52018IR6337

EUR-Lex

Access to European Union law

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52018IR6337 - EN

Help

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

Document 52018IR6337

Становище на Европейския комитет на регионите — Социално-икономическа структурна трансформация на въгледобивните региони в Европа

OB C 39, 5.2.2020, p. 58–61 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

5.2.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 39/58

(2020/C 39/12)

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Подкрепа за целите на политиката в областта на климата

приветства целите на държавите — членки на ЕС, в областта на климата. На конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата през декември 2015 г. в Париж 197 държави се споразумяха за глобално споразумение относно изменението на климата, което беше ратифицирано и от държавите — членки на ЕС. В него държавите се ангажират да ограничат глобалното затопляне значително под 2 градуса по Целзий спрямо прединдустриалната епоха и да полагат усилия за ограничаване на повишаването на средната температура до 1,5 C;

посочва, че преди срещата на върха на ООН по въпросите на климата в Катовице Европейската комисия заявява, че ЕС трябва да постигне въглеродна неутралност до 2050 г., ако иска да има водеща роля в света. За да постигне тази цел обаче, ЕС трябва в крайна сметка да се откаже до голяма степен от изкопаемите горива. По-специално трябва значително да се намали производството на електроенергия от въглища;

подчертава, че понастоящем все още се добиват въглища в 41 региона на ниво NUTS-2 в 12 държави членки (включително в Обединеното кралство). Общото за тези региони е голямото икономическо значение на въгледобивния сектор и на свързаните с него сектори по отношение на добавената стойност и заетостта. Освен това сходство обаче те се различават значително, например по отношение на географското местоположение, равнището на икономическо развитие и демографските перспективи;

посочва, че за да се постигнат целите на политиката в областта на климата, тези региони ще трябва да се откажат от веригите за създаване на стойност, които до момента се основават на добива на въглища, или да намерят нова основа. Освен това те трябва да затворят в краткосрочен, средносрочен или дългосрочен план въгледобивни мини и открити рудници.

набляга на факта, че социално-икономическата структурна промяна във въгледобивните региони в Европа се извършва на фона на увеличаващите се в световен мащаб усилия за постепенно прекратяване на потреблението на въглища. Привлича по-специално вниманието към новото „нормално положение“ в Китай – там се потребява половината от световното производство на въглища, там отива подобен дял от световния внос, и пак там търсенето на въглища на вътрешния пазар понастоящем е достигнало своя връх, въпреки огромния вътрешен производствен свръхкапацитет. Освен това изтъква съдебно решение в австралийския щат Нови Южен Уелс (Австралия е най-големият износител на въглища в света), с което съдът за пръв път възпрепятства дружество да разработи нови мини, тъй като прецени, че инвестициите му не са съвместими с Парижкото споразумение. Поради това подкрепя международното сътрудничество, свързано с постепенния отказ от използване на въглища, по примера на Powering Past Coal Alliance, в който участват, наред с други, 30 национални правителства и 22 поднационални правителства;

Смекчаване на социално-икономическите последици от процеса на трансформация

подчертава, че планираното по-нататъшно намаляване на добива на въглища и производството на електроенергия ще бъде придружено от съществена трансформация на икономическата структура на тези региони, свързана със значителни загуби на заетост, създаване на стойност и покупателна способност. Повечето въгледобивни региони са традиционни промишлени райони, в които индустриализацията е свързана с експлоатацията на местни минерални ресурси. Поради това регионите са свързани главно с железодобивната, стоманодобивната и металургичната промишленост и други енергоемки промишлени отрасли; трябва да се цели структурната трансформация в засегнатите въгледобивни региони по пътя към по-силно диверсифицирана и нисковъглеродна икономика да бъде организирана така, че да е положителна за икономиката, устойчива по отношение на околната среда и преди всичко социално приемлива;

припомня, че понастоящем в цяла Европа в добива на въглища са заети все още 185 000 души, а 52 000 души – в производството на електроенергия чрез изгарянето на въглища. Освен това въгледобивната промишленост е непряко свързана с различни отрасли, като например производители на суровини, съоръжения, доставчици на услуги и потребителски стоки. Според оценките на проучване на Европейската комисия тази зависимост би засегнала още 215 000 работни места в тези свързани с въгледобива отрасли. Според това проучване настоящите планове за прекратяване на добива на въглища и производството на електроенергия чрез изгаряне на въглища биха могли да доведат до загуба на около 160 000 работни места до 2030 г.

посочва, че държавите от ЕС се съгласиха да заемат челни позиции в глобалния преход към въглеродно неутрална и кръгова икономика. Произтичащата от това дълбока трансформация на цялата енергийна система създава трудности, но също и възможности. Започналият енергиен преход вече създаде редица нови работни места в Европа. С оглед на бъдещите нужди се очаква този процес да продължи. При това следва да се положат усилия въгледобивните региони също да извлекат ползи от това развитие. Европейската стратегия за постигане на целите в областта на климата следва да отчита последиците за регионите;

припомня, че натрупаният до момента опит от страна на въгледобивните региони показва, че тези процеси на трансформация отнемат много време. Затова още сега трябва да се започне с разработването на нови перспективи за въгледобивните региони и предприемането на мерки. За тази цел са необходими големи усилия на всички равнища;

10.

подчертава, че успешната трансформация на икономическата структура включва също така предоставянето на нова перспектива за засегнатите работници във въгледобивната промишленост. Това включва квалифицирането им за нови дейности. Освен това трябва да бъде улеснен достъпът до нови работни места в региона или в съседните региони;

Подпомагане на социално-икономическата трансформация във въгледобивните региони

11.

изразява убеждението си, че желаният енергиен преход, а с това и структурната трансформация във въгледобивните региони, е европейска задача. За нейното осъществяване трябва да се преследва единен подход, който включва по-специално мерки за развитието на инфраструктурата, иновации, изследователска и научна дейност, развитието на квалифицирани кадри, маркетинг, култура и туризъм;

12.

посочва, че за устойчивата структурна промяна в регионите би трябвало да се използват съществуващите силни страни. Наличните промишлени и енергийни структури би трябвало да формират основата за бъдещото развитие и да вземат предвид иновационните и инвестиционните цикли на действащите промишлени участници. Поради това е необходимо да се надгражда върху регионалните промишлени клъстери и оперативни умения, уменията на специалистите и наличните силни страни в научноизследователската и развойната дейност;

13.

отбелязва, че в резултат на тази изходна ситуация съществува рискът в засегнатите региони да бъдат разработени много подобни стратегии за процеса на трансформация. С цел да се избегне неефективност, например чрез паралелни разработки, би трябвало да се осъществява взаимен обмен на европейско равнище;

14.

поради това приветства стартираната от Европейската комисия „Платформа за преход във въгледобивните региони“, която проведе първото си заседание на 11 декември 2017 г. Целта на платформата е да подкрепя 41 въгледобивни региони в дванадесет държави - членки на ЕС, в усилията им да модернизират икономическата си структура и да ги подготви за структурната и технологичната промяна във въгледобивните региони. Тази дейност би трябвало допълнително да бъде засилена;

15.

счита, че тази платформа може да се използва като междурегионален инструмент за предоставяне на техническа помощ на равнище ЕС чрез обмен на опит и координиран достъп до службите на Комисията, когато е необходимо;

16.

подчертава, че междурегионалното и трансграничното сътрудничество, например в рамките на съществуващи инициативи като инициативата „Авангард за нов растеж чрез интелигентна специализация“ или в контекста на ориентиран към местните условия подход към структурните и инвестиционните фондове, следва да играят важна роля в концепцията за структурна трансформация. В тази област ЕС също би могъл да има по-голямо участие в инициирането и насърчаването на подобно сътрудничество;

17.

подчертава необходимостта от сигурни рамкови условия за дългосрочни инвестиции и създаване на нови работни места. Освен това, когато е възможно, би трябвало допълнително да бъдат развивани наличните в регионите вериги за създаване на стойност. КР подчертава, че публичните и частните инвестиции би трябвало да бъдат насърчавани, особено по отношение на настоящия икономически растеж, за да се стимулират инвестиции в модернизирането и декарбонизацията на европейските промишлени, транспортни и енергийни системи;

18.

подчертава необходимостта от укрепване на капацитета на регионите за иновации. КР призовава въгледобивните региони да разработят стратегия, да подкрепят съществуващите предприятия в усилията им за иновации, както и да насърчават създаването на нови предприятия, особено в области, ориентирани към бъдещето, като например цифровизацията и изкуствения интелект. В този контекст е много важно да се подобрят рамковите условия за стартиращите предприятия. КР посочва, че в много въгледобивни региони преобладават по-скоро по-малки работодатели в областта на промишлеността, търговията и занаятите;

19.

счита, че секторът на науката играе ключова роля в икономическото развитие на регионите. Следователно въгледобивните региони би трябвало също така да насърчават създаването на университети с акцент върху бъдещите технологии, които могат да служат като клъстери за по-нататъшното създаване на предприятия. В този процес координацията на европейско равнище е особено полезна, за да се избегнат неефективни структури. Освен това би трябвало да се насърчава и междурегионалното сътрудничество в областта на научните изследвания;

20.

смята, че модерната и ефективната транспортна и енергийна инфраструктура, както и цифровата инфраструктура са основна предпоставка за успешна структурна трансформация с цел повишаване на привлекателността на районите като икономически центрове за създаване на предприятия; В това отношение координирането на европейско равнище и установяването на по-тесни връзки също са целесъобразни;

Финансова подкрепа за въгледобивните региони

21.

подчертава, че развитието на нови икономически сектори в регионите е продължителен процес, за който са необходими значителни финансови ресурси. КР отбелязва, че местните и регионалните власти във въгледобивните региони се нуждаят от подкрепа за тази цел, тъй като те губят на първо място приходи поради преустановяването на добива на въглища и производството на електроенергия чрез изгарянето на въглища. Голяма част от инвестициите за икономическото развитие трябва да бъдат предоставени от публични средства от съответните държави членки или чрез привличане на нови частни инвестиции. Във връзка с това КР призовава първо съответните държави членки да предоставят на разположение достатъчно финансови и други ресурси за тази цел;

22.

счита, че културното и индустриалното наследство, произтичащи от богатото минало, както и спортните инфраструктури и традиции следва да играят положителна роля в тази трансформация и не бива да се разглеждат единствено като бреме, което сме наследили от по-добри отминали дни;

23.

призовава да се оказва подкрепа на структурните промени и на европейско равнище. Преди всичко Европейският фонд за регионално развитие вече представлява важен инструмент за насърчаване на регионите. Европейският социален фонд, „Хоризонт 2020“ и ресурсите на Европейската инвестиционна банка също допринасят значително за регионалното развитие. При все това КР обръща внимание на факта, че предвидените средства не са насочени пряко към въгледобивните региони и са твърде ограничени с оглед на предизвикателствата пред въгледобивните региони и на факта, че от тях се ползват и други региони. Ето защо КР призовава за предоставянето на допълнителни средства, съобразени с потребностите на въгледобивните региони;

24.

подчертава, че финансовата подкрепа от ЕС е особено целесъобразна в случаите, когато проектите трябва да се изпълняват отвъд националните граници. Тъй като понастоящем всички въгледобивни региони са в процес на структурна трансформация, сътрудничеството между регионите в разработването на ориентирани към бъдещето проекти е особено обещаващо. Може също така да е целесъобразно в стратегиите да се включат съседни региони, за да се създадат функционални единици;

25.

във връзка с това подкрепя призива на Европейския парламент, в контекста на продължаващите преговори по многогодишната финансова рамка (МФР), за допълнителни средства за смекчаване на социалното, социално-икономическото и екологичното въздействие на структурната трансформация на европейските въгледобивни региони с помощта на нов „Фонд за справедлив енергиен преход“ от 4,8 млрд. евро. Подчертава обаче, че този фонд ще трябва да бъде финансиран чрез допълнителни ресурси, а не от пакета, предвиден за европейските структурни и инвестиционни фондове. Приветства факта, че в политическите насоки, представени през юли 2019 г., новоизбраният председател на Комисията също изрази по принцип подкрепата си за нов „Фонд за справедлив енергиен преход“;

26.

изразява убеждението си, че тези средства би трябвало да бъдат по-добре обвързани с политиката на сближаване. Освен това КР призовава да се гарантира, че средствата няма да се изчисляват в рамките на предложените тавани за ограничението в приложение XXII, а ще бъдат предоставени допълнително. Тези допълнителни средства биха могли след това да се използват за укрепване на програмите по ЕФРР и ЕСФ за тези региони по NUTS-2 през следващите седем години. Това обвързване би позволило също така съобразена с нуждите подкрепа за всички въгледобивни региони. Тези средства имат за цел активно насърчаване на европейската добавена стойност и следва да бъдат достъпни за всички въгледобивни региони, засегнати от структурната трансформация. Критериите за разпределянето биха могли да бъдат общата заетост във въгледобива и равнището на производство на въглища през референтната 2019 година; не бива да се изключват регионите, които вече са започнали да закриват въглищни мини и отчасти са преминали през такъв преход, при условие че все още се извършва добив на въглища;

27.

призовава тези средства да се предоставят пряко на регионите, в които се намират тези въгледобивни мини, по примера на финансирането по линия на ЕФРР. Подкрепата за съответните региони ще бъде обвързана с конкретна стратегия за преустановяване на използването на въглища, оценявана въз основа на проверими цели;

28.

предлага това разпределение да може да се финансира със средства, които са предвидени за инструмента за осъществяване на реформи в рамките на следващата многогодишна финансова рамка;

29.

призовава Европейския парламент и Съвета да включат това предложение за специално преходно разпределение в текущите преговори за следващата многогодишна финансова рамка;

Преразглеждане на правилата за държавна помощ

30.

отбелязва, че в този процес трябва да се спазват европейските правила за държавна помощ, като настоящата рамка за държавните помощи изтича през 2020 г., освен ако срокът за прилагане на правилата за държавните помощи не бъде удължен с две години (до края на 2022 г.). КР призовава Комисията при изготвянето на новите насоки да вземе предвид също така проблемите, свързани със структурната трансформация на въгледобивните региони, и да гарантира, че те разполагат с достатъчно гъвкавост, която да им позволи да преустановят използването на въглища по социално и икономически ефективен начин;

31.

подчертава, че и сега от гледна точка на правилата за държавната помощ могат да бъдат подпомагани проекти, включващи трансгранично сътрудничество, особено когато става въпрос за проекти от общ европейски интерес. Компетентните институции на ЕС би трябвало да дават повече насоки на регионите при планирането и изпълнението на такива проекти;

32.

във връзка с това призовава за предоставянето на въгледобивните региони на статут на специални зони за подкрепа съгласно член 107, параграф 3, буква а) и буква в) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), а правилата за помощ на ЕС за тези специални региони да бъдат адаптирани, така че да се даде възможност за предприемане на мерки за справяне със структурната трансформация с цел да се компенсира липсата на добавена стойност от основни политически цели. Освен това следва да се обмисли дали тези мерки за подкрепа биха могли да се основават на член 107, параграф 3, буква б) от ДФЕС поради важното и емблематично значение на съобразеното с климата преобразуване на въгледобивните региони в съответствие с политиката на ЕС в областта на енергетиката и климата. За да може този въпрос да се изясни своевременно, предлага незабавно да се създаде съвместна работна група от представители на заинтересованите въгледобивни региони и държави членки, ГД „Конкуренция“, ГД „Регионална и селищна политика“ и КР;

Брюксел, 9 октомври 2019 г.

Председател

на Европейския комитет на регионите

Karl-Heinz LAMBERTZ

Top

Choose the experimental features you want to try