Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Популизъм и основни права — крайградски и селски райони“

(становище по собствена инициатива)

(2020/C 97/07)

Докладчик:

Karolina DRESZER-SMALEC

Съдокладчик:

Jukka AHTELA

Решение на Пленарната асамблея	20.2.2019 г.
Правно основание	член 32, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“
Приемане от секцията	27.11.2019 г.
Приемане на пленарна сесия	11.12.2019 г.
Пленарна сесия №	548
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	145/3/6

1.   Заключения и препоръки

1.1.

Популистките партии подобриха значително резултатите си на изборите за Европейски парламент през 2019 г. Популизмът води до подкопаване на стабилността на политическите институции и допълнително раздробяване и поляризиране на общностите, както и до все по-рискова среда от гледна точка на инвестиционните решения на предприятията.

1.2.

Съществуват много и различни причини за успеха на популистките движения и партии. Най-общо, благоприятстващ фактор за това са процесите на глобализация, които засягат развитите държави от всякакъв тип. По-конкретно, популизмът може да бъде обяснен с фактори, свързани с културата и идентичността, както и със социално-икономически развития. И накрая, популистката заплаха е особено силно изразена в „местата, които не са от значение“ (1), независимо дали се намират в периферията или в центъра на Европейския съюз.

1.3.

Трябва да се направи ясно разграничение между страховете, тревогите и гнева, които тласкат хората в редиците на популистките партии, от една страна, и политическите предприемачи, които съзнателно се опитват да извлекат политически дивиденти от тези страхове, от друга. Недоволството на гражданите, за което често има основателни причини, трябва да се приема сериозно. Това е нещо различно от реториката на популистките лидери, които се опитват да капитализират това недоволство.

1.4.

В географско отношение недоволството съчетава деление на континента по оста Север — Юг и Изток — Запад в рамките на ЕС и на център — периферия във всяка отделна държава членка. В зависимост от мястото недоволството се корени в различни по вид трудности. За да бъдат успешни, стратегиите за борба с популизма трябва да отчитат тези комплексни фактори. ЕИСК счита, че изграждането на съюзи между местните власти, организациите на гражданското общество, социалните партньори и други субекти, напр. местни лидери и социални движения, е от съществено значение за справяне с първопричините за популизма.

1.5.

Колкото по-малко хората се възползват от центровете на икономически растеж в своите страни, толкова по-изразени са отрицателните им нагласи към управляващите елити, партийните системи и постмодерния начин на живот. Активистите на гражданското общество често са причислявани към тези групи, което засилва отрицателното отношение към тях.

1.6.

За гражданското общество положението става особено трудно, когато популистите спечелят власт и са в състояние да оказват чувствително влияние върху правителствените програми, демонстрирайки уклон към авторитаризъм. Организациите на гражданското общество (ОГО) са изключително застрашени не само поради ограничаването на възможностите за осъществяване на дейностите си, но и поради отправяните лични заплахи и преследване.

1.7.

ЕИСК счита, че следва да бъде засилено гражданското образование по принципите на демокрацията, основните права и върховенството на закона, за да се противодейства на тези процеси. Комитетът препраща към становището „По-нататъшно укрепване на върховенството на закона“ (2), в което отправя препоръка към държавите членки да включат тези теми в учебните програми за училищата и висшите учебни заведения, и към Европейската комисия — да предложи амбициозна стратегия за комуникация, образование и повишаване на осведомеността на обществеността относно основните права, върховенството на закона и демокрацията, и ролята на независимите медии.

1.8.

Като се има предвид, че хората жадуват за амбициозни и ефективни политически визии, ЕИСК изразява убеждението си, че Европейският съюз би трябвало да предложи послания за желаното бъдеще и да вдъхне нов живот на основни принципи с много важна роля в европейския проект, като например партньорството и субсидиарността.

1.9.

ЕИСК подкрепя резолюцията на Европейския парламент относно „Справяне със специфичните потребности на селските, планинските и отдалечените райони“ (2018/2720 (RSP) (3), в която се настоява за насърчаване на „социално-икономическото развитие, икономическия растеж и диверсификацията, социалното благополучие, опазването на околната среда, сътрудничеството и създаването на връзки с градските райони с цел да се насърчава сближаването и да се предотвратява рискът от териториална разпокъсаност“. Комитетът се присъединява към призива на Парламента за създаване на Пакт за интелигентни села, в който да участват всички равнища на управление в съответствие с принципа на субсидиарност.

1.10.

ЕИСК отново отправя препоръката, формулирана в становището относно „Устойчива демокрация чрез силно и многообразно гражданско общество“ (4), за „създаването на набор от показатели, оценяващи състоянието на демокрацията, който, наред с другото, да отразява рамковите условия за дейност на гражданското общество и да води до конкретни препоръки за реформа“.

1.11.

Властите следва да възприемат основан на правата на човека подход (5) към политиките — по-специално политиките за икономически реформи, основани на системни оценки на въздействието върху правата на човека (6). Това следва да бъде предпоставка за информирани национални дебати и коригиране на политическите решения, както и за гладкото провеждане на реформите.

1.12.

ЕИСК призовава за по-голямо внимание към новите икономически дейности, възникващи в селските райони, много от които се основават на принципите на взаимност и полагане на грижа. Комитетът поддържа мерки, насочени към насърчаване на по-голяма подкрепа и свързване на такива инициативи, за да се премине от фазата на отделни и експериментални действия към еманципационни политически и социални съюзи.

1.13.

ЕИСК призовава ЕС и неговите държави членки да укрепят инфраструктурата на поднационално равнище. Сред причините за популисткия протест в Европа несъмнено са премахването на определени услуги на обществения транспорт наред със затварянето на училища и центрове за здравни услуги.

1.14.

Институциите на ЕС следва да засилят изграждането на капацитет на европейски, национални и местни ОГО и да им предоставят ресурси, така че да увеличат обхвата и качеството на своите действия. Те имат важна роля за установяването и откликването на потребностите на общностите. а въздействието върху тях от влошаване на ситуацията в областта на върховенството на закона, основните права и демокрацията е особено силно.

2.   Общи бележки

2.1.

Популистките партии подобриха значително резултатите си на изборите за Европейски парламент през 2019 г. ЕИСК изразява дълбока загриженост във връзка с това развитие и призовава за значими инициативи за справяне с това явление, като се започне с усилия за по-добро разбиране на пораждащите го причини.

2.2.

ЕИСК счита, че следва да се обърне особено внимание на положението на организациите на гражданското общество, тъй като въздействието върху тях от влошаването на ситуацията в областта на върховенството на закона, основните права и демокрацията е особено силно. Възможностите за осъществяване на дейности на ОГО в много държави понастоящем се ограничават. Продължаващото надигане на популизма вероятно ще доведе и до намаляване на икономическата стабилност, по-неефективно управление и политики с отрицателен ефект върху инвестициите.

2.3.

ЕИСК вече изрази дълбоката си загриженост относно „влошаването на ситуацията около правата на човека, разпространяващите се популистки и авторитарни тенденции и от риска, който те създават за качеството на демокрацията и защитата на основните права“ (7). Комитетът счита, че европейските институции трябва „да възприемат проактивен и превантивен подход в своите политически дейности с цел изпреварване и предотвратяване на проблемите“.

2.4.

В своето становище по собствена инициатива относно „Устойчива демокрация чрез силно и многообразно гражданско общество“ (8) ЕИСК подчерта, че според него гражданското общество играе ключова роля „за съхраняване на либералната демокрация в Европа“ и че „само силно и многообразно гражданско общество може да защити демокрацията и свободата и да предпази Европа от изкушенията на авторитаризма“.

2.5.

Трябва да бъдат взети предвид различните измерения на явлението „популизъм“, за да се разбере то напълно. Някои наблюдатели търсят източника на популизма предимно във фактори от културно естество. Без да омаловажават значението на тези фактори, други твърдят, че основната причина за нарастващия популизъм е от социално-икономическо естество и че корените на явлението се крият в комплексните аспекти на процеса на глобализация.

2.6.

Много опасения в основата на недоволството на хората са разбираеми и налагат политически решения. Тези основателни тревоги трябва да бъдат разграничени от опитите на някои политически предприемачи да извлекат ползи от недоволството и да го използват за печелене на изборни дивиденти чрез демагогски, но неразумни предложения.

2.7.

Сред най-важните фактори, обясняващи възприемчивостта към популизма, са: възраст (висока), степен на образование (ниска), относително богатство (малко), безработица (висока), вид заетост (нетипична, срочна). Тези социално-икономически фактори са преобладаващи в селските райони и районите извън големите градове.

2.8.

Гласуването за Брексит в Обединеното кралство, движението на „жълтите жилетки“ във Франция и успехът на партията „Алтернатива за Германия“ (AFD) в Източна Германия, на „Лигата“ в Италия и на партията „Право и справедливост“ в Полша се различават в много отношения. Общото за всички тези развития обаче е, че те отразяват драстичния спад на доверието в институциите, политиците и медиите.

2.9.

Колкото по-малко хората успяват да се възползват от центровете на икономически растеж в своите страни, толкова по-изразени са отрицателните им нагласи към управляващите елити, партийните системи и постмодерния начин на живот. Активистите на гражданското общество често са причислявани към тези групи, което засилва отрицателното отношение към тях и има съществено въздействие върху функционирането на ОГО.

3.   Общи и географски фактори, благоприятстващи популизма

3.1.

Надигането на популизма може да се обясни от две основни гледни точки. При едната гледна точка се открояват културните фактори, като формиране на идентичността и промени във възприятията в резултат на тенденциите в развитието през последните две или три десетилетия. Другата гледна точка подчертава значимостта на социално-икономическите фактори като основни причини, обясняващи успеха на популизма. И двете обяснения са верни, но все пак политико-икономическите фактори несъмнено имат по-голяма значимост, когато се разглежда ролята на местоположението и територията (9).

3.2.

Популизмът е едно от конкретните проявления на това, което се нарича нова ера, нова епоха или епохален прелом. Всички държави са засегнати в различна степен от последиците от тази промяна независимо от конкретния регион. Обикновено всички основни измерения на социалния ред са подложени на тази промяна — държавата и в еднаква степен пазарът или общността, като последната представлява гражданското общество.

3.3.

Задействан от процесите на комерсиализация на социалните и политическите отношения, обикновено популизмът първо се проявява в рамките на общността. Общностите, основаващи се на избор, като сдружения по интереси, социални движения и други организации на гражданското общество, са все по-засегнати от организационни смущения. Те се борят, за да оцелеят и да запазят членовете си. Общностите „по съдба“, като семейства, съседи и квартали, също страдат от раздробяване, загуба на солидарност, отчуждаване и разпадане.

3.4.

В един все по-сложен свят подобна социална и политическа разпокъсаност обикновено поражда несигурност, тревога и търсене на еднозначни отговори. Традиционните общности често вече не са в състояние да дадат такива отговори. Независимо от възрастта и социалната класа, много граждани търсят нови форми на принадлежност и сигурна идентичност. Популистките политически предприемачи са се специализирали в даването на такива прости отговори, често свързани с поглед назад към времето на славно минало, което трябва да бъде възстановено.

3.5.

Когато бъдат формулирани като привлекателни политически програми, тези прости отговори се връщат в сферата на политиката и държавната власт — системи, които също са засегнати от раздробяването на партийните системи и спада на доверието в управлението.

3.6.

Териториалното раздробяване, засягащо селските и крайградските райони, засилва допълнително проявлението на общите причини за появата на популизма. Населението в тези райони се чувства откъснато от икономическото развитие и публичните инфраструктури в областта на транспорта, здравеопазването, грижата за възрастните, образованието и сигурността. Това намира израз в широкото разпространение на настроения срещу елита и предразсъдъци спрямо всичко, считано за космополитен начин на живот.

4.   Глобализацията и икономическата криза

4.1.

Глобализацията създаде възможности и заплахи, като последните имат много по-голяма тежест в крайградските и селските райони. Това доведе до отлив на инвестиции в тези райони и основателно усещане за несигурност с оглед на рисковете от преместване на промишлената инфраструктура и работните места, съчетано с отхвърляне на несправедливите данъчни политики, които по общо мнение не се считат за достатъчно честни. Някои конкретни търговски споразумения, като например неотдавнашното споразумение с Меркосур, също породиха опасения в някои държави членки, тъй като се възприемат като застрашаващи прехраната на европейските земеделски стопани и модела на европейското семейно селско стопанство.

4.2.

Тази „политическа икономия на популизма“ се проучва в доклад изготвен за група „Многообразие Европа“ (10), в който се посочва, че „по-големият разполагаем доход, по-високото равнище на заетост, на разходите за социални обезщетения и на БВП са свързани с по-малък процент на популисткия вот на регионално равнище“. Намаляването на разполагаемия доход е свързано с увеличаване на подкрепата за популистки партии.

4.3.

Въпреки като цяло положителните тенденции на развитие в областта на заетостта в Европа безработицата, нетипичната заетост и социално-икономическата маргинализация са особено остър проблем сред по-младите слоеве от населението в много държави членки. Хората на възраст между 20 и 30 години може да са първото поколение от създаването на ЕС, което да се окаже в по-тежко положение от предходното. Данните на Евростат показват, че 44 % от работниците на възраст между 19 и 24 години в Европа са на временен трудов договор в сравнение с 14 % за населението като цяло.

4.4.

Селските, крайградските и периферните райони обикновено са по-податливи на влиянието на популизма, предлагащ модел, който поставя под въпрос факторите в основата на икономическия растеж от последно време: отворени пазари, миграция, икономическа интеграция и глобализация (11).

4.5.

В контекста на структурно слабия икономически растеж европейските държави обикновено имат по-малко приходи и повече разходи. Натискът върху разходите идва от множество фактори, сред които застаряващото население, задлъжнялостта и увеличаващите се разходи за обществена сигурност. В същото време натискът върху приходите е свързан с фактори като политико-икономически решения, политики на строги икономии, данъчни измами и избягване на данъци. В резултат на това оскъдните публични ресурси ограничават държавите в ролята им на фактори с отговорности в областта на политиките за преразпределение, които са от ключово значение за упражняването на социалните и икономическите права. Публичните и частните инвеститори се оттеглят от промишлената сфера, по-специално в селските и крайградските райони, в резултат на което у някои слоеве от населението се създава усещане за маргинализация и изоставяне от структурите на държавата и обществените услуги.

4.6.

ЕИСК призовава европейските и националните власти да разглеждат приобщаването, достъпа до права и запазването на икономическата и промишлената структура и ресурсите от работна сила като ключови критерии за политиките в областта на икономиката, сближаването и териториалното развитие.

5.   Ролята на миграцията

5.1.

Подобно на глобализацията, миграцията е явление, което засяга всички държави, независимо дали са повече или по-малко развити. Малко е вероятно тя да изчезне и с времето тя ще нараства. Нарастващият натиск, оказван от популистките движения, усложнява, но в никакъв случай не отменя наложителното постигане на съгласие между държавите членки относно така необходимата справедлива, състрадателна и отговорна европейска политика в областта на миграцията и убежището, отговаряща на международното законодателство в областта на правата на човека.

5.2.

Популистката реторика не подхожда рационално към регулаторните аспекти на политиките в областта на миграцията. Вместо това тя направо заклеймява мигрантите като престъпници, терористи или нашественици, създавайки климат, благоприятстващ преките атаки срещу тях.

5.3.

Що се отнася до миграцията, най-важните деления в географско отношение са свързани с разликите в социалните системи и пазарите на труда. Социалните системи и пазарите на труда може да са относително достъпни за имигрантите в някои държави, но в други са недостъпни и изключващи. С пристигането на голям брой мигранти реакциите на тези слоеве от местното население, които са маргинализирани или се опасяват от евентуална маргинализация, се различават в зависимост от политико-икономическите условия.

5.4.

В някои държави и в конкретни техни райони съществуват опасения от прекомерно обременяване на социалните системи, докато в други мигрантите се възприемат като конкуренти на пазара на труда. От субективна гледна точка мигрантите могат да представляват проблем по отношение на стабилната заетост или получаването на социални придобивки. Подобни страхове може да се проявяват особено силно сред хората, живеещи в селски и крайградски райони.

5.5.

Това допринася за наличието на множество потенциални причини за нарастването на популистките движения, които националните правителства, институциите на Европейския съюз и организациите на гражданското общество следва да имат предвид, когато подготвят подходящи политически и/или икономически стратегии за противодействие. Не по-малко важен е фактът, че в някои части на ЕС усещането за социален упадък и икономическа маргинализация произтича не от входящата, а по-скоро от изходящата миграция. Особено в някои части от Източна Европа изтичането на висококвалифицирани специалисти придоби драматични измерения, което разстрои социално-икономическата тъкан на тези държави.

5.6.

ЕИСК отхвърля идеята за наличие на конкуренция за публични ресурси между мигрантите и местното население. Той призовава организациите на гражданското общество да активизират дейностите си за преодоляване на страха и тревогите на някои слоеве от населението. ЕИСК призовава и за създаване на образователни и социални програми за справяне с разнообразните мотиви, подбуждащи популизма, особено в отдалечените райони на ЕС. Следва да се предложи по-голяма подкрепа на националните и европейските платформи и мрежи на гражданското общество, за да се направи по-подробен анализ на явлението и да се насърчават разпространението на надеждна информация и образователни дейности с цел по-доброто му разбиране.

6.   География на недоволството

6.1.

Популистките партии получиха резултат над средния в селските и постиндустриалните периферни райони на ЕС (12). Това е видно във вота за Брексит в Обединеното кралство, както и в Австрия, където кандидатът на Партията на свободата (FPÖ) спечели 62 % от гласовете в селските райони на изборите за президент през май 2018 г.

6.2.

В географско отношение недоволството съчетава деление на континента по оста север — юг и изток — запад в рамките на ЕС и на център — периферия във всяка отделна държава членка. С течение на годините популизмът набра сила с това многопосочно раздробяване на обществата и териториите. Затова политиките в областта на инфраструктурата и транспорта са от особено значение, тъй като те осигуряват териториалното единство и са материална предпоставка за публичния достъп до граждански, политически, икономически и социални права.

6.3.

ЕИСК препоръчва на европейските и националните власти да обмислят политики в областта на транспорта, инфраструктурата и интернет свързаността като средство за борба с популизма. Властите следва да формулират тези публични политики, както и политики за сближаване, социални политики и политики за намаляване на бедността посредством основан на правата на човека подход (13). Те следва да гарантират също така, че политиките, по-специално политиките за икономически реформи, се основават на системни предварителни и последващи оценки на въздействието върху правата на човека (14), за да има условия за информирани национални дебати с широко участие за изглаждане на спорните моменти и коригиране на политическите решения.

6.4.

Една от последиците от социалното, икономическото и териториалното раздробяване е увеличаващата се фактическа политическа апатия на голяма част от населението в крайградските и селските райони. Тя се проявява под формата на висок процент на въздържане от гласуване, отхвърляне на представителната демокрация и организациите посредници, включително политическите партии и синдикалните организации, и подкрепа за радикални популистки движения. ЕИСК счита, че следва да бъде засилено гражданското образование относно принципите на демокрацията, основните права и върховенството на закона, за да се противодейства на тези процеси. Комитетът препраща към становището „По-нататъшно укрепване на върховенството на закона“ (15), в което отправя препоръка към държавите членки да включат тези теми в учебните програми за училищата и висшите учебни заведения, и към Европейската комисия — да предложи амбициозна стратегия за комуникация, образование и повишаване на осведомеността на обществеността относно основните права, върховенството на закона и демокрацията.

6.5.

Именно заради пресечната точка с политиките на идентичност, принадлежност, признание и преразпределение трябва да бъде отчитан фактът, че религията, динамиката между половете, местоживеенето и културната идентичност са също толкова важни, колкото и класовите интереси и неравенството. Не е така просто да бъдат предложени мобилизиращи алтернативи на лесното привличане от страна на ретроградни политически сили. Необходими са нови кампании и послания. Изключително важен способ за постигането на тази цел е да се отчитат множеството нови икономически дейности, възникващи в селските райони, основани на принципите на общност, взаимност и полагане на грижа. След това задачата е те да бъдат свързани, като се излезе извън границите на изолираните експериментални действия и между тях се изградят връзки и еманципационни политически съюзи.

7.   Въздействие на популизма върху гражданското общество извън големите градове

7.1.

Възходът на популистките движения и партии навсякъде в Европа и на различните териториални равнища оказва силно въздействие върху гражданското общество. В много части на Европа политическото пространство е все по-силно засегнато от авторитарна пропаганда, ксенофобски и расистки нагласи и фашистко насилие и това се отразява пряко на социалните движения, синдикалните и стопанските организации.

7.2.

Ситуацията за гражданското общество е особено трудна там, където популистите са спечелили власт и са в състояние да оказват определящо влияние върху правителствените програми. Когато популистките партии заемат ключови позиции в парламента и в изпълнителната власт, те обикновено тласкат някога либерални общества в посока на авторитарни режими. Организациите на гражданското общество са изключително застрашени поради ограничаването на възможностите за осъществяване на дейностите им. В същото време някои псевдо или фиктивни НПО, създадени „отгоре“ и често представящи се за радикално демократични, допълнително усложняват свободната дейност на съществуващите организации на гражданското общество.

7.3.

Въпросът до каква степен гражданското общество в селските и крайградските райони е засегнато от популизма, е сложен. Активистите в селските райони често не разполагат с най-необходимите ресурси, за да изградят обединения от типа на често срещаните в големите градски райони. Това се отнася и за обединения например с движения на потребители и активисти в областта на храните в големите градове, които често имат повече опит в политиките за устойчивост на храните. Липсата на силни социални движения и политически партии, които могат да представляват интересите на населението в селските райони, отчасти обяснява изборния успех на десните популистки партии в селска Европа.

8.   Възможности за борба с популизма

8.1.

За борба с популизма се препоръчват политики в две направления. Първото е свързано със заплахата от популизъм като цяло и с евентуалните инструменти, които може да използва Европейският съюз. Вторият набор от препоръки се отнася по-пряко до конкретни региони, селски и крайградски райони.

8.2.

За справяне с първопричините за появата на популизма може да се окажат целесъобразни няколко стратегии. Първата стратегия се отнася до начина, по който политиците и институциите подхождат и работят с тези, които действително понасят социално-икономически трудности. Социалните, икономическите и политическите фактори са толкова сложни, че няма една-единствена институция, включително на равнището на ЕС, която да е в състояние да предложи лесни и ясни отговори, допринасящи за намаляването на комплексния характер на факторите чрез връщане към предишното идеализирано социално-икономическо положение. Политиците и институциите следва да обърнат внимание и да се справят с първопричините за популизма, но същевременно следва да оборят реториката, която твърди, че предлага такива незабавни и безотказни отговори на сложните проблеми.

8.3.

Втората от тези стратегии е пряко свързана с имиджа и съдбата на Европейския съюз. Наред с множеството разочарования, които изпитват хората, по-лесно възприемащи популистката пропаганда, е липсата на действително желани политически проекти, предлагащи истинска надежда за по-добро бъдеще, и действия, насочени към подобряване на условията на живот във всекидневието. Популистите използват това разочарование, за да предложат виждане, насочено назад към времето, възприемано като славно минало. За да оцелее, Европейският съюз няма друг избор, освен да съживи желанието на хората за осъществяване на европейския проект.

8.4.

Митът, на който е основан ЕС, сам по себе си вече не е достатъчен, за да привлича народите на Европа. ЕС следва да предложи послания за желаното бъдеще и да вдъхне нов живот на основни принципи с много важна роля в европейския проект, като например партньорството и субсидиарността.

8.5.

ЕИСК призовава ЕС, държавите членки и всички съответни заинтересовани страни да изпълнят с ново съдържание принципите на субсидиарност и партньорство. Както се посочва в препоръката на групата „Многообразие Европа“ относно „Възвръщане на доверието и вярата на гражданите в ЕС“ (16), ЕИСК счита, че следва да бъдат положени усилия „да се изясни на гражданите принципът на субсидиарност и да се обясни, че ЕС зачита културното многообразие и местните традиции“. Функционалната субсидиарност би трябвало да се изразява в по-голямо участие на част от организациите на гражданското общество в регионалното планиране и в регионалните политики на ЕС, както и в отстояването на демокрацията, справедливостта и равното третиране на всички жители в селските и периферните райони. Териториалната субсидиарност би трябвало да предоставя повече права на регионалните и местните власти да поемат част от отговорността за планирането, изпълнението и оценката на структурните политики.

8.6.

ЕИСК препоръчва да се укрепи инструмент, прилаган в контекста на европейската политика на сближаване, а именно воденото от общностите местно развитие (ВОМР). По този начин местните участници и гражданите ще имат възможност да вземат решения по отношение на проблемите, които ги засягат пряко, и да допринесат значително за подобряване на качеството си на живот.

8.7.

Партньорството е от съществено значение от гледна точка на комуникацията и на солидарността и взаимната помощ между ОГО от отделните държави. Партньорството е също толкова важно, когато става въпрос за изграждане на съюзи между публични органи на властта и групи на гражданското общество на местно равнище.

8.8.

ЕС и държавите членки трябва да дадат по-добър отговор на нарушенията на основните права и на принципите на правовата държава, произтичащи от действия на популистки движения, включително такива на власт. ЕИСК препраща към препоръката си, отправена в становището относно „Устойчива демокрация чрез силно и многообразно гражданско общество“ (17) за „създаването на набор от показатели, оценяващи състоянието на демокрацията, който, наред с другото, да отразява рамковите условия за дейност на гражданското общество и да води до конкретни препоръки за реформа“, както и към препоръките, формулирани в становището относно „По-нататъшно укрепване на принципите на правовата държава в рамките на Съюза“ (18).

8.9.

ЕИСК препоръчва съображенията от настоящото становище да бъдат включени в този набор от показатели за оценка на състоянието на демокрацията и в бъдещия механизъм за наблюдение на върховенството на закона. Посредством внимателна комуникация следва да се изясни, че ответните мерки на ЕС и държавите членки имат за цел преустановяване на нарушенията на основните права и на принципите на правовата държава, произтичащи от някои популистки политики, а не са насочени към гласувалите за популистките партии, чиито основателни тревоги трябва да получат отговор чрез справедливи, недискриминационни и ефективни политики.

9.   Подкрепа за ответни действия на популизма по места

9.1.

Проблемът, пред който е изправено гражданското общество в селските райони, не е свързан непременно с ограничаване на възможностите за осъществяване на дейност. Проблемът е, че такива възможности трябва тепърва да бъдат създадени. Реакцията срещу надигащия се популизъм следва да се насочи към първопричините за недоволството и да се инициира на възможно най-близкото до хората равнище. ЕИСК насърчава действия, които създават усещане за общи интереси и цели сред различните групи на производителите и потребителите на храни, без да се ограничават до отделна класа, пол, поколение и разделения по оста град — село. Продоволствената независимост и множеството въпроси, свързани с правото на прехрана и на здравословна околна среда, са примери за конкретни предизвикателства, които би трябвало да бъдат преодолявани посредством засилване на солидарността, колективната идентичност и политическото участие в селските райони на Европа.

9.2.

По отношение на засиленото участие на гражданите, държавите членки, които обмислят укрепване на пряката демокрация чрез местни референдуми, следва да са наясно с факта, че именно този инструмент понастоящем се насърчава от популистките партии в цяла Европа. Пряката демокрация може да бъде нож с две остриета. Местните органи и участниците от гражданското общество следва да предприемат подходящи мерки, за да гарантират, че тя се използва само в ситуации, в които може да се очаква, че ще донесе реални ползи.

9.3.

ЕИСК счита, че изграждането на съюзи между местните власти, организациите на гражданското общество, социалните партньори и други субекти, напр. местни лидери и социални движения, е от съществено значение за справяне с първопричините за популизма. Това ще бъде част от усилията за преодоляване на усещането за изоставеност на част от хората, живеещи в селските и крайградските райони. Това ще засили и ролята на социалните партньори, които могат да допринасят за намаляване на неравенствата, да привличат инвестиции в икономиката и да спомагат за развитието посредством водения от тях диалог и осъществяваните дейности.

9.4.

Също толкова важни са и интересите и опасенията на сдруженията на малкия бизнес, занаятчиите и земеделските стопани. Когато авторитарни групи спечелят власт в (местните) органи на управление, е възможно стопанските субекти да проявят нерешителност по отношение на инвестициите. Освен това мигрантите, които търсят работа, може да избягват такива места въпреки съществуващите възможности за работа. Ето защо е важно да се прекъсне този порочен кръг в крайградските и селските райони.

9.5.

Насърчаването на частни и публични инвестиции в нереализирания потенциал на регионите, които се считат за изключени, е подход, заслужаващ по-нататъшно развитие. Поставянето на акцент върху трансферите или социалната система следва да бъде допълнено от увеличаване на възможностите на регионите (като се отчитат местните условия), справяне с институционалните недостатъци и слабости и от мерки за поощряване на обучението, насърчаване на предприемачеството и възприемане на знания и иновации (19).

9.6.

За да се преодолеят първопричините за появата на популизма, наред със социално-икономическите фактори трябва да се отчитат в по-голяма степен фактори като религия, динамика на ролите на половете, местоживеене, културна идентичност и образование. Не е лесно да се мобилизират алтернативи на лесните отговори, давани от ретроградните политически сили. Отговорите трябва да бъдат адаптирани към специфичната конфигурация на трудностите в дадена ситуация на местно равнище.

9.7.

За борба с дезинформацията, подемана от кампании в социалните медии, които имат за цел да подкопаят европейските ценности и по този начин да подкрепят появата на сепаратистки и националистически претенции и нагласи, биха могли също така да допринесат нови послания. Важно е да се засили ролята на традиционните медии (обществена телевизия, независими вестници), за да могат те да изпълняват ролята си за предоставяне на безпристрастна информация. Въпреки че Комисията вече показа активност в това отношение (вж. COM (2018) 236), силно препоръчително е към този въпрос да се подходи с по-голямо чувство за неотложност.

9.8.

ЕИСК призовава да се обърне по-голямо внимание на новите икономически дейности, възникващи в селските райони, много от които се основават на принципите на взаимност и полагане на грижа. Той насърчава действия, насочени към по-голяма подкрепа и свързване на такива инициативи, за да се премине от фазата на отделни и експериментални действия към еманципационни политически и социални съюзи.

9.9.

ЕИСК призовава ЕС и неговите държави членки да укрепят инфраструктурата на поднационално равнище. Сред причините за популисткия протест в Европа несъмнено са премахването на определени услуги на обществения транспорт наред със затварянето на училища и центрове за здравни услуги. Необходима е финансова помощ за подобряване на местната инфраструктура — материална (транспорт и обществени услуги) и нематериална (мрежи между видовете населени места, институции и организации).

9.10.

ЕИСК, членуващите в него организации и другите институции на ЕС следва да засилят изграждането на капацитет на местни ОГО и да им предоставят ресурси, така че да увеличат обхвата и качеството на техните действия. Следва да бъде предложена по-голяма подкрепа на ОГО и техните европейски мрежи за обучението на членовете на местните ОГО.

---

(1)  Andrés Rodríguez-Pose, The revenge of places that don't matter (and what to do about it) („Отмъщението на местата, които не са от значение (и какво да се направи по въпроса)“, стр. 32 (LSE Research online): http://eprints.lse.ac.uk/85888/1/Rodriguez-Pose_Revenge%20of%20Places.pdf

(2)  Становище на ЕИСК относно „По-нататъшно укрепване на върховенството на закона в Съюза — Актуално състояние и възможни следващи действия“ (ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 39).

(3)  Резолюция на Европейския парламент от 3 октомври 2018 г. относно справяне със специфичните потребности на селските, планинските и отдалечените райони (ОВ C 11, 13.1.2020 г., стp. 15).

(4)  Становище на ЕИСК относно „Устойчива демокрация чрез силно и многообразно гражданско общество“ (ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 24).

(5)  СВКПЧ, Principles and Guidelines for a Human Rights Approach to poverty reduction Strategies („Принципи и насоки за основан на правата на човека подход към стратегиите за намаляване на бедността“), https://www.ohchr.org/Documents/Publications/PovertyStrategiesen.pdf.

(6)  СВКПЧ, Guiding principles on human rights impact assessments of economic reforms (Ръководни принципи за оценка на въздействието върху правата на човека на икономическите реформи), 19 декември 2018 г., https://documents-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G18/443/52/PDF/G1844352.pdf.

(7)  Становище на ЕИСК относно „Европейски механизъм за контрол на принципите на правовата държава и основните права“ (ОВ C 34, 2.2.2017 г., стр. 8).

(8)  Становище на ЕИСК относно „Устойчива демокрация чрез силно и многообразно гражданско общество“ ( ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 24).

(9)  Обществата извън метрополисите: ролята на организациите на гражданското общество за противодействие на популизма, ЕИСК, Брюксел 2019 г. https://www.eesc.europa.eu/sites/default/files/files/qe-04-19-236-en-n.pdf.

(10)  Societies outside Metropolises: the role of civil society organisations in facing populism („Обществата извън метрополисите: ролята на организациите на гражданското общество за противодействие на популизма“), ЕИСК, Брюксел 2019 г. https://www.eesc.europa.eu/sites/default/files/files/qe-04-19-236-en-n.pdf.

(11)  Andrés Rodríguez-Pose, The revenge of places that don't matter (and what to do about it) („Отмъщението на местата, които не са от значение (и какво да се направи по въпроса)“, стр. 32 (LSE Research online): http://eprints.lse.ac.uk/85888/1/Rodriguez-Pose_Revenge%20of%20Places.pdf.

(12)  Caroline de Gruyter, Commentary: The revenge of the countryside (Коментар: Отмъщението на провинцията), 21 октомври 2016 г.

(13)  СВКПЧ, Principles and Guidelines for a Human Rights Approach to poverty reduction Strategies („Принципи и насоки за основан на правата на човека подход към стратегиите за намаляване на бедността“), https://www.ohchr.org/Documents/Publications/PovertyStrategiesen.pdf.

(14)  СВКПЧ, Guiding principles on human rights impact assessments of economic reforms (Ръководни принципи за оценка на въздействието върху правата на човека на икономическите реформи), 19 декември 2018 г., https://documents-dds-ny.un.org/doc/UNDOC/GEN/G18/443/52/PDF/G1844352.pdf

(15)  Становище на ЕИСК относно „По-нататъшно укрепване на върховенството на закона в Съюза — Актуално състояние и възможни следващи действия“ (ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 39).

(16)  Regaining Citizens' Trust and Confidence in the EU: 7 priorities of the Diversity Europe Group („Възвръщане на доверието и вярата на гражданите в ЕС: седем приоритета на група „Многообразие Европа“); група „Многообразие Европа“.

(17)  Становище на ЕИСК относно „Устойчива демокрация чрез силно и многообразно гражданско общество“ (ОВ C 228, 5.7.2019 г., стр. 24).

(18)  Становище на ЕИСК относно „По-нататъшно укрепване на върховенството на закона в Съюза — Актуално състояние и възможни следващи действия“ (ОВ C 282, 20.8.2019 г., стр. 39).

(19)  Andrés Rodríguez-Pose, The revenge of places that don't matter (and what to do about it) („Отмъщението на местата, които не са от значение (и какво да се направи по въпроса)“, стр. 32 (LSE Research online): http://eprints.lse.ac.uk/85888/1/Rodriguez-Pose_Revenge%20of%20Places.pdf.