ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 30.11.2018

COM(2018) 774 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Годишен доклад относно политиките на Европейския съюз в областта на хуманитарната помощ и тяхното изпълнение през 2017 г.

Съдържание

Въведение

Преглед на основните операции за хуманитарна помощ, финансирани през 2017 г.

Допълнителна информация и източници

Въведение

В настоящия доклад са представени основните дейности и резултати от политиката на Съюза през 2017 г. в областта на хуманитарната помощ, осъществени чрез Европейската комисия. Докладът е изготвен в съответствие с член 19 от Регламент (ЕО) № 1257/96 на Съвета от 20 юни 1996 г. относно хуманитарната помощ, който изисква от Комисията да представя годишен доклад на Европейския парламент и на Съвета с кратко описание на операциите, финансирани през предходната година.

Преглед на основните операции за хуманитарна помощ, финансирани през 2017 г.

Дейността на Комисията в областта на хуманитарната помощ през 2017 г. беше изпълнена с предизвикателства. Нуждите от хуманитарна помощ, включително в непосредствена близост до Европа, продължиха да нарастват поради комбинация от продължителни конфликти, които не показват тенденция към отслабване, въздействието на изменението на климата и прираста на населението.

При най-тежките широкомащабни кризи имаше малко или нямаше никакво подобрение, а 27 % от хората, нуждаещи се от помощ, са концентрирани в три държави в криза: Йемен, Сирия и Ирак. Конфликтът в Сирия породи най-тежката хуманитарна криза на нашето време, причини стотици хиляди смъртни случаи, доведе до разселване на над 11 милиона души и остави близо 19 милиона сирийци в нужда.

Комисията отпусна средства от ЕС за над 1,548 милиарда евро 1 в 94 държави. Значителна част от тази помощ бе използвана за подкрепа на засегнатото от конфликти население в Сирия и бежанците в съседните държави и региони. ЕС продължи също така да бъде водещ донор в други части на света, като голям дял от финансирането продължава да се отделя за Африка.

Насърчаването на принципната хуманитарна помощ и зачитането на международното хуманитарно право продължава да бъде в основата на общите цели на Комисията като донор. В тази връзка заслужава да се отбележи 10-ата годишнина от Европейския консенсус относно хуманитарната помощ, по отношение на който бе потвърдено за пореден път — по време на събитие в Европейския парламент с участието на члена на Комисията г-н Стилианидис — че продължава да бъде по-актуален от всякога. Освен това през юни 2017 г. Комисията пое председателството на „Призива за действие“ за защита от основано на пола насилие при извънредни ситуации, като това ще продължи да бъде основен приоритет за Комисията.

Комисията също така продължи да работи за възможно най-голяма ефективност и най-добро съотношение качество/цена по отношение на начина, по който се използва хуманитарната помощ, в съответствие с „Голямото споразумение“ ( „Grand Bargain“), договорено през 2016 г. между донорите и оперативните агенции на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси. Комисията полага усилия и за постигане на устойчивост като ключов отговор на „новата обичайна“ криза и нестабилността в редица части на света и предприема съществени стъпки за практическото използване на взаимовръзката между хуманитарните действия и развитието.

Също така, подкрепата за иновациите и цифровизацията се очерта като основен акцент в подкрепата на Комисията за максимално увеличаване на въздействието на хуманитарната помощ. В този контекст през ноември 2017 г. Комисията обяви наградата „Хоризонт“ на Европейския съвет по иновациите (EIC) за достъпни високи технологии за хуманитарна помощ, която цели разгръщане на пълния потенциал на научните изследвания и иновациите за справяне с кризи и извънредни обстоятелства.

Образованието в извънредни ситуации остава повече от всякога водеща политика на Комисията: през 2017 г. Комисията отдели 6 % от бюджета на ЕС за хуманитарна помощ за образование в извънредни ситуации.

В съответствие със своя ангажимент да привилегирова, когато е възможно, парите в брой като начин за осигуряване на помощ 2 , Комисията насърчи използването на пари в брой в своите хуманитарни програми в цял свят и продължава да разгръща новаторската програма, известна като „Мрежата за социална закрила при извънредни обстоятелства“ (МСЗИО) за бежанците в Турция. ЕС вече надмина първоначалната си цел да подкрепи един милион от най-уязвимите бежанци в Турция с редовно отпускани парични средства в брой. От септември 2018 г. насам МСЗИО подкрепя около 1,4 милиона бежанци.

Преглед на основните операции за хуманитарна помощ, финансирани през 2017 г.

В отговор на кризата в Сирия:

Комисията отпусна над 280 милиона евро за хуманитарни операции в Сирия, Йордания, Ливан и Египет, в съответствие с ангажиментите, поети по време на конференцията в Брюксел през април 2017 г. В Турция хуманитарната помощ представляваше част от подкрепата, предоставена в контекста на Механизма на ЕС за бежанците в Турция.

В Сирия хуманитарната помощ от ЕС (142,5 милиона евро) бе предоставена главно за интегрирани и гъвкави важни и спешни животоспасяващи операции. Дейностите бяха осъществени по всички начини: трансгранично, кръстосано и чрез редовно програмиране.

В Ливан, държавата с най-голям брой бежанци на глава от населението в света, ЕС предостави подкрепа (80,5 милиона евро) на сирийските бежанци чрез парична помощ, вторични здравни грижи, неформално образование и осигуряване на подслон (включително вода и хигиенни и санитарни съоръжения).

В Йордания помощта от ЕС (55 милиона евро) осигури за хиляди сирийски бежанци парична подкрепа, защита, здравни грижи и условия за зимуване и предприе мерки за посрещане на спешните нужди на над 45 000 бежанци, блокирани по североизточната граница със Сирия и Ирак (известна като „браздата“).

В Египет ЕС подкрепи бежанците, живеещи в неотговарящи на стандартите условия в градските райони, като им осигури защита, здравни грижи, образование и парична помощ (3,6 милиона евро).

През 2017 г. Турция подслони над 3,5 милиона бежанци. Комисията сключи договори за пълния пакет хуманитарна помощ в размер на 1,4 милиарда евро в рамките на Механизма на ЕС за бежанците в Турция за периода 2016—2017 г. Той включваше 998 милиона евро за най-голямата досега хуманитарна програма на ЕС — Мрежата за социална закрила при извънредни обстоятелства, която осигурява преки парични плащания за над 1,1 милион бежанци; както и най-голямата програма за образование в извънредни ситуации на ЕС — програмата за обвързано с условия предоставяне на парични обезщетения за образование.

Отговор на нуждите от хуманитарна помощ в Африка

През 2017 г. продължи нуждата от значителен хуманитарен отговор по отношение на четири големи регионални кризи в Западна и Централна Африка, като за тази цел бяха отпуснати 263 милиона евро. Отговорът включваше спешна продоволствена и хранителна помощ в държавите от региона на Сахел, където 9 милиона души се нуждаеха от такава спешна помощ, а 3,5 милиона деца страдаха от тежка форма на остро недохранване. Част от отговора беше и реакцията на мащабната криза в региона на езерото Чад, където се намираха 2,3 милиона вътрешно разселени лица, над 200 000 бежанци и повече от 7,1 милиона души в продоволствена криза, по-специално в Североизточна Нигерия, но също и в съседните Нигер, Камерун и Чад. Беше предоставена спешна помощ на засегнатото от конфликти население в северната и централната част на Мали, както и в съседните Буркина Фасо, Мавритания и Нигер, като хуманитарното отражение на конфликта продължи да се увеличава. Беше предоставена подкрепа на уязвими лица, засегнати от кризата в Централноафриканската република (ЦАР), където повишеното насилие доведе до допълнително принудително разселване — в ЦАР и към съседните държави — и вследствие на това до увеличени нужди от хуманитарна помощ.

В регионите на Източна Африка и на Големите езера вследствие на сериозните кризи продължи нуждата от осигуряване на по-голяма хуманитарна помощ с оглед на влошеното положение както във връзка с конфликтите, по-специално в Демократична република Конго (ДРК), Етиопия, Сомалия и Южен Судан, така и с природните бедствия, по-специално сушите и наводненията, които доведоха до мащабни принудителни разселвания и сериозна продоволствена несигурност. Над 474 милиона евро бяха отпуснати в отговор на нуждите на около 35 милиона души в ситуация на тежка продоволствена несигурност в Африканския рог и в Големите езера, както и за нуждите на 5 милиона бежанци от Бурунди, ДРК, Еритрея, Сомалия, Южен Судан и Судан, като Уганда и Етиопия бяха първите две приемащи държави в Африка, и на близо 15 милиона вътрешно разселени лица, основно в ДРК, Етиопия, Сомалия, Судан и Южен Судан. Комбинацията в повечето държави от конфликти, етническо напрежение и природни бедствия, епидемии, хранителна несигурност и недохранване до голяма степен бе причината за значителното нарастване на броя на хората, нуждаещи се от помощ. В региона на Южна Африка/Индийския океан природните бедствия до голяма степен бяха причината за продоволствена несигурност и други хуманитарни нужди. Бяха отпуснати 15 милиона евро и за посрещане на най-острите нужди и по-конкретно за работа по мерки за готовност с оглед повишаване на устойчивостта на рисковите групи от населението.

Широкият регион на Близкия изток, Ирак, Северна Африка, Украйна и Западните Балкани

Общо 82,5 милиона евро бяха отпуснати на Ирак през 2017 г. През периода 2016—2017 г. ЕС предостави помощ в натура, предложена от държавите, участващи в Механизма на ЕС за гражданска защита, в отговор на кризата в Мосул. Бяха насърчени устойчивата реакция, преходът към ранно възстановяване и средносрочната подкрепа в съответствие с взаимовръзката между хуманитарните действия и развитието.

Комисията отпусна над 20 милиона евро за хуманитарни операции в Палестина. Основната цел беше Газа. ЕС реагира на увеличените нужди от хуманитарна помощ, произтичащи от десетте години блокада, липсата на достъп до основни услуги (здравни услуги/вода, санитарни и хигиенни условия) и изблиците на насилие. В Западния бряг Комисията продължи да подкрепя най-уязвимите общности, които нямат достъп или са с ограничен достъп до образование, вода и средства за препитание и които са изложени на риск от принудително разселване.

През 2017 г. Комисията отпусна общо 76,7 милиона евро за хуманитарна помощ в Йемен. При финансираните от Комисията хуманитарни проекти се отдава приоритет на интегрирания многосекторен отговор на нови и продължаващи случаи на разселване на групи от населението; интегриран отговор на кризите в областта на здравните грижи, изхранването и продоволствената сигурност; интегрирани или самостоятелни дейности за защита със специален акцент върху насилието, основано на пола, и образованието в извънредни ситуации; засилен капацитет за бързо реагиране, както и логистична подкрепа, координация и застъпничество.

В Либия беше предоставена хуманитарна помощ в размер на 10 милиона евро за вътрешно разселени лица, завърнали се лица и приемни общности главно в секторите на здравните грижи, продоволствието и защитата, тъй като конфликтът продължи да засяга един милион уязвими лица.

След тригодишен конфликт хуманитарната ситуация в засегнатите региони на Украйна продължи да се влошава сериозно и се превърна в това, което Комисията класифицира като „забравена криза“ 3 . През 2017 г. Комисията отпусна 20 милиона евро, за да отговори на нуждите на засегнатите от конфликти лица, живеещи по протежение на двете страни на контактната линия, както и в Луганска и Донецка области, които не са контролирани от правителството.

През 2017 г. ЕС продължи да предоставя многосекторна помощ на бежанците и мигрантите, преминаващи през бившата югославска република Македония и Сърбия и блокирани в Сърбия след затварянето на границите (5 милиона евро).

Азия и Латинска Америка

През 2017 г. ЕС продължи подкрепата си за азиатските държави, като предостави около 95 милиона евро за хуманитарен отговор, както и за дейности за готовност при бедствия. Беше обърнато специално внимание на влошаването на кризата с разселването в Афганистан, на помощта за над 700 000 рохинги, разселени от Мианмар в Бангладеш, и за общността рохингия и други малцинства в Мианмар, страдащи от насилие и ограничаване на свободата. Комисията реагира и на влошаващата се криза във Филипините/Минданао, утежнена от последиците от циклона „Тембин“ през декември 2017 г.

За региона на Латинска Америка и Карибския басейн бяха отпуснати над 30 милиона евро за готовност при бедствия и реагиране при извънредни хуманитарни ситуации, като основният акцент бе поставен върху действията в отговор на опустошителните урагани „Ирма“ и „Мария“ в Карибския басейн, продоволствената криза и кризата с подслона в Хаити, както и влошаването на хуманитарните ситуации в Колумбия и Венецуела. През 2017 г. сред другите приоритети в региона бяха сушата и насилието в Централна Америка.

Отговор на природни бедствия

Комисията реагира на множество природни бедствия през 2017 г. както в рамките на ЕС, така и по света. За тази цел тя предостави хуманитарна помощ чрез партньорски организации; Комисията също така положи усилия да осигури полезни взаимодействия, когато беше възможно, между отпуснатата от нея хуманитарна помощ и помощта в натура, предоставена от държавите — членки на ЕС, чрез Механизма на ЕС за гражданска защита, координиран от Координационния център на Комисията за реагиране при извънредни ситуации (КЦРИС). През септември 2017 г. действията в отговор на ураганите „Ирма“ и „Мария“ в Карибския басейн бяха добър пример за взаимно допълване между инструментите хуманитарна помощ и за гражданска защита. Комисията отпусна 2,9 милиона евро за най-засегнатото население в осем тежко пострадали държави (Куба, Антигуа и Барбуда, Доминика, Доминиканската република, Хаити, Сейнт Китс и Невис, Синт Мартен и Търкс и Кайкос), в допълнение към изготвянето на сателитни карти, консулската подкрепа и евакуацията на граждани на ЕС, транспортирането и предоставянето на помощ в натура и осигуряването на експертен опит за реагиране при извънредни ситуации.

Транссекторни въпроси

Образование в извънредни ситуации

През 2017 г. Комисията отдели 6 % от бюджета на ЕС за хуманитарна помощ за образование в извънредни ситуации (ОИС). Освен бюджета за хуманитарна помощ, през 2017 г. чрез Инструмента за спешна подкрепа в Гърция и Механизма на ЕС за бежанците в Турция Комисията управляваше и финансирането на ОИС, възлизащо на близо 96 милиона евро помощ за ОИС в световен мащаб. През 2017 г. 1,14 милиона момичета и момчета се възползваха от тази помощ. Освен това ЕС продължи да повишава осведомеността относно значението на качественото образование в контекста на криза и принудително разселване, като свърза работата на заинтересованите страни в хуманитарната област и в развитието, както и да засилва координацията и изграждането на капацитет в сектора чрез финансирането на Глобалния клъстър за образование и осигуряването на домакинството на годишните срещи на партньорите на тази инициатива.

Голямото споразумение

През 2017 г. бе отбелязан значителен напредък по ключовите елементи на Голямото споразумение — серия от мерки, договорени между донори и агенции за хуманитарна помощ на Световната среща на върха по хуманитарните въпроси през 2016 г. с цел повишаване на ефективността на хуманитарната помощ. Това включва нови подходи за укрепване на връзките между заинтересованите страни в хуманитарната област и в развитието, по-специално, в контекста на ЕС, чрез определянето на пилотни държави за взаимовръзката между хуманитарните действия и развитието и нови начини за предоставяне на помощ, например под формата на парични средства в брой. По-специално чрез своята функция за насочване на работата по съвместната оценка на нуждите Комисията допринесе за напредъка на техническите дискусии по тази тема.

Парични средства в брой като форма на помощ

ЕС продължи да насърчава използването на парични средства в брой като форма на хуманитарна помощ и изпълни ангажимента си по Голямото споразумение да предостави 35 % от помощта по този начин. При широкомащабни операции е възможно да се постигне по-голяма ефективност, и в тази връзка ЕС публикува насоки за хуманитарните партньори с цел повишаване на ефикасността и ефективността на тези операции.

Взаимовръзката между хуманитарните действия и развитието

Подходът на взаимовръзката между хуманитарните действия и развитието има за цел да насърчи заинтересованите страни в хуманитарната област и в развитието да работят в по-тясно сътрудничество и по-добре заедно, за да се постигне по-голямо въздействие чрез засилените връзки между техните действия. Това беше приоритет за ЕС през 2017 г. предвид времетраенето на продължителните кризи и исканията за хуманитарно финансиране. Основните цели са повишаване на ефективността, по-добро прогнозиране на кризи, по-ранно реагиране и намиране на по-трайни решения. Тъй като това изисква промяна в нагласите, през 2017 г. бе одобрена серия от пилотни държави с цел изпитване на подхода. На първо място, службите на Комисията се ангажираха да засилят сътрудничеството си в 14 държави (Афганистан, Чад, Етиопия, Ирак, Кения, Мианмар, Нигерия, Нигер, Сомалия, Судан, Южен Судан, Танзания, Уганда, Йемен). Успоредно с това ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ и ГД „Политика за съседство и преговори за разширяване“ също така се споразумяха да засилят сътрудничеството в Ливан, Йордания и Сирия чрез разработването на съвместни рамки за хуманитарната помощ и развитието. Държавите членки също поеха ангажименти в шест от тези държави (Чад, Ирак, Мианмар, Нигерия, Судан и Уганда), за да покажат добавената стойност на политическото измерение в колективните цели и действия. Успешното координиране на спешната и по-дългосрочната помощ в контекста на Механизма за бежанците в Турция е друг добър пример за прилагането на взаимовръзките.

Съобщението „Стратегически подход за устойчивост във външната дейност на ЕС“ беше прието на 7 юни 2018 г., а на 13 ноември 2017 г. бяха приети и заключения на Съвета по същата тема. В този контекст бе осъществена работата по практическото използване на взаимовръзката между хуманитарните действия и развитието, чието начало бе поставено на неформалните заседания на Съвета по външни работи/развитие от 2017 г. в Талин в шест пилотни държави (Нигерия, Чад, Уганда, Судан, Мианмар, Ирак). Направен беше опит за справяне с две основни предизвикателства: i) как да се постигне по-голямо обединение на усилията при справянето с рисковете и слабите места в различни области (климат, икономика, социални въпроси, сигурност, политическа област) и инструменти; ii) как да се работи в по-тясно сътрудничеството с държавите членки.

Принудително разселване

През 2017 г. броят на разселените лица продължи да се увеличава поради конфликти в целия свят. Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) съсредоточиха вниманието си върху прилагането на подхода на ЕС към принудителното разселване. Редовната координация, съвместните мисии и работните семинари допринесоха за разработването на координирани действия за реагиране в конкретни ситуации, например в Судан, Йордания, Ливан и Украйна.

Прилагането на подхода на ЕС към принудителното разселване залегна в основата на усилията за укрепване на взаимовръзката между хуманитарните действия и развитието и бе обвързано с глобални инициативи като Всеобхватната рамка за реакция спрямо бежанския поток (CRRF) 4 и ангажимента на Световната банка по отношение на разселването.

Забравени кризи

ЕС се ангажира да посреща нуждите на най-уязвимите лица, където и да се намират те, и да гарантира, че хората, засегнати от по-слабо видимите кризи, не са забравени. 15 % от хуманитарното финансиране се отпуска за такива кризи посредством методология, при която обективни критерии — индексът INFORM 5 , медийно отразяване и публична помощ на глава от населението — се съчетават с качествена оценка от експертите на Комисията по хуманитарни въпроси.

Авариен инструментариум

Наборът от инструменти за спешна хуманитарна помощ на Комисията е така създаден, че да се реагира на внезапно възникнали извънредни ситуации. Той съдържа три инструмента, които позволяват бърза реакция при бедствия. През 2017 г. първоначално отпуснатото финансиране възлизаше на 7 милиона евро. То бе допълнено със средства в размер на 1 милион евро от оперативния резерв, като общият бюджет бе в размер на 8 милиона евро, разпределени по следния начин:

1)    инструмент за реакция при епидемии (2,4 милиона евро);

2)    инструмент за реакция в малък мащаб (2,6 милиона евро);

3)    подкрепа за Фонда за спешна помощ при бедствия (DREF) на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец (IFRC) (3 милиона евро).

Аварийният инструментариум бе използван за реагиране на хуманитарни нужди чрез инструментите за „реакция на епидемии и реакция в малък мащаб“, както и при наводненията в Перу, Зимбабве и Нигер; ураганите в Коста Рика, Доминика и Филипините; огнищата на холера в Йемен, Сомалия, Чад и Демократична република Конго, както и чумата в Мадагаскар; продоволствената несигурност в Република Конго и Венецуела и свлачищата в Сиера Леоне и Колумбия. Подкрепата за Фонда за спешна помощ при бедствия (DREF) на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец беше използвана при 28 различни бедствия.

Хуманитарната въздушна служба на Комисията (ECHO Flight) и хуманитарни транспортни и логистични операции.

В определени кризисни условия хуманитарните въздушни служби са единствените, които могат да осигурят достъп до отдалечени райони и да достигнат до хората в нужда поради свързани със сигурността ограничения и/или липса на адекватна инфраструктура. Тези полети позволяват да се осигурява главно животоспасяваща помощ на хора, които са изолирани, и дават възможност на хуманитарните работници да оказват подкрепа в труднодостъпни места. Полети с цел оказване на хуманитарна помощ се използват също така за евакуация по медицински причини и за гарантиране на сигурност. За постигането на тези цели ЕС финансира определени транспортни и логистични проекти (21,52 милиона евро през 2017 г.) и разполага със собствена хуманитарна въздушна служба, ECHO Flight, в държавите в Африка на юг от Сахара (16 милиона евро през 2017 г.). През 2017 г. ECHO Flight превози 26 071 пътници и 194 тона хуманитарни товари в Мали, Демократична република Конго, Уганда и Кения.

Оценка на операциите за хуманитарна помощ

Програмата на Комисията за оценка на операциите за хуманитарна помощ се изпълнява вече над пет години и има за цел да осигури пълен обхват на хуманитарните дейности на Комисията. Това се гарантира чрез извършването на поредица от географски и тематични оценки, които обхващат всички важни аспекти на хуманитарните операции на ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“. Те са включени и в цялостна оценка, извършена през 2017 г., която надгражда съществуващите оценки, завършени през периода 2012—2016 г. Повече информация по този въпрос е достъпна на адрес:

http://ec.europa.eu/echo/funding-evaluations/evaluations/geographic-evaluations_en
Бюджет за 2017 г.

1. Списък на сключените от Комисията споразумения за финансиране в областта на хуманитарната помощ 6 :

http://ec.europa.eu/echo/files/funding/agreements/agreements_2017.pdf

2. Изпълнение на бюджета за хуманитарна помощ за 2017 г.

Допълнителна информация и източници

·Обща информация за ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“:

http://ec.europa.eu/echo/en

·Финансова информация относно извършените от Европейската комисия дейности за хуманитарна помощ през 2017 г.:    
http://ec.europa.eu/echo/financing-decisions-hips-2017_en

·Оперативна информация от предходни години:      http://ec.europa.eu/echo/about/annual_reports_en.htm

·Годишен отчет за дейността за 2017 г., ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“: https://ec.europa.eu/info/publications/annual-activity-reports-2017_en

·Годишен доклад за управление и изпълнение за 2016 г.: https://ec.europa.eu/info/publications/annual-management-and-performance-reports_bg

·Доклади за оценка на ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“:
http://ec.europa.eu/echo/funding-evaluations/evaluations_en  

·Данни за хуманитарната помощ, финансирана от Европейската комисия и държавите членки: https://euaidexplorer.ec.europa.eu

Списък на партньорите, подписали рамковото споразумение партньорство от 2014 г.

(1) 2,2 милиарда евро, включително външни целеви приходи от държавите членки

(2) ГД „Европейска гражданска защита и европейски операции за хуманитарна помощ“ има за цел през 2018 г. да предостави 35 % от помощта си под формата на трансфери на парични средства в брой.

(3)   https://ec.europa.eu/echo/news/addressing-forgotten-crises-todays-global-context_en  

(4)   http://www.unhcr.org/comprehensive-refugee-response-framework-crrf.html

(5)   http://www.inform-index.org/

(6)    Включващ наименованията на партньорските организации.

(7)      При включване на външните целеви приходи от държавите членки общият бюджет за хуманитарна помощ, управляван от Европейската комисия през 2017 г., възлиза на 2,2 милиарда евро.