—

като взе предвид своите предходни резолюции относно Никарагуа, и по-специално резолюциите от 18 декември 2008 г. (1), 26 ноември 2009 г. (2) и 16 февруари 2017 г. (3),

—

като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка от 2012 г.,

—

като взе предвид стратегическия документ на ЕС и многогодишната индикативна програма за периода 2014—2020 г. за Никарагуа,

—

като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—

като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—

като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от юни 2004 г.,

—

като взе предвид Конституцията на Никарагуа,

—

като взе предвид изявлението на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 19 ноември 2016 г. относно окончателните резултати от изборите в Никарагуа,

—

като взе предвид изявленията на говорителя на заместник-председателя/върховен представител от 22 април 2018 г. и 15 май 2018 г. относно Никарагуа,

—

като взе предвид съобщението за медиите на Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ) от 27 април 2018 г. относно положението с правата на човека в Никарагуа,

—

като взе предвид посещението на Междуамериканската комисия по правата на човека от 17 до 21 май 2018 г. с цел проучване на положението в Никарагуа и предварителното изявление във връзка с това посещение от 21 май 2018 г.,

—

като взе предвид изявлението на говорителката на Службата на ООН по правата на човека Лиз Тросел от 20 април 2018 г. относно насилието по време на протестите в Никарагуа,

—

като взе предвид съобщението за медиите на Организацията на американските държави (ОАД) от 14 май 2018 г. относно посещението с цел проучване на положението в Никарагуа,

—

като взе предвид доклада на генералния секретариат на Организацията на американските държави от 20 януари 2017 г. относно Никарагуа и неговото изявление от 22 април 2018 г., в което се осъжда насилието в Никарагуа,

—

като взе предвид комюникетата на Конференцията на епископите на Никарагуа, и по-специално последното от тях от 23 май 2018 г.,

—

като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя Правилник за дейността,

А.

като има предвид, че има сведения, че най-малко 84 души са били убити, над 860 — ранени, а над 400 — задържани, в резултат на оглавените от студентите мирни протести, започнали на 18 април 2018 г. срещу обявените от президента Даниел Ортега реформи на системата за социална сигурност; като има предвид, че при мнозинството от жертвите се наблюдават огнестрелни рани в главата, врата, гръдния кош или корема, което в голяма степен навежда на мисълта, че се касае за извънсъдебни екзекуции; като има предвид, че органите в Никарагуа открито заклеймиха протестиращите, като ги нарекоха „вандали“и ги обвиниха в „политическа манипулация“;

Б.

като има предвид, че на 23 април 2018 г. президентът Ортега обяви отмяната на реформата на системата за социална сигурност, но че демонстрациите прераснаха в по-широки брожения и в призиви за сформиране на временно правителство и за възстановяване на демократичния ред; като има предвид, че друг източник на недоволство и открит конфликт е рязкото увеличаване на добивните дейности, насочени към износа („extractivism“);

В.

като има предвид, че на 20 април 2018 г. 600 студенти са били нападнати в новата катедрала на Манагуа от антибунтовнически сили и от група членове на Сандинисткия фронт за национално освобождение, ползващи се с пълна безнаказаност и със съучастието и съгласието на полицията; като има предвид, че Междуамериканската комисия по правата на човека e документирала нападения над четири университетски обекта (Централноамериканския университет (UCA), Политехническия университет на Никарагуа (UPOLI), Националния аграрен университет (UNA) и Автономния национален университет на Никарагуа (UNAN));

Г.

като има предвид, че големият брой на жертвите свидетелства за бруталната репресия от страна на държавните органи, която нарушава принципите на необходимост и пропорционалност в разрез с международното право и международните стандарти, които предвиждат ограничения на използването на сила; като има предвид, че началникът на националната полиция на Никарагуа Аминта Гранера подаде оставка вследствие на прекомерното използване на насилие;

Д.

като има предвид, че правителството произволно закри медии, отразяващи протестите, и че журналисти, изразили каквато и да е форма на съпротива, са били заплашвани и задържани; като има предвид, че репресиите срещу свободата на словото и тормозът на лидери на опозицията от страна на никарагуанските органи бяха осъдени като посегателство срещу гражданските свободи; като има предвид, че журналистът Анхел Гаона беше застрелян по време на предаване в ефир;

Е.

като има предвид, че правозащитни организации са документирали голям брой твърдения за отказ за оказване на помощ и лечение на ранени демонстранти в обществените болници;

Ж.

като има предвид, че на 27 април 2018 г. председателят на Националното събрание Густаво Порас обяви създаването на „комисия за истината“, която да разследва случилото се по време на протестите; като има предвид, че на 6 май 2018 г. съвет от седем законодатели — петима от които принадлежат към партията на президента Ортега — избраха петимата членове на комисията и Националното събрание одобри назначаването им;

З.

като има предвид, че Междуамериканската комисия по правата на човека посети Никарагуа от 17 до 21 май 2018 г.; като има предвид, че тя документира случаи на незаконни и произволни арести, изтезания и жестоко, нечовешко и унизително отношение, цензура и нападения срещу пресата, както и други форми на сплашване като заплахи, тормоз и преследване, насочени към разпръскване на протестите и възпрепятстване на участието на гражданите;

И.

като има предвид, че националният диалог между г-н Ортега и никарагуанската опозиция и гражданските групи, чието начало беше поставено на 16 май 2018 г. и който се провеждаше с посредничеството на Католическата църква, не успя да намери решение на кризата и беше преустановен, тъй като преговарящите от страна на правителството отказаха да обсъдят представената от посредниците програма от 40 точки, включваща пътна карта за демократични избори, в т.ч. реформи на избирателния закон, изтегляне на датата на изборите и забрана за преизбиране на президента; като има предвид, че беше предложено да се създаде съвместна комисия, състояща се от шестима души — трима представители на правителството и трима души от платформата „Alianza Cívica por la Justicia y la Democracia“(„Граждански съюз за справедливост и демокрация“);

Й.

като има предвид, че от 2007 г. насам г-н Ортега беше избран за президент три последователни пъти въпреки факта, че Конституцията на Никарагуа забраняваше непосредственото преизбиране, като този факт свидетелства за корупцията и авторитаризма, които царят в държавата; като има предвид, че изборите през 2011 г. и 2016 г. бяха обект на остри критики от страна на институциите на ЕС и Организацията на американските държави поради нередностите, след като те бяха проведени без присъствието на наблюдатели от която и да е от двете организации и без каквито и да е други надеждни международни наблюдатели;

К.

като има предвид, че корупцията в публичния сектор, в т.ч. корупция, в която са замесени роднини на г-н Ортега, продължава да бъде едно от най-големите предизвикателства; като има предвид, че подкупването на длъжностни лица, незаконните изземвания и произволните оценки от страна на митническите и данъчните органи са много често срещано явление; като има предвид, че бяха изразени обосновани опасения за наличието на непотизъм в правителството на Никарагуа; като има предвид, че правозащитни групи осъдиха постепенната концентрация на властта, произтичаща от еднопартийното управление и подкопаването на институциите;

Л.

като има предвид, че през последното десетилетие в Никарагуа се наблюдава влошаване на състоянието на демокрацията и на зачитането на принципите на правовата държава; като има предвид, че развитието и укрепването на демокрацията и принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи трябва да представляват неразделна част от външните политики на ЕС, включително що се отнася до Споразумението за асоцииране между Европейския съюз и страните от Централна Америка от 2012 г.;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.