Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 52018IR6135

    Становище на Европейския комитет на регионите — Трансграничното измерение на намаляването на риска от бедствия

    COR 2018/06135

    OB C 404, 29.11.2019, p. 39–43 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

    29.11.2019   

    BG

    Официален вестник на Европейския съюз

    C 404/39


    Становище на Европейския комитет на регионите — Трансграничното измерение на намаляването на риска от бедствия

    (2019/C 404/08)

    Докладчик

    :

    Roberto CIAMBETTI (ЕКР/IT), председател и член на Регионалния съвет на Венето

    ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

    ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

    1.

    подчертава, че нарастващата интензивност и честота на щетите, причинени от бедствия, оказва въздействие както върху живота на хората, така и в икономически план. Всяка година природните бедствия причиняват смъртта на близо 90 000 души и засягат почти 160 милиона души по света. Между 1980 г. и 2016 г. природните бедствия, предизвикани от метеорологичните условия и климата, са причинили около 83 % от паричните загуби в държавите — членки на ЕС;

    2.

    подчертава, че бедствията не признават граници и затова за развитието на превенцията, устойчивостта и ефективната реакция при извънредни ситуации е необходимо трансгранично сътрудничество. Ефективното трансгранично сътрудничество ще донесе значителни ползи за 37,5 % от населението на ЕС, живеещо в гранични райони;

    3.

    подчертава, че възможността за мащабно трансгранично прекъсване на електроснабдяването (т.нар. blackout) също би могла да бъде причина за сериозни извънредни ситуации, поради което следва спешно да се препоръчат специфични мерки за намаляване на риска от бедствия и засилване на трансграничните контакти при подобни случаи;

    4.

    отново изтъква необходимостта от интегриране на капацитета за значително намаляване на риска от бедствия и последствията от тях във всички стратегии на инвестиционните политики на ЕС, така че с публични средства да може да се помогне на общностите да станат по-устойчиви на неблагоприятните последици от бедствията и да не се излага на риск животът на гражданите. Изразява съжаление, че европейските структурни и инвестиционни фондове като цяло и по-специално Кохезионният фонд не изискват извършването на оценка на риска от бедствия като условие за изпълнението на финансираните от ЕС инфраструктурни проекти;

    5.

    отбелязва, че понастоящем ЕС разполага с два инструмента (Механизма за гражданска защита и фонд „Солидарност“ на ЕС), чрез които възнамерява да допринесе за координирането на реакцията и засилването на устойчивостта на природни бедствия, но е необходим по-силен подход на многостепенно управление, за да се постигнат целите на Рамката от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г. (SFDRR), в тясно сътрудничество със Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия. Освен това принципът да се инвестира в намаляване на риска от бедствия трябва да бъде неразделна част от бъдещето на Европа, включително от европейския семестър и фондовете на ЕС;

    Общи бележки

    6.

    отбелязва, че в предходни становища КР е насочвал вниманието към трансграничните заплахи и бедствия, които засягат региони от две или повече държави — членки на ЕС, и е призовавал за по-добро сътрудничество между съседните региони, за да се гарантира, че усилията за превенция са споделени, а ответните мерки – координирани (1);

    7.

    отбелязва необходимостта от планиране, което проактивно да отчита променящите се нужди, свързани с рисковете, уязвимостта и експозицията на риск, на различните региони, включително най-отдалечените;

    8.

    отбелязва, че Европа се характеризира с голямо разнообразие от структури и методи за управление на риска на национално равнище или на подходящите поднационални равнища. Поради тази причина един по-систематичен подход при бъдещите оценки на риска би могъл да бъде полезен за трансграничното измерение на рисковете;

    9.

    подкрепя и насърчава създаването на национални, регионални и местни стратегии и планове за управление на риска, в това число разработването на съвместни трансгранични стратегии за граничните региони и ефективната им координация; освен това Комитетът поиска да бъдат отпуснати достатъчно средства за програмите в подкрепа на трансграничното сътрудничество в областта на намаляването на риска от бедствия и управлението на кризи (2);

    10.

    счита, че плановете за предотвратяване и управление на риска би трябвало да включват, наред с останалото, широкомащабни междурегионални сценарии за риска за целите на наблюдението и мониторинга на очакваните събития, за да могат тези сценарии да допринесат по-ефективно за разбирането и оценката на рисковете на регионално равнище. Проучванията на уязвимостта и експозицията на риск, на характера на опасността и на средата, въз основа на които се прави картографиране на рисковете, са необходима предпоставка за изготвянето на планове за превенция и управление на риска. На трансгранично равнище тези планове би трябвало да бъдат публично достъпни и оповестявани по подходящ начин от двете страни на границата, за да се осигури превенция на бедствията, смекчаване на последиците и подготовка на ответни мерки;

    11.

    подчертава необходимостта от укрепване на управлението на риска чрез насърчаване на трансграничното сътрудничество;

    12.

    подчертава значението на по-доброто разбиране на трансграничното измерение на намаляването на риска от бедствия в Европа, както и на необходимостта и добавената стойност на такова разбиране с оглед на по-ефикасното и дългосрочно намаляване на риска от бедствия;

    13.

    отново изразява подкрепата си (3) за предложението на Комисията за регламент за създаване на европейски трансграничен механизъм (4) като част от усилията за премахване на пречките пред трансграничното сътрудничество, включително в областта на намаляването на риска от бедствия. За да се постигне по-добро трансгранично сътрудничество и превенция на бедствията, може да се стартират нови подготвителни проекти за най-уязвимите региони, като най-отдалечените, островните и крайбрежните региони;

    14.

    подчертава, че когато справянето с дадено бедствие не е по силите само на една държава, участващите държави се намесват и оказват помощ чрез Механизма за гражданска защита на Съюза. Когато обаче трансгранични заплахи и бедствия засягат региони в две или повече държави членки, е необходимо по-ефективно сътрудничество между съседните региони, за да се гарантира, че усилията за превенция са споделени, а ответните мерки – координирани;

    15.

    отбелязва, че освен конкретните стратегии за координация и комуникация, владеенето на езика на съседното население отвъд границата е изключително важно за гарантирането на пълна готовност при бедствия и възможно най-добра комуникация в случай на криза;

    16.

    в този контекст отбелязва, че повечето държави са подписали двустранни споразумения със съседните държави (не непременно ограничени само до двете държави), които обхващат и трансграничното сътрудничество в случай на бедствия. Въпреки това е необходимо да се обърне повече внимание на превенцията и ограничаването на риска, както и на изготвянето на стратегии за реагиране;

    17.

    приветства факта, че Европейският парламент и Съветът са постигнали предварително споразумение относно укрепването на съществуващия механизъм на ЕС за гражданска защита и реакцията на ЕС при бедствия — rescEU, в което, наред с други съображения, се поставя по-голям акцент върху трансграничните рискове;

    Ролята на местните и регионалните власти и трансграничните проекти

    18.

    препоръчва по-засилено участие на местните и регионалните власти във финансираните от ЕС проекти в областта на намаляването на риска от бедствия, с цел да се гарантира тяхната продължителност във времето и да се даде възможност да бъдат възпроизведени в други райони със сходни рискови ситуации;

    19.

    призовава държавите членки да включат и местните и регионалните власти в подбора на планираните инвестиции във всички съответни програми и в обсъждането на евентуални промени;

    20.

    отправя искане за по-активно изпълнение на трансграничните проекти в областта на намаляването на риска от бедствия с цел по-широко използване на структурните фондове, предназначени за тази цел;

    21.

    изразява надежда, че ЕС ще предостави повече стимули на местното и регионалното равнище за насърчаване на трансграничното сътрудничество за намаляване на риск от бедствия, не на последно място в областта на превенцията и теоретическото и практическото обучение;

    22.

    подчертава централната роля на местните участници за намаляване на рисковете от бедствия и изграждане на устойчивост, както и стойността на съществуващите инициативи за насърчаване на намаляването на риска от бедствия на местно равнище като кампанията „Да направим градовете по-устойчиви“ на Службата на ООН за намаляване на риска от бедствия;

    23.

    смята, че е изключително важно Механизмът за гражданска защита на Съюза и фонд „Солидарност“ на ЕС да се използват за инвестиране, включително финансово, в планове за намаляване на риска, особено с оглед на изменението на климата и произтичащите от него екстремни събития;

    Трансгранично сътрудничество

    Планиране

    24.

    отбелязва необходимостта от непрекъснато трансгранично планиране, при което да се вземат предвид различни сценарии на риска, които засягат повече държави, чрез съвместно установяване, оценка и картографиране на рисковете, с оглед както на развитието на трансграничните зони, така и на защитата на територията с голяма площ, включително за целите на наблюдението и мониторинга на очакваните събития;

    25.

    изразява надежда, че с цел по-точно определяне на сценариите на риска и изграждане на мрежа от знания и умения ще бъдат създадени научни комитети, съставени от специалисти в различни области въз основа на сходни рискови фактори за хомогенни области (например горски пожари в Средиземноморието, внезапни или постепенни наводнения в Централна Европа и др.), които да имат възможност за бърза намеса и диалог с местните власти, за да могат да разполагат с финансови, човешки и материални ресурси;

    26.

    отбелязва, че предвид намаляването на финансирането в някои териториални единици за лицата, отговарящи за вземането на решения в областта на гражданската защита, става още по-важно те да разполагат с по-добра оценка на общностите, хората и проектите за гражданска защита. Счита, че индексът за социална устойчивост INDRIX — резултат от съфинансирания от ЕС трансграничен проект INDRIX — е подходящ за оценка на устойчивостта на общността въз основа на статистически данни, както и на данни, въведени точно за тази цел: проектът даде възможност да се оцени, посредством определени социални показатели (образователно равнище, здравословно състояние, равнище на безработица, предлагани услуги и др.), начина, по който различните общности възприемат риска, и по-конкретно да се определят общностите, които са изложени на най-голям риск и са най-уязвими. Призовава компетентните институции да обмислят възможността за разработване на задължителни застрахователни полици срещу природни бедствия, които да бъдат стандартизирани на европейско равнище, със застрахователни премии, обвързани с равнището на риск. Така ще се повиши осведомеността на гражданите и тяхното осъзнаване на значението на превенцията, ще се намали моралният риск и ще се гарантира справедлив и уеднаквен режим за обезщетяване на всички европейски граждани;

    27.

    отбелязва, че в някои трансгранични територии е необходимо да се създаде обща база данни, която да съдържа описание на материалите, ресурсите, оборудването, специализацията на доброволците, както и разпределението и логистиката на ресурсите;

    28.

    отбелязва, че тази база данни би трябвало да бъде създадена и управлявана не само за да се повиши готовността за справяне с бедствия, но и за да се подобри социално-икономическото и културното възстановяване на засегнатите от бедствия райони от обща трансгранична гледна точка;

    29.

    счита, че е необходимо да се вземат предвид и възпроизведат съществуващите положителни примери за трансгранично сътрудничество, като например:

    съвместните учения на германската и датската гражданска защита като DANGERREX 07, DANGERFloodEx 2010 и реагирането при извънредни ситуации без граници;

    готовността за посрещане на наводнения и смекчаване на транснационалните щети в басейна на река Сава (Бродско-посавска жупания в Хърватия и област Мачва в Сърбия);

    проекта RiKoSt – стратегии за обмен на информация за риска (в Каринтия, Австрия и Алто Адидже, Италия, до октомври 2020 г.);

    U-SCORE-II: партньорски проверки между градове (пилотни проекти в Португалия, Италия и Обединеното кралство);

    Мобилния център за обучение за контрол на рисковете, свързани с вътрешните води (MÜB) в горната част на река Рейн и конгреса на Германско-френско-швейцарската конференция в горната част на Рейн на тема „Blackout — мащабно трансгранично прекъсване на електроснабдяването“ (2016 г.);

    Обучение

    30.

    подчертава колко е важно да се стимулират младите хора да посещават обучения и насърчава държавите членки и местните и регионалните власти да поощряват въвеждането на специални академични учебни програми и проекти за дейности за смекчаване на риска. Освен това изтъква, че младите хора могат да участват в дейности за солидарност в областта на предотвратяването на риска от бедствия по линия на Европейския корпус за солидарност (5). Тези дейности могат да бъдат под формата на доброволчество, чиракуване, стажове и работа;

    31.

    отбелязва, че е необходимо да се въведе специално обучение за местните администрации (също и с оглед на кампанията „Да направим градовете по-устойчиви“), за да се повиши тяхната осведоменост и да им се предоставят по-добри инструменти за информиране, като се има предвид, че те са пряко отговорни за гражданите и защитата и развитието на територията;

    32.

    препоръчва да се обърне повече внимание на обучението на доброволците и техниците, за да се повиши тяхната специализация, като се насърчат и създадат курсове за обучение в зависимост от съществуващите в различните държави рискове, по-специално трансграничните, с цел да се изгради по-добро познаване на територията и да се предприемат съвместни и координирани действия за наблюдение, мониторинг и намеса при извънредни ситуации;

    33.

    отново заявява, че е необходимо да се разработят информационни кампании, с помощта на местните власти или на доброволци, за запознаване със съществуващите рискове и нужното поведение за лична защита, както и да се поемат инициативи за взаимно обучение на местно и регионално равнище чрез партньорски проверки между градовете и регионите;

    34.

    подчертава, че транснационалното обучение би трябвало да бъде съобразено със сценариите на риска, определени в плановете за превенция и управление на трансграничния риск. Освен техническите експерти и доброволческите организации в тези курсове за обучение би трябвало да участват, евентуално съвместно, всички пряко свързани с риска страни от двете страни на границата;

    35.

    подчертава необходимостта от укрепване на платформите за електронно обучение по подобие на програмата за обучение на Механизма за гражданска защита на Съюза и от предлагане на повече отворени онлайн курсове в областта на гражданската защита;

    36.

    изтъква, че фонд „Солидарност“ на ЕС предлага на регионите възможност за провеждане на интензивни информационни кампании по линия на мерките за подкрепа, които вече функционират добре както за държавите — членки, така и за страните кандидатки. Фонд „Солидарност“ на ЕС е важен инструмент за подпомагане на засегнатите региони, когато са необходими извънредни усилия за възстановяване на районите, засегнати от природни и метеорологични бедствия, тъй като природните бедствия не спират на границата.

    Ответни мерки при извънредни ситуации

    37.

    подчертава, че трябва да се насърчи въвеждането на обща стандартизирана трансгранична система за предупреждение, в това число за уведомяване в реално време за всяко смущение или бедствие, което би могло да засегне регион в друга държава членка;

    38.

    отбелязва, че са необходими трансгранични споразумения за стандартизиране и по-бързо активиране на системите за оказване на помощ и на доброволците, като се установят правните пречки, насърчи се сътрудничеството и се оптимизира логистиката на средствата и персонала. Призовава също така да се сключат споразумения в сферата на водоснабдителните системи с цел по-добро запознаване с организационното и оперативното управление на язовирите, за да може да се предприемат своевременни действия за намаляване на свързаните с водите рискове надолу по веригата на територията на друга държава членка;

    39.

    призовава за създаването на акроними, които да се използват за обозначаване на координационните центрове за оказване на помощ на различните териториални равнища, с цел да се стандартизира и уеднакви използваната терминология;

    40.

    призовава за стандартизиране на комуникацията в областта на превенцията и за въвеждане на общи оперативни процедури при извънредни ситуации;

    41.

    препоръчва използването на компютърни приложения, които да предупреждават гражданите в реално време;

    42.

    призовава държавите членки да признаят и сертифицират длъжността „отговорник по управлението на риска от бедствия“ с мултидисциплинарни и хоризонтални знания, умения и компетенции, който да съдейства на местните и регионалните администрации, особено при извънредни ситуации, и в процеса на планиране;

    Принцип на субсидиарност

    43.

    споделя мнението, че Европейският съюз разполага с компетентност да предприема действия за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите членки в областта на гражданската защита;

    Най-добри практики

    44.

    подчертава, че съществуват редица примери за най-добри практики за трансгранично сътрудничество в областта на намаляването на риска от бедствия, които биха могли да бъдат следвани и оптимално развивани, като например:

    съвместни учения, които биха гарантирали общ подход, взаимно разбирателство и еднакво равнище на готовност в случай на бедствие;

    разпространение на хармонизирана информация, обмен на най-добри практики и извличане на поуки от инициативите, методите, инструментите и др. на съседните региони;

    съвместни кампании за повишаване на осведомеността и образователни кампании за хората, живеещи във високорискови трансгранични райони, с участието на различни заинтересовани страни (например дни, посветени на намаляването на риска от бедствия, в различни градове и общини);

    45.

    решително подкрепя проекта b-solutions на Асоциацията на европейските гранични региони (AEBR), чиято цел е да се установят правните и административните пречки пред трансграничното сътрудничество в областта на предотвратяването и намаляването на бедствията. Отбелязва, че в първата покана за представяне на предложения през 2018 г. AEBR набеляза 10 случая, които бяха преобразувани в пилотни проекти, но все още остават много неразрешени въпроси (линейки, пожарни екипи или хеликоптери, които могат да влизат на територията на някои гранични региони, но не и на други, административни формалности при прехвърляне на тленни останки, асиметрично трансгранично предоставяне на услуги, проблеми, свързани със застраховането, признаването на дипломи и др.). Насърчава всички региони, изправени пред подобни пречки, да участват в бъдещи покани за представяне на предложения;

    46.

    подчертава необходимостта регионите, засегнати от бедствия, да предлагат съвместно решения на съответните национални правителства. Пример в това отношение е сътрудничеството между северната част на Португалия и региона на Галисия в Испания, които представят на централните си правителства приоритетите си по въпроси, които могат да бъдат решени в контекста на „иберийските срещи на върха“, или тясното сътрудничество между най-отдалечените региони на Канарските острови, Азорските острови и Мадейра по линия на програмата Interreg MAC, към която се присъединиха и разположени в близост трети държави като Кабо Верде, Мавритания и Сенегал.

    Брюксел, 27 юни 2019 г.

    Председател

    на Европейския комитет на регионите

    Karl-Heinz LAMBERTZ


    (1)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Рамкова програма за действие от Хього в периода след 2015 г.: управление на риска с цел постигане на устойчивост“ (ОВ C 271, 19.8.2014, стр. 61).

    (2)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „План за действие относно Рамковата програма от Сендай за намаляване на риска от бедствия за периода 2015—2030 г.“ (ОВ C 272, 17.8.2017 г., стр. 32).

    (3)  Становище на Европейския комитет на регионите относно „Трансграничен механизъм“ (прието на 5 декември 2018 г., все още непубликувано в ОВ).

    (4)  Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно механизъм за преодоляване на правните и административните пречки в трансграничен контекст, COM(2018) 373 final.

    (5)  Становище на Европейския комитет на регионите 2018/03892 относно „Европейски корпус за солидарност и новата стратегия на ЕС за младежта“ (докладчик: Matteo Bianchi).


    Top