—

като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 10 ноември 2016 г., озаглавено „Международно управление на океаните: програма за бъдещето на нашите океани“ (JOIN(2016)0049),

—

като взе предвид проекта за заключения на Съвета от 24 март 2017 г. на тема „Международно управление на океаните: дневен ред за бъдещето на нашите океани“,

—

като взе предвид становището на Европейския икономически и социален комитет от 29 март 2017 г. относно съвместното съобщение до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите, озаглавено „Международно управление на океаните: приносът на ЕС за отговорното управление на океаните“ (JOIN(2016)0049) (1),

—

като взе предвид документа, приет от Общото събрание на ООН на 25 септември 2015 г., озаглавен „Да преобразим света: програма до 2030 г. за устойчиво развитие“, и включените в него 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР),

—

като взе предвид целта за устойчиво развитие 14 от Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие (ЦУР 14), която насърчава опазването и устойчивото използване на океаните, моретата и морските ресурси с цел постигане на устойчиво развитие,

—

като взе предвид Парижкото споразумение от 2015 г. към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК), което влезе в сила на 4 ноември 2016 г., и неговите планирани национално определени приноси, насочени към намаляване на емисиите на парникови газове,

—

като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие, влязла в сила на 29 декември 1993 г., и целите от Айчи на стратегическия план за биологичното разнообразие за периода 2011—2020 г., приет през октомври 2010 г.,

—

като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации по морско право (UNCLOS), допълнена от Споразумението относно прилагането на разпоредби на UNCLOS, свързани с опазването и управлението на трансгранично преминаващите и далекомигриращите рибни запаси, Кодекса за поведение за отговорен риболов на ООН и общата политика в областта на рибарството на ЕС,

—

като взе предвид Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора от 3 март 1973 г.,

—

като взе предвид член 191 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

—

като взе предвид документа, приет на Конференцията на ООН за океаните на 9 юни 2017 г. в Ню Йорк, озаглавен „Нашият океан, нашето бъдеще: призив за действие“;

—

като взе предвид Директива 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 12 юни 2013 г. относно безопасността на свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 2 декември 2015 г., озаглавено „Затваряне на цикъла — план за действие на ЕС за кръговата икономика“ (COM(2015)0614),

—

като взе предвид мандата си от 14 март 2017 г. за преговори по пакета за отпадъците (2) (предложения за изменение на Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и за отмяна на определени директиви (3), Директива 94/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 1994 г. относно опаковките и отпадъците от опаковки (4), Директива 1999/31/ЕО на Съвета от 26 април 1999 г. относно депонирането на отпадъци (5), Директива 2000/53/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 г. относно излезлите от употреба превозни средства (6), Директива 2006/66/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 септември 2006 г. относно батерии и акумулатори и отпадъци от батерии и акумулатори, и за отмяна на Директива 91/157/ЕИО (7), както и Директива 2012/19/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 4 юли 2012 г. относно отпадъци от електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО) (8)),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) № 1380/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. относно общата политика в областта на рибарството,

—

като взе предвид Директива 2008/56/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 2008 г. за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия),

—

като взе предвид интегрираната морска политика на Европейския съюз от 2007 г. (COM(2007)0575) и доклада за напредъка от 2012 г. (COM(2012)0491),

—

като взе предвид Регламент (EС) № 1255/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 30 ноември 2011 г. за установяване на програма за подпомагане на по-нататъшното развитие на интегрираната морска политика (9),

—

като взе предвид съобщението на Европейската комисия от 15 октомври 2009 г., озаглавено „Развиване на международното измерение на интегрираната морска политика на Европейския съюз“ (COM(2009)0536),

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/1625 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1406/2002 за създаване на Европейска агенция за морска безопасност (10),

—

като взе предвид Директива 2014/89/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. за установяване на рамка за морско пространствено планиране (11),

—

като взе предвид Стратегията на Европейския съюз за морска сигурност, приета от Европейския съвет на 24 юни 2014 г.,

—

като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/757 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. относно мониторинга, докладването и проверката на емисиите на въглероден диоксид от морския транспорт и за изменение на Директива 2009/16/ЕО (12),

—

като взе предвид мандата си за преговори от 15 февруари 2017 г. по предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции (13),

—

като взе предвид резолюцията си от 16 март 2017 г. относно интегрирана политика на Европейския съюз за Арктика (14),

—

като взе предвид Директива 2012/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 21 ноември 2012 г. за изменение на Директива 1999/32/ЕО на Съвета по отношение на съдържанието на сяра в корабните горива и текущата оценка на въздействието на разширяването на зоните за контрол на емисиите на серни оксиди в рамките на европейските води,

—

като взе предвид предложението към Международната морска организация (ММО), отправено от държавите от регионите на Балтийско море и Северно море, за въвеждането на специални зони с контрол на емисиите на азотни оксиди (NECA),

—

като взе предвид Директива 2000/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2000 г. относно пристанищните приемни съоръжения за отпадъци от експлоатацията на корабите и на остатъци от товари,

—

като взе предвид резолюцията си от 1 декември 2016 г. относно отговорността, обезщетенията и финансовото обезпечение за свързаните с нефт и газ дейности в крайбрежни води (15),

—

като взе предвид доклада за политиката на Консултативния научен съвет на европейските академии от 28 януари 2016 г. относно морската устойчивост в период на променящи се океани и морета,

—

като взе предвид проучването от ноември 2015 г., подготвено по искане на комисията на Парламента по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и озаглавено „Цели за намаляване на емисиите от международното въздухоплаване и корабоплаване“ (PE 569.964),

—

като взе предвид приложението относно „Действие за ускоряване на прехода към чиста енергия“ към съобщението на Комисията, озаглавено „Чиста енергия за всички европейци“ (COM(2016)0860),

—

като взе предвид четвъртото издание на конференцията „Нашият океан“, организирано от Европейския съюз в Малта на 5 и 6 октомври 2017 г.;

—

като взе предвид своята резолюция от 21 октомври 2010 г. относно интегрираната морска политика (ИМП) — Оценка на постигнатия напредък и нови предизвикателства (16),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 февруари 2014 г., озаглавено „Европейска стратегия за по-голям растеж и повече работни места в сектора на крайбрежния и морския туризъм“ (COM(2014)0086),

—

като взе предвид заключенията на Съвета относно „Приоритети на политиката на ЕС в областта на морския транспорт до 2020 г.: Конкурентоспособност, декарбонизация, цифровизация за осигуряване на глобална свързаност, ефективен вътрешен пазар и морски отрасъл на световно равнище“ (9976/17),

—

като взе предвид доклада на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) относно защитените морски зони в европейските морета (EEA 3/2015),

—

като взе предвид проучването на Комисията от септември 2017 г., озаглавено „Оползотворяване на потенциала на най-отдалечените региони за устойчив син растеж“,

—

като взе предвид Конвенцията от Хелзинки за защитата на морската среда в района на Балтийско море от 1992 г., която влезе в сила на 17 януари 2000 г., Плана за действие за Балтийско море на Хелзинкската комисия (HELCOM), приет от всички крайбрежни държави и ЕС през 2007 г., и стратегията на ЕС за региона на Балтийско море,

—

като взе предвид резолюция 69/292 на Общото събрание на ООН от юни 2015 г. относно изработването на правно обвързващ международен инструмент относно опазването и устойчивото използване на морското биологично разнообразие в зоните, разположени извън националните юрисдикции,

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2012 г., озаглавено: „Син растеж: възможности за устойчив растеж в морските дейности и корабоплаването“ (COM(2012)0494),

—

като взе предвид съобщението на Комисията от 20 януари 2014 г. относно синята енергия: необходими действия за оползотворяване на енергийния потенциал на европейските морета и океани до 2020 г. и след това (COM(2014)0008),

—

като взе предвид своята резолюция от 2 юли 2013 г. относно син растеж: подобряване на устойчивия растеж в морския сектор, морския транспорт и туризма на Съюза (17),

—

като взе предвид член 52 от своя Правилник за дейността,

—

като взе предвид доклада на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и становищата на комисията по транспорт и туризъм и на комисията по рибно стопанство (A8-0399/2017),

А.

като има предвид общопризнатия факт, че екологичното състояние на океаните е сериозно застрашено и има риск нанесените им щети да бъдат необратими, ако не се предприемат целенасочени и координирани усилия от страна на международната общност;

Б.

като има предвид, че натрупването и разпространението на морски отпадъци може би е една от най-бързо увеличаващите се заплахи за състоянието на световните океани; като има предвид, че пластмасовите микрочастици будят особено безпокойство, тъй като малкият им размер ги прави достъпни за широк набор от организми (морски птици, риби, миди, пясъчни червеи и зоопланктон); като има предвид, че приблизително 150-те милиона тона пластмаси, натрупани в световните океани, причиняват сериозни щети на околната среда и икономиката, включително на крайбрежните общности, туризма, корабоплаването и риболова;

В.

като има предвид, че настоящите видове натиск върху морската среда включват увреждането на местообитанията и екосистемите, наличието на устойчиви опасни вещества в седиментите и водните маси, влошаването на състоянието на бариерните коралови рифове, инвазивните видове, замърсяването и обогатяването на средата с хранителни вещества, морския трафик, експлоатацията на суровини и прекомерната експлоатация на морските видове, увеличаването на киселинността и затоплянето на водите поради изменението на климата;

Г.

като има предвид, че около 4,8 милиона — 12,7 милиона тона пластмасови отпадъци, като например опаковки от храни и пластмасови бутилки, са попаднали в крайбрежни води само през 2010 г. (18), което съответства на приблизително 1,5 до 4,5 % от цялото производство на пластмаса в света, както и че кумулативното количество отпадъци ще доведе до 2020 г. до десетократно увеличение на общото количество пластмаса, изхвърлена в морето;

Д.

като има предвид, че „отпадъци“ означава отпадъци с малки размери в обществено достъпни райони, които са неправилно изхвърлени в околната среда (на сушата, в сладководните басейни и в морето), съзнателно или поради небрежност;

Е.

като има предвид, че над 100 милиона тона пластмасови отпадъци и пластмасови микрочастици замърсяват нашите океани и излагат на риск живота в тях;

Ж.

като има предвид, че ако не се направят значителни промени, до 2100 г. повече от половината от морските видове в света може да са на ръба на изчезване;

З.

като има предвид, че използването на пластмаси за потребителски продукти става все по-широко разпространено и че производството бележи трайно нарастване, откакто материалът е въведен в широка употреба за първи път преди половин век, като води до това, че през 2015 г. в света са произведени около 322 милиона тона пластмаса; като има предвид, че нарастващото производство в съчетание с промените в начина, по който използваме пластмасата, и с демографското развитие, са довели до увеличение на количеството пластмасови отпадъци, изхвърляни в нашите океани; като има предвид, че според Програмата на ООН за околната среда (ЮНЕП), ако тази тенденция продължи, до 2050 г. ще са се натрупали почти 33 милиарда тона пластмаса;

И.

като има предвид, че 80 % от морските отпадъци идват от сушата и поради това проблемът с морските отпадъци не може да се преодолее ефективно във времето, без първо да се обърне внимание на въпросите, свързани с провеждането на ефективна политика и действия за намаляване и събиране на отпадъците на сушата;

Й.

като има предвид, че най-разпространените видове отпадъци са цигарени филтри, найлонови пликове, риболовно оборудване, като например мрежи, и всички видове опаковки; като има предвид, че между 60 % и 90 % от морските отпадъци са произведени чрез използване на един или повече пластмасови полимери, като например полиетилен (PE), полиетилен терефталат (PET), полипропилен (PP) и поливинилхлорид (PVC), които имат изключително дълги периоди на разлагане; като има предвид, че в резултат от това ще са нужни десетилетия или дори векове, за да изчезнат по-голямата част от пластмасите, произвеждани в наши дни;

К.

като има предвид, че пластмасовите отпадъци причиняват смърт и заболявания на дивата морска флора и фауна чрез задушаване, заплитане и интоксикация; като има предвид, че материалите от пластмаса, раздробени от вълните и слънчевата светлина на микрочастици с диаметър, по-малък от 5 мм, се озовават в стомасите на морски организми като миди, червеи и зоопланктон, а пластмасовите наночастици, които са с размер едва половин милиметър, проникват в клетъчните мембрани и ядрата на малки морски животни; като има предвид, че пластмасови отпадъци, невидими с невъоръжено око, навлизат в хранителната верига при самия ѝ източник;

Л.

като има предвид, че според оценките на ЮНЕП разходите във връзка с натрупването на пластмасови отпадъци в морето по отношение на природния капитал възлизат на около 8 милиарда щатски долара годишно (19), а риболовът, морският транспорт, туризмът и развлекателната индустрия са само няколко от многото стопански сектори, засегнати от замърсяването на моретата;

М.

като има предвид, че докато не бъде прието международно признато определение на биоразградимост (в морската среда), приемането на пластмасови продукти, обозначени като „биоразградими“, няма да доведе до значително намаляване нито на количеството пластмаси, попадащи в океаните, нито на риска от физически и химически въздействия върху морската среда;

Н.

като има предвид, че замърсяването с хранителни вещества (еутрофикация) от различни източници, включително оттичането на води от селскостопанска дейност и изхвърлянето на отпадъчни и канализационни води, претоварва морската среда с високи концентрации на азотен оксид, фосфор и други хранителни вещества, което може да предизвика масов цъфтеж на водорасли, чието разлагане, след като умрат, изразходва кислород, като същевременно създава хипоксични (с намалено съдържание на кислород) „мъртви зони“, където рибата и другите морски организми не могат да се развиват; като има предвид оценките, че в света в момента има 500 мъртви зони и че още много райони страдат от неблагоприятните последици от високото ниво на замърсяване с хранителни отпадъци;

О.

като има предвид, че морските организми, поради изключителната си зависимост от подводни звуци за основни жизнени функции, като например търсенето на храна и партньори, и липсата на механизъм за предпазване от тях, са застрашени от промишления шум от корабоплаването, сеизмичните проучвания и военноморския сонар, използван за рутинни учения, които могат да доведат до слухови увреждания, заглушаване на комуникационните и навигационните им сигнали, както и до физиологични и репродуктивни проблеми;

П.

като има предвид, че загубата на морско биологично разнообразие отслабва океанската екосистема и нейната способност да устоява на сътресения, да се приспособява към изменението на климата и да изпълнява ролята си на регулатор на околната среда и климата в световен мащаб; като има предвид, че изменението на климата, дължащо се на човешка дейност, въздейства пряко върху морските видове, като променя тяхното изобилие, разнообразие и разпространение и засяга тяхното хранене, развитие и размножаване, както и взаимоотношенията между видовете;

Р.

като има предвид, че поради трансграничния характер на океаните е необходимо сътрудничество между правителствата в морските региони във връзка с дейностите и предизвиквания от тях натиск, с цел да се гарантира устойчивостта на споделените ресурси; като има предвид, че големият брой и сложността на мерките за управление на океаните следователно изискват широка гама от интердисциплинарни умения и опит, както и регионално и международно сътрудничество;

С.

като има предвид, че изключителните икономически зони на държавите — членки на Европейския съюз, се простират върху 26,5 милиона км2, които в по-голямата си част са разположени в най-отдалечените региони и в отвъдморските държави и територии, което прави Европейския съюз най-голямата морска зона в света; като има предвид, че следователно ЕС е длъжен да играе водеща роля в създаването на ефективно и амбициозно международно управление на океаните;

Т.

като има предвид, че според проучванията прякото въздействие на нефтен разлив върху морските организми и биологичните системи и процеси би могло да включва поведенчески смущения и смърт на морски видове, разпространение на микроби, хипоксия (понижаване на концентрациите на кислород във водата), токсични ефекти на химикалите, използвани за диспергиране на нефт, и смърт на дълбоководни корали;

У.

като има предвид, че морският транспорт оказва влияние върху световния климат и качеството на въздуха в резултат както на емисии на CO2, така и на емисии на газове, различни от CO2, включително азотни оксиди, серни оксиди, метан, твърди частици и сажди;

Ф.

като има предвид, че проучването, добивът и транспортирането на нефт и газ от морските подземни находища в много части на света могат да нанесат сериозни щети на чувствителни морски райони и да предизвикат смущения при морските видове; като има предвид, че в много случаи, проучването и добивът на нефт и газ са разрешени във или близо до защитени морски зони;

Х.

като има предвид, че член 191 от ДФЕС задължава Съюза да гарантира високо ниво на защита в политиката си в областта на околната среда, включително чрез прилагането на принципа на предпазливост и на принципа „замърсителят плаща“;

Ц.

като има предвид, че съществуват множество рискове, свързани с употребата на тежко гориво в арктическия морски транспорт: в случай на разливи това гориво с висока плътност се разпада на емулсии, потъва и може да пропътува големи разстояния, ако се утаи в лед; разливът на тежко гориво създава огромен риск за продоволствената сигурност на арктическите коренни общности, чието препитание зависи от риболова и лова; при изгарянето на тежкото гориво се образуват серни оксиди, тежки метали, както и големи количества сажди, които, ако попаднат в ледовете в Арктика, стимулират абсорбирането на топлина в ледената маса и така ускоряват топенето на леда и изменението на климата; като има предвид, че превозът и използването на тежко гориво са забранени от ММО във водите, заобикалящи Антарктика;

Ч.

като има предвид, че емисиите на азотни оксиди, особено в пристанищните градове и крайбрежните зони, се генерират до голяма степен от корабоплаването и са причина за сериозно безпокойство за общественото здраве и опазването на околната среда в Европа; като има предвид, че общите емисии на азотни оксиди от корабоплаването в ЕС остават до голяма степен нерегулирани и че се счита, че ако това положение продължи, те ще надхвърлят емисиите на азотни оксиди на сушата още през 2020 г. (20);

Ш.

като има предвид, че по време на престоя си на котвените стоянки в пристанищата корабите обикновено използват спомагателните си двигатели, за да произвеждат електроенергия за съобщения, осветление, вентилация и друго бордово оборудване; като има предвид, че това изгаряне на гориво е свързано с емисиите на редица замърсители като серен диоксид (SO2), азотни оксиди (NOx), сажди и прахови частици (ПЧ);

Щ.

като има предвид, че наземно електроснабдяване означава свързването на корабите към електропреносната мрежа на пристанището, докато те са на котвената стоянка; като има предвид, че на повечето места енергийният микс, използван за производството на електроенергия при наземно електроснабдяване, води до по-малко емисии, отколкото изгарянето на гориво на самите кораби (21); като има предвид, че в действащото законодателство, като например Директива (ЕС) 2016/802, ясно се признава използването на наземно електроснабдяване като алтернатива на изискването да се използва нискосернисто корабно гориво, а Директива 2014/94/EC за разгръщането на инфраструктура за алтернативни горива изисква държавите членки да гарантират, че източници на захранване за наземно електроснабдяване се инсталират приоритетно в пристанищата по централната мрежа и в други пристанища до 31 декември 2025 г.;

АА.

като има предвид, че според научните данни, представени в Петия доклад за оценка от 2014 г. на Междуправителствения комитет по изменение на климата, затоплянето на климатичната система е безспорно, настъпва изменение на климата, а човешките дейности са основната причина за затоплянето, наблюдавано от средата на 20-и век, като широките и значителни последици от изменението на климата вече са очевидни в природните и човешките системи на всички континенти и в океаните;

АБ.

като има предвид, че почти 90 % от вятърната енергия в света се съдържа в турбуленцията над световните океани, а вятърът, вълните и теченията, взети заедно, съдържат 300 пъти повече енергия, отколкото хората потребяват понастоящем; като има предвид, че според доклада от 2010 г. на Европейската асоциация за енергия от океана (EU-OEA), инсталираната мощност на океанската енергия може до 2030 г. да достигне 3,6 GW и да се повиши до почти 188 GW до средата на века, докато през 2050 г. водеща в световен мащаб океанска енергетика в Европа може да предотврати навлизането в атмосферата на 136,3 милиона тона CO2 годишно и да създаде 470 000 нови „зелени“ работни места;

АВ.

като има предвид, че през 2015 г. Междуправителственият комитет по изменение на климата потвърди, че за да се ограничи климатичното затопляне с 2 oC до края на века, една трета от нефтените запаси, половината от запасите от газ и повече от 80 % от записите на въглища трябва да останат неизползвани;

АГ.

като има предвид, че Парижкото споразумение има за цел „възможно най-скоро световните емисии на парникови газове да достигнат своята връхна точка“, с цел да се задържи покачването на средната температура в световен мащаб до значително под 2 oC над нивата от прединдустриалния период и да се положат по-нататъшни усилия за ограничаване на покачването на температурата до 1,5 oC, докато Световната метеорологична организация (СМО) неотдавна съобщи, че през 2016 г. глобалното затопляне е отбелязало забележителен ръст до 1,1 oC над прединдустриалните равнища;

АД.

като има предвид, че евентуалното неизпълнение на целта на Парижкото споразумение, а именно покачването на средната температура да бъде значително под 2 oC, ще окаже огромно въздействие върху околната среда и икономическите разходи, включително, наред с другото, като увеличи вероятността да се стигне до преломен момент, след който температурните равнища ще започнат да ограничават способността на природата да абсорбира въглерод в океаните;

АЕ.

като има предвид, че следва да се отбележи потенциала, който предлага чистата енергия чрез използването на вятърната енергия от разположени в морето инсталации и на океанската енергия (енергията от морските вълни, приливите и отливите, морската топлинна енергия), при условие че се зачитат околната среда и съществуващите екосистеми; като има предвид, че тази чиста енергия предоставя възможност на ЕС не само да генерира икономически растеж и да създаде квалифицирани работни места, но и да подобри сигурността на своите енергийни доставки и да стимулира конкурентоспособността чрез технологични иновации;

АЖ.

като има предвид, че подобряването на управлението на океаните ще помогне за създаването на еднакви условия на конкуренция в световен мащаб за предприятията, включително за сектора на океанската енергия в Европа;

АЗ.

като има предвид, че морското замърсяване, например прякото или непрякото въвеждане на отпадъци, вещества или енергия, включително предизвикан от човека морски подводен шум, причинява или може да причини вредни последствия за живите ресурси и морските екосистеми, и оттам загуба на биологично разнообразие, опасност за здравето на човека, пречки за извършване на морски дейности и промяна на качеството на морската вода;

АИ.

като има предвид, че ЕС следва да играе водеща роля в обсъжданията и преговорите в рамките на международни форуми, имащи за цел да се гарантира, че всички засегнати страни ще поемат своите отговорности по отношение на намаляването на емисиите на парникови газове или замърсители, за да се посрещнат увеличаващите се предизвикателства, свързани с устойчивото управление на ресурсите;

АЙ.

като има предвид, че използването на възобновяемите морски енергийни източници би могло да допринесе за постигането на целта за енергийна независимост на малките острови в ЕС;

АК.

като има предвид, че прозрачността в международните организации е основна характеристика, гарантираща демократична отчетност и приобщаване;

АЛ.

като има предвид потенциала на моретата и океаните да се превърнат във важни източници на чиста енергия; като има предвид, че енергията от възобновяеми морски източници предоставя възможност на ЕС не само да генерира икономически растеж и да създаде квалифицирани работни места, но и да подобри сигурността на своите енергийни доставки и конкурентоспособността си чрез технологични иновации; като има предвид, че използването на този местен ресурс има особено важно измерение за държавите и островните региони, и по-специално за най-отдалечените региони, където океанската енергия може да допринесе за енергийна независимост и да замести скъпоструващата електроенергия, произведена от дизеловите централи;

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.

37.

38.

39.

40.

41.

42.

43.

44.

45.

46.

47.

48.

49.

50.

51.

52.

53.

54.

55.

56.

57.

58.

59.

60.

61.

62.

63.

64.

65.

66.

67.

68.

69.

70.

71.

72.

73.

74.

75.

76.

77.

78.

79.

80.

81.

82.

83.

84.

85.

86.

87.

88.

89.

90.

91.

92.

93.

94.

95.

96.

97.

98.

99.

100.

101.

102.

103.

104.

105.

106.

107.

108.

109.

110.

111.

112.

113.

114.

115.

116.

117.

118.

119.

120.

121.

122.

123.

124.

125.

126.

127.

128.

129.

130.

131.

132.

133.

134.

135.

136.

137.

138.

139.

140.

141.

142.

143.

144.

145.

146.

147.

148.

149.

150.

151.

152.

153.

154.

155.

156.

157.

158.

159.

160.

161.

162.

163.

164.

165.

166.

167.

168.

169.

170.

171.

172.

173.

174.

175.

176.