52018IP0100

Language
- My EUR-Lex
- Sign in
- Register
- My recent searches (0)

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Search tips

Need more search options? Use the Advanced search

EUROPA
EUR-Lex home
EUR-Lex - 52018IP0100 - EN

Document 52018IP0100

Help

Резолюция на Европейския парламент от 17 април 2018 г. относно прилагането на Седмата програма за действие за околната среда (2017/2030(INI))

OB C 390, 18.11.2019, p. 10–18 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

HTML

PDF

Official Journal

18.11.2019

Официален вестник на Европейския съюз

C 390/10

P8_TA(2018)0100

Прилагане на Седмата програма за действие за околната среда

(2019/C 390/02)

Европейският парламент,

—	като взе предвид Решение № 1386/2013/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 ноември 2013 г. относно Обща програма на Европейския съюз за действие за околната среда до 2020 г. „Да живеем добре в пределите на нашата планета“ (1) („Седмата ПДОС“),

—	като взе предвид членове 191 и 192 от Договора за функционирането на Европейския съюз относно опазването, защитата и подобряването на качеството на здравето на хората и околната среда,

—	като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21 и 21-вата конференция на страните (COP 21) по РКООНИК, проведена в Париж от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

—	като взе предвид целите за устойчиво развитие (ЦУР) на ООН и техния взаимосвързан и интегриран характер,

—	като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда от декември 2016 г., озаглавен „Доклад относно показателите за околната среда за 2016 г. — В подкрепа на мониторинга на Седмата програма за действие за околната среда“,

—	като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда от ноември 2017 г., озаглавен „Доклад относно показателите за околната среда за 2017 г. — В подкрепа на мониторинга на Седмата програма за действие за околната среда“,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 3 февруари 2017 г., озаглавено „Преглед на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда: общи предизвикателства и начини за обединяване на усилията с цел постигане на по-добри резултати“ (COM(2017)0063), както и придружаващите го 28 доклада по държави,

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 27 май 2016 г., озаглавено „Реализиране на ползите от политиките на ЕС в областта на околната среда посредством редовен преглед на изпълнението на политиките за околната среда“ (COM(2016)0316),

—	като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно Прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда (ПИПООС) (2),

—	като взе предвид своята резолюция от 9 юли 2015 г. относно ефективното използване на ресурсите: преминаване към кръгова икономика (3),

—	като взе предвид своята резолюция от 2 февруари 2016 г. относно средносрочния преглед на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие (4),

—	като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2017 г. относно План за действие за природата, хората и икономиката (5),

—	като взе предвид своята препоръка от 4 април 2017 г. до Съвета и Комисията вследствие на проучването относно измерването на емисиите в автомобилния сектор (6),

—	като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда, озаглавен „Европейската околна среда — състояние и перспективи за 2015 г. (SOER 2015)“,

—	като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда от 19 май 2015 г., озаглавен „Състоянието на природата в ЕС“,

—

като взе предвид оценката за прилагането на европейско равнище от ноември 2017 г., озаглавена „Средносрочен преглед на изпълнението на Седмата програма за действие за околната среда (2014—2020 г.)“, извършена от Службата на ЕП за парламентарни изследвания, включително изследването в нейното приложение,

—	като взе предвид резолюцията на Европейския парламент от 20 април 2012 г. относно прегледа на Шестата програма за действие за околната среда и определяне на приоритетите за Седмата програма за действие за околната среда — По-добра околна среда за по-добър живот (7),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 22 ноември 2016 г., озаглавено „Следващи стъпки към устойчиво европейско бъдеще“ (COM(2016)0739),

—	като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Пътна карта за ефективно използване на ресурсите в Европа“ (COM(2011)0571),

—	като взе предвид съобщението на Комисията от 29 ноември 2017 г., озаглавено „Бъдещето на прехраната и селското стопанство“ (COM(2017)0713),

—	като взе предвид член 52 от своя правилник, както и член 1, параграф 1, буква д) от решението на Председателския съвет от 12 декември 2002 г. относно процедурата за разрешаване на изготвянето на доклади по собствена инициатива и приложение 3 към него,

—	като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните (A8-0059/2018),

А.	като има предвид, че Седмата ПДОС определя правно обвързващи цели в областта на околната среда и изменението на климата, които трябва да бъдат постигнати до 2020 г.; като има предвид, че Седмата ПДОС също така определя дългосрочна перспектива за 2050 г.;

Б.

като има предвид, че Седмата ПДОС не съдържа клауза за междинен преглед; като има предвид, че докладът на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните относно изпълнението на Седмата ПДОС представлява възможност да се оцени напредъкът на тази ПДОС и да се направят основани на факти препоръки за по-нататъшното изпълнение на настоящата ПДОС и на всяка бъдеща ПДОС; като има предвид, че настоящият доклад следва да излиза извън рамките на добре познатите проблеми и следва да се съсредоточи върху предлагането на решения за постигането на целите, определени в Седмата ПДОС;

В.

като има предвид, че Комисията работи по доклад за оценка, чийто фокус ще бъде върху структурата и стратегическата роля, изпълнявана от Седмата ПДОС; като има предвид, че този доклад има за цел по-специално да провери дали договорената рамка помага за постигането на деветте приоритетни цели по интелигентен начин;

Г.

като има предвид, че ЕС разполага със солидни законодателни разпоредби в областта на околната среда, но слабото им и неправилно прилагане представлява дългогодишен проблем; като има предвид, че тези пропуски в прилагането представляват заплаха за устойчивото развитие, имат неблагоприятни трансгранични въздействия върху околната среда и здравето на човека и предизвикват значителни социално-икономически разходи; като има предвид освен това, че пропуските в прилагането подкопават доверието в ЕС;

Д.

като има предвид, че напредъкът към постигането на целите за 2020 г. до момента е неравномерен: малко вероятно е цел 1 (опазване на природния капитал) да бъде изпълнена, но вероятно някои от подцелите в рамките на цел 2 (икономика с ниски емисии на въглерод и ефективно използване на ресурсите) ще бъдат изпълнени; не е сигурно дали цел 3 (намаляване на натиска върху околната среда и на рисковете за човешкото здраве) ще бъде изпълнена;

Е.

като има предвид, че продължаващото неуспешно прилагане на законодателството и неуспешното интегриране на специализираните знания в разработването на политики в области като качеството на въздуха, шума в околната среда и излагането на химикали създават сериозни заплахи за здравето и понижават качеството и продължителността на живота на гражданите на ЕС;

Ж.

като има предвид, че последните данни, публикувани от Европейската агенция за околната среда, потвърждават описаните по-горе общи тенденции за всяка тематична цел, но също така отчитат забавяне на напредъка в някои области; като има предвид, че в някои случаи, например емисиите на парникови газове и енергийната ефективност, перспективата за постигане на подцелите остава непроменена от тези нови тенденции;

З.	като има предвид, че за момента не е сигурно дали ще бъде постигната целта за емисиите на амоняк и че е малко вероятно да бъде постигната целта във връзка със земеползването;

И.

като има предвид, че съществува голяма несигурност по отношение на изпълнението поради липсата на показатели и ограниченията на съществуващите показатели; като има предвид, че пропуските в знанията продължават да възпрепятстват напредъка на три равнища: разбиране на риска; разработване на подходяща политика за управление и намаляване на риска; както и мониторинг на ефективността на политиките;

Й.

като има предвид, че знанията често са налице, но не се използват при разработването на политики или не се прехвърлят на страните, отговарящи за изпълнението; като има предвид, че често причината за това се крие в липсата на политическа воля и конкуриращи се интереси, които не се считат за съобразени с ПДОС или с целите на политиката в областта на околната среда като цяло; като има предвид, че трайният икономически растеж също така зависи от наличието на чиста околна среда;

К.	като има предвид, че взаимодействието между политическите инструменти на Съюза на високо равнище и ПДОС трябва да бъде подобрено, за да се постигнат целите на програмата;

Л.

като има предвид, че финансирането на някои равнища е недостатъчно за правилното прилагане на Седмата ПДОС; като има предвид, че финансирането на равнището на ЕС понякога не успява да постигне очакваните резултати и това в множество случаи се дължи по-скоро на лошо управлявани финансови средства, отколкото на недостиг на пари;

М.

като има предвид, че обхватът на Седмата програма за действие за околната среда е актуален спрямо настоящите нужди в областта на политиката за опазване на околната среда, въпреки че много заинтересовани страни препоръчват добавянето на нови подцели, за да се увеличи значението на програмата в бъдеще;

Н.	като има предвид, че заинтересованите страни също така изразяват предпочитание в полза на по-опростена, по-целенасочена ПДОС;

О.	като има предвид, че е налице обща подкрепа за евентуална Осма ПДОС;

Основни заключения

счита, че Седмата ПДОС има добавена стойност и оказва положително влияние върху политиките за опазване на околната среда на равнище ЕС и на равнище държави членки, като осигурява ползи за гражданите, природата и заинтересованите икономически оператори;

отново заявява, че Седмата ПДОС има ясна дългосрочна перспектива до 2050 г., така че да се осигури стабилна среда за устойчиви инвестиции и растеж в рамките на екологичните граници на планетата;

приветства положителните тенденции от минали периоди по отношение на редица подцели на Седмата ПДОС и окуражаващите перспективи за някои от целите за 2020 г.;

подчертава обаче, че все още има голям потенциал за подобрение, и призовава Комисията и компетентните органи в държавите членки за засилена политическа воля на най-високо равнище с цел изпълнение на Седмата ПДОС;

изразява съжаление, че приоритетната за цел опазване, съхранение и увеличаване на природния капитал на Съюза вероятно няма да бъде постигната; освен това отбелязва със загриженост, че целите на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие до 2020 г. и на Конвенцията за биологичното разнообразие няма да бъдат изпълнени без незабавни, значителни и допълнителни усилия;

отбелязва, че е постигнат известен напредък в някои области по отношение на приоритетна цел 2, по-специално по отношение на целите, свързани с климата и енергетиката; отбелязва обаче, че трябва да се направи повече за ефективното използване на ресурсите; отново подчертава потенциала на Директивата за екопроектирането (8) и на Регламента относно екомаркировката (9) за подобряване на екологичните показатели и на ефективното използване на продуктите през целия им жизнен цикъл, като се предприемат мерки, наред с другото, във връзка с трайността на продуктите, възможностите за поправка, пригодността за повторна употреба, рециклираното съдържание и жизнения цикъл на продуктите;

изразява съжаление, че подцелта за постигане на добро качество на състоянието на басейните от повърхностни води до 2020 г. няма да бъде постигната поради натиска, който оказват замърсяването, интервенциите върху морфологията на водните пътища и пренасочването на големи количества вода за производството на електроенергия във водноелектрически централи;

подчертава, че целите на Седмата ПДОС са минимални цели и че са необходими значителни допълнителни усилия за постигане на целите на Парижкото споразумение и на целите за устойчиво развитие (ЦУР);

припомня, че ЕС и всички негови държави членки са подписали Парижкото споразумение и следователно са ангажирани с неговите цели, както и че са представили национално определени приноси, осигуряващи намаляване с 40% на емисиите на парникови газове от цялата икономика в Съюза до 2030 г.; подчертава необходимостта от пълно интегриране на целта за 2030 г. и на дългосрочната цел за нетни нулеви емисии във всички политики и програми за финансиране на Съюза; призовава Комисията да извършва преглед на целите, определени в рамката в областта на климата и енергетиката, в контекста на диалога за улесняване през 2018 г. и петгодишните глобални прегледи, и да изготви стратегия до средата на века за нулеви емисии за ЕС, като осигури икономически ефективен курс към достигане на целта за нулеви емисии, приета в Парижкото споразумение;

10.

отбелязва, че е налице значителна несигурност по отношение на напредъка към постигането на целите във връзка със здравето и благосъстоянието на хората; подчертава, че пропуските в знанията и ограничените показатели възпрепятстват разработването на политики и мониторинга;

11.

приветства съществуващите инициативи, които допринасят за намаляване на пропуските в знанията, включително: модела „движеща сила — натиск — състояние — експозиция — въздействие — мерки (DPSEEA)“ за разбиране на двигателните механизми, които нарушават екосистемните услуги; „човешки биомониторинг“ (HBM) за оценка на експозицията на населението на замърсители и възможните последици за здравето от тях; и Информационната платформа за химически мониторинг (IPCheM);

12.

счита, че специализираните знания и научните данни не винаги се вземат предвид по подобаващ начин при разработването на политики или не се прехвърлят на страните, отговарящи за изпълнението; подчертава примерите с биоенергията, палмовото масло, продуктите за растителна защита, веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, производството и потреблението на храни, градското планиране и градоустройството, замърсяването на въздуха и шумовото замърсяване, както и хранителните отпадъци в градските зони като области, в които доказателствата за рискове за здравето на човека и за околната среда се пренебрегват в обществените и политическите дебати; счита, че широкообхватното научно знание, както и спазването на принципа на предпазливост при липсата на достатъчно научни данни, следва да играят ръководна роля при отговорното вземане на политически решения; припомня значението на научните становища на агенциите на ЕС в тази връзка; подчертава, че сред ръководните принципи в законодателството и политиката на ЕС в областта на околната са още принципът „замърсителят плаща“, превантивните действия и предприемането на мерки срещу увреждането на околната среда при източника;

13.

осъжда неспазването от страна на Комисията на законовоустановените крайни срокове за изготвянето на хармонизирани критерии въз основа на опасността с цел установяване на веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, и за преразглеждане на Регламент (ЕО) № 1223/2009 (10) („Регламента относно козметичните продукти“) по отношение на веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система; призовава Комисията незабавно да преразгледа Регламента относно козметичните продукти по отношение на веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, без по-нататъшно отлагане; изразява съжаление, че липсата на достатъчен напредък по отношение на веществата, нарушаващи функциите на ендокринната система, поражда рискове за здравето на гражданите и възпрепятства постигането на приоритетна цел 3 на Седмата ПДОС;

14.

изразява съжаление във връзка с липсата на напредък по изграждането на стратегия на Съюза за нетоксична околна среда, насърчаването на нетоксични цикли при материалите и намаляване на излагането на вредни вещества, включително химикали в продуктите; Подчертава факта, че са необходими още усилия, за да се гарантира, че до 2020 г. всички съответни вещества, предизвикващи много висока степен на безпокойство, включително вещества, притежаващи свойства на нарушители на функциите на ендокринната система, са включени в списъка на кандидат-веществата за REACH, както е посочено в Седмата ПДОС; призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че се предприемат ефективни мерки по отношение на комбинираното въздействие на химикалите в цялото приложимо законодателство на Съюза във възможно най-кратък срок, като се отделя особено внимание на рискове за децата, произтичащи от излагане на опасни вещества; приветства стратегията на Комисията за пластмасите и призовава за бързото й прилагане; отново заявява в тази връзка, че насърчаването на нетоксични цикли при материалите е от съществено значение за стабилното развитие на функциониращ пазар на вторични суровини;

15.

подчертава, че недостатъчното интегриране на свързаните с околната среда опасения в рамките на други области на политиката е една от първопричините за пропуските в прилагането на законодателството и на политиката в областта на околната среда; счита, че полезните взаимодействия между други политически инструменти на високо ниво на ЕС (например общата селскостопанска политика (ОСП), общата политика в областта на рибарството (ОПОР), структурните фондове и политиката на сближаване) и по-високата степен на съгласуване между политическите приоритети на високо равнище продължават да бъдат от основно значение за постигането на целите на Седмата ПДОС; призовава Комисията и Съвета, във всичките му формати, да подобрят координацията на политиките и интегрирането на целите на Седмата ПДОС; освен това подчертава необходимостта от интегриране на всички останали аспекти на Седмата ПДОС в инструментите на високо равнище, включително европейския семестър;

16.

подчертава, че потенциалът за създаване на нови финансови механизми за опазване на биологичното разнообразие с цел да бъдат постигнати целите за 2020 г., е ограничен поради времевия обхват на настоящата многогодишна финансова рамка (МФР); във връзка с това призовава за максимално използване на средствата, предвидени в настоящата МФР, включително по LIFE, ОСП и структурните фондове, и призовава за включването на нови финансови механизми за опазване на биологичното разнообразие в следващата МФР;

17.

приветства подобренията в ОПОР и политиката на сближаване, чрез които беше повишена степента на съгласуваност със Седмата ПДОС; изразява обаче съжаление поради това, че въпреки подобренията в нормативната уредба ОПОР продължава да страда от лошо изпълнение; припомня колко е важно доброто състояние на рибните запаси;

18.

признава, че ОСП постепенно взе предвид опасенията по отношение на околната среда, но все още поражда предизвикателства във връзка с постигането на целите на ПДОС, по-специално по отношение на производството с висок разход на ресурси и биологичното разнообразие; припомня, че ОСП е изправена пред трудната задача да предотвратява влошаване на състоянието на околната среда, причинено от неподходящи селскостопански практики (като например неустойчивите биогорива), неустойчиво интензифициране на селското стопанство и запустяване на земи, като в същото време осигурява по-качествени и повече храни и земеделски суровини за непрекъснато нарастващото световно население; подчертава, че по-нататъшните инициативи и подкрепа за екологично устойчиви методи на отглеждане, включително редуване на културите и растения, които обогатяват почвата с азот, са от съществено значение и трябва да разглеждат селското стопанство и селскостопанските производители като част от решението;

19.

подчертава, че защитата и подобряването на продоволствената сигурност в дългосрочен план чрез предотвратяването на вреди за околната среда и преминаването към устойчива продоволствена система, която осигурява храна на разумни цени за потребителите, следва да бъдат ключови приоритети на реформираната ОСП; подчертава, че тези цели могат да бъдат постигнати единствено чрез устойчиво управление на природните ресурси и политическа намеса, която гарантира опазването на екосистемите;

20.

припомня, че в контекста на изменението на климата и увеличаващото се световно население нарастващото търсене на храни, богати на животински белтъчини, упражнява съществен натиск върху околната среда по отношение на земеделската земя и все по-крехките екосистеми; подчертава, че хранителните режими с прекалено големи количества животински мазнини се свързват все по-често с проблема за незаразните заболявания;

21.

припомня ангажимента на Комисията от 2016 г. да включи ЦУР в политиките и инициативите на ЕС; отчита, че при този ангажимент липсват ясна стратегия и конкретни предложения за институционални структури и рамка за управление, за да се гарантира включването на ЦУР в политиките и законодателните предложения на ЕС и в процеса на изпълнение и прилагане; счита за важно ЕС да е изцяло ангажиран, в качеството си на пионер, с постигането на целите на Програмата до 2030 г. и устойчивото развитие; подчертава освен това, че Седмата ПДОС е ключов инструмент за изпълнението на ЦУР;

22.

отбелязва високото качество на питейната вода в ЕС; очаква преразглеждането на Директива 98/83/ЕО (11) („Директивата за питейната вода“) да осигури необходимата актуализация на тази правна уредба; насърчава Комисията и държавите членки да продължат процеса на включване на целите на Съюза в областта на водите в другите секторни политики в рамките на ПДОС, и по-специално ОСП;

23.

приветства подобрения в резултат от някои проекти, финансирани от ЕС, но изразява съжаление във връзка с пропуснатите възможности да се постигнат по-добри резултати, както беше подчертано от Европейската сметна палата (ЕСП); подчертава, че в МФР за периода след 2020 г. трябва да бъде насочена към устойчиво развитие и интегриране на политиката в областта на околната среда във всички механизми за финансиране и бюджетни редове; подчертава необходимостта от засилване на екологосъобразните инвестиции, иновациите и устойчивия растеж чрез използването на нови инструменти за финансиране – както публични, така и частни, и различни подходи към настоящата инвестиционна политика, като например постепенното премахване на вредните за околната среда субсидии, за да се осъществи дългосрочната визия на Седмата ПДОС; счита, че по отношение на всички структурни и инвестиционни фондове на ЕС следва да се прилагат ясно определени критерии за устойчивост и цели, основаващи се на резултатите; призовава за по-ефикасно и целенасочено използване на настоящата МФР и на средствата за политиките за сближаване и регионално развитие, както и да се предприемат спешни мерки за решаване на посочените по-горе проблеми, засегнати от Европейската сметна палата; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят продължаването на и евентуалното увеличаване на разпределянето на бюджетни средства на ЕС за действия, свързани с околната среда и изменението на климата;

24.

изразява съжаление относно повтарящите се пропуски в областта на пречистването на градските отпадъчни води в редица региони на Европа; подчертава потенциала на пречистването и повторната употреба на отпадъчните води за облекчаване на ситуациите на натиск върху водните ресурси, намаляване на прякото извличане на вода, производство на биогаз и гарантиране на по-добро управление на водните ресурси, особено чрез напояване за земеделието; очаква с нетърпение законодателното предложение относно повторното използване на отпадъчните води, което ще бъде представено от Комисията в началото на 2018 г.;

25.

отбелязва, че най-големите заплахи за здравето, свързани с околната среда, са най-очевидни в градските райони, но засягат също така периферните райони и крайградските агломерации и че до 2020 г. се очаква 80% от населението да живее в градските и крайградските райони; подчертава факта, че емисиите на атмосферни замърсители, в съчетание с неподходящи планиране и инфраструктура, имат драстични последици за икономиката, социалната сфера, общественото здраве и околната среда; отбелязва, че замърсяването на въздуха вече причинява над 400 хиляди случая на преждевременна смърт в ЕС (12) и че свързаните със здравето външни разходи варират от 330 милиарда EUR до 940 милиарда EUR;

26.

подчертава, че най-малко 10 хиляди случая на преждевременна смърт в Съюза са причинени от заболявания, свързани със шума, и че през 2012 г. около една четвърт от населението на Европа е било изложено на надхвърлящи пределните стойности нива на шум; призовава държавите членки да обърнат приоритетно внимание на мониторинга на нивата на шум в съответствие с Директива 2002/49/ЕО (13), за да се гарантира спазването на приложимите пределни стойности за затворени помещения и на открито;

27.

признава напредъка при намаляването на емисиите на някои атмосферни замърсители, особено в градските райони, но изразява съжаление относно все още съществуващите проблеми с качеството на въздуха, за които допринасят в значителна степен емисиите от автомобилния транспорт и селското стопанство; отчита „пакета за мобилността“, представен от Комисията през ноември 2016 г., както и европейската стратегия за мобилност с ниски нива на емисиите, представена през 2016 г., които може да създадат необходимите условия за мобилност с ниски нива на емисии в рамките на Съюза;

28.

приветства постигнатия напредък по отношение на пакета от законодатели мерки относно кръговата икономика; настоятелно призовава всички страни да се стремят да постигнат споразумение с амбициозни цели;

Препоръки

29.

призовава държавите членки да оценят напредъка си при постигането на целите на Седмата ПДОС в областта на околната среда и да преориентират действията си, когато това е необходимо; настоятелно призовава държавите членки да оповестят публично резултатите;

30.

призовава Комисията да гарантира, че всички нови законодателни предложения прилагат изцяло целите и мерките на Седмата ПДОС;

31.

призовава Комисията да гарантира активното включване на организациите на гражданското общество в оценките на прилагането на законодателството на ЕС в областта на околната среда;

32.

отправя искане към съответните институции и агенции на ЕС да отдават приоритет на научните изследвания и да запълнят пропуските в знанията в следните области: екологични прагове (повратни точки), парадигмата на кръговата икономика, комбинираното въздействие на химикалите, наноматериали, методи за идентифициране на опасностите, въздействието на микропластмасите, взаимодействието между системните рискове и други определящи за здравето фактори, почвите и земеползването и инвазивните чужди видове;

33.

приветства Прегледа на изпълнението на политиките в областта на околната среда (ПИПООС) като положителен механизъм за подобряване на прилагането на законодателството и политиката на ЕС в областта на околната среда, който може да допринесе за наблюдението на изпълнението на Седмата ПДОС, както вече подчерта в резолюцията си от 16 ноември 2017 г. относно Прегледа на изпълнението на политиките на ЕС в областта на околната среда (ПИПООС); счита, че ПИПООС следва да се осъществява при пълноценното участие на всички съответни заинтересовани страни, включително гражданското общество, и следва да обхваща всички аспекти на тематичните приоритетни цели на ПДОС;

34.

призовава Съюза и държавите членки бързо и окончателно да се откажат от вредните за околната среда субсидии;

35.

призовава Комисията и държавите членки да увеличат и координират усилията за насърчаване на разработването и валидирането на алтернативни на изпитването върху животни методи, така че да допринесат за постигането на приоритетна цел № 5 на Седмата ПДОС;

36.

настоятелно призовава Комисията и държавите членки да направят повече за подобряване на познавателните и научните основи на политиките на ЕС в областта на околната среда чрез увеличаване на достъпността на данните за гражданите и насърчаване на участието на обществеността в научните изследвания;

37.

призовава институциите на ЕС, както и националните и регионалните правителства, когато е целесъобразно, да използват пълноценно наличните специализирани познания относно рисковете за околната среда и здравето на хората при разработването и мониторинга на политиките;

38.

призовава за подобрена система за разрешаване на пестициди в ЕС, основаваща се на научни изследвания с взаимна проверка и пълна прозрачност относно степента на излагането на хората и околната среда и рисковете за здравето; призовава за по-добри стандарти за мониторинг на пестицидите и цели за намаляване на използването им; отбелязва съобщението от Комисията от 12 декември 2017 г. относно Европейската гражданска инициатива „Забрана на използването на глифозат и защита на хората и околната среда от токсични пестициди“ (C(2017)8414);

39.

призовава да се осигурят достатъчно материални и човешки ресурси, за да могат агенциите на ЕС да изпълняват своите задачи и да предоставят най-добрите научни данни, анализи и доказателства;

40.

призовава Комисията да гарантира, че до 2020 г. ще бъдат определени дългосрочни действия за постигане на целта за нетоксична среда;

41.

призовава съответните агенции на ЕС и Комисиятада увеличат количеството и да повишат качеството на показателите, използвани за мониторинг на напредъка; призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат при изготвянето и събирането на нови данни, за да създадат нови показатели и да подобрят съществуващите;

42.

призовава въпросът за изпълнението да фигурира като постоянна точка в приоритетите и програмите на тройката председателства, да се обсъжда на Съвета по околна среда поне веднъж годишно — евентуално в рамките на специален Съвет по изпълнението — и да се допълва от друг форум, в който да участват също така Парламентът и Комитетът на регионите; призовава за провеждането на съвместни заседания на Съвета, на които да се разглежда изпълнението на междусекторните хоризонтални въпроси и общите предизвикателства, както и възникващите проблеми с възможни трансгранични последици;

43.

призовава за незабавно ускоряване на пълното прилагане на стратегията на ЕС за биологичното разнообразие;

44.

призовава при инфраструктурните проекти, особено тези, които са свързани с трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T), да се взема предвид изцяло въздействието върху околната среда на регионално равнище, както и на равнище проекти; отбелязва, че съгласуваността между различните политики за опазване на околната среда също е от значение; подчертава, че при инфраструктурните проекти за производство на водноелектрическа и морска енергия от възобновяеми източници е важно да се вземат под внимание околната среда и биологичното разнообразие;

45.

настоятелно призовава държавите членки да полагат повече усилия, за да запазят използването и целостта на запасите от питейна вода с оглед на несигурността по въпроса за възможността за постигане на подцелта, заложена в това отношение в Седмата ПДОС; призовава държавите членки да отдават приоритетно значение на подобряването на лошото състояние на повърхностните води, тъй като целите в тази област вероятно няма да бъдат постигнати до 2020 г.; призовава компетентните органи в държавите членки да се борят срещу натиска, на който са подложени водните басейни, като премахнат причините за замърсяване на водите при източника, създадат зони, в които е забранено водата да се използва за водноелектрически централи, както и като гарантират поддържането на екологичните потоци по протежение на реките; призовава Комисията да не забавя изготвянето на оценката за съответствие на втория цикъл планове за управление на речните басейни, приети от държавите членки съгласно Рамковата директива за водите;

46.

настоятелно призовава за по-нататъшни реформи на ОСП, за да се съобрази производството на храни с целите на политика за опазване на околната среда, с цел да се гарантира продоволствената сигурност понастоящем и в бъдеще; подчертава необходимостта от интелигентна селскостопанска политика със силен ангажимент за осигуряване на обществени блага и екосистемни услуги, свързани с почвата, водите, биологичното разнообразие, качеството на въздуха, действията в областта на климата и осигуряването на ландшафтни удобства; призовава за интегрирана политика с по-целенасочен и по-амбициозен, но все пак гъвкав подход, при който предоставянето на подкрепа за селскостопанския сектор е свързано с продоволствената сигурност и с постигането на екологични резултати; призовава държавите членки да признаят площите за агролесовъдство за екологично насочени площи в съответствие с член 46 от Регламент (ЕС) № 1307/2013 (14); призовава Комисията да гарантира, че благоприятни за околната среда земеделски практики получават подходяща подкрепа при всяко бъдещо преразглеждане на ОСП;

47.

призовава държавите членки и Комисията да засилят приемането на решения за екологичните предизвикателства, особено когато съществуват технически решения, които все още не са напълно разгърнати, като например намаляване на амоняка в селското стопанство;

48.

призовава Комисията да подобри в значителна степен обема, използването и управлението на фондовете на ЕС за постигането на целите на ПДОС; призовава за по-добър мониторинг, прозрачност и отчетност; призовава за включване на въпросите на климата и други въпроси, свързани с околната среда, в бюджета на ЕС;

49.

призовава Комисията незабавно да разработи всеобхватна, цялостна рамкова стратегия за изпълнението на ЦУР в ЕС, която да обхваща всички области на политиката и да включва механизъм за преразглеждане за оценка на напредъка при изпълнението; изисква от Комисията да въведе проверка във връзка с ЦУР на всички нови политики и законодателство и да осигури пълна съгласуваност на политиките при изпълнението на ЦУР;

50.

призовава Комисията да гарантира прилагането на действащото законодателство на ЕС и да осигури пълното спазване на целите на Седмата ПДОС от страна на държавите членки, като използва всички инструменти, с които разполага, например производства за установяване на нарушение;

51.

приветства съществуващите специални доклади и одити на изпълнението на Европейската сметната палата (ЕСП) и приканва ЕСП да продължи да анализира други области от значение за ПДОС, които не са били включени в работната програма до този момент;

52.

призовава Комисията и компетентните органи в държавите членки да предоставят подходящи насоки, така че фондовете на ЕС да са по-достъпни, включително за местни проекти, особено по отношение на екологосъобразната инфраструктура, биологичното разнообразие и директивите за птиците и местообитанията;

53.

призовава държавите членки да гарантират пълното прилагане на законодателството в областта на качеството на въздуха; призовава регионалните органи да осигурят рамка за подпомагане, особено по отношение на градското планиране и разработването на политики на местно равнище, с цел подобряване на резултатите в областта на здравеопазването във всички области, и по-специално в най-тежко засегнатите области;

54.

настоятелно призовава компетентните национални и регионални органи да приемат планове с надеждни мерки за решаване на проблема с превишаването на дневните и годишните пределно допустими стойности, определени от законодателството на ЕС в областта на фините и ултрафините прахови частици в агломерациите, където качеството на въздуха е лошо; подчертава факта, че това е от съществено значение за постигането на приоритетни цели № 2, № 3 и № 8 на Седмата ПДОС;

55.

предлага следните действия за подобряване на качеството на въздуха в градските райони: определяне на зони с ниски емисии; популяризиране на съоръжения и услуги за съвместно пътуване на повече лица в един автомобил; постепенно премахване на преференциалното данъчно третиране за силно замърсяващи превозни средства; Въвеждане на „бюджети за мобилност“ за служителите като алтернатива на служебните автомобили; прилагане на политики за паркиране, които намаляват обема на трафика в претоварените зони; подобряване на инфраструктурата с цел насърчаване на колоезденето и увеличаване на мултимодалните връзки и подобряване на безопасността при колоезденето; създаване на пешеходни зони;

56.

призовава за подобрено градоустройство и развитие на градските райони на съответните равнища на управление с цел адаптиране на инфраструктурата за електрически и чисти превозни средства възможно най-скоро, например чрез инсталиране на инфраструктура за презареждане, както и да се осигурят ползи за околната среда и здравето, като например намаляване на ефекта на градския топлинен остров и увеличаване на физическата активност, например чрез увеличаване на екологосъобразната инфраструктура, както и чрез възстановяване на изоставени или намиращи се в упадък промишлени райони; признава, че тези мерки ще подобрят качеството на въздуха, ще бъдат насочени към борба със заболяванията и случаите на преждевременна смърт вследствие на замърсяване и ще предоставят възможност да се постигне напредък в посока към мобилност с нулеви емисии;

57.

призовава Комисията и държавите членки да гарантират лоялна конкуренция между отделните видове транспорт и преминаване към устойчиви видове транспорт;

58.

призовава Комисията да представи най-късно до 2019 г. цялостна програма на Съюза за действие в областта на околната среда за периода след 2020 г. съгласно изискването по член 192, параграф 3 от ДФЕС; подчертава значението на прозрачността и на демократичната отчетност при мониторинга на политиката на ЕС; поради това подчертава, че следващата ПДОС следва да включва измерими междинни цели, основаващи се на резултатите;

59.

призовава следващата Комисия да посвети приоритетен период от следващия мандат на устойчивото развитие, опазването на околната среда и на климата като цяло, както и на целите на Седмата ПДОС и по-специално на бъдещата Осма ПДОС;

o o

60.

възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Европейската сметна палата, на Европейската агенция за околната среда, както и на правителствата и парламентите на държавите-членки.

(1) ОВ L 354, 28.12.2013 г., стр. 171.

(2) Приети текстове, P8_TA(2017)0450.

(3) ОВ С 265, 11.8.2017 г., стр. 65.

(4) ОВ С 35, 31.1.2018 г., стр. 2.

(5) Приети текстове, P8_TA(2017)0441.

(6) Приети текстове, P8_TA(2017)0100.

(7) ОВ С 258 Е, 7.9.2013 г., стр. 115.

(8) Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (ОВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10).

(9) Регламент (ЕО) № 66/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. относно екомаркировката на ЕС (ОВ L 27, 30.1.2010 г., стр. 1).

(10) Регламент (ЕО) № 1223/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2009 г. относно козметичните продукти (ОВ L 342, 22.12.2009 г., стр. 59).

(11) Директива 98/83/ЕО на Съвета от 3 ноември 1998 г. относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека (ОВ L 330, 5.12.1998 г., стр. 32).

(12) Доклад на ЕАОС № 13/2017 от 11 октомври 2017 г. относно качеството на въздуха в Европа през 2017 г.

(13) Директива 2002/49/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 юни 2002 г. относно оценката и управлението на шума в околната среда (ОВ L 189, 18.7.2002 г., стр. 12).

(14) Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 608).

Top