Access to European Union law
<a href="https://eur-lex.europa.eu/content/help/eurlex-content/experimental-features.html" target="_blank">More about the experimental features corner</a>
Choose the experimental features you want to try
EUR-Lex
Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

You are here
Use quotation marks to search for an "exact phrase". Append an asterisk (*) to a search term to find variations of it (transp*, 32019R*). Use a question mark (?) instead of a single character in your search term to find variations of it (ca?e finds case, cane, care).
Search tips
Need more search options? Use the Advanced search

Document 52019IE1356

    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Завръщането на „потребителската стойност“: нови перспективи и предизвикателства за европейските продукти и услуги“ (становище по собствена инициатива)

    EESC 2019/01356

    OB C 97, 24.3.2020, p. 27–31 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    24.3.2020   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 97/27

    Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Завръщането на „потребителската стойност“: нови перспективи и предизвикателства за европейските продукти и услуги“

    (становище по собствена инициатива)

    (2020/C 97/04)

    Докладчик:

    Dimitris DIMITRIADIS

    Решение на Пленарната асамблея

    24.1.2019 г.

    Правно основание

    Член 32, параграф 2 от Правилника за дейността

    Компетентна секция

    „Единен пазар, производство и потребление“

    Приемане от секцията

    19.11.2019 г.

    Приемане на пленарна сесия

    11.12.2019 г.

    Пленарна сесия №

    548

    Резултат от гласуването

    („за“/„против“/„въздържал се“)

    191/3/4

    1.   Заключения и препоръки

    1.1.

    		 Европейският икономически и социален комитет (ЕИСК) счита, че предоставянето на иновативни, високо специализирани продукти и услуги с всепризнати и сертифицирани основни характеристики, които отговарят на нуждите на потребителите, както и на изискванията за социална и екологична устойчивост, може да се превърне в същността и фокуса на съвременната европейска конкурентоспособност. Настоящото становище има за цел да създаде европейска идентичност в съответствие със системните социално-икономически промени в световен мащаб.

    1.2.

    		 Според ЕИСК последните промени отново извеждат потребителската стойност на преден план в съвременната конкуренция и това спомага за устойчивото възстановяване на европейското производство във всички сектори и промишлени отрасли. Освен добре документираното им социално-икономическо въздействие, европейските МСП могат да се превърнат във важен фактор за предефиниране на позицията на Европа в съвременното разпределение на труда, отговаряйки на търсенето на разнообразие в световен мащаб.

    1.3.

    		 „Завръщането на потребителската стойност“ е свързано с основните характеристики на Европа, където е налице значително социално-културно, геоложко и климатично разнообразие. По този начин се подчертава колко е важно усилията да бъдат насочени към високо специализирани продукти и услуги: в името на конкурентоспособността, производствените процеси би трябвало също така да бъдат съобразени с политиките за социална и екологична устойчивост.

    1.4.

    		 Ако вземем предвид внушителните икономии от мащаб в развиващите се икономики и отказът от социална и екологична отговорност, заедно със завръщането на агресивния протекционизъм в много от развитите държави, възприемането на специализирани, качествени и устойчиви модели на производство вероятно е най-добрият (ако не и единственият) начин за излизане от този капан не само за Европа, но и за света като цяло.

    1.5.

    		 За тази цел ЕИСК препоръчва политическа намеса в следните направления: i) националното и европейското управление следва да прилагат набор от политики, ориентирани към потребителската стойност, които да са териториално адаптирани към местните характеристики и нужди; ii) разработване на също толкова амбициозна промишлена политика за Европа и насърчаване на обединяването в клъстери и в кооперации на (полу-)автономни производители, при което запазването на разнообразието е съпроводено от ползи от икономиите от мащаба в конкретни сегменти от жизнения цикъл на продукта; iii) широко прилагане на промишлена симбиоза с цел насърчаване на кръговата икономика; iv) подобряване на достъпа до финансови ресурси чрез прилагане на плана за действие на съюза на капиталовите пазари и насърчаване на инструментите за микрофинансиране, както и чрез екологосъобразни и свързани с потребителската стойност банкови подходи.

    1.6.

    		 Професионалното образование и обучение (ПОО) и ученето през целия живот (УПЦЖ) предоставят отлична възможност за изграждане на мрежи и обединяване в клъстери с цел намаляване на разходите за човешко развитие и като начин за укрепване на ключови хоризонтални способности.

    1.7.

    		 Достъпът до данни и способността те да бъдат управлявани е следващата област за намеса на политическо равнище. Въпреки това гарантирането едновременно на цифровата независимост и неприкосновеността на личния живот на физическите и юридическите лица може да бъде трудна задача от техническа и правна гледна точка. От друга страна, производителите на продукти и услуги трябва да имат и възможността, и способността да използват необходимите методи и процеси, независимо дали те са цифровизирани, или не. Освен към осигуряването на софтуер с отворен код, настоящата дискусия ни връща към необходимостта от ПОО и УПЦЖ.

    2.   Контекст на настоящото становище

    2.1.

    		 „Потребителската стойност“ е отговор на въпроса „за какво е полезен даден продукт или услуга“. В по-широк, цялостен подход този термин включва всички отделни положителни или отрицателни употреби на продукта или услугата, които са пряко свързани с тях или са предизвикани непряко от тях. Потребителската стойност се отнася до всички реални, обективни и/или субективно очаквани характеристики на даден продукт или услуга през целия му жизнен цикъл (през целия му цикъл на експлоатация). Всяко нещо, независимо дали е материално, което има потребителска стойност, представлява „икономическа стока“. В епохата на „комерсиализираната икономика“ разменната стойност (цената) изтласка потребителската стойност извън полезрението на действащия пазар, така че за потребителската стойност в най-добрия случай трябваше да е показателна разменната.

    2.2.

    		 Днес, поради бума на производителността на труда, човешките потребности постепенно се видоизменят в посока задоволяване на желанието за разнообразие, а не в посока задоволство от качеството, което отдавна е постигнато на водещите световни пазари. Като цяло предпочитанията на потребителите се изместват към продукти и услуги със специализирани, диференцирани и сертифицирани качества. Това явление се наблюдава дори на нововъзникващите пазари, за специални сегменти от търсенето на местно равнище в съответствие с възрастта, образованието, заетостта, степента на урбанизиране и др.

    2.3.

    		 Не е изненадващо, че последните технологични и методологични модернизации имат за цел да увеличат производителността не само по отношение на масовото производство на количества стоки, но и, което е по-важно, по отношение на производството на диференцирано качество, като по този начин се подобрява прякото съответствие между производството и съществуващите предпочитания.

    2.4.

    		 Освен това ускоряването на техническата промяна води и до загуба на типичния търговски характер на стоките и до процес на постепенна декомерсиализация, макар и в различна степен в различните промишлени отрасли. Всичко това извежда потребителската стойност на преден план в съвременната конкуренция, което би могло да послужи като основа за устойчиво възстановяване на европейското производство във всички сектори.

    2.5.

    		 Институциите на ЕС изглежда разбират тези структурни изменения. Съобщението на Комисията COM(2017) 479 акцентира върху необходимостта от инвестиции в интелигентна, иновативна и устойчива европейска промишленост. След като беше сезиран, ЕИСК отговори със становище (1), в което подчертава необходимостта от разрастване на МСП и насърчаване на съответните иновации.

    2.6.

    		 В по-скорошно проучвателно становище ЕИСК призовава за „цялостен подход за съгласуване на предизвикателствата в областта на растежа, климата и околната среда и проблемите на обществото в модел на „справедлив преход“. На тази основа Комитетът след това настоятелно призова Комисията и държавите членки да „приемат дългосрочна и всеобхватна стратегия с глобална визия“, където „привлекателността на Европа трябва да е приоритет за промишлена политика, основана на иновации и конкурентоспособност“ (2).

    2.7.

    		 Предвид дилемата „високи разходи или посрещане на ефекта от парниковите газове“, наскоро в становище по собствена инициатива на ЕИСК относно съгласуването на политиките в областта на климата и енергетиката от гледната точка на промишления сектор (3) беше разгледана техническата и правната възможност за прилагане на мерки за корекция, приложими на границите, на вътрешната цена на емисиите на парникови газове. В този документ ЕИСК препоръчва на Комисията да разгледа по-детайлно тази възможност, както и други политически възможности, като например реформирана схема за търговия с емисии (СТЕ), мерки за корекция, приложими на границите, на въглеродните емисии и ставка на ДДС, адаптирана спрямо въглеродния интензитет.

    2.8.

    		 Настоящото становище по собствена инициатива отива още по-далече. То посочва какво следва да включва един цялостен подход към промишлената политика, така че да се осигурят нови позиции за европейското производство на стоки и услуги в световен план въз основа на екосоциален модел на отворен пазар, който отговаря на традицията и бъдещето на ЕС.

    3.   Микроравнище

    3.1.

    		 Споменатите структурни промени актуализират „полезността“ на МСП: освен тяхното добре документирано социално-икономическо въздействие — значително увеличаване на добавената стойност в съвременното общество и създаване на нови работни места — МСП могат да се превърнат в основен фактор за осигуряването на нови позиции за европейското производство, като се има предвид тяхната способност да отговарят на специфичните нужди на пазарните ниши и на нарастващото търсене на разнообразие в световен мащаб.

    3.2.

    		 Признаването на съвременното значение на МСП не намалява автоматично тяхната уязвимост. Затова една от целите на настоящото становище е да помогне за намирането на нови начини за подпомагане на европейските малки и средни производители при преодоляване на пречките, свързани с мащаба. ЕИСК отново призовава за насърчаване на нови методи за създаване на мрежи, обединяване в клъстери и кооперации, като се запазва автономността на производителите в интерес на производството на стоки с диференцирано качество, при което някои сегменти от жизнения цикъл на произвежданата продукция ще се обслужват заедно, оползотворявайки икономии от мащаба. Този принцип би могъл да се прилага например при проектирането и популяризирането на стоки, при създаването на инкубатори и „преинкубатори“ за стартиращи предприятия, в областта на транспорта и логистиката, достъпа до финансови ресурси, достъпа до и използването на масиви данни и специализирани бази данни и взаимосвързаността в контекста на кръговата икономика.

    3.3.

    		 Подобряването на достъпа до финансови ресурси и услуги е жизненоважно за европейските предприятия и най-вече за МСП. Изпълнението на плана за действие за съюза на капиталовите пазари е от съществено значение, тъй като той предлага инструменти за микрофинансиране за иновативни, стартиращи и некотирани дружества, както и методи за улесняване на навлизането на публични пазари и набирането на капитали там и т.н. Освен това, като се има предвид значението на екологичните и социалните аспекти, които са (пряко или косвено) свързани със стоките и услугите, следва допълнително да се насърчават екологосъобразните и свързаните с потребителската стойност банкови подходи. Подходящите експертни центрове могат да се окажат много полезни за включване на принципите за устойчивост в работата на МСП.

    3.4.

    		 Следва да се обърне специално внимание и на прехода към кръгова икономика, като производителите се насърчават да си сътрудничат и ефективно да споделят ресурси. За тази цел и за да подчертае колко е важно на европейските потребители да се предоставя най-обективна информация, ЕИСК набляга на създаването на еко-индустриални паркове и райони. Общност от производствени предприятия и предприятия в сферата на услуги може да подобри екологичните и финансовите резултати чрез сътрудничество в управлението на въпросите, свързани с околната среда и ресурсите, в т.ч. енергия, вода и материали. Тази пространствена „симбиоза“ насърчава споделянето на ресурси между представители от един и същи сектор или дори от различни сектори.

    3.5.

    		 Ползите от промишлената симбиоза могат да бъдат усетени на всички равнища на устойчивост: разширяването на производствените връзки във възходяща и низходяща посока в индустриалните паркове и производствените райони превръща разходите за обезвреждане и третиране на отпадъците в начин за реализиране на печалба, като намалява разходите за суровини, увеличава до максимум използването на недостатъчно използвани ресурси и съоръжения, разпределя разходите за нова инфраструктура и инвестира в сътрудничество със заинтересованите страни от един и същи сектор или дори от други сектори.

    3.6.

    		 Освен това управлението на ресурсите се превръща в източник на иновации, като добавя стойност към „неизползваеми“ или „неприложими“ ресурси и открива нови възможности за стопанска дейност, като същевременно дава възможност за спазване на нормативната уредба и премахва риска от налагане на финансови санкции. Също толкова важни са ползите за околната среда: чрез промишлената симбиоза използването на суровини, нетното генериране на отпадъци и въглеродните емисии намаляват, без да се излага на риск икономическата активност. Тези фактори могат да послужат като основа за разпознаваемо глобално сертифициране на крайната продукция с цел допълнително подчертаване на качеството на европейските продукти и услуги.

    3.7.

    		 Подобряването на способността на европейските предприятия и преди всичко на малките и средните производители да управляват ефективно всички приложими данни и информация (корпоративното разузнаване е нов актуален термин) увеличава шансовете им за оцеляване, но също и тяхната способност да се адаптират към променящия се световен пазар:

    —

    по-интелигентно използване на ресурсите, тъй като данните в реално време за състоянието на продукти като превозни средства и други машини позволяват на дружествата да идентифицират възможните повреди и съответно да планират прогнозната поддръжка и ремонтите, като по този начин удължават живота на продуктите;

    —

    по-голяма сигурност на доставките в резултат на протичащия в момента преход към кръгова икономика, т.е. намалената зависимост от „свежи“ ресурси и увеличеното използване на рециклирани стоки водят до по-ниска степен на излагане на рисковете от нестабилни цени на суровините за едно предприятие и по този начин се увеличава неговата устойчивост;

    —

    предоставяне на продукти като услуга чрез използване на датчици за следене на употребата им — след това потребителите могат да плащат такси според потреблението си, докато дружествата остават собственици на продукта, като по този начин позволяват използването на продуктите за по-дълги периоди, а клиентите плащат само за това, което реално използват;

    —

    повишена гъвкавост и конкурентоспособност в резултат на адекватното справяне с предизвикателства, като например по-висока нестабилност, взаимодействие с клиенти и лоялност и свързаното с много разходи обезвреждане на отпадъците;

    —

    откриване на начини за творческо взаимодействие с клиентите, при което дружествата може да установят по-близки връзки с тях във връзка с услугите, както и за по-ефективно адаптиране на продуктите и услугите.

    3.8.

    		 На последно място, но не и по значение, въпросът за създаването на мрежи и обединяването в клъстери е приложим и когато става въпрос за развиване на необходимите умения сред служителите. Европейският център за развитие на професионалното обучение (CEDEFOP) подчертава необходимостта от засилено сътрудничество, по-специално в областта на обучението на работното място, между институциите за професионално образование и обучение, университетите, изследователските центрове и предприятията. Хоризонталните умения следва да бъдат засилени чрез способите на първоначалното обучение и ученето през целия живот, за да се създадат по-гъвкави производствени процеси и да се насърчат творчеството и иновациите, включително във връзка с цифровата трансформация и т.н.

    4.   Макроравнище

    4.1.

    		 Въпросът за реиндустриализацията в смисъл на възстановяване на многосекторна производствена структура в Европа се появи категорично след период на деиндустриализация и увеличаване на изнесените производства в други, предимно неевропейски региони. Признава се, че възстановяването на разнообразна, производствена и устойчива „екосистема“ оказва множество положителни въздействия върху социално-икономическото развитие. Това е така, защото то: i) създава производствени връзки във възходяща и низходяща посока; ii) укрепва местните пазари; iii) намалява степента на производствена зависимост, като по този начин насърчава устойчивостта на местната икономика; и iv) провокира интердисциплинарни научноизследователски и развойни дейности, стимулиращи иновациите по отношение на производствените процеси и характеристиките на предлаганите продукти и услуги.

    4.2.

    		 За да се постигне възстановяване на европейското производство и да се възползваме от съществуващата световна тенденция на връщане на изнесените производства, европейската конкурентоспособност трябва да бъде утвърдена в рамките на съвременните интернационализирани пазари. Световните вериги за създаване на стойност търпят значителни промени: i) непрекъснато свиване след световната финансова криза; ii) „регионализация“ като стратегия за приближаване до основните потребителски пазари; iii) преструктуриране на териториалното разделяне на производствените вериги.

    4.3.

    		 Даването на приоритет на качеството пред цената и загубата на типичния търговски характер на стоките са свързани с основните характеристики на Европа — област с богато социално-културно, геоложко и климатично разнообразие, където в същото време — или може би точно по тази причина — МСП продължават да играят значителна роля като „движещи фактори“ в икономиката. Поради това предоставянето на иновативни, високо специализирани продукти и услуги с всепризнати и сертифицирани основни характеристики, които отговарят на нуждите на потребителите, както и на социалната и екологичната устойчивост, може да се превърне в същността и фокуса на съвременната европейска конкурентоспособност.

    4.4.

    		 Този аргумент е още по-убедителен, ако вземем предвид новоразвиващия се двуполюсен свят: масивни икономии от мащаба в развиващите се икономики и отказ от социална и екологична отговорност, заедно с връщането на агресивния протекционизъм в много от развитите държави, като Европа е притисната между тях (засегната е например от търговската война между САЩ и Китай). Осезателните технологични, социални и демографски промени водят след себе си драматични трансформации в същността и структурата на световната икономика, като се появяват нови местни пазари и нужди. Приспособяването към системните промени и възприемането на гореспоменатите характеристики на специализирано, качествено и устойчиво производство биха могли да осигурят изход от този капан не само за Европа, но и за целия свят.

    5.   Подходящо предложение за политика на местно, национално и европейско равнище

    5.1.

    		 За да се справят с всички предизвикателства, свързани с възстановяването на европейската идентичност и утвърждаването на ролята на европейските продукти и услуги в световната икономика, ЕС и неговите държави членки трябва да инвестират значително повече ресурси в научноизследователска и развойна дейност, образование, инфраструктура, търговия и иновативни технологии. За тази цел, както препоръчват европейските социални партньори, гражданското общество и други заинтересовани страни, е необходима амбициозна промишлена политика за Европа, фокусирана върху иновациите, интелигентното регулиране, социалното партньорство, свободната търговия и социалната и екологичната отговорност.

    5.2.

    		 Като се има предвид бързо трансформиращата се и засилваща се световна конкуренция, трябва да разполагаме с търговска политика. Освен това тя е от съществено значение, за да се противодейства на вътрешно генерираната пазарна неефективност. Независимо от това, вместо да бъдат хванати в капана на спирала от протекционизъм, националното и европейското управление следва да разработят и прилагат набор от политики, ориентиран към потребителската стойност, който да е териториално адаптиран към местните характеристики и нужди: i) мерки за стандартизация и сертифициране за защита на местно равнище и за популяризиране в чужбина на европейските марки; ii) (про-)активна икономическа дипломация, използваща международни политически, културни и социално-икономически връзки; iii) използване на обществените поръчки в публичния сектор като инструмент за прилагане на качествени стандарти на европейските пазари; iv) насърчаване на необходимите инфраструктурни инвестиции и институционални договорености, които допълнително да засилват конкурентоспособността на местното производство.

    5.3.

    		 Гореспоменатото интелигентно регулиране на търговията следва да върви ръка за ръка с интелигентни европейски и национални промишлени политики: i) цифровизация, киберизация и приложения на ИИ в производството; ii) инвестиране в разработването на по-дълбоко диференцирани и високоспециализирани продукти и услуги; iii) инвестиране в технически капацитет с цел ефективно производство на диференцирано разнообразие от стоки; iv) насърчаване на обединяването в клъстери и кооперации на (полу-)автономните производители, при което запазването на разнообразието е съпроводено от ползи от икономиите от мащаба в конкретни, внимателно подбрани сегменти от жизнения цикъл на продуктите; v) широко прилагане на системата на промишлена симбиоза с цел насърчаване на кръговата икономика; vi) допълнително укрепване на връзките между производството и научноизследователската и развойна дейност, също и в не толкова разпространени научни области (вж. свързаното обсъждане за новата програма „Хоризонт Европа за периода 2020—2025 г.“).

    5.4.

    		 Специално за гореспоменатото насърчаване на целенасоченото обединяване в клъстери и промишлената симбиоза ще са необходими регионални, специфични за отрасъла проучвания, за да бъдат установени сегментите на местното производство, където могат да бъдат създадени различните видове мрежи и кооперации.

    5.5.

    		 Както беше споменато по-горе, както ПОО, така и УПЦЖ представляват инструменти за изграждане на мрежи и обединяване в клъстери с цел постигане на ползи от икономии от мащаба, що се отнася до разходите за човешко развитие, които работодателите трябва да поемат, както и начин за укрепване на ключови хоризонтални способности за стимулиране на творчеството, иновациите и гъвкавостта в производствения процес. Бъдещата европейска политика за ПОО и УПЦЖ ще трябва да даде приоритет на тези хоризонтални умения на всички равнища по различни начини, включително нови методи на обучение, използвайки съвременна технология и нови механизми за финансиране, като по този начин ще помогне на производствените единици да възприемат най-новите постижения и да ги използват при разработването на нови диференцирани продукти.

    5.6.

    		 Достъпът до данни и способността за управление на данните е следващата област на политическа намеса, която е свързана с целта да се помогне на европейските производители и доставчици на услуги да реагират на съвременното развитие на глобализираните пазари и да използват своето сравнително предимство по отношение на високоспециализираните стоки и услуги. Това е особено важно за МСП. Независимо от това, освобождаването на достъпа до данни върви ръка за ръка с нарастване на риска от злоупотреба с информация. Гарантирането едновременно на цифрова независимост и на неприкосновеността на личния живот на физическите и юридическите лица може да бъде трудна задача от техническа и правна гледна точка, която в същото време е от изключително важна.

    5.7.

    		 И накрая, освен вече по-лесния достъп до експоненциално нарастващ обем от данни, производителите на продукти и услуги трябва също така да имат възможността и способността да използват необходимия „инструментариум“ за управление на данни, съставен от методи и процеси, независимо дали те са цифровизирани. Корпоративното разузнаване е сравнително нов термин в литературата от тази сфера и описва точно способността за използване на информация и набори от данни. Освен техническата и правната намеса за осигуряването на софтуер с отворен код, настоящата дискусия ни връща към хоризонталните умения, които трябва да бъдат развити чрез ПОО и УПЦЖ.

    Брюксел, 11 декември 2019 г.

    Председател на Европейския икономически и социален комитет

    Luca JAHIER

    (1)  ОВ C 227, 28.6.2018 г, стр. 70.

    (2)  ОВ C 197, 8.6.2018 г., стр. 10.

    (3)  ОВ C 353, 18.10.2019 г., стр. 59.

    Top