Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 52019IR4829

    Становище на Европейския комитет на регионите — Обновяване на Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове

    COR 2019/04829

    OB C 440, 18.12.2020, p. 119–124 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    18.12.2020   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 440/119

    Становище на Европейския комитет на регионите — Обновяване на Лайпцигската харта за устойчиви европейски градове

    (2020/C 440/20)

    Докладчик:

    Juan ESPADAS CEJAS (ES/ПЕС)

    ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

    ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

    От Пакта от Амстердам към обновената Лайпцигска харта

    1.

    		 посочва вътрешно присъщите различия, с които се отличава европейското сътрудничество в сферата на градоустройството: от една страна, обновената Лайпцигска харта е пряко свързана с националните политики за градовете ще изиска по-голяма политическа координация на национално, регионално и местно равнище; от друга, наднационалното измерение на Програмата на ЕС за градовете, която се доказа като иновативен инструмент за многостепенно управление, полезен за ангажирането на градовете в европейските политики;

    2.

    		 приветства идеята за обновяване на Лайпцигската харта по време на германското председателство на ЕС през втората половина на 2020 г. и подкрепя приобщаващия метод на работа за включване на възможно най-голям брой участници, който лансира германското правителство;

    3.

    		 припомня, че в декларацията от Букурещ, приета на 14 юни 2019 г. от министрите, отговарящи за градоустройството, се признава „необходимостта от изграждане на функционална връзка между новата Лайпцигска харта, Програмата на ЕС за градовете и Териториалната програма 2020+“;

    4.

    		 във връзка с това призовава Европейската комисия да демонстрира по-голям политически ангажимент към Програмата на ЕС за градовете и да я включи в текущите си водещи инициативи като Европейския зелен пакт или инициативите в областта на цифровите технологии. Механизмът за прилагане на Зеления пакт ще наложи укрепване на конкретните действия в партньорство с местното управление, като се съчетават подходи „от горе надолу“с ключови подходи „от долу нагоре“ с оглед на постигането на целите година по година до 2050 г.;

    5.

    		 призовава Европейската комисия да установи много по-тясна връзка между бъдещата си програма за по-добро регулиране и Програмата на ЕС за градовете, така че препоръките на градските партньорства да бъдат взети под внимание. В този смисъл оценките на териториалното въздействие и на въздействието върху градовете следва да бъдат включени непосредствено в механизмите за консултации, които предшестват законодателния процес, както и в оценката на европейските политики и намаляването на административната тежест (REFIT);

    6.

    		 припомня, че е необходимо европейският семестър да бъде адаптиран, за да отразява по-добре предизвикателствата, пред които са изправени градовете. Специфичните за всяка държава препоръки и политиката на сближаване ще бъдат основните инструменти за прилагане на Зеления пакт. Затова специфични въпроси, отнасящи се до градските райони, като жилищата на достъпни цени, нарастващите неравенства и дългосрочните инвестиции трябва да намерят отражение при координирането на икономическите политики в Европейския съюз и стратегиите за интелигентна специализация, интегрирано градско развитие и справедлив преход следва да бъдат хармонизирани на регионално или местно равнище посредством териториални инструменти като стратегиите за интегрирани териториални инвестиции;

    7.

    		 отправя искане към Европейската комисия да развие концепцията за „активна субсидиарност“ като допълнителна стъпка за укрепване на диалога с градовете, както и с метрополните области и регионите, и по този начин да обвърже Програмата на ЕС за градовете с Програмата за по-добро регулиране. Във връзка с това следва да се засилят синергиите с Мрежата от регионални центрове (RegHubs) на Европейския комитет на регионите;

    8.

    		 подкрепя Европейския парламент, който заяви, че настоящата ситуация в областта на климата е извънредна, и отчита факта, че постигането на въглеродна неутралност изисква колективни усилия и специфични действия на местно равнище, където градовете играят ключова роля. 75 % от европейското население живее в градове и около 70 % от емисиите на CO2 в Европа се отделят именно там. Градовете са част от проблема, но обновената Лайпцигска харта следва да признае способностите им на движеща сила, носеща промяна, и на преки участници при намирането на решения на глобалните предизвикателства на 21-ви век;

    9.

    		 счита, че обновената Лайпцигска харта следва да се разглежда като политическа възможност градовете да се превърнат в еталон за практическото изпълнение на различните политики за градовете във всички държави членки, което ще допринесе за укрепването на доверието в европейския проект от страна на гражданите, в най-непосредственото им обкръжение. Обновената Харта следва също така да доведе до проследяване на Програмата на ЕС за градовете, чието начало беше поставено с Пакта от Амстердам (2016 г.), като и двете следва да се впишат в процеса на изпълнение на Програмата до 2030 г. от органите на управление на местно равнище за постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР); В това отношение местните и регионалните власти в Европейския съюз са изправени пред различни предизвикателства и нови глобални проблеми, които могат да бъдат преодолени единствено чрез интегриран и многостепенен подход, а подкрепата на Европейския съюз носи безусловно добавена стойност. За тази цел принципите на Лайпцигската харта трябва да бъдат включени в заключенията на Съвета по време на германското председателство на ЕС (второто шестмесечие на 2020 г.), които ще бъдат приети от Съвета по общи въпроси и от Европейския съвет. Самата Лайпцигска харта трябва да бъде подписана от държавите членки, градовете и Европейския комитет на регионите.

    Трансформиращата сила на европейските градове за ускоряване на постигането на целите за 2050 г.

    10.

    		 посочва, че е необходимо да се намери точният баланс между трите предложени измерения относно европейските градове: повишаване на производителността и създаването на работни места и богатство в градовете и техните региони, по-справедливото им разпределение между гражданите и едновременно с това подобряване на качеството на околната среда и използване на възможностите, които предлага градският живот;

    11.

    		 счита, че е важно да се изтъкне работата на различните градски партньорства и да се установят връзки между сега действащата Програма на ЕС за градовете и бъдещата обновена Лайпцигска харта, например действия на партньорствата като „Академия за интеграция в градовете“, или инициативата на Комитета на регионите „Градове и региони за интеграция“, която осигурява платформа за кметове и председатели на регионални съвети от Европейския съюз, желаещи да откроят своите добри практики;

    12.

    		 припомня, че регионите и градовете са на предна линия, когато става въпрос за посрещането и интегрирането на мигранти и бежанци в Европа. Поради това КР призовава новата Европейска инициатива за градовете, предложена от Европейската комисия, да осигури достатъчно финансиране в подкрепа на партньорството „Приобщаване на мигрантите и бежанците“ и инициативата на КР „Градове и региони за интеграция“ и наистина да постигне промяна за европейците в техните градове;

    13.

    		 счита, че за да се постигнат целите за борба с изменението на климата, поставени от Парижкото споразумение и Конвента на кметовете, сред основните цели на обновената Лайпцигска харта трябва да бъдат: развиване на иновативна мобилност чрез съчетаване на използването на частни електрически автомобили в градовете и насърчаването на алтернативна мултимодална мобилност с ниски емисии, въз основа на устойчив обществен транспорт като каране на колело или ходене пеш, наред с устойчиви политики за земеползване, които насърчават ограничаването на разрастването на градовете, и устойчиво повишаване на енергийната ефективност на европейския жилищен фонд;

    14.

    		 все още счита, че е от първостепенно значение Европейската комисия чрез Програмата за градовете и държавите членки посредством Лайпцигската харта да подкрепят с финансови стимули разработването на устойчиви планове за градска мобилност, за което КР вече призова в своето становище от 2010 г. относно „План за действие за градска мобилност“;

    15.

    		 наложително е също така да се разгледа важната тема за енергийното саниране на жилищния фонд, както и мрежата от бизнес офиси и промишлени сгради;

    16.

    		 отново отправя призива си за изготвяне на план за действие на европейско равнище за жилищно настаняване на достъпни цени в Европа;

    17.

    		 счита, че насочването на целите на ООН за устойчиво развитие към градовете създава стратегическа рамка за подобряване на качеството на живот на гражданите, която трябва да бъде вземана предвид от градовете и регионите при разработването на техните политики. Като най-близкото до гражданите административно равнище градовете прилагат политики, които променят тамошната социална реалност и са ключови фактори за постигане на напредък при изпълнението на целите за устойчиво развитие, по-специално на цел 11, насочена към градовете, и цел № 17, която стимулира взаимодействията между властите, частния сектор и гражданското общество;

    18.

    		 отбелязва, че управлението на отпадъците и цялостното управление на водния цикъл, управлението на емисиите и на изпускането на промишлени замърсители, намаляването на потреблението и подобряването на оползотворяването на енергията, както и производството на чиста енергия без въглеродни емисии, управлението на въздействието на екстремните метеорологични явления и изграждането на екологични коридори и насърчаването на биологичното разнообразие са ключови елементи за подобряване на устойчивото развитие на градските райони. Местната администрация трябва да даде тласък на насърчаването на кръговата икономика, за да се промени производственият модел и да се създадат нови екологосъобразни работни места, което ще спомогне за промяната на парадигмата и ще ни отведе към градовете на бъдещето; Тази промяна на парадигмата няма да бъде възможна без програми за обучение на местно и регионално равнище за адаптиране на работните места към екологичния преход;

    19.

    		 счита, че насърчаването на биологичното разнообразие и връщането на природата в градската среда чрез екологосъобразна инфраструктура и природосъобразни решения, като по този начин се насърчават екологичната свързаност и качеството на ландшафта както в самия град, така и в близкото му обкръжение, е от жизненоважно значение за справяне с някои от нарушенията и въздействията, причинявани от глобалната промяна.

    20.

    		 подчертава колко е важно да се развиват приобщаващи градове, които да вземат под внимание борбата срещу социалните неравенства, цифровото разделение, текущото застаряване на европейското население и демографските промени като обезлюдяването в някои области. Много е важно този приобщаващ характер на градовете да включва действия за подобряване на достъпа до жилища на достъпни цени, постигане на всеобща достъпност и борба с енергийната бедност, да гарантира ефективно интегриране на мигрантите с населението на приемащата държава и да постига по-добър баланс по отношение на мобилността, особено на младите хора, между държавите членки, като се създават възможности за професионално развитие в държавите с по-ниски доходи на глава от населението, както и да гарантира достъп до система за закрила и здравни грижи и система за гарантиране на продоволственото обезпечаване, в това число основно водоснабдяване и канализация за цялото население, като се отчита ситуацията на всеки отделен човек или група с цел посрещане на свързаните с това разходи;

    Принципи, от които следва да се ръководи обновената Лайпцигска харта

    21.

    		 изразява съгласие със следните принципи на работа за обновената Лайпцигска харта: интегриран подход, ориентиран към местните условия подход, многостепенно управление и участие и съвместно създаване. Всички те са свързани с ръководните принципи на политиката на сближаване на ЕС;

    22.

    		 посочва, че е наложително градовете и общините в целия Европейски съюз да се запознаят с бъдещата Лайпцигска харта, а нейните принципи да определят общата рамка за националните, регионалните и местните политики и стратегии за градовете и съответните европейски инициативи, по-специално новите, ползващи се от финансиране, които биха могли да бъдат създадени в рамките на Европейския зелен пакт;

    (23)

    		 като зачита гъвкавостта, която се изисква за адаптирането на целите на Програмата на ЕС за градовете към реалностите на всяка територия, подкрепя предложението за действия на равнище „съседство“, тъй като това би могло да бъде целесъобразен подход за борба с глобалните предизвикателства от гледната точка на местното равнище. Всяко равнище на управление следва обаче да поеме своя дял от отговорността и компетентността по отношение на предизвикателствата пред градовете (качество на въздуха, жилищно настаняване, цифровизация, инструменти за финансиране) при пълно зачитане на принципите на субсидиарност и пропорционалност;

    24.

    		 изразява съгласие с виждането, че в обновената Лайпцигска харта функционалните градски райони или метрополни области следва да бъдат признати като пространства, които допринасят за прилагането на интегриран подход към територията и постигат балансирано териториално развитие в съответствие със стратегиите на ЕС. Препоръчва да се признаят и функционалните градски райони и метрополни области със собствена институционална рамка и онези, които, опирайки се на политиката на сближаване, стимулират динамиката на труда на равнище метрополни области, както КР посочи в свое становище от 2019 г. относно „Предизвикателствата пред метрополните региони и тяхната позиция в бъдещата политика на сближаване след 2020 г.“;

    25.

    		 изразява съгласие и с принципа на участие и съвместно създаване и призовава обновената Лайпцигска харта да вземе предвид различните видове градски селища в съответствие с културните и административните особености и разпределението на правомощията във всяка държава членка Освен това от съществено значение е обновената Лайпцигска харта да гарантира, че гражданите ще могат да участват в разработването и оценката на политиките за градовете, които ги засягат, включително гражданите, които живеят в близост до градските райони или метрополните области;

    Предоставяне на възможност на градовете да се справят с глобалните предизвикателства

    26.

    		 припомня, че 2020 г. беше сериозно белязана от световната пандемия от COVID-19. Градовете и регионите трябваше да действат като преграда за ограничаването на здравната криза, която се превърна в социална и икономическа драма. Ето защо те трябва да бъдат в центъра на управлението на фонда за възстановяване и се нуждаят от по-голяма европейска финансова подкрепа, за да могат да продължат да показват, че намират решения на проблемите, причинени от пандемията;

    27.

    		 призовава обновената Лайпцигска харта да предложи амбициозна и конкретна пътна карта за своето изпълнение от страна на градовете и да се възползва от местните програми за градско развитие в рамките на ЦУР, и по-специално от 6-те % резерв от ЕФРР, предназначени за интегрираното устойчиво развитие на градовете (интегрирани стратегии за устойчиво градско развитие). Освен това европейските структурни и инвестиционни фондове следва да финансират „транспонирането на ЦУР на местно равнище“ от градовете и регионалните власти, по-специално по отношение на политиките за устойчива мобилност и обществен транспорт, както и санирането на сгради с цел борба с енергийната бедност, гарантирането на всеобща достъпност, премахването на ситуациите на социална уязвимост и насърчаването на социалното приобщаване в необлагодетелстваните райони на всеки градски център. Местните власти трябва да могат да управляват по по-гъвкав и непосредствен начин средствата, които се отпускат на държавите и регионите; Насърчаването на усилията за провеждане на обучения заедно със сектора на образованието и предприятията е предпоставка за постигането на тази цел;

    28.

    		 призовава Европейската комисия, с цел мониторинг на инвестициите и постиженията на множеството национални, регионални и местни програми за градско развитие, да разработи нова обща референтна рамка с обща терминология, показатели и методология, които да позволяват координация между различните административни равнища, взаимно обучение и сравнителна оценка между териториите, както и участието на градовете в разработването на бюджетите за тяхното развитие;

    29.

    		 призовава Европейската комисия да вземе предвид факта, че мащабните политики за социални и екологични промени, които инициира Зеленият пакт, са с приоритетно значение и следва да се изпълняват чрез конкретни действия в градовете и регионите, така че свързаните с тях инвестиции да не се включват в изчисляването на публичния дефицит на държавите членки и да не подлежат на ограничения по отношение на тавана на разходите, който държавите членки налагат на местните власти в рамките на действащите понастоящем програми за бюджетна стабилност и контрол на дефицита;

    30.

    		 приветства факта, че в обновената Харта се признава основната роля на градоустройственото планиране, с цел да се постигне устойчиво градско развитие и по-специално акцента, поставен върху намаляването на усвояването на земя, наличието на различни функции за новите форми на производство, диверсифицирането на производството и новите форми на живот, финансово достъпните жилища и използването на обществени политики за земеползване;

    31.

    		 счита, че цифровата трансформация би трябвало да способства за по-добро „цифрово сближаване“ в Европа както за гражданите ѝ, така и за териториите ѝ. Необходима е промяна на перспективата — от подход, доминиран от технологиите, към подход, ориентиран в по-голяма степен към гражданите, както се посочва в декларацията „Обединяване, насърчаване, подкрепа: обединяване на усилията за насърчаване на устойчивата цифрова трансформация в градовете и общностите“. Трябва да се насочим към по-цялостна концепция за цифровия град, в който цифровите иновации са средството, а не целта, и се инициират от предприемачите в публичния сектор и от частните предприятия, които предоставят решения, адаптирани към съществуващите и новите технологии; Цифровизацията предоставя добри възможности за градовете и техните граждани, но е необходимо също да се помогне на градовете по-добре да предвиждат и да се справят с отрицателните последици от процесите на цифровизацията;

    32.

    		 предлага обновената Лайпцигска харта да включва необходимостта в рамките на стратегиите за интелигентна специализация, разработени на регионално равнище в областта на политиката на сближаване, да се изпълняват процеси за интелигентна специализация на местно равнище и интегрирани програми за икономическа и териториална трансформация, които позволяват развитието на интелигентни градове и интелигентни села;

    33.

    		 счита, че градовете, включително малките и средно големите градове, са ключови участници в справянето с основните социални и екологични предизвикателства в Европа (здравеопазване, изхранване, енергетика, транспорт, изменение на климата, биологично разнообразие, приобщаване и сигурност). От съществено значение обаче е да се модернизира ролята на обществения сектор на местно равнище в контекста на икономическото развитие, въз основа на подход, който насърчава предприемачеството и цели да подчертае неговата роля по отношение на новото предизвикателство на глобалното управление;

    34.

    		 във връзка с това приветства факта, че новата Програма за подкрепа на структурните реформи (ППСР) попада в ресора на комисаря, отговарящ за регионалната политика, тъй като това следва да даде възможност на ППСР (с предложения за нея бюджет за периода 2021—2027 г.) да се превърне в основния инструмент за подобряване на институционалния капацитет и структурните реформи на градовете по отношение на всички елементи, които не са допустими за финансиране от структурните фондове;

    35.

    		 посочва, че голяма част от добавената стойност на Програмата на ЕС за градовете е осигуряването на подкрепа за обмена на знания по въпроси, свързани с градовете, между европейските, националните, ртегионалните и местните институции, възприеман като механизъм за обмен на най-добри практики;

    36.

    		 освен това счита, че е необходимо обновената Лайпцигска харта да включва вече съществуващи в ЕС механизми и методики за устойчиво градско развитие, които обаче обикновено не са свързани помежду си, като например инициативата „Интелигентни градове и общини“, Споразумението на кметовете за климата и енергетиката или Референтната рамка за устойчиви градове, наред с други;

    Подобрена програма на ЕС за градовете в служба на новата Лайпцигска харта

    37.

    		 припомня трите стълба на Програмата на ЕС за градовете (по-добро регулиране, по-добро финансиране и по-добри познания), определени в Пакта от Амстердам. Основната цел е да се разработи процесът за тяхното прилагане. Необходимо е също така да се развие ролята на различните заинтересовани страни;

    38.

    		 подчертава необходимостта от укрепване на връзките между градовете и селата и разглеждане на всички градски райони заедно със заобикалящата ги територии, включително зоните, които често функционират като селски райони, за да се постигне по-цялостен и интегриран подход и да се предложат възможности за развитие за всички, живеещи в градските райони или метрополните области;

    39.

    		 счита, че обновената Лайпцигска харта следва да признае усилията на градовете и местните органи, участващи в четиринадесетте тематични градски партньорства; Освен това желанието на някои партньорства (например партньорството за миграцията и бежанците или партньорството в областта на градската мобилност) да продължат дейността си и след изтичането на тригодишния период, следва да се приветства като ясен знак за успеха на Програмата на ЕС за градовете. Трябва обаче да се подсигурят необходимите ресурси, както и въздействието и съгласуваността на бъдещите инициативи;

    40.

    		 предлага списък с конкретни препоръки за преодоляване на тези предизвикателства и подобряване на изпълнението на Програмата за градовете:

    —

    съставът на бъдещите партньорства трябва да бъде определен по напълно прозрачен начин, с участието на градовете и в зависимост от техните размери, така както е посочено в обновената Лайпцигска харта. Аналогично, действията трябва да бъдат групирани около трите стълба: по-добро регулиране, по-добро финансиране и по-добри познания;

    —

    настоящият списък с хоризонтални теми все още е актуален и би могъл да бъде разработен чрез пилотни действия, в които да участва по един член, представляващ всяко партньорство, като се търси баланс между европейските институции и националните, регионалните и местните органи на управление; Във връзка с това от съществено значение е службите на Комисията и ведомствата на държавите членки да участват по-активно в тематичните партньорства, по-специално при започването на ново партньорство. Това ще повиши така необходимата ангажираност от страна на Комисията и държавите членки;

    —

    необходимо е да се засилят синергиите между различните действия на бъдещите партньорства, с цел да се избегне тясноведомственото мислене и да се координира стартирането на действията;

    —

    с цел засилване на политическата подкрепа на местно равнище биха могли да се организират срещи на високо равнище на местните власти, участващи в Програмата за градовете, които да действат като посланици, и да участват в политическите дискусии с Европейската комисия и държавите членки;

    —

    в рамките на стълба „по-добро регулиране“ Европейската комисия следва да се ангажира да взема предвид препоръките на градските партньорства. Във връзка с това партньорствата биха могли да организират семинари, на които експерти да разгледат конкретни промени в директивите, регламентите и политиките на ЕС; резултатите от партньорствата следва да бъдат редовно представяни и обсъждани в Европейския парламент и Съвета, с цел да бъдат вземани предвид в по-голяма степен при изготвянето на европейското законодателство;

    —

    счита, че многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и Европейската инициатива за градовете, предложена от Европейската комисия в рамките на бъдещия регламент за ЕФРР, следва да гарантират стабилно финансиране за покриване на оперативните разходи на градовете, участващи в Програмата на ЕС за градовете;

    —

    Евростат следва да участва по-активно в работата на партньорствата, които биха могли да насърчат дебат във връзка с наличните на регионално и местно равнище и във функционалните градски райони качествени данни и тяхното генериране;

    —

    Програмата за градовете и партньорствата следва да бъдат по-добре синхронизирани с работата на Съвместния изследователски център и неговия център за изучаване на териториалните политики в Севиля, например по проекти като доклада „Бъдещето на градовете“ или Urban Data Platform Plus;

    —

    с оглед на програмния период след 2020 г. и в по-широк контекст, наред със структурните фондове, Европейската комисия би могла да обмисли разработването на финансова програма за пилотни действия във връзка с предложения, възникнали в рамките на градските партньорства;

    —

    Европейската комисия следва да започне комуникационна кампания за популяризиране на резултатите от Програмата на ЕС за градовете, включително по-добро отразяване на ползите, генерирани от партньорствата, на специалната онлайн платформа Futurium. Освен това тя следва да инвестира и в генерирането на знания, като разпространява най-добрите практики, ръководства, инструменти и пътни карти, разработени в рамките на Програмата на ЕС за градовете.

    Проследяване на изпълнението на обновената Лайпцигска харта

    41.

    		 призовава германското председателство на ЕС да признае официално ролята на Комитета на регионите по отношение на обновената Лайпцигска харта в съответствие с Пакта от Амстердам, който „призова Комитета на регионите като консултативен орган на ЕС, който официално представлява регионите и общините на ЕС, да допринесе за по-нататъшното развитие на Програмата на ЕС за градовете“;

    42.

    		 предлага на всеки три години държавите членки — или отговорните за политиката за градовете равнища на управления, когато тези правомощия не се упражняват на национално равнище — да изготвят доклади относно интегрирането на Лайпцигската харта в своите национални или регионални политики за градовете в сътрудничество с Европейската комисия, като изтъкват подкрепата за изпълнението на принципите и целите на Лайпцигската харта от страна на европейските политики и фондове, по-специално на политиката на сближаване;

    43.

    		 припомня, че е важно Европейската комисия да продължи да играе съществена роля в координацията и изпълнението на Програмата на ЕС за градовете и Лайпцигската харта. Във връзка с това трябва да се припомни предложението заместник-председателят, отговарящ за междуинституционалните отношения и перспективи, да бъде назначен за координатор на Програмата за градовете, което ще осигури и тясна връзка с Програмата за по-добро регулиране. Освен това координацията в тази област ще спомогне за преодоляването на разпокъсаната визия на градовете и на градското измерение на политиките в резултат на експертния подход на отделните генерални дирекции;

    44.

    		 за да се гарантира, че Лайпцигската харта е във възможно най-голяма степен обвързващ документ за ЕС, държавите членки и местните и регионалните власти, призовава Съвета по общи въпроси да приеме задължителните заключения след приемането на обновената Лайпцигска харта от неформалната среща на Съвета на министрите, отговарящи за развитието на градовете, на 30 ноември 2020 г. Това следва да бъде съчетано с призив към бъдещите председателства на Съвета да продължат обсъжданията относно Програмата за градовете в своите работни програми.

    Брюксел, 14 октомври 2020 година.

    Председател на Европейския комитет на регионите

    Apostolos TZITZIKOSTAS

    Top