Становище на Европейския комитет на регионите — „Устойчива Европа до 2030 г.: последващи действия във връзка с целите на ООН за устойчиво развитие, екологичния преход и Парижкото споразумение относно изменението на климата“

(2020/C 39/06)

Докладчик	:	Sirpa Hertell (FI/ЕНП), член на градския съвет на Еспоо
Отправен документ	:	Документ за размисъл „Към устойчива Европа до 2030 г.“(COM (2019) 22 final)

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

Към устойчива Европа до 2030 г. — „Нямаме резервна планета“

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

1.

изтъква заключенията на Съвета (1) относно значението на устойчивото развитие, както и своя силен интерес да продължи да играе водеща роля в изпълнението на Програмата до 2030 г. като основен приоритет и в полза на своите граждани и тяхното благополучие, както и като съществен елемент за възстановяването и укрепването на доверието в ЕС в рамките на Европа и в световен план;

2.

приветства подновената динамика на дебата за амбициозна политика на ЕС в областта на климата и обявеното от новоизбрания председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен предложение за Европейски зелен курс с по-амбициозни цели на ЕС до 2030 г., и призовава новата Европейска комисия да приобщи местните и регионалните власти като реални партньори в усилията за устойчивост и действията в областта на климата при разработването на зеления курс в съответствие с целите за неутралност по отношение на климата до 2050 г.;

3.

подчертава колко е важно да се дефинира новата европейска стратегия „Към устойчива Европа до 2030 г.“като основа за дългосрочно европейско бъдеще. Европа вече е в челните редици по устойчивост, но е изправена пред сложни глобални предизвикателства, на които Европейският съюз трябва да намери решение. КР е убеден, че за постигането на устойчив Европейски съюз, включително целта за постигане на неутралност по отношение на климата до 2050 г., се изискват фундаментални промени, които трябва да се осъществят със съвместните усилия на всички равнища на управление и всички слоеве на нашите общества;

4.

изтъква, че основите на политиката за устойчиво и стабилно бъдеще включват решителен преход към кръгова икономика, в това число производствени цикли с нетоксични материали, решителен ангажимент за постигане на неутралност по отношение на климата и борба срещу неговото изменение, защита на природното наследство, биологичното разнообразие и екосистемите, устойчивост на селското стопанство и продоволствените системи, последователност и съгласуваност на политиките в областта на селското стопанство, околната среда и климата, както и безопасни и устойчиви нисковъглеродни сектори на енергетиката, сградния фонд и мобилността, и че според прогнозите този преход ще създаде над 200 милиона нови работни места в световен мащаб на стойност над 4 трилиона евро до 2030 г.;

5.

изтъква значението на хората, новите технологии, продукти, услуги и бизнес модели, на подкрепата за предприятията и публичното и частното финансиране, както и на всички определени от ЕК „хоризонтални способстващи фактори“, за изграждането на устойчива и стабилна Европа до 2030 г.;

6.

припомня важността на препоръките на КР относно дългосрочната стратегия на ЕС за устойчива Европа до 2030 г. (2) и предложенията на Европейската комисия за укрепване на принципите на правовата държава, подобряване на управлението на ЕС, осигуряване на по-добра съгласуваност на политиките за устойчиво развитие и обвързване на подхода на по-добро регулиране с устойчивостта;

7.

уточнява, че Програмата до 2030 г. се състои от пет стълба: мира, планетата, хората, просперитета и партньорството; настоящото становище обаче ще бъде съсредоточено върху стълба „планета“и в него ще бъде изложена стратегическата визия за това как да се проправи пътят към устойчиви европейски градове и региони до 2030 г.;

Към устойчива Европа до 2030 г.: пътят пред градовете и регионите

8.

приветства прехода към позволяваща ефективно използване на ресурсите, нисковъглеродна, неутрална по отношение на климата и защитаваща биологичното разнообразие икономика и изтъква, че е спешно необходимо да се предприемат действия и да се ангажират органите на властта на всички равнища, икономическите участници, университетите, научноизследователските центрове, гражданското общество и гражданите;

9.

призовава всички вземащи решения на всички равнища на управление да признаят активната и в много случаи иновативна роля на местните и регионалните власти, всяка в рамките на съответните си правомощия, в изпълнението на подцелите, тъй като те са на „фронтовата линия“и отговарят за 65 % от изпълнението на целите за устойчиво развитие (ЦУР) в Европа;

10.

подкрепя наличните доказателства за това, че целите за устойчиво развитие и подцелите не могат да бъдат постигнати единствено с подход „от горе надолу“, а са необходими преди всичко действия „от долу нагоре“— всички региони, градове и граждани трябва да бъдат привлечени за участие като активни деятели на промяната;

11.

припомня, че изпълнението на ЦУР в Европа изисква всеобхватен и системен подход, за да се гарантира съгласуваност между различните измерения на ЦУР в рамките на политиките; подчертава, че всички ЦУР са взаимносвързани и хоризонтални, и че четирите измерения на устойчивото развитие — икономическо, екологично, социално и културно — също са тясно свързани помежду си и трябва да се балансират внимателно;

12.

изтъква, че седем от 17-те ЦУР (3) могат да бъдат свързани с екологичния и климатичния преход; в този контекст отбелязва, че ЦУР 11 „Устойчиви градове и селища“е насочена пряко към местните и регионалните власти и включва важни подцели, които изискват политически действия и многостепенно управление;

13.

посочва, че градовете имат дял от 70 % в световните емисии на парникови газове, а местните органи на властта отговарят за изпълнението на повече от 70 % от мерките за намаляване на изменението на климата и до 90 % от мерките за приспособяване към него;

14.

отбелязва, че регионите и градовете са лидери в областта на климата; изтъква необходимостта от сътрудничество на множество равнища и по-голяма децентрализация и призовава ЕС да възложи официално активна роля на местните и регионалните власти при изготвянето на политиките и разпоредбите в областта на смекчаването на последиците от изменението на климата; с оглед на това отново отправя своя призив към държавите членки да включат изцяло местните и регионалните власти в изготвянето на интегрираните национални планове за енергетиката и климата (ИНПЕК);

15.

подчертава, че адаптирането към местните условия на действията за устойчиво развитие в политиките за климата, енергетиката и околната среда е от първостепенно значение за изпълнението на целите на Програмата до 2030 г. Поради това призовава за допълнително укрепване на европейските партньорства (4), мрежите от градове и региони (5), като Under2Coalition, и трансграничното сътрудничество (6) и платформи за разработване на общи стратегии, координиране на действията, прилагане на по-ефективни стратегии и обединяване на ресурсите, особено в областта на адаптирането към изменението на климата и смекчаването на последиците от него, действията за опазване на околната среда и опазването на биологичното разнообразие;

Устойчива Европа 2030 г.: кръгова, нисковъглеродна, неутрална по отношение на климата и защитаваща биологичното разнообразие икономика

16.

призовава за цялостна политика на ЕС в областта на изменението на климата, която да се основава на системен подход; отбелязва, че досегашните политики на ЕС често са фрагментирани между различните сектори и между градските и селските райони, както и между различни категории като сектора на търговия с емисии (СТЕ), сектора извън СТЕ и сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (ЗПЗГС); насърчава регионите и градовете да дадат тласък на постепенния преход към нов системен модел и да приложат нови пилотни и по-всеобхватни решения преди 2030 г.;

17.

подкрепя призива на Европейския парламент към държавите членки да въведат подходящи политики и да осигурят финансиране с цел ефективно намаляване на емисиите; подчертава, че разходите на ЕС от съответните фондове биха могли да предоставят допълнителна подкрепа, когато е целесъобразно (7);

18.

призовава за съчетание от подходящи пазарни механизми, промени в данъчното облагане, мерки за финансиране, правни разпоредби и доброволни ангажименти на публичните органи на равнището на държавите членки и регионалните и местните власти за привличане на инвестиции в дейности, свързани с изменението на климата, за да може секторът извън СТЕ да намали емисиите по разходоефективен начин; във връзка с това очаква с нетърпение обявените от новоизбрания председател на Комисията Урсула фон дер Лайен предложения за Европейски зелен курс и Европейска банка за климата;

19.

убеден е обаче, че освен СТЕ са необходими и ефикасни мерки, които да доведат до постепенно премахване на преките и непреките субсидии за изкопаеми горива (като например прилаганото към момента освобождаване от данъци за самолетното гориво), за да се създадат еднакви условия на конкуренция за енергията от възобновяеми източници, да се насърчи промяната в поведението и да се генерират нужните ресурси в подкрепа на справедливия преход; във връзка с това приветства стартирания от новоизбрания председател на Комисията Урсула фон дер Лайен дебат за ценообразуването на въглеродните емисии и граничните въглеродни такси;

20.

предлага да се въведат силни пазарни стимули, за да се насърчи разработването на нови въглеродни поглътители и устойчиви заместители на материалите в посока намаляване на въглеродния отпечатък, и да се положат допълнителни усилия за подпомагане на научноизследователската и развойната дейност, за да се доразвият новите технологии за намаляване на емисиите на CO2 и методите за измерване;

21.

отправя искане за повишаване на целите на ЕС в областта на климата в съответствие с целта на Междуправителствения комитет по изменение на климата за 1,5oС до равнище, което да е осъществимо; предлага да се създаде бюджет за въглеродните емисии и да се въведат други механизми за намаляване на оставащите емисии на парникови газове, както и да се преразгледат подцелите за 2030 г. и 2040 г., за да се съобразят с целта за въглеродна неутралност до 2050 г.; подчертава, че е много важно да се гарантират социалната справедливост и конкурентоспособността на държавите членки, както и международното сътрудничество;

22.

призовава ЕК по време на финландското председателство да инициира, в сътрудничество с КР, изготвянето на проучване по въпроса как да се планира и осъществи по-системно решение за периода след 2030 г.;

23.

насърчава регионите и градовете да дадат тласък на постепенния преход към новия системен модел и да приложат нови пилотни решения преди 2030 г.;

24.

отбелязва, че ефикасността и разходната ефективност на действията в областта на климата трябва да бъдат основните водещи принципи при разработването на по-системно решение за ЕС, включително чрез мерки като разширяване и укрепване на схемата за търговия с емисии при същевременно подобряване на нейната дълготрайност и предсказуемост;

25.

изтъква, че за да се постигнат целите за устойчиво развитие и тези в областта на климата, ще е необходимо значително увеличение на инвестициите в екологично чисти решения. Така например, за да може изискваното намаляване на емисиите на парникови газове до 2050 г. да надвиши 90 %, годишните инвестиции в екологично чисти проекти трябва да бъдат увеличени с над три пъти спрямо настоящите равнища;

26.

предлага да се разшири и укрепи схемата за търговия с емисии в областта на смекчаването на последиците от изменението на климата. Отбелязва обаче, че водещият принцип трябва да бъде уравновесяването на съотношението между разходите и ползите;

27.

изтъква значението и влиянието на европейските местни и регионални власти и важната роля на гражданите в световен план — посредством инициативи като Световния конвент на кметовете за климата и енергетиката и платформата на ООН на водещите градове за ЦУР 25 + 5 — за насърчаването на обмена на най-добри практики с оглед на изпълнението на ЦУР на местно равнище;

28.

подчертава, че местните действащи лица и гражданите са в най-добра позиция да повишават осведомеността и да се борят с изменението на климата; подчертава също така, че местните и регионалните органи носят отговорност за предприемането на действия, които да дадат възможност на гражданите да живеят съобразно ЦУР, но и за подкрепата за мобилизирането на гражданите да работят за постигането на целите;

29.

поема ангажимента да бъде гласът на местните и регионалните власти на бъдещите международни форуми, като например 25-ата конференция на страните по РКООНИК и 15-ата конференция на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие, като се застъпва за амбициозна, обвързана със срокове и основаваща се на науката глобална рамка за биологичното разнообразие след 2020 г., която да включва ЦУР; призовава страните да прилагат многостепенно управление, което официално включва местните и регионалните власти в планирането и изпълнението, както и в мониторинга, докладването и проверката; отново призовава да се създадат всеобхватни стратегии за съгласувано повишаване на осведомеността и ангажираност на всички равнища;

Подробно: кръгова, нисковъглеродна, неутрална по отношение на климата, защитаваща биологичното разнообразие икономика и социално справедлив преход

30.

застъпва се за разработването на международно равнище на амбициозна, обвързана със срокове и основаваща се на науката глобална рамка за кръговата икономика и биологичното разнообразие, която да включва ЦУР и да е съобразена с тях;

31.

приветства постигнатия напредък в ЕС по отношение на прехода към кръгова икономика, включително подобреното управление на отпадъците, но отбелязва, че все още е необходимо повишаване на ефективността на финансовата и регулаторната рамка на европейско равнище, за да се изпълни стратегията за кръговата икономика; поради това призовава Европейската комисия да представи, в рамките на обявения от нея нов план за действие за кръговата икономика, конкретни предложения за липсващите елементи на такава съгласувана рамка, като отчита надлежно централната роля на местните и регионалните власти и по-специално предложенията за секторите с високо потребление на ресурси като строителството, както и промените в дизайна на продуктите; счита, че социалните ползи от прехода към кръгова икономика следва да бъдат по-ясно изтъкнати;

32.

приветства следващата стратегическа програма на ЕС за 2019—2024 г. (8), включваща устойчивото потребление и производство, борбата с изменението на климата и усилията да се спре разрушаването на околната среда, прехода към по-разходоефективна кръгова икономика чрез насърчаване на екологосъобразния растеж, биоикономиката и устойчивите иновации, и справяне с проблеми като енергийната сигурност и разходите за енергия на домакинствата и предприятията;

33.

призовава за цялостен, ориентиран към местните условия подход в политиката за околната среда посредством многостепенно управление, засилване на ролята на градовете и регионите, оценка на въздействието и стратегическа екологична оценка, докладване в областта на околната среда, достъп до информация за околната среда и прилагане на законодателството в тази област;

34.

изтъква основната роля на регионите и градовете в прехода към кръгова икономика. „Кръговите региони“се нуждаят от интегриран и цялостен подход, както се посочва в становището на КР относно Директивата за пластмасовите изделия за еднократна употреба (9);

35.

изтъква, че е спешно необходимо националният енергиен микс в различните държави членки да бъде съобразен с изискванията на дългосрочната стратегия за декарбонизация; това означава, че ще е необходимо и увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници над договорената понастоящем цел на ЕС от 32 % до 2030 г., особено що се отнася до базовата електроенергия, за да се намалят драстично емисиите на парникови газове;

36.

призовава публичния сектор и отговарящите за вземането на решения в промишлеността да ускорят използването на нови стратегически енергийни технологии и Европейския стратегически план за енергийните технологии, за да потърсят решение на изменението на климата, като засилят ролята на потребителите чрез подобряване на тяхната осведоменост и използване на интелигентни енергийни мрежи;

37.

подчертава, че климатичният преход изисква значителни „зелени“и „сини“инвестиции и иновации, и настоява за повече синергии между източниците на финансиране и за по-силни връзки между публичното и частното финансиране в областта на околната среда; във връзка с това приветства становището на КР, в което се разглеждат специфичните проблеми на регионите, които са силно зависими от изкопаемите горива (10);

38.

призовава във всяка оценка или проверка за пригодност на действащото законодателство за околната среда в областта на водите, почвите, шума и качеството на въздуха да се включва и акцент върху жизненоважната необходимост от подобряване на съгласуваността на политиките по отношение на ЦУР чрез насърчаване на кръговата икономика, стимулиране на устойчивото производство и потребление и намиране на решение на проблема с новопоявилите се замърсители като пластмасовите микрочастици, фармацевтичните продукти и тези за лична грижа, пестицидите, вторичните продукти за дезинфекция и промишлените химикали;

39.

изразява дълбока загриженост във връзка с извънредната екологична ситуация, пред която е изправен светът, както се посочва в последната Глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги; подчертава, че загубата на биологично разнообразие подкопава възможностите на много държави да постигнат ЦУР и поради това насърчава градовете и регионите да вземат незабавни и спешни мерки за включване на биологичното разнообразие (11) в различните секторни области на политиката, в това число селското стопанство и развитието на градовете и регионите, като ясно изтъкнат, включително на правно обвързващо равнище, значението на целите за опазване на биологичното разнообразие; призовава Комисията да подкрепя иновативните природосъобразни решения и екологосъобразната инфраструктура, разработвани и прилагани на поднационално равнище, за да се противодейства на загубата на биологично разнообразие и изменението на климата;

40.

отново отправя призив за създаване на Европейска обсерватория за неутралност по отношение на климата (12) и изтъква активната роля на местните и регионалните власти за изграждането на обсерватории на изменението на климата;

41.

призовава да се приеме преработеният вариант на Директивата за питейната вода, за да се гарантира достъп до вода за всички, което ще означава да се поддържа добрият екологичен статус на водните басейни, да се намали рискът за здравето до под 1 %, да се ограничи потреблението на бутилирана вода и да се спестят пари, като същевременно се намалят пластмасовите отпадъци и емисиите на CO2;

42.

призовава преработеният текст на Рамковата директива за водите да е със същото, ако не и с по-високо равнище на амбиция, за да се гарантират възстановяването и опазването на водните басейни и доброто състояние на водните екосистеми в ЕС;

43.

отново отправя призив за подобряване на ефективността на управлението на водите в ЕС чрез увеличаване на обхвата на регламента на ЕС относно минималните изисквания за повторно използване на водата, така че той да се прилага не само за напояването в селското стопанство, но и за напояването на зелени площи в градските райони като паркове и зони за обществено ползване (13);

44.

отбелязва, че оценките на териториалното въздействие, подкрепяни от КР, могат да бъдат полезен инструмент за оценяване на потенциалното и вероятно много диференцирано въздействие на законодателството за климатичния, енергийния и екологичния преход в различните региони в ЕС. В този контекст КР би могъл да засили взаимодействието си с инструментите за оценка на въздействието на Съвместния изследователски център, за да укрепи още повече действията си в тази област;

45.

счита, че принципът на справедливия преход „никой да не бъде пренебрегнат“е един от водещите принципи на климатичния и екологичния преход от социална, териториална и политическа гледна точка. В този контекст борбата срещу енергийната бедност трябва да се разглежда като един от приоритетите при разработването на политики и програми в областта на енергетиката, като се определят конкретни цели за намаляването ѝ до 2030 г. и изкореняването ѝ до 2050 г. (14);

46.

подчертава ключовото значение на ангажираността на младите хора. Регионалните и местните младежки съвети и младежки движения следва да участват в изготвянето и прилагането на политиката за климата и ЦУР;

47.

изтъква, че екологичният преход създава качествени предприятия и работни места в секторите на кръговата икономика, екологично чистата енергия, храните и селското стопанство, и призовава ЕС да повиши съгласуваността на целите в областта на климата посредством политиката на сближаване, Европейския социален фонд (ЕСФ+) и InvestEU, като същевременно гарантира, че ЦУР се изпълняват съобразно местните и регионалните условия;

Подцели, показатели и данни

48.

отново изтъква, че в рамките на една всеобхватна стратегия на ЕС за устойчиво развитие и на стратегиите за устойчивост на държавите членки в изпълнение на Програмата до 2030 г. е изключително важно съвместно да се договорят постижими междинни цели, показатели, измерване в реално време на подадените от местните общини, градовете и регионите данни, свързани с изменението на климата и ЦУР, за да се постигнат подцелите за икономическа, екологична, социална и културна устойчивост;

49.

подчертава, че са необходими местни и регионални водещи показатели за Програмата до 2030 г., както и надеждни данни за климата на поднационално равнище, и че е важно да се използват нови технологии като изкуствения интелект, за да се даде гласност на действията в областта на климата, осъществявани от местните общности. Във връзка с това припомня, че е важно да се извлече максимална полза от базата данни на Конвента на кметовете и от възможността да се установи връзка между местните и регионалните данни и национално определените приноси чрез създаването на „местно определен принос“;

50.

отбелязва досегашния опит на градовете и регионите в разработването на специфични показатели за околната среда, качеството на живот и благополучието на гражданите; важно е те да бъдат съобразени с конкретните условия, за да отговарят на местните нужди;

51.

подчертава, че трябва да се идентифицират възможностите за трансфер и съвместно натрупване на знания, партньорски инициативи, туининг и наставничество, и тези дейности да бъдат насърчавани и подходящо финансирани от ЕС;

Бъдещи действия

52.

поема ангажимент да обнови собствените си процеси и практики, за да може да оказва по-добра подкрепа на местните и регионалните власти при адаптирането на ЦУР към местните условия и изпълнението им в рамките на общоевропейската стратегия за устойчиво развитие, като по този начин отговори на исканията на гражданите да се предприемат повече действия и да се постигнат конкретни резултати в борбата с изменението на климата;

53.

призовава да се засили използването на публично-частни партньорства и екологосъобразни обществени поръчки, както и осъществяването на пилотни проекти, свързани с екологичния преход и борбата срещу изменението на климата;

54.

отбелязва със загриженост споразуменията за свободна търговия на ЕС с други държави и изисква тези договори да бъдат съобразени с ЦУР, Парижкото споразумение и стандартите на ЕС в областта на околната среда;

55.

подчертава, че местните и регионалните власти, с тяхната покупателна способност при избора на стоки и услуги и възлагането на дейности, могат да допринесат значително за устойчивото потребление и производство, за икономика с по-ефективно използване на ресурсите и следователно за постигането на целите за устойчиво развитие;

56.

подкрепя целта на Програмата до 2030 г. за изграждане на екологично устойчиви условия и процеси чрез укрепване на природните ресурси и защита на най-уязвимите екосистеми, като припомня важността на дейностите на поднационално и местно равнище в областта на околната среда и изменението на климата в съответствие с концепцията за съгласуваност на политиките за устойчиво развитие. Изтъква значението на децентрализираното сътрудничество, многостранните партньорства, извличането на поуки и споделянето на опит в процеса на намаляване и коригиране на отпечатъка на териториите от гледна точка на потреблението на ресурси и емисиите на CO2;

57.

приветства ангажираността на Европейския парламент с целите за устойчиво развитие и по-специално манифеста на интергрупата „Изменение на климата, биологично разнообразие и устойчиво развитие“, и призовава за плодотворно сътрудничество с компетентните комисии и интергрупата по време на мандата 2019—2024 г.;

58.

призовава тези препоръки да намерят място в предстоящата работа на институциите на ЕС през следващия мандат, в сътрудничество с КР.

---

(1)  Заключения на Съвета по общи въпроси, „Към все по-устойчив Съюз до 2030 г.“, 9.4.2019 г..

(2)  COR-2019-00239, „Целите за устойчиво развитие (ЦУР): основа за дългосрочна стратегия на ЕС за устойчива Европа до 2030 г.“, ECON-VI/044, докладчик: Arnoldas Abramavičius (LT/ЕНП) (ОВ C 404, 29.11.2019 г., стр. 16).

(3)  Осигуряване до 2030 г. на достъп до безопасни и финансово достъпни жилища за всички; безопасен, достъпен и устойчив транспорт на достъпни цени; значително намаляване на смъртните случаи от излагане на риск от бедствия, замърсяване на въздуха и водата; както и хоризонтални подцели за подобряване на участието на гражданите в процеса на вземане на решения, разработване на стратегии за интегрирано градско и селско планиране и социална интеграция, опазване на културното наследство и намаляване на въздействието на градовете върху околната среда на глава от населението.

(4)  Напр. общността на знание и иновации „Климат“на Европейския институт за иновации и технологии, европейските партньорства за иновации, платформата в областта на енергетиката, партньорствата по програмата на ЕС за градовете и Конвентът на кметовете за климата и енергетиката.

(5)  Напр. Мрежата на европейските региони за изследователска дейност и иновации (ERRIN), Евроградове (Eurocities), Световният алианс за борба с изменението на климата и Конвентът на кметовете.

(6)  Напр. трансграничните обсерватории на изменението на климата в Алпите и Пиренеите и по-конкретно, Европейските групи за териториално сътрудничество (ЕГТС).

(7)  Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2019 г. относно изменението на климата — европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение (2019/2582(RSP) (все още непубликувана в Официален вестник).

(8)  COM(2019) 218 final, „Европа през май 2019 г. Подготовка за по-обединен, по-силен и по-демократичен Съюз в един все по-несигурен свят“.

(9)  COR-2018-03652 (ОВ C 461, 21.12.2018 г., стр. 210).

(10)  COR-2019-00617. Становище относно „Изпълнение на Парижкото споразумение посредством иновативен и устойчив енергиен преход на регионално и местно равнище“, ENVE-VI/040, докладчик: Witold Stępień (PL/ЕНП).

(11)  Програма на ООН за околната среда — Междуправителствена платформа за биологично разнообразие и екосистемни услуги (IPBES), Глобална оценка на биологичното разнообразие и екосистемните услуги.

(12)  Както се посочва в становище COR-2018-05736 относно „Чиста планета за всички — Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, ENVE-VI/037, с докладчик Michele Emiliano (IT/ПЕС) (ОВ C 404, 29.11.2019 г., стр. 58).

(13)  COR-2019-03645. Становище относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно минималните изисквания за повторното използване на водата“, ENVE-VI/034, докладчик Oldřich Vlasák (CZ/ЕКР) (ОВ C 86, 7.3.2019 г., стр. 353).

(14)  Както се посочва в становище COR-2018-05877 относно „Многостепенното управление и междусекторното сътрудничество за борба с енергийната бедност“, ENVE-VI/038, докладчик: Kata Tüttő (HU/ПЕС) (ОВ C 404, 29.11.2019 г., стр. 53).