Становище на Европейския комитет на регионите — „Към всеобхватна рамка на ЕС относно ендокринните нарушители“

(2019/C 404/07)

Докладчик	:	Uno SILBERG (ЕА/EE), председател на общинския съвет на Косе
Отправен документ	:	Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — „Към всеобхватна рамка на ЕС относно ендокринните нарушители“ COM(2018) 734 final

ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕПОРЪКИ

ЕВРОПЕЙСКИЯТ КОМИТЕТ НА РЕГИОНИТЕ

Общи бележки

1.

счита за важен и своевременен факта, че Комисията стартира цялостен преглед на съществуващата правна рамка на ЕС за ендокринните нарушители, и споделя схващането, че е необходимо ЕС да актуализира своя подход по отношение на ендокринните нарушители, така че да продължи да върви в крак с най новите технологии и да даде възможност за последователно третиране на тези вещества в различни области;

2.

отбелязва със загриженост, че от 1999 г. насам научните доказателства за връзката между експозицията на ендокринни нарушители и болестите при хората и отрицателното въздействие върху флората и фауната стават все по-сериозни;

3.

отбелязва със загриженост, че информацията относно ендокринните нарушители е повърхностна и че за много хора термините „функции на ендокринната система“ и „ендокринен нарушител“ вероятно са непознати;

4.

подкрепя инициативите на Комисията за гарантиране на високо равнище на защита на гражданите на ЕС и на околната среда, като същевременно адаптира единният пазар, така че да се отчитат новите обстоятелства и ползите за потребителите;

5.

обръща внимание на конфликта, който може да възникне между високо равнище на защита на гражданите и околната среда от една страна и предприятията, които работят за печалба, от друга страна; за тази цел трябва да се имат предвид последствията от мерките и рисковете за предприятията;

6.

призовава Комисията да не забавя повече изготвянето и приемането на новата стратегия за ендокринните нарушители;

7.

отправя искане новата стратегия да бъде съпроводена от подробен график, така че критериите за ендокринните нарушители да бъдат включени във всички съответни закони на ЕС и да се постигне напредък в намаляването на експозицията на тези химикали, по-специално за най-уязвимите групи;

8.

призовава Комисията в най-скоро време да обърне внимание на съществуващите различия между законодателствата в ЕС и да хармонизира начина, по който се третират веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, а именно с презумпцията, че не може да се определи с достатъчна степен на сигурност безопасен праг за експозицията;

9.

призовава държавите членки и Комисията да поставят на първо място отраженията върху здравето на гражданите, като вземат предвид и интересите на потребителите и промишлеността, и да увеличат значително финансирането за независими публични научни изследвания на ендокринните нарушения, безопасните заместители и други новаторски решения;

10.

счита, че Европа има водещата роля в международното сътрудничество в областта на изследванията, контрола и идентификацията на веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система; насърчава подобряването на събирането и обмена на данни и подкрепя идеята за международна класификация на ендокринните нарушители;

Научни изследвания в областта на ендокринните нарушители

11.

е убеден, че публичните власти на всички равнища на управление би трябвало да допринасят за финансирането на изследвания на ендокринните нарушители, като запълват пропуските в знанията и предоставят изключително необходимите доказателства;

12.

подчертава необходимостта да се предоставя информация за това по какъв начин и до каква степен хората и другите живи организми са изложени на ендокринните нарушители, как се разпространяват тези вещества и какво е тяхното въздействие върху човешкото здраве, флората и фауната;

13.

решително подкрепя съдържащото се в настоящото съобщение предложение за финансиране чрез „Хоризонт Европа“ на научни дейности, насочени към „блендинга“ или „ефекта на коктейла“, оценката на опасностите и рисковете, елиминирането на въпросните вещества на етапа на производството и в края на жизнени цикъл, еко-иновациите, предотвратяването на замърсяването на околната среда, взаимодействията между веществата, продуктите и отпадъците;

14.

призовава Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) и Европейската агенция по химикалите (ECHA) да си сътрудничат и да съгласуват своята работа по-тясно с цел да използват ефективно наличните ресурси за извършването на цялостни оценки;

15.

обръща внимание на доклада „Цената на бездействието“ (1), поръчан от Северния съвет на министрите, в който (недисконтираните) разходи, свързани с въздействието на веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, върху мъжкото репродуктивно здраве, в 28-те държави — членки на ЕС се оценяват на 1 267 милиона евро годишно;

16.

подчертава резултатите от друго проучване (2), в което се прави връзка между веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и намаляването на коефициента на интелигентност и свързаните с това интелектуална недостатъчност, аутизъм, синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, ендометриоза, фиброзни тумори, затлъстяване сред децата, затлъстяване сред възрастните, диабет тип 2, крипторхизъм, безплодие при мъжете и повишена смъртност, свързана с намаления тестостерон. В това проучване годишните разходи на Европа се оценяват на 163 милиарда евро (което съответства на 1,28 % от БВП на ЕС);

17.

изразява съмнение във връзка със следното определение, дадено през 2002 г. в рамките на Международната програма за безопасност на химичните вещества — съвместна програма на различни агенции на ООН, включително Световната здравна организация — в което се посочва, че под ендокринен нарушител се разбира „екзогенно вещество или смес, които променят функцията(ите) на ендокринната система и впоследствие оказват неблагоприятно въздействие върху здравето на непокътнат организъм или на неговото потомство или (под)групи от населението.“ С оглед на съвременните знания това определение е твърде тясно и не отчита в достатъчна степен въздействието върху флората и фауната;

18.

въз основа на съвременните знания предлага следната формулировка на определението за ендокринен нарушител: „Ендокринните нарушители са екзогенни вещества или смес от химически вещества, които променят функциите на хормоните и ендокринната система и с това оказват отрицателно въздействие върху физиологичните процеси и процесите на развитие, включително здравето на хора и животните и тяхното потомство“;

19.

подчертава, че не е достатъчно да се проучва само връзката между ендокринните нарушители и болестите при хората; всъщност въпросът трябва да се разглежда по-конкретно от гледна точка на здравето на хората, дивата флора и фауната и околната среда и необходимостта от избягване на възможни последствия — както от социална, така и от икономическа гледна точка;

20.

отново изтъква факта, че въпреки че съществува съгласие, че най-критичните периоди на експозицията на ендокринните нарушители са свързани с ключови етапи, като например развитието на плода и началото на пубертета, буди безпокойство фактът, че подобна експозиция в тези периоди може да има трайни последици и да доведе до по-голяма податливост на болести по-късно през живота;

21.

препоръчва да се задълбочат знанията относно причините за възникване на заболяванията, например увеличаването на броя на децата, родени с аутизъм, или на случаите на рак на тестисите, и да се публикува тази информация;

22.

подчертава също, че настоящото състояние на науката не предлага достатъчно основание за определяне на пределна стойност, под която не се наблюдават неблагоприятни въздействия. Поради това ендокринните нарушители следва да се считат за вещества без праг на въздействие, което означава, че всяка експозиция на такива вещества може да представлява риск, по-специално по време на критичните фази на развитие (пренатална, постнатална и пубертет) и че на смесените въздействия следва да се обърне по-специално внимание;

23.

изразява загриженост поради факта, че научните изследвания досега бяха насочени по същество само към ограничен брой ендокринни механизми на действие: през последните години обаче беше демонстрирано, че ендокринните нарушители биха могли да окажат въздействие и върху други части на ендокринната система и заедно да имат сумарен ефект („блендинг“ или „ефект на коктейла“), така че излагането на комбинация от ендокринни нарушители в достатъчни концентрации може да предизвика такива неблагоприятни последици, които не са установени при отделните вещества;

24.

подчертава необходимостта от допълнително проучване, финансирано по-специално в рамките на програмата „Хоризонт 2020“, което би могло да изясни последствията от излагането на ендокринни нарушители във връзка с етиопатогенезата и протичането на болестите на фауната и флората;

25.

вижда необходимост от изследователска дейност за проектиране, разработване и валидиране на методи за изпитване и за разработването на прогнозни модели;

26.

подкрепя усилията, полагани под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за тестване на насоките за идентифициране на ендокринните нарушители и за премахване на европейско и международно равнище на открити пропуски в методите за изпитване;

27.

призовава Комисията да подкрепи целеви изследователски проекти, включително разработването на нови методи за тестване и анализ, относно ендокринните нарушители и да се съсредоточи върху отрицателното въздействие на ниските концентрации или на комбинираната експозиция;

28.

призовава Комисията да разработи методи in vitro и in silico, за да бъдат сведени до минимум изпитванията върху животни за откриване на ендокринни нарушители;

29.

отбелязва със задоволство финансираните и възложените до днес научни изследвания и изразява надежда, че в бъдеще за насърчаване на научните изследвания в областта на веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, ще бъдат предоставени значително повече бюджетни средства;

Настоящите политики на ЕС и регулирането на ендокринните нарушители

30.

приветства различните инициативи и законодателни предложения на Комисията по отношение на справянето с ендокринните нарушители, сред които са предложението за регламент относно прозрачността и устойчивостта на оценката на риска, европейската стратегия за пластмасите, Директивата за питейната вода, Директивата за „Нов търговски механизъм за потребителите“, пакетът от законодателни документи за стоките, както и модернизирането на съществуващата правна уредба в областта на здравословните и безопасни условия на труд;

31.

отбелязва, че в Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г. „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (3) Комисията пое ангажимента да предприеме до 2015 г. хоризонтални мерки за „свеждане до минимум на експозицията на ендокринни разрушители“ и да изготви цялостна стратегия на ЕС до 2018 г.; във връзка с това КР изразява съжаление, че с настоящия документ не се изпълнява обещанието, поето през 2013 г.;

32.

посочва, че принципите на „по-добро регулиране“ не бива да забавят действието на мерки, насочени към предотвратяване или ограничаване на евентуални тежки или необратими последици за здравето на човека и/или за околната среда, както следва от принципа на предпазните мерки, предвиден в Договорите на ЕС;

33.

припомня, че Европейският съюз е поел ангажимента да предприема действия, свързани с опасните вещества, в международен план, и обръща внимание на декларациите от Парма и Острава за околната среда и здравето на СЗО за Европа;

34.

приветства усилията, полагани от Франция, Швеция, Дания и Белгия, да подобрят защитата на своите граждани чрез всеобхватни национални мерки за ограничаване на използването на ендокринни нарушители; призовава Комисията да се насочи в посоката на тези новаторски държави членки и да гарантира най-високо равнище на защита за всички хора в Европа;

35.

счита, че в цялото законодателство следва да се обърне по-голямо внимание на дейностите нагоре по веригата, т.е. че към производителите на химикали, фармацевтичната промишленост и др. трябва да бъдат предявени по-строги изисквания. Концентрирането върху допълнителни стъпки за пречистване в пречиствателните станции за питейна вода и за отпадъчни води не е ефективно от гледна точка на разходите;

36.

изразява загриженост, че — за разлика от тютюна например — не е възможно веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, да се избегнат напълно, тъй като те са навсякъде и замърсяват телата на европейските граждани без тяхно знание и съгласие;

37.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да предоставят на европейските граждани надеждна информация в подходяща форма и на разбираем от тях език относно опасностите от ендокринните нарушители, техните въздействия и възможните начини за намаляване на експозицията;

38.

призовава за забрана на бисфенолите и фталатите в материалите, предназначени за контакт с храни;

39.

посочва, че бисфенол А (BPA) често се заменя с бисфенол S (BPS), бисфенол F (BPF) и бисфенол HPF (BHPF), които до този момент са по-слабо изследвани, но имат сходни въздействия върху ендокринната система; поради това счита, че съзаконодателите следва да регулират не отделните вещества, а групи от свързани вещества. При липса на добри данни за обратното, следва да се изхожда от презумпцията, че токсикологичните свойства на веществата със сходна структура са същите като тези на най-токсичното известно вещество в групата;

40.

отбелязва, че подходът, основан на принципа на предпазливост, и стриктното му спазване, са в интерес и на (химическата) промишленост, допринасят за инвестициите в научни изследвания и разработването на иновативни и екологосъобразни продукти, както и безопасни и устойчиви алтернативи, като по този начин оказват положително въздействие върху развитието на вътрешния пазар и на икономиката като цяло;

41.

предлага да се актуализират правната рамка на ЕС и гаранциите, свързани с ендокринните нарушители, които имат пряко въздействие върху човешкото здраве, така че законодателството и насоките, например за козметиката, да обхващат също закрилата на бременните жени;

42.

предлага да се направят изследвания на високорисковите области и територии, като земеделските земи и пасищата, които се торят с утайка, околностите на депата и инсталациите за изгаряне или по-широки региони като например Балтийско море, Средиземно море и региона на река Дунав;

Насърчаване на политиките на ЕС в областта на ендокринните нарушители — въздействие на планираните мерки на местно и регионално равнище

43.

приветства факта, че Комисията въвежда оценка за пригодност, за да се оцени дали съответното законодателство на ЕС относно ендокринните нарушители постига общата цел да защитава човешкото здраве и околната среда чрез свеждане до минимум на експозицията на въздействието на тези вещества;

44.

приветства разбирането за веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и съответно процесът на определяне на политиките спрямо тях да се основават на актуални налични научни данни;

45.

счита, че е от съществено значение гражданите да бъдат информирани във възможно най-голяма степен за ендокринните нарушители и тяхното разпространение, както и за опасностите, които те крият;

46.

счита, че е важно Комисията да мобилизира всички сили във връзка с идентифицирането и използването на токсични химикали, включително ендокринни нарушители, в продуктите, както и във връзка с информативното етикетиране на подобни продукти;

47.

счита, че местните и регионалните власти обикновено не разполагат с правомощия да приемат законодателство относно ендокринните нарушители, но носят отговорността да полагат грижи за благоденствието на своите съграждани (в повечето държави — членки на ЕС, именно регионалното равнище е отговорно за здравните системи);

48.

поради това смята, че е от етично и икономическо значение местното и регионалното равнище да заемат твърда позиция по отношение на ендокринните нарушители, тъй като е известно, че те засягат здравето на настоящите и бъдещите поколения;

49.

заявява най-категорично, че местните и регионалните власти са готови да защитят бъдещите поколения и няма да бъдат разколебани от нарастващия натиск на силната промишленост и някои от търговските партньори на ЕС;

50.

тъй като липсва подходящо и всеобхватно национално и европейско законодателство относно ендокринните нарушители, обръща внимание на инициативи като „Градове и територии без ендокринни нарушители“, „Безопасни градове“, „Градове без пестициди“, приети от местните и регионалните власти с цел намаляване на експозицията на техните жители на веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, по-специално с оглед на най-уязвимите групи, децата и бременните жени;

51.

счита, че е от съществено значение да се постигне напредък в политиката на ЕС в областта на ендокринните нарушители и да се анализира въздействието на планираните мерки на местно и регионално равнище;

52.

припомня, че някои фталати понастоящем се използват в сектора на здравеопазването, за да станат медицинските изделия достатъчно меки. Преди съдържанието на фталат да може да бъде намалено, трябва да се насърчи разработването на нови продукти със същите качества. При продължителната употреба на тези вещества е важно също така да се гарантира, че продуктите се обезвреждат правилно посредством ефективни системи за събиране и унищожаване;

53.

изразява убеждението, че поставянето на показателите за човешкото здраве пред интересите на промишлеността и единния пазар ще създаде нови предизвикателства за разработването и внедряването на устойчиви технологии за здравето и околната среда и вероятно ще бъде от полза за конкурентоспособността на дружествата, тъй като ще доведе до иновации и инвестиции в по-интелигентни и по-дългосрочни решения. То обаче трябва да се основава на солидни научни доказателства и да бъде придружено от анализ на социално-икономическите последици.

---

(1)  https://www.norden.org/en/publication/cost-inaction

(2)  https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/27003928

(3)  ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171.