ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 27.7.2018

COM(2018) 365 final

2018/0189(COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно действието на Европейския съюз след присъединяването му към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания

ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

•Основания и цели на предложението

Настоящото предложение е свързано с предложението на Комисията за решение на Съвета относно присъединяването на ЕС към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания (наричан по-нататък „Женевският акт“).

Целта на настоящото предложение на Комисията е да се осигури правната рамка за ефективно участие на ЕС в Лисабонския съюз на Световната организация за интелектуална собственост (СОИС), след като ЕС стане договаряща страна по Женевския акт.

В член 9 от Женевския акт се определя задължение за всяка от договарящите страни да предоставя закрила за регистрираните наименования за произход и географски указания на своята територия, в рамките на своята правна система и практика, но в съответствие с условията на този акт, с оглед на евентуален отказ, денонсиране, обявяване на недействителност или отмяна, които могат да влязат в сила по отношение на нейната територия. В член 6, параграф 5, буква а) от Женевския акт се предвижда, че регистрираните наименования за произход или географски указания се ползват от закрила от датата на международната регистрация във всяка договаряща страна, която не е отказала закрила съгласно член 15 или която е изпратила на Международното бюро на СОИС уведомление за предоставяне на закрила в съответствие с член 18. В правило 9, параграф 1, буква б) от Общия правилник по Лисабонската спогодба и Женевския акт на Лисабонската спогодба (наричан по-нататък „Общият правилник“) се посочва, че за отказа се уведомява в срок от една година от получаване на уведомлението за международна регистрация съгласно член 6, параграф 4. При прилагане на член 29, параграф 4 този срок може да бъде удължен с една година.

В този контекст, след като стане договаряща страна по Женевския акт, Съюзът следва да представи списък на географските означения на ЕС, съдържащи се в регистрите на ЕС на географските означения (който да бъде одобрен от държавите членки), с оглед на тяхната закрила съгласно Лисабонската система. Този списък следва да бъде изготвен в тясно сътрудничество с държавите членки съгласно установената практика и методика, която се използва при някои сключени от ЕС двустранни международни споразумения относно географските означения (като се вземат предвид производствената и експортната стойност, закрилата съгласно други споразумения, настоящата или потенциалната злоупотреба в съответните трети държави и балансът между държавите членки), и при отчитане на обхвата на географските означения, регистрирани от трети държави — членки на Лисабонската система. След присъединяването на ЕС към Лисабонския съюз подаването на заявления за международна регистрация на допълнителни защитени и регистрирани в ЕС географски означения ще бъде възможно по инициатива на Комисията или по искане на държава членка или на заинтересована група от производители.

Следва да се въведат подходящи процедури, посредством които Комисията да извършва оценка на вписаните в международния регистър наименования за произход и географски указания от трети договарящи страни, и да се установи съответната процедура за предявяване на възражение, като се вземат предвид специфичните условия на Женевския акт.

Прилагането от ЕС на вписани в международния регистър наименования за произход и географски указания от трети договарящи страни, трябва да е в съответствие с глава III от Женевския акт. По-конкретно в член 14 от Женевския акт се изисква всяка договаряща страна да осигури — в зависимост от своята правна система и практика — ефективни средства за правна защита, насочени към закрила на регистрираните географски означения, и да предвиди възможност за образуване на съдебни производства за гарантиране на тяхната закрила от страна на публичен орган или от която и да е заинтересована страна, независимо дали е физическо или юридическо лице и независимо дали е публично или частно образувание. Съвместното съществуване на предходни търговски марки и на наименования за произход или географски указания, вписани в международния регистър, на които е предоставена закрила или се използват в ЕС, следва да е възможно, когато са изпълнени mutatis mutandis условията, определени в член 15, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г.

Седем държави — членки на ЕС, са членове на Лисабонския съюз и като такива са приели закрилата на наименования на трети държави. С цел да им бъдат предоставени средствата за изпълнение на международните им задължения, поети преди присъединяването на ЕС към Лисабонския съюз, следва да се създаде преходен механизъм, който да действа само на национално равнище и да не засяга търговията в рамките на ЕС, нито международната търговия.

Би било справедливо таксите, които съгласно Женевския акт и Общия правилник трябва да се плащат за подаване на заявление в Международното бюро за международна регистрация на наименование за произход или на географско указание, както и таксите, които трябва да се плащат по отношение на други вписвания в международния регистър и за предоставянето на извлечения, удостоверения или друга информация във връзка със съдържанието на тази международна регистрация, да бъдат поемани от държавата членка, от която е наименованието за произход или географското указание.

•Съгласуваност със съществуващите разпоредби в тази област на политиката

По отношение на селскостопанските продукти ЕС е установил единни и изчерпателни системи за закрила на географските означения за вината (1970 г.), спиртните напитки (1989 г.), ароматизираните вина (1991 г.) и други селскостопански продукти и храни (1992 г.). Чрез тези системи ползващите се от закрила наименования за обхванатите продукти са обект на широкообхватна закрила навсякъде в ЕС въз основа на единна процедура за подаване на заявления. Понастоящем основните разпоредби за вината са посочени в Регламент (ЕС) № 1308/2013 от 17 декември 2013 г., за ароматизираните вина — в Регламент (ЕС) № 251/2014 от 26 февруари 2014 г., за спиртните напитки — в Регламент (ЕС) № 110/2008 от 15 януари 2008 г. и за селскостопанските продукти и храни — в Регламент (ЕС) № 1151/2012 от 21 ноември 2012 г.

•Съгласуваност с другите политики на Съюза

Предложението е съгласувано с общата политика на ЕС за насърчаване и разширяване на закрилата на географските означения чрез двустранни, регионални и многостранни споразумения.

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

•Правно основание

Предвид предмета на Договора регламентът следва да се основава на член 207 от Договора за функционирането на Европейския съюз.

•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Съюзът разполага с изключителна компетентност за сключване на Женевския акт на Лисабонската спогодба. Това следва от решението на Съда от 25 октомври 2017 г. по дело C-389/15 (Комисия/Съвет), в което беше пояснено, че проектът на преразгледаната Лисабонска спогодба, т.е. Женевският акт, е предназначен основно да улеснява и урежда търговията между Европейския съюз и трети държави, както и да има преки и непосредствени последици за тази търговия, така че договарянето му е от изключителната компетентност, която член 3, параграф 1 от ДФЕС предоставя на Европейския съюз в областта на общата търговска политика, визирана в член 207, параграф 1 от ДФЕС. 

В съответствие с член 5, параграф 3 от Договора за Европейския съюз принципът на субсидиарност не се прилага в областите, които попадат в изключителната компетентност на ЕС.

•Пропорционалност

Предложените мерки не излизат извън необходимото за постигане на целта да се даде възможност на ЕС да участва в Лисабонския съюз по начин, който ще гарантира ефективната закрила на географските означения на ЕС.

•Избор на инструмент

Регламент на Европейския парламент и на Съвета е подходящият правен инструмент за изпълнение на членството на Европейския съюз в Лисабонския съюз, тъй като гарантира законодателните прерогативи на двете институции.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

Не е приложимо.

•Консултации със заинтересованите страни

Пътната карта относно присъединяването на ЕС към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания беше публикувана на 21 декември 2017 г., като крайният срок за представяне на коментари от заинтересованите страни беше 18 януари 2018 г. В рамките на този срок бяха получени осем коментара. В седем от тях беше изразено положително мнение относно инициативата и подкрепа за присъединяването на ЕС към Женевския акт. В три коментара беше изказано мнението, че ЕС следва да продължи обсъжданията във връзка с признаването и закрилата на географските означения за неселскостопански продукти. В два коментара беше изразено възражение срещу изготвянето на списък с подбрани географски означения с аргумента, че всички географски означения на Съюза следва да бъдат допустими за закрила по Женевския акт.

•Събиране и използване на експертни становища

В проучването от октомври 2012 г., изготвено от AND International и озаглавено „Значение на производството на селскостопански продукти и храни, вина, ароматизирани вина и алкохолни напитки, защитени от географско означение“ (https://ec.europa.eu/agriculture/external-studies/value-gi_bg), бяха посочени редица ползи от политиката на ЕС относно географските означения за потребителите (осигуряване на качество), производителите (системата е отворена за всички производители, които изпълняват изискванията за качество; лоялна конкуренция; по-висока цена; ефективна закрила), обществото като цяло (свързване на стойностни продукти със селски райони; съхраняване на традициите; възстановяване на отношенията между производителите и потребителите) и околната среда (свързване на традиционните продукти с ландшафти и системите за селскостопанско производство). В проучването се оценяват икономическите данни за всяко от 2768-те географски означения, регистрирани в ЕС-27 в периода 2005—2010 г., като по-специално се установява, че цената на продукт с географско означение е средно 2,23 пъти по-висока от цената на съпоставим продукт без такова означение. През 2010 г. стойността на продажбите на географските означения на ЕС (във всички сектори) е била 54,3 милиарда евро (5,7 % от целия сектор на храните и напитките в ЕС), а изчислената експортна стойност на тези означения — 11,5 милиарда евро (15 % от износа на посочения сектор в ЕС). 

•Оценка на въздействието

Изискванията за по-добро регулиране във връзка с настоящата инициатива не включват оценка на въздействието, план за изпълнение, нито обществена консултация.

В насоките за по-добро регулиране се уточнява, че оценка на въздействието следва да се извършва само когато от нея би имало полза, което се преценява във всеки конкретен случай. По принцип не е необходима оценка на въздействието, когато Комисията разполага с ограничен избор или изобщо няма избор. Това се отнася до настоящия случай, тъй като присъединяването към Женевския акт на Лисабонската спогодба е оправдано от гледна точка на изключителната компетентност на Съюза по въпросите, обхванати от Женевския акт, и тъй като тази стъпка също така би представлявала логичният завършек след процеса по преразглеждане на Лисабонската система, в който участва ЕС. Предложените в настоящия проект на регламент мерки са необходими, за да се гарантира правилното прилагане на Женевския акт от Европейския съюз.

Присъединяването на ЕС ще доведе до редица преимущества. С него ще се гарантира, че регистрираните понастоящем и в бъдеще географски означения на равнище ЕС, които обаче не са регистрирани от седемте държави — членки на ЕС, членуващи и в Лисабонския съюз, ще станат допустими за закрила в рамките на Лисабонската система. Бързото предоставяне на висока степен на закрила за неограничено време за географските означения на ЕС ще бъде възможно във всички настоящи и бъдещи страни по Женевския акт. Създаденият многостранен регистър ще повиши репутацията на европейските географски означения поради широкия географски обхват на закрилата по Женевския акт. Очаква се подобрената международна закрила на географските означения в резултат на присъединяването на ЕС да консолидира и евентуално да увеличи положителното въздействие от закрилата на тези означения върху приобщаващия растеж и заетост в производство с висока добавена стойност в селскостопанския сектор, върху търговията и инвестиционните потоци, конкурентоспособността на предприятията (и по-специално на МСП), както и да допринесе за функционирането на вътрешния пазар и конкуренцията и за закрилата на правата върху интелектуалната собственост. Интелектуалната собственост на земеделските стопани и производителите на хранителни продукти, съдържаща се в техните продукти, които се ползват от закрила с географски означения, е изложена на риск от експлоатация и загуба, особено на глобалните пазари. Присъединяването на ЕС към Лисабонската система ще помогне на заинтересованите страни от сферата на селското стопанство да защитят на глобално ниво това, което е ценно на местно ниво, и така да противодействат на обичайната тенденция при глобализацията към единни стокови стандарти и натиск за понижаване на цените на селскостопанските продукти. В настоящата обстановка на политическа и икономическа несигурност това би предоставило ясно доказателство на жителите на селските райони, че ЕС предприема действия за защита и закрила на техните интереси по целия свят. Тъй като Женевският акт е в голяма степен равностоен на законодателството на ЕС относно закрилата на географски означения за селскостопански продукти, не се очаква присъединяването на ЕС да изисква значителни изменения на същността на това законодателство.

От административна гледна точка Женевският акт предвижда единен набор от правила за получаване на закрила във всички договарящи страни и поради това неговият механизъм е по-опростен и ефективен от сегашната практика на ЕС за прилагане на редица местни процедури чрез двустранни споразумения. От гледна точка на търговската политика това ще демонстрира ролята на ЕС като отговорен лидер, който насърчава многостранността. В сравнение със сегашното положение не се очаква присъединяването на ЕС да породи допълнителни разходи, нито тежест за операторите в ЕС или държавите — членки на ЕС, които желаят да осигурят закрила на географските означения в рамките на Лисабонската система. Напротив — очаква се това дори да доведе до понижаване на административните разходи и тежестта.

По отношение на предприятията присъединяването на ЕС към Женевския акт няма да доведе до допълнителни разходи за приспособяване, привеждане в съответствие или транзакции, нито до административна тежест, с изключение на евентуалните индивидуални такси за разглеждане, които членовете на Лисабонската система могат да налагат, но те се компенсират от икономиите, произтичащи от международната процедура.

Женевският акт позволява присъединяване на ЕС заедно с неговите държави членки. С оглед обаче на единното и изчерпателно естество на системата на ЕС за закрила на географските означения за селскостопански продукти всички наименования за произход или географски указания (понастоящем около 800), за които са поискали закрила седемте членуващи в Лисабонската система държави — членки на ЕС, и които са допустими за закрила съгласно законодателството на ЕС, вече не следва да бъдат защитени съгласно националното законодателство, а изключително от законодателството на ЕС. Такъв ще бъде случаят и при закрилата на географските означения с произход от трети държави, членуващи в Лисабонската система, които са поискали закрила за тях. В съответствие с това присъединяването на ЕС ще доведе до по-малка административна тежест във връзка с участието в Лисабонската система за държавите — членки на ЕС.

По-специално след присъединяването на ЕС ще има възможност за препращане към регистъра на Лисабонската система вместо подробно договаряне на двустранната закрила на географските означения. Това ще бъде в съответствие с практиката в други области на правата върху интелектуалната собственост, в които ЕС насърчава своите партньори да се присъединят и да изпълняват международните споразумения относно тези права (например Бернската конвенция относно авторското право и Мадридския протокол относно търговските марки), вместо да се създава мрежа от различни начинания, която може да обърка заинтересованите страни.

Присъединяването на ЕС вероятно ще стимулира други трети държави да се присъединят към Лисабонската система, тъй като това ще им даде достъп до закрила в целия Лисабонски съюз и възможност да се възползват от ефективна процедура за разглеждане на индивидуални географски означения, в случай че тяхната система е равностойна на системата на ЕС.

По-специално присъединяването на ЕС може да окаже положителен ефект върху развиващите страни, които обмислят дали да се присъединят към Женевския акт, тъй като техните географски означения ще могат да получат закрила в ЕС чрез Лисабонската система. Интересът на 17-членната Африканска организация за защита на интелектуалната собственост да се присъедини към Лисабонската система е благоприятен знак и доказателство, че инструментът за географските означения се счита за подходящ за закрила на правата и традиционните ценности на земеделските стопани в развиващите се държави.

Що се отнася до евентуалните недостатъци, за такива биха могли да се считат все още ограниченото членство в Лисабонската система, опасенията, че постигането на напредък относно географските означения в рамките на СТО би било дори още по-трудно; скептицизмът на някои държави — членки на ЕС, във връзка с присъединяването на ЕС, както и несигурността по отношение на финансовото отражение. При все това модернизираната система съгласно Женевския акт следва да бъде по-привлекателна за евентуални нови членове; постигането на напредък в рамките на СОИС дори може да окаже положително въздействие върху обсъжданията на географските означения в рамките на СТО посредством създаване на подходящи полезни взаимодействия и сближаване на преразгледаната Лисабонска спогодба с процеса в СТО; държавите — членки на ЕС, които имат резерви по отношение на Лисабонската система, няма да бъдат задължени да се присъединят; членовете на Лисабонската система ще постигнат напредък в своите усилия да се гарантира финансовата ѝ устойчивост.

Като цяло предимствата от присъединяването на ЕС към Женевския акт на Лисабонската система надделяват над недостатъците. С оглед на това Комисията ще трябва да изготви предложение за правните актове, необходими за присъединяването на ЕС към Женевския акт на Лисабонската система и за неговото изпълнение.

•Пригодност и опростяване на законодателството

Не е приложимо.

•Основни права

Участието на ЕС в Лисабонския съюз като договаряща страна по Женевския акт ще бъде в съответствие с член 17, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, в който се предвижда защита на интелектуалната собственост.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Вж. приложената финансова обосновка.

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

•Планове за изпълнение и мерки за мониторинг, оценка и докладване

Не е приложимо.

•Обяснителни документи (за директивите)

Не е приложимо.

•Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

Не е приложимо.

2018/0189 (COD)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

относно действието на Европейския съюз след присъединяването му към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 207 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 1 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)За да може ЕС да упражнява изцяло изключителната си компетентност във връзка със своята обща търговска политика, той ще стане договаряща страна по Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания (наричан по-нататък „Женевският акт“) 2 въз основа на Решение (ЕС) …/…. на Съвета 3 . Договарящите страни по Женевския акт са членове на специален съюз, създаден с Лисабонската спогодба за закрила на наименованията за произход и тяхната международна регистрация (наричан по-нататък „Специалният съюз“) 4 . Съгласно член 3 от Решение (ЕС)…/… Европейският съюз се представлява в Специалния съюз от Комисията.

(2)Целесъобразно е да се установят правила, които да дават възможност на ЕС да упражнява изцяло правата и задълженията си след присъединяването към Женевския акт.

(3)С Женевския акт се предоставя закрила за наименованията за произход, включително съгласно определенията, съдържащи се в Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета 5 и в Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета 6 , и за географските указания, като и двете по-нататък се наричат „географски означения“.

(4)След присъединяването на ЕС към Женевския акт Комисията следва като първа стъпка да подаде в Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (наричано по-нататък „Международното бюро“) заявление за регистрация на списък с географски означения, които произхождат от ЕС и се ползват от закрила на територията му, за да бъдат вписани в нейния регистър (наричан по-нататък „международният регистър“). Критериите за съставяне на такъв списък следва по-специално да вземат предвид, както е при някои двустранни и регионални споразумения на ЕС относно закрилата на географските означения, производствената и експортната стойност, закрилата съгласно други споразумения, както и настоящата или потенциалната злоупотреба в съответните трети държави.

(5)С цел да се гарантира вписването в международния регистър на допълнителните географски означения, които са регистрирани и се ползват от закрила в ЕС, е целесъобразно Комисията да бъде упълномощена на по-късен етап да подава заявления за международна регистрация на такива допълнителни географски означения по собствена инициатива, по искане на държава членка, на заинтересована група от производители, или — в изключителни случаи — по искане на отделен производител.

(6)Следва да се създадат подходящи процедури, за да може Комисията да извършва оценка на вписаните в международния регистър географски означения с произход от договарящите страни по Женевския акт, които не са държави членки (наричани по-нататък „трети договарящи страни“), с цел да се осигури процедура за вземане на решение относно тяхната закрила в ЕС и да се отменя тази закрила, ако е целесъобразно.

(7)Прилагането от ЕС на закрилата на вписани в международния регистър географски означения от трети договарящи страни следва да става в съответствие с глава III от Женевския акт, по-специално с член 14 от него, с който се изисква всяка договаряща страна да осигури — в зависимост от своята правна система и практика — ефективни средства за правна защита, насочени към закрила на регистрираните географски означения, и да предвиди възможност за образуване на съдебни производства за гарантиране на тяхната закрила от страна на публичен орган или от която и да е заинтересована страна, независимо дали е физическо или юридическо лице и независимо дали е публично или частно образувание. За да може заедно със закрилата на географските означения да се гарантира и защитата на търговските марки, която е свързано със запазването на правата върху по-ранна търговска марка, както е посочено в член 13, параграф 1 от Женевския акт, следва да се запази едновременното съществуване на по-ранни търговски марки и на географски означения, вписани в международния регистър, на които е предоставена закрила или се използват в ЕС.

(8)Седем държави членки са членове на Специалния съюз и като такива са приели закрилата на географските означения на трети договарящи страни. С цел да им бъдат предоставени средствата за изпълнение на техните международни задължения, поети преди присъединяването на ЕС към Женевския акт, следва да се предвиди преходен механизъм, който да действа само на национално равнище и да не засяга търговията в рамките на ЕС, нито международната търговия.

(9)Би било справедливо таксите, които съгласно Женевския акт и Общия правилник по Лисабонската спогодба и Женевския акт трябва да се плащат за подаване на заявление в Международното бюро за международна регистрация на географско означение, както и таксите, които трябва да се плащат по отношение на други вписвания в международния регистър и за предоставянето на извлечения, удостоверения или друга информация във връзка със съдържанието на тази международна регистрация, да бъдат поемани от държавата членка, от която е географското означение. Това не следва да засяга евентуалното решение на държавата членка да иска възстановяване на тези такси от групата производители или от отделен производител, използващи географското означение, за което се иска международна регистрация.

(10)За да се покрие всеки недостиг по отношение на оперативния бюджет на Специални съюз, ЕС следва да може да осигури специална вноска в рамките на наличните за целта средства в годишния му бюджет.

(11)С цел осигуряване на еднакви условия за изпълнението на членството на ЕС в Специалния съюз, на Комисията следва да се възложат изпълнителни правомощия да изготви списък с географски означения за подаване в Международното бюро на заявление за тяхната международна регистрация след присъединяването към Женевския акт, за последващо подаване в Международното бюро на заявление за международна регистрация на географско означение, за отхвърляне на възражение, за вземане на решение дали да се предостави или не закрила на географско означение, вписано в международния регистър, и за отмяна на закрилата в ЕС на географско означение, вписано в международния регистър. Тези правомощия следва да се упражняват съгласно Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 7 ,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1
Предмет

В настоящия регламент се определят правила относно изпълнението на правата и задълженията на ЕС след присъединяването му към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания (наричан по-нататък „Женевският акт“).

За целите на настоящия регламент наименованията за произход, включително съгласно определенията, съдържащи се в Регламент (ЕС) № 1151/2012 и в Регламент (ЕС) № 1308/2013, и географските указания по-нататък се наричат „географски означения“.

Член 2
Международна регистрация на географски означения след присъединяването

След присъединяването на ЕС към Женевския акт Комисията — в съответствие с член 5, параграфи 1 и 2 от Женевския акт — подава в Международното бюро на Световната организация за интелектуална собственост (наричано по-нататък „Международното бюро“) заявления за международна регистрация на географски означения, ползващи се от закрила и регистрирани съгласно правото на ЕС, които се отнасят до продукти с произход от ЕС.

Комисията приема акт за изпълнение, с който се изготвя списък на географските означения, посочени в първата алинея, в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13, параграф 2.

За изготвянето на посочения във втората алинея списък Комисията взема предвид по-специално следното:

а)производствената стойност на географското означение;

б)експортната стойност на географското означение;

в)закрилата на географското означение съгласно други международни споразумения;

г)настоящата или потенциалната злоупотреба с географското означение в други членове на Специалния съюз;

д)общият брой на географските означения с произход от териториите на други членове на Специалния съюз и вписани в регистъра на Международното бюро (наричан по-нататък „международният регистър“).

Член 3
Последваща международна регистрация на географски означения на ЕС

След присъединяването на ЕС към Женевския акт Комисията може — по собствена инициатива, по искане на държава членка, на заинтересована група от производители или на отделен производител, които използват ползващо се от закрила и регистрирано в ЕС географско означение — да приема актове за изпълнение, за да подаде в Международното бюро заявление за международна регистрация на географско означение, ползващо се от закрила и регистрирано съгласно правото на ЕС, което се отнася до продукт с произход от ЕС.

За да прецени дали да подаде или не заявление за международна регистрация, Комисията взема предвид критериите, посочени в член 2, трета алинея. Актовете за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13, параграф 2.

Член 4
Оценка на вписани в международния регистър географски означения на трета държава

(1)Комисията извършва оценка на публикацията, за която е уведомена от Международното бюро съгласно член 6, параграф 4 от Женевския акт във връзка с географски означения, вписани в международния регистър и за които договарящата се страна на произход съгласно определението в член 1, подточка xv) от Женевския акт не е държава членка, за да определи дали съдържа задължителните елементи, посочени в правило 5, параграф 2 от Общия правилник по Лисабонската спогодба и Женевския акт (наричан по-нататък „Общият правилник“) 8 , и изискванията относно качеството, репутацията и характеристиките, определени в правило 5, параграф 3 от същия правилник, както и да прецени дали публикацията се отнася за продукт, за който понастоящем е предоставена закрила на географски означения в ЕС. Срокът за осъществяване на такава оценка не може да превишава четири месеца, нито да включва оценка на други специфични разпоредби на ЕС относно пускането на продукти на пазара, и по-специално относно санитарните и фитосанитарните стандарти, пазарните стандарти и етикетирането на храните.

(2)Когато въз основа на извършената съгласно параграф 1 оценка Комисията прецени, че посочените в този параграф условия са изпълнени prima facie, тя публикува предложеното за закрила в ЕС географско означение, заедно с вида на продукта и държавата на произход, в Официален вестник на Европейския съюз, серия С.

(3)Когато въз основа на извършената съгласно параграф 1 оценка Комисията прецени, че посочените в този параграф условия не са изпълнени, тя взема решение да откаже закрила на географското означение чрез акт за изпълнение, приет в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13, параграф 2. Решенията във връзка с географските означения, обхващащи продукти, които не попадат в компетентността на предвидените в член 13, параграф 1 комитети, се вземат от Комисията, без да се прилага процедурата по разглеждане, посочена в член 13, параграф 2.

В съответствие с член 15, параграф 1 от Женевския акт, в срок до една година след получаване на уведомлението за международна регистрация съгласно член 6, параграф 4 от Женевския акт Комисията уведомява Международното бюро за отказа съответната международна регистрация да има действие на територията на ЕС.

Член 5
Процедура за предявяване на възражение за вписани в международния регистър географски означения на трета държава

(1)В срок от два месеца след датата на публикуване на наименованието на географското означение в Официален вестник на Европейския съюз съгласно член 4, параграф 2 органите на дадена държава членка или на трета държава, различна от договарящата страна на произход, физическо или юридическо лице, което има законен интерес и е установено в ЕС или в трета държава, различна от договарящата страна на произход, може да подаде пред Комисията възражение на един от официалните езици на ЕС.

(2)Възражението е допустимо само ако е подадено в определения в параграф 1 срок и ако съдържа едно или няколко от следните твърдения:

а)географското означение, вписано в международния регистър, е в противоречие с име на сорт растения или порода животни и има вероятност да подведе потребителя по отношение на истинския произход на продукта;

б)географското означение, вписано в международния регистър, изцяло или частично е омоним на вече ползващо се от закрила в ЕС географско означение и не е налице достатъчно разграничение в практиката между условията за местно и традиционно използване и представяне на предложеното за закрила и вече ползващото се от закрила в ЕС географско означение, като се отчита необходимостта да се осигури равнопоставено третиране на съответните производители и да не се подвеждат потребителите;

в)закрилата в ЕС на географското означение, вписано в международния регистър, би засегнала право на по-ранна търговска марка;

г)закрилата в ЕС на предложеното географско означение би застрашила използването на изцяло или отчасти идентично наименование или изключителния характер на марка, или икономическата стойност на продукти, които са били законно на пазара за период от поне пет години преди датата на публикуване на наименованието на географското означение в Официален вестник на Европейския съюз съгласно член 4, параграф 2;

д)географското означение, вписано в международния регистър, се отнася до продукт, по отношение на който понастоящем не се предоставя закрила на географски означения в рамките на ЕС;

е)името, за което се иска регистрация, е родов термин на територията на ЕС.

(3)Основанията за възражение, посочени в параграф 2, се оценяват от Комисията за територията на ЕС или за част от нея.

Член 6
Решение за закрила в ЕС на вписани в международния регистър географски означения на трета държава

(1)Когато Комисията не получи възражение или получи такова, което е недопустимо, тя — в зависимост от случая — отхвърля получените недопустими възражения и взема решение за предоставяне на закрила на географското означение чрез акт за изпълнение, приет в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13, параграф 2.

(2)Когато Комисията получи допустимо възражение, както е определено в член 5, параграф 2, тя взема решение дали да се предостави или не закрила на вписано в международния регистър географско означение чрез акт за изпълнение, който се приема в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13, параграф 2. Решенията във връзка с географските означения, обхващащи продукти, които не попадат в компетентността на предвидените в член 13, параграф 1 комитети, се вземат от Комисията, без да се прилага процедурата по разглеждане, посочена в член 13, параграф 2.

(3)В решението за предоставяне на закрила на географско означение съгласно параграфи 1 или 2 се посочва обхватът на предоставената закрила, като то може да включва съвместими с Женевския акт условия, и по-специално да се предостави определен преходен период, както се посочва в член 17 от Женевския акт и в правило 14 от Общия правилник.

(4)В съответствие с член 15, параграф 1 от Женевския акт в срок до една година след получаване на уведомлението за международна регистрация съгласно член 6, параграф 4 от Женевския акт Комисията уведомява Международното бюро за отказа от признаване на действието на съответната международна регистрация на територията на ЕС.

Член 7
Използване на географски означения

(1)Приетите от Комисията актове за изпълнение в съответствие с член 6 се прилагат, без да се засягат други специфични разпоредби на ЕС относно пускането на продукти на пазара, и по-специално относно общата организация на селскостопанските пазари, санитарните и фитосанитарните стандарти и етикетирането на храните. Към момента на присъединяването Комисията съответно уведомява Международното бюро за тези условия на използване.

(2)При спазване на параграф 1 ползващите се от закрила съгласно настоящия регламент географски означения могат да бъдат използвани от всеки оператор, предлагащ на пазара продукт в съответствие с международната регистрация.

Член 8
Отмяна на вписано в международния регистър географско означение на трета държава

Комисията може — по собствена инициатива или след надлежно обосновано искане от държава членка, трета държава или физическо или юридическо лице, което има законен интерес — да приема актове за изпълнение, с които се отменя закрилата в ЕС на вписано в международния регистър географско означение, при едно или няколко от следните обстоятелства:

а)географското означение вече не се ползва от закрила в договарящата страна на произход;

б)географското означение вече не е вписано в международния регистър;

в)когато вече не е гарантирано спазването на задължителните елементи, посочени в правило 5, параграф 2 от Общия правилник, или на изискванията по отношение на качеството, репутацията или характеристиките, определени в правило 5, параграф 3 от същия правилник.

Посочените в първата алинея актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 13, параграф 2.

Комисията незабавно уведомява Международното бюро за невалидността на действието на територията на ЕС на международната регистрация на географско означение, отменено съгласно първата алинея.

Член 9
Връзка с търговски марки

(1)Закрилата на географско означение не засяга валидността на по-ранна търговска марка, за която добросъвестно е подадено заявление или която е регистрирана или придобита в резултат на добросъвестно използване на територията на ЕС.

(2)Вписано в международния регистър географско означение няма да се ползва от закрила на територията на ЕС, когато с оглед на репутацията и известността на дадена търговска марка, както и на продължителността на нейното използване, закрилата на това географско означение на територията на ЕС би могла да подведе потребителя по отношение на истинската идентичност на продукта.

(3)Без да се засяга параграф 2, по-ранна търговска марка, за която добросъвестно е подадено заявление или която е регистрирана на територията на ЕС или придобита в резултат на добросъвестно използване и чието използване би нарушило закрилата на географско означение, може да продължи да се използва и подновява за съответния продукт, независимо от закрилата на дадено географско означение, при условие че няма основания за обявяване на недействителност или отмяна съгласно Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета 9 . В такъв случай е разрешено използването на географското означение, както и на съответната търговска марка.

Член 10
Временна закрила

(1)Държавите членки, които са членували в Специалния съюз още преди присъединяването на ЕС към Женевския акт, могат да предоставят закрила на трета договаряща страна по Лисабонската спогодба от 1958 г. или по същата спогодба, преразгледана в Стокхолм на 14 юли 1967 г. и изменена на 28 септември 1979 г., чрез национална система за закрила, считано от датата, на която ЕС стане договаряща страна по Женевския акт, по отношение на регистрирани към тази дата в рамките на Специалния съюз географски означения, или считано от датата, на която Комисията уведоми държавата членка за международната регистрация на географското означение в международния регистър.

Тези национални системи за закрила се прекратяват от деня, в който се вземе решението за закрила съгласно настоящия регламент, или от деня, в който приключва действието на международната регистрация.

(2)Когато наименование от трета държава не е регистрирано съгласно настоящия регламент, последствията от подобна национална система за закрила са отговорност единствено на съответната държава членка.

(3)Предприетите от държавите членки мерки съгласно параграф 1 имат действие само на национално равнище, но не и върху търговията в рамките на ЕС, нито върху международната търговия.

Член 11
Такси

Таксите, които се плащат съгласно член 7 от Женевския акт, както е определено в Общия правилник, за подаването в Международното бюро на заявление за международна регистрация на географско означение в международния регистър, както и за предоставянето на извлечения, удостоверения или друга информация във връзка със съдържанието на този регистър, се поемат от държавата членка, от която е географското означение.

Това не засяга евентуалното решение на дадена държава членка да иска възстановяване на посочените в първата алинея суми от групата производители или от отделен производител, използващи географското означение, за което се иска международна регистрация.

Член 12
Специална финансова вноска

Когато приходът от Специалния съюз се получава в съответствие с член 24, параграф 2, подточка v) от Женевския акт, ЕС може да прави специална вноска в рамките на наличните за тази цел средства от годишния бюджет на ЕС.

Член 13
Процедура на комитети

(1)Комисията се подпомага от следните комитети по смисъла на Регламент (ЕС) № 182/2011 по отношение на следните продукти:

а)за продукти от лозаро-винарския сектор, които попадат в обхвата на член 92, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1308/2013 — от Комитета за общата организация на селскостопанските пазари, създаден с член 229 от същия регламент;

б)за ароматизирани лозаро-винарски продукти, както са определени в член 3 от Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета 10 — от Комитета по ароматизираните лозаро-винарски продукти, създаден с член 34 от същия регламент;

в)за спиртните напитки, както са определени в член 2 от Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета 11 — от Комитета по спиртни напитки, създаден с член 25 от същия регламент;

г)за продукти в обхвата на член 2, параграф 1, първа алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012 — от Комитета по качеството на селскостопанските продукти, създаден с член 57 от същия регламент.

(2)При позоваване на настоящия параграф се прилага член 5 от Регламент (ЕС) № 182/2011.

Член 14
Влизане в сила

Настоящият регламент влиза в сила на двадесетия ден след деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.

Съставено в Брюксел на […] година.

ЗАКОНОДАТЕЛНА ФИНАНСОВА ОБОСНОВКА

(1)    ОВ C […], […], стр. […].

(2)     http://www.wipo.int/edocs/lexdocs/treaties/en/lisbon/trt_lisbon_009en.pdf

(3)    ОВ C […], […], стр. […].

(4)     http://www.wipo.int/export/sites/www/lisbon/en/legal_texts/lisbon_agreement.pdf

(5)    Регламент (ЕС) № 1151/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. относно схемите за качество на селскостопанските продукти и храни (ОВ L 343, 14.12.2012 г., стр. 1).

(6)    Регламент (ЕС) № 1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 922/72, (ЕИО) № 234/79, (ЕО) № 1037/2001 и (ЕО) № 1234/2007 (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 671).

(7)    Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 28.2.2011 г., стр. 13).

(8)    Общ правилник по Лисабонската спогодба и Женевския акт на Лисабонската спогодба, приет от Асамблеята на Лисабонския съюз на 11 октомври 2017 г. http://www.wipo.int/meetings/en/doc_details.jsp?doc_id=376416 , документ WIPO A/57/11 от 11 октомври 2017 г.

(9)    Регламент (EC) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 г. относно марката на Европейския съюз (ОВ L 154, 16.7.2017 г., стр. 1).

(10)    Регламент (ЕС) № 251/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за определяне, описание, представяне, етикетиране и правна закрила на географските указания на ароматизирани лозаро-винарски продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета (ОВ L 84, 20.3.2014 г., стр. 14).

(11)    Регламент (ЕО) № 110/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 15 януари 2008 г. относно определението, описанието, представянето, етикетирането и защитата на географските указания на спиртните напитки и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 1576/89 на Съвета (ОВ L 39, 13.2.2008 г., стр. 16).