Обобщение

Оценка на въздействието от Предложението за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за установяване на многогодишен план за риболовните дейности, експлоатиращи запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море

А. Необходимост от действие

Защо? Какъв е разглежданият проблем?

Във връзка с риболовните дейности, експлоатиращи запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море, са налице два основни проблема: високи равнища на прекомерен улов и неефективна правна уредба. Като основна причина за прекомерния улов беше посочено използването в твърде голяма степен на риболовния капацитет (т.е. твърде много кораби и твърде голямо риболовно усилие). В същото време настоящата правна уредба е неефективна поради ограничения обхват на нейното приложно поле, бавното ѝ и недобро прилагане и липсата на ангажираност сред заинтересованите страни. Пряко или косвено тези проблеми доведоха до тревожното състояние на запасите от дънни видове (над 80 % от подложените на оценка запаси са обект на прекомерен улов, а биомасата на някои от тях е на много ниско ниво, което показва, че има голяма вероятност те да бъдат изчерпани), социално-икономически последици за рибарите и сектора на рибарството и последици за морската среда.

Описаните по-горе проблеми засягат най-вече рибарите, извършващи улов на запаси от дънни видове в западната част на Средиземно море, а именно флотове на ЕС от Франция, Италия и Испания. Съгласно информацията , отчетена в рамката за събиране на данни в областта на рибарството в ЕС, потенциално засегнати от настоящата инициатива са около 13 000 кораба.

Какво се очаква да бъде постигнато с настоящата инициатива?

Общите цели са, както следва: да се постигнат целите на ОПОР (член 2) относно риболова на дънни видове в западната част на Средиземно море, и по-конкретно, да се гарантира, че риболовните дейности са екологично устойчиви в дългосрочен план и се управляват по начин, който позволява икономически и социални ползи, както и ползи, свързани с трудовата заетост; и да се подобри правната уредба, свързана с управлението на тези риболовни дейности.

Конкретните цели са, както следва: i) до 2020 г. да се постигне и поддържа смъртност от риболов на равнището на максималния устойчив улов за всички запаси от дънни видове; ii) да се подобри селективността на дънните тралове, по-конкретно от улова да бъдат изключени младите екземпляри; iii) да се гарантира устойчивостта на сектора на рибарството; и iv) да се осигури ефективна рамка на управление, която е по-опростена, по-стабилна и дава възможност за по-голяма ангажираност на заинтересованите страни.

Каква е добавената стойност от действие на равнището на ЕС?

Поради трансграничния характер на запасите от дънни видове и дейността на риболовните кораби е малко вероятно целите да бъдат постигнати чрез действия само на равнището на държавите членки. За да бъдат ефективни, мерките следва да бъдат координирани и прилагани по отношение на целия район на разпространение на запасите и на всички засегнати флотове, което обосновава необходимостта от действие на европейско равнище.

Б. Решения

Какви законодателни и незаконодателни варианти на политиката бяха разгледани? Има ли предпочитан вариант? Защо?

Бяха разгледани три варианта на политиката: вариант 1: без промяна в политиката, с други думи запазване на статуквото (т.е. съществуващата правна уредба да продължи да се прилага) — този вариант е използван като база, спрямо която се сравняват останалите варианти; вариант 2: изменение на настоящата рамка за управление — при този вариант съществуващите национални инструменти за управление (националните планове за управление) ще бъдат преразгледани, за да се вземат предвид целите на ОПОР. Основните аспекти, които трябва да бъдат взети предвид при това преразглеждане, са: изменения на сегашния обхват (по отношение на рибните запаси, риболовната дейност и обхванатата зона); нови цели за опазване, например МУУ; количествено измерими цели и срокове; и нови предпазни мерки; и вариант 3: приемане на многогодишен план на равнището на ЕС — целта при този вариант е да се гарантира, че дейността на риболовните флотове на ЕС, извършващи улов на запаси от дънни видове в западната част на Средиземно море, е уредена от съгласувана и интегрирана правна уредба на равнището на ЕС.

Беше предпочетен вариант 3: многогодишен план на равнището на ЕС, тъй като той дава най-добри резултати по всички цели, свързани със социално-икономическата сфера и околната среда. В сравнение с варианти 1 и 2 този план е по-добре съобразен с реформираната ОПОР, по-съгласуван (една основна правна уредба), по-стабилен (в плана се отчита дългосрочната перспектива) и по-прозрачен (посредством регламент на Съвета съответните три държави членки съвместно ще адаптират смъртността от риболов, докато достигне устойчиви равнища).

Кой подкрепя отделните варианти?

Всички участвали в консултациите заинтересовани страни се съгласиха, че настоящата рамка за управление (вариант 1, т.е. изходният вариант) няма да е достатъчна за постигане на целите на ОПОР. При консултациите стана ясно също така, че повечето анкетирани не подкрепят варианта настоящата рамка за управление да бъде изменена (вариант 2), тъй като това не би отстранило описаните по-горе проблеми. За преобладаващата част от заинтересованите страни (MEDAC, публични администрации, НПО и научната общност) най-доброто дългосрочно решение е да се установи многогодишен план на ЕС (вариант 3). Според тях този подход е обоснован от разнообразието на видове, към които са насочени риболовните дейности, от участието на различни държави членки и от взаимодействията между различните риболовни уреди и видове риболов.

В. Въздействие на предпочитания вариант

Какви са ползите от предпочитания вариант (ако има такъв, в противен случай — от основните варианти)?

От екологична гледна точка изготвеният модел сочи, че до 2025 г. приблизително 70 % от подложените на оценка запаси биха се възстановили до равнища на биомасата на репродуктивния запас над предпазните референтни равнища (BPA). Вероятността от постигане на целите за равнищата на смъртност от риболов за всички запаси обаче ще остане ниска — около 36 %. Проведените симулации сочат, че нито една от тези стойности няма да бъде изцяло постигната в рамките на многогодишния план. В този вариант са заложени значително по-добри резултати по отношение на промяната на FMSY в сравнение с изходния вариант и вариант 2. От социално-икономическа гледна точка, до 2025 г. на финансов риск ще бъде изложен само един сегмент на флота (осем сегмента по-малко, отколкото при изходния вариант). Засегнатият сегмент (испански кораби с мрежени уреди и с обща дължина между 12 и 18 m) включва 52 кораба.

Освен това в сравнение с изменената рамка многогодишният план е по-съгласуван (една основна правна уредба), по-стабилен (отчита се дългосрочната перспектива) и по-прозрачен (посредством регламент на Съвета съответните три държави членки съвместно ще адаптират смъртността от риболов, докато достигне устойчиви равнища).

Какви са разходите за предпочитания вариант (ако има такъв, в противен случай — за основните варианти)?

Многогодишният план предполага по-големи разходи, свързани с преходната заетост и рентабилността, като последица от значителното намаляване на риболовното усилие за постигане на целите за равнищата на смъртност от риболов. При този вариант до 2022 г. осем сегмента на флота ще бъдат изложени на финансов риск (три сегмента повече, отколкото при изходния вариант). Това са дънни траулери от Франция, Испания и Италия с обща дължина между 18 и 40 m, както и няколко пасивни уреда от Испания (парагади с дължина между 6 и 12 m). В тези осем сегмента на флота са изложени на риск 1415 кораба, 6193 рибари в еквивалент на пълно работно време (ЕПРВ) и 3100 работни места в съпътстващи дейности. При многогодишния план обаче се очаква до 2025 г социално-икономическите показатели на всички флотове да се подобрят, като 25 от 26 флота бъдат на печалба.

Какви ще са последиците за предприятията, МСП и микропредприятията?

Очаква се всички описани по-горе въздействия да бъдат особено осезаеми за МСП, тъй като преобладаващата част от риболовните дружества, експлоатиращи запасите от дънни видове в западната част на Средиземно море, са микропредприятия (89 % от френските, италианските и испанските предприятия в сектора на рибарството разполагат средно само с един кораб). Поради това няма основание те да бъдат изключени от обхвата на плана, защото в такъв случай инициативата би се обезсмислила. Това означава, че многогодишният план най-вероятно ще се прилага по отношение на всички предприятия, включително МСП, в различна степен в зависимост от това по какъв начин държавите членки ще разпределят необходимото намаляване на риболовното усилие между различните сегменти на флота.

Ще има ли значително въздействие върху националните бюджети и администрации?

Възможно е въвеждането на плана и на новия режим на риболовното усилие да породи допълнителни административни разходи за държавите членки, които обаче могат да бъдат компенсирани чрез подпомагане от ЕФМДР (член 36 от Регламента за ЕФМДР). След предвидения преходен период се очаква административните разходи (за поддържане на установената правна уредба) да намалеят и да са съизмерими в по-голяма степен с ползите от постигането на определените цели.

Ще има ли други значителни въздействия?

Не.

Г. Последващи действия

Кога ще се извърши преглед на политиката?

Планът и въздействията от него ще бъдат подложени на оценка от Научния, технически и икономически комитет по рибарство пет години след влизането в сила на плана. След това Комисията ще представи пред Европейския парламент и Съвета доклад за резултатите.