Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Финансиране на европейския стълб на социалните права“

(становище по собствена инициатива)

(2018/C 262/01)

Докладчик:

Anne DEMELENNE

Решение на Пленарната асамблея	15.2.2018 г.
Правно основание	Член 29, параграф 2 от Правилника за дейността
	становище по собствена инициатива
Компетентна секция	„Икономически и паричен съюз, икономическо и социално сближаване“
Приемане от секцията	26.3.2018 г.
Приемане на пленарна сесия	19.4.2018 г.
Пленарна сесия №	534
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	155/3/4

1.   Заключения и препоръки

1.1

Принципите на европейския стълб на социалните права („социалния стълб“) и необходимостта от неговото осъществяване, заедно с изпълнението на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г., следва да съставляват една от водещите насоки на преговорите относно следващата многогодишна финансова рамка на ЕС за периода след 2020 г.

1.2

Превръщането на социалния стълб в реалност ще наложи извършването на подобрения в държавите членки. Наборът от социални показатели, създаден наред със социалния стълб, извежда на преден план недостатъци и значителни различия в рамките на ЕС. Преодоляването на тези недостатъци ще изисква ангажимент на всички равнища, включително от държавите членки, социалните партньори и представителите на гражданското общество. То ще изисква също и стабилна бюджетна основа, инвестиции и текущи разходи. Трябва да се помисли по какъв начин ще бъде осъществено финансирането.

1.3

Необходимите разходи са особено големи в държавите с по-ниски доходи и в държавите, в които доходите бележат спад през последните години. Всички държави са изправени пред известни ограничения в резултат от правилата на ЕС относно равнището на бюджета и дълга. В рамките на държавите членки и с помощта на различни програми на равнището на ЕС могат да бъдат създадени възможности за повече средства.

1.4

Когато бъдат създадени подходящи регулаторни условия, инвестициите от частния сектор могат да дадат своя принос в някои области, като например разширяването на цифровия достъп. Инвестициите от частния сектор обаче няма да бъдат достатъчни и не могат да предотвратят изключването на най-уязвимите в социално отношение лица, което се счита за важен въпрос в рамките на социалния стълб. Увеличаването на публичните инвестиции в държавите членки може да бъде улеснено чрез използването на „златно правило“ за публични инвестиции със социална цел, което ще позволи повече гъвкавост в бюджетните правила (1) с оглед постигането на целите на европейския стълб на социалните права.

1.5

Увеличаването на публичните инвестиции може да бъде подкрепено и чрез използването на съществуващите инструменти на ЕС, и по-специално европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), които могат да бъдат насочени по-ясно към цели, изтъкнати в социалния стълб. Публичните инвестиции могат да бъдат подкрепени и от Европейската инвестиционна банка с помощта на Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), който даде възможност на банката да запази своето равнище на кредитиране през последните години. Тази подкрепа следва да включва изрично цели, свързани със социалния стълб, което е в съответствие и с мандата на банката.

1.6

Подходящите данъчни политики, включително ефективната борба срещу данъчните измами, избягването на данъци и агресивното данъчно планиране, би трябвало да дадат възможност на държавите членки и на ЕС за набиране на допълнителни средства, които да допринесат за финансирането на социалния стълб. Гарантирането на ефективното използване на допълнителното финансиране изисква изпълнението на програми за действие и пътни карти относно осъществяването на социалния стълб като интегрална част на европейския семестър и по-специално в разработването на национални програми за реформи и програми за конвергенция. Във връзка с това ЕС би трябвало също така да проучи нови идеи за начини за увеличаване на собствените си ресурси.

1.7

Осъществяването на социалния стълб изисква активния ангажимент, отговорност и участие на съответните заинтересовани страни на всички равнища: европейските институции, държавите членки и регионалните и местните власти, както и социалните партньори и други заинтересовани страни от гражданското общество.

2.   Контекст

2.1

Европейският стълб на социалните права, прокламиран и подписан от Съвета на ЕС, Европейския парламент и Европейската комисия на 17 ноември 2017 г., е замислен като стъпка към укрепването на социалните права и постигането на положително въздействие върху живота на хората в краткосрочен и средносрочен план. Постигането на целите на социалния стълб е споделен ангажимент и отговорност на ЕС, държавите членки и социалните партньори.

2.2

Той отразява признанието на ръководителите на 27-те държави членки, че икономическата и социалната несигурност трябва да бъдат разглеждани като приоритет (2). Сред причините за необходимостта от неотложно прилагане на социалния стълб са: лошите икономически и социални резултати в много държави от 2008 г. насам; новите възможности и новите предизвикателства, породени от глобализацията, изменението на климата, мащабната миграция, цифровизацията и застаряването на населението; по-големите различия в икономическите и социалните равнища в рамките на ЕС след финансовата и икономическата криза; и политическите промени в много държави, които представляват заплаха за бъдещото европейско единство и сближаване. През октомври 2014 г. новоизбраният председател на Европейската комисия посочи пред Европейския парламент, че постигането на рейтинг „ААА“ в социалната сфера от ЕС е „също толкова важно, колкото рейтинга „ААА“ в областта на икономиката и финансите“ (3). Постигането на една такава цел очевидно изисква поемането на отговорност на всички равнища в рамките на ЕС. Би могло да се очаква, че постигането на подобна цел ще подобри сближаването, политическата и социалната стабилност и икономическите резултати, без да се забравя значението на автоматичните стабилизатори в случай на икономически сътресения.

2.3

Както посочи ЕИСК (4), социалният стълб е политическа декларация за намерения, тъй като все още не съществува ясна пътна карта за неговото осъществяване. Във връзка с това стълбът остава незавършен и липсва признаване на новите права и задължения. В контекста на една силна икономика и справедливо данъчно облагане трябва да са осигурени подходящи финансови ресурси на равнището на държава членка с подкрепата на Европейския съюз. Това ще бъде решаващ аспект за осъществяването на социалния стълб.

2.4

През май 2018 г. Европейската комисия трябва да представи своите предложения за следващата многогодишна финансова рамка (МФР). От съществено значение е социалният стълб и целите за устойчиво развитие на ООН да послужат като един от ръководните принципи за европейските институции и държавите членки при изготвянето на следващия дългосрочен бюджет на ЕС, който ще се прилага след 2020 г.

2.5

Правилното осъществяване на социалния стълб ще зависи от подходящите реформи на политиките в държавите членки, например за въвеждане на подходящи механизми за създаване на качествени работни места, за подобряване на уменията и за осигуряване на ефективно използване на публичните ресурси. В съответствие със своите предходни становища ЕИСК призовава за структурни реформи, насочени към социалното и икономическото развитие: повече и по-добри работни места, устойчив растеж, административно и институционално качество и екологична устойчивост (5). Подобни реформи би трябвало да бъдат специфични за всяка държава, да са в съзвучие с националните програми за реформа (НПР) за подобряване на благополучието и да се ползват с демократична подкрепа, без универсален подход за всички държави членки (6).

2.6

Правилното осъществяване на социалния стълб ще изисква също така укрепване на наличните финансови ресурси (7). Понастоящем разходите на ЕС в областта на социалните въпроси съставляват едва средно 0,3 % от общите публични социални разходи в ЕС, като голяма част от тях се осигуряват от бюджетите на държавите членки (8). Излизането на Обединеното кралство от ЕС ще има сериозни последици за бюджета на ЕС. ЕИСК подчертава, че трябва да бъдат осигурени достатъчно ресурси за изпълнението на социалните политики. Той подкрепя искането на Европейския парламент настоящият таван от 1 % за разходите на ЕС да бъде увеличен на 1,3 % от БНД (9) и смята, че увеличаването на собствените ресурси на ЕС, напр. чрез увеличаване на ДДС, ще бъде изключително несправедливо от социална гледна точка. ЕИСК също така подчертава необходимостта повече ресурси да бъдат насочени към подкрепата на политиката на сближаване, подкрепата на работниците и гражданите като цяло. Специално внимание ще бъде отделено на придобиването на умения от страна на работниците като източник на укрепването на икономиката. В същото време ЕИСК споделя мнението, че увеличаването на финансирането не бива да се ограничава само до сигурността, отбраната и контрола на външните граници. Европейският социален фонд е важен двигател за по-голямо сближаване и с оглед на следващата многогодишна финансова рамка на ЕС ЕИСК отново отправя своето искане той да не бъде намаляван, ако целта е да се намери отговор на бъдещите предизвикателства (10).

2.7

Наборът от социални показатели, който придружава представянето на социалния стълб от Европейската комисия (11), е замислен като инструмент за наблюдение на напредъка към целта за по-справедлива Европа с по-силно изразено социално измерение. Бяха отправени критики във връзка с избора на някои от показателите, периодите, използвани за сравнение, а в някои случаи и съпътстващите тълкувания (12). ЕИСК вече призова той да бъде подобрен (13).

2.8

В някои случаи са използвани очевидно неподходящи показатели. Това се отнася за напредъка по отношение на намаляването на разликите в заплащането и заетостта между мъжете и жените. И мъжете, и жените са засегнати от намаляване на работното време, но то е по-голямо за мъжете, отколкото за жените, така че намалената разлика (показателят, използван в набора показатели) не отразява очевидно подобрение. Освен това времевите периоди за оценяване на напредъка се различават, понякога обхващат само една година, а понякога по-дълъг период, включвайки периода преди кризата, която настъпи през 2008 г. По-дългите срокове са по-подходящи за открояване на по-дългосрочните тенденции. Показателите също трябва да бъдат тълкувани гъвкаво и да бъдат адаптирани с течение на времето, като се използват опитът и данните от източници като Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд (Eurofound). Преразглеждането и актуализирането на показателите следва да бъде резултат от открито обсъждане с участието на социалните партньори и други заинтересовани страни от гражданското общество.

2.9

Въпреки съществуващите резерви наборът от показатели показва мащабите на предстоящата задача, ако искаме да постигнем заявените цели. Той показва наличието на пропуски във всички държави членки и значителни различия в равнищата между държавите членки, които могат да доведат до нарастване на социалните неравенства. Приемливо равнище на доходите, жизнен стандарт, социална сигурност, социално подпомагане, образование и достъп до цифрови технологии — всичко това очевидно не е постигнато във всички държави членки.

2.10

Данните за равнищата на заетост и безработица показват степента на различията. Равнището на заетост в Гърция е 56 %, докато в Швеция то достига 81 %. Равнището на безработица в Гърция е 23 % спрямо 4 % в Германия — най-ниското равнище в ЕС. Тези данни от набора от показатели показват големи различия в социалните условия в рамките на ЕС, като нивото на неизползвания потенциал в някои държави е много по-високо в сравнение с други.

2.11

Много други показатели сочат същото. Така например делът на лицата, напуснали преждевременно системата на образование, достига 20 % от населението в Испания на възраст 18—24 години, докато техният дял в Хърватия е под 3 %. Тези данни също са подвеждащи за цялостната ситуация на младите хора: показателят за дела на младежката безработица показва, че в Хърватия тя е една от най-неблагоприятните в ЕС. Делът на населението, изложено на риск от бедност, достига 40 % в България спрямо 23 % средно за ЕС.

2.12

Делът на NEET (14) (процентът от хората на възраст 15—24 години, които не са заети с работа, учене или обучение) варира от 20 % в Италия до под 5 % в Нидерландия. Подкрепа за активизиране (включително обучение, стимули за насърчаване на заетостта и други подобни мерки) получават 54 % от лицата в Дания, които желаят да работят, но под 3 % от желаещите да работят в България.

2.13

Делът на децата на възраст 0—3 години, които посещават целодневни детски заведения, варира от 1,1 % в Словакия до над 77 % в Дания. За неудовлетворени потребности от здравни грижи, обикновено поради финансови ограничения, сигнализират над 12 % в Естония и Гърция, но броят на такива случаи е минимален в Австрия.

2.14

В ЕС като цяло 44 % не притежават адекватни цифрови умения, като делът им варира от 74 % в България до 14 % в Люксембург.

2.15

Ето защо превръщането на социалния стълб в реалност би подобрило за много граждани социалните условия и условията на пазара на труда и по този начин ще се засили също и икономическият потенциал на ЕС. Това означава по-голямо сближаване за държавите, които понастоящем изостават. Някои, но не всички показатели сочат подобрение през последните години, но дори и при тях продължават да съществуват значителни пропуски.

2.16

Реализирането на социалния стълб ще бъде огромно предизвикателство, което изисква ангажираността на държавите членки, подкрепяни от Европейския съюз. То ще изисква и пълноценното участие на социалните партньори и насърчаването и популяризирането на техните съвместни действия, по-конкретно сключването на колективни трудови договори, както и подобряване на техния обхват, особено в областта на сигурността на заетостта, качеството на труд, условията на заплащане и здравословни и безопасни условия на труд. Организациите на гражданското общество, със своя опит и познания за проблемите, също могат да имат съществен принос. Частният бизнес посредством публично-частни партньорства, инвестиции в развитието на умения и квалификации в предприятията може също да предостави важен принос.

3.   Области на политика

3.1

Стъпките за по-нататъшното прилагане могат да включват нови законодателни и незаконодателни мерки, включително гарантирането, че вече приетите политики действително се прилагат в държавите членки, използването на европейския семестър и специфичните за всяка държава препоръки, изготвяни в този процес (15). Участието на социалните партньори на всички равнища е от съществено значение за успешното изпълнение на тези инициативи.

3.2

Специфичните за всяка държава препоръки през 2015 г. и/или 2016 г. обхващаха области, посочени в социалния стълб, по-конкретно във връзка с пенсиите, обществените услуги, социалните грижи, здравеопазването, грижите за децата, жилищното настаняване, повишаването на уменията, активните политики на пазара на труда и образованието.

3.3

За да бъдат съдържателни тези препоръки обаче, те трябва да се основават на допускането, че ще бъде осигурено необходимото финансиране. В това отношение ЕС може да играе положителна роля чрез различните си програми, както и чрез гъвкавост в правилата за равнищата на държавния бюджет и държавния дълг.

3.4

Въпросите за инвестициите и финансирането възникват по различни начини във всички области, обхванати от социалния стълб. Наборът от социални показатели също спомага да се докаже необходимостта от инвестиции в определени области във всички държави членки и особено в тези с по-ниски доходи. Финансирането на социалния стълб следователно е свързано с въпроси на макроикономическата политика, с политики на икономическото управление, насочени към социалното сближаване, а не към социалните различия, с дискусии по управлението на еврозоната и с политики за насърчаване на инвестициите, включително социалните инвестиции.

3.5

ЕИСК вече е изтъквал множеството положителни последици от добре планираните, ефективни и ефикасни насочени към бъдещето социални инвестиции, които, както беше прието в пакета за социални инвестиции на Европейската комисия, би трябвало да бъдат разглеждани не като разход, а като инвестиция в растежа и потенциала за заетост на Европа. ЕИСК изрази съжаление, че не е направено повече за ефективното изпълнение на тези цели. Социалните инвестиции предлагат икономическа и социална възвращаемост във времето, изразяваща се в увеличаване на заетостта или трудовите доходи, подобряване на здравето, намаляване на безработицата, по-добро образование, намаляване на бедността и социалното изключване и др. Освен това те подобряват благоденствието и благосъстоянието на хората, като същевременно стимулират икономиката чрез осигуряване на по-квалифицирана работна сила, по-висока производителност и заетост. Такива инвестиции, особено когато насърчават устойчивия растеж, биха допринесли и за повишаването на уменията и квалификациите на хората и за подобряването на техните възможности в обществото и на пазара на труда, както и за стимулирането на икономиката, което би помогнало на ЕС да излезе от кризата по-силен. Освен това те биха гарантирали по-ефикасни и по-ефективни публични разходи, което би довело до икономии в публичните бюджети в средносрочните и дългосрочните (16) финанси. ЕИСК също така изтъкна дългосрочната цена на липсата на действия и инвестиции в социалната сфера. Във връзка с това ЕИСК подчерта значението на инвестициите в стабилни системи за социална сигурност, като се има предвид също, че те действат като автоматичен стабилизатор (17).

3.6

Посочените в социалния стълб въпроси, които не могат да бъдат решени без повече инвестиции или текущи разходи, включват: правото на качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот; подкрепа за търсене на работа; подобряване на равенството между половете и намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете; предотвратяване на бедността сред работещите; достъп до услуги за полагане на грижи; образование в ранна детска възраст на приемливи цени; адекватна социална закрила; адекватни обезщетения за безработица; пенсия, осигуряваща подходящ доход; достоен живот в напреднала възраст; качествена профилактика и здравни грижи на приемливи цени; качествени дългосрочни грижи на приемливи цени; качествено социално жилищно настаняване или жилищно подпомагане; и достъп до водоснабдяване, канализация, енергия, транспорт, финансови услуги и цифрови комуникации.

3.7

Основните фондове на ЕС за икономически и социален растеж са европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), инициативата за младежка заетост, програмите за конкурентоспособност и Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ). Инвестициите могат да дойдат от собствените бюджети на държавите членки и от частни източници.

3.8

Европейските структурни и инвестиционни фондове са най-същественият източник със сложни процедури за наблюдение и оценка на инвестициите, установени в предходно становище на ЕИСК като средство за постигане на повече инвестиции в реалната икономика. Те доведоха до увеличаване на публичните инвестиции в държавите с по-ниски доходи, но не бяха достатъчни, за да се компенсира спадът на инвестициите от други източници или да се гарантира бързо сближаване в икономическата и социалната сфера. Важно е да се гарантира, че тези фондове са укрепени и увеличени, за да се подкрепят усилията за осъществяване на социалния стълб. ЕИСК отново заявява подкрепата си за преразглеждане на правилата за ЕСИ фондовете и за по-добра оценка на ефективността и ефикасността на приноса им (18).

3.9

Възможно е да се следи за това инвестициите да бъдат насочени в съответствие с целите на социалния стълб както по отношение на предприеманите дейности, така и по отношение на необходимите условия за гарантиране на справедливи трудови практики и подкрепа за групи, които в противен случай биват изключени.

3.10

ЕФСИ предоставя гаранция на Европейската инвестиционна банка, като ѝ дава възможност да запази равнищата на кредитиране, които иначе биха били намалени. Подобно на проектите на ЕИБ като цяло, той може да подкрепя проекти, които съответстват на социалния стълб. В някои случаи банката подкрепя такива проекти (в сферата на социалното предприемачество и здравните и социалните грижи). Тя отдава предпочитание на по-традиционни търговски проекти, така че социалните ползи са по-скоро вторичен резултат, отколкото цел.

3.11

ЕИСК призова също така за укрепване на социалното измерение на разгръщането на ЕФСИ, например в областта на образованието, обучението и професионалното обучение за придобиване на умения и ученето през целия живот, развиването на творческите и културните индустрии, иновациите в здравеопазването и медицината, и социалните услуги, социалното жилищно настаняване и грижите за деца, туризма и инфраструктурата за опазването на околната среда. Планът за инвестиции за Европа би трябвало ясно да подкрепя задълженията в рамките на 21-вата Конференция на страните (COP21) (19).

3.12

Слабо внимание се отделя и на оценяването и осъществяването на надзор на проекти, свързани с условията на заетост, приобщаването на групи в неравностойно положение и инвестиции във физическата инфраструктура за социалните услуги.

3.13

Имаше първоначален ангажимент да не се вземат под внимание географските особености при разпределянето на ресурсите на ЕФСИ и редица държави с по-ниски доходи получават много малко въпреки очевидно високите нужди. Подходящи промени в правилата могат да гарантират, че се отдава приоритет на по-слабо развитите държави във втората фаза на действие.

3.14

Финансирането на осъществяването на социалния стълб ще зависи в голяма степен и от наличните средства на равнището на държавите членки. Ще е необходимо финансиране от държавните бюджети за инвестиции, както и за текущи разходи за дейностите през следващите години. То може да се окаже ограничено от правилата на ЕС за бюджета и дълга (20). Както ЕИСК многократно подчерта (21), следва да се обмислят начини за повишаване на гъвкавостта, в рамките на позволеното от тези правила, посредством напр. „златно правило“, което позволява публични инвестиции със социална цел, за да се постигнат целите на социалния стълб по-конкретно чрез: повишаване на равнищата на доходите, по-голямо социално сближаване и предотвратяване на изключването на групи в неравностойно положение, които в противен случай не могат да изпълняват пълноценна роля в обществото, като едновременно с това се генерира устойчив икономически растеж.

3.15

Корпоративната отговорност също е от ключово значение за финансирането на социалните цели. Целите на социалния стълб няма да бъдат постигнати само с помощта на частни инвестиции, но следва да е възможно те, в допълнение на публичната отговорност, да допринасят в много от въпросните области (в т.ч. например заетост, подобряване на цифровите умения и социалните грижи), особено с подходящи регулаторни рамки и известна финансова подкрепа от публични източници, като например европейските структурни и инвестиционни фондове и/или ЕИБ.

3.16

Необходимостта от финансови ресурси за прилагането на социалния стълб следва да бъде призната и планирана. Вече съществуват подходящи институционални рамки. Правилата за европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) и ЕФСИ следва да бъдат изяснени, така че да включват изрично упоменаване на социалния стълб, а разходите, свързани с постигането на неговите цели, следва да бъдат отчетени в бюджета на ЕС и в бюджетите на държавите членки.

3.17

И накрая, в контекста на борбата срещу данъчните измами, данъчните убежища и агресивното данъчно планиране, както и с оглед на намаляването на нелоялната данъчна конкуренция между държавите членки (22), следва да бъдат засилени мерките, свързани със справедливото данъчно облагане, предприети от Европейската комисия (23) (по отношение на многонационални дружества и отделни лица), както и мерките за борба срещу присвояването и измамите със средства от бюджета на ЕС. Във връзка с търсенето на нови източници на данъчни приходи за финансиране на социалния стълб, при пълно спазване на принципа на субсидиарност, би било целесъобразно да се насърчават форми на данъчно облагане, които вземат предвид капацитета за принос на всяка една от тях, като зачитат стимулите за устойчив икономически растеж.

3.18

Що се отнася до финансирането на бюджета на ЕС, ЕИСК е съгласен с анализа в доклада на групата на високо равнище за собствените ресурси относно бъдещото финансиране на ЕС, в който се призовава за бюджет на ЕС, състоящ се предимно от самостоятелни, прозрачни и справедливи собствени ресурси (24). Освен това ЕИСК е на мнение, че би трябвало да се постигне увеличаване на бюджета.

---

(1)  Извличане на поуките от миналото: избягване на политиките на строги икономии в ЕС, параграф 1.6, все още непубликуван; Икономическа политика на еврозоната (2018 г.), параграфи 1.8 и 3.6, все още непубликувано; ОВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 11; Годишен обзор на растежа за 2018 г., параграф 1.4, все още непубликувано; ОВ C 226, 16.7.2014 г., стр. 21.

(2)  European Pillar of Social Rights („Европейският стълб на социалните права“), брошура, стр. 6, (ISBN 978-92-79-74092-3).

(3)  http://europa.eu/rapid/press-release_SPEECH-14-1525_en.htm

(4)  ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 145.

(5)  Например подобряването на бизнес средата, финансирането на дружествата и разходите за НИРД; повишаването на производителността на дружествата, секторите и икономиките; насърчаването на създаването на качествени работни места с високо заплащане, съпътствано от намаляване на временните и несигурните работни места с ниско заплащане; укрепването на колективното договаряне и автономията на социалните партньори в този процес, и на социалния диалог на местно, регионално, национално и европейско равнище; реформирането на публичната администрация, с цел тя да стане по-ефективна с оглед на икономическото и социалното развитие и по-прозрачна за обществеността; насърчаването на качеството на предназначените за работниците системи за образование и обучение с цел осигуряване на равни възможности и резултати за всички социални групи.

(6)  Подкрепа за структурните реформи в държавите членки, параграф 3.9, все още непубликувано.

(7)  ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 145.

(8)  Документ за размисъл относно социалното измерение на Европа, стр. 24.

(9)  Резолюция на Европейския парламент от 14 март 2018 г. относно следващата МФР: Изготвяне на позицията на Парламента относно МФР след 2020 г. (2017/2052(INI)), съдокладчици: Jan Olbrycht, Isabelle Thomas, параграф 14.

(10)  ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 145; ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 131.

(11)  https://composite-indicators.jrc.ec.europa.eu/social-scoreboard/#.

(12)  Galgoczi, B. и колектив, „The Social Scoreboard Revisited“ („Преразглеждане на набора от социални показатели“), Европейски синдикален институт (ETUI), 2017 г.

(13)  ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 145.

(14)  Незаети с работа, учене или обучение.

(15)  ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 145.

(16)  ОВ C 125, 21.4.2017 г., стр. 10.

(17)  ОВ C 226, 16.7.2014 г., стр. 21.

(18)  ОВ C 303, 19.8.2016 г., стр. 94.

(19)  ОВ C 75, 10.3.2017, стр. 57.

(20)  ОВ C 177, 18.5.2016, стр. 35.

(21)  Извличане на поуките от миналото: избягване на политиките на строги икономии в ЕС, параграф 1.6, все още непубликуван; Икономическа политика на еврозоната (2018 г.), параграфи 1.8 и 3.6, все още непубликувано; ОВ C 327, 12.11.2013 г., стр. 11; Годишен обзор на растежа за 2018 г., параграф 1.4, все още непубликувано; ОВ C 226, 16.7.2014 г., стр. 21.

(22)  ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 131.

(23)  Годишен обзор на растежа за 2018 г., параграф 3.3.4, все още непубликувано.

(24)  ОВ C 81, 2.3.2018 г., стр. 131.