони.

(12)Съгласно член 16, параграф 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 равнищата на ОДУ за запасите, обхванати от специални многогодишни планове, следва да се определят в съответствие с правилата, предвидени в тези планове.

(13)Многогодишният план за Северно море беше създаден с Регламент (ЕС) 2018/973 на Европейския парламент и на Съвета 7 и влезе в сила през 2018 г. Многогодишният план за Северно море беше създаден с Регламент (ЕС) 2019/472 на Европейския парламент и на Съвета 8 и влезе в сила през 2019 г. Възможностите за риболов за запасите, посочени в член 1 от двата регламента, следва да бъдат определени съгласно предвидените в съответните планове целеви стойности (диапазони на Fmsy) и предпазни мерки, отговарящи на установените в плановете условия. Диапазоните на Fmsy са определени в съответните препоръки на ICES. Възможностите за риболов на приловните запаси следва да се определят в съответствие с подхода на предпазливост, установен в многогодишните планове. За да се ограничат разликите във възможностите за риболов между последователни години, в съответствие с член 4, параграф 5, буква в) от Регламент (ЕС) 2019/472 е целесъобразно да се използва горната част на диапазона на Fmsy по отношение на запасите от северен и южен хек.

(14)В съответствие с член 8 от Регламента за създаване на многогодишен план за запасите — обект на риболов в западните води, когато в научните становища се посочва, че биомасата на репродуктивния запас на някой от посочените в член 1, параграф 1 запаси е под Blim, трябва да се предприемат допълнителни коригиращи мерки с цел своевременно възстановяване на запаса до равнища над равнището, позволяващо МУУ. Тези коригиращи мерки могат по-специално да включват преустановяване на целевия риболов за съответния запас и подходящо намаляване на възможностите за риболов за тези запаси и/или други запаси при риболовните дейности, водещи до прилов на атлантическа треска или меджид.

(15)В становището на ICES се посочва, че запасите от атлантическа треска и меджид в Келтско море са под Blim. По отношение на тези запаси трябва съответно да бъдат предприети допълнителни коригиращи мерки. Мерките следва да подпомогнат възстановяването на запасите и да заменят допълнителното намаляване на възможностите за риболов за дейностите, при които тези запаси са обект на улов. Те следва да се изразяват в преустановяване на риболова по време на размножителния период, както и в технически мерки (изменения на характеристиките на риболовните уреди) и мерки за контрол, които са тясно свързани с възможностите за риболов за дейностите, при които тези видове са обект на улов.

(16)Равнищата на ОДУ за запаса от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море следва да се определят в съответствие с правилата, предвидени в Регламент (ЕС) 2016/1627 на Европейския парламент и на Съвета 9 .

(17)Вследствие на въвеждането на референтна стойност по отношение на запаса от херинга във водите на запад от Шотландия ICES представи становище за комбинираните запаси от херинга в участъци 6a, 7b и 7c (на запад от Шотландия, на запад от Ирландия). Становището обхваща две отделни равнища на ОДУ (от една страна — за участъци 6aS, 7b и 7c, а от друга — за участъци 5b, 6b и 6aN). Според ICES трябва да се изготви план за възстановяването на посочените запаси. Тъй като съгласно научните становища планът за управление на северния запас 10 не може да бъде приложен спрямо комбинираните запаси и не могат да се определят отделни възможности за риболов на тези два запаса, следва да се установи ОДУ, позволяващ ограничен улов в рамките на научна програма за вземане на проби на търговска основа.

(18)На 17 декември 2018 г. ICES публикува научно становище относно гъвкавостта между участъци 8c и 9a на ICES по отношение на запасите от сафрид (Trachurus spp.). В научното становище на ICES се препоръчва гъвкавостта между различни зони за два отделни запаса да не надвишава разликата между улова, съответстващ на смъртност от риболов в размер на Fp.05, и установения ОДУ. Другата препоръка е да не се позволява прехвърляне на ОДУ към запас, при който биомасата на репродуктивния запас е под граничната референтна стойност (Blim). В съответствие с условията, предвидени в научното становище, посочената като специално условие гъвкавост между подзона 9 и участък 8c на ICES по отношение на запасите от сафрид през 2019 г. следва да се определи на равнище от 10 %.

(19)За запасите, за които няма достатъчни или надеждни данни, позволяващи изготвянето на приблизителни оценки на размера, мерките за управление и равнищата на ОДУ следва да се придържат към подхода на предпазливост при управлението на рибарството, определен в член 4, параграф 1, точка 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, като се вземат предвид специфичните за запасите фактори, включващи по-конкретно наличната информация относно тенденциите в развитието на запасите и съображенията, свързани със смесения характер на риболова.

(20)С Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета 11 бяха въведени допълнителни условия за годишното управление на ОДУ, включително — съгласно членове 3 и 4 от посочения регламент — разпоредби за гъвкавост по отношение на равнищата на предпазния и аналитичния ОДУ. Съгласно член 2 от посочения регламент при определяне на равнищата на ОДУ Съветът решава за кои запаси не се прилагат член 3 или 4 от същия регламент, по-специално въз основа на биологичното състояние на запасите. През 2014 г. с член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 беше въведен механизмът за гъвкавост по отношение на квотите в две последователни години относно всички запаси, спрямо които се прилага задължението за разтоварване. Поради това, с цел да се избегне прекомерната гъвкавост, която би навредила на принципа на разумната и отговорна експлоатация на морските биологични ресурси, би възпрепятствала постигането на целите на ОПОР и би влошила биологичното състояние на запасите, следва да се предвиди членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 да се прилагат към аналитичния ОДУ само когато не се използва гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

(21)Гъвкавостта по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, следва да не се прилага, когато би възпрепятствала постигането на целите на ОПОР, и по-специално във връзка със запасите, при които биомасата на репродуктивния запас е под Blim.

(22)Когато даден ОДУ, свързан с определен запас, е предоставен само на една държава членка, е целесъобразно — в съответствие с член 2, параграф 1 от Договора — тя да бъде оправомощена да определи равнището на този ОДУ. Следва да се предвидят разпоредби, гарантиращи, че при определяне на равнището на ОДУ съответната държава членка действа по начин, който напълно съответства на принципите и правилата на ОПОР.

(23)Необходимо е да се определят тавани на риболовното усилие за 2020 г. в съответствие с членове 5, 6, 7 и 9 от Регламент (ЕС) 2016/1627, както и с и приложение I към него.

(24)За да се гарантира пълноценно използване на възможностите за риболов, е целесъобразно да се позволи прилагането на гъвкав режим между някои от зоните на ОДУ, когато става дума за един и същ биологичен запас.

(25)При определени видове, като например някои акули, дори ограничената риболовна дейност би довела до сериозен риск за тяхното опазване. Поради това възможностите за риболов по отношение на такива видове следва да бъдат напълно ограничени чрез обща забрана за техния улов.

(26)На 12-ото заседание на Конференцията на страните по Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни, проведено в Манила от 23 до 28 октомври 2017 г., редица видове бяха добавени в списъците на защитените видове от допълнения I и II към конвенцията. Поради това е целесъобразно да се предвиди защита на тези видове по отношение на риболовните кораби на Съюза, които извършват риболов във всички води, и риболовните кораби, които не са на Съюза, но извършват риболов във водите на Съюза.

(27)Използването на определените в настоящия регламент възможности за риболов, предоставени на риболовните кораби на Съюза, е уредено с Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета 12 , и по-специално с членове 33 и 34 от него, които се отнасят до записването на улова и риболовното усилие и съобщаването на данни относно изчерпването на възможностите за риболов. Поради това е необходимо да се определят кодовете, които да бъдат използвани от държавите членки при изпращането до Комисията на данни за разтоварванията на запаси, обхванати от настоящия регламент.

(28)Предвид становището на ICES е целесъобразно да се запази специалната система за управление на запасите от пясъчница и свързания прилов във водите на Съюза от участъци 2a и 3а на ICES и подзона 4 на ICES. Тъй като научното становище на ICES се очаква едва през февруари 2020 г., е целесъобразно ОДУ и квотите за този запас временно да се определят на нулево равнище до оповестяването на това становище.

(29)В съответствие с процедурата, предвидена в споразуменията или протоколите за отношенията в областта на рибарството с Норвегия 13 и Фарьорските острови 14 , Съюзът проведе консултации с тези партньори във връзка с правата за риболов. В съответствие с процедурата, предвидена в споразумението и протокола в областта на рибарството с Гренландия 15 , Съвместният комитет определи равнището на възможностите за риболов, налични за Съюза във водите на Гренландия през 2020 г. Съответно е необходимо тези възможности за риболов да бъдат включени в настоящия регламент.

(30)На годишното си заседание през 2019 г. Комисията за риболова в североизточните части на Атлантическия океан (NEAFC) прие мерки за опазване по отношение на запасите на двата вида морски костур в морето Ирмингер. Тези мерки следва да се въведат в правото на Съюза. [съображението и мярката ще бъдат преразгледани след годишното заседание]

(31)На годишното си заседание през 2019 г. Международната комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан (ICCAT) прие, че за 2018 г. и 2019 г. Съюзът може да разпредели неразпределените резерви за червен тон за 2019 г. и 2020 г., като се отчетат по-специално нуждите на сектора на непромишления риболов в крайбрежните развиващи се договарящи страни в ICCAT, както и на сътрудничещите трети страни, субекти или риболовни субекти. Това разпределение беше договорено на междусесийното заседание на подкомисия 2 на ICCAT (Мадрид, март 2018 г.), като разпределението за Съюза се основаваше на информацията, получена от държавите членки, по-специално от Гърция, Испания и Португалия. В резултат на това Съюзът получи конкретни възможности за улов на 87 тона за 2019 г. и 100 тона за 2020 г., които да се използват от неговите непромишлени флотове в определени региони на Съюза. Това разпределяне на нови възможности за риболов беше одобрено от ICCAT на годишната сесия през 2018 г. и затова е уместно да се определи механизъм за разпределението на тези допълнителни възможности за риболов. [съображението и мярката ще бъдат преразгледани след годишното заседание]

(32)Препоръка 16-05 на ICCAT за намаляване през 2019 г. на ОДУ на средиземноморската риба меч следва да бъде въведена в правото на Съюза. Подобно на вече взетите мерки спрямо запаса от червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море е целесъобразно уловът от любителски риболов на всички останали запаси по ICCAT също да бъде подложен на ограниченията на улова, приети от ICCAT. Освен това, по отношение на риболовните кораби на Съюза с дължина 20 m или повече, които извършват риболов на големоок тон в зоната на Конвенцията ICCAT, следва да се прилагат ограниченията на капацитета, приети в Препоръка 15 -01 на ICCAT. [съображението и мярката ще бъдат преразгледани след годишното заседание]

(33)На годишното си заседание през 2019 г. страните в рамките на Комисията за опазване на антарктическите живи морски ресурси (CCAMLR) приеха ограничения на улова както за целевите видове, така и за видовете от прилова за периода от 1 декември 2019 г. до 30 ноември 2020 г. Оползотворяването на тези квоти през 2019 г. следва да бъде взето предвид при определянето на възможностите за риболов за 2020 г. [съображението и мярката ще бъдат преразгледани след годишното заседание]

(34)На годишното си заседание през 2018 г. Комисията по рибата тон в Индийския океан (IOTC) прие нови ограничения на улова на жълтопер тунец (Thunnus albacares), които не засягат ограниченията на улова на Съюза в зоната на IOTC. Тя също така ограничи възможностите за използване на устройства за привличане на рибата (УПР) и снабдителни кораби. Тъй като тези разпоредби не бяха променени по време на годишното заседание на IOTC през 2020 г., те следва да продължат да се прилагат като част от правото на Съюза. [съображението и мярката ще бъдат преразгледани след годишното заседание]

(35)Годишното заседание на Регионалната организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан (SPRFMO) ще се състои от 14 до 18 февруари 2020 г. До провеждането на това заседание прилагането на настоящите мерки в зоната на Конвенцията SPRFMO следва да продължи на временен принцип.

(36)На своето годишно заседание през 2017 г. Междуамериканската комисия за тропическа риба тон (IATTC) прие мерки за опазване на жълтоперия тунец, големоокия тон и ивичестия тунец, приложими за периода 2018—2020 г. Тъй като тези мерки не бяха изменени по време на годишното заседание на IOTC през 2019 г., те следва да продължат да се прилагат в правото на Съюза. [съображението и мерките ще бъдат преразгледани след годишното заседание]

(37)На своето годишно заседание през 2019 г. Комисията за опазване на южния червен тон (CCSBT) потвърди ОДУ за южния червен тон за периода 2018—2020 г., приет на годишното заседание през 2016 г. Тези мерки следва да се въведат в правото на Съюза. [съображението и мярката ще бъдат преразгледани след годишното заседание]

(38)На годишното си заседание през 2019 г. Организацията за риболова в Югоизточния Атлантически океан (SEAFO) прие ОДУ за основните видове в своята област на компетентност. Тези мерки следва да се въведат в правото на Съюза. [съображението и мярката ще бъдат преразгледани след годишното заседание]

(39)На годишното си заседание през 2019 г. Комисията за риболова в Западния и Централния Тихи океан (WCPFC) прие мерки за опазване и управление. Тези мерки следва да се въведат в правото на Съюза. [съображението и мярката ще бъдат преразгледани след годишното заседание]

(40)На 41-вото си годишно заседание през 2019 г. Организацията за риболова в северозападната част на Атлантическия океан (NAFO) прие редица възможности за риболов за 2020 г. за някои запаси в подзони 1—4 от зоната на Конвенцията NAFO. Тези мерки следва да се въведат в правото на Съюза.

(41)На шестото заседание на страните по Споразумението за риболов в Южния Индийски океан (SIOFA) през 2019 г. бяха приети мерки за опазване и управление за запасите, попадащи в обхвата на споразумението. Тези мерки следва да се въведат в правото на Съюза.

(42)Някои международни мерки, които създават или ограничават възможностите за риболов за Съюза, се приемат от съответните регионални организации за управление на рибарството (РОУР) в края на годината и стават приложими преди влизането в сила на настоящия регламент. Поради това е необходимо разпоредбите за въвеждане на тези мерки в правото на Съюза да се прилагат с обратно действие. По-конкретно, тъй като риболовният сезон в зоната на Конвенцията CCAMLR трае от 1 декември до 30 ноември и съответно някои възможности за риболов или забрани в зоната на Конвенцията CCAMLR се определят за период, започващ на 1 декември 2019 г., е целесъобразно съответните разпоредби на настоящия регламент да се прилагат от тази дата. Това прилагане с обратно действие не засяга принципа на законните правни очаквания, тъй като на членовете на CCAMLR е забранено да извършват риболов в зоната на Конвенцията CCAMLR без разрешение. [съображението и мярката ще бъдат преразгледани след годишното заседание]

(43)Що се отнася до възможностите за улов на снежен краб около зоната на Свалбард, с Договора от Париж от 1920 г. се предоставя равен и недискриминационен достъп до ресурси за всички страни по този договор, включително по отношение на риболова. Становището на Съюза относно този достъп по отношение на улова на снежен краб в континенталния шелф около Свалбард е изложено в две вербални ноти до Норвегия — от 25 октомври 2016 г. и 24 февруари 2017 г. С цел да се гарантира, че експлоатацията на снежен краб в зоната на Свалбард е съобразена с евентуалните недискриминационни правила за управление, установени от Норвегия — която има суверенитет и юрисдикция в зоната в рамките на този договор — е целесъобразно да се определи броят на корабите, разполагащи с разрешение за извършването на такава риболовна дейност. Разпределянето на тези възможности за риболов между държавите членки е ограничено до 2020 г. Следва да се припомни, че в Съюза основната отговорност за изпълнение на приложимото право се носи от държавите членки на знамето.

(44)В съответствие с декларацията на Съюза до Боливарска република Венесуела относно предоставянето на възможности за риболов във водите на Съюза на риболовните кораби, плаващи под знамето на Боливарска република Венесуела в изключителната икономическа зона край бреговете на Френска Гвиана 16 , е необходимо да се определят възможностите за риболов на снапер, които се предоставят на Венесуела във водите на Съюза.

(45)Тъй като някои разпоредби ще се прилагат без прекъсване и с цел да се избегне правна несигурност в периода между края на 2020 г. и датата на влизане в сила на регламента за определяне на възможностите за риболов за 2021 г., съдържащите се в настоящия регламент разпоредби, които се отнасят до забраните и до сезоните със забрана за риболов, следва да продължат да се прилагат в началото на 2021 г. до влизането в сила на регламента за определяне на възможностите за риболов за 2021 г.

(46)С цел да се осигурят еднакви условия за прилагането на настоящия регламент, на Комисията следва да се предоставят изпълнителни правомощия, така че да разрешава на отделни държави членки да управляват разпределянето на риболовното усилие в съответствие със схема по киловатдни. Тези правомощия следва да се упражняват в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 17 .

(47)За да се гарантират еднакви условия за прилагане на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия, свързани с разпределянето на допълнителни дни в морето за окончателно преустановяване на риболовните дейности и за засилено присъствие на научни наблюдатели, както и със създаването на формати на електронни таблици за събиране и предаване на информацията, отнасяща се до прехвърлянето на дни в морето между риболовни кораби, плаващи под знамето на дадена държава членка. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011.

(48)За да се избегне прекъсването на риболовните дейности и да се гарантира поминъкът на рибарите в Съюза, настоящият регламент следва да се прилага от 1 януари 2020 г., с изключение на разпоредбите относно ограниченията на риболовното усилие, които следва да се прилагат от 1 февруари 2020 г., и някои разпоредби, засягащи определени региони, за които следва да се предвиди специална дата на прилагане. От съображения за спешност настоящият регламент следва да влезе в сила веднага след публикуването му.

(49)Възможностите за риболов следва да се използват при пълно спазване на правото на Съюза,

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

ДЯЛ I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Член 1
Предмет

1.С настоящия регламент се определят наличните възможности за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси във водите на Съюза и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза.

2.Възможностите за риболов, посочени в параграф 1, включват:

a)ограниченията на улова за 2020 г. и — когато е посочено в настоящия регламент — за 2021 г.;

б)ограниченията на риболовното усилие за периода от 1 февруари 2020 г. до 31 януари 2021 г., с изключение на случаите, когато са установени други периоди, отнасящи се до: ограничения на риболовното усилие съгласно членове 27 и 28, както и ограничения на риболовното усилие при УСР, приложими през 2020 г.;

в)възможностите за риболов за периода от 1 декември 2019 г. до 30 ноември 2020 г. за някои запаси в зоната на Конвенцията CCAMLR;

г)възможностите за риболов за някои запаси в зоната на Конвенцията IATTC, предвидени в член 30, за периодите през 2019 г. и 2020 г., посочени в същия член.

Член 2
Обхват

1.Настоящият регламент се прилага по отношение на следните кораби:

a)риболовни кораби на Съюза;

б)кораби на трети държави във водите на Съюза.

2.Настоящият регламент се прилага и по отношение на любителския риболов, когато той е изрично посочен в съответните разпоредби.

Член 3
Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат определенията, посочени в член 4 от Регламент (ЕС) № 1380/2013. Наред с това се прилагат следните определения:

a)„кораб на трета държава“ означава риболовен кораб, плаващ под знамето на трета държава и регистриран в нея;

б)„любителски риболов“ означава риболовни дейности с нетърговска цел, използващи морски биологични ресурси, например за развлечение, туризъм или спорт;

в)„международни води“ означава водите извън суверенитета или юрисдикцията на която и да е държава;

г)„общ допустим улов“ (ОДУ) означава:

i)при видовете риболов, спрямо които се прилага изключението от задължението за разтоварване по член 15, параграфи 4—7 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 — количеството риба от всеки запас, което може да се разтоварва всяка година;

ii)при всички други видове риболов — количеството риба от всеки запас, което може да се лови всяка година;

д)„квота“ означава дял от ОДУ, разпределен на Съюза, на държава членка или на трета държава;

е)„аналитични оценки“ означава количествени оценки на тенденциите за даден запас въз основа на данни за биологичните характеристики и експлоатацията на запаса, за които в резултата на научен преглед е установено, че са с достатъчно добро качество за осигуряване на научно становище относно възможностите за бъдещ улов;

ж)„размер на окото“ означава размерът на окото на риболовните мрежи съгласно определението в член 6, точка 27 от Регламент (ЕС) 2019/1241 18 ;

з)„регистър на риболовния флот на Съюза“ означава регистърът, създаден от Комисията в съответствие с член 24, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

и)„риболовен дневник“ означава дневникът, посочен в член 14 от Регламент (ЕО) № 1224/2009.

Член 4
Риболовни зони

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения на зони:

a)„зони на ICES (Международен съвет за изследване на морето)“ означава географските зони, определени в приложение III към Регламент (ЕО) № 218/2009 19 ;

б)„Скагерак“ означава географската зона, която на запад е ограничена от линията, прекарана от фара Hanstholm до фара Lindesnes, на юг — от линията, прекарана от фара Skagen до фара Tistlarna, и от тази точка — до най-близката точка на шведския бряг;

в)„Категат“ означава географската зона, която на север е ограничена от линията, прекарана от фара Skagen до фара Tistlarna, и от тази точка — до най-близката точка на шведския бряг, а на юг — от линията, прекарана от Hasenøre до Gnibens Spids, от Korshage до Spodsbjerg и от Gilbjerg Hoved до Kullen;

г)„функционална единица 16 от подзона 7 на ICES“ означава географската зона, ограничена от локсодромите, последователно съединяващи следните точки:

–53° 30' с.ш. 15° 00' з.д.,

–53° 30' с.ш. 11° 00' з.д.,

–51° 30' с.ш. 11° 00' з.д.,

–51° 30' с.ш. 13° 00' з.д.,

–51° 00' с.ш. 13° 00' з.д.,

–51° 00' с.ш. 15° 00' з.д.;

д)„функционална единица 25 от участък 8c на ICES“ означава географската зона, ограничена от локсодромите, последователно съединяващи следните точки:

–43° 00' с.ш. 9° 00' з.д.,

–43° 00' с.ш. 10° 00' з.д.,

–43° 30' с.ш. 10° 00' з.д.,

–43° 30' с.ш. 9° 00' з.д.,

–44° 00' с.ш. 9° 00' з.д.,

–44° 00' с.ш. 8° 00' з.д.,

–43° 30' с.ш. 8° 00' з.д.;

е)„функционална единица 26 от участък 9а на ICES“ означава географската зона, ограничена от локсодромите, последователно съединяващи следните точки:

–43° 00' с.ш. 8° 00' з.д.,

–43° 00' с.ш. 10° 00' з.д.,

–42° 00' с.ш. 10° 00' з.д.,

–42° 00' с.ш. 8° 00' з.д.;

ж)„функционална единица 27 от участък 9а на ICES“ означава географската зона, ограничена от локсодромите, последователно съединяващи следните точки:

–42° 00' с.ш. 8° 00' з.д.,

–42° 00' с.ш. 10° 00' з.д.,

–38° 30' с.ш. 10° 00' з.д.,

–38° 30' с.ш. 9° 00' з.д.,

–40° 00' с.ш. 9° 00' з.д.,

–40° 00' с.ш. 8° 00' з.д.;

з)„функционална единица 30 от участък 9а на ICES“ означава географската зона, попадаща под юрисдикцията на Испания в залива Кадис, и прилежащите води от 9а;

и)„функционална единица 31 от участък 8c на ICES“ означава географската зона, ограничена от локсодромите, последователно съединяващи следните точки:

–43° 30' с.ш. 6° 00' з.д.,

–44° 00' с.ш. 6° 00' з.д.,

–44° 00' с.ш. 2° 00' з.д.,

–43° 30' с.ш. 2° 00' з.д.;

й)„заливът Кадис“ означава географската зона от участък 9a на ICES, разположена на изток от 7º 23' 48″ з.д.;

к)„зона на Конвенцията CCAMLR (Комисия за опазване на антарктическите живи морски ресурси)“ означава географската зона, определена в член 2, буква а) от Регламент (ЕО) № 601/2004 на Съвета 20 ;

л)„зони на CECAF (Комитет по риболова в централната източна част на Атлантическия океан)“ означава географските зони, посочени в приложение II към Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета 21 ;

м)„зона на Конвенцията IATTC (Междуамериканска комисия за тропическа риба тон)“ означава географската зона, определена в Конвенцията за укрепване на Междуамериканската комисия за тропическа риба тон, създадена от Конвенцията между Съединените американски щати и Република Коста Рика от 1949 г. 22 ;

н)„зона на Конвенцията ICCAT (Международна комисия за опазване на рибата тон в Атлантическия океан)“ означава географската зона, определена в Международната конвенция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан 23 ;

о)„зона на компетентност на IOTC (Комисия по рибата тон в Индийския океан)“ означава географската зона, определена в Споразумението за създаване на Комисия по рибата тон в Индийския океан 24 ;

п)„зони на NAFO (Организация за риболова в северозападната част на Атлантическия океан)“ означава географските зони, определени в приложение III към Регламент (ЕО) № 217/2009 на Европейския парламент и на Съвета 25 ;

р)„зона на Конвенцията SEAFO (Организация за риболова в Югоизточния Атлантически океан)“ означава географската зона, определена в Конвенцията за опазване и управление на рибните ресурси в Югоизточния Атлантически океан 26 ;

с)„зона по Споразумението за SIOFA“ означава географската зона, определена в Споразумението за риболов в Южния Индийски океан 27 ;

т)„зона на Конвенцията SPRFMO (Регионална организация за управление на рибарството в южната част на Тихия океан)“ означава географската зона, определена в Конвенцията за опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан 28 ;

у)„зона на Конвенцията WCPFC (Комисия за риболова в Западния и Централния Тихи океан)“ означава географската зона, определена в Конвенцията за опазването и управлението на далекомигриращите рибни запаси в Западния и Централния Тихи океан 29 ;

ф)„открити води на Берингово море“ означава географската зона на откритите води на Берингово море на повече от 200 морски мили от изходните линии, от които се измерва ширината на териториалните води на крайбрежните държави около Берингово море;

х)„зона на припокриване между IATTC и WCPFC“ означава географската зона, определена от следните граници:

–меридиан 150º з.д.,

–меридиан 130º з.д.,

–паралел 4º ю.ш.,

–паралел 50º ю.ш.

ДЯЛ II
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РИБОЛОВ ЗА РИБОЛОВНИТЕ КОРАБИ НА СЪЮЗА

Глава I
Общи разпоредби

Член 5
ОДУ и разпределение

1.Равнищата на ОДУ за риболовните кораби на Съюза във водите на Съюза или в определени води извън Съюза и разпределянето на този ОДУ между държавите членки, както и условията, функционално свързани с него, когато е целесъобразно, са определени в приложение I.

2.На риболовните кораби на Съюза се разрешава улов в рамките на равнищата на ОДУ, определени в приложение I към настоящия регламент, във водите под юрисдикцията в областта на рибарството на Фарьорските острови, Гренландия и Норвегия и в риболовната зона около остров Ян Майен при спазване на условието, определено в член 16 от настоящия регламент и приложение III към него, както и в Регламент (ЕС) 2017/2403 на Европейския парламент и на Съвета 30 и разпоредбите за прилагането му.

Член 6
ОДУ, който се определя от държавите членки

1.Равнищата на ОДУ за някои рибни запаси се определят от съответната държава членка. Тези запаси са посочени в приложение I.

2.Равнищата на ОДУ, които се определят от дадена държава членка:

a)трябва да отговарят на принципите и правилата на ОПОР и по-специално на принципа за устойчива експлоатация на запасите; и

б)трябва да водят до:

i)ако са налице аналитични оценки — до експлоатация на запасите, съответстваща на максималния устойчив улов, считано от 2020 г. нататък, с възможно най-висока степен на вероятност; или

ii)ако аналитичните оценки не са налице или са непълни — до експлоатация на запасите, съответстваща на подхода на предпазливост при управлението на рибарството.

3.До 15 март 2020 г. всяка заинтересована държава членка предоставя на Комисията следната информация:

a)приетите равнища на ОДУ;

б)данните, събрани и оценени от съответната държава членка, на които се основават приетите равнища на ОДУ;

в)данни за съответствието между приетите равнища на ОДУ и параграф 2.

Член 7
Условия за разтоварване на улова и прилова

1.Уловът, по отношение на който не се прилага задължението за разтоварване, установено в член 15 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, се задържа на борда или се разтоварва единствено ако:

a)е извършен от кораби, плаващи под знамето на държава членка, която има квота и тази квота не е изчерпана; или

б)представлява част от квота на Съюза, която не е била разпределена по квоти между държавите членки, и тази квота на Съюза не е изчерпана.

2.Запасите от нецелеви видове в рамките на допустимите биологични равнища, посочени в член 15, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, са изброени в приложение I към настоящия регламент за целите на дерогацията от задължението за отчитане на улова спрямо съответните квоти, предвидена в същия член.

[Член 8
Механизъм за размяна на квоти за ОДУ за неизбежния прилов, свързан с въвеждането на задължението за разтоварване

1.За да се вземе предвид въвеждането на задължението за разтоварване и да се предоставят квоти на държавите членки без квота за прилов на някои видове, за ОДУ, посочен в приложение IА, се прилага механизмът за размяна на квоти, определен в настоящия член.

2.В резерв за размяна на квоти, който става достъпен от 1 януари 2019 г., се заделят 6 % от всяка квота от ОДУ за атлантическа треска в Келтско море, атлантическа треска във водите на запад от Шотландия, меджид в Ирландско море и писия в участъци 7h, 7j и 7k на ICES, както и 3 % от всяка квота от ОДУ за меджид във водите на запад от Шотландия, разпределени за всяка държава членка. Държавите членки без квота имат изключителен достъп до резерва от квоти до 31 март 2019 г.

3.Количествата, изтеглени от резерва, не могат да се разменят или прехвърлят за следващата година. След 31 март 2019 г. всички неизползвани количества се връщат на държавите членки, които първоначално са допринесли към резерва за размяна на квоти.

4.Върнатите квоти по възможност се вземат от списък с ОДУ, определен от всяка държава членка, допринесла в резерва, както e изложено в допълнението към приложение IA.

5.Квотите са с еквивалентна търговска стойност, изчислена с помощта на пазарен обменен курс или други взаимноприемливи обменни курсове. При липса на алтернативи се използва еквивалентната икономическа стойност в съответствие със средните цени за Съюза от предходната година, съобщени от Европейската обсерватория на пазара на продукти от риболов и аквакултури.

6.Когато посоченият механизъм не позволява на държавите членки да покрият своя неизбежен прилов в сходна степен, държавите членки полагат усилия да се споразумеят за размяната на квоти съгласно член 16, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013, като гарантират, че разменяните квоти са с еквивалентна търговска стойност.

Разпоредбата ще се преразгледа въз основа на оценката на равнищата на ОДУ за прилов]

Член 9
Ограничение на риболовното усилие в участък 7e на ICES

1.Техническите аспекти на правата и задълженията, свързани с приложение IIA по отношение на управлението на запаса от морски език в участък 7e на ICES за периодите, посочени в член 1, параграф 2, буква б), са определени в приложение IIA.

2.Посредством актове за изпълнение Комисията може да разпредели на държава членка, която е подала заявление, определен брой дни в морето в допълнение към тези, посочени в приложение IIA, точка 5, през които дни даден кораб може да разполага с разрешение от своята държава членка на знамето да присъства в участък 7e на ICES, когато носи на борда си регламентирани уреди, въз основа на такова заявление от съответната държава членка, подадено съгласно приложение IIА, точка 7.4. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 50, параграф 2.

3.Посредством актове за изпълнение Комисията може да разпредели на държава членка, която е подала заявление, не повече от три дни в периода между 1 февруари 2020 г. и 31 януари 2021 г., в допълнение към тези, посочени в приложение IIA, точка 5, през които дни даден кораб може да присъства в участък 7e на ICES въз основа на програма за засилено присъствие на научни наблюдатели, посочена в приложение IIA, точка 8.1.  Това разпределяне се извършва въз основа на описанието, представено от държавата членка в съответствие с приложение IIA, точка 8.3 и след консултация с НТИКР. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 50, параграф 2.

[Член 10
Мерки относно риболова на лаврак

1.Забранява се риболовът на лаврак в участъци 4b и 4c на ICES и подзона 7 на ICES, извършван както от риболовните кораби на Съюза, така и в резултат на каквито и да е риболовни дейности с търговска цел от брега. Забранено е задържането на борда, трансбордирането, преместването или разтоварването на лаврак, уловен в тази зона.

2.Чрез дерогация от параграф 1, през януари 2020 г. и от 1 април до 31 декември 2020 г. риболовните кораби на Съюза в участъци 4b, 4c, 7d, 7e, 7f и 7h на ICES и във водите в рамките на 12 морски мили от изходните линии, които са под суверенитета на Обединеното кралство в участъци 7a и 7g на ICES, могат да извършват риболов на лаврак и да задържат на борда си, да трансбордират, да преместват или разтоварват лаврак, уловен в тази зона със следните уреди и в рамките на следните количества:

a)с дънни тралове 31 при неизбежен прилов: не повече от pm kg на два месеца и pm % от теглото на общия улов на морски организми, държани на борда и уловени с този кораб в рамките на един ден;

б)с грибове 32 при неизбежен прилов: не повече от pm kg на месец и pm % от теглото на общия улов на морски организми, държани на борда и уловени с този кораб в рамките на един ден;

в)с куки и въдици 33 : не повече от pm тона на кораб годишно;

г)със закотвени хрилни мрежи 34 при неизбежен прилов: не повече от pm тона на кораб годишно.

Дерогациите, посочени в първата алинея, се прилагат по отношение на риболовните кораби на Съюза, които са регистрирали улов на лаврак в периода 1 юли 2015 г.—30 септември 2016 г.: по буква в) — с регистриран улов с куки и въдици и по буква г) — с регистриран улов със закотвени хрилни мрежи. В случай на заместване на риболовен кораб на Съюза държавите членки могат да разрешат дерогацията да се прилага за друг риболовен кораб, при условие че не се увеличава броят на обхванатите от дерогацията риболовни кораби на Съюза, нито общият им риболовен капацитет.

3.Ограниченията на улова, определени в параграф 2, не се прехвърлят от един кораб на друг, нито от един месец в друг, когато е приложимо месечно ограничение. За кораби на Съюза, използващи повече от един риболовен уред в един и същ календарен месец, се прилага най-ниското ограничение на улова, определено в параграф 2, за който и да било от риболовните уреди.

Не по-късно от 15 дни след края на всеки месец държавите членки представят на Комисията доклади за улова на лаврак с разбивка по вид на използвания уред.

4.При любителски риболов, включително от брега, в участъци 4b, 4c, 6a, 7a—7k на ICES:

a)от 1 януари до 31 март и от 1 ноември и 31 декември 2020 г. се разрешава риболов на лаврак с въдици, състоящи се от прът и влакно, или въдици без дръжка само на принципа „улавяне и освобождаване“. През този период се забранява задържането на борда, преместването, трансбордирането и разтоварването на лаврак, уловен в посочената зона;

б)от 1 април до 31 октомври 2020 г. се разрешават риболовът с въдици, състоящи се от прът и влакно, или с въдици без дръжка, както и задържането на не повече от pm екземплярa лаврак на рибар дневно. Минималният размер на задържания лаврак трябва да е 42 cm.

5.При любителски риболов в участъци 8a и 8b на ICES се разрешават риболовът с въдици, състоящи се от прът и влакно, и с въдици без дръжка, както и задържането на не повече от pm екземпляра лаврак на рибар дневно. Минималният размер на задържания лаврак трябва да е 42 cm.

Мерките ще се преразгледат, след като бъде оповестено научното становище]

[Член 11
Мерки относно риболова на европейска змиорка във водите на Съюза от зоната на ICES

Всякакъв целеви, случаен и любителски риболов на европейска змиорка се забранява във водите на Съюза от зоната на ICES и във водите с ниска соленост, като устия, крайбрежни лагуни и преходни води, за период от три последователни месеца, който се определя от всяка съответна държава членка между 1 август 2020 г. и 29 февруари 2021 г. Държавите членки съобщават на Комисията определения от тях период най-късно до 1 юни 2020 г.

Мерките ще се преразгледат, след като бъде оповестено научното становище]

Член 12
Специални разпоредби относно разпределянето на възможностите за риболов

1.Установеното с настоящия регламент разпределяне на възможностите за риболов между държавите членки се извършва, без да се засягат:

a)размените, извършени съгласно член 16, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

б)приспаданията и преразпределенията, извършени съгласно член 37 от Регламент (ЕО) № 1224/2009;

в)преразпределенията, извършени съгласно членове 12 и 47 от Регламент (ЕС) 2017/2403 на Съвета;

г)допълнителните разтоварвания, разрешени съгласно член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 и член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

д)количествата, удържани съгласно член 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 и член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013;

е)приспаданията, извършени съгласно членове 105, 106 и 107 от Регламент (ЕО) № 1224/2009;

ж)прехвърлянето и размяната на квоти съгласно член 17 от настоящия регламент.

2.Запасите, за които се прилага предпазен или аналитичен ОДУ, са посочени в приложение I към настоящия регламент за целите на годишното управление на ОДУ и на квотите, предвидени в Регламент (ЕО) № 847/96.

3.Освен ако в приложение I към настоящия регламент не е посочено друго, член 3 от Регламент (ЕО) № 847/96 се прилага за запасите, по отношение на които е предвиден предпазен ОДУ, а член 3, параграфи 2 и 3 и член 4 от същия регламент — за запасите, по отношение на които е предвиден аналитичен ОДУ.

4.Членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 847/96 не се прилагат, когато държава членка използва възможността за гъвкавост по отношение на квотите в две последователни години, предвидена в член 15, параграф 9 от Регламент (ЕС) № 1380/2013.

Член 13
Коригиращи мерки по отношение на запасите от атлантическа треска и меджид в Келтско море

35 1.           По отношение на корабите на Съюза, извършващи риболов с дънни тралове и грибове в участъци 7f—7k на ICES и в зоната, разположена на запад от 5° з.д. в участък 7e на ICES, се прилагат следните мерки:

а)    от 1 февруари 2020 г. до 15 март 2020 г. тези кораби нямат право да извършват риболов в посочената зона;

б)     присъствието на наблюдатели на борда на корабите на Съюза, на които са предоставени възможности за риболов на атлантическа треска в посочената зона, трябва да се равнява на най-малко 20 % от риболовното усилие, или тези кораби трябва да разполагат с функциониращи вътрешни системи за видеонаблюдение в съответствие с член 23, параграф 5 от Регламент 2019/1241.

2.           Мерките, посочени в параграф 1, не се прилагат по отношение на корабите на Съюза, които попадат в една от следните категории:

a)кораби, чийто улов се състои от най-малко 55 % меджид;

б)кораби, чийто улов се състои от най-малко 55 % общо морски дявол, мерлуза или мегрим;

в)кораби на Съюза, използващи трални торби с размер на окото на мрежата най-малко 120 mm, в комбинация с риболовни уреди, които са конструирани така, че разстоянието между повода и дънното оборудване да е не по-малко от 1 m;

г)кораби на Съюза, носещи на борда си само един регулиран високоселективен уред, който според научно изследване, оценено от НТИКР, е с технически характеристики, водещи до улов на по-малко от 1 % атлантическа треска.

3.           Корабите на Съюза, извършващи риболов с дънни тралове и грибове в участъци 7f—7k на ICES и в зоната на запад от меридиан 5° з.д. в участък 7e на ICES, чийто улов се състои от най-малко 55 % меджид или 55 % общо морски дявол, мерлуза или мегрим, трябва да използват трални торби с размер на окото на мрежата най-малко 100 mm.

4.           Настоящият член не се прилага по отношение на корабите на Съюза, чийто улов се състои от най-малко 30 % норвежки омар.

Член 14
Забранени видове

1.На риболовните кораби на Съюза се забранява да ловят, да задържат на борда, да трансбордират и да разтоварват следните видове:

a)бодлив скат (Amblyraja radiata) във водите на Съюза от участъци 2a, 3a и 7d на ICES и подзона 4 на ICES;

б)сива късошипа акула (Centrophorus squamosus) във водите на Съюза от участък 2a на ICES и подзона 4 на ICES, както и във води на Съюза и в международни води от подзони 1 и 14 на ICES;

в)португалска котешка акула (Centroscymnus coelolepis) във водите на Съюза от участък 2a на ICES и подзона 4 на ICES, както и във водите на Съюза и в международни води от подзони 1 и 14 на ICES;

г)черна акула (Dalatias licha) във водите на Съюза от участък 2a на ICES и подзона 4 на ICES, както и във водите на Съюза и в международни води от подзони 1 и 14 на ICES;

д)клюнеста акула (Deania calcea) във водите на Съюза от участък 2a на ICES и подзона 4 на ICES, както и във водите на Съюза и в международни води от подзони 1 и 14 на ICES;

е)обикновен скат (Dipturus batis), съчетание от Dipturus cf. flossada и Dipturus cf. intermedia във водите на Съюза от участък 2a на ICES и подзони 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10 на ICES;

ж)голяма светеща акула (Etmopterus princeps) във водите на Съюза от участък 2a на ICES и подзона 4 на ICES, както и във водите на Съюза и в международни води от подзони 1 и 14 на ICES;

з)австралийска акула (Galeorhinus galeus) при улов с парагади във водите на Съюза от участък 2a на ICES и подзона 4 на ICES, както и във водите на Съюза и в международни води от подзони 1, 5, 6, 7, 8, 12 и 14 на ICES;

и)селдова акула (Lamna nasus) във всички води;

й)морска лисица (Raja clavata) във водите на Съюза от участък 3a на ICES;

к)вълнист скат (Raja undulata) във водите на Съюза от подзони 6 и 10 на ICES;

л)китова акула (Rhincodon typus) във всички води;

м)обикновена риба китара (Rhinobatos rhinobatos) в Средиземно море;

н)бодлива акула (Squalus acanthias) във водите на Съюза от подзони 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 на ICES, с изключение на програмите за избягване, както е посочено в приложение IA.

2.Когато бъдат уловени случайно, посочените в параграф 1 видове не трябва да се нараняват. Те незабавно се пускат обратно в морето.

Член 15
Предаване на данни

Когато съгласно членове 33 и 34 от Регламент (ЕО) № 1224/2009 държавите членки изпращат на Комисията данни относно разтоварването на улова по запаси, те използват кодовете на запасите, посочени в приложение I към настоящия регламент.

Глава II
Разрешения за риболов във водите на трети държави

Член 16
Разрешения за риболов

1.Максималният брой разрешения за риболов за корабите на Съюза, извършващи риболов във водите на трета държава, е определен в приложение III.

2.Когато въз основа на член 16, параграф 8 от Регламент (ЕС) № 1380/2013 дадена държава членка прехвърли квота на друга държава членка (т.нар. „размяна на квоти“) за риболовните зони, определени в приложение III към настоящия регламент, прехвърлянето включва съответно прехвърляне на разрешенията за риболов и Комисията се уведомява за това. Независимо от това не може да бъде надвишаван общият брой разрешения за риболов за всяка риболовна зона, посочен в приложение III към настоящия регламент.

Глава III
Възможности за риболов във водите на регионални организации за управление на рибарството

Раздел 1
Общи разпоредби

Член 17
Прехвърляне и размяна на квоти

1.Когато съгласно правилата на дадена регионална организация за управление на рибарството (РОУР) се разрешава прехвърляне или размяна на квоти между договарящите страни по РОУР, дадена държава членка (наричана по-долу „съответната държава членка“) може да проведе обсъждане с договаряща страна по РОУР и, когато е целесъобразно — да определи евентуалните рамки на предвиденото прехвърляне или размяна на квоти.

2.След получаване на уведомление от съответната държава членка Комисията може да одобри рамките на предвиденото прехвърляне или размяна на квоти, които държавата членка е обсъдила със съответната договаряща страна по РОУР. След това Комисията изразява без неоправдано забавяне съгласието да бъде обвързана с такова прехвърляне или размяна на квоти със съответната договаряща страна по РОУР. Комисията уведомява секретариата на РОУР за договореното прехвърляне или размяна на квоти в съответствие с правилата на тази организация.

3.Комисията информира държавите членки за договореното прехвърляне или размяна на квоти.

4.Получените или прехвърлените на съответната договаряща страна по РОУР възможности за риболов в съответствие с това прехвърляне или размяна на квоти се считат за квоти, разпределени към или приспаднати от разпределеното за съответната държава членка, считано от момента, в който прехвърлянето или размяната на квоти започва да се прилага съгласно условията на споразумението, постигнато със съответната договаряща страна по РОУР, или съгласно правилата на съответната РОУР, в зависимост от случая. Това разпределение не променя съществуващия механизъм за разпределяне на квотите за целите на разпределянето на възможностите за риболов между държавите членки в съответствие с принципа на относителна стабилност на риболовните дейности.

5.Настоящият член се прилага до 31 януари 2021 г. по отношение на прехвърлянията на квоти от договаряща страна по РОУР към Съюза и последващото им разпределяне за държави членки.

Раздел 2
Зона на Конвенцията ICCAT

Член 18
Ограничения на капацитета за улов, отглеждане и угояване

1.Броят на корабите на Съюза със захранка и корабите на Съюза с влачени въдици, които имат разрешение за активен риболов на червен тон с размери от 8 kg/75 cm до 30 kg/115 cm в източната част на Атлантическия океан, се ограничава, както е посочено в приложение IV, точка 1.

2.Броят на риболовните кораби на Съюза за крайбрежен непромишлен риболов, които имат разрешение за активен риболов на червен тон с размери от 8 kg/75 cm до 30 kg/115 cm в Средиземно море, се ограничава, както е посочено в приложение IV, точка 2.

3.Броят на риболовните кораби на Съюза, които извършват риболов на червен тон в Адриатическо море с цел отглеждане и имат разрешение за активен риболов на червен тон с размери от 8 kg/75 cm до 30 kg/115 cm, се ограничава, както е посочено в приложение IV, точка 3.

4.Броят и общият капацитет в бруто тонаж на риболовните кораби, които имат разрешение за извършване на риболов, задържане на борда, трансбордиране, транспортиране или разтоварване на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, се ограничава, както е посочено в приложение IV, точка 4.

5.Броят на капаните, използвани при риболова на червен тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, се ограничава, както е посочено в приложение IV, точка 5.

6.Капацитетът за отглеждане и за угояване на червен тон и максималното количество уловен див червен тон, разпределено за рибовъдните стопанства в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море, се ограничават, както е посочено в приложение IV, точка 6.

7.Максималният брой на риболовните кораби на Съюза с разрешение за риболов на северен бял тон като целеви вид съгласно член 12 от Регламент (ЕО) № 520/2007 на Съвета 36 се ограничава, както е посочено в приложение IV, точка 7 към настоящия регламент.

8.Максималният брой на риболовните кораби на Съюза с обща дължина 20 m или повече, които извършват риболов на големоок тон в зоната на Конвенцията ICCAT, се ограничава, както е посочено в приложение IV, точка 8.

Член 19
Любителски риболов

Когато е целесъобразно, държавите членки разпределят от предоставените им квоти, определени в приложение IГ, специален дял, предназначен за любителски риболов.

Член 20
Акули

1.Забраняват се задържането на борда, трансбордирането и разтоварването на части или цели трупове на големоока акула скитница (Alopias superciliosus) при всеки вид риболов.

2.Забранява се предприемането на целеви риболов на видовете акули скитници от род Alopias.

3.Забраняват се задържането на борда, трансбордирането и разтоварването на части или цели трупове на акули чук от сем. Sphyrnidae (с изключение на вида Sphyrna tiburo), уловени в рамките на риболовна дейност в зоната на Конвенцията ICCAT.

4.Забраняват се задържането на борда, трансбордирането и разтоварването на части или цели трупове на дългокрила акула (Carcharhinus longimanus) при всеки вид риболов.

5.Забранява се задържането на борда на копринена акула (Carcharhinus falciformis) при всеки вид риболов.

{Раздел 3 ще се преразгледа след съответното годишно заседание на РОУР}

Раздел 3
Зона на Конвенцията CCAMLR

Член 21
Забрани и ограничения на улова

1.Забранява се целевият риболов на видовете, посочени в приложение V, част А, в зоните и през периодите, определени в съответните разпоредби.

2.При проучвателния риболов в подзоните, посочени в приложение V, част Б, се прилагат равнищата на ОДУ и ограниченията на прилова, определени в съответните разпоредби.

Член 22
Проучвателен риболов

1.През 2019 г. държавите членки могат да участват в извършван с парагади проучвателен риболов на кликач (Dissostichus spp.) в подзони 88.1 и 88.2 на ФАО, както и в участъци 58.4.1, 58.4.2 и 58.4.3a извън зоните под национална юрисдикция. Ако дадена държава членка възнамерява да участва в проучвателен риболов, тя уведомява секретариата на CCAMLR в съответствие с членове 7 и 7а от Регламент (ЕО) № 601/2004 и във всеки случай не по-късно от 1 юни 2019 г.

2.По отношение на подзони 88.1 и 88.2 на ФАО, както и участъци 58.4.1, 58.4.2 и 58.4.3а, равнищата на ОДУ и ограниченията на прилова за подзона и участък, и тяхното разпределение между малките изследователски единици (МИЕ) в рамките на всяка подзона и участък, са определени в приложение V, част Б. Риболовът във всяка МИЕ се прекратява, когато докладваният улов достигне посочения ОДУ, като съответната МИЕ се затваря за риболов за останалата част от риболовния сезон.

3.Риболовът се извършва във възможно най-голям географски и батиметричен обхват, за да се получи информацията, необходима за определяне на риболовния потенциал, и за да се избегне твърде голямата концентрация на улов и риболовно усилие. Независимо от това риболовът в подзони 88.1 и 88.2 на ФАО, както и в участъци 58.4.1, 58.4.2 и 58.4.3a, се забранява на дълбочина, по-малка от 550 m.

Член 23
Улов на крил през риболовния сезон 2019—2020 г.

1.Ако през риболовния сезон 2019—2020 г. дадена държава членка възнамерява да извършва риболов на крил (Euphausia superba) в зоната на Конвенцията CCAMLR, тя уведомява Комисията за това свое намерение в срок до 1 май 2019 г., като използва образеца, съдържащ се в част В от приложение V към настоящия регламент. Въз основа на предоставената от държавите членки информация Комисията представя уведомленията на секретариата на CCAMLR в срок до 30 май 2019 г.

2.Уведомлението, посочено в параграф 1 от настоящия член, включва предвидената в член 3 от Регламент (ЕО) № 601/2004 информация за всеки кораб, за който се издава разрешение от държавата членка да участва в улова на крил.

3.Държава членка, която възнамерява да извършва риболов на крил в зоната на Конвенцията CCAMLR, уведомява за намерението си за такъв улов единствено по отношение на получилите разрешение кораби, плаващи под нейно знаме към момента на уведомяването или плаващи под знамето на друг член на CCAMLR, за които се очаква към момента на улова да плават под знамето на тази държава членка.

4.Държавите членки имат право да разрешат в улова на крил да участват кораби, различни от тези, за които е уведомен секретариатът на CCAMLR в съответствие с параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член, ако кораб, който има разрешение, не може да участва поради основателни причини, свързани с експлоатацията му, или поради непреодолима сила. При такива обстоятелства съответните държави членки незабавно информират секретариата на CCAMLR и Комисията, като предоставят:

a)всички данни за предвидения заместващ кораб или кораби, включително информацията, предвидена в член 3 от Регламент (ЕО) № 601/2004;

б)изчерпателно описание на причините, обосноваващи замяната, както и всякакви подходящи доказателства или препратки в подкрепа на това действие.

5.Държавите членки не разрешават на кораб, включен в някой от списъците на кораби на CCAMLR, извършващи незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов, да участва в улова на крил.

Раздел 4
Зона на компетентност на IOTC

Член 24
Ограничения на риболовния капацитет на корабите, извършващи риболов в зоната на компетентност на IOTC

1.Максималният брой кораби на Съюза, извършващи риболов на тропически видове риба тон в зоната на компетентност на IOTC, и съответният капацитет в бруто тонаж са определени в приложение VI, точка 1.

2.Максималният брой кораби на Съюза, извършващи риболов на риба меч (Xiphias gladius) и бял тон (Thunnus alalunga) в зоната на компетентност на IOTC, и съответният капацитет в бруто тонаж са определени в приложение VI, точка 2.

3.Държавите членки могат да преразпределят корабите, определени да извършват един от двата вида риболов, посочени в параграфи 1 и 2, към другия вид риболов, при условие че могат да докажат пред Комисията, че тази промяна не води до увеличаване на риболовното усилие по отношение на съответните рибни запаси.

4.При предложения за прехвърляне на капацитет към техния флот държавите членки гарантират, че корабите, които ще се прехвърлят, са записани в регистъра на кораби на IOTC или в регистъра на корабите на други РОУР за улов на риба тон. Освен това не могат да бъдат прехвърляни кораби, включени в списъка на корабите, извършващи незаконен, недеклариран и нерегулиран риболов, на която и да е РОУР.

5.Държавите членки могат да увеличават риболовния си капацитет над ограниченията, посочени в параграфи 1 и 2, единствено в границите, определени в представените на IOTC планове за развитие.

Член 25
Плаващи УПР и снабдителни кораби

1.Кораб с мрежи гъргър не може в нито един момент да използва повече от 350 активни плаващи УПР.

2.Броят на снабдителните кораби е не повече от един снабдителен кораб в подкрепа на не по-малко от два кораба с мрежи гъргър, плаващи под знамето на същата държава членка. Тази разпоредба не се прилага по отношение на държавите членки, които използват само един снабдителен кораб.

3.В нито един момент кораб с мрежи гъргър не се подпомага от повече от един снабдителен кораб, плаващ под знамето на същата държава.

4.Съюзът не вписва нови или допълнителни снабдителни кораби в регистъра на IOTC на притежаващите разрешение кораби.

Член 26
Акули

1.Забраняват се задържането на борда, трансбордирането и разтоварването на части или цели трупове на акула скитница от всички видове от сем. Alopiidae при всеки вид риболов.

2.Забраняват се задържането на борда, трансбордирането и разтоварването на части или цели трупове на дългокрила акула (Carcharhinus longimanus) при всеки вид риболов, освен за кораби с обща дължина под 24 m, които участват единствено в риболовни операции в рамките на изключителната икономическа зона на държавата членка, под чието знаме плават, и при условие че уловът им е предназначен само за местно потребление.

3.Когато бъдат уловени случайно, посочените в параграфи 1 и 2 видове не трябва да се нараняват. Те незабавно се пускат обратно в морето.

Раздел 5
Зона на Конвенцията SPRFMO

Член 27
Пелагичен риболов

1.Само държавите членки, които са извършвали активно пелагичен риболов в зоната на Конвенцията SPRFMO през 2007 г., 2008 г. или 2009 г., могат да извършват риболов на пелагични запаси в посочената зона в съответствие с определените в приложение IЙ равнища на ОДУ.

2.Държавите членки, посочени в параграф 1, ограничават общото равнище на бруто тонаж на корабите, плаващи под тяхното знаме и извършващи риболов на пелагични запаси през 2019 г., до общото равнище за Съюза в размер на 36 102 тона бруто тонаж в посочената зона.

3.Възможностите за риболов, определени в приложение IЙ, може да се използват само при условие че най-късно до петия ден на следващия месец държавите членки изпратят на Комисията списък на корабите, които активно участват в риболов или трансбордиране в зоната на Конвенцията SPRFMO, записи от системите за наблюдение на корабите, ежемесечни доклади за улова и — когато такива са налични — данни за влизането в пристанища, с цел предаване на тази информация на секретариата на SPRFMO.

Член 28
Дънен риболов

1.През 2019 г. държавите членки ограничават своето дънно риболовно усилие или улов в зоната на Конвенцията SPRFMO до онези части от зоната на конвенцията, в които е бил извършван дънен риболов в периода от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2006 г., и до равнище, което не надвишава средните годишни равнища на улова или параметри на усилието през същия период. Те могат да извършват риболов над отбелязаното в записа само ако SPRFMO одобри техния план за извършване на риболов над него.

2.Държавите членки, за които няма записи на дънно риболовно усилие или улов в зоната на Конвенцията SPRFMO през периода от 1 януари 2002 г. до 31 декември 2006 г., могат да извършват риболов само ако SPRFMO одобри техния план за извършване на риболов без наличието на такива записи.

Член 29
Проучвателен риболов

1.През 2020 г. държавите членки могат да участват в извършван с парагади проучвателен риболов на кликач (Dissostichus spp.) в зоната на Конвенцията SPRFMO само ако SPRFMO е одобрила искането им за такъв риболов, което включва оперативен риболовен план и ангажимент за прилагане на план за събиране на данни.

2.Риболовът се извършва само в рамките на проучвателните участъци, определени от SPRFMO. Забранява се извършването на риболов на дълбочина под 750 m и над 2000 m.

3.ОДУ е определен в приложение IЙ. Риболовът се ограничава до един риболовен рейс с максимална продължителност от 21 последователни дни и до максимален брой от 5000 куки на едно залагане, с не повече от 20 залагания за всеки проучвателен участък. Риболовът се прекратява, когато е достигнат ОДУ или ако са били заложени и изтеглени 100 въдици, в зависимост от това кое от двете събития настъпи по-рано.

Раздел 6
Зона на Конвенцията IATTC

Член 30
Риболов с мрежи гъргър

1.Риболовът на жълтопер тунец (Thunnus albacares), големоок тон (Thunnus obesus) и ивичест тон (Katsuwonus pelamis) с кораби с мрежи гъргър се забранява:

a)от 00,00 ч. на 29 юли до 24,00 ч. на 8 октомври 2019 г. или от 00,00 ч. на 9 ноември 2019 г. до 24,00 ч. на 19 януари 2020 г. в зоната, определена от следните граници:

–тихоокеанските брегови линии на Северна и Южна Америка,

–меридиан 150º з.д.,

–паралел 40º с.ш.,

–паралел 40º ю.ш.;

б)от 00,00 ч. на 9 октомври 2019 г. до 24,00 ч. на 8 ноември 2019 г. в зоната, определена от следните граници:

–меридиан 96º з.д.,

–меридиан 110º з.д.,

–паралел 4º с.ш.,

–паралел 3º ю.ш.

2.Преди 1 април 2019 г. съответните държави членки уведомяват Комисията относно избрания период за забрана на риболова, посочен в параграф 1, за всеки техен кораб. През избрания период всички кораби с мрежи гъргър на съответните държави членки преустановяват риболова с мрежи гъргър в зоните, посочени в параграф 1.

3.Корабите с мрежи гъргър, извършващи риболов на риба тон в зоната на Конвенцията IATTC, са длъжни да задържат на борда и след това да разтоварват или трансбордират цялото количество уловен жълтопер тунец, големоок тон и ивичест тон.

4.Параграф 3 не се прилага в следните случаи:

a)когато рибата се счита за негодна за консумация от човека по причини, които не са свързани с нейния размер; или

б)през последната част на рейс, когато може да няма достатъчно място за цялото количество риба тон, уловено по време на тази част от рейса.

Член 31
Плаващи УПР

1.Във всеки един момент от престоя си в зоната на Конвенцията IATTC даден кораб с мрежи гъргър не може да разполага с повече от 450 активни УПР. Дадено УПР се счита за активно, когато е разположено в морето, започва да предава данни за своето местоположение и се проследява от кораба, неговия собственик или оператор. УПР може да се активира само на борда на кораб с мрежи гъргър.

2.Даден кораб с мрежи гъргър не може да разполага УПР по време на 15-те дни, предшестващи началото на избрания период за забрана по член 30, параграф 1, буква а), като броят на УПР, които този кораб трябва да прибере в рамките на 15-те дни, предшестващи началото на периода на забрана, е равен на броя на първоначално разположените.

3.Държавите членки докладват всеки месец на Комисията ежедневната информация за всички активни УПР, както се изисква от IATTC. Докладите се представят с най-малко 60-дневна отсрочка, но не по-късно от 75 дни. Комисията незабавно предава тази информация на секретариата на IATTC.

Член 32
Ограничения на улова на големоок тон при риболов с парагади

Общият годишен улов на големоок тон, извършен от кораби с парагади от всяка държава членка в зоната на действие на Конвенцията IATTC, е определен в приложение IЛ.

Член 33
Забрана за риболов на дългокрила акула

1.В зоната на Конвенцията IATTC се забранява риболовът на дългокрила акула (Carcharhinus longimanus), както и задържането на борда, трансбордирането, складирането, предлагането за продажба, продажбата и разтоварването на части или цели трупове на дългокрила акула, уловена в посочената зона.

2.Когато бъдат уловени случайно, посочените в параграф 1 видове не трябва да се нараняват. Операторите на кораби незабавно пускат екземплярите обратно в морето.

3.Операторите на кораби:

a)записват броя на пуснатите риби, като отбелязват тяхното състояние (мъртви или живи);

б)докладват информацията, посочена в буква а), на държавата членка, на която са граждани. В срок до 31 януари държавите членки предават на Комисията информацията, събрана през предходната година.

Член 34
Забрана за риболов на видове от сем. Mobulidae

На риболовните кораби на Съюза в зоната на Конвенцията IATTC се забранява да извършват риболов, да задържат на борда, да трансбордират, разтоварват, складират, предлагат за продажба или продават части или цели трупове на скатове от сем. Mobulidae (което включва родовете Manta и Mobula). Веднага щом риболовните кораби на Съюза установят улова на скатове от сем. Mobulidae, те незабавно пускат екземплярите обратно в морето живи и неувредени, когато това е възможно.

Раздел 7
Зона на конвенцията SEAFO

Член 35
Забрана за риболова на дълбоководни акули

В зоната на Конвенцията SEAFO се забранява целевият риболов на следните дълбоководни акули:

–акула от вида Apristurus manis,

–акула от вида Etmopterus bigelowi,

–късоопашата светеща акула (Etmopterus brachyurus),

–голяма светеща акула (Etmopterus princeps),

–гладка светеща акула (Etmopterus pusillus),

–морски лисици (Rajidae),

–кадифена котешка акула (Scymnodon squamulosus),

–дълбоководни акули от надразред Selachimorpha,

–бодлива акула (Squalus acanthias).

Раздел 8
Зона на Конвенцията WCPFC

Член 36
Изисквания относно риболовните дейности, насочени към големоокия тон, жълтоперия тунец, ивичестия тон и южнотихоокеанския бял тон

1.Държавите членки гарантират, че броят риболовни дни, разпределени на корабите с мрежи гъргър, които извършват риболов на големоок тон (Thunnus obesus), жълтопер тунец (Thunnus albacares) и ивичест тон (Katsuwonus pelamis) в частта от зоната на Конвенцията WCPFC, намираща се в открито море между 20° с.ш. и 20° ю.ш., не надвишава 403 дни.

2.Риболовните кораби на Съюза не могат да извършват целеви риболов на южнотихоокеански бял тон (Thunnus alalunga) в зоната на Конвенцията WCPFC на юг от 20° ю.ш.

Член 37
Управление на риболова с УПР

1.В частта от зоната на Конвенцията WCPFC, намираща се между 20° с.ш. и 20° ю.ш., се забранява на кораби с мрежи гъргър да използват, да обслужват или да разполагат УПР от 00,00 ч. на 1 юли 2019 г. до 24,00 ч. на 30 септември 2019 г.

2.В допълнение към забраната по параграф 1 се забранява разполагането на УПР в открито море в частта от зоната на Конвенцията WCPFC между 20° с.ш. и 20° ю.ш. за два допълнителни месеца: от 00,00 часа на 1 април 2019 г. до 24,00 ч. на 31 май 2019 г. или от 00:00 часа на 1 ноември 2019 г. до 24,00 ч. на 31 декември 2019 г. Изборът за двата допълнителни месеца се съобщава на Комисията до 31 януари 2019 г.

3.Държавите членки гарантират, че всеки един от корабите им с мрежи гъргър използва в открито море във всеки един момент не повече от 350 УПР с активирани измерителни шамандури. Шамандурите се активират само на борда на кораб.

4.Всички кораби с мрежи гъргър, които извършват риболов в частта от зоната на Конвенцията WCPFC, посочена в параграф 1, са длъжни да задържат на борда и да разтоварват или трансбордират цялото уловено количество големоок тон, жълтопер тунец и ивичест тон.

5.Параграф 4 не се прилага в следните случаи:

a)в последната част на рейс, ако корабът не разполага с достатъчно място за цялото количество риба;

б)когато рибата не е годна за консумация от човека по причини, които не са свързани с нейния размер; или

в)при възникване на сериозна повреда на оборудването за замразяване.

Член 38
Ограничения за броя на риболовните кораби на Съюза с разрешения за риболов на риба меч

Максималният брой кораби на Съюза, които имат разрешение за риболов на риба меч (Xiphias gladius) в зоните на юг от 20º ю.ш. от зоната на Конвенцията WCPFC, е определен в приложение VII.

Член 39
Ограничения на улова на риба меч при риболов с парагади на юг от 20° ю.ш.

Държавите членки гарантират, че уловът на риба меч (Xiphias gladius) с парагади на юг от 20° ю.ш. не надхвърля ограничението, предвидено в приложение IЗ. Държавите членки също така гарантират, че в резултат от прилагането на мярката няма да настъпи изместване на риболовното усилие за риба меч към зоната на север от 20° ю.ш.

Член 40
Копринена акула и дългокрила акула

1.В зоната на Конвенцията WCPFC се забранява задържането на борда, трансбордирането, съхраняването и разтоварването на части или цели трупове на следните видове:

a)копринена акула (Carcharhinus falciformis);

б)дългокрила акула (Carcharhinus longimanus).

2.Когато бъдат уловени случайно, посочените в параграф 1 видове не трябва да се нараняват. Те незабавно се пускат обратно в морето.

Член 41
Зона на припокриване между IATTC и WCPFC

1.Корабите, включени само в регистъра на WCPFC, прилагат мерките, определени в настоящия раздел, когато извършват риболов в зоната на припокриване между IATTC и WCPFC, определена в член 4, буква ф).

2.Корабите, включени едновременно в регистъра на WCPFC и регистъра на IATTC, и корабите, включени само в регистъра на IATTC, прилагат мерките, определени в член 30, параграф 1, буква а) и параграфи 2, 3 и 4, както и в членове 31, 32 и 33, когато извършват риболов в зоната на припокриване между IATTC и WCPFC, определена в член 4, буква ф).

Раздел 9
Берингово море

Член 42
Забрана за риболов в откритите води на Берингово море

В откритите води на Берингово море се забранява риболовът на минтай (Theragra chalcogramma).

Раздел 10
SIOFA

Член 43
Временни мерки по отношение на дънния риболов

1.Държавите членки, чиито кораби са извършвали риболов в зоната на SIOFA в продължение на повече от 40 дни през която и да е година до 2016 г., гарантират, че риболовните кораби, плаващи под тяхното знаме, ограничават своето годишно дънно риболовно усилие и/или улов до неговото средногодишно равнище и че риболовните дейности се извършват в рамките на зоната, обхваната от техните оценки на въздействието, представени на SIOFA.

2.Държавите членки, чиито кораби не са извършвали риболов в зоната на SIOFA в продължение на повече от 40 дни през която и да е година до 2016 г., гарантират, че корабите, плаващи под тяхното знаме, ограничават своето дънно риболовно усилие и/или улов, както и пространственото разпределение, в съответствие със записите за минали периоди в техните риболовни дневници.

ДЯЛ III
ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РИБОЛОВ ЗА КОРАБИТЕ НА ТРЕТИ ДЪРЖАВИ ВЪВ ВОДИ НА СЪЮЗА

Член 44
Риболовни кораби, плаващи под знамето на Норвегия, и риболовни кораби, регистрирани на Фарьорските острови

На риболовните кораби, плаващи под знамето на Норвегия, и на риболовните кораби, регистрирани на Фарьорските острови, се разрешава риболов във водите на Съюза в рамките на ОДУ, установен в приложение I към настоящия регламент, и при спазване на условията, предвидени в настоящия регламент и в дял III от Регламент (ЕС) 2017/2403.

Член 45
Риболовни кораби, плаващи под знамето на Венесуела

По отношение на риболовните кораби, плаващи под знамето на Венесуела, се прилагат условията, предвидени в настоящия регламент и в дял III от Регламент (ЕС) 2017/2403.

Член 46
Разрешения за риболов

Максималният брой разрешения за риболов за кораби на трети държави, извършващи риболов във водите на Съюза, е определен в приложение VIII.

Член 47
Условия за разтоварване на улова и прилова

Условията, посочени в член 7, се прилагат по отношение на количествата улов и прилов, които са уловени от корабите на трети държави, извършващи риболов в рамките на разрешенията, посочени в член 46.

Член 48
Риболовни сезони със забрана за риболов

В периода от 1 януари до 31 март 2019 г. и от 1 август до 31 декември 2019 г. се забранява на корабите на трети държави, притежаващи разрешение за риболов на пясъчница и свързан прилов във водите на Съюза от подзона 4 на ICES, да извършват риболов на пясъчница в тази зона с помощта на дънни тралове, грибове или сходни теглени уреди с размер на окото под 16 mm.

Член 49
Забранени видове

1.На корабите на трети държави се забранява да извършват риболов, да задържат на борда, да трансбордират или разтоварват следните видове, когато са налични във водите на Съюза:

a)бодлив скат (Amblyraja radiata) във водите на Съюза от участъци 2a, 3a и 7d на ICES и подзона 4 на ICES;

б)обикновен скат (Dipturus batis), съчетание от Dipturus cf. flossada и Dipturus cf. intermedia във водите на Съюза от участък 2a на ICES и подзони 3, 4, 6, 7, 8, 9 и 10 на ICES;

в)австралийска акула (Galeorhinus galeus) при улов с парагади във водите на Съюза от участък 2a на ICES и подзони 1, 4, 5, 6, 7, 8, 12 и 14 на ICES;

г)черна акула (Dalatias licha), клюнеста акула (Deania calcea), сива късошипа акула (Centrophorus squamosus), голяма светеща акула (Etmopterus princeps) и португалска котешка акула (Centroscymnus coelolepis) във водите на Съюза от участък 2a на ICES и подзони 1, 4 и 14 на ICES;

д)селдова акула (Lamna nasus) във водите на Съюза;

е)морска лисица (Raja clavata) във водите на Съюза от участък 3a на ICES;

ж)вълнист скат (Raja undulata) във водите на Съюза от подзони 6, 9 и 10 на ICES;

з)обикновена риба китара (Rhinobatos rhinobatos) в Средиземно море;

и)китова акула (Rhincodon typus) във всички води;

й)бодлива акула (Squalus acanthias) във водите на Съюза от подзони 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9 и 10 на ICES.

2.Когато бъдат уловени случайно, посочените в параграф 1 видове не трябва да се нараняват. Те незабавно се пускат обратно в морето.

ДЯЛ IV
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 50
Процедура на комитет

1.Комисията се подпомага от Комитета по рибарство и аквакултури, създаден с Регламент (ЕС) № 1380/2013. Този комитет е комитет по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011.

2.При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 51
Преходна разпоредба

Член 10, член 12, параграф 2 и членове 14, 20, 21, 26, 33, 34, 35, 40, 42 и 49 продължават да се прилагат mutatis mutandis през 2021 г. до влизането в сила на регламента за определяне на възможностите за риболов за 2021 г.

Член 52
Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила в деня след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той се прилага от 1 януари 2020 г.

Независимо от това член 9 се прилага от 1 февруари 2020 г. Разпоредбите относно възможностите за риболов, посочени в членове 21, 22 и 23 и приложения IД и V по отношение на някои запаси в зоната на Конвенцията CCAMLR, се прилагат от 1 декември 2019 г.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

(1)    Регламент (ЕС) 2018/973 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. за създаване на многогодишен план за дънните запаси в Северно море и за риболовните дейности, които експлоатират тези запаси, за уточняване на подробностите за изпълнение на задължението за разтоварване в Северно море, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 676/2007 и (ЕО) № 1342/2008 на Съвета (ОВ L 179, 16.7.2018 г., стр. 1).

(2)    Регламент (ЕС) 2019/472 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на многогодишен план за запасите — обект на риболов в западните води и съседните на тях води, и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на регламенти (ЕС) 2016/1139 и (ЕС) 2018/973 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007 и (ЕО) № 1300/2008 на Съвета (ОВ L 179, 16.7.2018 г., стр. 1).

(3)    Вж. по-специално документа „General Context of ICES Advice“ (Общ контекст на становищата на ICES), публикуван на http://www.ices.dk/sites/pub/Publication%20Reports/Advice/2018/2018/Introduction_to_advice_2018.pdf

(4)     https://stecf.jrc.ec.europa.eu/documents/43805/2537709/STECF+PLEN+19-02.pdf/0b2566fa-f07c-4215-99a7-3b7aa1a5265e?version=1.1&download=true , стр. 107.

(5)    Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 1954/2003 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 2371/2002 и (ЕО) № 639/2004 на Съвета и Решение 2004/585/ЕО на Съвета (ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 22).

(6)    Регламент (ЕО) № 1100/2007 на Съвета от 18 септември 2007 г. относно установяване на мерки за възстановяване на запасите от европейска змиорка (ОВ L 248, 22.9.2007 г., стр. 17).

(7)    Регламент (ЕС) 2018/973 на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2018 г. за създаване на многогодишен план за дънните запаси в Северно море и за риболовните дейности, които експлоатират тези запаси, за уточняване на подробностите за изпълнение на задължението за разтоварване в Северно море, и за отмяна на регламенти (ЕО) № 676/2007 и (ЕО) № 1342/2008 на Съвета (ОВ L 179, 16.7.2018 г., стр. 1).

(8)    Регламент (ЕС) 2019/472 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. за създаване на многогодишен план за запасите — обект на риболов в западните води и съседните на тях води, и за видовете риболов, които експлоатират тези запаси, за изменение на регламенти (ЕС) 2016/1139 и (ЕС) 2018/973 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007 и (ЕО) № 1300/2008 на Съвета (ОВ L 179, 16.7.2018 г., стр. 1).

(9)     Регламент (ЕС) 2016/1627 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. относно многогодишен план за възстановяване на червения тон в източната част на Атлантическия океан и в Средиземно море и за отмяна на Регламент (ЕО) № 302/2009 на Съвета (ОВ L 252, 16.9.2016 г., стр. 1).

(10)    Регламент (ЕО) № 1300/2008 на Съвета от 18 декември 2008 г. за създаване на многогодишен план за запаса от херинга, намиращ се на запад от Шотландия, и за риболовните дейности по експлоатация на този запас (ОВ L 344, 20.12.2008 г., стр. 6).

(11)    Регламент (ЕО) № 847/96 на Съвета от 6 май 1996 г. относно определяне на допълнителните условия за годишното управление на допустимите количества улов и на квотите (ОВ L 115, 9.5.1996 г., стр. 3).

(12)    Регламент (ЕО) № 1224/2009 на Съвета от 20 ноември 2009 г. за създаване на система за контрол на Съюза за гарантиране на спазването на правилата на общата политика в областта на рибарството, за изменение на регламенти (ЕО) № 847/96, (ЕО) № 2371/2002, (ЕО) № 811/2004, (ЕО) № 768/2005, (ЕО) № 2115/2005, (ЕО) № 2166/2005, (ЕО) № 388/2006, (ЕО) № 509/2007, (ЕО) № 676/2007, (ЕО) № 1098/2007, (ЕО) № 1300/2008, (ЕО) № 1342/2008 и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 2847/93, (ЕО) № 1627/94 и (ЕО) № 1966/2006 (ОВ L 343, 22.12.2009 г., стр. 1).

(13)    Споразумение относно риболова между Европейската икономическа общност и Кралство Норвегия (ОВ L 226, 29.8.1980 г., стр. 48).

(14)    Споразумение за риболова между Европейската икономическа общност, от една страна, и правителството на Кралство Дания и местното правителство на Фарьорските острови, от друга (ОВ L 226, 29.8.1980 г., стр. 12).

(15)    Спогодба за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност, от една страна, и правителството на Дания и автономното правителство на Гренландия, от друга (ОВ L 172, 30.6.2007 г., стр. 4) и Протокол, уреждащ възможностите за риболов и финансовите средства, предвидени в спогодбата (ОВ L 293, 23.10.2012 г., стр. 5).

(16)    ОВ L 6, 10.1.2012 г., стр. 9.

(17)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(18)    Регламент (ЕС) 2019/1241 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. за опазване на рибните ресурси и защита на морските екосистеми чрез технически мерки, за изменение на регламенти (ЕО) № 1967/2006 и (ЕО) № 1224/2009 на Съвета и на регламенти (ЕС) № 1380/2013, (ЕС) 2016/1139, (ЕС) 2018/973, (ЕС) 2019/472 и (ЕС) 2019/1022 на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на регламенти (ЕО) № 894/97, (ЕО) № 850/98, (ЕО) № 2549/2000, (ЕО) № 254/2002, (ЕО) № 812/2004 и (ЕО) № 2187/2005 на Съвета (ОВ L 198, 25.7.2019 г., стр. 105).

(19)    Регламент (ЕО) № 218/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за номиналния улов на държавите членки, които извършват риболов в североизточната част на Атлантическия океан (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 70).

(20)    Регламент (ЕО) № 601/2004 на Съвета от 22 март 2004 г. за определяне на някои контролни мерки за риболовната дейност в зоната, обхваната от Конвенцията за опазване на живите морски ресурси на Антарктика, и изменящ Регламент (ЕИО) № 3943/90, Регламенти (ЕО) № 66/98 и (ЕО) № 1721/1999 (ОВ L 97, 1.4.2004 г., стр. 16).

(21)    Регламент (ЕО) № 216/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за номиналния улов на държавите членки, които извършват риболов в зони извън северната част на Атлантическия океан (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 1).

(22)    Сключена с Решение 2006/539/ЕО на Съвета от 22 май 2006 г. за сключване, от името на Европейската общност, на Конвенцията за укрепване на Междуамериканската комисия за тропическа риба тон, създадена от Конвенцията между Съединените американски щати и Република Коста Рика от 1949 г. (ОВ L 224, 16.8.2006 г., стр. 22).

(23)    Съюзът се присъедини с Решение 86/238/ЕИО на Съвета от 9 юни 1986 г. относно присъединяването на Общността към Международната конвенция за опазване на рибата тон в Атлантическия океан, изменена с протокола, приложен към заключителния акт от конференцията на пълномощните представители на държавите – страни по Конвенцията, подписан в Париж на 10 юли 1984 година (ОВ L 162, 18.6.1986 г., стр. 33).

(24)    Съюзът се присъедини с Решение 95/399/ЕО на Съвета от 18 септември 1995 г. за присъединяването на Общността към Споразумението за създаване на Комисия по рибата тон в Индийския океан (ОВ L 236, 5.10.1995 г., стр. 24).

(25)    Регламент (ЕО) № 217/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 г. относно предоставянето на статистика за улова и риболовната дейност от държавите членки, които извършват риболов в северозападната част на Атлантическия океан (ОВ L 87, 31.3.2009 г., стр. 42).

(26)    Сключена с Решение 2002/738/ЕО на Съвета от 22 юли 2002 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенция за опазване и управление на рибните ресурси в Югоизточния Атлантически океан (ОВ L 234, 31.8.2002 г., стр. 39).

(27)    Съюзът се присъедини с Решение 2008/780/ЕО на Съвета от 29 септември 2008 г. за сключване от името на Европейската общност на Споразумението за риболов в Южния Индийски океан (ОВ L 268, 9.10.2008 г., стр. 27).

(28)    Съюзът се присъедини с Решение 2012/130/ЕС на Съвета от 3 октомври 2011 г. за одобряване, от името на Европейския съюз, на Конвенцията за опазване и управление на рибните ресурси в открито море в южната част на Тихия океан (ОВ L 67, 6.3.2012 г., стр. 1).

(29)    Съюзът се присъедини с Решение 2005/75/ЕО на Съвета от 26 април 2004 г. за присъединяване на Общността към Конвенцията за опазването и управлението на далекомигриращите рибни запаси в Западния и Централния Тихи океан (ОВ L 32, 4.2.2005 г., стр. 1).

(30)    Регламент (ЕС) 2017/2403 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2017 г. относно устойчивото управление на външните риболовни флотове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1006/2008 на Съвета (ОВ L 347, 28.12.2017 г., стр. 81).

(31)    Всички видове дънни тралове (OTB, OTT, PTB, TBB, TBN, TBS и TB).

(32)    Всички видове грибове (SSC, SDN, SPR, SV, SB и SX).

(33)    Всички кораби с парагади, всички риболовни дейности с парагади и въдици (LHP, LHM, LLD, LL, LTL, LX и LLS).

(34)    Всички закотвени хрилни мрежи и капани (GTR, GNS, FYK, FPN и FIX).

(35)    Кодове на риболовните уреди: OTB, OTT, OT, PTB, PT, SSC, SDN, SPR, SX, SV, TBN, TBS, TB, TX.

(36)    Регламент (ЕО) № 520/2007 на Съвета от 7 май 2007 г. за определяне на технически мерки за опазването на определени популации от далекомигриращи видове риба и за отмяна на Регламент (ЕО) № 973/2001 (ОВ L 123, 12.5.2007 г., стр. 3).

ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 24.10.2019

COM(2019) 483 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

Предложение за Регламент на Съвета

за определяне за 2020 година на възможностите за риболов на определени рибни запаси и групи от рибни запаси, приложими във водите на Съюза, както и за риболовните кораби на Съюза в някои води извън Съюза

СПИСЪК НА ПРИЛОЖЕНИЯТА

ПРИЛОЖЕНИЕ I

РАВНИЩА НА ОДУ, ПРИЛОЖИМИ ЗА РИБОЛОВНИТЕ КОРАБИ НА СЪЮЗА В ЗОНИТЕ, ЗА КОИТО Е ОПРЕДЕЛЕН ОДУ, С РАЗБИВКА ПО ВИДОВЕ И ПО ЗОНИ

В таблиците в настоящото приложение са посочени равнищата на ОДУ и квотите (в тонове живо тегло, освен когато е посочено друго) по запаси, както и функционално свързаните с тях условия, когато е приложимо.

За всички възможности за риболов, определени в настоящото приложение, се прилагат правилата, посочени в Регламент (ЕО) № 1224/2009 1 , и по-специално в членове 33 и 34 от него.

Ако не е посочено друго, под „риболовни зони“ се разбират зоните на ICES. Рибните запаси във всяка зона са посочени по азбучен ред на наименованията на видовете на латински език. От значение за регулаторните цели са само латинските наименования на видовете, като общоприетите наименования са предоставени само за справка.

За целите на настоящия регламент се използва следната сравнителна таблица на латинските и общоприетите наименования:

Следната сравнителна таблица на общоприетите и латинските наименования се дава само за пояснение:

ПРИЛОЖЕНИЕ IA

СКАГЕРАК, КАТЕГАТ, ПОДЗОНИ 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 12 и 14 НА ICES, ВОДИ НА СЪЮЗА ОТ CECAF, ВОДИ НА ФРЕНСКА ГВИАНА